Archiv der Kategorie: Етика

Защо не ни искат, никъде?

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Винаги съм се старал да не се срамувам, че съм българин и въпреки, че живея вече над 30 години на Запад и от 27 имам австрийско гражданство (1987), когато ме питат за националност някъде по Света в различните му континенти, винаги се стремя с гордост да спомена, че съм българин.
Гордост…, за жалост все повече се срамувам от някои наши сънародници и това не са циганите, тях никой, никъде не може да превъзпита и всеки със снизхождение се отнася към тях, а една прослойка андрешковци, които плъзнаха навсякъде, борещи се с нокти и зъби, ама без да работят,  да си извоюват място под слънцето. Това принципно не е лошо, всеки има право на малко слънчице, ама когато сам си го заработи, а не когато изблъсква другиго към сянката…
С други думи и на мен вече ми писва от армията плъзнала по ЕС стараните на лов само за социални помощи.
Европа ни е подала ръка, нека я поемем с чест и един ден да не се срамуваме от постъпките ни.
312968_101654933274249_5831945_nЗа да не бъда голословен, ще постна едно питане през Фейсбук към мен от наша сънародничка (Tsvetanka Fandakova от Варна) и резултиралият след това диалог.315299_101650766607999_7463129_n

.

.

.

.

  • Tsvetanka Fandakova

    dobro ytro

    imam edin ili dva vaprosa na koito …mmm ne namiram otgovor i si pomislih 4e ima goljama verojatnost vie da znaete otgovorite taka 4e kogato moje bih iskala da se dopitam do va6ia opit

    kogato imate po svobodno vreme

  • 10:01
    Stefan Kraev

    Питайте. Ако мога, ще ви отговоря.

  • 10:02
    Tsvetanka Fandakova

    ami….kak stojat nestata s vlizaneto na BG v evropa

    onzi den

    otivam v OSMW

    TOVA E SOCIALA V BELGIA

    i kazvam tursja rabota no mejduvremenno iskam pomost za zaplastane na mese4nia naem

    te mi kazvat

    nie mojem da dadem pomost no ako

    v bruksel vidjat na komputura

    iskaneto za pomost

    ste vi vurnat v bylgaria

    a az sum tyk ot 6 godini

    i njamam oste legalen adres no sega tazi bariera s adresa otpadna

    ta si misla tova e diskriminacia

    i ima li v BG kade 4ovek da se opla4e

    ili v bruksel tova se 4uda a ne e pravilno

    kak mislite

  • 10:07
    Stefan Kraev

    Не разбирам от социални помощи. Никога в живота си не съм се сблъсквал с този проблем.

  • 10:08
    Tsvetanka Fandakova

    okei a za diskriminiranite grajdani imate li ideja kade da podavat jalba

    hmmm moje bi ima info v neta

    no az se 4uda kak da go otkrija

    ako v blizki dni nau4ite nesto po vaprosa molja da mi kajete

  • 10:12
    Stefan Kraev

    Аз съм австрийски гражданин от 1987… и това не ме касае, та едва ли ще разбера. Честно казано аз не разбрах и как ви дискриминират? Че не ви дават веднага социал ли ви дискриминират?

  • 10:14
    Tsvetanka Fandakova

    po pravilo s vlizaneto ni na pazara na teritoriata na evrozonata bulgarite polu4avame pravoto da rabotim s bulgarska karta li4na karta……da polzvame medisinsko osigurjavane i pomost kakto i socialna pomost

    za tova kazvam 4e e diskriminacia

  • 10:15
  • 10:16
    Tsvetanka Fandakova

    a i osven tova az tyrsa vremenno pomost edinstveno za naema dokato zapo4na rabota v belgiisko predpriatie

    taka 4e ste trjabva njakade da se opla4em

    oba4e tova umuvam …kade

    hmmmm iteresna gatanka

    zatova si rekoh da se dopitam zastoto evrozonata navsjakade e edno i susto v sistemata

  • 10:31
    Stefan Kraev

    Да се оплачете, че не ви дават да живеете на чужд гръб!? Интересно схващане за живота имате.

