Заради правила отпреди 17 века всяка година християните честват най-големия си празник по различно време. И по два пъти.
***
Тази година България и православният свят ще честват Великден на 5 май. За католиците и протестантите обаче той идва още тази неделя, на 31 март. И при двете основни течения на християнството най-големият празник варира с амплитуда 35 дни. И често обърква почивните ни дни, плановете за ваканцията и учебните срокове. Защо идва този хаос с датите?
ОБЯСНЕНИЕТО СЕ ОКАЗВА ДОСТА ОБЪРКАНО, отбелязва The Economist. Според Библията, Христос е вечерял с учениците си за последeн път в нощта на еврейския празник Пасха, бил е разпнат на следващия ден (Разпети петък) и се е преродил на по-следващия ден (Велика събота).
Пасха се празнува на първото пълнолуние след пролетното равноденствие, което може да се случи във всеки от следващите 7 дни. За да гарантира, че Великден ще се падне в последния ден от седмицата, през 325 година първият Вселенски събор на християнската църква в Никея решава, че Великден ще се празнува в неделята на първото пълнолуние след пролетното равноденствие, или след него. Тук обаче има малка уловка – ако първото пълнолуние се падне в неделя, тогава Великден би съвпаднал с Пасха. Затова е решено в такива случаи честването на Възкресение да бъде отложен за следващата неделя. Нещата се объркват още повече, тъй като на събора е взето и решение да бъде фиксирана датата на равноденствие на 21 март – каъвто е бил случаят през 325 година (днес е на 20 март). След това се създават няколко таблици, определящи датата на пълнолунието, които обаче не съвпадат съвсем с астрономическото пълнолуние (което на практика значи, че Великден всъщност е преди Пасха).
НАЙ-РАННАТА ВЪЗМОЖНА ДАТА за Великден е, когато възприетото пълнолуние се пада на 21 март, събота. Тогава Възкресение се празнува на следващия ден – 22 март. Това обаче е доста рядко явление – случвало се е през 1818 и ще се случи отново през 2285 година. Най-късната възможна дата пък е, когато пълнолунието се падне на 20 март, така че следващото възможно пълнолуние е 29 дни по-късно, на 18 април. Ако това се падне в неделя, се прилага специалното правило и Великден се празнува на 25 април. Това се е случвало за последно през 1943 и ще се случи отново през 2038 година.
По този начин се получава прозорецът от 35 дни, в които варира честването на празника. Източната църква ползва същите правила, но ползва юлианския календар, който в момента изостава от грегорианския с 13 дни. Това изоставане, съчетано с правилата от Никея, понякога дава разлики като тазгодишната – повече от месец.
ИМАЛО Е МНОГО ПРЕДЛОЖЕНИЯ за промяна на начина, по който се насрочва Великден. На среща в Алепо през 1997 представители на няколко църкви предложиха от 2001 да влезе в сила нова система, която разчита на реалните астрономически данни, вместо на старите таблици за изчисляване на пълнолуние. Това би направило датата еднаква за източната и западната църква. Предложението обаче не бе прието.
Доста по-рано, през 1928, британският парламент се опитва да прокара закон, според който Великден да се празнува във втората неделя на април, но той не е приет. Няколко църкви, включително католическата, изразяват съгласие за нагласяне на датата по този начин, така че тя да не варира с повече от седмица. Но докато най-накрая не се вземе общо решение между всички църкви, Великден ще продължава да се чества на различна дата в рамките на 5 седмици всяка година.
Смалко повече информация всеки среден политанализатор е можел да предвиди, че краят на съветската империя е съвсем близо. Същевременно, служби за сигурност вече са били прочели притчата за кучето на мъдреца Филон.
Философът го научил да му носи сутрин от месарницата чанта с прясно месо. Един ден гладни кучета го нападнали и заръфали нарязаните котлети. Филон, наблюдавайки от балкона си суматохата, с гордост установил, че верният му другар, за да компенсира загубата, изгълтал лакомо най-големите късове месо! Няма исторически данни за направена забележка на кучето, а ръководствата на ПГУ-ДС и част от събираната ‚на килограм‘ агентура са зачакали търпеливо деня, когато ще започне „назначаването им за милионери“, обещано от Андрей Луканов. Е тук-таме и някой и друг, два пъти неуспял кандидат-партиен член (БКП), преподавател по Политикономия на Социализма, е намазал покрай Луканов, но на това му се казва, използвал е Кода на Хаоса…
Та на тези всичките, болдваните, сега им заклекна… Буда…
Опитват се да го прокарат с мезе, ама пусти Главок, заседнал им е на гърлото. Кофтийй…, секна далаверата… 😛
Близо два милиона българи живеят някъде зад граница. И общуват с близките си в родината главно по Скайп. Но зад пресилените усмивки от монитора често се крият тежки човешки драми – драмите на хиляди деца, майки и бащи.
За българите отдавна не е новост, че страната им е с най-малък процент на младежи до 14 години в ЕС и че всеки осми български младеж се готви в обозримо бъдеще да загърби родината. Това е съвсем обяснимо, след като в края на миналата година почти 40 на сто от българите декларираха пред НЦИОМ, че насърчават децата си да напуснат завинаги България, а 70 на сто обявиха, че искат децата им да учат някъде в чужбина.
Голямата илюзия
Още в началото на 90-те, подгонени от постоянната криза и немотия, българите потеглиха масово на гурбет. Голяма част от гурбетчиите оставиха децата си в родината – на отглеждане от баби и дядовци. Други ги взеха със себе си, като по този начин скъсаха връзките им с близки, език и приятели. Трети изпратиха децата си да се учат в чужбина – със заръката да не се връщат в родината, която вече над две десетилетия не може да се отърси от мизерията, корупцията и престъпността. Резултатът: днес почти два милиона способни, квалифицирани българи общуват с България главно по Скайп. Най-вече защото чрез безплатната компютърна връзка могат да поддържат илюзията, че разстоянията всъщност не са толкова големи, а контактите с близки и роднини далеч не са прекъснати. Но зад пресилените усмивки от монитора често се крие тежка човешка драма.
Ще си дойдете липрез лятото?
