Лекция за златотърсачки

.

variant_thumb_291_1014Търсейки си богат съпруг, това 25-годишно момиче се регистрира в сайт за запознанства. Нейното послание към потенциалните кандидати звучи по следния начин:

Няма да ви лъжа защо съм тук. Тази година аз навършвам 25 години и съм много привлекателна. Притежавам добър вкус и чувство за стил. Искам да се омъжа за човек, който изкарва 500 хил. долара и повече годишно. Вероятно ще решите, че съм алчна, но в Ню Йорк този, който изкарва милион годишно, се счита просто за представител на средната класа.
Моите изисквания не са толкова високи. Има ли някой на този сайт, който има годишен доход 500 хил. долара? Или пък всички вие сте вече женени? И още един въпрос: Какво трябва да направя, за да се омъжа за такъв богаташ като теб?

Сред тези, с които съм се срещала до момента, най-богатият печелеше 250 хил. долара годишно и изглежда, че това за мен е таванът. Но ако човек възнамерява да се премести в най-скъпия квартал на Ню Йорк, това е абсолютно недостатъчно.

Можете ли да ми отговорите на няколко интересуващи ме въпрса? Като например:
Къде обикновено излизат най-богатите ергени? (Моля, посочете заведения, клубове, ресторанти, спортни зали. Желателно – с адреси)
В коя възрастова група е най-добре да се целя?
Защо повечето жени на богаташите са с абсолютно обикновена външност?
Как решавате коя жена може да бъде ваша съпруга и коя – просто приятелка? (моята цел е да се омъжа).

Г-ца Прекрасна

 

Ето и отговорът, който получава младата дама от изпълнителния директор на една банка:

Скъпа госпожице Прекрасна,

Прочетох твоя пост с голям интерес, и предполагам, че има много момичета като теб наоколо, които имат подобни въпроси. Позволи ми да анализирам твоя казус като професионалист финансист.

Моят годишен доход е повече от 500 хил. долара, което съвпада с твоите изисквания, но се надявам, че никой не вярва, че бих си губил времето тук.

Като бизнесмен бих ти казал, че е лошо решение да се оженя за теб. Отговорът е лесен, така че ми позволи да обясня.
Ако оставим настрана подробностите, това, което се опитваш да направиш, е сделка, в която да размениш „красота“ срещу „пари“. С други думи, лицето А доставя „красота“, а лицето Б плаща за нея. Всичко е честно и почтено.

Въпреки това обаче, има един огромен проблем – твоята красота ще повехне, а моите пари няма да изчезнат без достатъчно основателна причина. И истината е, че моят доход може да се увеличава от година на година, но ти няма да ставаш по-хубава с времето.
Следователно, от икономическа гледна точка, аз съм актив с покачваща се стойност, а ти си обезценяващ се актив – и то обезценяващ се в геометрична прогресия. И ако това е единственият ти актив, твоята стойност ще бъде много по-ниска след 10 години.

Ако говорим с термините на Уол Стрийт, всяка търговска сделка има позиция. Отношенията с теб също са търговска сделка.
Когато пазарната цена на един актив пада, ние го продаваме – да притежаваш такива активи е просто безсмислено. Същото е и с брака, който ти желаеш. Колкото и жестоко да звучи, най-мъдрото решение за бързо и стремително обезценяващи се е активи е да бъдат продадени или дадени под аренда.

Мъжете, които печелят повече от 500 хил. долара годишно, няма как да са глупаци. Така че те, включително и аз, единствено биха се срещнали с теб, но не биха се оженили за теб.
Ще ти дам един съвет – зарежи това търсене на богат съпруг. По-добре се опитай самата ти да забогатееш и да изкарваш над 500 хил. долара доход. Тогава може и да намериш някой богат глупак.

Надявам се, че този отговор ще ти помогне.

worthytoshare.com

Как да заспиваме за 1 минута?

.
untitled_1428316444Така наречената практика 4-7-8 се използва от индийски йоги

С изследването на този метод се занимава професор Андрю Уейл от Университета в Харвард.

