Човек има очи и тяхната основна функция е да гледат света около тях. Обаче между гледането и виждането има голяма разлика. Погледнато от гледна точка на физиката ние виждаме само много малка част от вълните и от информацията, която получава мозъкът ни. От тук и изводът, че макар че гледаме всичко с очите си, ние виждаме само малка част от цялото. Това съждение може да се направи не само за зрителните ни органи, а за всичко.
Още от деца се учим. В началото възприемаме света по много различен начин. И точно знанието поражда опасностите или по- скоро знанието ни помага да видим опасностите. Никое дете не възприема горещата печка като опасност, докато не се изгори или не му се каже. Това е само един прост пример, познат на всички, който илюстрира това, което виждаме. Във всяка сфера може да намерим пример за това. Още преди Филипс да открие зависимостта безработица- инфлация чрез Кривата на Филипс, тази зависимост е съществувала. Само дето хората не са я виждали.
Стига се до извода, че знанието е сила. Силата да влияеш на човек. Как? Ако го няма знанието, той няма да може да вижда. Силата на икономистите идва от там. Ако няма знание за икономиката, никой няма да я вижда. А ако някой човек не вижда нещо, в повечето случаи за него то не е реално. Икономистите с техните доклади за пред широката общественост разпространяват едновременно информация и дезинформация. Почти е невъзможно да се направи обективен доклад. В намушелия напоследък проблем с инфлацията в докладите може да се уточнява процента на инфлация, но в повечето случаи в медиите липсва информацията за срока /на годишна или на месечна база/. Дори и по¬задълбочените изследвания, които показват как доходите се топят от инфлацията не показват оскъпяването или обезценяването на валутата, към която сме прикачени еврото, а това влияе на покупателната способност. По същия начин и в света има колебания на икономистите в рецесия ли сме или не. Официално рецесията се обявява от Националното бюро за икономически изследвания на САЩ и икономистите от там решават кога е дошла рецесията. Принципно те нямат някакво събитие, след което да трябва да я обявят. Ако искат, могат да го направят по всяко време. И точно там е силата им. Защото това е мощен икономически лост, след обявяването, на който всичко се променя.
Макар състоянието на икономиката да е същото с това преди обявяването на рецесия нещо се е променило. Борсите започват да падат, доларът също, петролът се изстрелва нагоре, компаниите се готвят за съкращения, а обикновените хора се притесняват да не си загубят работата. Какво се е променило фактически? Нищо. Просто е дадено знание. Знанието за рецесията. И от там нататък всички я виждат. И никой не спори, че не е така. Силата на знанието отново се доказва като най-важна.
Само че знанието не винаги и истина. То винаги е инструмент за влияние на нещата, които виждаме и по-скоро на това как ги виждаме. И когато не е истина, значи и ние няма да виждаме истината. Това са заблудите. Те са навсякъде около нас и са прекалено много за детайлното им обсъждане в едно кратко есе. И разбира се няма как да знаем за повечето от тях, защото нямаме знание. Много хора си изкарват парите, знаейки това. Това са ПР-ите, социолозите и много други. Аз обаче ще обърна малко внимание на маркетинговите агенции. Ще обрисувам принципа на тяхната дейност с техния безспорно най-голям успех Кока-Кола. Тази напитка сама по себе си не струва. Правени са изследвания с хора от изостанали страни, които не са били подложени на такива реклами. Те единодушно заявяват, че не биха пили такова нещо. Но всички ние, още от малки, сме облъчвани от реклами на известната марка. Маркетинговите агенции не продават вкусна и полезна напитка те продават начин на живот. За цялата кампания е изписано много и за това аз няма да се задълбочавам, но идеята е, че със знание /в случая придобито от мащабна и нестихваща рекламна кампания/ може да се внуши на човек дори най-очевидното нещо, че безвкусна и вредна за здравето напитка, води до определен начин на живот и трябва да бъде консумирана постоянно.
Всяко знание е водело човечеството към откриването /виждането/ на нещо ново. Всичко, което виждаме, е проекция на нашето знание. За това и в Библията пише ‚Блажени са нишите духом, защото тяхно е Царството небесно‘. Ако знаеш по-малко по-малко ще питаш и по-малко ще виждаш, а оттам и по¬малко ще се притесняваш, защото човек винаги е виждал толкова, колкото знае.
През 2011 г. станахме свидетели на вълна от политическа и социална нестабилност. Маси от хора заляха реалните и виртуални улици: Арабската пролет; бунтовете в Лондон; протестите на средната класа в Израел срещу високите цени на жилищата и инфлационния натиск върху стандарта на живот; протестите на чилийските студенти; палежите на скъпи коли на заможни банкери в Германия; индийското движение срещу корупцията; растящото недоволство срещу корупцията и неравенството в Китай; движението „Окупирай Уолстрийт“ в Ню Йорк и на много други места в САЩ.
Въпреки че тези протести нямат обща тема, те изразяват по различни начини
сериозните притеснения на средната и работническата класа
по света за перспективи им пред лицето на все по-концентриращата се мощ в ръцете на икономическия, финансов и политически елит. Причините за техните опасения са пределно ясни: високото равнище на безработица в развитите и развиващите се икономики; неадекватните умения и образование на младите хора и работниците, които не им позволяват да се конкурират в глобализирания свят; недоволството срещу корупцията, в това число и в легалните й форми като лобирането; рязкото задълбочаване на неравновесието в заплащането и в богатството в развитите и бързо развиващите се държави.
Естествено, притесненията на толкова много хора не могат да бъдат изчерпани с един-единствен фактор. Задълбочаването на неравновесието например се дължи на много причини: наличието на 2.3 млрд. индийски и китайски работници на глобалните трудови пазари води до спад в работните позиции и заплатите както на ниско, така и на висококвалифицираните работници в развитите икономики; технологичните промени, които премахват нуждата от определени умения; ефектът „победителят получава всичко“; появата на неравновесия в бързо растящите икономики, които доскоро са били с слабо развити; все по-ограниченото използване на прогресивно данъчно облагане.
