Миличка, никой за нищо не ти е длъжен

.

1148През 1966 г. инвестиционният анализатор Хари Браун написал за Коледа на 9-годишната си дъщеря писмо, което до днес обикаля света чрез медиите. Той се опитал да обясни на детето си, че нищо на този свят, дори любовта, не може да се възприема като даденост.

.

Здравей, миличка,

Рождество е и както винаги имам обичайният проблем – какъв подарък да ти избера. Знам какво би те зарадвало – книжки, игри, рокли. Но аз съм много себелюбив. Искам да ти подаря нещо, което ще остане с теб по-дълго от няколко дни или години. Искам да ти подаря нещо, което ще ти напомня за мен на всяка Коледа. И, знаеш ли, струва ми се, че вече ти избрах подарък. Ще ти подаря една простичка истина, която ми се наложи да усвоявам дълги години. Ако я разбереш сега ще обогатиш живота си по сто различни начина и тя ще те предпази от много проблеми в бъдещето.

И така: никой за нищо не ти е длъжен.

Това означава, че никой не живее за теб, дете мое. Защото никой не е ти самата освен теб. Всеки човек живее за самия себе си. Единственото, което може да почувства той е своето щастие. Ако разбереш, че никой не е длъжен да ти организира щастието, ти ще се освободиш от очакването на невъзможното.

Това означава, че никой не е длъжен да те обича. Ако някой те обича – значи в теб има нещо особено, което го прави щастлив. Изясни си какво е това, опитай се да го направиш по-силно и тогава ще те обикнат още повече.

Когато хората правят нещо за теб, то е, защото те самите искат да го направят. Защото ти си важна за тях – нещо предизвиква у тях желанието да ти се харесат. Но не и защото са ти длъжни. Ако твоите приятели искат да са с теб, това не е заради чувството на дълг.

Никой не е длъжен да те уважава. И някои хора няма да са добри с теб. Но в момента, в който разбереш, че никой не е длъжен да ти прави добро и някой може да е лош с теб, ти ще се научиш да избягваш такива хора. Защото ти също не си им длъжна.

Още веднъж: никой за нищо не ти е длъжен.

Ти трябва да си най-добрата заради себе си. Защото ако успееш, другите хора ще поискат да бъдат с теб, да ти дават разни неща, а в замяна ти да им даваш други неща. А ако някой не иска да бъде с теб, причините изобщо не са в теб. Ако се случи с теб подобно нещо – просто търси други отношения. Нека чуждият проблем не става твой.

Когато разбереш, че любовта и уважението на околните трябва да се заслужи, ти няма да чакаш невъзможното и няма да си разочарована. Другите не са длъжни да споделят с теб собствеността, чувствата или мислите си.

Но ако го направят – това е, защото ти си си го заработила. И тогава ще можеш да се гордееш с любовта, която си заслужила и с искреното уважение на приятелите. Но никога не трябва да приемаш това като дължимо. Ако го направиш – ще загубиш всички тези приятели. Те не са твои „по право“. Да ги печелиш и „заработваш“ трябва всеки ден.

Все едно тежък товар свалих от гърба си, когато разбрах, че никой с нищо не ми е длъжен. Докато мислех, че всичко ми се полага, хабях страшно много усилия – физически и емоционални, за да получа своето. Но всъщност никой не ми дължи добро поведение, уважение, дружба, вежливост или ум. Щом го разбрах, започнах да получавам много повече удовлетворение от всички свои отношения. Фокусирах се върху хората, които искат да правят онези неща, които са ми нужни. Това ме накара добре да поработя – с приятели, партньори по бизнес, с възлюбените, продавачите и непознатите.

Никога не забравям, че мога да получа това, което ми е нужно само ако вляза в света на моя събеседник. Трябва да разбирам как мисли той, кое счита за важно, какво в края на краищата иска. Само така мога да получа от него нещо, което ми трябва. И само ако съм разбрал човека, мога да кажа нужно ли ми е от него нещо наистина.

Не е толкова лесно да обобщя в едно писмо това, което аз самият успях да разбера за много години. Но може би, ако ти препрочиташ това писмо на всяка Коледа, всяка година смисълът му ще се прояснява по малко.

Никой за нищо не ти е длъжен.