Той открива, че от векове наред така наречената практика „4-7-8“ се използва от индийски йоги.

Те я прилагат по време на медитация, за да постигнат пълно отпускане на ума и тялото.

Всичко, което трябва да направите, са следните 3 стъпки:

1. Вдишайте през носа в продължение на 4 секунди.

2. Задръжте дъха си за 7 секунди.

3. Бавно издишайте през носа в продължение на 8 секунди.

Това дихателно упражнение забавя сърдечния ритъм и действа изключително успокояващо. Ефектът му се усеща почти веднага, само след няколко повторения. Може сами да проверите това на практика. Вероятно ще се събудите на следващата сутрин и ще си спомните, че сте заспали, дори преди да успеете да преброите 8-те секунди на второто издишване.

Ето за какво още може да използвате тази техника:

Когато почувствате стрес или безпокойство, количеството адреналин в кръвта ви се увеличава и дишането става учестено. Тогава упражнението действа като успокоително. Задръжте дъха си с умишлено бавно издишване и неизбежно ще забавите сърдечната честота.

Тази практика успокоява и ума, тъй като изисква концентрация върху дишането. В този момент няма да осъзнавате как, но вашата централна нервна система постепенно ще се успокои и тревожността ще си отиде. В резултат на това, цялото тяло релаксира.

Методът „4-7-8“ ще ви помогне да заспивате по-бързо, например, когато се събудите късно през нощта, мислейки прекалено много за нещо. Също така, когато сте нервни преди състезание или важно събитие в живота ви.

framar.bg

Проверете как работи вашия мозък!

.

mozak2

 

 

 

 

 

 

 

 

Елементарен  тест ще ви помогне да проверите работата на вашия мозък. Картинката с  въртящото се  момиче, която виждате, обиколи целия Интернет, и се  утвърди на  водеща позиции като тест за това, кое полукълбо на мозъка ви работи по-добре. Автор на тази снимка е  японският дизайнер Nobuyuki Kayahara.

Как да проверите функционирането на мозъка си?

Това е много просто. Вижте  в каква посока се върти момичето? Веднага трябва да се каже, че то може да бъде накарано да се върти във всяка посока.

Ако виждате, че момичето се върти по часовниковата стрелка, се приема, че дясното полукълбо на  мозъка ви е по-развито. Ако видите въртене обратно на часовниковата стрелка – лявото.

По-често хората виждат, че момичето се върти обратно на часовниковата стрелка. Следователно, тези хора повече използват лявата страна на мозъка си. Но ако се съсредоточите можете да промените посоката на момичето.

mozak3Интересно е, че преди няколко десетилетия, на дясното полукълбо на мозъка  не се отдаваше  голямо значение. Беше прието да се счита, че то в известна степен е  малко безсмислено. С течение на времето обаче, учените заключиха, че дясното полукълбо на човешкия мозък е много важно за развитието на творческа личност.

За тези, които не могат да  променят посоката на въртене на танцьорката по-долу има  3 снимки. Ако за кратко погледнете в лявото или дясното изображение, можете лесно да промените посоката на движение на основната картина. Този прост тест ще ви помогне да проверите коя част от мозъка ви е най- активна.

mozak2

Ляво полукълбо
Обработва вербалната информация. Лявото полукълбо отговаря за езиковите способности, контролира речта, способността да се чете и пише. Използвайки точно лявото полукълбо,  човешкият  мозък запомня факти, дати, имена, и следи за тяхното писане. То  анализира всички факти, и е отговорно за анализа и логиката. Математическите  символи и цифри се разпознават също от  лявото полукълбо. Информацията се обработва последователно.

  Дясното полукълбо на мозъка.

Обработва невербална информация. Дясното полукълбо на човешкия мозък обработва информацията , която изразява не с думи, а с  образи и символи. С помощта на дясното полукълбо човек е  в състояние да си фантазира и мечтае, да измисля  истории. Дясното полукълбо на мозъка отговаря за способности в сферата на   изобразителното изкуство и музиката. Дясното полукълбо обработва едновременно много и различна информация. Това  дава възможност да се разглежда всичко като цяло, без да се прибягва до анализ.

