Archiv der Kategorie: Етика

10 токсични хора, които не трябва да взимате със себе си в 2015 г.

Veröffentlicht am von
Antworten

.

0И тази година излетя като един миг, а вече сме на прага на новата – една година, изпълнена с възможности. Това, което ще постигнете през следващата година, значително зависи от хората, с които се обграждате.
Когато посрещате новата година, бъдете сигурни, че не взимате нищо ненужно с вас. Оставете тези „токсични“ хора в 2014 г., ще се почувствате много по-леки, което ще ви даде един летящ старт през новата година.

1. Хората, които правят живота ви по-стресиращ

Стресът не е непременно нещо лошо – в действителност е точно това, което възприемате. Ако смятате, че стресът е лош за вас, тогава ще е лош за вас. Ако използвате стреса като мотиватор, да ви мотивира да действате, то действително може да бъде по-скоро добър.
Въпреки това трябва да се стремите да избягвате по-скоро стреса от хората, отколкото от ситуациите. Ако имате хора в живота си, които постоянно ви стресират, тогава послушайте себе си и отстранете тези хора от всекидневието си. Животът е стресиращ сам по себе си. Не е нужно някой да допринася допълнително за това.

2. Хората, които ви използват

Ако трябва да бъдем честни, всеки използва всеки – и обикновено това е ОК. Понякога общуваме с останалите, защото осъзнаваме, че по някакъв начин това ще е от полза за нас.
И понякога откриваме, че хората, които ни използват по определен начин, в крайна сметка ни нараняват. Повечето хора ще ни използват и по този начин или ще запазят, или ще подобрят жизнения ни стандарт. Но ги има и тези токсични хора, които ни използват и ни изоставят изтощени, чувствайки се като паразити. Тези хора нямат място в живота ви; и не ги взимайте с вас през 2015.

3. Хората, които не ви уважават

Всеки почтен човек заслужава да бъде уважаван в замяна; така работи уважението. Ако установите, че имате човек или хора в живота си, които имат затруднения да ви удостоят с нужното уважение, кажете им да се отдалечат от вас. Уважавайте себе си и никога не позволявайте на другите да проявяват неуважение към вас.

4. Хората, които винаги успяват да ви наранят

Хората могат да бъдат глупави понякога. Хората, които са част от живота ни, са тези, за които най-много ни е грижа. Но за съжаление много от тези хора понякога ни нараняват.
Проблемът е, че когато другите ни причиняват болка, ние си припомняме колко много тези хора означават за нас. Ако те могат да ни наранят емоционално, ние трябва да се грижим за тях и така им позволяваме да останат част от живота ни.

Често, позволяваме на тези хора да заемат повече място. Хората нараняват други хора – това е просто начинът, по който светът работи. Но ако има някой в живота ви, който постоянно ви наранява, направете си услуга и дръжте този човек на разстояние.
Болката може да се възприеме като нещо добро само ако ви носи някакъв урок. В този случай, урокът е да спрем да позволяваме на другите да ни използват като боксова круша.

5. Хората, които не могат да спрат да лъжат

Всеки лъже. В действителност, в рамките на първите няколко минути на срещата с нов човек, той може да ви излъже няколко пъти. Повечето лъжи са безвредни, но всичко това се променя, когато хората, които ви лъжат, са тези, на които имате доверие.
Заобиколете се с доверени хора и ще се почувствате много по-добре. Лъжите са почти навсякъде, но истината, от друга страна, се среща много по-рядко.

6. Хората, които ви се усмихват, а ви обиждат зад гърба ви

Това са страхливци, които нямат смелостта да кажат това, което мислят. Тези хора се наслаждават, преструвайки се на ваши приятели, докато ви обиждат пред останала част от света.
Те ще съсипят репутацията ви. Забравете тези хора през новата година. Не заслужават вниманието ви по никакъв начин.

7. Хората, на които не им пука за теб, но обичат да се преструват, че е така

Всички сме имали хора в живота си, които са наши приятели, само когато им е удобно. Тези токсични лица са псевдо приятели – много е забавно да излизаш с тях, обичат да им се помага, но когато имате нужда от тяхната помощ, не можете да ги намерите никъде.
Тези хора са особено токсични, защото те ви дават илюзия за сигурност. Вие мислите, че можете да се опрете на тях за подкрепа, но когато ги потърсите, ще се озовете сами.

8. Хората, които ви дърпат към предишния ви начин на живот

Животът е интересен и вълнуващ, ако е постоянно прогресиращ. Само когато постоянно се движим напред, постоянно подобряваме себе си и заобикалящата ни среда, ние сме в състояние да намерим удовлетворение и щастие.
Повечето хора задържат тези индивиди в живота си, които са били част от досегашния живот, без да проумяват, че те ги дърпат назад.
Вие сте работили усилено, за да прогресирате и да направите промени, но тези хора предпочитат живота такъв, какъвто е бил, и ще опитат всичко възможно да ви върнат в пещерата, от която сте изпълзели. Бъдете предпазливи по отношение на тези хора, те винаги успяват да върнат напредъка, върху който сте работили толкова усилено.

9. Хората, които ви дърпат назад

Има един факт за живота, който трябва да надраснете и приемете – факт, който не е особено приятен, но все пак е необходимо да го приемете за истина. Много хора в живота ни, хората, които наричаме приятели, не трябва да бъдат част от живота ни. С течение на времето ние се променяме като индивиди. Нашите мечти и цели се променят.
Много от хората в живота ви вероятно не искат да живеят живота, който строите за себе си. Защото те са егоцентрични, те ще направят всичко възможно, за да създадете своя версия на техния идеален живот и ги въвлечете в него.
Повечето пъти, хората не успяват да създадат живота на мечтите си, защото се обграждат с хора, които имат за цел нещо съвсем различно.