Увеличаващата се задлъжнялост на частния и публичния сектор и свързаните с нея балони до известна степен са следствие от неравновесието. Минималният ръст на доходите за всички с изключение на богатите през последното десетилетие създаде несъответствие между това колко хората получават и желаят да похарчат.
В англосаксонските държави решението беше да се демократизират кредитите посредством финансова либерализация. Това повиши задлъжнялостта на домакинствата, които заемаха, за да компенсират разликата. В Европа тази празнина беше запълнена чрез обществени услуги – безплатно образование, здравеопазване и т.н. – които не бяха финансирани изцяло чрез данъци. По този начин се
натрупаха високи равнища на дефицити и дългове
И в двата случая нивата на дълга постепенно станаха неустойчиви.
Фирмите в развитите държави в момента съкращават служители, което се дължи на неадекватното потребителско търсене, довело до излишен капацитет и несигурност за търсенето в бъдеще. Съкращенията обаче водят до допълнителен спад на потреблението, тъй като по този начин се намаляват доходите на хората и се увеличава неравновесието. Разходите за труд на фирмата са трудови доходи и търсене за други. Така разумното за отделната компания се оказва разрушително за цялото.
Резултатът е, че свободният пазар не генерира достатъчно крайно търсене. В САЩ например орязването на разходите за труд понижи рязко приходите в бюджета от това перо. С изчерпване на кредитите ефектите върху съвкупното търсене от десетилетия на преразпределение на доходите и богатството – от труд към капитал, от заплати към печалби, от бедни към богати и от домакинствата към корпорациите – станаха огромни. Това намали склонността на фирмите/собствениците на капитал/богатите домакинства да харчат.
Проблемът не е нов. Карл Маркс превъзнесе социализма прекалено много, но беше прав в твърдението си, че глобализацията, неограниченият финансов капитализъм и преразпределението на приходите и богатството от труда към капитала може да предизвика разпадане на капитализма. Както смяташе той, нерегулираният капитализъм може да доведе до редовни пристъпи на свръхкапацитет, недостатъчно потребление и опустошителни финансови кризи, подхранвани от кредитни балони и скокове и спадове в цените на активите.
Дори преди Голямата депресия европейската „буржоазия“ осъзнава, че за да се избегнат революции, правата на работниците трябва да бъдат защитени, а заплатите и условията на труд – подобрени. Работеше се за създаване на социална държава, в която се споделят финансовите и публични облаги – образование, здравеопазване и социално осигуряване. Стремежът към модерна социална държава се ускори след края на депресията, когато правителствата поеха отговорността за макроикономическата стабилност. Тази роля
изисква поддържане на голяма средна класа
чрез увеличаване на обществените услуги, което се постига с прогресивно данъчно облагане на доходите и богатството и насърчаване на икономическите възможности за всички.
Оттук следва, че социалната държава е била отговор (често в пазарно ориентираните либерални демокрации) на заплахата от революции, социализъм и комунизъм в периода на нараснала честота на тежки финансови и икономически кризи. Следват три сравнително спокойни социално и икономически десетилетия. Периодът от края на 40-те до средата на 70-те години на миналия век се характеризира с рязък спад на неравновесието и ръст на доходите.
Някои от уроците, свързани с нуждата от задълбочена регулация на банките, се губят по време на ерата Рейгън – Тачър, когато расте апетитът за масова дерегулация, породен отчасти от недостатъците на европейския социален модел. Те се изразяват в големите фискални дефицити, неадекватните регулации и липсата на икономическа динамика, довели до ограничен икономически растеж тогава и дълговата криза днес.
Англосаксонският модел за ненамеса в частната инициатива обаче също се провали с гръм и трясък. За да се стабилизират пазарно ориентираните икономики, трябва да се намери точният
баланс между пазарите и осигуряването на обществени блага
Това означава отдалечаване от нерегулираните пазари на англосаксонския модел и движената от дефицит социална държава на Западна Европа. Дори алтернативният „азиатски“ модел на растеж – ако въобще съществува такъв – не успя да предотврати налагането на неравновесие в Китай, Индия и на други места.
Всеки икономически модел, който не обръща внимание на неравновесието, в крайна сметка ще бъде изправен пред криза на легитимността. И ако икономическите роли на пазара и държавата не се ребалансират, протестите от 2011 г. ще стават по-ожесточени. А политическата и социална нестабилност постепенно ще започне да засяга дългосрочния икономическият растеж и благосъстояние.
*Авторът е преподавател в бизнес училището „Стърн“ към Нюйоркския университет, президент на консултантската компания Roubini Global Economics. Текстът е предоставен от Project Syndicate.
Според учението за „протестантската етика“ протестантите умеят да боравят по-добре с парите от католиците. Един английски учен дава актуални примери, потвърждаващи уж теорията на германския социолог Макс Вебер.
Реформаторът Йохан Калвин обявява неуморния труд за дълг на всеки християнин. А Мартин Лутер, който за пръв път превежда Библията на немски, настоява колкото се може повече от неграмотните му сънародници да се научат да четат и пишат, за да могат сами да четат Светото писание.
Страничен ефект от кампанията за ограмотяване, която през 16 век обхваща германските територии, е по-високото образователно равнище на протестантите. Прословутата теория за „протестанската етика“, развита от Макс Вебер, изхожда от факта, че постепенно ще има много повече хора, които да се занимават със занаятчийство, вместо със земеделие, чиито доходи ще са по-високи от тези на верските им събратя, изповядващи католицизма.
Професор Саша Бекър от университета Уорик в английския град Ковънтри, заместник-директор на тамошния изследователски център за световна икономика, изказва предположението, че част от вината за сегашната финансова криза в Европа се дължи именно на дисбаланса между протестантския трудов морал и едновремешната образователна изостаналост в католическите земи.
Откъде тръгва Европа?