Източник: harrybrowne.org /превод: spisanie8.bg

Бягайте от статута на жертва! Уважавайте живота с неговите прелести и трудности

.

iosif-brodskiyФрагменти от знаменитата реч на Йосиф Бродски пред абсолвентите на Мичиганския университет на стадиона в Ан Арбър през декември 1988 г.:
 
1. Старайте се да разширявате речника си и да се отнасяте с него така, както с банковата си сметка. Отделяйте му много внимание и се опитайте да трупате дивиденти. Целта не е това да подсилва красноречието ви в спалнята или по пътя към професионалния ви успех, нито да се превърнете в светски умници – макар в последствие да стане и така. Целта е да можете да се изразявате колкото се може по-пълно и точно, с една дума, целта е вашето равновесие. 
 
Всеки ден в душата на човек настъпват много промени, но начинът на изразяване често остава един и същ. Способността му да се изяснява изостава от опита. Чувствата, нюансите, мислите и възприятията, които остават неназовани и непроизнесени или завоалирани в приблизителни формулировки, се трупат във вътрешността на личността и могат да доведат до психологически взрив или срив. 
 
За да избегнете това, не е нужно да се превръщате в книжни червеи. Просто трябва да натрупате речник и да го обновявате всеки ден. Четете книги и стихове! Те са доста евтини, но дори най-скъпите струват по-малко от посещението при психиатъра. 
 
2. Не вярвайте твърде много на политиците — не защото често те не са много умни и са нечестни, а заради твърде увеличения мащаб на работа дори на най-добрите от тях. В най-добрия случай те могат да намалят социалното зло, но не и да го изкоренят. Колкото и съществено да е подобреното качество на живот, то винаги ще е пренебрежимо малко, защото винаги ще има дори един човек, който няма да получи изгода от това подобрение. 
 
3. Светът е несъвършен. Златен век никога не е имало и няма да има. Единственото, което ще се случи със света е, че той ще стане по-голям, по-многолюден, но няма да увеличи размерите си. Колкото и справедливо човекът, когото сте избрали, да дели баницата, светът няма да увеличи размерите си, а порциите със сигурност ще станат по-малки. В светлината на това твърдение или, по-скоро, в тъмнината – трябва да разчитате на домашно сготвеното от вас блюдо. Тоест да управлявате света самостоятелно или поне тази част от него, която ви е достъпна и се намира в пределите на вашите възможности. 
 
4. Опитайте се да бъдете скромни. И сега сме твърде много, а скоро ще бъдем още повече. Драпането за място под Слънцето със сигурност е за сметка на други, които не го правят. Това, че ви се налага да стъпвате по краката на някого не означава, че трябва да му се качите и на раменете. От тази точка ще видите човешкото море плюс тези, заели сходна на вашата позиция – видна за всички, но ненадеждна – позицията на тези, наричани богати и знаменити.
 
5. Искате някога в един светъл момент да станете богати и знаменити или и двете? Не се отдавайте изцяло на тази мисъл. Да жадуваш за това, което има някой друг,   означава да загубиш собствената си уникалност. От друга страна обаче, това стимулира масовото производство…
 
6. Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се намирате, се старайте да не обвинявате външните сили за това – историята, държавата, началството, расата, родителите, фазите на Луната, детството си, закъснялото сядане на гърнето и т. н. В момента, в който хвърлите вината върху нещо, вие сривате собствената си решимост за промяна. 
 
7. Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности. Те са част от играта и хубавото в тях е, че те не са лъжа. Всеки път, когато сте отчаяни или на границата на отчаянието, когато имате неприятности или затруднения, помнете – животът разговаря с вас на единствения език, който знае добре. 
http://spisanie8.bg

Петте закона на глупостта

.

lИталианският икономист и историк Карло Чипола изпитвал огромен интерес към глупостта. Дългите години научна работа му помогнали да формулира пет универсални закона, които важат за всеки и във всяко общество. Оказва се, че глупостта е много по-опасна, отколкото сме свикнали да мислим.

Чипола пише ироничното есе „Основните закони на човешката глупост“, което, макар и да не е базирано на реални проучвания, ни кара да се замислим дали пък в тези изводи не се крие повече от едно зрънце истина. Публикувам го тук с малки съкращения.

Първият закон на глупостта

Винаги подценяваме броя на идиотите, които ни заобикалят

Звучи банално и високомерно, но животът доказва правдивостта на това твърдение. Както и да преценявате хората, непрекъснато ще се сблъсквате със следните ситуации:

– Човек, който винаги ви е изглеждал умен и рационален, във важна ситуация ще се прояви като идиот глупак.

– В най-неподходящите ситуации и моменти отнякъде винаги се появяват глупави хора, за да объркат плановете ви.