10. Хората, които просто заемат място

Всичко в живота е ограничено. Ресурсите са ограничени. Времето е ограничено. Местата са ограничени. Каквото можете да постигнете в живота си, е ограничено. Ние не можем и никога няма да бъдем в състояние да имаме всичко.
Ето защо трябва да бъдете много внимателни не само с това, което сте избрали да направите, но и с когото решите да го направите .
Можете да поддържате само шепа силни връзки в даден момент – просто не разполагате с време и енергия да се справяте с повече.
Ако се заобикаляте в живота си с не толкова приятни хора, вие ще създадете за себе си не толкова приятен живот. Ако хората около вас не допринасят за по-добър живот, следва по подразбиране, че те взимат от него.
Оставете ги през 2014 г. и изградете за себе си по-добър вътрешен кръг.

http://dama.bg

Дружка на Радан Кънев: „Гъз, ти си наш’то знаме!“

Veröffentlicht am von
Antworten

.

radan kanevПонеже Гъзлето Раданчо (Радан Кънев) се изцепи, че финансовия министър не бил от ранга му и защото съм убеден, че 95% от феновете на РБ не им е ясно от къде се пръкна той, та да разясня, понеже по онези години бях близо до кухнята им.
До началото на 2007 младежа не членуваше въобще в ДСБ, нищо че сега се представя, като един от основателите й. Лъжата при него е втора природа и никога не е била пречка за да се домогне до това, което желае. Последното е моя лична констатация, обосноваваща се на почти 10 годишно  познанство.
Всъщност един куп от случайности докараха този шмекер начело на партията.
Първо се появи агентурното досие Венко Бешков ДСБ Средец досиена председателя на ДСБ – Средец Венко Бешков - Хаджията - ДСБ СредецВенко Бешков (освен председателството на ДСБ – Средец, беше и член на т.нар. „консултативен съвет“ на „Декомунизация“, заедно с Валентин Методиев, Пламен Цветков и т.н.), с агентурно име „Хаджията“, служил на девет водещи офицери, девет години и той трябваше да бъде скоропостижно заменен. Чрез лобиране на форумни ДСБ контакти бе предложен и избран Радан Кънев, без някой да се усети, че той всъщност не членува официално в партията и дори се е самоопределял по форумите, като лявоцентрист. ОК, трябва да призная, че силата му е в интригите, а пък в хамелеонщината е ненадминат.
Както и да е, задкулисието никога не е били пречка в Сектата и на бърза ръка го приеха, заверявайки членството му с няколко месеца задна дата.
Минаха няколко години в които Гъза се умилкваше около Костов, докато дойде началото на 2010*, когато Любка Доинска напусна ръководството на партията, несъгласна с интригантските прийоми на Мавъра, по отношение на Борисов и Цветанов, след като не получи облагите към които беше се стремял.
Този факт поставя Гуруто в цайтнот, да не би сектата да се разколебае, и той прибягва до една вечерна блиц акция.
Първо се обажда на Антоанета (Тони) Цонева и ѝ предлага на нея да заеме мястото. Тя отказва, защото не иска да се обвързва толкова с ДСБ, въпреки че е била проформа кандидат на неизбираемо место в минали парламентарни избори.
След това Манго се обажда на друг млад човек, който също му отказва с аргумента, че ще се отдели от политиката (което е вярно и затова не споменавам името му).
Чак третия избор за който Драгалевския мангал се сеща е за Рада…, защото всички останали млади, активни членове на Сектата, бяха преминали към ДБГ на Кунева.
Разбира се, предполагам, без да знае, че в махала са ѝ викали „Гъза“…

funphotobox1143560741shbnzi
Та това е сагата на този трагикомичен гоголов герой.

*) Между другото по същото време и по същия повод аз подобно на Любка окончателно се отвратих от кандидат-члена на БКП, преподавателя по Политикономия на Социализма и закален в борбата срещу идеологическите диверсии на Капитализма, по дубиозни ГРУ школи в Кременчук/Украйна обучаван в агентурни прийоми, човекът с много лица, другаря Иван Костов, въпреки, че на изборите 2009-та, бях гласувал за Синята Коалиция.

Геноцидът на българите в Западна Тракия – 1913 г.

Veröffentlicht am von
1

.

genocidПървият геноцид в Европа – геноцидът над тракийските българи през 1913 г. След турците остават пеленачета с извадени очи и разбити главици, обезглавени мъже, изнасилени и след това избити жени. 

По време на трагичните събития през 1913 г. Западна Тракия е най-голямата мъченица. Тя е подложена на разорение и изтребление от три действащи  сили: организираните башибозушки отряди; гюмюрджинските автономисти и редовната турска войска. Към тези сили трябва да прибавим и мълчаливото съдействие на гръцкото население и гръцката армия. Походът на турските сили  на запад от Марица, става по цялото течение на реката от Дедеагач до Свиленград. Те най-напред навлизат в района на Димотика и Софлу. В двата града българските семейства са малко. повечето живеят по околните села. Турците ги нападат  с дивашка злоба. След 20 юли подлагат  населението на истински погром.

Най-много  пострадват селата Башклисе, Малък и Голям Дервент, Каяджик, Мерхамлъ, Янурен и Кутруджа. Тук не само е избита голяма част от населението, но и самите села са опожарени напълно. В село Каяджик с население от  1900 жители, са затворени в една от църквите 39 човека и всичките са изклани с брадви. Младите жени до една са зверски изнасилени. Общо избитите са 56 човека. Селото е запалено и изгорено. Същата съдба последва селата Янурен и Кутруджа.

В Кутруджа в селското кафене са натъпкани 27 души и са избити. Всички момичета над 10-годишна възраст са обезчестени. От този район по-специално внимание заслужават селата Малък и Голям Дервент, защото те се защитават седмици наред, с голямо себеотрицание и храброст. В Малък Дервент са избити над 30 човека. Селото е ограбено  и изгорено. Населението бяга към селата Голям Дервент, Съчанли и Доганхисар. Село Голям Дервент, подпомогнато от четите на Димитър Маджаров и Руси Славов, се защитава дълго и пада чак в средата на август. Превзето е с помощта на двехилядна турска войска, въоръжена с картечници и оръдия. Избитите са много българи, а селото изгорено.

Турците настъпват и в района на Дедеагач и Гюмюрджина. Трагедията на българите от селата Съчанли, Доганхисар и Манастир е покъртителна. С превземането на тези три села турците слагат край на съпротивата на българите в земите на Западна Тракия. Най-напред е нападнато Манастир. Това става на 22 август. Турците обграждат селото. Манастирци се защитават геройски. На помощ им идват 60  жители на село Съчанли и заедно отблъскват турците, които дават много жертви. Победата повдига духа на  манастирци. Осъзнавайки, че в следващите дни трудно ще се защитават сами, много манастирци се преместват в Съчанли. След няколко дни турците, вече с помощта и на гюмюрджинските автономни власти, превземат Манастир и го запалват. Загиват около 250 души. Населението бяга в горите и към Съчанли и Доганхисар. Съчанли е едно от най-големите български села в Западна Тракия. По думите на проф. Л.Милетич то е с 480 къщи и 2200 жители.  Селището е разположено високо в планината, върху най-южните склонове на Родопите.

