.

Какво всъщност означава живеенето, защо непрекъснато се стремим към него и бягаме от мисълта за края му? Защо се страхуваме за живота си и се плашим от смъртта? Защо толкова го искаме „живота”? Защо така сме привързани към него? Какво толкова ни носи или очакваме да ни носи в бъдеще?

Ето такива въпроси си задавам понякога. Има случаи, в които ми хрумват едни отговори, понякога – други, често оставам само с въпросите. Чудя се има ли единствен отговор или са много, или въобще няма такъв, но пък си струва състоянието, в което изпадаме, когато ни обземат тези въпроси – онова притихнало екзистенциално състояние, в което сякаш сме на ръба на тоталното прозрение на същността на нещата. И понеже много харесвам това състояние, ще споделям размислите си, свързани със смисъла или смислите,  когато ме връхлита.

Защо живеем всъщност? Може би живеем по навик – така или иначе сме се родили, ден след ден –  и си казваме, че ще го изкараме докрай. Може би затова някои религии (със сигурност Християнската) заклеймяват самоубийството, така че, ако сме вярващи, дори да решим, че не си струва усилието да живеем, няма как да си отнемем сами живота. Но с или без религия, на практика, света ни не е пълен със самоубийци – повечето искаме да живеем. Но защо? Какво толкова правим и ни се случва с това живеене?

Ако се замислим, основна част от живота си прекарваме в задоволяване на нужди и потребности – гладен съм, жаден съм, спи ми се, прави ми се друго… ,че да стигнем и до мисли като:  искам да се чувствам обичан, важен, значим, реализиран, богат, спокоен, велик и т.н.

И защо всъщност губим толкова време в това? Нали нито една потребност не трае цял живот след като веднъж е задоволена? Има такива, които ежедневно удовлетворяваме по няколко пъти (както е с храната), има други, които ден след ден удовлетворяваме или търсим техен заместител по всевъзможни пътища (както е с усещането за значимост). Защо тогава го правим? Какво като постигнем удовлетворение (временно)? Това ли е висшата ни цел – полагаме усилие, за да удовлетворим нуждите си и да почувстваме покоя на постигнатото удовлетворение.

А може би е нещо друго?

2 част

Досегашните размисли ме наведоха на идеята, че може би се стремим и харесваме живеенето заради състоянието на удовлетворени нужди, независимо какви са  те – физически, емоционални, интелектуални или духовни. Но дали това точно е в основата на привързаността ни към живота и живеенето?

Сещам се за Mечо Пух, според който, най-сладък е моментът, който предхожда похапването на любимото нещо – меда. Предвкусването, очакването и представата за сладостта. Дали пък не е в това смисъла – стремежът към моментите, в които знаем, че ще удовлетворим желанията си? Възможно ли е да живеем заради това?

Или пък страхът е в основата на всичко. Скоро си говорихме с една приятелка, как усеща страхът като движеща сила в изборите й – страх да не се разочарова, да не я заболи, да не изпита болка от грешката, да не намали самоуважението и увереността, че взима правилни решения, че може да успява. Може пък да е това?

Можем да се опитаме да намерим повтарящото се състояние от трите изброени дотук хипотези: задоволяването, предвкусването и страхът. Бягството от страха ни носи спокойствие. Постигането на удовлетворението също ни носи спокойствие, отпускане, радост. Предвкусването на удоволствието ни носи едно сладко напрежение и доволство, мир (което пак си е спокойствие) и хармония.

Спомням си откъс от една книга „Приказка за Буда”, в която се говореше за състоянието на желаене на нещо и че “Буда състояние” се постига, когато няма нещо, което да желаеш, което да ти липсва. Ти просто “си”. Всичко, от което имаш нужда, е там. Това е свършеният миг (миг на хармония и спокойствие). Но той трае само до възникване на мисълта за следващото нещо, от което имаме нужда, което желаем.

И съвсем нормално – всичко е процес, всичко се променя. Трудно бихме застопорили мига и бихме го превърнали във вечност (от философска гледна точка мига си е безкраен, но не за това иде реч тук). Да се върнем към нашия въпрос. Дали не живеем заради такива мигове? Състоянието на Буда – завършени, пълни, съвършени, напълно удовлетворени, ненуждаещи се от нищо. Това ли е?

Ако въведем понятието Его в размишленията ни, и приемем, че Его-то се грижи за нашите нужди, то постигането на съвършения миг е нещо като успокояване на Его-то, приспиване, признаване и удовлетворяване на всичко, което му се струва потребно, така че да е спокойно, че не сме го пренебрегнали, изоставили, забравили. И какво идва след това. Какво става, ако успокоеното от нас Его пусне временно кормилото?