Съвсем очевидно е, пише Бекър в своето изследване, че северноевропейските страни се оправят по-добре с финансите си, отколкото южноевропейските като Испания, Португалия или Италия, където католицизмът е преобладаващ. С въвеждането на задължителното начално образование католиците започнали да наваксват изоставането си, но Реформацията си казвала думата и до днес, твърди Бекър.
Същевременно професорът от Ковънтри отбелязва, че в Германия след Втората световна война тази разлика била почти незабележима. Но дори данните от началото на новия век показват, че протестантите в Германия учат средно една година повече от католическите си сънародници и имат с пет процента по-високи доходи от тях.
„Не искам да твърдя, че наблюдаваните днес в Европа различия се дължат изцяло на религиозната ориентация“, пише Бекър, „но ми се струва очевидно, че благодарение на по-изразения си стремеж към образованост протестантите са си осигурили икономическо предимство, което се забелязва и до днес“.
„Дизайнът не е само как изглежда или как се усеща нещо. Дизайнът е как то работи.”
***
„Бъдете критерий за качество. Някои хора не са привикнали към среда, където отличните постижения се очакват.”
***
„Времето ви е ограничено, затова не го губете, живеейки живота на някой друг. Не попадайте в капана на догмите, които са да живеете с резултатите от мисленето на други хора. Не позволявайте на шума от мнението на другите да заглуши вашия вътрешен глас. И най-вече, имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. Те по някакъв начин вече знаят какъв наистина искате да станете. Всичко друго е второстепенно…”
***
„Иновацията различава лидера от последователя”.
***
„… почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, целият страх на притеснението от провала, тези неща просто избледняват пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е наистина важно. Да помниш, че ще умреш е най-добрият начин, който знам да избегнеш капана на това да мислиш, че имаш нещо за губене. Вече си беззащитен. Няма причина да не следваш сърцето си.”
***
„По-забавно е да си пират, отколкото да работиш във флота.”
***
„Дизайнът е фундаменталната душа на едно човешко творение, който приключва с това да се изразява в последвали външни форми на продукта или услугата.”
***
„Много компании избраха да се свият и може би това бе правилното нещо за тях. Ние избрахме различен път. Нашето разбиране беше, че ако продължаваме да излагаме пред потребителите страхотни продукти, те ще продължат да отварят портфейлите си.”
***
„Искам да поставя звънец във вселената.”
***
„Компютърът за мен е най-забележителното средство, което сме създавали някога. Той е еквивалент на велосипед за умовете ни.”
***
„Много е трудно да бъдат проектирани продукти за фокус групи. В много случаи хората не знаят какво искат докато не им го покажеш.”
***
„Бих изтъргувал цялата ми технология за един следобед със Сократ.”
***
„Преди време мечтаехме за тези неща. Сега ги създадохме. Велико е.”
***
„Като цяло мислим, че се гледа телевизия, за да се изключи мозъка и се работи на компютър, когато човек иска да го включи.”
***
„Така отидохме в Atari и казахме „Хей, имаме това невероятно нещо, дори създадено с някои от вашите части, какво мислите за това да ни спонсорирате? Или ще ви го дадем. Просто искаме да го правим. Платете ни заплати и ще дойдем да работим за вас.“ Те казаха „Не”. След това отидохме в Hewlett-Packard и те казаха „Хей, нямаме нужда от вас. Вие дори още не сте завършили колеж.”
***
„Ако поради някаква причина направим грешка и IBM победи, моето лично усещане е, че ще влезем в тъмната епоха на компютрите за около 20 години.”
***
„Мисля, че ако направиш нещо и то се окаже доста добро, след това трябва да направиш нещо друго прекрасно, не да се спираш на него прекалено дълго. Просто разбери кое е следващото.”
***
„Останете си гладни, останете си глупави!”
***
„За да превърнеш наистина интересни идеи и новаторски технологии в компания, която продължава да е иновативна години, се изисква голяма дисциплина.”
***
„Не можеш просто да питаш потребителите какво искат и да опитваш да им го даваш. До времето, в което ще си го създал, те ще искат нещо ново.”
Как да си намеря пътя в живота? Как да избера професия? Как да планирам бъдещето си? Верният отговор на тези драматични въпроси трябва да се търси навреме: най-добре още от ранна детска възраст, смятат в Германия.
Това може да ви се стори преувеличено, но професионалната ориентация трябва да започне още в ранна детска възраст. Ако сте наистина добри родители, вие отрано ще стимулирате децата си да влизат в досег с различни сфери на живота и познанието, за да могат бързо да открият своето призвание.
Ако вие самият сте млад човек, който търси себе си в професионално отношение, най-важното е да откриете подходящия бранш и да си дадете сметка в какъв тип предприятие искате да се развивате. В Германия в средния и малък бизнес особено държат на кандидати с практически опит, докато в големите концерни ще ви питат карали ли сте стаж в чужбина, знаете ли езици и т.н
Отговорете си сами!
За правилното професионално ориентиране ще ви бъде от голяма полза, ако си дадете реална самооценка, при това в подробности: какви хобита имате, колко време искате да им отделяте, смятате ли да имате деца, какво очаквате от живота като цяло. Ако сте от хората, които особено държат на сигурността в живота, би трябвало да изберете по-консервативна професия.
И още нещо: хората с такива консервативни професии обичат да се задържат на едно работно място не по-малко от пет до шест години, докато например ако работите в областта на маркетинга или рекламата, много по-добре за вас е често да сменяте работното си място.
Всички тези принципни въпроси и размишления човек трябва овреме да си постави, а и да им потърси честен отговор, съветва германската консултантка Петра Шпийс. От помощ може да бъде не само личната самооценка, но и мнението за нашите способности на семейството, близките, приятелите, дори на преподавателите.
И друго много важно: не забравяйте, че можете да планирате бъдещето си. Днешният свят е много динамичен, всичко бързо се променя, но въпреки това: опитайте се да набележите главните си цели за десетина-петнайсет години напред. Не повече. Водете си, примерно, нещо като дневник. В началото му си запишете своята главна професионална цел, после отбелязвайте стъпките в нейното преследване. И непрекъснато сверявайте посоката си и главната цел от първата страница. Това мотивира и помага страшно много, смята консултантката.