Тази драма изживяват най-тежко децата на емигрантите. Да, по Скайп те виждат мама и татко в чужбина, чуват всекидневните им напътствия, но да ги прегърнат, да усетят тяхната ласка и топлина – това е невъзможно. В същото време родителите не спират да им повтарят, че усилията и лишенията са заради тях – за да са добре нахранени и облечени, за да имат и те онова, с което разполагат по-заможните им връстници. И така до няколкото летни седмици в родината, през които гурбетчиите ще трябва да компенсират цялата детска мъка, трупана през останалите 11 месеца от годината – въпреки безплатния Скайп. Така, според детски психолози, тези малки създания се разкъсват вътрешно между страната, където родителите им живеят в лишения и тежък труд, но откъдето идват подаръците и парите, и незврачната реалност в семейния дом, който се изпълва с радостни емоции само по време на лятната почивка на мама и татко.
Страшната самота
Не по-малка е драмата на всички онези възрастни българи, чиито деца и внуци живеят по всички краища на света. Животът им преминава основно в дежурства пред компютъра в очакване на поредния Скайп-сеанс – за да зърнат отново любимите лица, за да чуят отново любимите гласове. И когато разговорът завърши, да отронят поредната сълза и да пропъдят натрапливите мисли за страшния самотен край.
Демографските изследвания сочат, че с всяка изминала година България все повече заприличва на старчески дом, който съществува главно благодарение на парите, които изпращат емигрантите. Още миналата година икономистът Петър Ганев поясни в интервю за швейцарското радио ДРС, че българите зад граница са изключително важен икономически фактор заради двата милиарда лева, които превеждат годишно в страната. Без тези пари много семейства не биха могли да преживяват – защото обитават държавата, наречена България.
Важно е действието, а не резултатът. Просто направи каквото трябва. Може да не ти е по силите, може да не ти е писано да видиш резултата. Но това не означава да престанеш да вършиш каквото трябва. Може никога да не разбереш какво ще произлезе от стореното от теб. Но ако бездействаш, нищо няма да се получи.
ГАНДИ
Това е нелегален призив, който се разпространява из целия свят.
Студена утрин в Сан Франциско. Една жена в червена хонда, с купчина коледни подаръци на задната седалка, спира пред будката в началото на магистралата пред Бей бридж.
– Плащам за себе си и за шестте коли след мен – обяснява тя с усмивка и купува седем билета.
Един след друг шофьорите на следващите шест коли спират на будката с банкнота в ръка, само за да получат неизменния отговор:
– Една жена преди малко вече плати за вас. Приятен ден.
Оказва се, че жената в хондата е прочела нещо на една картичка, залепена на хладилника на нейна приятелка: ,,Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща” Този израз й направил силно впечатление и тя си го преписала.
Джуди Форман зърнала същата фраза, написана със спрей на стената на някакъв склад на стотици мили от дома си. Дни наред думите не можели да се изличат от мисълта й, накрая тя се предала и се върнала на същото място, за да си ги препише.
– Думите ми се сториха неописуемо красиви – обяснява тя защо е започнала да изписва този израз в края на всичките си писма „като послание свише”.
Съпругът й Франк толкова харесал фразата, че я написал на стената в класната стая на своите седмокласници, сред които била и дъщерята на една от местните журналистки. Журналистката я публикувала във вестника с признанието, че няма представа откъде се е появила и какво всъщност означава.
Два дни по-късно й се обажда Ан Хърбърт. Висока блондинка на четиридесет години, Хърбърт живее в Марин, една от десетте най-богати области, където се занимава с помагане в домакинството на разни хора, работи каквото й падне, въобще се оправя някак. Хърбърт видяла фразата в един ресторант „Саусалито” и си я записала на хартиената подложка за чаша, след което дни наред си я повтаряла наум.
– Прекрасно звучи! – отбелязал един мъж, който седял наблизо и я записал грижливо върху собствената си подложка за чаша.
– Смисълът е следният – казва Хърбърт. – Щом смяташ, че нещо е нужно, прави го непреднамерено.
Собствените й идеи се състоят в следното:
1. да влезе в подтискащо на вид училище, за да боядиса класните стаи;
2. да оставя топли ястия на кухненската маса в домовете из бедните части на града;
3. да мушне банкнота в дамската чанта на някоя горда старица.
– Добротата може да се самовъзпроизвежда, също както и насилието.
Днес тази фраза е много разпространена, виждаме я залепена на коли, по стени, в края на писма и визитни картички. И заедно с нея се надига едно нелегално съпротивително движение на добротата.
В Портланд, щата Орегон, някой може точно навреме да пусне монета в автоматичния часовник пред съседния автомобил, В Патърсън, щата Ню Джърси, десетина души, въоръжени с кофи, парцали и луковици лалета, могат да нападнат някоя порутена изоставена къща и да я излъскат отгоре до долу, докато немощните собственици стоят смаяни отстрани и се усмихват. В Чикаго някой юноша може да чисти от сняг алеята пред дома си и неочаквано да му хрумне да направи нещо непредвидено. Какво толкова, няма кой да ме види, казва си той и изчиства и алеята на съседа.
Това е позитивна анархия, безредие, радостен метеж. Една жена в Бостън пожелава „Весела Коледа!” на касиерите като изписва посланието на гърба на чековете си. В Сейнт Луис един мъж, чиято кола току що е блъсната отзад от млада жена, махва с ръка и казва:
– Няма нищо, само драскотина. Не се тревожете.
Безсмислено красивите неща също се ширят навред: Някакъв човек засажда нарциси покрай пътя, ризата му се издува от вятъра след минаващите коли. В Сиатъл някакъв човек се самоназначава за едноличен страж на службата по чистота и броди из асфалтираните хълмове, за да събира боклуците с пазарска количка. В Атланта някакъв човек стърже драсканиците върху зелената пейка в парка.
Казват, че човек не може да се засмее без на самия него да му стане весело – по същия начин човек не може да извърши добрина без да почувства как собственото му бреме е олекнало, защото светът е станал малко по-добър.
Не можеш и да получаваш добро без да се почувстваш смаян, приятно стреснат. Ако вие сте на мястото на онези шофьори, които установяват, че някой им е платил таксата за минаване по моста, кой знае какво може да ви хрумне да направите и вие за някого по-нататък? Да пуснете някого да мине преди вас на кръстовището? Да се усмихнете на унилия чиновник? Или нещо по-голямо, по-значително? Като всички въстания, нелегалната съпротива на доброто се надига бавно, от едно дребно действие. Защо да не е вашето?
АДЕЪР ЛАРА, Из “Пилешка супа за душата” (приказно.ком)
Вие сте интелигентни хора и много добре осъзнавате, че има голяма разлика между това – да знаете какво искате да направите и това действително да го направите.
