„С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.
И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.
И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!
След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.
След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.
С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.
След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.
След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб,а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат.
След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг!
С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш – не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл!
Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…“
Аржентинският писател, есеист и поет Хорхе Луис Борхес е считан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век. Той е роден в Буенос Айрес, но едва 15-годишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Умира в Женева през 1986 г.
На нас ни разказват, че цялото прогресивно човечество абсолютно естествено прие гейовете, тяхната субкултура, тяхното право да сключват бракове, да осиновяват деца и да пропагандират своята сексуална ориентация в училища и детски градини. На нас ни казват, че всичко това е естествен ход на нещата.
Нас ни лъжат.
Лъжата за естествения ход на нещата опроверга американския социолог Джоузеф Овертон, описвайки технология изменяща отношението на обществото към някога принципни за това общество въпроси.
Прочетете това описание и ще ви стане ясно как се легализира хомосексуализма и еднополовите бракове. Ще ви стане ясно, че легализацията на педофилията и инцеста ще бъде завършена в Европа в близките години. Също така и детската евтаназия.
Какво още може да бъде извадено от там в нашия свят, използвайки технологията, описана от Овертон?
Тя работи безотказно.
***
Джоузеф П. Овертон (1960-2003), старши вицепрезидент в центъра за обществена политика Mackinac Center. Загива в самолетна катастрофа. Формулира модел променящ представите към даден проблем на общественото мнение, наречен посмъртно Прозорец на Овертон.
***
Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди за обществото идеи се изваждат от помийната яма на общественото презрение, измиват се и, в края на краищата законодателно се приемат.
Съгласно Прозореца на възможности на Овертон, за всяка идея или проблем в обществото съществува така наречения прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеята може или не може да се обсъжда, открито да се поддържа, пропагандира, или да се правят опити да се закрепи законодателно. Прозореца се мести, изменяйки по този начин ветрилото от възможности, от стадий «немислимо», тоест съвършено чуждо за обществения морал, напълно неприемливо, до стадий «актуална политика», тоест вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и описано в закон.
Това не е точно промиване на мозъци, а значително по – фина технология. Ефективна е защото е последователна, системно прилагана и незабележима за обществото – жертва.
По-долу ще ви дам пример, как стъпка по стъпка обществото започва първо да обсъжда нещо неприемливо, след това започва да го смята за уместно, и в края на краищата се смирява с новия закон постановяващ и защитаващ някога немислимото.
Нека да вземем за нашия пример нещо абсолютно невъобразимо. Например канибализъм, тоест идеята да се легализира правото гражданите да се изяждат един друг. Достатъчно силен пример ли е?
За всички е ясно, че в момента, днес, през 2014 година не може веднага да се разгърне масова пропаганда на канибализма – обществото веднага ще се възпротиви. Тази ситуация означава, че проблема с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този етап, съгласно теорията на Овертон, се нарича «Немислимо». Сега ще моделираме как това немислимо ще бъде реализирано, минавайки през всички етапи в прозореца на възможностите.
ТЕХНОЛОГИЯ
Още веднъж повтарям, Овертон описва ТЕХНОЛОГИЯ, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.
Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не просто е формулирал своите мисли – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия изпълнението, на които неизменно довежда до желаният резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешки общества такава технология може да бъде по-ефективна от термоядрен взрив.
КОЛКО СМЕЛО!
Темата за канибализма все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Тази тема не е прието да се обсъжда нито в пресата, нито още повече в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено. Съответно първото движение на Прозореца на Овертон — темата за канибализма да се премести от областта на немислимото в областта на радикалното.
Нали имаме свобода на словото.
Така че защо да не поговорим за канибализма?
На учените по принцип им е разрешено да говорят за всичко подред – за учените няма забранени теми, тяхната работа е да изучават всичко. А щом е така, нека направим етнологически симпозиум на тема «Екзотичните обичаи на племената в Полинезия». На него ще обсъдим историята на предмета, ще го въведем в научните среди и ще получим като факт авторитетно изказване за канибализма.
Разбирате ли, оказва се, че за людоедството може да се направи предметен разговор и същевременно да не се излиза от рамките на научната респектабилност.
Прозореца на Овертон вече е преместен. Тоест вече е обозначено преразглеждане на позицията. По този начин се обезпечава преход от непримиримо отрицателно отношение на обществото към отношение по-позитивно.
Едновременно с около научната дискусия непременно трябва да се появи някакво «Общество на радикалните канибали». И нека то е представено само в Интернет – радикалните канибали обезателно ще бъдат забелязани и ще бъдат цитирани във всички нужни медии.
Първо, това е още един факт на изказване. И второ, скандалните отрепки на този специален генезис са необходими за създаване на образа на радикално плашило. Те ще бъдат «лошите канибали» в противовес на другото плашило — «фашистите, призоваващи да се изгарят на клади всички, които не са като тях». Но за плашилата малко по-късно. За начало е нужно да се публикуват разкази за това какво мислят за людоедството британските учени и радикалните отрепки.
Резултат от първото преместване на Прозореца на Овертон: неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, настъпи разрушаване в еднозначността на проблема – създадена е «градация на сивото».
ЗАЩО ПЪК НЕ?
На следващия етап Прозореца продължава своето движение и прехвърля темата за канибализма от радикалната област в областта на възможното.
На този стадий продължаваме да цитираме «учените». Нали не трябва да бягаме от знанията? За канибализма. Всеки, който се откаже да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като двуличник и лицемер.