Вторият закон на глупостта

Вероятността един човек да е глупав не зависи от останалите му качества

Години наблюдения и опити ме наведоха на мисълта, че хората не са равни – едни са глупави, други – не, и това качество е вложено у нас от природата, а не от културните фактори. Човекът е глупак точно така, както някои имат рижи коси, а други – кръвна група А. Образованието също няма нищо общо с ума или глупостта. Многобройни експерименти в университети потвърдиха това. Проучих пет групи хора: студенти, служители в офис, обслужващ персонал, администратори и преподаватели. Съотношението между умни и глупави хора се оказа едно и също както сред нискоквалифицираните, така и сред високообразованите. Това така ме порази, че реших да проуча и интелектуалния елит – нобеловите лауреати. Резултатът потвърди невероятната сила на природата: същият процент лауреати се оказаха глупаци.

Третият закон на глупостта

Глупакът е човек, чиито действия водят до загуби за някой друг и при това не носят ползи на действащия – даже могат да се обърнат срещу него

Третият закон указва, че хората се делят на 4 групи – простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г). Ако Петър прави нещо, от което той самият губи, но Иван печели, то той е простак. Ако прави нещо, от което печели и той, и Иван, то той е умник. Ако действията на Петър му носят полза, но вредят на Иван, то той е бандит. А глупакът Петър прави неща, от които страдат както той, така и Иван. И точно това прави глупака опасен – ние можем да разберем логиката на бандита, той е предсказуем. Но да прогнозираш действията на глупака е невъзможно – той действа без причина, без цел, без план, на най-неочакваното място и в най-невероятния момент. Няма начин да предскажете кога идиотът ще нанесе своя удар. Дори когато атаката стане очевидна, срещу нея няма защита, защото тя няма рационална структура. Както е писал Шилер, „Срещу глупостта са безсилни дори боговете!”.

Четвъртият закон на глупостта

Не-глупаците винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците

Те винаги забравят, че да си имаш работа с глупав човек означава да направиш грешка, която ще ти излезе скъпо. Хората от типа П например трудно разпознават опасността от зона Г, което не е учудващо. Странното е, че глупците са подценявани и от умниците, и от бандитите. В присъствието на глупак те се отпускат и се наслаждават на интелектуалното си превъзходство, вместо да се мобилизират и да намалят щетите, които той ще нанесе. Според разпространения стереотип глупакът вреди само на себе си. Това не е така. Не бъркайте глупаците с безпомощните простаци. Никога не си партнирайте с тях, въобразявайки си, че можете да използвате глупостта им за собствена изгода – ако направите така, очевидно не познавате природата на глупостта. Така сами давате на глупака възможност да вилнее.

Петият закон на глупостта

Глупакът е най-опасният човек

Глупакът е по-опасен от Бандита. Резултатът от действията на идеалния бандит е простото преминаване на блага от един човек към друг. Обществото като цяло не губи много от това. Ако всички членове на едно общество са бандити, то би било прогнило, но живо. На върха отново биха излизали най-талантливите. Когато на сцената излизат глупаци обаче, картинката се променя. Те носят вреда, без да извличат изгода от това. Така благата се унищожават и обществото обеднява.

Историята доказва, че обществата напредват тогава, когато на власт в тях има достатъчно умни хора, за да неутрализират активните глупаци и да не им позволяват да разрушат онова, което са създали умните. В регресиращите държави има същия брой глупци, но във властта се наблюдава ръст от глупави бандити, а сред останалото население – на наивни простаци. Това разпределение на силите неизменно засилва разрушителните действия на глупаците и цялата страна отива по дяволите.

От Мрежата

Мъжете са по-щастливи с умна жена

.

glueckliches_paarВ миналото се смяташе, че ерген със солидно богатство има всичко, което иска една жена. Но сега изглежда, че мъжете са тези, които се придържат към максимата на Джейн Остин, и с удоволствие биха оставили жената да изкарва хляба в семейството.

Американско изследване, цитирано от в. „Дейли телеграф“, показва, че днешните млади съпрузи са първото поколение, което не смята жените с равно или по-добро образование от тяхното за „заплашителни“. Проучването потвърждава, че браковете на предишните поколения, където съпругът е по-високо квалифициран и следователно е по-вероятно да изкарва хляба, издържали повече.

Но сега тенденцията се е преобърнала. Щампата, че връзка, при която жената има „предимство в образованието“, е по-вероятно да се разпадне, е изчезнала и двойките, които имат еднакво образование, е по-вероятно да останат заедно, отколкото такива, при които съпругът е по-високо образован.