Кариера или изтезание?
Ако искате да направите добра кариера, ако искате да се катерите бързо по стълбицата, в никакъв случай не бива да пренебрегвате и контактите с колегите. Е, няма нужда да допускате всекиго от тях в личния си живот и интимната си сфера, но е важно да общувате. Никога не забравяйте да поддържате контакт и с шефа, да споделяте какво мислите за работата си и за преследваните цели. Това ще му покаже, че имате сериозно отношение към работата си и ще ви помогне в професионалното развитие.
Да, когато си избирате професия, трябва на всяка цена да проучите какво е положението на трудовия пазар, но има нещо още по-важно, припомня Шпийс: „На първо място следвайте собствените си влечения и интереси! Дайте си реална сметка какво истински можете и не можете.“ Защото развитието на трудовия пазар може да се прогнозира, но не и да се предвиди стопроцентово. Докато другото е сигурно: задължителен провал очаква оногова, който се опитва да гради кариера в разрез със своите качества, принципи и нагласи.
6 септември – Денят на Съединението – е една от бележитите дати в новата
българска история, едно от най-дръзките и най-достойни събития в
развитието на българската държава.
Съединението е чисто българско завоевание без външни подбудители, крепители и защитници. Това е първата категорична заявка за самостоятелно, равноправно участие на българите в модерната история на Европа и първият ясен знак за европейските политици, че трябва да се съобразяват с млада България.
На 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на разделените по
силата на Берлинския договор Източна Румелия и Княжество България.
По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по
искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от
възобновената българска държава и включена отново в пределите на
Османската империя, макар и с известна автономия.
Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия.
Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен.
Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г.
Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Кръстевич е бил донякъде наясно с целите и организацията на съзаклятниците, но като родолюбец, предпочита да не моли султана за турски войски и да се предаде доброволно.
Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев. Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело, а привличането на туркофила д-р Ст. Чомаков – да внесе успокоение у Високата порта.
Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.
Александър I Батенберг – княз на България от 1879 г. до 1886 г., генерал и хесенски принц, е роден на 5 април 1857 г. във Верона (Италия). Племенник е на руския император Александър II. Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор (1878 г.). Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия (чиито водители още по време на Учредителното събрание (1879 г.) се обявили за олигархично управление) и с нейна помощ се стремял да засили личната си власт.
На 27 април 1881 г., с активното съдействие на ген.-лейтенант П. К.
Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър I
извършва отдавна замисления държавен преврат, след който суспендира
(отменя) конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията
(1881-1883 г.). Но този акт не дава очакваните резултати, напротив,
князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от
подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още
преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията.
Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество
България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до
известна степен за закрепване на положението му вътре в страната.
Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След
Сръбско-българската война (1885 г.), в която Александър I е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против него сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август същата година той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. След абдикацията служи в редовете на австро-унгарската армия до края на живота си. Умира на 17 ноември 1893 г. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.
Един млад българин, все още почти неизвестен в България, се опитва да катурне пирамидата наречена Уолстрийт демонстрирайки, че с един блог човек може да промени света около себе си.
Струва ви се невероятно? Добре, четете по-нататък.
През пролетта на 2009, този млад българин започва да сглобява пъзела на една конспиративна теория в блог си ZERO HEDGE (Зироу Хедж), за да покаже, че инвестиционната банка Goldman Sachs използва високоскоростни компютри за незаконни печалби от търговия на фондова борса в Ню-Йорк (New York Stock Exchange, NYSE). Или като цяло, че Goldman Sachs е в една клика начело на американската политика, заедно с Министерството на финансите и Федералния резерв в заговор за запазване на статуквото.
Каква е обаче крайната цел на Иванджийски?Пречистване на пазара, което означава премахване на големите банки като цяло и възстановяването на истинския свободен пазар.
В началото броят на читателите на блога му е относително малък и от различни групи, т.нар. day-traders, научни работници или хора като него, които са работили във финансовия сектор и са останали разочаровани.
Но когато един ден бивш компютърен програмист от Goldman Sachs бива арестуван по обвинение в кражба на софтуер (използван за електронна търговия от фирмата), който според федералния прокурор може да се използва за „неправомерно манипулиране на пазарите„, изведнъж се получава верижна реакция от засилващ се интерес към блога на младия българин.
В днешно време дори Министерството на финансите и Федералния резерв, разпространяват „blog watch“ е-мейли, които се изпращат всеки ден дори в Белия дом.
Кой е този мистериозен българин?
Името му е Даниел Иванджийски (Daniel Ivandjiiski), 31-годишен българин, в момента живеещ в САЩ.
Първоначално Иванджийски отива в САЩ да учи молекулярна биология в Университета на Пенсилвания в подготовката си за медицинско училище. След дипломирането си обаче, той започва работа като младши инвестиционен банкер в Jefferies & Co в Лос Анджелис, последван от кратък престой в Imperial Capital.
През 2005 г. Иванджийски се мести в Ню Йорк, за да постъпи на работа в Miller Buckfire, където е обвинен в спекулации с акции на авиокомпания, един ден преди обявяването на голяма сделка с бившия му работодател – Imperial Capital. Въпреки, че от това той спечелва само $780, официално разследване е назначено и Иванджийски загубва лиценза си като брокер-дилър. Тази забраната обаче го изстрелва в едно ново поле – нерегламентираният свят на хедж фондовете (hedge funds), където той научава триковете за търговия с високи залози, точно типа машинации, за които по-късно ще пише в блога си.
Напълно разочарован от това как системата работи, той се отдава изцяло на блога си.
В блога си Иванджийски се нарича „Тайлър Дърдън“ (Tyler Durden) – мазохистичния анархист, който Брад Пит играе във филма „Боен клуб“ (Fight Club). Това е героят, който взривява сградата на големите компании за кредитни карти.