Осъждайки двуличието, обезателно трябва да се измисли ново по-елегантно название на канибализма. За да не смеят всякакви там фашисти да закачат на инакомислещите обидни названия започващи с буквата «К».
Внимание! Създаването на евфемизъм е много важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско наименование.
Няма повече канибализъм.
Сега това се нарича, например антропофагия. Но и този термин съвсем скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение като обидно.
Целта на измислянето на нови названия е да се отклони вниманието от същността на проблема, да се откъсне формата на думата от нейното значение, да се лишат идеологическите противници от възможност за езикова борба. Канибализма се превръща в антропофагия, а след това в антропофилия, подобно на престъпник, който си сменя имената по паспорт.
Паралелно с играта на имена се създава опорен прецедент – исторически, митичен, актуален или просто измислен, но най-важното е да е легитимиран. Той ще бъде намерен или измислен като «доказателство» на това, че антропофилията принципно може да бъде узаконена.
«Помните ли легендата за самоотвержната майка, която напоила децата си умиращи от жажда със собствената си кръв?»
«А историите за античните богове, изяждащи всичко подред – за римляните това е било съвсем нормално!»
«Или пък, по близките до нас християни, те съвсем нямат никакви проблеми с антропофилията! Те и до сега ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие нали не обвинявате в нещо християнската църква? Кой сте вие по дяволите за да обвинявате църквата?»
Главната задача на вакханалията на този етап е поне частично да се изведе людоедството от углавно наказателно преследване. Поне веднъж, поне в някакъв исторически момент.
ТАКА И ТРЯБВА
След като бъде предоставен легитимиращ прецедент, се появява възможност за преместване на Прозореца на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.
Това е третия етап. С него завършва раздробяването на единния проблем.
«Желанието за изяждане на хора е генетично заложено, то е в природата на човек»
«Понякога е необходимо да бъде изяден човек, понякога съществуват непреодолими обстоятелства»
«Има хора, които желаят да бъдат изядени»
«Антропофилите са били провокирани!»
«Забранения плод винаги е по-сладък»
«Свободния човек има право да решава какво да яде»
«Не крийте тази информация и нека всеки реши сам за себе си, кой е той – антропофил или антропофоб»
«А има ли вреда от антропофилията? Няма никакви доказателства за това».
В общественото съзнание изкуствено се създава «бойно поле» за проблема. На крайните флангове се разполагат плашилата – появилите се по специален начин радикални привърженици и радикални противници на людоедството.
Реалните противници — тоест обикновените нормални хора, не желаещи да остават безразлични към проблема на разрекламираното людоедство — се опитват да ги съберат заедно с плашилата и да ги запишат в редовете на радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образ на побъркани психопати – на агресивни фашистки борци против антропофилията, призоваващи да бъдат изгаряни живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Присъствие в медиите е обезпечено на всички изброени по-горе, освен на истинските противници на легализацията.
При такова разположение на силите самите атропофили остават по средата между плашилата, на «територията на разума», откъдето с целия патос на «здравомислието и човечността» осъждат «всички фашисти».
На този етап «Учени» и журналисти доказват, че човечеството в продължение на цялата си история от време на време се е изяждало помежду си, и това е нормално. Сега темата за антропофилията може да се премести от областта на рационалното, в категорията на популярното. Прозореца на Овертон се движи по нататък.
В ДОБРИЯ СМИСЪЛ
За популяризиране на темата за канибализма е необходимо тя да бъде подкрепена с поп-съдържание, съчетавайки я с исторически и митични личности, а ако има възможност и със съвременни медия персони.
Антропофилията масово започва да прониква в новините и шоу програмите. Хората биват изяждани във масови филми, в текстове на песни и във видеоклипове.
Един от начините за популяризация се нарича «Огледайте се около себе си!»
«Вие не знаехте ли, че един известен композитор – онзи?.. антропофил.»
«А един известен полски сценарист — цял живот е бил антропофил, даже е бил преследван.»
«А колко от тях седяха по разни лудници! Колко милиона бяха изгонени и лишени от гражданство!.. Между другото какво мислите за новия клип на Лейди Гага «Eat me, baby»?
На този етап разработваната тема се повдига в ТОП и тя започва автономно да се самовъзпроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.
Друг ефективен прийом: същността на проблема активно се обсъжда на ниво информационни оператори (журналисти, водещи на телевизионни предавания, общественици и т.н.), отсичайки всякаква възможност да се дискутира от специалисти.
След това в определен момент, когато на всички им става скучно и обсъждането на проблема влиза в задънена улица, идва специално подбран професионалист и казва: «Господа, всъщност всичко е съвсем друго. И работата е не в това, а в това. И трябва да се прави това и това» — и задава съвсем определена посока, тенденциозността на която е предварително определена от движението на «Прозореца».
За оправдаване на съмишлениците на легализацията се използва очовечаване на престъпниците чрез създаване на положителен образ за тях, който не се съчетава с характера на престъплението.
«Но това са творчески хора. Изял е жена си и какво от това?»
«Те искрено обичат своите жертви. Яде – значи обича!»
«Антропофилите имат по-висок коефициент на интелигентност и за всичко останало се придържат към строгите морални ценности»
«Антропофилите са жертви, те са принудени от живота»
«Те са така възпитани» и т.н.
Такъв вид извъртания са солта на много популярни токшоута.
«Ние ще ви разкажем трагическата история на една любов! Той искаше да я изяде! А тя искаше да бъде изядена! Кои сме ние за да ги съдим? Та нали това е любов? Кои сте вие за да заставате на пътя на любовта?!»