Съчанлийци на общо събрание на 10 юли решават да не напускат селото и да се самоотбраняват. Съставен е комитет, които да ръководи отбраната. То е опасано на 5 километра отвън от 10 отбранителни пункта с по 10-15 бойци в тях. Въоръжени добре, съветвани умело от войводите Димитър Маджаров и Руси Славов, съчанлийци, след разгрома на Манастир, отблъскват десетки опити на турския башибозук да превземе селото. От Гюмюрджина автономното правителство изпраща на два пъти делегация с предложение селото да се предаде, на което кметът Димитър Стаматов отговаря: „Ще измрем до един, но не се предаваме”. Местните българи нарекли Съчанли „Малката България”. Селото на 4 срещу 5 септември е нападнато не само от башибозук, но и от редовна турска войска с картечници и планински оръдия. Отбраната е разкъсана, селото е подпалено, а жертвите са повече от 300 души. Населението бяга към село Доганхисар. То е родно място на легендарния капитан Петко войвода и последната крепост, в която тракийските българи от околните села търсят спасение. На 29 юли в селото пристига войводата Димитър Маджаров, събира общинското ръководство и старейшините и заявява: „В момента ние не сме поданици нито на султана, нито на цар Фердинанд – оставени сме на произвола на съдбата. Предлагам село Доганхисар заедно със селата, които влизат в състава на общината, да обявим за самостоятелна държава, която ще наречем „Република Доганхисар”. Доганхисар дава подслон и организират изхранването на бягащото население от разорените вече села. Тук се събират близо 7000 души. След разгрома на Манастир и Съчанли, идва ред и на Доганхисар. Селото е нападнато на 9 септември. Боят трае 6 часа, но силите са неравни. Нахлулите в селото турци съсичат с ятаганите когото срещнат по улиците и подпалват къщите. Китното село е опожарено и разграбено.

В Дедеагач се събира голям брой прокудени от родните им огнища бежанци от всички околни български села. Обезумелите от ужас те оставят след себе си изгорени къщи и непогребани  близки  и търсят спасение от турските безчинства в западните консули, които обещават да ти спасят .  Когато се убеждават обаче, че турските власти имат грозното намерение да унищожат българите,  консулите оттеглят гаранцията си за спасението им. На 23 септември  турците  влизат  в Дедеагач и подкарват с бой и ругатни народа към Фере. Нещастните бежанци тръгват с многобройната си челяд и добитък, под ударите на озверелите башибозуци. Тия, които от умора изостават, безмилостно са убивани с ятагани и приклади на пушките.

„Когато на 23 септември турците  подбраха народа с бой – разказва очевидецът Мавер Калоянов-се вдигна  та­къв сърцераздирателен вик на многохилядния народ, че цял Дедеагач потрепери. Целият град стана на крак! Камък да беше човек, не можеше да не проплаче….” Двамата войводи Руси Славов и Димитър Маджаров разбират за пъкления план на турците и без да се колебаят,  вземат единствено вярното  решение – да му се притекат на помощ с четите си. На един километър преди Фере, те  нападат башибозука . В завързалата се престрелка  е убит ко­мандирът на турците и те се разбягват панически. Докато трае боят, народът  се насочва  към планината, оставяйки всичко, що не е може да се носи на ръце. Най-жестоко пострадват селяните в края на колоната, които не се решават веднага да хукнат  към планината. Те са избити от башибозука поголовно. От Фере до границата с България – река Арда  бежанците  непрекъснато са преследвани от турски потери, озверели от факта, че са изтървали плячката си. Част от кервана, наброяваща към 800 души,  неволно се  отклонява от колоната и достига до долината Армаган. Измъчени и гладни, на 25 септември нещастниците сядат да си починат и точно тогава са нападнати от  200 турски войници. Настава жестока  сеч. След турците остават пеленачета с извадени очи и разбити главици, обезглавени мъже, изнасилени и след това избити жени. Жестокостите, които могат да се родят  само в болни и извратени мозъци –  са неописуеми. За тази трагедия  по-късно проф. Любомир Милетич пише: „Това, което след 9 месеца заварихме в Армаган беше достатъчно, за да се установи без всякакво съмнение, че тук наистина е имало човешка касапница!” Същата кървава трагедия се разиграва и в местността Илиева нива където са избити от турците над двеста невръстни деца. Преминаването на колоната през река Арда под обстрела на турците е свързано с много ужасни перипетии. Вследствие на оскотяващия страх, много невръстни деца и пеленачета са захвърлени от техните майки. Бреговете на граничната река са  задръстени от труповете на убитите и удавените. Водата потича кърваво червена от пролятата кръв.  Атмосферата е покъртителна . Четите поддържат огъня през целия ден и през цялата нощ, за да дадат възможност на изплашеното население  да се съвземе  и да премине рекат.а  През този кошмарен ден са убити  100 души, а ранените са  300 души.  На другия ден  идва известие, че до 3000 души български бежанци, повече от които жени  са докарани от турците в с.Адачалъ, до Арда, където са подложени на брутални изнасилвания. При Руси Славов идват  бежанци и му разказват покъртителната история. Момчетата от четата се разплакват и пожелават единодушно да се притекат на помощ на нещастните хора. Те заявяват на войводата, че не могат да търпят, на три километра от българска­та граница да се обезчестяват и убиват хиляди българки. Тога­ва четата, разделена на три части, преминава Арда, заобикаля  турското село и от три страни открива огън. Турците се разбягват и оставят жените на мира.

На 4 октомври 1913 г. приключва кървавият път на  тракийски бежанци, които изминават 150 км.,  за да се спасят от зверствата на турците.

д-р Петър Ненков / otbrana.com

 

25 МИСЛИ НА ФРОЙД

Veröffentlicht am von
2

.

1962765_10205367244971008_3531692844983690441_n1. Колкото по-безупречно изглежда човек външно, толкова повече демони има вътре в него.

2. Ние се избираме един друг не случайно. Ние срещаме само тези, които живеят в нашето подсъзнание.