Изследването, ръководено от проф. Кристине Шварц, социоложка от университета в Уисконсин, стигнало до извода, че се наблюдава голяма промяна спрямо традиционния модел на брака „мъж, изхранващ семейството-домакиня“. Авторите му опровергават твърденията, че нарастващото участие на жените на работното място подкопава традиционното семейство.

За целите на изследването авторите отчели съдбата на хиляди двойки, които сключили брак в последните над 50 години. Браковете между 50-те и 80-те години на миналия век, при които съпругата имала по-високо образование от съпруга, били с около една трета по-застрашени от разпадане, отколкото тези, при които съпругът бил по-високо квалифициран.

Но при двойките, които се оженили в началото 90-те години на миналия век, бракът издържал повече, ако жената имала еднакво образование с това на мъжа. Същото се отнасяло и за двойките, които сключили брак в началото на новия век.

Въз основа на статистиката за браковете в САЩ учените определили три групи двойки, които се оженили в края на 50-те години на миналия век, в края на 70-те години и в началото на новия век. След това те били разделени в три категории – двойки, при които съпругата е по-високо образована от съпруга, измерено в години посещаване на училище и вероятност от завършване на колеж, двойки, при които съпрузите имат еднакво ниво на образование, и двойки, при които съпругата е по-ниско образована от съпруга.

В двете групи от 50-те и 70-те години жените, които били по-образовани от съпруга си, били изложени на 34% по-голям риск да се разведат, отколкото дамите с по-ниско образование от това на мъжа си. Но при двойките, които се оженили в началото на 21-и век, картината се променила. В тази група жените, които били по-слабо образовани от съпруга си, били изложени на 40% по-голям риск да се разведат, отколкото по-образованите дами. В същото време представителките на нежния пол, които имали еднакво образование с това на мъжа си, било с една трета по-малко вероятно да се разведат, отколкото жените с ниско образование.

pik.bg

Св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалена

.

мариа магдаленаКогато Христос ходел из Галилея и вършел чудеса,  Мария Магдалена се обърнала към него за помощ. Той я изцерил от болестта, от която страдала, а благодарната Мария го следвала до  смъртта му. Тя първа видяла възкръсналия Господ и утешила скърбящите  с  думите: “Христос възкресе!” Като първа благовестница тя е призната от църквата за равноапостолна.

***

От писанията  из Евангелието на Филип

„Три жени вървяха с Господ през цялото време. Мария – майка му, и нейната сестра, и Магдалена – тази, която наричаха негова спътница.
(…)

Господ обичаше Мария повече от всички ученици и често я целуваше в устата. Останалите ученици, като го видяха, че обича Мария, му казаха: Защо я обичаш повече от всички нас? Спасителят им отвърна, каза им: Защо не обичам вас като нея?“.

.

Пийте вода, за да сте здрави! Няма неизлечими болести

.

водаДиабет и рак са измислени заболявания. Паркинсон няма, ако имате здрави черва, което се постига с гимнастика, ходенето гони хипертонията, категоричен е ученият, създал медицината за космонавти.
Проф. Иван Павлович Неумивакин е доктор на медицинските науки, лауреат на държавни отличия, член на Руската академия на естествените науки. Автор е на повече от 200 научни разработки, изобретател със защитени 85 авторски документа. 30 години специализира космическа медицина. Той е бащата на уникалната болница, известна като „болница в космическия кораб“. Той е разработил множество принципи и методи за оказване на медицинска помощ на космонавтите по време на полет, особено при тези с по-голяма продължителност. Негови открития се използват и от американските специалисти в НАСА. Името му повече от 40 години се свързва с алтернативната медицина.
– Проф. Неумивакин, нова вид медицина ли проповядвате или тълкуване на познатата досега?
– Занимавам се единствено с познанието за на личната отговорност на всеки човек за собственото му здраве Освен това изучавам законите на физиологията, по които функционира човешкият организъм. Днешната медицина не прилага и не се придържа към тези закони, въпреки че без тях не може да се излекува каквото и да било заболяване. Сега сякаш се предпочита да се дават луди пари за скъпи лекарства и вносна апаратура.
– В България повече от 20 години продължават споровете за елтернативната медицина…
– Но u в момента по телевизията показват как е невъзможно човек да се излекува от болестта на Паркинсон, например. Въпреки че много лекари разбират как точно стоят нещата. Проблемът е в това, че никой не желае да променя системата. Изучават се болести като тази на Паркинсон и множествена склероза, които въобще не съществуват.