Ако се вярва на  резултатите от изследване, провеждано в университета в Йейл в продължение на пет години, ако човек успява без много напрягане на очите, да променя  посоката на въртене на момичето, то той има  IQ над 160.

Или може би това е само оптическа измама? Проверете.

energetika-bg.com

 

8 начина, чрез които ви манипулират емоционално

.

d2ba94f3222b824cf3568813b993f00a_LЛошата новина е, че наистина има специфични начини, чрез които определени хора упражняват емоционален контрол върху вас. Добрата новина е, че можете да се предпазите, стига да знаете как…

1. Емоционалният манипулатор винаги се изкарва жертва.

Представете си следната ситуация. Казвате на човека срещу себе си: „Много ме огорчи, като забрави рождения ми ден.“ В отговор обаче ще чуете: „Натъжаваш ме, като си мислиш, че бих забравил/а рождения ти ден. Трябваше да ти кажа под какъв огромен стрес се намирам, но не исках да те натоварвам. Но си прав/а – трябваше да оставя настрани проблемите си и да мисля само за рождения ти ден. Извинявай.“ Няма какво повече да кажете. Чули сте думата „Извинявай“ и дори нещо във вас да подсказва, че извинението не е искрено, няма какво да направите. Нещо повече – сега се чувствате виновни и егоистични, заради това, че мислите „само за себе си“. И изведнъж вие започвате да утешавате другия. Успокоявате го, че всичко ще е наред. Казвате, че рожденият ви ден не е толкова важен – още много предстоят…
Манипулират ви, не осъзнавате ли? Вслушайте се в интуицията ви. Ако тя ви казва, че другият се опитва да се измъкне, като прехвърли топката у вас, просто не я поемайте. Защото в момента, в който го направите, това ще се повтаря отново и отново… Щом открие как може да ви въздейства, емоционалният манипулатор ще го прави при всеки удобен случай. Затова просто кажете: „Съжалявам за проблемите ти“ и продължете напред. С едно на ум.

2. Емоционалният манипулатор умело ви вменява чувство за вина.

Toй/тя ще ви накара да се чувствате виновни за всичко – че говорите много или че сте прекалено мълчаливи, че сте емоционални или че не показвате емоциите си, че сте твърде грижовни и обсебващи или че сте напълно безразлични… Абсолютно всяко нещо може да бъде използвано като инструмент за вашето манипулиране. Имайте предвид, че този тип хора рядко показват достатъчно ясно какво искат – те са свикнали да го постигат, като манипулират емоционално другите. И тъй като знаят, че повечето от нас биха направили всичко, за да се освободят от чувството за вина, с готовност ви го вменяват… за да ви „освободят“ след това от него. И още нещо: внимавайте, като му помагате. Докато ви се жалва за трудното си положение, той/тя никога няма да поиска помощ директно. Ако обаче решите да му/й окажете съдействие, бъдете готови за коментари в стил: „Не съм те карал/а да го правиш“, „Не беше нужно наистина“ (казано с твърде суров тон)… С други думи: виновни сте, ако не вземете участие, виновни сте и ако се включите. Изходът?! Ако ви обвинява за ваше действие, просто кажете: „Дадох всичко от себе си“. А за да избегнете обвиненията защо сте се намесили, преди да го направите, кажете: „Знам, че ще се справиш“. И наистина го/я оставете да се оправи сам/а.

3. Емоционалният манипулатор влиза в ролята на помагащия.

Ако помолите манипулаторите за помощ, те почти винаги ще се съгласят. След това обаче ще ви го изкарат през носа. Докато ви помагат, ще пъшкат и охкат колко им е трудно, колко време им отнема… За да ви стане ясно, че никак не им е приятно това и че правят голяма жертва заради вас. Ако им кажете да спрат, най-вероятно ще ви се разсърдят, че капризничите. После ще натъртят: „ЕСТЕСТВЕНО, че aз ще го свърша! Кой друг ще го направи?!“ В крайна сметка отново ще се почувствате виновни, че сте ги ангажирали. И определено ще сте им големи длъжници! Затова не обръщайте внимание на пъшкането и охкането – отидете да си вземете душ или се разходете, докато свършат с работата.