3. За нещастие подтиснатите емоции не умират. Накарали са ги да замълчат. И те продължават да оказват влияние върху човека отвътре.

4. Задачата да се направи човекът щастлив не е влизала в плана за сътворението на света.

5. Влизаме в този свят самотни и самотни го напускаме.

6. Обичащият много жени – познава жените, обичащият една жена – познава любовта.

7. Ти през цялото време търсиш сили и увереност някъде отвън, а трябва да ги търсиш в себе си. Те винаги са били там.

8. Повечето от нас всъщност не искат свобода, защото тя предполага отговорност, а отговорността е плашеща за хората.

9. Безделниците рядко ходят на гости у заетия човек – към врящото гърне не се приближават мухи…

10. В средата на века мен биха ме изгорили. Сега изгарят само книгите ми.

11. Понякога пурата е само пура.

12. Любов и работа — това са крайъгълните камъни на нашата човечност.

13. Завистта е разрушителна.

14. Ние не винаги сме освободени от грешки, по повод на които се надсмиваме над другите.

15. Няма нищо по-скъпо от болестта и нейното игнориране.

16. Масите никога не са познавали жаждата за истина. Те искат илюзии, без които не могат да живеят.

17. Сексуално отклонение може да е само пълното отсъствие на секс, всичко останало е въпрос на вкус.

18. Нищо в живота не е толкова скъпо като болестта и глупостта.

19. Първият човек, който е хвърлил псувня вместо камък е бил творецът на цивилизацията.

20. Първият признак на глупостта е пълното отсъствие на срам.

21. Сънищата са царският път в безсъзнателното.

22. Всеки човек има желания, които не казва на другите и желания, които не осъзнава дори самият той.

23. На човека е присъщо да цени и да иска това, което не може да достигне.

24. Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате, сте вие самият в миналото. И единственият човек, от когото трябва да се стремите да бъдете по-добър сте вие самият сега, в този момент.

25. Човек никога не се отказва от нищо, просто заменя едно удоволствие с друго.

От Мрежата

Миличка, никой за нищо не ти е длъжен

Veröffentlicht am von
Antworten

.

1148През 1966 г. инвестиционният анализатор Хари Браун написал за Коледа на 9-годишната си дъщеря писмо, което до днес обикаля света чрез медиите. Той се опитал да обясни на детето си, че нищо на този свят, дори любовта, не може да се възприема като даденост.

.

Здравей, миличка,

Рождество е и както винаги имам обичайният проблем – какъв подарък да ти избера. Знам какво би те зарадвало – книжки, игри, рокли. Но аз съм много себелюбив. Искам да ти подаря нещо, което ще остане с теб по-дълго от няколко дни или години. Искам да ти подаря нещо, което ще ти напомня за мен на всяка Коледа. И, знаеш ли, струва ми се, че вече ти избрах подарък. Ще ти подаря една простичка истина, която ми се наложи да усвоявам дълги години. Ако я разбереш сега ще обогатиш живота си по сто различни начина и тя ще те предпази от много проблеми в бъдещето.

И така: никой за нищо не ти е длъжен.

Това означава, че никой не живее за теб, дете мое. Защото никой не е ти самата освен теб. Всеки човек живее за самия себе си. Единственото, което може да почувства той е своето щастие. Ако разбереш, че никой не е длъжен да ти организира щастието, ти ще се освободиш от очакването на невъзможното.

Това означава, че никой не е длъжен да те обича. Ако някой те обича – значи в теб има нещо особено, което го прави щастлив. Изясни си какво е това, опитай се да го направиш по-силно и тогава ще те обикнат още повече.

Когато хората правят нещо за теб, то е, защото те самите искат да го направят. Защото ти си важна за тях – нещо предизвиква у тях желанието да ти се харесат. Но не и защото са ти длъжни. Ако твоите приятели искат да са с теб, това не е заради чувството на дълг.

Никой не е длъжен да те уважава. И някои хора няма да са добри с теб. Но в момента, в който разбереш, че никой не е длъжен да ти прави добро и някой може да е лош с теб, ти ще се научиш да избягваш такива хора. Защото ти също не си им длъжна.

Още веднъж: никой за нищо не ти е длъжен.

Ти трябва да си най-добрата заради себе си. Защото ако успееш, другите хора ще поискат да бъдат с теб, да ти дават разни неща, а в замяна ти да им даваш други неща. А ако някой не иска да бъде с теб, причините изобщо не са в теб. Ако се случи с теб подобно нещо – просто търси други отношения. Нека чуждият проблем не става твой.

Когато разбереш, че любовта и уважението на околните трябва да се заслужи, ти няма да чакаш невъзможното и няма да си разочарована. Другите не са длъжни да споделят с теб собствеността, чувствата или мислите си.

Но ако го направят – това е, защото ти си си го заработила. И тогава ще можеш да се гордееш с любовта, която си заслужила и с искреното уважение на приятелите. Но никога не трябва да приемаш това като дължимо. Ако го направиш – ще загубиш всички тези приятели. Те не са твои „по право“. Да ги печелиш и „заработваш“ трябва всеки ден.

Все едно тежък товар свалих от гърба си, когато разбрах, че никой с нищо не ми е длъжен. Докато мислех, че всичко ми се полага, хабях страшно много усилия – физически и емоционални, за да получа своето. Но всъщност никой не ми дължи добро поведение, уважение, дружба, вежливост или ум. Щом го разбрах, започнах да получавам много повече удовлетворение от всички свои отношения. Фокусирах се върху хората, които искат да правят онези неща, които са ми нужни. Това ме накара добре да поработя – с приятели, партньори по бизнес, с възлюбените, продавачите и непознатите.

Никога не забравям, че мога да получа това, което ми е нужно само ако вляза в света на моя събеседник. Трябва да разбирам как мисли той, кое счита за важно, какво в края на краищата иска. Само така мога да получа от него нещо, което ми трябва. И само ако съм разбрал човека, мога да кажа нужно ли ми е от него нещо наистина.

Не е толкова лесно да обобщя в едно писмо това, което аз самият успях да разбера за много години. Но може би, ако ти препрочиташ това писмо на всяка Коледа, всяка година смисълът му ще се прояснява по малко.

Никой за нищо не ти е длъжен.