НИЕ СМЕ ВЛАСТТА ТУК
Към петия етап от движението на Прозореца на Овертон се преминава, когато темата е достатъчно подгрята за да може да бъде прехвърлена от категорията на популярното в сферата на актуалната политика.
Започва подготовка на законодателната база. Лобистките групировки във властта се консолидират и излизат на светло. Публикуват се социологически проучвания, които потвърждават уж високия процент поддръжници за легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни публични изказвания за законодателно закрепване на тази тема. В общественото съзнание въвеждат нова догма — «да се забранява яденето на хора е забранено».
Това е фирменото блюдо на либерализма — толерантност като забрана на табу, забрана за корекция и предупреждения на губителни за обществото отклонения.
В последния етап от движението на Прозореца от категория «популярно» в «актуална политика» обществото вече е пречупено. Най-живата част от него все още някак си ще се съпротивлява срещу законодателното приемане на неща, които доскоро са били абсолютно немислими. Но като цяло обществото е вече пречупено. То вече е приело своето поражение.
Приети са закони, изменени (разрушени) са нормите на човешкото съществуване, след това тази тема неизбежно ще стигне и до училищата и детските градини, а това означава, че следващото поколение ще израсне без никакъв шанс да научи какво е нормално и какво не. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да ги наричаме гейове). Сега, Европа се опитва пред очите ни да легализира инцеста и детската евтаназия.
КАК ДА СЧУПИМ ТАЗИ ТЕХНОЛОГИЯ
Описания от Овертон Прозорец на възможностите се движи най-лесно в толерантно общество. В такова общество, което няма идеали и като следствие, няма ясно разбиране за добро и зло.
Вие искате да поговорите за това, че вашата майка е курва? Искате да напечатате по този повод статия в някое списание? Да изпеете песен. Да докажете в края на краищата, че да бъдеш курва това е нормално и даже необходимо? Ето това е описаната по-горе технология. Нейната основна опора е толерантността.
Не на табуто.
Няма нищо свято.
Няма сакрални понятия, чиито обсъждане е забранено, а заиграването с тях да се пресича на момента. Всичко това го няма. А какво има?
Има така наречената свобода на словото, превърната в свобода на обезчовечаването. Пред нас една след друга се разрушават рамките, ограждащи нашето общество от бездната на самоунищожението. Сега пътя натам е отворен.
Мислиш си че сам нищо не можеш да направиш?
За съжаление ти си съвършено прав, сам човек абсолютно нищо не може да направи.
Но лично ти си длъжен да останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И ако нещо не може да направи сам, ще го направят група хора обединени от обща идея.
Днес си позволих да отправя питане на Фейсбук стената към може би най-честния човек в ДСБ, г-н Иван Иванов
Г-н Иванов, покрай приятелството Ви с баща ми, проф. д-р Димитър Краев (лека му пръст), имах убеждението, че сте честен и коректен човек.
Трябва ли да ревизирам мнението си?
Не Ви ли е гнус да работите в компанията на другаря Костов, особено след последния му гнусен номер по криминално присвояване на едни пари оставени на преференциална лихва в КТБ, за сметка на българския данъкоплатец?
и то не за друго, а за да докажа тезата ми, че е имало, има… и Бог знае до кога ще има да трае ужасната практика, да делим престъпниците на наши и ваши.
Така да се каже, по вашите крещим до припадък, раздирайки ризи и показвайки юнашки гърди по площади…, а за наш’те мълчим, като бити задници или се мъчим чрез фантасмагории, да оневиним ‚нашия‘.
Коренът на тази нашенска си народопсихология се корени в латентния страх, да не ни отхвърлят от кликата. От социалната група, към която ни се иска да членуваме.
Да де, ама тя тази група май понамирисва, щом само на другите по сламките крещим, а за наш’та си греда, се правим на разсеяни или още по-абсурдно, някои се инатят на абсурдни небивалици, та стават още повече за резил.
Ще отида още по-нататък и ще спомена, че примиряването с престъпление, те прави съучастник.
Иначе всички приказки за реформи са бошлаф работа. Какво ще реформираме? Само опонентите ни, ли? А нашите ще го покриваме, на принципа „приятел в нужда се познава“.
Да ме извинявате, ама това не е приятелство, а съзаклятие…
В интерес на истината, единствено г-н Борисов от родните ни политици се обяви категорично за тотално връщане на взетите вече веднъж с измама пари.
Всички други мълчат и се спотайват, защото и в техните редици, са също част от тази пасмина.
Относно случаят с преференциалните пари от КТБ, като за малоумни ще си позволя да го опиша с думите на Емил Хърсев:
Ако един депозит в една банка бъде прекратен и ако това прекратяване е настъпило след датата на нейното поставяне под специален надзор от БНБ, то нов договор със същия депозант просто не би могъл да бъде сключен. А не би могъл, защото договорите за депозит са една от банковите сделки, а на КТБ с поставянето й под специален надзор е било забранено да извършва всякакви сделки, включително и депозитни.
Затова, ако има такива договори, те просто са недействителни и това е лесно за доказване. Но тъй като още никой не е казал какво точно се е случило, то можем само да гадаем.
Ако става дума например за анекси към договори за някои депозити, то тогава имаме две различни правоотношения.