  • 10:34
    Tsvetanka Fandakova

    blagodaria vi za mnenieto

  • 11:31
    Tsvetanka Fandakova

    mnogo sym obidena ot va6ite dumi..nikoga na ni4ii grub ne sum jivjala ! a vie koito ste izbjagal ot bulgaria demek ste potursili drugo podanstvo. na takiva hora znam az mnogo dobre kakvo im dava i pres kakvo preminavat v durjavata priemnik….tyk v evropa ima mnogo takiva kato vas taka 4e da ne bi da iska6 da mi kaje6 4e ne si jivjal na 4ujd grub ????????? vie ako nikoga ne ste opirali do sociala za vremenno stabilizirane tova zna4i 4e ste edin 6pionin na rapublika bulgaria a 6pionite komunisti i vs drugi nikoi ne obi4a..no to si li4i po grubite vi dumi..az popitah kato 4ovek no ti si “golemo dobrutro“ no edinstveno v tvoja mozak ! taka 4e takova prijatelstvo kato tvoito ne mi trjabva ! bulgaria njama nujda ot takiva kato teb ! nito puk az !

Просто нямам думи…
Между другото „онеправданата“ ме е блокирала, за да не мога да ѝ отговоря. Да се благодари, че не ми се занимава с мишки, защото такова дело съм в състояние да ѝ спретна, че ЕС ще ѝ се види малък.
Все пак не съм такъв човек и изпитвам единствено погнуса от подобни твари.

.

МОЛИТВА (Антоан дьо Сент-Екзюпери)

Veröffentlicht am von
Antworten

.

„Съвършенството е достигнато,

не когато няма какво повече да се добави,

а когато няма какво повече да се изхвърли.“

Антоан дьо Сент Екзюпери

.

Антоан дьо Сент ЕкзюпериМОЛИТВА

Антоан дьо Сент-Екзюпери

  .

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден.
Научи ме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.
Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното. Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето.

  Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума. Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното. Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

  Господи, научи ме на изкуството на малките крачки.

.

Смисъла на живота ни

Veröffentlicht am von
Antworten

.

big_e3fc4d917bceaebac952bf98587e2a76 KopieДа си признаем честно, винаги сме били леко скептични, когато става дума за позитивна психология. Не, защото не й вярваме, а защото сме на мнение, че мотивацията трябва да извира от самите нас, а не да я чакаме даром. Но от известно време в Интернет се върти един текст на Д-р Шели Привост, специалист по позитивна психология, който няма нищо общо от познатите надъхващи, но някак празни думички. Този текст си заслужава вниманието във всеки един ред, във всяка една дума. Вижте го.

Много хора се боят, че пътеката, която са си избрали в живота, не е правилната. Изкушаваме се да мислим, че смисълът на живота е да преуспяваме в обществото, да изградим кариера, да натрупаме пари, да се състезаваме и да печелим, и да се сдобием с власт.

Дори и да признаем пред себе си, че не сме доволни от капаните на успеха, твърде често се държим здраво за илюзиите си, защото те са всичко, което познаваме.

А може би смисълът на живота ни няма нищо общо с това, което работим, за да преживяваме? Може би той е просто да живеем честно и да откриваме кои сме наистина.

Повечето хора никога няма да разберат тази гледна точка.

Ето защо.

Живеем отвън навътре, а не обратното

Още от малки ни учат, че трябва да търсим ръководство от другите. Социалното нормиране е важна част от детството – разбираме как да се държим спрямо околните, но проблемите започват, когато допуснем този процес да включи и нещо толкова лично като смисъла на живота ни.

Някои хора печелят доверието ни и могат да ни помогнат в откриването на този смисъл. Ако това ви се е случило, значи имате огромен късмет!

Повечето обаче, дори и когато са добронамерени, предпочитат да ни напъхат в някакви рамки, които за тях самите са по-смислени. За да спечелим одобрението им, доброволно приемаме отреденото ни място. За да запазим одобрението им, се научаваме хронично да отричаме кои сме наистина.

И твърде често живеем по сценария на нечий чужд живот.

Търсим кариера, преди да разберем призванието си.