Източник: harrybrowne.org /превод: spisanie8.bg

Бягайте от статута на жертва! Уважавайте живота с неговите прелести и трудности

Veröffentlicht am von
Antworten

.

iosif-brodskiyФрагменти от знаменитата реч на Йосиф Бродски пред абсолвентите на Мичиганския университет на стадиона в Ан Арбър през декември 1988 г.:
 
1. Старайте се да разширявате речника си и да се отнасяте с него така, както с банковата си сметка. Отделяйте му много внимание и се опитайте да трупате дивиденти. Целта не е това да подсилва красноречието ви в спалнята или по пътя към професионалния ви успех, нито да се превърнете в светски умници – макар в последствие да стане и така. Целта е да можете да се изразявате колкото се може по-пълно и точно, с една дума, целта е вашето равновесие. 
 
Всеки ден в душата на човек настъпват много промени, но начинът на изразяване често остава един и същ. Способността му да се изяснява изостава от опита. Чувствата, нюансите, мислите и възприятията, които остават неназовани и непроизнесени или завоалирани в приблизителни формулировки, се трупат във вътрешността на личността и могат да доведат до психологически взрив или срив. 
 
За да избегнете това, не е нужно да се превръщате в книжни червеи. Просто трябва да натрупате речник и да го обновявате всеки ден. Четете книги и стихове! Те са доста евтини, но дори най-скъпите струват по-малко от посещението при психиатъра. 
 
2. Не вярвайте твърде много на политиците — не защото често те не са много умни и са нечестни, а заради твърде увеличения мащаб на работа дори на най-добрите от тях. В най-добрия случай те могат да намалят социалното зло, но не и да го изкоренят. Колкото и съществено да е подобреното качество на живот, то винаги ще е пренебрежимо малко, защото винаги ще има дори един човек, който няма да получи изгода от това подобрение. 
 
3. Светът е несъвършен. Златен век никога не е имало и няма да има. Единственото, което ще се случи със света е, че той ще стане по-голям, по-многолюден, но няма да увеличи размерите си. Колкото и справедливо човекът, когото сте избрали, да дели баницата, светът няма да увеличи размерите си, а порциите със сигурност ще станат по-малки. В светлината на това твърдение или, по-скоро, в тъмнината – трябва да разчитате на домашно сготвеното от вас блюдо. Тоест да управлявате света самостоятелно или поне тази част от него, която ви е достъпна и се намира в пределите на вашите възможности. 
 
4. Опитайте се да бъдете скромни. И сега сме твърде много, а скоро ще бъдем още повече. Драпането за място под Слънцето със сигурност е за сметка на други, които не го правят. Това, че ви се налага да стъпвате по краката на някого не означава, че трябва да му се качите и на раменете. От тази точка ще видите човешкото море плюс тези, заели сходна на вашата позиция – видна за всички, но ненадеждна – позицията на тези, наричани богати и знаменити.
 
5. Искате някога в един светъл момент да станете богати и знаменити или и двете? Не се отдавайте изцяло на тази мисъл. Да жадуваш за това, което има някой друг,   означава да загубиш собствената си уникалност. От друга страна обаче, това стимулира масовото производство…
 
6. Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се намирате, се старайте да не обвинявате външните сили за това – историята, държавата, началството, расата, родителите, фазите на Луната, детството си, закъснялото сядане на гърнето и т. н. В момента, в който хвърлите вината върху нещо, вие сривате собствената си решимост за промяна. 
 
7. Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности. Те са част от играта и хубавото в тях е, че те не са лъжа. Всеки път, когато сте отчаяни или на границата на отчаянието, когато имате неприятности или затруднения, помнете – животът разговаря с вас на единствения език, който знае добре. 
http://spisanie8.bg

Петте закона на глупостта

Veröffentlicht am von
Antworten

.

lИталианският икономист и историк Карло Чипола изпитвал огромен интерес към глупостта. Дългите години научна работа му помогнали да формулира пет универсални закона, които важат за всеки и във всяко общество. Оказва се, че глупостта е много по-опасна, отколкото сме свикнали да мислим.

Чипола пише ироничното есе „Основните закони на човешката глупост“, което, макар и да не е базирано на реални проучвания, ни кара да се замислим дали пък в тези изводи не се крие повече от едно зрънце истина. Публикувам го тук с малки съкращения.

Първият закон на глупостта

Винаги подценяваме броя на идиотите, които ни заобикалят

Звучи банално и високомерно, но животът доказва правдивостта на това твърдение. Както и да преценявате хората, непрекъснато ще се сблъсквате със следните ситуации:

– Човек, който винаги ви е изглеждал умен и рационален, във важна ситуация ще се прояви като идиот глупак.

– В най-неподходящите ситуации и моменти отнякъде винаги се появяват глупави хора, за да объркат плановете ви.

Вторият закон на глупостта

Вероятността един човек да е глупав не зависи от останалите му качества

Години наблюдения и опити ме наведоха на мисълта, че хората не са равни – едни са глупави, други – не, и това качество е вложено у нас от природата, а не от културните фактори. Човекът е глупак точно така, както някои имат рижи коси, а други – кръвна група А. Образованието също няма нищо общо с ума или глупостта. Многобройни експерименти в университети потвърдиха това. Проучих пет групи хора: студенти, служители в офис, обслужващ персонал, администратори и преподаватели. Съотношението между умни и глупави хора се оказа едно и също както сред нискоквалифицираните, така и сред високообразованите. Това така ме порази, че реших да проуча и интелектуалния елит – нобеловите лауреати. Резултатът потвърди невероятната сила на природата: същият процент лауреати се оказаха глупаци.

Третият закон на глупостта

Глупакът е човек, чиито действия водят до загуби за някой друг и при това не носят ползи на действащия – даже могат да се обърнат срещу него

Третият закон указва, че хората се делят на 4 групи – простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г). Ако Петър прави нещо, от което той самият губи, но Иван печели, то той е простак. Ако прави нещо, от което печели и той, и Иван, то той е умник. Ако действията на Петър му носят полза, но вредят на Иван, то той е бандит. А глупакът Петър прави неща, от които страдат както той, така и Иван. И точно това прави глупака опасен – ние можем да разберем логиката на бандита, той е предсказуем. Но да прогнозираш действията на глупака е невъзможно – той действа без причина, без цел, без план, на най-неочакваното място и в най-невероятния момент. Няма начин да предскажете кога идиотът ще нанесе своя удар. Дори когато атаката стане очевидна, срещу нея няма защита, защото тя няма рационална структура. Както е писал Шилер, „Срещу глупостта са безсилни дори боговете!”.