Новата журналистическа кариера на Иванджийски, бележи нещо като завръщане към семейния бизнес: Баща му, Красимир Иванджийски, е редактор в България на Строго Секретно, известен с разследващи репортажи.
През април 2009, Зироу Хедж (Zero Hedge) започва седмични доклади с данни за търговията на Ню-Йоркската фондоваборса. Докладите показват, че Голдман Сакс участвуват с много несъразмерни проценти в почти всички сделки на борсата. Това, според Иванджийски им дава монополистично предимство да се възползват от ситуацията и да манипулират пазарите в своя полза.
Докладът се разпространява светкавично из Интернет и блогът бива затрупан с коментари. Говорителят от Голдман Сакс Ед Канадей (Ed Canaday), разбира се почуствувал задължен да отговори, като нарича направените обвинения „невярни и обидни„. Това, разбира се, само стимулира Иванджийски да задълбае още по-дълбоко в раната.
Той се заема да разследва една много по-голяма конспирация, а именно от времето когато през седемдесетте години Робърт Рубин (Robert Rubin) е отговарял за арбитража на търговията на Голдман Сакс, тя и нейната мрежа от сътрудници са по същество манипулирали пазара в своя полза. Това разследване послужи като основен източник за скандалната статия „Goldman Sachs The Giant Vampire Squid“ в Rolling Stone на журналиста Мат Таиби (Matt Taibbi).
С времето Зироу Хедж (Zero Hedge) привлича все по-влиятелни читатели. Джеймс Чанос (James Chanos), основател на инвестиционната фирма Kynikos Associates, нарича блога „задължително четиво“ за служителите на фирма му. Чанос споделя мнението на Иванджийски, че големите банки са заплаха и трябва да се разбити на по-малки.
В момента Зироу Хедже (Zero Hedge) е предмет или на адмирации от лоялните си читатели, или на мощна критика от страна на старата медия, като CNBC например. Творението на Иванджийски е вече повече от блог и работи като истинска информационна агенция с офиси в Лондон и Цюрих.
Манипулациите на пазара в крайна сметка ще се провалят, смята Иванджийски, и пирамидата ще бъде изложена на бял свят. Нека да му пожелаем успех и да се гордеем, че един от нас има смелостта да се изправи като Давид срещу мощния Голиат, в случая Уолстрийт, в защита малкия човек.
След като вече е подписан законопроектът за дълга на САЩ, можем да очакваме ритуалната вълна от обяснения защо инвеститорите трябва да са оптимисти, макар че политическата система е разклатена и ААА рейтингът може да бъде свален всеки момент.
В понеделник сутринта изглеждаше, че американските акции бързо поскъпват заради новините за очаквана компромисна сделка за вдигане тавана на дълга. За съжаление купонът покрай продължи само 30 минути преди следващата новина – данните за свиващото се производство да изпратят акциите отново надолу.
За безстрашните продавачи на надежда обаче ситуацията сякаш никога не е достатъчно мрачна. Затова предлагаме наръчник за тези, които се чувстват объркани да продават или да купуват. Той се спира на четири оптимистични аргумента, които горещо ви препоръчваме да игнорирате през идните дни:
„Корпорациите са в страхотна форма“
Този неизменен фаворит твърди, че дори и САЩ да се изправят пред известни местни затруднения заради дълга си, не трябва да се притеснявате, защото днес корпорациите са глобални. Те могат да се възползват от хилядите възможности, които им предлага съвременният свят без граници.
В края на краищата погледнете печалбите – те са рекордно високи въпреки колебливия растеж. Нещо повече, отчетите на компаниите са си ок и не са обременени от гадния дълг, който поразява страните и потребителите, на които тези същите корпорации служат.
Първо, този аргумент допуска, че корпорациите някак си ще продължат да печелят, независимо че клиентите им харчат по-малко. Това просто не е вярно и свиването на разходите на държавата и домакинствата рязко ще свие приходите, макар и със закъснение.
Второ, глобализацията е мощна сила, но корпорациите няма да имат възможността да избегнат предстоящото вдигане на данъците. Проблемите на Атина може да не са проблеми на „Епъл“, но проблемите на Вашингтон определено са.
„Парите са лесно достъпни“
Тази приказката твърди: „Вижте колко са ниски лихвени проценти… Доста стимулиращо, нали? И ако имате достатъчно късмет да сте от онези, на които банките биха дали кредит, ей там има милиарди долари, които само чакат да ги поискате.
Това би било много мило за хората с добри инвеститорски идеи, защото, когато икономиката започне да расте, тя ще го направи изведнъж и рязко. Освен това всички тези страхове от инфлация се оказват грешни. Това означава, че лихвените проценти могат да останат ниски за по-дълго.“
И това твърдение се опитва да откъсне отделните компании или инвеститори от лошата
макроикономическа обстановка, но то също няма да проработи. Лихвените проценти са ниски, но само като числа. Съотнесени с растежа и оползотворяване на производителните мощности обаче, те трябва да са значително по-ниски.
Естествено, те не могат да паднат под нулата и желанието на Федералния резерв да започне отново да печата банкноти ще е много малко, като се имат предвид противоречивите резултати на първите две кампании на изливане на долари, както и значителният политически капитал, който би изисквал подобен ход.
Падащата доходност по облигациите не може да се тълкува като сигнал за растеж на икономиката. Тя е по-скоро отражение на риска от нова фаза на кризата и на увеличаване на притесненията, че може да възникне дефлация от японски тип.
„Възникващите пазари ще ни спасят“
Този аргумент ни убеждава, че развиващите се пазари ще стимулират търсенето на сурови материали, храни и потребителски стоки независимо от това, че САЩ изпитват трудности, а Европа е в криза. „Просто инвестирайте в компании, които произвеждат, изкопават или отглеждат нещата, които се търсят на възникващите пазари, и ще се измъкнете.“
Да, но според последното проучване на HSBC сред шефовете на търговски отдели китайското производство всъщност се свива, докато това на Индия показва най-слабия растеж за последните 20 месеца.
