Проф. Филип Зимбардо от Станфордския университет: Съвременните мъже се скриха на най-сигурното място – интернет
Настъпиха нови времена, живеем в ерата на жените. Те са силни, независими, мъжете им страдат от комплекси и се крият във виртуалния свят. Ако не се приспособят, могат да изчезнат! Това предупреждава проф. Филип Зимбардо, известен професор по психология от Станфордския университет. Именно той ръководи един от най-известните съвременни научни експерименти – опита в американски затвор през 70-те години на ХХ век, където статистите, изпълняващи ролята на охранители, се превръщат в истински тирани.
Проф. Зимбардо е автор на многобройни книги. Най-новата, Where Are All the Good Men (“Къде са всичките добри мъже”), е посветена на плашеща тенденция в съвременната човешка цивилизация – младите мъже предпочитат уюта на интернет пространството пред реалните контакти с другия пол. “Светът без мъже би бил доста тъжен”, казва проф. Зимбардо в интервю за сп. Twj styl.
– Жените днес са силният пол, мъжете – слабият. Съгласен ли сте с това твърдение, професоре?
– Боя се, че е така. За съжаление. Мъжете са като изчезващ вид. Разбира се, малко преувеличавам. Но истината е, че за пръв път в историята на човечеството мъжете престанаха да бъдат най-важни. Допреди 50 години момченцето, идващо на бял свят, е било привилегировано.Защото имало пенис. Бил от “клуба”. За всички е било ясно, че в бъдеще то ще има добра работа, ще направи кариера, ще постигне успех, може би ще стане политик. Ще стане НЯКОЙ. А от момиченцето никой не очаквал това. – Днес е различно?
– Абсолютно. Това е историческа революция! Миналата година сред студентите в САЩ жените бяха повече – дори в медицинските, математическите и инженерните дисциплини, традиционните мъжки бастиони. Дипломират се, получават прекрасна работа, достойно заплащане, изнасят се от родния дом. Така е и в Европа. Женствеността започна да остава в сянка. Жените стават все по-добри. Добре се протрудиха за това. И тенденцията ще се задълбочава. – А мъжете? Щом не учат и не се борят за професионален успех, какво тогава правят?
– Ще ви разкажа за едно интересно явление: всяка година в САЩ все по-малко млади мъже се записват на шофьорски курсове. Жените са повече. Учените решиха да изследват феномена – все пак младите хора винаги са мечтали за собствена кола, синонима на свободата и зрелостта. Днешният юноша обаче не мечтае за това. На въпроса на психолозите отговаря: “Защо ми е кола? Не ми трябва. Нямам намерение да ходя никъде!” Не му е интересно да заведе момиче на кино, да отидат заедно на почивка, да преживеят някакви приключения. – Предпочита да си стои вкъщи?
– Предпочита да не излиза от стаята си. Ето ви отговор на въпроса: мъжете избягаха. В единственото място, където се чувстват сигурни, където не трябва да се съизмерват с жените, но пък могат да контролират всичко и да се изказват. В интернет.
Някога можеха да избират между две роли: воин или глава на семейство. Днес в реалния свят по-рядко се реализират, защото воините вече не са необходими, а главите на семейството, тоест хората, които изкарват парите за храна и дом, все по-често са жени. Във виртуалния свят обаче все още могат да навличат костюма на мачото. В играта Call of Duty ще бъде войник. В Grand Theft Auto – безскрупулен гангстер. Ще се сдобие с мускулесто тяло, оръжие, ще стане герой. Никой няма да може да го победи, а ако загине, веднага ще се прероди…
Производителите на игри усетиха, че могат да спечелят от желанието на мъжете да бъдат герои. Игрите са все по-завладяващи, визуално зашеметяващи. Смятам, че скоро играчът ще може да предаде собствените си черти на героя от играта. Ще вижда там себе си – победителя. Защо му е да излиза от стаята?! – Звучи като сценарий за кинофантастика…
– Но опасността е реална. Разбира се, говорим за едно поколение мъже, за днешните 30-годишни и по-младите от тях. Не става обаче дума само за компютърни игри, а и за онлайн порнография. Учените Оги Огас и Саи Гадман, работейки по своя бестселър от 2011-а на тема най-популярните днес човешки желания, анализират повече от 400 млн. случая за търсене на конкретна информация в мрежата. Оказва се, че 13% от тях са свързани с порнография. Трима от всеки четирима потребители на платени еротични сайтове са мъже. А когато се стига до плащане, едва едно от 50 имена е женско. – А и изобщо не е нужно да плащаш – порнографията е достъпна…
– Дори 6-годишно дете ще успее да намери такива материали в интерент. На практика е трудно да се направи надеждно изследване за последиците от гледане на порнография от страна на най-малките, защото… няма деца, които биха могли да бъдат контролна група, тоест участници в опита, които никога не са гледали еротични филми онлайн. Като психолог обаче знам резултатите от гледането на порнография в мрежата от младите мъже. На първо място представата им за секса няма нищо общо с действителността. В тези филми жените са красиви, имат тела със загар и големи гърди, а мъжете са мускулести и изключително надарени. – А самият акт? – Няма любов, ухажване, флирт. Мъжът се приближава до жената, тя веднага е възбудена, сношават се. В една поза, после в друга, трета и така цял час. Не разговарят. Тя изпитва всеки път оргазъм. Той получава ерекция на повикване. Филмът свършва. Не е необходимо да казваш: “Беше прекрасно, да се срещнем пак?” Представете си 15-годишен тийнейджър, който никога не е бил насаме с жена, но гледа това порно. – И има нереални очаквания от женското тяло?