Едното си е депозитната сделка между банката и депозанта, а второто не възниква по силата на някакъв договор, а по закон. А
законът ясно е
казал, че някои
депозити са
гарантирани,
други не,
както е казал и на кои условия трябва да отговарят защитените и незащитените влогове. Така още към датата, към която се сключва договор между банката и депозанта, е напълно ясно – ако депозитът отговаря на записаното в закона, той е гарантиран, ако не отговаря – не е. И никакви анекси не го правят такъв.
Така че, който каквото и да прави с анекси, особено след датата на поставяне на банката под особен надзор, няма как да превърне един депозит от негарантиран в гарантиран. Никой друг не може да ангажира отговорността на държавата по депозитите – нито квестор, нито синдик. Това към кого е отговорна държавата, го прави само законодателят. Записва го в закона за гарантиране на влоговете. И всичко останало – каквито и да са решения, от когото и да са взети, никой не може да превърне депозит в някакъв друг, ако той не е бил такъв още при самото му договаряне. Още по-малко това може да направи заинтересованата страна – вложителят. Каквито и действия да е извършвал той – да е писал писма, обяснения, искания, да е давал обещания, че видите ли, той бил вложител и след 26 юни бил направил някакво изявление, че се отказва от едно или друго условие по договора си, нито едно от тези действия
не може постфактум да ангажира отговорността на държавата
Иначе би било много лесно – всеки от нас може да си превръща негарантирани депозити в гарантирани и обратно, когато си поиска. Това, за радост, е невъзможно.
Образно казано, в момента на раждането на котката ние виждаме дали тя е черна, или бяла. Оттам нататък с каквито и спрейове да я пръскаме, който и да я пръска, тя не става друга. Разбира се, възможно е някое служебно лице например, когато е правило списък на гарантираните влогове в КТБ, да е включило в него и незащитени такива. Това може да е станало случайно, може да е грешка, а може дори да е нарочно, може дори да става дума за документно престъпление. Това обаче пак не променя нещата с гаранцията на депозитите. Ако на мен например ми възложат да направя списък на котките и аз включа 1000 кучета в него, това само означава, че списъкът е частично верен и частично – не е верен. Но в самия списък кучетата не са станали котки, т.е. негарантираните депозити са си останали такива независимо от това, че са се появили в списъка.
.
Колкото до самия Иван Костов, за него ще цитирам друг автор:
Костов приключи като дребен мошеник. При цялата му мегаломания, костовистки патос (за който имам принос), шпаргалки за големия държавник и прочие митологии, които още карат някои сини бабички да преодоляват остеопорозата по свръхестествен начин – та при цялото му собствено и чуждо прехласване да вземе да свърши като джебчия, който бърка по чантите на пътниците и когото контрольорът е изкарал на спирката, за да го поеме кварталния – има голяма справедливост в това. Ето защо ми е радостно. Не злорадствам, а се радвам, че истината за този политически мошеник цъфна в пълнота и без условия. Първо, че си е турил кинтите и онези на партията му ДСБ в „банката на политическата мафия“ – както я наричат още костовистите и второ, че се е полакомил да спаси сто и пеесе хиляди лева с измама, при положение че е мултимилионер. Не знам дали разбира какво точно му се случи, защото не е толкова интелигентен, което личи от отговорите му, но това е жалък финал на публичната му кариера. Добре е в НБУ да му отворят една лаборатория за изследване на срама…
Ако искате да живеете по-добре, няма да е лошо да внимавате с какви хора се обграждате, тъй като поведението на другите често може да е вредно за вас.
Вредното поведение не е просто дразнещо. То заразява със своя негативизъм, който нараства като снежна топка, за да се стовари върху различни сфери в живота ви. Трудно е да бъдеш оптимистично настроен и позитивен, ако взаимоотношенията, които поддържаш, не се отразяват добре на душата ти.
Разбира се, на всеки от нас му е позволено от време на време да бъде негативен. Така че, не очаквайте хората около вас да са перфектни. Важно е обаче дали долуизброените неща са типични за човека или спорадични.
1. Клюки
Избягвайте взаимоотношения, в които клюките са основна тема на разговор. Казано е: „Големите умове обсъждат идеите. Средните умове обсъждат събитията. Малките умове обсъждат хората“ (Елинор Рузвелт). Качествените взаимоотношения са базирани на обмяна на идеи и въодушевление от споделянето на планове. Именно това ни помага да растем, да се развиваме, да постигаме мечтите си.
2. Подигравки
Повечето от нас са се сблъсквали с хора, които правят двусмислени комплименти или се подиграват, уж под формата на шега (например забележки като „Харесва ми, че не ти пука как изглеждаш“). Тези прикрити обиди идват от хора, чиято енергия вибрира много ниско. Не забравяйте: здравословните отношения ви карат да се чувствате по-добре, не по-зле.
3. Съревнование
Нездравата конкуренция, която усещате от страна на другия, е вредна за вас. Нямате нужда от хора, които непрекъснато се сравняват с вас. Хората, които са уверени в себе си, ще се радват за вашите успехи, няма да ги мерят със своите. Именно те могат да ви зареждат с позитивна енергия. Защото трябва да се съревноваваме само със себе си.
4. Едностранчивост
Човек, който идва при вас, само когато му е изгодно и удобно, или който настоява нещата винаги да стават по неговия начин, ви кара да се чувствате недостатъчно ценени. Хубавите взаимоотношения са непрестанна демонстрация на баланс в компромисите и взаимното уважение.