Обществото ни сведе успеха до списък с празни квадратчета, които трябва да попълваме с чавки – да завършиш училище, да си намериш партньор в живота, да имаш деца, да улегнеш в някаква кариера, и да търпиш, докато не дойде време да започнеш да прибираш пенсията си.

Този добре утъпкан път поставя хората в позиция на конформизъм, а не на смисленост.

Толкова сме заети да избягваме страховете, които сами си внушаваме, че не сме достатъчно… попълнете празното място – умни, креативни, красиви – че рядко поспираме, за да се запитаме „А щастлив и доволен ли съм? И ако не съм, как мога да променя нещата?”

Откриването на смисъла на живота става, когато се заслушаме във вътрешния глас, който ни зове. Трябва да оставим живота да ни говори, а не ние да му казваме какво ще направим с него.

Призванието е нещо страстно и неудържимо. Започва като лек гъдел (”Бих искала да опитам това”), а после се уголемява до повеля, на която просто трябва да се подчините.

Призванието не е лесният път и затова повечето от нас така и не разбират своето. Боим се от борбата, от глупостта, от риска и от непознатото. Затова избираме кариера, която ни позволява да сложим чавките в кутийките, които са ни посочили.

Мразим мълчанието

Живеем в общество, което не цени мълчанието. То цени действието.

Животът без тишина обаче е опасен. Без нея започваме да вярваме, че егото ни – и всичките му щения – е смисълът на нашия живот. Ако играете по този сценарий, знаете, че не свършва добре.

Живейте живот, управляван от егото, и оставате прегорени. Остава и болезненият въпрос „Животът ми е чудесен. Защо тогава не изпитвам щастие и задоволство?”

Мълчанието сподавя шума и отваря пространство за показването на истинската същност на нещата. В тишината може да си задавате въпроси за истинското състояние на живота и работата си и да поспрете, за да чуете отговорите. В тишината давате на събрания опит време да се утаи в няколко важни урока.

Обикновено обаче, още преди те да изкристализират, вече сме заети с поредното разсейване.

Не харесваме тъмната си страна

Карл Юнг я нарича Сянката.

Това е подземието на вашата личност, което предпочитате да не показвате на другите. То представлява вашите недостатъци, провали и себични желания. Повечето от нас бягат, преди някой да успее да зърне тъмната им страна.

Но ето какво – най-мрачната част от вас има най-много какво да ви научи за вашата житейска цел.

Ако откриването й е всъщност откриване на самите вас, вашият мрак ви показва къде най-много трябва да израснете.

Още по-важно, той ви показва от кого най-много имате нужда да се поучите. И хората, които имат да ви кажат най-много за вас самите, са онези, които харесвате най-малко.

Повечето от нас обаче обръщат гръб на своята сянка. Вместо да я погледнат в очите, търсят удобни връзки, които подкрепят износените ни, клисави представи за самите нас.

Обезсмисляме подсъзнанието си

В книгата си „Социалното животно” Дейвид Брукс критикува предразсъдъка на нашата култура, според който „съзнателният ум пише автобиографията на вида ни.”

Действително, нашата култура изпитва леко презрение към подсъзнателния ум и всичко, което той представлява – емоции, интуиция, импулси и чувствителност.

За да откриете смисъла на живота си, ще трябва да се почувствате удобно с нелогичната част от ума си. Трябва да свикнете с това, че нямате отговор за всичко. Трябва да толерирате неяснотата и да се примирите с вътрешните си борби. Трябва да си позволите да чувствате – да чувствате дълбоко. Никога няма да намерите смисления живот само по пътя на мисълта.

Това обаче е трудна задача за повечето хора. Задача, която те отричат, на която се мусят, подиграват или просто игнорират.

И това е причината, поради която повечето от нас ще изживеят живота си, без някога да разберат неговия истински смисъл.

Д-р Шели Привост,

специалист по позитивна психология, за Inc.com

beu.bg

Този рай води в ада!

Veröffentlicht am von
Antworten

.