– Най-вече от собственото си тяло. Момчето гледа порно актьорите и не знае, че този мъж е грешка на природата. Сравнява своя член с пениса на актьора, мисли си: “Кой съм аз? Никой. Не съм достатъчно мъжествен.”
В дългосрочен план тези филми пречат на контактите в реалния свят. Навремето момчето си уговаряше среща с момичето, дебнеше да я целуне, да докосне гърдите , мечтаеше за секс с нея. Сега е обратното – младежите казват на съученичките си: “Само не си въобразявай. Срещаме се, при условие че няма да искаш секс.”
В Япония явлението се нарича hikikomori. Младите мъже се отказват от секса, избират собствената си стая и разбира се, компютъра. Хранят се сами с боклукчива храна, пълна с хормони и консерванти. И резултатите не закъсняват: диабет, ниски нива на тестостерон. Гледат все повече филми, все по-измислени, с две жени едновременно, с три, за да получат ерекция. – Може би мъжете просто вече не са необходими от гледна точка на еволюцията? Жените са образовани, печелят добре, могат да заченат ин витро… – Всичко натам върви! Съвременната жена има това, за което мечтае – кариера, дом, кола. Няма само едно нещо: своя идеален мъж от сънищата. Защото жените се промениха, но не промениха представата си за мъжественост. В мечтите им мъжете продължават да са в онези две роли: воин, макар и корпоративен, и главата на семейство, който осигурява бита. Или пък казват: “Искам мъжът да е деликатен, грижовен, да пере и да се занимава с децата. Но погледнете филмовите звезди и спортистите, по които въздишат фенките. Дали не са мили, защото носят в торбата си памперси? Не знаем какъв мъж е Брад Пит за Анджелина Джоли и какъв баща – за децата. Но общественият му облик е на класически мачо. – Смятате ли, че трябва да намалим изискванията, за да им е по-лесно на мъжете?
– Със сигурност това е идея. Макар че ще е трудно. Мъжете и жените абсолютно различно преживяват привличането от другия пол. На мъжете винаги им е трябвало да се възползват от всеки удобен случай, за да разпространяват генетичния си материал. Т.е. по-малко им трябва, за да се възбудят. Споменатите Огас и Гадман наричат схемата на интерес към потенциалната партньорка “магия или”. Мъжът мисли: “Искам тя да е най-красивата на света или да е изключително интелигентна, или да има хубави гърди, но и хубаво дупе е ОK.” Любовницата от сънищата отговаря на тези очаквания, но когато срещне реална жена, стига му и един от критериите да бъде изпълнен. Мисли си: “Не е особено умна, нито зашеметяващо красива, но пък има хубави крака.” Готов е за среща, връзка, любов. – А жените не искат да се отказват от нищо? – Схемата на женския интерес към партньора може да се определи като “магия и”. Жената разсъждава така: “Бих искала той да е висок, с тъмни буйни коси, да е умен и нежен, да има добра работа и интересно хоби, но и собствено жилище, спортна кола.” Тя не се задоволява с “просто висок” партньор. В миналото на мъжете им е било по-лесно да изпълнят повечето от тези изисквания. Днес им е по-трудно: тъй като почти две трети от студентите в САЩ са момичета, очевидно е, че не всички ще си намерят мъже с висше образование; ако жената получава добра заплата, тя няма да се впечатли от колегата в отдела, той няма да изпълни многото “и”. А пък президентът е само един! Мъжете започват да мислят: щом не мога да бъда президент или поне директор, тогава ми е все едно. И се оттеглят в самотата си или във виртуалния свят. А търсещите партньори, отлично образовани и успяващи жени, остават на бойното поле сами. Когато станат на 40, ще загубят надеждата си да открият идеала, могат дори да забременеят ин витро със спермата на донор, който – както се разбира от каталога – отговаря на всички “и”. На практика това може да е началото на края на мъжете. – Има ли все още някъде истински мъже? – Разбира се. Само трябва да се потрудите, за да ги намерите. Това е следващият голям обществен проблем: къде изобщо можеш да срещнеш някой готин? Преди за тази цел служеха кафенетата. Днес, като влезеш в някое модерно заведение, виждаш атрактивни, добре облечени хора, които седят пред екрани. Всеки се е втренчил в своя лаптоп или смартфон. Преди за запознанството служеше и танцът. Но сега всеки танцува сам, без физически контакт с друг човек. Как да се влюбиш там? Когато жени ме питат какво да правят, за да могата в бъдеще синовете им да си намерят партньорки, да преодолеят бариерата на “магия и”, отговарям: учете ги да танцуват. По време на танц момчето усвоява умението да разговаря с момиче, опознава тялото си, не оглупява от близостта на женското тяло, научава се да създава мила, интимна атмосфера. На такъв мъж жените по-лесно прощават, че не притежава всички “и”. Забравят, че не е супермен. – Само майките ли могат да помогнат на синовете си? – Не! За съжаление ролята на бащата през последните години е опасно маргинализирана. И в САЩ, и в Европа повечето бракове завършват с развод и грижата за децата по-често е оставена в ръцете на майките. Бащата се появява през уикенда в живота на детето. А е необходим.