Това ли всъщност е целта? Ще продължа да си мисля.

3 част

Дотук в първа и втора част на Размисли за живеенето поставих освен въпроса – “Защо се стремим към това действие – живеенето?”, също и няколко възможни отговора – удовлетворените нужди и потребности,  стремежът и предвкусването, спокойствието, страха, Буда-състоянието на не-желаене на нищо  допълнително (съвършения миг), успокоено Его-то.

Като се замисля, на практика всичко от горното е възможно да бъде обяснено през физиологията ни – емоции и състояния като страх, удовлетворение, радост, болка и др. имат своето изражение в съответни жлези, хормони и т.н. Всички сме чували за хормона на щастието или за адреналина. За миг си помислих, възможно ли е това да е всичко – да правим всичко в живота си заради отделянето на едни хормони? Звучи толкова… нищожно. От друга страна, вероятно наркоманите (онези, крайно пристрастените) точно така възприемат нещата. Те просто взимат “прекия път” и вместо да полагат усилия, които ще ги доведат до усещане за щастие, приемат заместител, който стимулира сходна био-химична реакция.  Но това не е запазена марка само за наркоманите – май не познавам човек, който да не прибягва до шоколада или алкохола, когато е подтиснат.

Спомням си една приказка, която сякаш е точно за случая с “преките пътища” – един преуспял търговец, след дълги години упорит труд за развитие на бизнеса си, решава да се оттегли. Най-накрая дошло време за осъществяването на мечтата му – да отиде на слабо населен остров и да се отдаде на съзерцаване. На острова забелязал един бедняк, който лежал под някакво дърво, като около него се търкаляли много кокосови орехи. Търговецът попитал – “Човече, защо не станеш и не събереш тези кокосови орехи?” – На въпроса “защо да го правя”, бившият търговец отвърнал – “как защо! – за да ги продадеш, да вземеш печалбата, да наемеш помощници и камили, за да събереш още повече и тях да продадеш.“ На следващия въпрос “защо” търговецът отвърнал, че така ще може да натрупа богатство, да го умножава, а един ден да предаде бизнеса на другите и да се отдаде на съзерцание. Тогава беднякът казал – “Но аз и сега това правя.”

Много хубава приказка, но и леко объркваща. Като я чета се замислям и за въпроса “смисъл на живота въобще” – защо сме тук на тази Земя и т.н., но не ми се иска да се отклонявам в тази посока или поне не в този пост. По-скоро ще продължавам да търся какво е онова нещо, което толкова ни задържа към ежедневните потребности и ни прави роби на удовлетворяването им – та ние страдаме или сме щастливи според това доколко сме успели в удовлетворяването. С други думи – получаваме награда или наказание. Това ни стимулира на следващия ден да започнем отново в усилената работа по удовлетворяването.

И все пак – това ли е смисълът на живеенето ни?

http://blog.sas-he.net

.

От много време си задавам въпроси като: Защо има дни в които сме много уморени и слаби? Как успяваме да се вдигнем на крака и на следващия ден да бъдем истински слънчица за себе си и за околните? Защо едни хора винаги са приповдигнати, а други – по-прибрани и дори подтиснати?  Какво ни изпълва със сила и как става това? Можем ли да му влияем? Как?

Няколко години по-късно вече имам позиция по някои от тези въпроси и затова реших  да напиша материал за източниците на сила – онези неща, които ни захранват с още и още енергия, така че да можем да сме на нивото, на което бихме искали.

Ето, започвам.

Но преди това да направя едно уточнение – за мен (а и в този пост) ще приемам, че вътрешната сила (или енергия) е нещо, което е в непрекъснато движение – ние я получаваме или генерираме, а след това я отдаваме – на други хора, в работата си, в другите си занимания и т.н. А на следващия ден  всичко започва отново. Хубавото на това приемане е, че вдъхва спокойствие и увереност, че дори днес да сме се уморили безкрайно много, утрешния ден ние отново ще се заредим с енергия, с която да разполагаме.

Как се генерира енергията? Може да се направи най-общо разделяне на източници на енергия според това къде тя се създава – вън от нас или вътре в нас.

Външни източници:

1. Хората: най-често използвания външен източник е енергията от други хора – това обикновено са  хора с по-голямо ниво на енергия от нас към момента, в който взаимодействаме с тях. Това е важно условие при доброволното отдаване на енергия. Забелязали ли сте, че има случаи, когато след разговор с някого вие сте обнадежден, вдъхновен, приповдигнато ви е? Това е добър сигнал, че сте получили енергия при взаимодействието с дадения човек. Някои хора могат да ни заредят еднократно, защото в момента са с по-висок енергиен статус от нашия, но има и хора, които винаги ни карат да се чувстваме по-добре и ни е хубаво в тяхната компания.  Това може да означава, че принципно поддържат по-високо ниво на енергия и винаги са готови да “отдават”.