В нашето ежедневие постоянно се стремим да бъдем насочени с лазерна точност към критичните задачи, които трябва да свършим и то да ги свършим по най-добрия възможен начин и възможно най-ефективно да използваме времето, което ще им отделим.
Това разбира се е перфектния вариант, с който малцина могат да се похвалят – да не каже почти никой!
Вместо това, в масовия случай ние простосмъртните се разсейваме, отлагаме и ставаме твърде погълнати от псевдо значимите аспекти на даден проект,
…когато много по-добре би било да насочим вниманието си към други, по-съществени неща.
За щастие има една много простичка стратегия, за която безспорно е доказано, че съдържа в себе си потенциал да ни помогне да се справим по-ефективно с липсата на фокус и отвличане на вниманието – стратегия за по-висока продуктивност.
Точно с нея искам да ви запозная в тази статия, въпреки че от тук надушвам обхваналият ви доста преждевременно и все още без основание скептицизъм…
Ако…, тогава…! – стратегия за успешно планиране и постигане на цели
Въпросния метод се нарича “Ако…,тогава” планиране и наистина е мощно средство, което ще ви помогне да постигате повечето от целите си.
Над 100 проучвания на всичко – от диети и упражнения, до водене на преговори и управление на време са показали, че ние предварително решаваме кога и къде ще предприемем конкретни действия, за да постигнем набелязаната цел.
Например: “ако в момента е 4ч следобед, тогава ще отговоря на всички обаждания, които трябваше да направя днес” – това може да удвои, дори да утрои шансовете ви за успех да свършите тази работа!
Ако си създадете “Ако…, тогава” план, чрез който да се справите с текущите си проекти или да достигнете така бленуваната мечта да изпълните целите си за изминалата година, това вероятно, без никакво преувеличение ще бъде ефективен метод, който може да приложите, за да гарантирате успеха си и да повишите продуктивността си.
Формула: тази стратегия “Ако…, тогава”, би трябвало да приеме следната форма: Ако се случи събитие “Х”, тогава аз ще направя задача “У”. – това е!
Да разгледаме няколко примера:
Ако не съм привършил с доклада си до обяд, тогава ще направя тази задача основен приоритет, когато се върна.
Ако е 2ч следобед, тогава ще прекарам един час в четене и отговор на важни мейли.
Ако съм твърде разсеян от колегите си, тогава ще се придържам към максимум 5 минутни разговори с тях, след което отново се връщам към работата си.
Мога да се обзаложа, че веднага се запитахте: Колко ефективни биха могли да бъдат тези планове? Разбира се, прави сте да питате и да се чудите.
В тази връзка едно проучване насочва погледа си към хора, които са си поставили за цел да станат редовно спортуващи.
Половината от участниците са били помолени да планират къде и кога ще изпълняват тази своя цел всяка седмица.
/по примера на стратегията Ако…, тогава: ако е понеделник, сряда или петък, тогава ще се изстрелям в залата за едночасова тренировка преди работа./
Резултатите са драматични: месец по-късно, 91% от “ако…, тогава” планиращата половина от участниците все още тренира редовно, в сравнение със само 39% от тези, които не са планирали по този начин!
При последния преглед на резултатите от 94 проучвания, които използват техниката “Ако…, тогава.” участниците в тях са постигнали значително по-високи нива на успех спрямо всяка цел, която са си поставили, всяка цел, за която може да ви дойде на ум, включително:
месечни медицински изследвания, подготовка за тестове, използване на обществения транспорт вместо шофиране, замяна на храната с органична и здравословна такава, ограничаване на Фейсбук и намаляване консумацията на алкохол, загуба на тегло, по-добро управление на времето, избягване на стереотипни и вредни мисли.
Защо този вид планиране е толкова ефективно?
Защото тази стратегия е написана на езика на вашия мозък – езика на непредвидените обстоятелства.
Човешките същества са особено добри в кодирането и запаметяването на информация, която се използва при условията на метода “ако възникне събитие Х, тогава ще извърша действие У.”,
…както и при използването на тези непредвидени обстоятелства с цел мозъка ни да направлява поведението ни, често направо в нашето подсъзнание.
Тази стратегия ви дава възможност да се възползвате от критичния момент на настъпването на събитието в частта “ако…”, дори когато сте заети с други неща.
Веднъж след като сте формулирали вашия “ако…., тогава…” план, вашата подсъзнателна част на мозъка ще започне сканиране на околната среда, търсейки ситуация в “ако” частта на вашия план.
Това ви дава възможност да се възползвате от критичния момент – “Ооо, 4ч следобед е, по-добре да направя тези телефонни разговори” /от примера по-горе/, дори когато сте заети с други неща!
И тъй като вече сте решили какво точно трябва да направите, вие може да изпълните плана си без да се налага съзнателно да мислите за това или да губите време в обсъждане какво тепърва трябва да се свърши.
Понякога, прилагайки тази стратегия, вие всъщност единствено разбирате съзнателно, че просто следвате вашия план.
Въпросът е, че не се налага да осъзнавате самите действия, които залагате предварително в този метод, не се налага да действате съзнателно,
…което означава, че целите ви могат да бъдат изпълнени, когато сте заети с други неща, а това е невероятно полезно.
И така, ако ден след ден много важни за вас задачи, цели и планове са отишли по дяволите и не сте ги завършили, ако търсите начин да изградите по-добри навици и да въведете в живота си дисциплина на по-висока продуктивност, не търсете повече: направете си простичък план по схемата на тази лесна методика.
Стартирайки всяка сутрин заедно с нея, извършвайки поредната задача от “ако…, тогава…” предизвикателството, вие всъщност няма да добавите допълнителни свободни часове към вашето ежедневие, но със сигурност ще изглежда че това е точно така!
Автор:Heidi Grant Halvorson – доктор в центъра за Мотивационна наука в Columbia Business School и автор на книгите “Как можем да постигнем целите си” и “Девет неща, които успешните хора правят по-различно”
. Чудили ли сте се някога какво е общото между Спилбърг и Спрингстийн например? Какво сближава Джон Ф. Кенеди и Мартин Лутър Кинг?
Как са успели да повлияят върху толкова много хора по такъв дълбок и емоционален начин?
Какво отличава Тед Търнър и Тина Търнър от масите? Ами Пит Рос и Роналд Рейгън? Всички те непрекъснато са предприемали ефективни действия, насочени към постигането на мечтите си.
Кое е това, което ги кара да продължават ден след ден да влагат всичко, което имат, в онова, което правят?