– Това не е ли много крайно мнение?
– Съществува болестно състояние на стомашно-чревния тракт. Тези болни са със запек по 10-15 дни, червата им не функционират. А това е тежко отравяне, по-лошо от чернобилската. И докато работата на червата не се нормализира, нищо не може да се направи за тези болни.
– Официалната медицина не е излекувала нито един от тях напълно, защо?
– Разчита се на лекарства. При нас тези хора след 2-3 месеца вече ходят на пазар, ръцете им не треперят. Мен са ме обвинявали в използване на неразрешени лекарства и едва ли не ме изкараха престъпник. Аз обаче не се предадох и издадох книгата „Пътят за избавяне от болести, които не съществуват. Хипертония. Диабет.“ Хипертония няма. Това, което наричат тежка хипертония, се лекува за 2-3 месеца. А що се отнася до диабета, ще ви препоръчам новата си книга „Диабетът: митове и реалност“. Как да кажа, че има диабет, когато няма такъв?
– Това не е ли автореклама повече? Нали все пак има над 300 милиона души в целия свят, които страдат от това, че задстомашната жлеза не изработва инсулин?
– Задстомашната жлеза е просто един работник. При нас дори съществува обществена организация „Довиждане, диабет“. 2 седмици – и диабет няма! Само с физкултура около един час всеки ден. Но и още нещичко… Тялото – това е нашият двигател. По-добре трябва да се грижим за този мотор, а не да страдаме и пием лекарства. Диабетиците трябва да отделят особено голямо внимание на краката си. Там е цялата система. Нужна е всекидневна гимнастика.
– И ще се изработва инсулин?
– Разбира се! Всичко това е физиология. Нужно е там, вътре в нашия организъм, да се създадат нормални условия за живот на клетките. Вижте само с какво тъпчат децата сега – всякакви сладкиши със стабилизатори, оцветители, кока-кола също и пр. На 3-4 годинки има деца с диабет. На организма е нужна само тази захар, която се образува като краен продукт от преработването на храната. А от сегашните „нови“ продукти захарта в кръвта веднага се покачва, задстомашната жлеза е принудена да изработва повече инсулин. Но тя не е вечна, задъхва се.
– Вече открива диабет дори при кърмачета…
– Това е от родителите, от майката най-вече. Но не в смисъла на наследственост. Наследствени заболявания, освен шизофрения, хемофилия и алкохолизъм, няма. Когато майката е била бременна, е яла повече излишни неща и ето – у детето се развива диабет. Предразположеност, разбира се, съществува, но, образно казано, при равни условия. Ако детето живее както родителите си – в смисъл на хранене и поведение, болестта ще се появи точно на този фон. В нашия център са идвали цели семейства с диабет – бабата, майката, бащата, но детето няма диабет. Възрастните са разбрали каква е същността на диабета и са се постарали детето им да живее по друг начин – повече физкултура, закаляване, здравословно хранене, консумация на полезни продукти като моркови и т.н. А захар – само по големи празници и на рождения ден. И диабет няма. Както няма и рак.
– Извинете, но това също звучи като някаква фантастика…
– Ракът е състояние, до което неграмотните хора сами са се докарали. Човек преминава границата на „замърсяване“ на организма. Само по дъговата обвивка на окото мога да определя степента на това замърсяване при даден човек за 5 минути. Условно казано, ако мръсотията в организма е 35 процента, човек може да има язва, перфорация или възпаление. Но когато тя вече е вече 36, 37, 38 процента, аз казвам: ако днес все още няма онкологична проява, утре или вдругиден ще има. В мръсотия клетката не може да съществува нормално, тя започва да мутира. Когато масата на тези клетки превиши критичната точка, както при ядрен взрив, вече нищо не може да се направи. И ето това се нарича метастази.

– Как можем да се справим с тази мръсотия?
– Половината болести могат да се излекуват само с вода. Хората престанаха да пият вода, особено по-възрастните. А трябва да се пие минимум литър и половина, два, през лятото дори по три литра вода на ден. А може и повече. Чистата вода – това е електролит, това е енергия и информация, която тя носи. Защо бабите баят на водата – шепнат й добри и хубави думи и от това тя започва да работи? Тази информация, заключена във водата, започва да работи. Ако човек пие малко вода, кръвта се сгъстява и сърцето не може да я изтласква нормално… Това е природен закон, който днес официалната медицина изцяло игнорира. Почивката края вода също е най-полезна и разтоварваща. А къде е сърцето? Аз твърдя, че сърцето е в петите.
– В какъв смисъл?
– Имам предвид капилярите. Ако капилярите работят лошо, а сърцето не може да изтласка сгъстената кръв, тя се натрупва в големите кръвоносни съдове, кръвното налягане се повишава и… ето ви хипертония.