Подобно на корпорациите и развиващите се пазари вече не могат да избегнат гравитацията от глобалния растеж, а цялостната картинка изглежда доста зле. Вижте Великобритания – там производството също върви към рецесия.
То страда от ниското вътрешно търсене, повлияно от политиката на рязко орязване на публичните разходи – нещо, което САЩ, изглежда, също искат да направят. Вижте и Италия, която изглежда на ръба и може да добави значителната си тежест към дефлационния натиск, идващ от Европа.
„Все някъде някой печели“
Тази така обичана от брокерите приказка всъщност е първородният грях на инвестиционната индустрия. В нея се твърди, че няма лоши пазари, а само лоши инвеститори, неспособни да спечелят от възможностите, които предлагат капризите на пазара.
Това е една изключително изкушаваща идея, защото тя си играе със собствения ни нарцисизъм. Тя ни убеждава, че разумът не е нещо повсеместно. Тя, разбира се, експлоатира мечтата ни да сме задоволително богати.
Внушението тук е, че няма значение колко е тежко положението – вие като инвеститор ще го надхитрите, като играете агресивно в подходящия момент.
Истината обаче е, че не можете да уцелите момента. Дори вашият брокер или мениджърите на вашия взаимен или на пенсионния ви фонд. Някой някъде там може би наистина го може, но или няма да го намерите, или няма да осъзнаете, че сте го намерили, дори и той да стои пред вас.
Ето я и поуката: Световният растеж намалява тревожно, строгите икономии са на мода, а САЩ изглеждат политически и икономически слаби.
Сцената е подготвена за анемичен растеж за години напред.
*Джеймс Сафт е колумнист на „Ройтерс“. Мнението му е лично и не ангажира агенцията.
Данни от регистър БУЛСТАТ Код по БУЛСТАТ: 831109991
Фирма, правна форма: СДРУЖЕНИЕ “СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ“ Сдружение, юридическо лице, неправителствена организация Фирмено дело: 14642/1991 Дата на вписване на последно решение: 22.09.1995 Решение № (2) на Софийски градски съд, Регистър 5, Стр: 5 Адрес на седалище: ГР. СОФИЯ, общ. СТОЛИЧНА, ул. Г.С.РАКОВСКИ № 134 Тел.: 02/806479
Статус: развиващ дейност
Управители:
Име: ВАСИЛ СТОЯНОВ ГОЦЕВ, BGR, ЕГН: 2907….., член на колективен орган на управл.
Име: ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ, BGR, ЕГН: 491223…, управляващ
Име: ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ, BGR, ЕГН: 491223…, член на колективен орган на управл.
Име: АЛЕКСАНДЪР ДИМОВ БОЖКОВ, BGR, ЕГН: 510809…, член на колективен орган на управл.
Име: ПЕТЪР СТЕФАНОВ СТОЯНОВ, BGR, ЕГН: 520525…, член на колективен орган на управл.
Име: ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ, BGR, ЕГН: 551121…, член на колективен орган на управл.
Име: НАДЕЖДА НИКОЛОВА МИХАЙЛОВА, BGR, ЕГН: 620809…, член на колективен орган на управл.
Данни от Националния осигурителен институт Допълнителна информация: Активност – развиващ дейност Източници на финансиране – спец.фондове за финанс.на непр.орг. 100% Колективен орган на управление – Управителен съвет Основен източник на финансиране – Приходи на неправит. организации Форма на собственост – частна 100% Форма на счетоводно записване – двустранно счетоводство Институционален сектор – СЕКТОР НЕТЪРГОВСКИ ОРГАНИЗАЦИИ, ОБСЛУЖВАЩИ ДОМAКИНСТВАТА Национална отрасл. класификация – 9133, Дейности на други организации с нестопанска цел, некласифицирани другаде
(с други думи, още когато всички събития са били пресни, пресни…)
Константин Димитров, или Косьо Самоковеца, е млад мъж, на когото се приписват митични корупционни контакти и възможности и който успя да се опази в сянка през целия мандат на ОДС и първите дни на управлението на НДСВ.
Неговата поява или по-точно заздравяването на контактите му с политическия елит се свързват с две ключови кадрови промени през есента на 1999 и лятото на 2000 г., които довеждат до засилване на политическия натиск и централизирана експлоатация на веригата “контрабандисти – силови групи – митници – спецслужби – политици”.
По времето на социализма контрабандата е била държавна политика, в основата на която била фирма “Кинтекс”. Наричали я Предприятието. В ония години други “предприятия” нямало. В “Кинтекс” търгували основно с оръжие, но и с цигари. Били разработени дори специални бързоходни баржи, с които контрабандното “Марлборо” стигало до Истанбул. С парите се финансирали революционното движение на кюрдите, както и други братски народоосвободителни фронтове. Всичко това е история. На базата на старите канали обаче съществува мрежа от политици, митничари и бивши шефове в тайните служби, която успява да оцелее при всички политически промени досега. Смята се, че генерали от бившата ДС контролират инфраструктурата на тази мрежа, като в различните етапи преминават към различни политически покровители. Всеки нов управленски екип само пренастройва системата към собствената си партийна каса. И това в България се приема за нормално. Всички политици роптаят срещу каналите, докато са опозиция, в момента, в който дойдат на власт, започват да ги ползват. Контрабандните канали процъфтяха при югоембаргото по времето на Беров, не успя да ги унищожи и ортодоксалният социалист Виденов. Най-голямото разочарование беше първото правителство на Иван Костов, което имаше първата реална възможност да ги спре. Но както всички вече знаят, моралът не беше стихията на бившите управляващи…
Героят на тази история –
Косьо Самоковеца, излиза по-сериозно на сцената
след ремонтите в правителството на Иван Костов.