Съществуват, разбира се, много фактори.
Ние обаче смятаме, че всички те са развили в себе си седем основни черти на характера, седем характеристики, които поддържат ентусиазма им да направят необходимото, за да успеят.
Ето седемте основни задействащи механизми, които могат да осигурят и вашия успех /евентуално/:
Първо Страст:
Щем не щем страстта винаги ще бъде неотменна част от всичко, което се свързва с някакъв успех!
Тези хора, които ви изброих по-горе са открили всепоглъщаща, събуждаща енергията причина, някаква почти натрапчива цел, която ги кара да действат, да израстват, да станат нещо повече!
Тя им дава „горивото”, което захранва двигателя на техния успех и ги кара да реализират истинския си потенциал!
Именно страстта кара Пит Рос да се хвърля с главата напред към втора база във всеки мач като младеж, излизащ за първи път на терена.
Именно страстта отличава действията на Лий Йакока от тези на толкова много други хора.
Страстта кара компютърните специалисти да се посветят на работата си години наред, за да направят откритията, които изведоха мъже и жени в космоса и ги върнаха обратно на Земята.
Страстта кара хората да си лягат късно и да стават рано.
Именно страст търсят хората в своите взаимоотношения. Страстта дава на живота сила, енергия и смисъл.
Не можеш да постигнеш величие, без страстното желание да станеш велик и това се отнася за всички, независимо дали са спортисти, художници, учени, родители или бизнесмени.
. Второ: Вяра!
Във всяка религиозна книга на планетата се говори за властта и влиянието на убежденията и вярата върху човечеството. Хората, които преуспяват, имат коренно различни убеждения от тези, които се провалят.
Нашата вяра, нашите убеждения за това какво сме и какво можем точно определят какво ще станем.
Ако вярваме във вълшебството, животът ни ще бъде вълшебен. Ако вярваме, че животът ни е определен в тесни граници, тези граници веднага ще се превърнат в реалност.
Това, което смятаме за вярно, за което вярваме че е възможно, става вярно, става възможно.
Много хора изпитват страстни желания, но поради ограничената вяра в себе си и във възможностите си, никога не предприемат действията, които могат да превърнат мечтите им в реалност.
Хората, които преуспяват, знаят какво искат и вярват, че могат да го получат.
Страстта и вярата спомагат да осигурим горивото, тласъка към съвършенството.
Тласъкът обаче не е достатъчен.
Ако беше така, щеше да бъде достатъчно да заредим с гориво една ракета и да я изпратим да полети сляпо към небесата.
Освен от енергия, ние се нуждаем от посока, от интелигентно чувство за логическо и последователно движение. За да успеем да постигнем целта, си имаме нужда от:
Стратегия!
Стратегията е начин за организиране на ресурсите.
Когато Стивън Спилбърг е решил да стане кинорежисьор, той е начертал пътя към света, който иска да покори. Той е осъзнал какво иска да научи, с кого иска да се запознае и какво трябва да направи.
Той е имал страст, имал е вяра, но също така е имал и стратегията, която да накара тези неща да работят с максимален потенциал.
Всеки голям артист, политик, родител или работодател знае, че за да се постигне успех не е достатъчно само да се разполага с ресурси.
Тези ресурси трябва да се използват по най-резултатния начин.
Стратегията е осъзнаването, че дори най-добрите таланти и амбиции трябва да намерят правилния път.
Можете да отворите врата, като я разбиете, а можете да намерите ключа, който да я отвори, без да я повреди – вие решавате кое да изберете…
. Четвърто: Ясно осъзнаване на ценностите!
Патриотизъм и гордост, за чувство на толерантност, любов към свободата.
Това са ценностите – основните етични, морални и практически преценки, които правим за това, кое е важно, кое наистина има значение.
Ценностите са специфични системи от убеждения, които имаме за правилното и неправилното в нашия живот. Те са преценките, които правим за смисъла на живота.
Много хора нямат ясна представа за това кое е важно за тях.
Често пъти те правят неща, за които после съжаляват, просто защото не им е ясно какво подсъзнателно преценяват като правилно за самите тях и за другите.
Когато гледаме хората, постигнали големи успехи, виждаме, че те почти винаги имат ясно изразено чувство за това, какво е наистина важно.
Помислете за Роналд Рейгън, Джон Ф. Кенеди, Мартин Лутър Кинг, Джон Уейн, Джейн Фонда.
Всички те са имали различни мечти, но общото между тях е дълбоката морална основа, съзнанието за това, кои са и защо правят това, което правят.
Разбирането на ценностите е един от най-полезните и предизвикателни ключове към постигането на съвършенство.
Както вероятно сте забелязали, всички тези характеристики се подсилват и си взаимодействат една с друга.
Страстта влияе ли се от вярата? Да, разбира се. Колкото повече вярваме, че можем да постигнем нещо, толкова повече сме готови да инвестираме в постигането му.
Достатъчна ли е вярата сама по себе си за постигане на съвършенство?
Това е добро начало, но ако вярвате, че ще видите изгрева на слънцето, а стратегията ви за постигане на тази цел ви кара да бягате на запад, сигурно ще срещнете известни трудности.
Влияят ли се стратегиите ни за успех от нашите ценности? Несъмнено.
Ако стратегията ви за успех изисква от вас да правите неща, които не се вписват в подсъзнателните ви убеждения за правилно и неправилно във вашия живот, дори най-добрата стратегия няма да има ефект.
Това често се среща при хора, които започват успешно, но накрая сами се провалят. Проблемът е, че е налице вътрешен конфликт между стойностите на човека и стратегията му за реализация.
По същия начин всичките четири характеристики, които вече разгледахме, са неделима част от:
Пето: Енергия!
Енергията е великолепното, пълно с радост, изпълнение на Брус Спрингстийн или на Тина Тьрнър.
Тя е предприемчивият динамизъм на Доналд Тръмп или на Стив Джобс, жизнеността на Роналд Рейгън или на Кетрин Хепбърн.
Почти е невъзможно да се влачиш отнесено към съвършенството.
Хората, постигнали съвършенство, поемат рискове и ги реализират. Те живеят завладени от чудесните възможности, които им предоставя всеки ден и от съзнанието, че единственото нещо, което никога не стига на човек, е времето.
Много са хората по света, завладени от страст, в която вярват.
Те знаят коя стратегия ще им осигури успех, техните ценности са подредени, но те просто нямат физическата жизненост, за да предприемат необходимото действие.