4. Емоционалният манипулатор казва нещо, а после се държи така, сякаш не го е казал.

Ако сте във връзка, в която ви се струва, че трябва да записвате какво е казал другият, за да му/й го напомняте, значи ви манипулират. Емоционалният манипулатор винаги успява да извърти така нещата, че да се отметне от думите си. Той/тя ще се обяснява, ще ви разяснява, ще вади вода от девет кладенеца, само за да ви убеди, че сте се объркали. Толкова е умел/а в лъжите си, че може да стоите пред бяла дъска, да ви се казва, че тя е черна и накрая наистина да започнете да се съмнявате в преценката си. Какво е лекарството? Наистина да си записвате думите на другия. Говоря сериозно! Така ще предотвратите всякакви опити за извъртане на истината на по-късен етап. Разбира се, не мога да не кажа, че ако се стигне дотам, трябва сериозно да се запитате какво всъщност правите с този човек…

5. Емоционалният манипулатор се бие нечестно.

Той/тя няма да ви каже в прав текст това, което мисли. Най-често ще ви го каже чрез някой друг. Или ще ви го покаже чрез фасони и нарочно (без)действие. Този тип хора са пасивно агресивни. Т.е. ще направят така, че да се досетите колко са нещастни, без да ви го кажат директно. Ето следната ситуация: „Разбира се, че ще те подкрепя за този курс. Знаеш, че ще го направя“. Но когато дойде време да седнете пред лаптопа, за да се подготвите, и около вас е лудница – кучето лае, децата крещят, телевизорът кънти, вашата „подкрепяща“ половинка седи безучастно, с празен поглед, вперен във вас. Или пък се занимава с някакви си свои неща, без да се интересува какво се случва. Изходът: накарайте го/я конкретно да каже как ще ви помогне, какви нови ангажименти ще поеме. Ако е необходимо, прочетете пак точка 4.

6. Емоционалният манипулатор винаги има нужда от повече съчувствие, отколкото вие.

Или казано с други думи, ако вас ви боли глава, емоционалният манипулатор ще каже, че може би има мозъчен тумор. В каквато и ситуация да се намирате, той/тя вече я е преживял/а… само че многократно по-зле. Затова с подобни хора е трудно да водиш нормален диалог. Те някак успяват да отклонят разговора и да го насочат върху себе си. Ако обаче имате неблагоразумието да им кажете нещо по въпроса, те ще ви покажат колко дълбоко сте ги засегнали и… ще прибягнат до точка 2. Какво да правите? Просто прекратете разговора. А най-добре и контактите с този човек.

7. Емоционалният манипулатор променя атмосферата около себе си.

Тези хора по някакъв начин влияят на емоционалното състояние на всички около тях. Когато са сърдити или ядосани, въздухът в стаята сякаш се нажежава. Тогава вие инстинктивно изпитвате нужда да върнете баланса, а това става най-лесно, като се заемете да утешавате манипулатора и да „поправяте“ това, което не е наред. Ако твърде дълго сте около такъв човек, ще станете абсолютно зависими от настроенията му и скоро съвсем ще забравите, че и вие имате нужди, които трябва да бъдат удовлетворени. Изходът: просто излезте от стаята и обърнете внимание на себе си.

8. Емоционалният манипулатор няма чувство за отговорност.

Той/тя отказва да поеме отговорност за постъпките си. Винаги говори само за това, което другите са му/й причинили. Ще разпознаете емоционалният манипулатор по това, че още в началото ще ви сподели твърде лична информация. Това обаче е кукичката, с която ще ви хване на въдицата. Ще ви сподели неща, които целят да предизвикат вашето съчувствие. (Виж точка 6.) В началото ще се заблудите, че този човек е чувствителен и откровен, но истината е, че всичко това се прави целенасочено – за да ви влезе „под кожата“ и да започне да ви манипулира. Емоционалният манипулатор обикновено не е по-чувствителен от питбул. В същото време той винаги има някакъв проблем, с който трябва да се справи, и криза, която трябва да преодолее. Какво да правите?! Наистина ли е нужно да ви отговарям?…

източник: MoreGreatMinds чрез The Mind Unleashed
превод: Gnezdoto

10 заблуди на българските интелектуалци

.