3102355_f9cbee5fВсички статистики ни показват като най-големите песимисти в света. Ами сигурно защото в Германия, ако са недоволни от едно, са доволни от друго. Сигурно така е и в повечето европейски страни (хайде засега да се ограничим с Европа). А у нас нещата се получават наопаки. Политиците ни са по-дебелокожи и не чувстват бодлите на народното недоволство. Ама и то, дори да го наричаме „народно”, не е всенародно, защото и народът ни е дебелокож и не реагира масово, гръмко и непримиримо на несвършващата поредица от техни безобразия. Тя затова няма и да свърши.
Но аз се опитвам да разнищя защо се случи така у нас, а не е същото в другите страни.
Минах в мислите си през познатите версии за това, че преходът беше организиран плавно и безболезнено от самата Комунистическа партия, което ù позволи да смени червената рубашка, като се преоблече в по-приемливи дрешки, и да си създаде две удобни сателитни партии от свои бивши агенти и послушковци (ДПС и СДС). Така стъпих на хлъзгавия лед от истини, които отдавна са изтъркани, известни на всички и непроменими. Но все пак тези измамни перестройци съградиха фалшивата фасада на нашия преход, на която с големи букви написаха „СВОБОДА”. Скриха се и се окопаха зад нея, а ние останахме отпред, хипнотично вперили поглед в тази мечтана дума, на която безрезервно ни се прииска да повярваме.
Когато човек иска да вярва в нещо, той си вярва, въпреки слабите гласове на прозорливите, които се опитваха да се пообадят и да променят туй-онуй. Но нямаше нито кой да ги чуе, нито кой да тръгне подире им.
Внезапно си спомних високия глас на един млад (тогава) певец, който натрапчиво и прозорливо повтаряше в припева си:
„Този рай води в ада!”
Тогава никой не го разбра.
Сега проумях смисъла.
Раят на внезапната свобода, в която всички смаяно и възхитено се озъртахме, която изобщо не можахме да осмислим и нямахме нито компетентността да я изградим, нито рефлексите да защитим, ни отведе право в Ада на псевдодемокрацията. В този Ад, в който пребоядисаните или новопокълналите политици нямат морал, нямат скрупули, но имат страховити апетити и огромни джобове.
Във всяка друга държава, където демокрациите са се градили бавно и постепенно, гражданите са успели да си създадат също бавно и постепенно механизми и организации, с които да контролират своеволията на политиците си. Но ние, които внезапно попаднахме в Рая на „свобода за всичко”, докато се нарадваме, нагледаме и начудим, не съумяхме да изградим граждански механизми и законови правила, подобни на техните. А не ни и хрумваше в нашата наивна доверчивост, че такива неща ще ни трябват. Въобразявахме си, че като има демократични закони, те просто ще трябва да се спазват от всички и Раят на нашата внезапна свобода ще се превърне от самосебе си в Рай на мечтаната демокрация.
Е, да, ама не стана!
И сега как да заставим магистратите да съдят по справедливост, еднаква за всички, и да са отговорни за решенията си? Как да ги контролираме, когато примижават с око, ако искат да угодят на този или онзи властник, и недовиждат безобразията му? Същото се отнася и до прокурорите! Същото се отнася и до полицията. Как да ги заставим отново да прочетат и най-вече да спазват „Обществения договор”?
Докато ние зяпахме щастливо сринатите граници около себе си, те си оградиха с бодлива тел и минни полета териториите на своите власти и бизнеси, като неуморно през цялото време втълпяваха на тези, които бяха склонни доверчиво да ги слушат: „Ние мислим за вашето бъдеще. Ние се грижим да опазим интересите на България. Ние ще ви измъкнем от мизерията, от жалкото заплащане на труда ви и несправедливите пенсии. Ние… Ние… Ние!”
Повтаряй дълго една лъжа и ще видиш какво ще стане! Ние видяхме – тя все повече започна да звучи като истина в ушите на онеправданите.
Има онеправдани.
Но повечето от тях не проумяват, че тези, които ги успиват с добри думи, вършат зли дела.
Но така е. Раят на внезапната свобода ни стовари вкупом в едно поле от тръни (не на зелената морава, която си фантазирахме) и ни свари неподготвени и напълно беззащитни. Затова сега всичко наоколо ни боде.
Онзи Рай, чиито врати се разтвориха пред жадните ни погледи преди 24 години, ни доведе право в този бодлив, тъмен и безперспективен Ад, в който се намираме днес.
Не сме виновни, че не знаехме как да проправим верните пътеки натам, където ни се искаше да стигнем. Не сме виновни, но сме потърпевши и ако сами не се спасим, няма друг да ни отърве. А ето че не знаем как. И дори да твърдим, че не искаме повече така, и месеци наред да викаме „Оставка!”, ние пак сме толкова наивни и беззащитни, колкото и тогава, когато стената се срина.
Но въпреки това убедено ще стоя на позицията, че бездействието не би довело до никаква промяна, а всяко действие, колкото и обречено да изглежда, може все пак да спечели последователи и да не се окаже толкова обречено.
Не сме виновни и за това, че децата ни бягат в чужбина. Ами щом няма граници, щом Раят ни се е превърнал в Ад, как да ги задържим? Как да ги убедим „да поправят” ситуацията? Как да им дадем надежда, че този Ад може да стане Рай? Как да им я дадем, като и ние вече нямаме? Но ще цитирам себе си от последния си роман:
„Харесвам безогледните оптимисти и изгубените каузи. Те винаги дават резултат. След време, за други хора… Макар обикновено да са пагубни за тези, които ги бранят.”
Затова не искам да се предавам. Не се предавайте и вие!