– А кое кара капилярите да работят лошо?
– Те се намират в мускулите. Затова трябва да се прави физкултура, гимнастика, много движения. Гимнастиката е задължителна всеки ден. Ако днес вие не отделите поне половин час за гимнастика, този ден за вас е загубен. В случая възрастта не играе никаква роля. За възрастните хора това е особено важно. Разбира се, могат да се направят изключения. Примерно по празници и някакви събития и срещи. Но след това отново трябва да подновите системата си. В момента всичко се разделя на съставни части. Но ако разглеждаме човека на ниво цялостен организъм, излиза, че заболявания просто няма. Например една болест като витилигото се лекува за 2-3 месеца, заедно с други заболявания. Просто чрез прочистване на организма.
– Говорите за прочистване на организма и всичко изглежда много лесно, но какво всъщност означава това?
– Когато не сте сдъвкали достатъчно добре храната, когато пиете вода по време на ядене, вие сте направили всичко възможно тя да не се преработи. Нашият организъм е устроен много интересно. Стомашният сок съдържа солна киселина. Хлябът и кашата се преработват за половин час, максимум един и концентрацията на киселината е по-слаба. Месото, рибата, яйцата изискват по-силна киселина и 2-3 часа време за разлагане. А пък за мазните храни, за пържените са необходими поне 4 часа, за да се преварят в тази киселина. Вие сте взели някаква течност и сте я изпили. И по този начин сте разредили стомашния сок, намалили сте концентрацията на киселината и храната съответно започва да гние. Тези гнили остатъци се натрупват по вътрешната стена на дебелото черво. Никаква клизма не би могла да ги отстрани. Всичко това се абсорбира и всмуква, става неделима част от клетката. Оттук мръсотията отива в черния дроб. Ето откъде идват 30-35-те процента замърсяване. Всичко това се насочва от черния към белите дробове, където вече не достига кислород. След това сърцето прекарва мръсотията в бъбреците – също толкова замърсени, както и черният дроб. И накрая – в ставите и в кръвоносните съдове. Научете се да се храните правилно, дъвчете дотогава, докато цялата приета храна не се просмуче със слюнка. Не е толкова трудно да се разбере, че добре сдъвканата храна ще отиде в стомаха гладко, като по масло.
Пийте вода преди ядене. Изпивайте на ден от литър и половина до 3 л вода. Наситете организма си с вода като промиваща система и всичко ще заработи както трябва.
– Вие казвате, че трябва да пием вода преди ядене?
– Разбира се. Но на чаша вода трябва да капвате по 5-10 капки кислородна вода.
– Това не е ли опасно?
– Кислородната вода е нужна, за да работи защитният механизъм на имунната система. Той убива и доубива всички наши вътрешни врагове. А 5-10 капки наистина не са малко. В моята практика се е случвало дори при 1-2 капки човек да изгуби съзнание.
– Но ако пием дневно 10 чаши вода с по 10 капки кислородна вода в нея, това вече са 100 капки. Не е ли много?
– В случая кислородната вода действа като катализатор – превежда в действие всички реакции. И основното е, че тя започва мощно да преработва и да изхвърля от организма всичкия боклук, който се е натрупал в него. Понякога, след 7 до 10 дни от организма излиза рядка мръсотия, която мирише много лошо. Това означава, че организмът се изчиства.

– Говори се, че има случаи, когато кислородната вода е изгаряла лигавицата на стомаха на някои хора…
– Окисът не е панацея. Най-важното е дозата да не се превишава.
– Какво трябва да правим, за да запазим здравето си?
– Най-важното е да използвате естествените механизми, заложени от природата, и да се научите правилно да се отнасяте към здравето си. Това е цяла система, включваща физкултура, хранене, екология, периодично прочистване на организма
Задължително трябва да пиете вода. Във водата е истината. Ако промените начина си на живот, можете да излекувате всяко заболяване, дори рак. Та нали причината за него е същото това замърсяване, затлачване на организма. Наскоро четох за жена, която била с рак на белите дробове и с метастази. Отказали да я оперират. Тя започнала да се закалява и да води здравословен начин на живот. Сега вече е на 80 години, а наскоро поставила световен рекорд по маратонско бягане и получила златен медал.
Много важна е оптимистичната психологична настройка. На човек трябва всичко да му е наред, особено у дома.

Въпросите зададе Николай П. Иванов 

Mажете се с плажно масло

.