5. Поучаване
Ако човекът има навика да вади „мръсните ви ризи“, да ви критикува, да сочи с пръст грешките ви и да ви поучава, най-добре прекратете отношенията си с него. Истинските приятели се съсредоточават върху своите най-силни, най-добри черти, тези черти, които повишават увереността и усещането, че можем да се справяме успешно с живота. Не на последно място, истинските приятели се интересуват от това как се чувствате и няма да си позволяват да сипват сол в раните ви…
Ако по някакви причини ви е трудно да прекратите окончателно отношенията си с такива хора, поне се опитайте да се дистанцирате от тях. Заслужавате нещо по-добре: важно е да го помните! Заслужавате да прекарвате повече време с хора, които влияят положително на душата ви! Заслужавате да бъдете уважавани! Заслужавате да бъдете щастливи! Всеки, който ви кара да се чувствате по друг начин, трябва да е поне на ръка разстояние от вас.
Търсейки си богат съпруг, това 25-годишно момиче се регистрира в сайт за запознанства. Нейното послание към потенциалните кандидати звучи по следния начин:
Няма да ви лъжа защо съм тук. Тази година аз навършвам 25 години и съм много привлекателна. Притежавам добър вкус и чувство за стил. Искам да се омъжа за човек, който изкарва 500 хил. долара и повече годишно. Вероятно ще решите, че съм алчна, но в Ню Йорк този, който изкарва милион годишно, се счита просто за представител на средната класа. Моите изисквания не са толкова високи. Има ли някой на този сайт, който има годишен доход 500 хил. долара? Или пък всички вие сте вече женени? И още един въпрос: Какво трябва да направя, за да се омъжа за такъв богаташ като теб?
Сред тези, с които съм се срещала до момента, най-богатият печелеше 250 хил. долара годишно и изглежда, че това за мен е таванът. Но ако човек възнамерява да се премести в най-скъпия квартал на Ню Йорк, това е абсолютно недостатъчно.
Можете ли да ми отговорите на няколко интересуващи ме въпрса? Като например: Къде обикновено излизат най-богатите ергени? (Моля, посочете заведения, клубове, ресторанти, спортни зали. Желателно – с адреси) В коя възрастова група е най-добре да се целя? Защо повечето жени на богаташите са с абсолютно обикновена външност? Как решавате коя жена може да бъде ваша съпруга и коя – просто приятелка? (моята цел е да се омъжа).
Г-ца Прекрасна
Ето и отговорът, който получава младата дама от изпълнителния директор на една банка:
Скъпа госпожице Прекрасна,
Прочетох твоя пост с голям интерес, и предполагам, че има много момичета като теб наоколо, които имат подобни въпроси. Позволи ми да анализирам твоя казус като професионалист финансист.
Моят годишен доход е повече от 500 хил. долара, което съвпада с твоите изисквания, но се надявам, че никой не вярва, че бих си губил времето тук.
Като бизнесмен бих ти казал, че е лошо решение да се оженя за теб. Отговорът е лесен, така че ми позволи да обясня. Ако оставим настрана подробностите, това, което се опитваш да направиш, е сделка, в която да размениш „красота“ срещу „пари“. С други думи, лицето А доставя „красота“, а лицето Б плаща за нея. Всичко е честно и почтено.
Въпреки това обаче, има един огромен проблем – твоята красота ще повехне, а моите пари няма да изчезнат без достатъчно основателна причина. И истината е, че моят доход може да се увеличава от година на година, но ти няма да ставаш по-хубава с времето. Следователно, от икономическа гледна точка, аз съм актив с покачваща се стойност, а ти си обезценяващ се актив – и то обезценяващ се в геометрична прогресия. И ако това е единственият ти актив, твоята стойност ще бъде много по-ниска след 10 години.
Ако говорим с термините на Уол Стрийт, всяка търговска сделка има позиция. Отношенията с теб също са търговска сделка. Когато пазарната цена на един актив пада, ние го продаваме – да притежаваш такива активи е просто безсмислено. Същото е и с брака, който ти желаеш. Колкото и жестоко да звучи, най-мъдрото решение за бързо и стремително обезценяващи се е активи е да бъдат продадени или дадени под аренда.
Мъжете, които печелят повече от 500 хил. долара годишно, няма как да са глупаци. Така че те, включително и аз, единствено биха се срещнали с теб, но не биха се оженили за теб. Ще ти дам един съвет – зарежи това търсене на богат съпруг. По-добре се опитай самата ти да забогатееш и да изкарваш над 500 хил. долара доход. Тогава може и да намериш някой богат глупак.
Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е живота.
Добрите думи са отрова; горчивите – цяр.
Обмисли вярно и възможно ли е това, което обещаваш, защото обещанието е дълг.
Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.
Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.
Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.
Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека. Да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.
Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият – към другите.
Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.
В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес – за да смаят другите.
В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.
В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.
Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват – това е скромност. Да ги разкриеш пред приятели – това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички – горделивост.
Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три.
Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.
Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.
Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.
Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.
Не убивай комар с меч.
Покоят е благоденствие.
Проклятие еда живееш в интересни времена.
Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.
Срамно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.
Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.
Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.
Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.
Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.
Не се безпокой от това, че хората не те познават, обезпокоително е, ако ти не познаваш хората.
Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.
Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да каже.
Във всички неща успехът зависи от предварителната подготовка – без нея неуспехът е сигурен.
Които знаят истината, не са равни на ония, които я обичат, а тия, които я обичат, не са равни на ония, които и се радват.
Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там.
1. На глупавия прощават 70 грешки, на умния – нито една.
2. Медът се залепва по мустаците на този, койтоа се облизва.
3. Всеки мъдър враг е по-добър от невежия приятел.
4. Ако си направил добро – премълчи, ако са ти направили добро – разкажи.