Галя от Мрежата

Ден на Народните будители

Veröffentlicht am von
Antworten

.

«Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!»

Васил Друмев

Unbenannt-1 KopieПърви ноември е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на робство, насилия и народни страдания — дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи – книжовници, наставници и просветители, вдъхнали в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност.

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.

Приемат 1 ноември — денят на светецаза нов, но всъщност добре познат празник.
Това се случва на
13 декември 1922 г., когато 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от Правителството на Александър Стамболийски
на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.

«Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.»

За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:

«Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното — бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам — и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.»

Първи ноември е денят, в който България се покланя пред великия благослов на своите будители. Пред ония достойни нeйни синове, които изковаха от словото най-мощното оръжие и превърнаха спомена от славното минало на Отечeството в идеал и съдба на цял един народ. Днешна България е тържество на този идеал, а народът ни е издигнал в култ тяхната жертвеност пред олтара на родината. И е създал един прекрасен празник — 1 ноември — Ден на народните будители, за да светлее в националната памет жаравата от образи на творци и крепители на българската вселена.

Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов Деан Тодоров (мощния), Теодор Чубуров (горския) и много други.

Да се поклоним пред тях ! И да им благодарим, защото те възвестиха пред света, че в българската просвета и култура светлеят едни от най-древните пластове на човешката цивилизация.

Ramania-BG.com

10 начина да надвиеш стеснителността си

Veröffentlicht am von
Antworten

.

323851Половината тийнейджъри в Евросъюза признават, че са стеснителни. Това им създава пречки в училище, в личния живот и при общуването с приятели. Психолозите предлагат 10 ефикасни начина, за да се справиш с този недостатък.

1. Бъди търпелив и упорит. Срамежливостта е сериозен проблем и за да се справиш с нея, ще ти трябват от няколко месеца до една година. Притеснителните хора се нуждаят от повече време в сравнение с останалите, за да се нагаждат към нови социални ситуации. Най-често са срамежливи интелигентните и амбициозните, които имат свръхизиквания към себе си и все мислят, че не са на ниво. При всички положения мисията ти не е невъзможна, така че си обещай: няма да се отказваш от нея!

2. Вдигай ръка. Учителите няма как да те забележат, ако все стоиш свит в ъгъла и не участваш в часовете им. Осмели се да се включваш активно поне по предметите, по които си добър. Усилията ти със сигурност ще бъдат възнаградени.

3. Направи купон. Все се сърдиш, че никой не те кани на рожден ден или на дискотека. Май не ти е хрумвало, че ти би могъл да направиш първата крачка, като събереш съучениците си на гости у вас или в клуб. Постарай се да обърнеш внимание на всеки, да танцуваш, да се включваш в разговорите. Това е един от най-ефикасните начини за размразяването на леда между тийнейджъри.