Големият успех е неделим от физическата, интелектуалната и духовната енергия, помагаща ни да постигнем най-добрите резултати от това, с което разполагаме.
. Способността да се създават връзки!
Почти всички преуспели хора притежават невероятната способност да се свързват с другите, способността да развиват връзки с хора от различни среди и убеждения.
Разбира се, среща се от време на време някой гений, който измисля нещо, преобразяващо света. Ако обаче той прекарва времето си в изолирана градинка, вероятно ще успее в едно отношение, но ще се провали в много други.
Великите личности като Кенеди, Кинг, Рейгън, Ганди имат способността да създават връзки, които ги обединяват с милиони други хора.
Най-големият успех не се постига на сцената на света. Той се намира в най-съкровените дълбини на вашето сърце.
Дълбоко в себе си всеки има нужда да създаде дълготрайни връзки на обич с другите. Без тях всеки успех, всяко съвършенство са лишени от съдържание.
. И последно: Изкуството на общуването!
Това е същността на почти всичко. Начинът, по който общуваме с другите и със самите себе си, в крайна сметка определя качеството на нашия живот.
Преуспяват хората, които са се научили да приемат всяко предизвикателство на живота като полезен опит. Те съумяват да го използват така, че да могат успешно да променят нещата.
Хората, които се провалят, възприемат бедите в живота като непреодолими препятствия. Хората, които променят живота и обществото ни, са майстори в общуването с другите.
Общото между тях е способността им да предават своите представи, мечти, радости или цели.
Именно овладяването на методите за общуване прави истински добър родителя, художника, политика или учителя.
И накрая нещо много важно!
По-малко от 3 процента от населението са финансово независими, по-малко от 10 процента имат написани цели, изключително малък процент от българските мъже и жени чувстват, че са в добра физическа форма, а разводите са в своя апогей.
Само малък процент от хората наистина живеят живота, за който са мечтали. Защо? Нужни са усилия. Нужно е непрекъснато действие – не просто четене на подобни статии – сериозно!
Попитали веднъж Бънкър Хънт, петролния милиардер от Тексас, дали може да посъветва хората как да успеят в живота.
Той казал, че успехът е нещо просто.
Първо, решаваш какво точно искаш; второ – решаваш, че си готов да заплатиш цената, която е необходима, за да го получиш и след това наистина я заплащаш.
Ако не предприемете тази втора стъпка, в крайна сметка никога няма да имате това, което искате.
Отправям ви предизвикателството да помислите над този материал, да го прочетете още веднъж, да споделите какво сте научили и да се възползвате от него – ако сте готови да заплатите цената на моментния си комфорт разбира се.
Какво всъщност означава живеенето, защо непрекъснато се стремим към него и бягаме от мисълта за края му? Защо се страхуваме за живота си и се плашим от смъртта? Защо толкова го искаме „живота”? Защо така сме привързани към него? Какво толкова ни носи или очакваме да ни носи в бъдеще?
Ето такива въпроси си задавам понякога. Има случаи, в които ми хрумват едни отговори, понякога – други, често оставам само с въпросите. Чудя се има ли единствен отговор или са много, или въобще няма такъв, но пък си струва състоянието, в което изпадаме, когато ни обземат тези въпроси – онова притихнало екзистенциално състояние, в което сякаш сме на ръба на тоталното прозрение на същността на нещата. И понеже много харесвам това състояние, ще споделям размислите си, свързани със смисъла или смислите, когато ме връхлита.
Защо живеем всъщност? Може би живеем по навик – така или иначе сме се родили, ден след ден – и си казваме, че ще го изкараме докрай. Може би затова някои религии (със сигурност Християнската) заклеймяват самоубийството, така че, ако сме вярващи, дори да решим, че не си струва усилието да живеем, няма как да си отнемем сами живота. Но с или без религия, на практика, света ни не е пълен със самоубийци – повечето искаме да живеем. Но защо? Какво толкова правим и ни се случва с това живеене?
Ако се замислим, основна част от живота си прекарваме в задоволяване на нужди и потребности – гладен съм, жаден съм, спи ми се, прави ми се друго… ,че да стигнем и до мисли като: искам да се чувствам обичан, важен, значим, реализиран, богат, спокоен, велик и т.н.
И защо всъщност губим толкова време в това? Нали нито една потребност не трае цял живот след като веднъж е задоволена? Има такива, които ежедневно удовлетворяваме по няколко пъти (както е с храната), има други, които ден след ден удовлетворяваме или търсим техен заместител по всевъзможни пътища (както е с усещането за значимост). Защо тогава го правим? Какво като постигнем удовлетворение (временно)? Това ли е висшата ни цел – полагаме усилие, зада удовлетворим нуждите си и да почувстваме покоя на постигнатото удовлетворение.
А може би е нещо друго?
2 част
Досегашните размисли ме наведоха на идеята, че може би се стремим и харесваме живеенето заради състоянието на удовлетворени нужди, независимо какви са те – физически, емоционални, интелектуални или духовни. Но дали това точно е в основата на привързаността ни към живота и живеенето?
Сещам се за Mечо Пух, според който, най-сладък е моментът, който предхожда похапването на любимото нещо – меда. Предвкусването, очакването и представата за сладостта. Дали пък не е в това смисъла – стремежът към моментите, в които знаем, че ще удовлетворим желанията си? Възможно ли е да живеем заради това?
Или пък страхът е в основата на всичко. Скоро си говорихме с една приятелка, как усеща страхът като движеща сила в изборите й – страх да не се разочарова, да не я заболи, да не изпита болка от грешката, да не намали самоуважението и увереността, че взима правилни решения, че може да успява. Може пък да е това?
Можем да се опитаме да намерим повтарящото се състояние от трите изброени дотук хипотези: задоволяването, предвкусването и страхът. Бягството от страха ни носи спокойствие. Постигането на удовлетворението също ни носи спокойствие, отпускане, радост. Предвкусването на удоволствието ни носи едно сладко напрежение и доволство, мир (което пак си е спокойствие) и хармония.
Спомням си откъс от една книга „Приказка за Буда”, в която се говореше за състоянието на желаене на нещо и че “Буда състояние” се постига, когато няма нещо, което да желаеш, което да ти липсва. Ти просто “си”. Всичко, от което имаш нужда, е там. Това е свършеният миг (миг на хармония и спокойствие). Но той трае само до възникване на мисълта за следващото нещо, от което имаме нужда, което желаем.