През август миналата година е сменен главният секретар на МВР ген. Божидар Попов и на негово място е назначен ген. Славчо Босилков. Като мотив за отстраняването на Попов беше посочено откриването на подслушвателни устройства в дома на главния прокурор. Босилков, който през 1998 г. беше освободен от Богомил Бонев като директор на Национална служба “Полиция”, до връщането му в МВР беше съветник на Иван Костов по въпросите на националната сигурност. През октомври предишната година пък беше отстранен и тогавашният шеф на митниците Пламен Минев, който беше “издигнат” за зам.-министър на финансите. Той беше сменен от шефа на свиленградската митница Захари Захариев. Захариев станал митничар №1 след елиминирането на две други кандидатури на хора от централното управление в София – на Асен Асенов и бившият зам.-директор на Агенция “Митници” Ангел Дончев. Вторият дори бил одобрен от Муравей Радев. Според бивши шефове от митниците лично тогавашният премиер Иван Костов е взел решението за назначаването на Захариев.
Именно по негово време се завърта схемата на Косьо Самоковеца, която беше описана в миналия брой на “Капитал”. Според бивш шеф от МВР Самоковеца се познава със Захариев отпреди – от митницата в Свиленград. След това той за известно време работи с ВИС и за кратко време е съдружник с шефа на групата Георги Илиев.
“Косьо Самоковеца се опита да завладее и свърже каналите от Кулата и Свиленград и до голяма степен успя да го направи”, обясни източник от МВР. Според него това са част от каналите, които някога са експлоатирани като държавни. “В тях определени сегменти държат хора от почти всички местни структури на партиите. Основен фактор през периода 1994-1999 г. беше известен политик и бизнесмен от твърдото крило на БСП, но бяха намесени и политици от много други партии, включително много популярни фигури от СДС като Христо Бисеров и други. Някои от тези хора работеха за своя сметка, но понякога и за финансиране на партиите си”, твърди бивш шеф в МВР.
Според различни източници от МВР една от групите политици от СДС, който са имали допирателни точки с Косьо Самоковеца, са лидерите на софийската организация. Текли ли са пари от контрабандата към него или към касата на софийската организация на СДС знаят най-добре отстранените служители от НСБОП, водили фиктивната разработка-чадър на Самоковеца, но те едва ли биха проговорили някога. Шефът на столичното СДС Евгений Бакърджиев не пожела да разговаря по тези въпроси.
Публично известен факт са добрите отношения между Бакърджиев и шефа на НСБОП Румен Миланов. Източници от “Шести септември” дори твърдят, че Бакърджиев е правил опит да ходатайства пред новото ръководство на МВР Миланов да запази поста си директор на НСБОП.
Известно е, че ръководството на МВР не е доволно от службата, а
Главният секретар е в хладни отношения с антимафиот №1
Факт е, че първото нещо, което новият главен секретар на МВР Бойко Борисов направи, е да изчисти хората на Самоковеца точно в НСБОП.
“Не е само Самоковеца, който държи всички контрабандни канали. Във Варна този бизнес си го поделиха ВИС и ТИМ, схемата е приблизително същата, само не е известен докрай пътят на парите. В Бургас ситуацията е по-сложна – там каналът се държи от Митьо Очите, но СИК и ВИС имат огромни апетити и там най-вероятно още ще се стрелят. Всичко това става с подкрепата на политици и лица, близки до властта”, коментира същият източник. Едно връщане назад във времето ще припомни, че ексдепутатът Йордан Цонев също беше свързван с кадруването и с битките за бургаската митница.
Според хора от МВР Косьо Димитров е стигнал до каналите покрай работата си с ВИС, но след като се е замогнал, стартира собствен бизнес и започва да купува митничари. Когато Захариев идва в София, той знае за тези канали от Свиленград.
При договорената схема групата на Самоковеца прибирала 40% от рекета върху контрабандата, а 60% отивали нагоре по веригата в шефовете на митници и политиците. Според запознати приносът на Захариев бил в стягането на дисциплината по митниците, но и в централизирането на схемата за разпределяне на приходите от контрабандата и политическия рекет и насочването на част от тях към СДС.
“Достатъчно беше Захари да каже искам повишение на приходите с 12% например и това веднага ставаше – нямаше мърдане. Така той един вид регулираше контрабандата и влияеше върху разпределянето и на печалбите от нея”, коментира източник, близък до Агенция “Митници”.
След назначаването на новия митнически шеф скандалният бизнесмен, който преди това контролирал контрабандата през Свиленград и канала до Пловдив, след това поел контрола на контрабандните канали от Кулата и Капитан Андреево до столичната митница в Горубляне. Същият източник твърди, че парите са предавани всяка седмица от хората на Самоковеца директно на Захариев. Тази информация не е потвърдена. Бившият митнически шеф не се отзова на поканата да коментира тези обвинения, която “Капитал” отправи чрез приближено до него лице.
В справка на службите се сочи, че през първата половина на тази година “основните постъпления от наркотрафика и контрабандните канали, контролирани от Косьо Димитров-Самоковеца, се насочват към централата на СДС за финансово осигуряване на предизборната кампания и заплащане на задгранични разходи”, сред които се сочат публикации в чуждия печат.
В документа се твърди, че голяма част от средствата се предават на шефа на митниците, било лично или чрез трето лице от Косьо Самоковеца или жена му. В справки на МВР пък се твърди, че едно от лицата, което е “затваряло” веригата за предаване на парите “нагоре”, е бил близкият до Иван Костов бизнесмен Славчо Христов. Според източник от МВР Славчо Христов в този случай е бил маргинална фигура. Той вземал по “едва” 50 хил. долара седмично, за да “осигури” подкрепата и да “подсигури” най-високото място, твърдят от службите. Не е ясно дали експремиерът наистина е бил в течение на тази схема, или просто се спекулира с името му.
В справка на спецслужбите се сочи, че сумите, които “доставял” Самоковеца, са били около 500 хил. долара седмично. Срещу тази заслуга на Захариев е обещано да остане шеф на митниците и в бъдеще, след като СДС спечели изборите. За услугите си Самоковеца пък получава съдействие да изнася през контролно-граничните пунктове (основно Кулата) към Германия и Кипър големи суми пари. Както и гаранции, че ще запази контрола над каналите и съответно огромните си доходи от тях. И което е не по-малко важното, че ще бъде защитен от вниманието на МВР и службите.