1001-ludmila-svetlin-kartinaИМА една особена порода българи, които наричат себе си “интелектуалци”. Повечето от тях живеят мизерно и изолирано и цялата им енергия отива в даване на интервюта, в които ругаят пазарното общество, или пък страдат по социализма, писателските почивни станции и евтината мастика в барчето на творческия съюз.

Те са живели в “блока на писателите” (представяте ли си примерно Фокнър и Селинджър да живеят в един блок и да си искат назаем чаша олио!). Някои от тях дори са писали нещо навремето, но никой не помни какво точно. И понеже поради особеностите на националния ни характер си нямаме нито Сахаров, нито Солженицин, нито Вацлав Хавел, ние сме принудени да се примиряваме с думите на тези сърдити старчета.

А думите им са глупави. Интелектуалците непрестанно предъвкват няколко несъстоятелни тези. Ето десет от тях:

1. Държавата се нуждае от културна политика

Под това изречение се крие един унизителен просяшки намек: “Държавата трябва да ме субсидира, за да пиша!”

Във времена, когато пенсионерите гладуват, а учителите ровят в кофите за боклук, е абсолютно неморално да искаш държавата да ти финансира бледите съчинения.

Да не би Хемингуей да е получавал субсидии от американския Конгрес?

Ако наистина си добър писател, излез на пазара и продавай. А ако не можеш – смени си професията.

2. Публиката е проста и не ме разбира

Ако се оплакваш от публиката, значи просто си некадърен. “Публиката” се води от простички и ясни критерии – четивно-нечетивно, интересно-досадно, остроумно-тъпо. Шекспир е показвал пиесите си пред публика от докери, проститутки и амбулантни търговци. И не се е оплаквал от вкусовете на “широката публика”. А пък ако смяташ, че творбите ти са оценени само от жена ти и от братовчед ти от Каспичан, защо мрънкаш? Пиши се елитарен автор и легни на тая кълка!

3. Глобализацията съсипва националната култура

В основата на тази заблуда стои един мрачен екзистенциален въпрос: Защо Гришам прави стотици милиони тираж, а моята жалка книжка не се харчи дори сред роднините ми?

Някои нагли копелета дори заявяват, че това било заради езика. Английският бил достъпен за милиони читатели, а българският – не. Грешиш, интелектуалецо. Не те четат не защото не разбират езика ти, а просто защото не ставаш за четене.

4. Младите хора не четат

Да, бе. “Хари Потър” и “Здрач” се четат предимно от пенсионери. Истината е, че днешните млади хора са много по-информирани от поколението на техните родители. Днес източниците на информация са много повече и кръгозорът на един съвременен тийнейджър е изключително широк. Разбира се, има индивиди, които от нищо не се интересуват, но такива има във всяка генерация.

5. Трябва да има данъчни облекчения за хората, които спонсорират изкуството

Тази горчива заблуда най-вероятно е дошла от средите на бизнеса. Някой некадърен автор се е напил по случайност с някой кадърен бизнесмен и е седнал да му реве, че се нуждае от спонсорство. Бизнесменът е проявил тактичност и вместо да му каже: “Нямам излишни пари за тъпите ти текстове”, се е измъкнал с витиеватото: “И аз милея за българската култура и бих я подкрепил, ако държавата ми даваше данъчни облекчения.”

Така в душата на бедния автор е покълнала илюзията, че бизнесът изгаря от нетърпение да финансира поредната му литературна чекия, но видиш ли – държавата пречи. Графоманията не бива да се толерира от държавата с никакви облекчения. Графоманията е болест и трябва да се лекува.

6. Има световен заговор срещу българската култура

Колкото по-неуспял е един човек в професията си, толкова по-лесно прегръща конспиративните идеи.