5. Оставете това, което не ви носи полза – то взима от вас, но не ви дава.
6. Ще бъде ли сянката на дървото права, ако стволът му е крив.
7. Апетитът идва с първата хапка, а кавгата – с първата дума.
8. Ако се колебаеш за нещо – питай баща си; ако го няма – брат си; ако нямаш брат – съседа си; ако си далеч от дома – питай първия срещнат; а ако си в пустинята и няма никого – питай жена си, чуй, какво ще ти каже и направи обратното.
9. Две неща доказват своята ценност след като ги загубиш – младостта и здравето.
10. Думите, докато са в теб, са твой слуга, излязат ли от теб – стават твой господар.
11. Когато даваш заем си приятел, когато си го поискаш обратно – враг.
12. По-добре да живееш един ден с орлите, отколкото година с кокошките.
13. Когато бикът пада, над него се издигат много ножове.
14. Войната е лека за зрителите.
15. Враждувай с царя, но не враждувай със стражата.
16. Един преживян опит е по-добър от седем прочетени мъдрости.
17. Всичко, което е в изобилие, доскучава.
18. Дай на глупавия хиляда акъла – на него винаги ще му хареса само неговият.
19. Стиснатият богаташ е по-беден от щедрия бедняк.
20. Ако нямаш това, което желаеш, пожелай това, което имаш.
21. Не бъди като барабана – гръмогласен, а отвътре – празно.
22. За да запазиш тайната от враговете си, запази я от приятелите си.
23. Който търси приятел без недостатъци, остава сам.
24. Малка е ползата от очите, ако умът е сляп.
25. В любовта няма съветници.
26. Този, на който къщата е от стъкло, не xвърля камъни по хората.
27. Който има здраве, има надежда. А който има надежда, има всичко.
28. Който е откраднал яйце, ще открадне и кокошка.
29. Шепотът на красива жена може да бъде чут по-далеч от рева на разгневен лъв.
30. Вярвай в Бога, но си завързвай камилите.
31. Който иска да направи нещо, намира средства; който не иска да го направи – намира причини.
Всички християни – православни, католици и протестанти, празнуват днес един от най-големите празници – Благовещение, на който се почита едно от най-големите тайнства в християнството.
Според Библията на този ден архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Исус Христос.
За него се разказва в Евангелието на Лука.
Празникът се почита от много майки, защото св. Богородица е тяхна закрилница.
Празникът Благовещение е утвърден от православната църква през VII в. и е част от Великденския празничен цикъл. Благовещение винаги се празнува на 25 март.
Имен ден празнуват всички с имена
Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и др.
Има и различни суеверия. На този ден се става рано, за да е богата годината.
Всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.
Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети.
Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе.
Празникът се нарича още Благовец и се свързва с
пролетното равноденствие, когато земята започва да се затопля
В България празникът се свързва и с идването на пролетта, затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ – коприва, спанак, лапад. Също така е традиция на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник – риба с ориз.
Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.
Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си.
Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.
Вярва се, че, ако на Благовещение се засаждат дръвчета,
те ще родят много сладки плодове.
Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите.
„Събуждат се и излизат от дупките“ змиите и гущерите. Изпълняват се обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила. Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и да прогонва влечугите.
Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: „Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец“ или „Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне“.
Живеем във време, когато един нов продукт може да бъде продаден на стотици милиони хора, без необходимостта от голям брой работници, които да го правят и разпространяват (а понякога за тези цели не са нужни и работници).
В разцвета си през 1988 г. култовата американска фирма – производител на фотографски продукти Kodak има 145 000 служители. През 2012 г. Kodak подава заявление за банкрут. През същата година, в най-новата фотографска фирма Instagram се трудят 13 служители, които обслужват 30 милиона клиенти.
Съотношението между производители и клиенти продължава да намалява. Миналата година, когато Facebook купи приложението за съобщения WhatsApp за $ 19 милиарда, във WhatsApp работят 55 души, които обслужват 450 милиона клиенти.
Наскоро живеещият в Tucson американец изобрети апарат, която може да намира във въздуха частици от някои елементи. Той вече е продал стотици от тези устройства през интернет на клиенти по целия свят. Апаратите прави в гаража си, използвайки 3D принтер. Засега неговата дейност зависи само от един човек – самият той.
Новите технологии не само изместват човешкия труд, но и знания. Комбинацията от модерни сензори, разпознаване на глас, изкуствен интелект, „големите данни“, интелектуален анализ на текст и алгоритми за разпознаване на образи, пораждат интелигентни роботи, способни бързо да се научат на човешки действия и дори да се учат един от друг.
Ако смятате, че вашата кариера нищо не я заплашва, защото сте „професионалист“ – помислете отново.
Два сектора на икономиката, събрали най-голям брой специалисти – здравеопазване и образование – сега са под нарастващ натиск да намалят разходите. А машини- експерти са готови да заемат мястото на хората.
Скоро светът ще бъде засипан с вълна от медицински приложения, с които ще бъде възможно да се измери всичко: от холестерол до кръвно налягане, а заедно с тях идват и диагностични програми, декриптиращи данните и съветващи какво да се прави с тях.
През следващите години софтуерни приложения ще изпълняват много от нещата, които днес правят лекари, медицински сестри и техници (например, ултразвук, компютърна томография и електрокардиограма).
Междувременно отпада необходимостта от многото учители и университетски преподаватели, които ще бъдат заменени от онлайн курсове и интерактивни онлайн уроци. Как ще завърши всичко това?