Четвъртият закон на глупостта

Не-глупаците винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците

Те винаги забравят, че да си имаш работа с глупав човек означава да направиш грешка, която ще ти излезе скъпо. Хората от типа П например трудно разпознават опасността от зона Г, което не е учудващо. Странното е, че глупците са подценявани и от умниците, и от бандитите. В присъствието на глупак те се отпускат и се наслаждават на интелектуалното си превъзходство, вместо да се мобилизират и да намалят щетите, които той ще нанесе. Според разпространения стереотип глупакът вреди само на себе си. Това не е така. Не бъркайте глупаците с безпомощните простаци. Никога не си партнирайте с тях, въобразявайки си, че можете да използвате глупостта им за собствена изгода – ако направите така, очевидно не познавате природата на глупостта. Така сами давате на глупака възможност да вилнее.

Петият закон на глупостта

Глупакът е най-опасният човек

Глупакът е по-опасен от Бандита. Резултатът от действията на идеалния бандит е простото преминаване на блага от един човек към друг. Обществото като цяло не губи много от това. Ако всички членове на едно общество са бандити, то би било прогнило, но живо. На върха отново биха излизали най-талантливите. Когато на сцената излизат глупаци обаче, картинката се променя. Те носят вреда, без да извличат изгода от това. Така благата се унищожават и обществото обеднява.

Историята доказва, че обществата напредват тогава, когато на власт в тях има достатъчно умни хора, за да неутрализират активните глупаци и да не им позволяват да разрушат онова, което са създали умните. В регресиращите държави има същия брой глупци, но във властта се наблюдава ръст от глупави бандити, а сред останалото население – на наивни простаци. Това разпределение на силите неизменно засилва разрушителните действия на глупаците и цялата страна отива по дяволите.

От Мрежата

Обезличаване на България от съветските окупатори

Veröffentlicht am von
Antworten

.

0,,6210004_4,00Инструктаж и разясняване на опорни точки, върху които се гради руската информационна война в България. Вижте техният прототип.

Строго секретно КАА/08.113

Москва, 2.04.1947 г.