Приятна илюзия е да смяташ, че целият свят е срещу теб, защото се страхува от невероятния ти потенциал.

Много по-уютно се живее с такива героични заблуди, отколкото с истината, че светът дори не знае кой си и изобщо не му пука за теб.

Само си представете как в някакво мрачно помещение край една дълга дъбова маса са се събрали Мадона, Стивън Спилбърг, Джоан Роулинг, Джон Гришъм и Мик Джагър и трескаво умуват как да преебат българската култура.

7. Интелектуалците са морален ориентир на нацията

Историята ни учи, че всички опити на отделна каста да вземе монопол върху морала, завършват зле. В България въпросът опира до това доколко хората, които наричат себе си “интелектуалци”, имат право да морализаторстват.

Отварянето на досиетата даде отговор на този въпрос и показа как в България понятията “интелигенция” и intelligence са били свързани в една необяснимо топла връзка.

8. Свободният пазар вреди на изкуството

Когато се сблъска с факта, че творбите му не се харчат, интелектуалецът яростно се нахвърля върху пазарните закони.

Логиката му е приблизително такава: “Някой трябва да е виновен за това, че не мога да продам труда си. Този някой не съм аз, защото аз никога не съм виновен. Значи виновен е гадният пазар.”

Тази псевдологика води до яростни нападки към хората, които успяват да продадат книгите си, картините си, музиката си.

Те са обвинени във всички смъртни грехове. Гилдията на неуспелите ги дамгосва с определения като “халтураджии”, “продажници” и “чалгаджии” и отказва да си говори с тях.

9. Интелектуалците могат да учат правителството как да управлява

В България политиката все още е аматьорска дейност и това дава кураж на някои нереализирани писатели, художници и музиканти да претендират, че могат да дават акъл на властта.

Тези им напъни са замаскирани с благородни фрази като “нека с общи усилия да излезем от кризата”, “да работим на ползу роду” и т.н.

Тези хора хем искат да са близки до властта, за да се ползват от облагите й, хем отказват да носят отговорност, а предпочитат да “участват на експертно ниво”, сиреч да дават акъл, без да им пука за последствията.

10. И ний сме дали нещо на света

Да лежиш на стари лаври, е приятно, но не е продуктивно. Това, че си роден в страната на Ботев и Вазов, не те прави Ботев и Вазов.

Това, че живееш в общество с някакви литературни традиции, не те прави автоматично част от тези традиции.

Доста тъпо е да се хвалиш с текстове, които не ти си написал.

Има една притча за един човек, който карал гъски към пазара. И понеже гъските по природа са си гъски и разбират само от бой, той ги налагал с върбова пръчка.

Една от гъските (очевидно интелектуалка) се обърнала към човека и изкрякала:

– Как не те е срам да ни удряш, знаеш ли ние кои сме! Нашите деди някога са спасили Рим!

А човекът я шибнал още по-силно с пръчката и казал:

– Да, зная, че вашите деди са спасили Рим. А вие какво сте направили?

* От фейсбук страницата на Иво Сиромахов

Музика и интелект

.

clever-brain-with-headphonesНай-ниските резултати в тестове за определяне на коефициент на интелигентност показват тези, които в продължение на много години се интересуват от хип-хоп и R’n’B. Рапърите, така да се каже , са  “най-тесногръди” сред всички преминали теста.

За определяне на IQ са били използвани както класически тестове, така и традиционните тестове за училищната програма.

По-високи показвали онези връстници, които предпочитат класическата и симфонична музика.

За голямо огорчение на родителите, тези деца, които обичат тежката музика и рока – притежават  най-високо ниво на интелигентност.

Някои резултати   изненадали учените: “Едно от нещата, които ни изненадаха най-много – е, че хората, които обичат класическата музика и хеви метъл, са много сходни, те са творчески личност и непринудени, но не много  общителни”- казват изследователите.

“Има стереотип в обществото, че  феновете на хард рок са хора в дълбока депресия и склонни към самоубийство;   приема се и това, че феновете на рока са опасни елементи за обществото Всъщност, те са безвредни и дори полезни за обществото като цяло.  Това са хора с  много деликатен характер.” – отбелязват учените.