4. Смени си имиджа. Посмей да правиш всякакви смели експерименти със себе си. Подстрижи се асиметрично, носи ярки дрехи, възкачи се на високи платформи, ако си момиче. С подобен вид няма как околните да не ти обърнат подобаващо внимание.

5. Говори силно и високо. Няма нужда да проглушаваш ушите на околните, но е време да се откажеш от тихия, тънък и треперлив гласец, ако искаш мнението ти да се чува.

6. Нарочно попадай в нови ситуации. Нали казват, че най-сигурният начин човек да преодолее страховете си е да тръгне срещу тях. Направи го, като по-често ходиш на публични места, срещаш се с големи групи от хора, говориш с непознати, лансираш нови инициативи.

7. Създай си положителен образ във фейсбук, след това го претвори и в действителността. Започни да пускаш снимки, обработени с „Фотошоп“. След това се постарай да изглеждаш така и на живо. Най-напред завържи контакти с повечко виртуални приятели, а после започни да се срещаш и очи в очи с част от тях. Не се притеснявай да флиртуваш, когато си зад монитора. Чак когато се почувстваш по-уверен, покани тръпката си и на жива среща.

8. Запиши се на колективен спорт. Редовните тренировки имат двоен ефект – развиват тялото и те стимулират да общуваш с повечко хора. Идеални за момичетата и за момчетата са и заниманията със състезателни и спортни танци, защото при тях контактите с останалите членове на групата са особено близки.

9. Тръгни на театрален кръжок. Какво като нямаш актьорски заложби? Покрай сценичните изяви ще усвоиш правилната дикция, ще подобриш външността си, ще се на-учиш да се изявяваш пред непознати, ще наизустиш пиесите на известни автори и ще срещнеш интересни хора. Особено полезни в твоя случай са трупите, които се занимават с импровизаторски театър.

10. Свири в група. Никой не се е родил научен, така че няма защо да се притесняваш, че не владееш китарата, барабаните или пеенето. Всичко това можеш да усвоиш на специализиран курс или частни уроци. Даже да не стигнеш до сцената, със сигурност ще завържеш нови контакти покрай хобито си и ще се отърсиш от притеснителността си.

Десислава Митова, Всичко за семейството

99 причини да гласуваме на предстоящите избори за БСП и ДПС

Veröffentlicht am von
Antworten

.