Представете си една малка кутийка – нека я наречем „iVsichko“ – която е в състояние да произвежда всичко, което бихме желали да видим, като модерна лампа на Аладин.
Просто трябва да кажете на устройството това, което ви трябва, и – готово – желаният обект е в краката ви.
Oсвен това „iVsichko“ изпълнява всичко, което човек иска. Той може да направи масаж, да донесе чехлите, да мие, да пере и да простира. „IVsichko ще бъде най-доброто устройство, изобретявано някога. Единственият проблем е, че никой няма да го купи, защото никой няма да има начин да прави пари, тъй като „iVsichko“ ще върши всякаква човешка работа.
Това, разбира се, е просто една фантазия, но когато все по-малко хора могат да изпълняват все повече и повече задачи, печалбата получава само един стесняващ се кръг мениджъри и собственици-инвеститори.
Когато Facebook купи WhatsApp, един от младите основатели на последната, главният изпълнителен директор Ян Kum, има 45% от компанията, чиято продажба му носи 6,8 млрд долара. Съоснователят Б. Актън получи 3 милиарда долара за своите 20% дял. Според съобщенията всеки един от дългогодишните работници и служители в WhatsApp са имали 1 на сто от акциите на компанията, което им е донесло по 160 млн. долара.
А когато машините заменят човека, всичко, което ще остане за повечето от нас – е да правим единственото нещо, което не могат технологиите – да оказват човешко внимание и да се грижат за другите хора. Но за такава човешка работа няма да се плаща много.
Това означава, че повечето хора ще имат все по-малко пари, за да купуват стоки и услуги от ослепителната гама нови технологии, защото същите тези технологии ще изместят хората от техните работни места и ще доведат до намаляване на заплатите.
Имаме нужда от нов икономически модел. През ХХ век доминираше икономическия модел на базата на масово производство, извършвано от голям брой хора, за масово потребление.
Работниците са потребители; потребителите са работници. Заплатите се повишаваха и хората имаха повече пари, за да купуват това, което те произвеждат те и други хора – например камерите на Kodak. В резултат на това се появяват повече работни места и растат заплатите.
Сега този виртуоз цикъл се разпада на парчета. Бъдещетo, носещо със себе си почти неограничено производство, реализирани от една малка група хора, за продажба на всеки, който може да си позволи да купи този продукт – това е рецепта за икономически и социален крах.
Но основният проблем на бъдещето няма да бъде броят на работните места. Проблемът ще бъде – и вече е – в разпределението на доходите и богатството.
Какво да се прави?
Днес политиците се опитват да избягват думата „преразпределение“. Но икономиката, към която толкова сме се забързали – когато все повече и повече продукти се създават от все по-малко хора, които получава почти всички печалби, а останалите не разполагат с достатъчно покупателна способност – не е в състояние да функционира.
Може би единственият начин да се застави икономиката на бъдещето да работи, ще бъде преразпределение на доход и богатство от богатите собственици на революционните технологии към другите хора.
За автора. Робърт Райх е американски политически икономист, преподавател, писател и политически коментатор. Той сътрудничи с три президентски администрации – при президентите Джералд Форд, Джими Картър и Бил Клинтън..
Лошата новина е, че наистина има специфични начини, чрез които определени хора упражняват емоционален контрол върху вас. Добрата новина е, че можете да се предпазите, стига да знаете как…
1. Емоционалният манипулатор винаги се изкарва жертва.
Представете си следната ситуация. Казвате на човека срещу себе си: „Много ме огорчи, като забрави рождения ми ден.“ В отговор обаче ще чуете: „Натъжаваш ме, като си мислиш, че бих забравил/а рождения ти ден. Трябваше да ти кажа под какъв огромен стрес се намирам, но не исках да те натоварвам. Но си прав/а – трябваше да оставя настрани проблемите си и да мисля само за рождения ти ден. Извинявай.“ Няма какво повече да кажете. Чули сте думата „Извинявай“ и дори нещо във вас да подсказва, че извинението не е искрено, няма какво да направите. Нещо повече – сега се чувствате виновни и егоистични, заради това, че мислите „само за себе си“. И изведнъж вие започвате да утешавате другия. Успокоявате го, че всичко ще е наред. Казвате, че рожденият ви ден не е толкова важен – още много предстоят…
Манипулират ви, не осъзнавате ли? Вслушайте се в интуицията ви. Ако тя ви казва, че другият се опитва да се измъкне, като прехвърли топката у вас, просто не я поемайте. Защото в момента, в който го направите, това ще се повтаря отново и отново… Щом открие как може да ви въздейства, емоционалният манипулатор ще го прави при всеки удобен случай. Затова просто кажете: „Съжалявам за проблемите ти“ и продължете напред. С едно на ум.
2. Емоционалният манипулатор умело ви вменява чувство за вина.
Toй/тя ще ви накара да се чувствате виновни за всичко – че говорите много или че сте прекалено мълчаливи, че сте емоционални или че не показвате емоциите си, че сте твърде грижовни и обсебващи или че сте напълно безразлични… Абсолютно всяко нещо може да бъде използвано като инструмент за вашето манипулиране. Имайте предвид, че този тип хора рядко показват достатъчно ясно какво искат – те са свикнали да го постигат, като манипулират емоционално другите. И тъй като знаят, че повечето от нас биха направили всичко, за да се освободят от чувството за вина, с готовност ви го вменяват… за да ви „освободят“ след това от него. И още нещо: внимавайте, като му помагате. Докато ви се жалва за трудното си положение, той/тя никога няма да поиска помощ директно. Ако обаче решите да му/й окажете съдействие, бъдете готови за коментари в стил: „Не съм те карал/а да го правиш“, „Не беше нужно наистина“ (казано с твърде суров тон)… С други думи: виновни сте, ако не вземете участие, виновни сте и ако се включите. Изходът?! Ако ви обвинява за ваше действие, просто кажете: „Дадох всичко от себе си“. А за да избегнете обвиненията защо сте се намесили, преди да го направите, кажете: „Знам, че ще се справиш“. И наистина го/я оставете да се оправи сам/а.