Музикалните стилове и характерни черти на техните любители:

BLUES – високо самочувствие, творчески, комуникативни, фини  и спокойни.

JAZZ – високо самочувствие, творчески, комуникативни,  спокойни.

Classical Music – високо самочувствие, творчески, интровертни, тихи.

RAP – високо самочувствие, комуникативни.

OPERA – високо самочувствие, творчески, нежни.

Country and Western – Трудолюбиви, общителни.

REGGAE – високо самочувствие, творчески,  не са труженици, общителни, нежни и спокойни.

DANCE – креативни, комуникативни.

INDIE – Ниско самочувствие, творчески,  не са труженици, неспокойни.

BOLLYWOOD (индийския Hollywood) – креативни, общителни, неспокойни.

ROCK / HEAVY METAL – Ниско самочувствие, творчески,  не са труженици, необщителни, нежни и спокойни.

CHART POP – високо самочувствие,   не са творчески, трудолюбиви, комуникативни, нежни и спокойни.

SOUL – високо самочувствие, творчески, комуникативни, нежни и спокойни.

От Мрежата

 

Соломонови мъдрости*

.
Kuenstler-AK-Prof-Ludwig-Knaus-Salomonische-Weisheit-Alter-Jude-mit-Pfeife-erzaehlt-dem-Jungen-ein-paar-Weisheiten1. С пари не е толкова добре, колкото зле e без тях.
2. Адам е първият късметлия, защото той не е имал тъща.
3. Ако проблемът може да бъде решен за пари, това не е проблем, а разход.
4. Бог е дал на човека две уши и една уста, така че да слуша повече и да говори по-малко.
5. Бог не може да бъде едновременно навсякъде – така той създал майките.
6. Не бъди сладък – в противен случай може да те изядат. Не бъди горчив – в противен случай може да те изплюят.
7. Знанието не заема много място.
8. Човек трябва да живее поне в името на любопитството.
9. Бог защитава бедните, най-малко от скъпи грехове.
10. Светът ще изчезне не защото има много хора, а защото има много не хора.
11. Когато няма какво да правят някои хора, се заемат с велики дела.
12. Всички се оплакват от липсата на пари, а от липсата на ум – никой.
13. По-добре е да умреш от смях, отколкото от страх.
14. Опитът е дума, с която хората наричат грешките си.
15. Бялата коса е признак за старост, а не за мъдрост.

От Мрежата

*) Заглавието е поставено от автора на блога

7 ПРИЧИНИ ЗАЩО НИКОГА НЯМА ДА ПОСТИГНЕТЕ НИЩО ВЕЛИКО

.

m166Предизвикателната статия на бизнесмена Реймар Тирадо (Raymmar Tirado), която ще ви ошамари и ще ви ободри.

Авторът, който жадува за знания и никога не се спира на постигнатото, споделя своите мисли. Прочетете ги, а после докажете на човека, че всъщност той не е прав.

Ще ви разкажа онова, на което няма да ви научат. За онова, което ни кара да излезем от границите на обичайното съществуване. Например да излезем изпод родителското крило, да сменим работата, да пратим всичко по дяволите и да направим поне нещо. Опитът, който получаваме в реалния живот, е далеч по-широк от рамките на образователната ни система. Подобни навици може да развиете, само ако наистина намерите себе си. Само когато заложите всичко или се сблъскате с евентуален провал. Тези умения се появяват, ако рискувате всичко, за да намерите нещо наистина велико. Всичко, което искам да кажа, е, че в играта с името Живот вие нямате никакви шансове. Защо?

1. Малко сте губили.

Толкова ви е комфортно във вашата посредственост, че дори не искате да опитате. Предпочитате да говорите, че трябва да научите нов език, вместо да го учите. Ще „се правите, че работите” или може би ще отложите сложната задача за утре. Мразите работата си, но не сте готови да търсите нова.