Този тип зареждане с енергия има един недостатък – обвързва ни със съответния човек. Ами, ако не можем да го видим точно днес? Ами, ако точно днес той е с нисък тонус? Трудно се разчита на нещо, което е външно и не зависи от нас.

За взаимодействието между хората на ниво обмяна на енергия се говори в книгата Селестинското пророчество. Там се разглеждат и малко по-негативните модели (на недоброволно отдаване на енергия), към които сме склонни да се пристрастяваме, за да получаваме желаното ниво на енергия от един или друг човек.

2. Средата: Вторият външен източник е средата – забеляза ли ли сте какво може да направи една разходка в планината? Само след един час някак ни става по-леко, по-живо. И в ежедневието (в града) има места / помещения, в които като влезем ни е хубаво, харесват ни, чувстваме се добре.

Тук мога да изброя факторите, които се свързват с по-висок заряд на енергия на средата: чист въздух, хармонични звуци, хармонични цветове, слънчева светлина, природа (зеленина), определени аромати, естетични гледки. Съобразявайки тези фактори можем да направим дома си източник на енергия за нас – каквато е и една от ролите му – място, където почиваме и се зареждаме с нови сили.

Стимулирането на отделните сетива също е добър подход – определени аромати, цветове, звуци (мелодии), температури, обливането с вода и т.н. Тук се сещам и за паленето на ароматни клечици или свещи, взирането в запалена камина или огън на открито.

3. Консумирането: Друг източник на енергия са храната и напитките, които поглъщаме. Шоколадът е всепризнат като такъв стимулант, също енергийните напитки, кафето, чая, лютото. Всички те задействат по химичен път процеси вътре в нас, при които се отделя енергия. Тук спадат и стимулантите – кофеин, никотин, алкохол.

Вътрешните източници:

1. Физическо ниво. На това ниво може да разделим подходите за зареждане на два типа – чрез движения или покой.

Познатият на всички ни метод за презареждане чрез покой е сънят. Освен него, към методите за зареждане чрез покой спадат медитацията (все още слабо позната в по-западната цивилизация), също дихателните упражнения, масажът.

Пример за зареждане чрез движение могат да бъдат танците, игрите,  спорта. Всички те са отличен източник, въпреки генерираната физическа умора. Чували сте хората да казват – спортувам заради тонуса?

2. Емоционално ниво – на това ниво източник на силата може да бъдат изпитването на определени емоции – радостта, надеждата, ентусиазмът, щастието, обичането / влюбването, вярата. Известно е, че различните емоции стимулират отделянето от тялото ни на различни секрети. Хормонът на щастието е познат на всички ни.

Друг популярен източник на енергия е адреналинът. Принципът при него е при повишаването на нивото му,  да се предизвика рязко освобождаване на запаси на тялото, които ни осигуряват енергия.  Адреналинът може да се повиши от вълнуващи позитивни изживявания като влюбването или скачането с бънджи (луна-парка също може да свърши работа). Но може да се стимулира и от негативни състояния и емоции. За съжаление това е довело до някои негативни емоции да се превърнат в естествен източник при някои хора – например гневът, омразата, страхът.

3. Интелектуално ниво – тук се има предвид мисленето на определени мисли. Чували сте за утвържденията и позитивните изрази? В тази област се направи много напоследък. Дори твърде силно фокусът се обърна върху това как с определени мисли, които специално си налагаме да предизвикаме определени състояния, които да ни доведат до зареждане със сила.

4. Едно по-дълбоко ниво или дългосрочните източници – Повечето от споменатите до момента източници се отнасят към въздействие на моментното ни ниво на енергия. Има и такива, които влияят на нивото ни като цяло. Срещали сте сигурно хора, които са по-силни, по-упорити, по-вдъхновени от останалите. Какво ги прави такива?

http://blog.sas-he.net/

.

Поздравления, успял си да примамиш страхотна жена в зоната на личните си сексуални стремежи. Започваш да се мотаеш с нея и в един момент започваш да се чудиш, дали тя изобщо очаква близостта, на която ти толкова се надяваш или си се превърнал в това, което изобщо не си се очаквал да бъдеш – мъжка приятелка.

Няма мъж на тази планета, който да може да приеме категоризирането си като приятел, но това се случва и на най-добрите, за съжаление. Въпреки, че има начини да обърнеш приятелството в нещо повече, най-добре е да избягваш тази ситуация изобщо.