3. Емоционалният манипулатор влиза в ролята на помагащия.
Ако помолите манипулаторите за помощ, те почти винаги ще се съгласят. След това обаче ще ви го изкарат през носа. Докато ви помагат, ще пъшкат и охкат колко им е трудно, колко време им отнема… За да ви стане ясно, че никак не им е приятно това и че правят голяма жертва заради вас. Ако им кажете да спрат, най-вероятно ще ви се разсърдят, че капризничите. После ще натъртят: „ЕСТЕСТВЕНО, че aз ще го свърша! Кой друг ще го направи?!“ В крайна сметка отново ще се почувствате виновни, че сте ги ангажирали. И определено ще сте им големи длъжници! Затова не обръщайте внимание на пъшкането и охкането – отидете да си вземете душ или се разходете, докато свършат с работата.
4. Емоционалният манипулатор казва нещо, а после се държи така, сякаш не го е казал.
Ако сте във връзка, в която ви се струва, че трябва да записвате какво е казал другият, за да му/й го напомняте, значи ви манипулират. Емоционалният манипулатор винаги успява да извърти така нещата, че да се отметне от думите си. Той/тя ще се обяснява, ще ви разяснява, ще вади вода от девет кладенеца, само за да ви убеди, че сте се объркали. Толкова е умел/а в лъжите си, че може да стоите пред бяла дъска, да ви се казва, че тя е черна и накрая наистина да започнете да се съмнявате в преценката си. Какво е лекарството? Наистина да си записвате думите на другия. Говоря сериозно! Така ще предотвратите всякакви опити за извъртане на истината на по-късен етап. Разбира се, не мога да не кажа, че ако се стигне дотам, трябва сериозно да се запитате какво всъщност правите с този човек…
5. Емоционалният манипулатор се бие нечестно.
Той/тя няма да ви каже в прав текст това, което мисли. Най-често ще ви го каже чрез някой друг. Или ще ви го покаже чрез фасони и нарочно (без)действие. Този тип хора са пасивно агресивни. Т.е. ще направят така, че да се досетите колко са нещастни, без да ви го кажат директно. Ето следната ситуация: „Разбира се, че ще те подкрепя за този курс. Знаеш, че ще го направя“. Но когато дойде време да седнете пред лаптопа, за да се подготвите, и около вас е лудница – кучето лае, децата крещят, телевизорът кънти, вашата „подкрепяща“ половинка седи безучастно, с празен поглед, вперен във вас. Или пък се занимава с някакви си свои неща, без да се интересува какво се случва. Изходът: накарайте го/я конкретно да каже как ще ви помогне, какви нови ангажименти ще поеме. Ако е необходимо, прочетете пак точка 4.
6. Емоционалният манипулатор винаги има нужда от повече съчувствие, отколкото вие.
Или казано с други думи, ако вас ви боли глава, емоционалният манипулатор ще каже, че може би има мозъчен тумор. В каквато и ситуация да се намирате, той/тя вече я е преживял/а… само че многократно по-зле. Затова с подобни хора е трудно да водиш нормален диалог. Те някак успяват да отклонят разговора и да го насочат върху себе си. Ако обаче имате неблагоразумието да им кажете нещо по въпроса, те ще ви покажат колко дълбоко сте ги засегнали и… ще прибягнат до точка 2. Какво да правите? Просто прекратете разговора. А най-добре и контактите с този човек.
7. Емоционалният манипулатор променя атмосферата около себе си.
Тези хора по някакъв начин влияят на емоционалното състояние на всички около тях. Когато са сърдити или ядосани, въздухът в стаята сякаш се нажежава. Тогава вие инстинктивно изпитвате нужда да върнете баланса, а това става най-лесно, като се заемете да утешавате манипулатора и да „поправяте“ това, което не е наред. Ако твърде дълго сте около такъв човек, ще станете абсолютно зависими от настроенията му и скоро съвсем ще забравите, че и вие имате нужди, които трябва да бъдат удовлетворени. Изходът: просто излезте от стаята и обърнете внимание на себе си.
8. Емоционалният манипулатор няма чувство за отговорност.
Той/тя отказва да поеме отговорност за постъпките си. Винаги говори само за това, което другите са му/й причинили. Ще разпознаете емоционалният манипулатор по това, че още в началото ще ви сподели твърде лична информация. Това обаче е кукичката, с която ще ви хване на въдицата. Ще ви сподели неща, които целят да предизвикат вашето съчувствие. (Виж точка 6.) В началото ще се заблудите, че този човек е чувствителен и откровен, но истината е, че всичко това се прави целенасочено – за да ви влезе „под кожата“ и да започне да ви манипулира. Емоционалният манипулатор обикновено не е по-чувствителен от питбул. В същото време той винаги има някакъв проблем, с който трябва да се справи, и криза, която трябва да преодолее. Какво да правите?! Наистина ли е нужно да ви отговарям?…
„С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.