Въпросът за тази конспирация и подпомагането й от службите под протекциите на управляващите от най-високо ниво беше повдигнат и от парламентарната трибуна, макар и не така конкретно и с подробности.
Чадърът на МВР и службите
МВР и службите също имат свои механизми, с които осигуряват заслон на някои от трафикантите, за които е подсказано, че са специални случаи. Едната техника е, ако се прави разработка, тя да се вземе от едната служба, например НСС, и да се даде на друга, например НСБОП. При друга техника съответното високопоставено лице от НСБОП например изисква всеки ден да му се докладва по определената разработка и я взема под личен контрол. След това, активно управлявайки я, не я довежда доникъде. А същевременно разполага с цялата информация, включително за това кой и за какво се интересува по въпроса. Третата техника е директното предупреждение срещу съответното заплащане. Често техниките се смесват. В случая с Косьо Димитров той уж е разработван от НСБОП, но разработката не е доведена доникъде. Версията е, че чрез тази фиктивна разработка той на практика е бил защитен от разработване от други служби, където няма свои хора.
“Босилков беше лансиран за главен секретар на МВР направо от кабинета на Иван Костов, оттам дойде и политическата протекция за Захариев и Самоковеца”, твърди бивш шеф от спецслужбите. Босилков е в близки отношения с Димитър Москов, който беше негов заместник в ДНСП и наблюдаваше работата на икономическата полиция. След това Босилков го назначи за зам.-директор на НСБОП. Именно чрез него се твърди, че е извършвал контрола върху работата на редовите служители в НСБОП. “Схемата на контрабандата не може да стане и без обезпечаването й на границата от Гранична полиция. Те покриват оперативно района край границата, те са правозащитният орган на границата и трябва да се борят с престъпленията там, включително от митничари. Но не изпълняват тези свои правомощия, които са им дадени със закон. Затварят си очите заедно с НСБОП. Не може да мине камион, а ти да кажеш, че е минала лека кола, или изобщо да не отразиш, че е минало нещо. Сега се парадира, че са подписали споразумение за съвместна работа на митниците. Каква е ползата от това споразумение, ако пак заедно си затварят очите”, коментира източник от службите. Според него директорът на служба “Гранична полиция” полк. Валери Григоров е бил изолиран при назначаването на възлови хора на граничните контролно-пропускателни пунктове и не е бил в състояние да контролира какво се прави там.
“Това, което публикувахте в “Капитал” и в “Дневник” за Косьо Самоковеца, е 99% вярно”, заяви източник от МВР. За тези неща хора от службите са сигнализирали всички държавни нива, сигнали са изпращани и до президента Петър Стоянов. Докладите обаче останали без последствия. Единственият пробив е, когато през февруари тази година депутатът от БСП Татяна Дончева препоръча на политиците да питат за митниците Косьо Самоковеца. В НСБОП са имали отговора или по-точно са можели да го имат, ако са се постарали наистина да го научат. Но това не е направено. Единственото засичане на информация за каналите на контрабандния бос е станало в НСС. В тази служба установили, че със Самоковеца са свързани няколко служители в НСБОП. Те го разработвали само фиктивно, а в действителност са изпълнявали ролята на чадър за него и сделките му. В полицейските справки ръководството на НСБОП се свързва също със силни доскоро политици, един от които, е ексвицепремиерът Евгений Бакърджиев. Той беше освободен от правителството през зимата на 1999 г., но запази влиянието си в СДС и особено в софийската организация.
След като разбрал за прихващането на информация от НСС, Славчо Босилков изискал оперативните дела по случая от НСБОП и работата по тях в НСС била стопирана. Славчо Босилков не беше открит, за да коментира това твърдение на свой бивш колега.
“Самоковеца вече загуби покровителите си в МВР”, твърди източник, пожелал анонимност. Едва ли е случайно, че едно от първите неща, които направи новият главен секретар на вътрешното министерство, е да свали доверието от петима служители в НСБОП именно от сектора “Стокова контрабанда”. Според някои източници един от отстранените е точно човекът, който е водил разработката за Самоковеца.
Скандалът в Русе
Скандалът в Русе, независимо от това дали ще има развитие, или, което е най-вероятно, ще бъде замъглен, свърши добра работа. Той оголи технологията на корупцията по митниците, в която основно място заемат назначенията. Вече едва ли някой може да отрича, че политическата корупция у нас функционира като откуп за запазване на мястото или такса за назначаване на нов човек. Показателни са и назначенията на митнически шефове в последно време. Как така се случи, че голяма част от хората, които заеха тези постове, са сред героите в книгата на ревизор №1 “Митници”, уличени в сериозни нарушения и отстранени поради подозрения за участие в контрабанда? Наистина няма преки доказателства, че за реставрацията на компрометирани ексшефове се плаща, но слуховете за това в митническите среди и сред политиците са все по-упорити и твърде конкретни, когато става въпрос за тарифите на откупа.
Решаването на проблема с митниците е въпрос преди всичко на ясни правила и технология на работата. В тази технология вече могат да се включат всички модерни антикорупционни практики.Тези правила още ги няма. Никак не е сигурно, че при този състав на ръководството на агенцията някой ще се сети за тях, след като вече месеци наред вниманието е насочено изключително към подмяната на митнически шефове и връщане назад към отживели времето си техники като 100-процентов контрол на митницата. Резултатът от всичко това може да бъде единствено задръстване на границите и проблеми при преговорите с ЕС. За евросъюза първостепенен приоритет е свободното преминаване на стоките през границата. Изглежда, че у нас няма вътрешна воля обществото да се пребори с контрабандата и корупцията. Затова, изглежда, е по-добре да дойдат англичаните от “Краун ейджънтс”. Дано те успеят да направят с митниците същото, което сториха МВФ и валутният борд с кражбите от финансовата система.