И съвсем нормално – всичко е процес, всичко се променя. Трудно бихме застопорили мига и бихме го превърнали във вечност (от философска гледна точка мига си е безкраен, но не за това иде реч тук). Да се върнем към нашия въпрос. Дали не живеем заради такива мигове? Състоянието на Буда – завършени, пълни, съвършени, напълно удовлетворени, ненуждаещи се от нищо. Това ли е?
Ако въведем понятието Его в размишленията ни, и приемем, че Его-то се грижи за нашите нужди, то постигането на съвършения миг е нещо като успокояване на Его-то, приспиване, признаване и удовлетворяване на всичко, което му се струва потребно, така че да е спокойно, че не сме го пренебрегнали, изоставили, забравили. И какво идва след това. Какво става, ако успокоеното от нас Его пусне временно кормилото?
Това ли всъщност е целта? Ще продължа да си мисля.
3 част
Дотук в първа и втора част на Размисли за живеенето поставих освен въпроса – “Защо се стремим към това действие – живеенето?”, също и няколко възможни отговора – удовлетворените нужди и потребности, стремежът и предвкусването, спокойствието, страха, Буда-състоянието на не-желаене на нищо допълнително (съвършения миг), успокоено Его-то.
Като се замисля, на практика всичко от горното е възможно да бъде обяснено през физиологията ни – емоции и състояния като страх, удовлетворение, радост, болка и др. имат своето изражение в съответни жлези, хормони и т.н. Всички сме чували за хормона на щастието или за адреналина. За миг си помислих, възможно ли е това да е всичко – да правим всичко в живота си заради отделянето на едни хормони? Звучи толкова… нищожно. От друга страна, вероятно наркоманите (онези, крайно пристрастените) точно така възприемат нещата. Те просто взимат “прекия път” и вместо да полагат усилия, които ще ги доведат до усещане за щастие, приемат заместител, който стимулира сходна био-химична реакция. Но това не е запазена марка само за наркоманите – май не познавам човек, който да не прибягва до шоколада или алкохола, когато е подтиснат.
Спомням си една приказка, която сякаш е точно за случая с “преките пътища” – един преуспял търговец, след дълги години упорит труд за развитие на бизнеса си, решава да се оттегли. Най-накрая дошло време за осъществяването на мечтата му – да отиде на слабо населен остров и да се отдаде на съзерцаване. На острова забелязал един бедняк, който лежал под някакво дърво, като около него се търкаляли много кокосови орехи. Търговецът попитал – “Човече, защо не станеш и не събереш тези кокосови орехи?” – На въпроса “защо да го правя”, бившият търговец отвърнал – “как защо! – за да ги продадеш, да вземеш печалбата, да наемеш помощници и камили, за да събереш още повече и тях да продадеш.“ На следващия въпрос “защо” търговецът отвърнал, че така ще може да натрупа богатство, да го умножава, а един ден да предаде бизнеса на другите и да се отдаде на съзерцание. Тогава беднякът казал – “Но аз и сега това правя.”
Много хубава приказка, но и леко объркваща. Като я чета се замислям и за въпроса “смисъл на живота въобще” – защо сме тук на тази Земя и т.н., но не ми се иска да се отклонявам в тази посока или поне не в този пост. По-скоро ще продължавам да търся какво е онова нещо, което толкова ни задържа към ежедневните потребности и ни прави роби на удовлетворяването им – та ние страдаме или сме щастливи според това доколко сме успели в удовлетворяването. С други думи – получаваме награда или наказание. Това ни стимулира на следващия ден да започнем отново в усилената работа по удовлетворяването.
От много време си задавам въпроси като: Защо има дни в които сме много уморени и слаби? Как успяваме да се вдигнем на крака и на следващия ден да бъдем истински слънчица за себе си и за околните? Защо едни хора винаги са приповдигнати, а други – по-прибрани и дори подтиснати? Какво ни изпълва със сила и как става това? Можем ли да му влияем? Как?
Няколко години по-късно вече имам позиция по някои от тези въпроси и затова реших да напиша материал за източниците на сила – онези неща, които ни захранват с още и още енергия, така че да можем да сме на нивото, на което бихме искали.
Ето, започвам.
Но преди това да направя едно уточнение – за мен (а и в този пост) ще приемам, че вътрешната сила (или енергия) е нещо, което е в непрекъснато движение – ние я получаваме или генерираме, а след това я отдаваме – на други хора, в работата си, в другите си занимания и т.н. А на следващия ден всичко започва отново. Хубавото на това приемане е, че вдъхва спокойствие и увереност, че дори днес да сме се уморили безкрайно много, утрешния ден ние отново ще се заредим с енергия, с която да разполагаме.
Как се генерира енергията? Може да се направи най-общо разделяне на източници на енергия според това къде тя се създава – вън от нас или вътре в нас.
Външни източници:
1. Хората: най-често използвания външен източник е енергията от други хора – това обикновено са хора с по-голямо ниво на енергия от нас към момента, в който взаимодействаме с тях. Това е важно условие при доброволното отдаване на енергия. Забелязали ли сте, че има случаи, когато след разговор с някого вие сте обнадежден, вдъхновен, приповдигнато ви е? Това е добър сигнал, че сте получили енергия при взаимодействието с дадения човек. Някои хора могат да ни заредят еднократно, защото в момента са с по-висок енергиен статус от нашия, но има и хора, които винаги ни карат да се чувстваме по-добре и ни е хубаво в тяхната компания. Това може да означава, че принципно поддържат по-високо ниво на енергия и винаги са готови да “отдават”.
Този тип зареждане с енергия има един недостатък – обвързва ни със съответния човек. Ами, ако не можем да го видим точно днес? Ами, ако точно днес той е с нисък тонус? Трудно се разчита на нещо, което е външно и не зависи от нас.
За взаимодействието между хората на ниво обмяна на енергия се говори в книгата Селестинското пророчество. Там се разглеждат и малко по-негативните модели (на недоброволно отдаване на енергия), към които сме склонни да се пристрастяваме, за да получаваме желаното ниво на енергия от един или друг човек.
2. Средата: Вторият външен източник е средата – забеляза ли ли сте какво може да направи една разходка в планината? Само след един час някак ни става по-леко, по-живо. И в ежедневието (в града) има места / помещения, в които като влезем ни е хубаво, харесват ни, чувстваме се добре.
Тук мога да изброя факторите, които се свързват с по-висок заряд на енергия на средата: чист въздух, хармонични звуци, хармонични цветове, слънчева светлина, природа (зеленина), определени аромати, естетични гледки. Съобразявайки тези фактори можем да направим дома си източник на енергия за нас – каквато е и една от ролите му – място, където почиваме и се зареждаме с нови сили.