61132370
1. Защото много ми харесва да живея в кочина.
2. Защото обичам да дишам мръсен въздух.
3. Обожавам да пия хлорирана вода от ръждясали тръби.
4. Държа да умра от рак на четиридесет години.
5. Страшно си падам да плащам външния дълг, дето не съм го направил аз.
6. Приятно ми е да работя по един месец за 217 лева.
7. Обичам да не ми плащат социалните осигуровки.
8. Много ме радват сметките от по 150 лева за парно.
9. Кефя се когато сметката на телефона ми е по-голяма от заплатата ми.
10. Умирам си от кеф цяла година да събирам пари за GSM втора употреба от Германия – почти като нов ..
11. ….и после да ме е страх да говоря по него, защото за 2 минути разговор трябва да работя два дена.
12. Държа съседите ми да са олигофрени.
13. Искам всяка седмица да се караме кои се е разпломбирал радиатора и защо някои си не е платил 0,60 лева за чистачката.
14. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи.
15. Панелните гарсониери ме кефът.
16. Дупките по пътищата са супер.
17. Обичам съседът ми да си цепи дървата в хола си.
18. Обичам като изляза на терасата и да виждам как тъпите ми съседи си изхвърлят манджата и боклука през джама си.
19. Обичам депутатите, дето съм ги избирал, да гласуват тъпи закони.
20. Луд съм от щастие когато после същите депутати ми обясняват, че законът който са приели е виновен за еди-какво си.
21. Държа да се осигурявам здравно и след това, като се разболея, никой да не ми обръща внимание.
22. Искам с парите ми за здравни осигуровки да се купуват нови Мерцедеси
23. Искам депутатите дето аз сам ги избрал всяка година да си купуват нови коли.
24. Кефят ме данъци от по над четиридесет процента.
25. Обичам да плащам такса смет колкото две пенсии на баба ми и после пак да ходя из боклука.
26. Луд съм от щастие когато се забавя с 0,14 минути да си платя тока и ме резнат веднага.
27. После след като си го платя да чакам три дена да ми го пуснат.
28. А най-готиното е, че тъпите цигани не си го плащат по десет години.
29. Радвам се когато мургав контрольор в градския транспорт ми дава билетче шеста употреба
30. Щастлив съм да гледам тъпи циганки да не се плащат билетчетата защото са братчеди с контрольора от шесто коляно.
31. Хубаво ми е да събирам пари за кола от десет години…
32. …после да ми я откраднат на втория ден.
33. Искам инфлацията да ми изяде спестяванията.
34. Обичам да дружа със тъпи, грозни и миризливи цигани наскоро забогатели от съмнителен бизнес.
35. Още по-хубаво ми е, когато ми откраднат колата.
36. Най-хубаво ми е когато после корумпирани ченгета ми се обаждат да искат “награда” за нея за да ми я върнат.
37. Харесват ми подкупните ченгета – те са гот!
38. Харесват ми подкупните митничари – браво юнаци!
39. Харесва ми, че абсолютно всички, дето не трябва, са подкупни.
40. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят гаджето ми.
41. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят и мен.
42. Весело ми е, когато БМВ-та газят хора и се отървават с глоба за превишена скорост.
43. Обичам попфолк.
44. Искам да си купувам дрехи втора употреба – на килограм.
45. Искам да имам хладилник втора употреба.
46. Искам и пералня втора употреба.
47. Искам и климатик втира употреба.
48. Падам си да ми обират апартамента по два пъти в годината …
49. …кефя се и когато се върнат да ми изядат и сланината в хладилника.
50. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шест годишни деца изнасилени от гнусни педофили.
51. Хубаво ми е когато на следващата сутрин разбера, че гнусните педофили са ги освободили срещу гаранция от 500 лева.
52. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на петнадесетгодишни деца, умрели от дрога.
53. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шестнадесетгодишни деца, застреляни от полицаи.
54. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на двадесет годишни младежи които са се самоубили в “родната казарма” защото някои се е гаврил с тях.
55. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на на старци които са се самоубили за да не живеят в мизерия
56. Обичам да гледам старци да си късат рецептите пред поликлиниките, защото не могат да си купят лекарствата.
57. Приятно ми е да ме хапят бездомните помяри, които живеят в градинката до нас.
58. След това ми е хубаво, когато в болницата ми кажат, че се е свършила противобясната ваксина…
59. …и най-накрая ми предложат такава за десет лева от личният им запас.
60. Харесва ми да ме ръгат в трамваите.
61. Харесва ми да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите.
62. Обичам да ме лъжат на пазара.
63. Обичам да ме лъжат навсякъде.
64. Харесва ми че в България думата “Педераст” звучи гордо.
65. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна след като не съм имал вода от четири дена защото живея на 13 етаж.
66. Обичам да гледам тъпа телевизия.
67. Много си падам по предавания с дълбоко социално значение като “Разбиване” и “Първична сила”
68. Обичам да гледам тъпи сериали по четири пъти на ден.
69. Обичам да слушам тъпо радио.
70. Обичам страшно тъпите театрални постановки.
71. Обичам тъпите вестници.
72. Много обичам да ми спират кабелната телевизия в момента, когато има хубав филм.
73. Падам си да пия метилов алкохол в бутилка от уиски.
74. Весело ми е да гледам как баба ми живее с петдесет лева пенсия.
75. Става ми гот като видя, че баба ми си продава покъщнината да може да си плати водата.
76. Доставя ми удоволствие да гледам как контрольорите в градския транспорт бият хора.
77. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.
78. Радват ме бездомните деца по улицата …
79. …и те са щастливи когато намерят малко пари да си купят лепило.
80. Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно сфястно заведение където да ида да пия едно кафе.
81. Обичам кафето да ми е втора цетка с бъркалка втора употреба.
82. Още повече ме радват бездомните деца, когато са гладни.
83. Обичам да виждам пудели с прически за по сто лева.
84. Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност.
85. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите.
86. Кеф ми е когато лекарят ми ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и консултация.
87. Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони.
88. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази.
89. Кефя се когато по тротоарите няма място от паркирани коли
90. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви.
91. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау.
92. Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори.
93. Много ми е гот, когато родителите ми живеят на заеми.
94. Радвам се като някакъв изрусен, девствен педераст ме срещне на улицата и ми каже:”Скъпи, обичам те!” Или нещо подобно.
95. Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по хиляда лева, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с извъннормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите на островите Тонга, возещи се в служебни коли, струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят с по шест бодигардове, жените на които се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, да се опитват да ме убедят, че нещата някога ще се оправят.
96. Харесва ми самозвани професори, въртящи по 10 фирми, да пишат двойки, защото по време на лекциите сме ходили на работа.
97. Защото умирам комплексари да ме третират като роб.
98. Защото няма по-голяма наслада да уча в бунище.
99. Защото много обичам екстремния спорт – “разходка по планините” и т.н.