2.hДами и господа от випуск ’97, мажете се с плажно масло! Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той би бил за плажното масло. Дългосрочната полза от употребата му е доказана от учените, докато останалата част от съветите ми не се базират на друго, освен на личния ми опит. Ще ви ги кажа сега.

Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност, както и да е! Вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва когато те вече са избледнели.

Повярвайте ми, след 20 години, когато разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да си представите, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. Ще видите, че не сте толкова дебели, колкото сте си мислили.

Не се тревожете за бъдещето. Или пък се тревожете, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка по време на решаване на уравнение по алгебра. Истинските проблеми в живота ви ще бъдат неща, които никога не са минавали през разтревожения ви ум. От този вид неща, които ви поразяват в 4 часа следобед в някой мързелив вторник.

Всеки ден правете нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Не си губете времето в ревност. Понякога ще водите, понякога ще изоставате. Надпреварата е дълга и в крайна сметка е със самите вас.

Помнете комплиментите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма.

Изхвърляйте старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво да правите с живота си. Някои от най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 20-годишна възраст какво ще правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни, които познавам, все още не знаят.

Вземайте много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато ги няма.

Може би ще се ожените, може би не. Може да имате деца, може и да нямате. Може би ще се разведете на 40 години, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-годишнина от сватбата си.

Каквото и да се случи, не сe поздравявайте или самообвинявайте твърде много. Вашият избор е наполовина късмет. Както и изборът на всеки друг човек.

Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога сте притежавали.

Танцувайте, дори ако единственото място, където го правите, е вашият хол.

Четете упътванията, дори да не ги следвате.

Не четете списания за красота – само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги.

Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са вашата връзка с миналото и хората, които е най-вероятно да ви останат верни и да бъдат до вас в бъдеще.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви направи твърде груби. Поживейте в Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде мекушави.

Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот. Колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини: Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. И вие ще остареете. И когато това се случи, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните хора.

Уважавайте възрастните.

Не очаквайте някой да ви помага. Може би ще имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не може да знаете кога този източник ще се изчерпа.

Не прекалявайте с третирането на косата си или на 40-годишна възраст тя ще изглежда все едно че сте на 85.

Внимавайте чии съвети приемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Раздаването на съвети е вид изваждане на миналото от мястото му, забърсване на миналото, боядисване на грозните му части и преработване, за да се представи то с по-висока стойност.

Но имайте ми вяра за плажното масло.

„Речта за плажното масло“ e добре написан текст, но тя никога не е прознасяна от Кърт Вонегът и в действителност е един от ранните класически примери за градска легенда и интернет измама.

българският превод е разпространяваният в интернет текст

8 знака, че си абсолютен хейтър!

.

stop-hatingHater: дума, която може да опише безброй хора от Поколение – Y. Според “Градския речник”, хейтър е някой, който не може да намери щастие за успеха на друго лице. Хейтърите са едни от най-досадните хора, тъй като те винаги ще намерят недостатъка в нещо положително.

Време е да осъзнаем, че омразата е слабост и че не трябва да концентрираме толкова много от нашата енергия в това да мразим някого. Наистина е жалко да бъдеш считан за хейтър. Само защото не можеш да направиш нещо, което някой друг успешно прави, нямаш право да изливаш омразата си върху него. Просто бъди по – усърден следващия път.

Няма причина да мразиш някого, ако не си сигурен в себе си. Само имай в предвид, че съществува една тънка граница между критик и хейтър. Има цели 10 признака,че си хейтър.

Отделяш твърде много сили и време, за да изкопаеш информация за някого.

Ако се отклониш твърде много и се впуснеш в разучаването на личния живот на някого извън всякакви социални мрежи, тогава, приятелю, отиваш твърде далеч. Ти вече си губиш твърде много време и енергия, опитвайки се да изровиш мръсотията на някого, само и само да повдигнеш самочувствието си. Хейтърите обичат да се къпят в недостатъците на другите само за да успокоят своята собствена несигурност.

Никога не ти се е налагало да се справяш със стреса от това, да бъдеш успешен.

ко не печелиш толкова, колкото човека, когото мразиш, то по – добре да спреш. Защо ти е да губиш собственото си време, мразейки някого, когато ти всъщност би трябвало да се усъвършенстваш? Щом имаш време да хейтиш, значи имаш време и да впрегнеш иначе безценните ти и небесни способности в работа и да печелиш. Никой друг не ти е виновен, ако си решил да посветиш своите усилия в нещо, което не е от полза дори на самия теб. Никой не изкарва прехраната си с хейт!

Рядко (ако изобщо) имаш нещо позитивно и конструктивно за казване на когото и да било.