Затова, ако забележиш у жената, на която се надяваш, дори един от следните 10 признаци, най-добре си събирай си багажа и се спасявай.

10.  Не изпитва никакво притеснение, когато е с теб

Няма ли тревога, значи няма и любов. Жена, която се надява на благосклонност ти, ще й пука много за това, което казваш и правиш. А това води до безпокойство, неизвестност, несигурност… Ако не се пита „Дали ме харесва?“ или  „Какво ще направи сега?“, ако се чувства напълно отпусната с теб, това съвсем не е добра новина.

Следващия път, когато излезете заедно, обърни внимание на поведението й. Ако не подбира внимателно думите си и няма вид на човек, който не го свърта на едно място, не се надявай на нищо.

9. Не се смее на шегите ти

Чувството за хумор е Топ 10 на нещата, които жената харесва у мъжа. Да я накараш да се смее е просто задължително, ако се надяваш на интимна връзка. Ако не успяваш да я разсмиваш, едва ли ще успееш й свалиш дрехите. Е, има мъже, които нямат чувство за хумор, но това няма значение – ако тя е заинтересувана, ще се хили и на най-големите глупости, които казваш

8. Пробутва други  жени

Ако обектът на желанието, започне да говори за перспективата да излизаш с други жени, тя всъщност иска да насочи радара ти в друга посока. Това се забелязва от фрази като  „Ти си страхотен човек и съм сигурна, че жените много те харесват“ или „Ще те запозная с една много добра приятелка, страхотен човек“. Още по-зле е, ако те попита какво мислиш за приятелката й.

7.  Не се съобразява с теб

Придружаваш ли я до магазина, за да разгледате една страхотна гривна, която е мернала вчера? Винаги ли се срещате в любимото й кафене, докъдето се налага да пътуваш два часа, за да седнеш неудобно на пода? Гледали ли сте заедно „Терминатор 2“? Една заинтересована жена винаги ще намери начин да се съобрази с поне някои от мъжките ти хобита и интереси.

6. Нарича те приятел

Не, не, това не е добре. Ако те нарече приятел, прости си заминал. Никой не иска да е просто приятел на жена, която всъщност харесва и си представя съвсем други неща.

5. Държи се резервирано на публични места

Ако не се интересува от теб, със сигурност не би искала да създава обратното впечатление за околните. Ще избягва да ви виждат заедно на класически за двойки места.

Ако отказва да отидете на кино, на вечеря или на кафе, значи нещата са се объркали. Ако все пак се случи да се съгласи, тогава ще внимава да не я види някоя познат или приятел, който би могъл да се заблуди. Лоша работа.

4. Моли за услуги

Случва ли се често да те моли за дребни услуги? Да я закараш, защото колата й е развалена? Да й помогнеш да избере пералня и след това да организираш доставянето й?

Ако жената се интересува от теб като мъж, тя никога, ама никога, няма да поиска физическо-мъжка-спедиционна услуга. Тя ще е фокусирана само върху едно – да я харесаш. Освен това, ако й правиш услуги, само с надеждата да ти се отплати след това, значи си мухльо, а не готин пич.

3. Води трети участник

Поканил си хубаво момиче на кафе, тя се е съгласила, отиваш на срещата и виждаш, че някоя от приятелките й е там, за да й прави компания. Много неприятен начин да ти покажат, че не си добре дошъл и е най-добре да си ходиш.

Това сигурно е най-гадния номер, който жените изпълняват, когато не те харесват или поне не са напълно сигурни. Тя ще доведе приятел на срещата, която имате, само за да ти стане пределно ясна ситуацията или пък да й помогне в неприятната перспектива да си говори с теб.

2. Не те пипа

Известно е, че когато жените харесват някого, те го докосват леко с пръсти, сръчкват го или дори леко го потупват. Ако нищо това не се случва, значи тя иска да има дистанция между вас двамата.

Можеш да направиш следния тест, за да установиш реакцията й: Когато ходите заедно, бутни я съвсем нежно с крак или леко я отмести от пътя си, за да не я блъснеш и следи за реакцията й. Най-добрия вариант е да ти отвърне със същото. Ако те игнорира, не очаквай да ти се отдаде възможност да я побутваш, в какъвто и да е друг смисъл на тази дума.

1.  Флиртува с други мъже

Е, и това, ако не е очевиден знак?! Но може би недостатъчно, защото капацитетът на за отричане на самотния мъж, е зашеметяващо голям.

Чуваш ли я да говори с любов и привързаност за бившето си гадже или весело да ти разказва за друг симпатичен мъж? Това значи, че съвсем не си мъжа на нейните мечти. Това е толкова тъжно наистина. Но не драматизирай – жени има много.

Front page