lovechmedia.com

Кой е партньора на правителството, Бисер Миланов – Петното?

Veröffentlicht am von
1

.

Unbenannt-1Той е познат на полицията като рецидивист с дълъг стаж като затворник.

45-годишният Миланов е от Русе и има 7 (седем) присъди, част от тях ефективни. Първата е получил още на 18 години след кражба. Присъдата е условна, но скоро е последвана от ефективна – през 1987 г., когато е осъден за кражба на автомобил на 6 месеца лишаване от свобода. Бягство от затвора му носи трета присъда и на 20 години той вече е с три присъди. Тогава Миланов е осъден на 4 години и три месеца зад решетките.

Едва излязъл от затвора – през 2004 г., отново е осъден за оказана съпротива на полицай. Той получава две години затвор за хулиганство, отново ефективна. През 2007 г. следва нова присъда – с лишаване от свобода за срок от 2 години за нанасяне на тежка телесна повреда.

През 2010 г. съдът в Самоков му е наложил 6 месеца пробация за шофиране в пияно състояние. И в момента той има няколко висящи дела.

http://offnews.bg

Из инструкциите на ДС, към платените им троловете в Мрежата

Veröffentlicht am von
Antworten

.Почетен_знак_на_МВР_и_ДС

„Както вече споменахме, тъй като в Интернет е осигурена анонимност, ограничения като премерено поведение няма.
Трябва да удряме безкомпромисно в най-неочакваните точки за нашите противници.
Ако в обществото има усещане, че даден политик от управляващите е честен – изкарвате го лъжец и крадец, ако някой има добро семейство, обвинете го, че има любовница, ако има титла професор, обвинете го че е некомпетентен, а дисертацията му преписана, ако води скромен начин на живот, внушавайте, че има милиарди в швейцарски сметки, и т.н. Нищо не е неприемливо, нищо не е цинично, използването на нецензурни думи също не е проблем.
Дори и коментарите ви да не се приемат от случайно четящите ги, те ще се трупат като негатив към вашата фалшива самоличност, но и към истинската самоличност на атакуваните субекти.
Основната цел е да се предизвикат пукнатини в имиджа и да се породят съмнения към тях. В този аспект трябва да сме търпеливи и настойчиви, както капката дълбае камъка.
Втората насока, по която трябва да работите, е да се създава всеобщо впечатление за безнадеждност и мизерия. Това няма смисъл да го обяснявам, ясно е, че всички подобни негативи се трупат на гърба на управляващите. Декларирайте съжаление към трудния живот на пенсионерите, приравнявайте живота в България с този в страни от третия свят, декларирайте склонност към емиграция и т.н. Тези неща и друг път сме ги говорили.
Третият аспект, по който трябва да работят доброволците, е защита от така наречените „лоши“ коментари за партията и политици от БСП.“

.