Има разлика между конструктивна критика и хейт. A хейтърът никога няма да даде конструктивна критика, защото това е начин опонентът да спечели пари. Единствената причина хейтър някога да посочи твоите недостатъци е, че защото той иска отсрещният човек да почувства съмнение за това, което прави. Затова никога не оставяй коментарите на хейтърите да стигат до теб, защото всичко, което наистина искат да направят, е да те свалят до тяхното ниво.

Повече си загрижен за успеха на някой друг, отколкото за твоя собствен успех.

Показвайки по – голяма негативна загриженост за чуждия успех, отколкото за своя собствен, доказва, че си хейтър. Иначе казано, защо би изразходвал толкова много време и енергия, притеснявайки се какво и как го прави някой друг само защото ти не би могъл да го направиш по същия начин? Хейтърите обичат да се поставят в позицията на обекта, който хейтят.

Умишлено търсиш негативни детайли, за да омаловажиш нечия история.

Ако по време на цял разговор, обръщаш внимание само на някои негативни детайли и решиш да ги подчертаеш за сметка на другите положителни такива, то ти несъмнено си хейтър. Няма друга причина да изразходваш толкова много енергия, за да се концентрираш върху премеждията на другите хора. Не е готино и трябва да се научиш да отдаваш уважение там, където е необходимо.

Отхвърляш идеята на някого, без дори да му дадеш шанс.

Всеки си има своя мечта и представа за успех. Унищожаването на мечтите на човек е като червена лапма, която свети над главата ти и сигнализира само едно: Ти си пълен хейтър! Какъв човек трябва да си, че да не искаш да видиш как другите постигат своите мечти? Вероятно трябва да прекарваш по – малко време в търсене на пропуските в целите на хората. Излез просто навън и постигни нещо!

Никога не намираш щастие в успехите на другите.

Трудно е да се радваш за някого, който вероятно те е прецакал, когато си опитвал да постигнеш нещо и това е разбираемо. Въпреки това, ако никой не е оказал отрицателно въздействие върху личния ти живот и въпреки това все още се опитваш да дискредитираш нечий успех, тогава сериозно трябва да спреш да хейтиш. Защо ще ненавиждаш някого, който постига нещо, което ти не можеш.? Погледни нагоре към успелите и се опитай да постигнеш същото и със себе си.

Умираш си от кеф, когато недостатъците на някого биват разкрити.

Това са най-кофтите хейтъри. тъй като те често са несигурни и винаги се опитват да се издигнат, унижавайки другите. Ако соченето с пръст към недостатъците на другите, те кара да се чувстваш добре, то тогава наистина трябва да направиш преоценка на живота си. Този тип хора са обикновено самотни и има защо – никой не иска да бъде обкръжен от някой, който се наслаждава на изпитанията и трудностите му.

Моралният извод от цялата история: Ако едно от всички горепосочени неща важи за теб, седни и намери начин да направиш нужната промяна в себе си. Никой не иска да бъде известен като хейтър!

http://cbachvarov.com

 

 

 

 

Над 15 милиона души говорят български по света

.

bg-flag-r-284x300http://napred-nazad.com/map.php

„Поне 15 милиона са българоезичните хора по света. Става дума за хора, владеещи български език като матерен“, заяви д-р Ана Кочева от Института за български език при БАН. В бройката, освен населението в пределите на България и близките земи, влизат българи от Банат, Бесерабия, преселници или техни потомци около Букурещ, Прага, Будапеща, Братислава, Виена, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР, Южна и Централна Америка. „Съзнанието на част от тези хора може да не е българско, но езикът е български“, заяви Кочева. Данните тя изнесе на семинар с участието на 170 деца от България, Македония и Сърбия, организиран от фондация „Българска памет“ за 14-и път край Варна.

На форума беше напомнено, че е в ход кампания за вдигане на паметник на цар Самуил в София по повод 1000-годишнината от смъртта му. Организатор е „Българска памет“, съвместно с фонд „13 века България“, Столична община и министерството на културата. Паметникът ще бъде разположен на пресечката между улицата, носеща името на царя и бул. „Патриарх Евтимий“. Откриването е планирано за есента. Самуил ще бъде изобразен изправен, в приблизително реален ръст, като височината на бронзовата фигура заедно с постамента ще е до 5 метра. В основата на паметника ще бъдат изписани три текста, величаещи владетеля – извадки от Битолския надпис и от писмо на Калоян до папа Инокентий III, както и думи на византиеца Йоан Ставракий.

Диян Иванов (segabg.com)