Стимулирането на отделните сетива също е добър подход – определени аромати, цветове, звуци (мелодии), температури, обливането с вода и т.н. Тук се сещам и за паленето на ароматни клечици или свещи, взирането в запалена камина или огън на открито.
3. Консумирането: Друг източник на енергия са храната и напитките, които поглъщаме. Шоколадът е всепризнат като такъв стимулант, също енергийните напитки, кафето, чая, лютото. Всички те задействат по химичен път процеси вътре в нас, при които се отделя енергия. Тук спадат и стимулантите – кофеин, никотин, алкохол.
Вътрешните източници:
1. Физическо ниво. На това ниво може да разделим подходите за зареждане на два типа – чрез движения или покой.
Познатият на всички ни метод за презареждане чрез покой е сънят. Освен него, към методите за зареждане чрез покой спадат медитацията (все още слабо позната в по-западната цивилизация), също дихателните упражнения, масажът.
Пример за зареждане чрез движение могат да бъдат танците, игрите, спорта. Всички те са отличен източник, въпреки генерираната физическа умора. Чували сте хората да казват – спортувам заради тонуса?
2. Емоционално ниво – на това ниво източник на силата може да бъдат изпитването на определени емоции – радостта, надеждата, ентусиазмът, щастието, обичането / влюбването, вярата. Известно е, че различните емоции стимулират отделянето от тялото ни на различни секрети. Хормонът на щастието е познат на всички ни.
Друг популярен източник на енергия е адреналинът. Принципът при него е при повишаването на нивото му, да се предизвика рязко освобождаване на запаси на тялото, които ни осигуряват енергия. Адреналинът може да се повиши от вълнуващи позитивни изживявания като влюбването или скачането с бънджи (луна-парка също може да свърши работа). Но може да се стимулира и от негативни състояния и емоции. За съжаление това е довело до някои негативни емоции да се превърнат в естествен източник при някои хора – например гневът, омразата, страхът.
3. Интелектуално ниво – тук се има предвид мисленето на определени мисли. Чували сте за утвържденията и позитивните изрази? В тази област се направи много напоследък. Дори твърде силно фокусът се обърна върху това как с определени мисли, които специално си налагаме да предизвикаме определени състояния, които да ни доведат до зареждане със сила.
4. Едно по-дълбоко ниво или дългосрочните източници – Повечето от споменатите до момента източници се отнасят към въздействие на моментното ни ниво на енергия. Има и такива, които влияят на нивото ни като цяло. Срещали сте сигурно хора, които са по-силни, по-упорити, по-вдъхновени от останалите. Какво ги прави такива?
Преди да се отпуснем на смъртния си одър, има някои фрази, които наистина трябва да изречем – отбелязва сътрудникът на списание Forbes Джесика Хейджи.Не става дума за сложни речи или възвишена поезия, а за съвсем прости изречения – с огромен смисъл.
Да се надяваме, че те ще ви разговорят.
.
.
40. “Чудя се” Дайте си време за размисъл – така времето, отделено за действия, ще се съкрати.
39. “Днес бе добър ден.” Ако можете да го кажете веднъж, значи можете и още веднъж. И още. И още.
38. “Вярвам.” В бог, в един добър план, в компания, в личност, в идея – все в нещо трябва да вярваш.
37. “Не съм свършил.” Само вие решавате кога работата на живота ви е приключила.
36. “Благодаря, че направи това възможно.” Защото никой не постига нищо сам. Вдъхновяват ни и ни подкрепят хората около нас – на всяка крачка.
35. “Стига.” Храна. Алкохол. Епизодите на „Закон и ред”. Чифт обувки. Извънредна работа. Осъзнаването на собствените ни граници е мощно оръжие.
34. “Мога и по-добре.” Веднъж след като го кажете, то вече е наполовина реалност.
33. “Съжалявам.” Не може просто да го кажеш. Трябва наистина да го имаш предвид.
32. “Оцелях.” Моментите на опасност правят живота по-вълнуващ.
31. “Удивителен си.” Позволете си да се възхитите на някой друг – ще се почувствате хем по-силен, хем по-уязвим.
30. “У дома съм.” Домът е крайната и начална дестинация на всеки пътешественик. Всички имаме нужда от място, което да наречем свое собствено.
29. “Дадох най-доброто от себе си.” Ако това е вярно, постижението ви е удивително.
28. “Как мога да ти помогна?” Защото искате някой да дойде на погребението ви, а ако не може – поне да му липсвате.
27. “Късметлия си.” Наистина сте късметлия – по вашия съвсем уникален начин. А сега, как смятате да използвате благоволението на Фортуна?
26 “Искам.” Искайте и ще ви са даде.
25. “Това е погрешно.” Ако никога не сте изричали тази фраза, тя се отнася за вас.
24. “Отказвам се.” Не всичко си заслужава усилията – понякога е по-добре да знаем как да отстъпим от губеща ситуация.
23. “Не е ли красиво?” Колкото по-често забелязвате красотата около себе си, толкова по-щастлив ще бъдете.
22. “Поздравления.” Кажете го без завист. Ако се наложи – поупражнявайте се.
21. “Добре изглеждам, по дяволите.” Произлизате от предци, които са успели да убедят някого да си легне с тях. Не забравяйте това.
20. “Мога да го овладея.” Способността ни да учим лежи в основата на всеки талант.
19. “Един сандвич без майонеза.” Редовно си пожелавайте малки неща и ще откриете, че ви е по-лесно да изразите и големите си мечти.
18. “Ето, това съм аз.” Енергията и нервите, които хабим, докато се преструваме, че сме някой друг, ще бъдат много по-ефективно вложени в други насоки.
17. “Махай се.” Винаги е по-трудно да оттеглим покана, отколкото да я отправим. Но да не забравяме – винаги си заслужава да се предпазим от ходещи проблеми.
16. “Това е моята лепта.” Това, което сме създали, е това, което оставяме след себе си, с което ще бъдем запомнени.
15. “Ще опитам.” Помислете какви ще са последствията, ако никога не изречете тази фраза.
14. “Кажи ми още.” Да опознаеш някого (или нещо) достатъчно добре помага да откриеш собственото си място на този свят.
13. “Това ми е любимото.” Наслаждавай се на това, което обичаш, колкото се може по-често.