Инструкция НК/003 47

В сградата на посолството да не се приемат местни ин­форматори. Срещите да се организират от наши специални служ­би на публични места. Посолството приема информации чрез специалните служби.
Да не се допуска контакт между нашата войска и цивилни лица от страната. Забраняват се посещения на местни лица от нашия офицерски състав, контакт на войници с местни жени или на войници с войници от страната и нашата войска.
Да се ускори ликвидирането на граждани, които участват или симпатизират на партии и организации отпреди войната и възстановили се след нея без нашето съгласие. Да се използват за тази цел всички конфликти и недоразумения между тях, а съ­що така и въоръжена опозиция.
В политическите репресии да се използват войници от армията (възстановена на наша територия) и след това да се ликвидират тези войници.
Да се ускори съединяването на всички социалистически партии в една – комунистическа, като всички водачи на тази пар­тия да бъдат предварително утвърдени от органите на нашите специални служби.
Да се обединят всички младежки организации в една -комсомолска – с водачи, утвърдени от нашите служби. Преди обединяването да се ликвидират всички водачи на бивши юно­шески и младежки организации.
Делегатите на партийните конгреси да нямат мандат след конгреса. Да се елиминират делегатите, които са активни. За все­ки следващ конгрес да се избират делегати, утвърдени от наши­те служби.
Да се прави системно разследване на хора – добри орга­низатори и специалисти, които са популярни. Тези хора да се привличат към нас, а ако откажат – да не се допускат до ръко­водни длъжности.
Да се организира всички държавни служители, освен ми­лиционери и миньори, да получават ниски заплати. Това специ­ално да се отнася до здравните служби, съдебно-изпълнителс-ките служби, просветата и културата.
10. Към всички органи на властта и всички значителни за­води да се включат хора, които сътрудничат на КГБ. Това да се осъществява без знанието на държавните местни власти.
11. Да се обърне внимание на печатната преса да не цитира сумарни количества и видове на стоки, които се изпращат в СССР. Да се посочва, че това е обменна търговия.
12. Местните власти да не издават на купувачите на земя, къщи и парцели нотариални актове, а актове за получаване.
13. Да се приложи такава специална икономическа полити­ка към частното селско стопанство, че то да бъде с ниска прои­зводителност и неефективно. При втория етап да се започне ко­лективизация на селското стопанство. Ако се появи силна опо­зиция, да се намали доставката на средствата за производство и се увеличат данъците към държавата. Ако и това няма ефект, то селското стопанство да се доведе до състояние да не може да изхранва държавата и да разчита на внос на храна.
14. Да се формулират всички закони, укази и разпоредби за организация, икономика и право така, че да не се дава точно и прецизно тълкуване (с изключение на военните).
15. За всеки проблем да се създават комисии, съвети, инст­рукции и т. н. така, че никои от тях да няма право на окончател­но решение без консултации с останалите.
16. Самоуправляващите органи на заводите да не могат да имат влияние върху дейността и развитието на предприятието. Те могат да се занимават само с изпълнение на полученото за­дание.
17. Профсъюзите не могат да имат противоречия с разпо­режданията на дирекцията. Да се натоварят профсъюзите с дру­ги задължения – организиране на почивка, просвета, културни и други развлечения, екскурзии, разпределяне на дефицитни сто­ки и потвърждаване на мнения и характеристики от политичес­ките власти.
18. Да се авансират само такива сътрудници и началници, които образцово изпълняват получените служебни задания, но без склонност към анализ на проблемите извън заданията.
19. На всички отговорни ръководители на партийни, дър­жавни и стопански дейности да се създадат условия, които да ги компрометират в очите на подчинените им, като се изключва възможността да се върнат в средата, от която са излезли.
20. Офицерският кадър от местната армия може да получи отговорни длъжности само при условие, че там има наши сът­рудници от КГБ.
21. Да се организира специален надзор за количеството му­ниции за всички видове оръжие на всеки арсенал. Учение с бой­ни патрони да се прави само при строг контрол.
22. Да се обхванат под специален надзор всички лаборато­рии към НИИ (научно-изследователски институти – бел. ред.).
Да се обръща специално внимание на всички изобрета­тели и рационализатори, като всички по-важни изобретения и предложения да се регистрират в нашите централи. До реализа­ция да се допускат само изобретения, засягащи експлоатацията на минното дело. Важните изобретения да се продават в чужби­на. Да не се допуска до публикация стойността на изобретение­то.
Системно да се нарушава графикът на транспорта в стра­ната (с изключение на нашия специален транспорт).
Да се провеждат симпозиуми и конференции и да се за­писват предложенията и докладите, като се регистрират док­ладчиците, но за реализацията да се спазва само нашата инст­рукция.
Да се популяризират интервюта с работници за актуал­ни производствени проблеми, като се критикува безпорядъкът, но не трябва да се ликвидират причините за тези проблеми.
Всички обръщения към народа от официални служите­ли и водачи да обхващат исторически и народни акценти, но да не се проповядва дух на обединение на целия народ.
Да се обърне внимание на всички новостроящи се гра­дове и квартали да не се изгражда друг освен главен водопро­вод. Всички стари кладенци и локални водопроводи да се ликви­дират систематично.
При модернизиране и разширение на заводите да се оси­гури изтичането на замърсени води да става в реки, които могат да бъдат резерв за питейна вода.
В новостроящите се апартаменти и къщи, а така също и при възстановяване да не се строят помещения за запасяване с хранителни стоки и за отглеждане на животни.
Частните работници и предприятия да се снабдяват с лошокачествени суровини и оборудване, което да осигурява про­изводството на лошокачествена продукция на цени, по-високи от държавните.
Да се създадат условия за максимално развитие на ад­министрацията по всички нива – районни, общински, градски.
Може да се допуска критика на администрацията, но това да не влияе на нейното намаляване или по-прецизна работа.
Да се контролира само изпълнение на плана на предп­риятия, произвеждащи суровини и други производства, включе­ни в нашата инструкция. Забранено е изпълнението на плана за продукти и стоки за вътрешния пазар.
Специално да се наблюдава църквата, като се създават условия и програми за обучение на младежта за наслагване на омраза към нея. Специален контрол да се упражнява над цър­ковните печатници, библиотеки, архиви, проповеди и т. н.
От всички основни, професионални и средни училища да се уволняват учителите, които имат голям авторитет и се пол­зват с уважение от учениците и населението. На тяхно място да се назначат нови. Учебните програми да се направят така, че да се прекъсва връзката между изучаваните предмети. Да се огра­ничи производството на учебни помагала. Да се премахне изу­чаването в средните училища на латински, гръцки, обща фило­софия, логика, генетика.
По история да не се обяснява какво са правили царете за доброто на страната, а да се изтъкват тиранията и борбата на потискания народ. В професионалното обучение да се набляга на тясната специализация.
Да се организират държавни митинги при годишнини на борбата против завоевателите (с изключение на руснаците), като се подчертава борбата срещу германците, а преди всичко борбата за социализъм.
Забранява се да се поместват в средствата за информа­ция и издаваните книги данни за местни хора, живели в Русия преди революцията и по време на Втората световна война.
Ако се възстановят или създадат организации, които под­държат дружбата със СССР, но се опитват да контролират дей­ността на държавните органи – да се обвинят в шовинизъм и на­ционализъм (нашите действия са независими от органите на дър­жавата). Начин на действие: унищожаване на нашите гробища и паметници, публикуване и размножаване на позиви, в които се осмива руският народ, руската култура и договорите между СССР и страната. Към тази пропаганда да се ангажират граждани от страната и да се използва съществуващата ненавист към СССР
Да се прояви грижа за строителството на пътища и мос­тове, за да са готови при налагаща се интервенция така, че на­шите войски най-бързо и от всички посоки да се придвижат до центровете на опозиционните сили.
Да се арестуват всички политически противници. Специ­ално да се преследват противниците, които имат авторитет сред населението. Да се ликвидират всички политически противници и след това да се обвинят в тежки криминални престъпления.
Да не се допуска реабилитация на хора, съдени на поли­тически процеси. Ако се наложи такава да се допусне, но при условие, че това е съдебна грешка, без започване на разследване и обвиняване на виновните за съдебното решение.
Не може да се изправят пред съд хора с длъжности, да­дени от партията – независимо че тези хора са виновни за ико­номически загуби и са мразени от подчинените си. В драматич­ни ситуации трябва да се преместват на друга равностойна или по-висока длъжност в друга област или град. В крайни ситуации тези хора да се назначават на неначалническа служба, като се използват за кадрови резерв за друго време.
За хора, които не са съгласувани от нашите специални служби, може да се публикуват съдебни процеси (специално това се отнася за кадри от армията, генерални директори, минист­ри), в които се обвиняват в дейности против народа, социализ­ма, индустриализацията. Това ще увеличи подозрителността и ще мобилизира работническата класа.
Да се проявява системен контрол хората на отговорни длъжности да произхождат от работническата класа и да имат най-ниска квалификация.
Да се проявява постоянна грижа за систематически под­бор за висшите институти на хора, които произхождат от най-ниската категория от населението или незаинтересувани профе­сионално хора, стремящи се само към диплома.”

svobodata.com

Новият световен ред е на повратна точка

Veröffentlicht am von
Antworten

.

images (2)ХЕНРИ КИСИНДЖЪР, „Уолстрийт джърнал“

ЛИБИЯ е в гражданска война. Фундаменталистки армии изграждат самопровъзгласил се халифат през териториите на Сирия и Ирак. Младата афганистанска демокрация е на ръба на парализа. Към тези беди се прибавя възобновяването на напреженията с Русия и сложни отношения с Китай, раздвоен между ангажименти за сътрудничество и публични контраобвинения. Концепцията за реда, която лежи в основата на съвременната ера, е в криза.

В десетилетията след Втората световна война САЩ – с укрепена икономика и повишено национално самочувствие – поеха факела на световното ръководство, придавайки му ново измерение. Страна, основана на ясното осъзнаване на идеята за свободно и представително управление, САЩ идентифицираха собственото си въздигане с разпространяването на свободата и демокрацията, смятайки ги за фактори, чрез които може да се постигне справедлив и траен мир.