И докато вие седите със скръстени ръце и дори не се опитвате, аз се уча от грешките си, изпробвам себе си изучавам новото.

Когато губя, аз се уча и променям пътя си, така че той винаги да води напред. Това е като процеса на каляване на металите: аз минавам през огъня и се оформям… с формата на остър меч, който ще ви накълца на части, ако не положите повече усилия.

2. Вълнува ви мнението на околните.

И вие се нагаждате към него. Защото се страхувате светът да ви види такъв, какъвто сте. Мислите така, защото съдите другите, все едно и другите, на свой ред, са длъжни да ви съдят. Повече ви вълнуват вашите боклуци, отколкото онова, което сте направили.

Докато харчите парите си за нови парцали, коли, скъпа храна и вечери по баровете, аз се интересувам от себе си. И докато се пънете да се приспособите към света на околните, аз правя така, че светът да се приспособява към мен.

Аз уверено ще отхвърля всичките си съмнения и ще покажа на света истинския себе си. Аз имам имунитет към мнението ви, аз стоя заобиколен от идеи. Докато вие свиквате с баналностите, аз изследвам необикновеното.

3. Мислите се за по-умен, отколкото сте наистина.

Всъщност вие сте правили всичко онова, което и другите. Вие сте учили същото, дори сте чели същите неща. Да не си мислите, че, след като сте си взели изпитите, сте станали по-умни?

Знанията не са в онова, на което се учиш, а в онова как живееш.

Ако се наложи, аз ще си взема изпитите. А дали вие ще можете да се справите с онези задачи, които моят живот ми предоставя? Онези изпити, които ви оценяват не с количество балове или в проценти, а с една-единствена оценка: оцеляването.

4. Не четете.

Не четете въобще или четете само онова, което сте длъжни. Смятате, че историята е скучна, а философията – тъпа. Предпочитате телевизора пред това да откриете нещо ново, да опитате да вникнете в мислите на друг човек, за да разберете по-добре заобикалящия ви свят. Отказвате да признаете, че цялата сила на света се крие в думите на онези, които са живели преди нас.

Всичко, от което имате нужда, може да го намерите в огромното количество книги, които сега са по-достъпни откогато и да било. Дори и тази статия не я четете. Най-вероятно онези, които я четат, и без това си го знаят. Може да закараш коня на водопой, но не можеш да го накараш да пие.

5. Не сте любознателни.

Защото научавате новините от контролирани от държавата СМИ, а онези на свой ред ги копират едни от други. Защото не си правите труда да си зададете въпроса: „Ами ако всичко това е лъжа?” – и не допускате възможността, че наистина е така. Преките задължения на масмедиите са да ни разсейват от най-важното.

Аз имам жажда за знания, независимо от темата.

Докато сте заети да играете в Angry Birds, аз чета за теория на струните и квантовата механика.

Така ще мога да погледна на собствените си аргументи от различни гледни точки и ще търся слабото им място. За да разбера как може евентуално да ми възразите. Ще разбера и двете страни на спора и ако приема вашата страна и започна да споря, то ще победя. Даже ако току-що съм ви победил в същия спор.

6. Не задавате въпроси.

Вие не се усъмнявате в авторитетите. И не си задавате въпроси. Не разбирате значението на правилно зададения въпрос, уважителното несъгласие и възможността да отстоявате мнението си пред онези, които не са съгласни с вас. Не се запитвате по отношение на реалността – прекалено сте заети да оцелявате в тази монотонност. Трябва да структурирате въпросите си към този свят.

7. Истина ви изкарва извън кожата.

Признайте факта, че вие всъщност нищо не знаете. Най-вероятно тази статия вече ви лази по нервите. Една статия от интернет няма да ви възмезди онова време от живота, което сте загубили напразно.

Вие живеете с гордо вдигната глава, без да се интересувате от случващото се наоколо. В блажено неведение за реалността, която е толкова близо до вас, че, ако си изплезите езика, ще почувствате колко е „приятна на вкус” истината.

И тогава ще разберете, че единственото, което ви пречи да правите наистина велики неща, сте вие самите.

Превод: zenom.pro