12. “Заслужих го.” Най-сладък е хлябът, за който сме се потрудили.
11. “Не ми пука.” От критично значение е да отличим важното от несъщественото – иначе ще подлудеем.
10. “Гроб съм.” Чувството, че пазиш добре нечия тайна е наистина удовлетворяващо.
9. “Еврика!” Направо е възхитително да откриеш нещо пръв.
8. “Да тръгваме!” Не е толкова важно къде отиваш – а с какъв ентусиазъм потегляш.
7. “Вярвам ти.” Всички имаме нужда от съюзници, и да проявим доверие е пътят към спечелването им.
6. “Не зная.” По-добре да си признаем невежеството и да се научим, отколкото да се правим, че всичко ни е ясно, и да станем за смях.
5. “Ужасен съм.” Страхът е полезен – той ни предупреждава за опасностите и ни предпазва. Не игнорирайте мравките, лазещи по гръбнака ви.
4. “Това ще се получи.” Когато го кажете, потвърждавате властта си над ситуацията.
3. “Взех решение.” Да поемеш отговорност превръща всяка дейност от задължение в съдба.
2. “Обичам те.” Всички искаме да изречем тези думи – и да ги чуем.
1. “Разбирам.” Да разбереш, е винаги по-важно, отколкото да си прав – или важен!
Поздравления, успял си да примамиш страхотна жена в зоната на личните си сексуални стремежи. Започваш да се мотаеш с нея и в един момент започваш да се чудиш, дали тя изобщо очаква близостта, на която ти толкова се надяваш или си се превърнал в това, което изобщо не си се очаквал да бъдеш – мъжка приятелка.
Няма мъж на тази планета, който да може да приеме категоризирането си като приятел, но това се случва и на най-добрите, за съжаление. Въпреки, че има начини да обърнеш приятелството в нещо повече, най-добре е да избягваш тази ситуация изобщо.
Затова, ако забележиш у жената, на която се надяваш, дори един от следните 10 признаци, най-добре си събирай си багажа и се спасявай.
10. Не изпитва никакво притеснение, когато е с теб
Няма ли тревога, значи няма и любов. Жена, която се надява на благосклонност ти, ще й пука много за това, което казваш и правиш. А това води до безпокойство, неизвестност, несигурност… Ако не се пита „Дали ме харесва?“ или „Какво ще направи сега?“, ако се чувства напълно отпусната с теб, това съвсем не е добра новина.
Следващия път, когато излезете заедно, обърни внимание на поведението й. Ако не подбира внимателно думите си и няма вид на човек, който не го свърта на едно място, не се надявай на нищо.
9. Не се смее на шегите ти
Чувството за хумор е Топ 10 на нещата, които жената харесва у мъжа. Да я накараш да се смее е просто задължително, ако се надяваш на интимна връзка. Ако не успяваш да я разсмиваш, едва ли ще успееш й свалиш дрехите. Е, има мъже, които нямат чувство за хумор, но това няма значение – ако тя е заинтересувана, ще се хили и на най-големите глупости, които казваш
8. Пробутва други жени
Ако обектът на желанието, започне да говори за перспективата да излизаш с други жени, тя всъщност иска да насочи радара ти в друга посока. Това се забелязва от фрази като „Ти си страхотен човек и съм сигурна, че жените много те харесват“ или „Ще те запозная с една много добра приятелка, страхотен човек“. Още по-зле е, ако те попита какво мислиш за приятелката й.
7. Не се съобразява с теб
Придружаваш ли я до магазина, за да разгледате една страхотна гривна, която е мернала вчера? Винаги ли се срещате в любимото й кафене, докъдето се налага да пътуваш два часа, за да седнеш неудобно на пода? Гледали ли сте заедно „Терминатор 2“? Една заинтересована жена винаги ще намери начин да се съобрази с поне някои от мъжките ти хобита и интереси.
6. Нарича те приятел
Не, не, това не е добре. Ако те нарече приятел, прости си заминал. Никой не иска да е просто приятел на жена, която всъщност харесва и си представя съвсем други неща.
5. Държи се резервирано на публични места
Ако не се интересува от теб, със сигурност не би искала да създава обратното впечатление за околните. Ще избягва да ви виждат заедно на класически за двойки места.
Ако отказва да отидете на кино, на вечеря или на кафе, значи нещата са се объркали. Ако все пак се случи да се съгласи, тогава ще внимава да не я види някоя познат или приятел, който би могъл да се заблуди. Лоша работа.
4. Моли за услуги
Случва ли се често да те моли за дребни услуги? Да я закараш, защото колата й е развалена? Да й помогнеш да избере пералня и след това да организираш доставянето й?
Ако жената се интересува от теб като мъж, тя никога, ама никога, няма да поиска физическо-мъжка-спедиционна услуга. Тя ще е фокусирана само върху едно – да я харесаш. Освен това, ако й правиш услуги, само с надеждата да ти се отплати след това, значи си мухльо, а не готин пич.
3. Води трети участник
Поканил си хубаво момиче на кафе, тя се е съгласила, отиваш на срещата и виждаш, че някоя от приятелките й е там, за да й прави компания. Много неприятен начин да ти покажат, че не си добре дошъл и е най-добре да си ходиш.
Това сигурно е най-гадния номер, който жените изпълняват, когато не те харесват или поне не са напълно сигурни. Тя ще доведе приятел на срещата, която имате, само за да ти стане пределно ясна ситуацията или пък да й помогне в неприятната перспектива да си говори с теб.
2. Не те пипа
Известно е, че когато жените харесват някого, те го докосват леко с пръсти, сръчкват го или дори леко го потупват. Ако нищо това не се случва, значи тя иска да има дистанция между вас двамата.
Можеш да направиш следния тест, за да установиш реакцията й: Когато ходите заедно, бутни я съвсем нежно с крак или леко я отмести от пътя си, за да не я блъснеш и следи за реакцията й. Най-добрия вариант е да ти отвърне със същото. Ако те игнорира, не очаквай да ти се отдаде възможност да я побутваш, в какъвто и да е друг смисъл на тази дума.
1. Флиртува с други мъже
Е, и това, ако не е очевиден знак?! Но може би недостатъчно, защото капацитетът на за отричане на самотния мъж, е зашеметяващо голям.
Чуваш ли я да говори с любов и привързаност за бившето си гадже или весело да ти разказва за друг симпатичен мъж? Това значи, че съвсем не си мъжа на нейните мечти. Това е толкова тъжно наистина. Но не драматизирай – жени има много.
.