Традиционният европейски подход към реда винаги е разглеждал народите и
страните като съперници. За да бъдат неутрализирани ефектите от техните сблъскващи се амбиции, този подход залага на баланса на силите и на наличието на добра комбинация от мъдри държавници. Преобладаващият американски възглед смята хората за иманентно разумни и предразположени към мирен компромис и здрав разум; следователно разпространяването на демокрацията е върховна цел за международния ред. Свободните пазари ще дават простор за развитието на индивидите, ще обогатяват обществата и ще заменят традиционните международни съперничества с икономическа взаимозависимост.

Усилията за установяване на световен ред на тази основа в голяма степен дадоха резултати. Голям брой независими суверенни страни управляват повечето от световната територия. Разпространяването на демокрацията и управлението чрез избори се е превърнало в споделено въжделение, ако не и във всеобща реалност. Глобалните комуникации и финансовите мрежи функционират в реално време.

Годините от около 1948 до края на века бележат кратък момент в световната история, в който може да се говори за зараждащ се всеобщ световен ред на основата на смесица от американския идеализъм и традиционните европейски концепции за държавност и баланс на силите. Но обширни райони от света така и никога не възприеха или само мълчаливо се примириха със западната концепция за реда. Техните резерви сега излизат наяве – например в украинската криза и в Южнокитайско море. Установеният и провъзгласен от Запада ред се намира в повратна точка.

Първо, самата природа на държавата – основната формална клетка на международния живот – е подложена на натиск от много посоки. Европа тръгна по пътя на „надскачането“ на държавата и на формирането на външна политика, основаваща се на първо място на „меката“ сила. Съмнително е обаче дали претенциите за легитимност, отделени от концепцията за стратегия, могат да „поддържат“ световен ред. Европа все още не се е „сдобила“ с атрибути на държавност, което предразполага към вакуум  на власт във вътрешен план и неравновесие на силите край границите й.

В същото време части от Близкия изток затънаха в конфликти помежду си с междурелигиозни и етнически компоненти. Религиозни милиции и силите, които ги подкрепят, нарушават граници и суверенитет както си искат, което поражда явлението „провалени държави“, които не са в състояние да контролират собствената си територия.
Предизвикателството на Азия е обратно на европейското. Принципите на баланс на силите преобладават без оглед на някаква възприета концепция за легитимност, което нерядко довежда някои различия до ръба на конфронтацията.

Сблъсъкът между международната икономика и политическите институции, които уж я управляват, също отслабва усещането за обща цел, необходима, за да има световен ред. Икономическата система стана глобална, докато политическата структура на света си остава базирана на националната държава. Икономическата глобализация на практика игнорира националните граници. Външната политика ги потвърждава, макар и да се опитва да примири противоречащи си национални цели и идеали за световен ред.
Тази динамика имаше за резултат десетилетия на устойчив икономически растеж, прекъсвани от периодични финансови кризи с очевидно нарастваща интензивност: в Латинска Америка през 80-те години, в Азия през 1997 г., в Русия през 1998-а, в САЩ през 2001 и пак така, започвайки през 2007-а, и в Европа след 2010 г. Печелившите имат малко възражения срещу системата. Но губещите – като тези, които затънаха в структурни неразбории, какъвто беше случаят с южното крило на Европейския съюз – се опитват да решат проблемите си по начини, които противоречат или най-малкото пречат на функционирането на глобалната икономическа система.

Така международният ред се оказва пред парадокс: просперитетът зависи от успеха на глобализацията, но този процес поражда политическа реакция, която често „работи“ срещу нейните цели.

Трети порок на сегашния световен ред е отсъствието на ефективен механизъм, чрез който великите сили да се консултират помежду си и да си сътрудничат при решаването на най-важните въпроси. Природата и честотата на многоройните форуми днес „работи“ срещу изработването на дългосрочна стратегия и рядко позволява нещо повече от дискусия по текущи тактически въпроси, а в най-лошия случай води до възникването на нови срещи на върха под формата на „социално медийни“ събития. Но за да е адекватна на междунарлодните правила и норми, една съвременна структура не може да бъде скрепена само със съвместни декларации, но и с всеобщо убеждение.

Наказанието за провал ще бъде не толкова голяма война между държавите (макар че това остава възможно в някои региони), колкото еволюция към възникване на сфери на влияние, които се идентифицират със специфични домашни структури и форми на управление. С развитието на този процес всяка сфера ще се изкушава да изпробва своята сила срещу други общности, възприемани като нелегитимни. Битка между региони може да се окаже още по-съсипваща от битка между държави.

Търсенето на световен ред изисква рационална стратегия, установяваща концепция за ред вътре в различните региони и съотнасяне на тези регионални „порядки“ една спрямо друга. Тези цели не са непременно взаимно неутрализиращи се: триумфът на едно радикално движение може да наложи ред в един регион, създавайки предпоставки за сътресения в други или в отношенията с всички останали. Военната хегемония на една страна в даден регион, дори ако тя създава привидност на ред, може да хвърли в криза останалия свят.

За да играят отговорна роля в еволюцията на световния ред през XXI век, САЩ трябва да бъдат готови да отговорят на редица въпроси за себе си: Какво се стремим да предотвратим, каквото и да става, дори ако е необходимо да действаме сами? Какво се стремим да постигнем, дори ако не срещаме никаква многостранна подкрепа? Какво се стремим да постигнем или да предотвратим само в случай че сме подкрепени от алианс от съюзници?

В какво не трябва да се въвличаме, дори ако към това ни призовава група страни или алианс от съюзници? Каква е същността на ценностите, които искаме да утвърждаваме? И до каква степен налагането на тези ценности зависи от обстоятелствата?
От страна на САЩ това ще изисква мислене на две видимо противоречиви нива. Налагането на универсални ценности трябва да върви ръка за ръка с признаване на реалностите на историите, културите и възгледите за собствената им сигурност на другите региони. Дори ако искаме да се поучим от уроците на изпълнените с предизвикателства десетилетия, не трябва да се отказваме от утвърждаването на изключителната природа на Америка. Историята не прощава на страни, които се отказват от собственото си чувство за идентичност в полза на курс, изискващ повече усилия и напрежение. Но тя и не гарантира успех дори и при най-дълбока убеденост в принципите ни, ако липсва цялостна геополитическа стратегия.
——————
Хенри Кисинджър бе съветник за националната сигурност и държавен секретар на САЩ при президентите Ричард Никсън и Джералд Форд.

24chasa.bg