Майката обича безусловно. А бащата обича заради резултата. Това е изключително важно за сина: бащината обич го мотивира да действа, да пробва силите си. Понякога успява, понякога – не, но когато се случи, е много сладко. Така става уверен в себе си, смел мъж, който не се бои от провал. Майката прекалено се страхува за момчето, за да го насърчи, се възползва от свободата, да успява и да се проваля. Често дори предпочита момчето да си седи в стаята: добре, че си е тук, на сигурно, няма да стане хулиган, никой няма да му разбие носа навън. Но тя няма и понятие, че той е хулиган, само че в компютърната игра GTA…
1. Колкото по-безупречно изглежда човек външно, толкова повече демони има вътре в него.
2. Ние се избираме един друг не случайно. Ние срещаме само тези, които живеят в нашето подсъзнание.
3. За нещастие подтиснатите емоции не умират. Накарали са ги да замълчат. И те продължават да оказват влияние върху човека отвътре.
4. Задачата да се направи човекът щастлив не е влизала в плана за сътворението на света.
5. Влизаме в този свят самотни и самотни го напускаме.
6. Обичащият много жени – познава жените, обичащият една жена – познава любовта.
7. Ти през цялото време търсиш сили и увереност някъде отвън, а трябва да ги търсиш в себе си. Те винаги са били там.
8. Повечето от нас всъщност не искат свобода, защото тя предполага отговорност, а отговорността е плашеща за хората.
9. Безделниците рядко ходят на гости у заетия човек – към врящото гърне не се приближават мухи…
10. В средата на века мен биха ме изгорили. Сега изгарят само книгите ми.
11. Понякога пурата е само пура.
12. Любов и работа — това са крайъгълните камъни на нашата човечност.
13. Завистта е разрушителна.
14. Ние не винаги сме освободени от грешки, по повод на които се надсмиваме над другите.
15. Няма нищо по-скъпо от болестта и нейното игнориране.
16. Масите никога не са познавали жаждата за истина. Те искат илюзии, без които не могат да живеят.
17. Сексуално отклонение може да е само пълното отсъствие на секс, всичко останало е въпрос на вкус.
18. Нищо в живота не е толкова скъпо като болестта и глупостта.
19. Първият човек, който е хвърлил псувня вместо камък е бил творецът на цивилизацията.
20. Първият признак на глупостта е пълното отсъствие на срам.
21. Сънищата са царският път в безсъзнателното.
22. Всеки човек има желания, които не казва на другите и желания, които не осъзнава дори самият той.
23. На човека е присъщо да цени и да иска това, което не може да достигне.
24. Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате, сте вие самият в миналото. И единственият човек, от когото трябва да се стремите да бъдете по-добър сте вие самият сега, в този момент.
25. Човек никога не се отказва от нищо, просто заменя едно удоволствие с друго.
. Чували сте, и сигурно знаете колко полезни са обелките на лука, но едва ли предполагате какви ползи за здравето имат белите сухи обелки на чесъна.
Бялата, нежна и суха обелка на чесъна се ползва за лечение на много болести още от древните гърци. При първите признаци на настинка или грип (при настъпване на обикновена настинка и болки в гърлото) е достатъчно да вземете шепа-две от чесновите шушулки, да ги сложите в чист тиган, в който има малко мазнина и да вдишате изпаренията.
За да направите това, в определени дни от месеца, трябва да пиете напитка от бялата кора чесъна.
Как се прави?
– Вземете една шепа обелки от чесън.
– Сварете около половин литър вода и изчакайте 1-3 минути и след това водата се излива върху обелките и се захлупва.
– След като се охлади, изпийте една чаша от тази напитка, най-добре е да не сте яли преди това, като не е задължително да е сутрин.
Внимание!
В никакъв случай не трябва да се пие гореща тази напитка. Трябва да е напълно изстинала, дори студена.
За един ден трябва да се изпиват не повече от 4 чаши от тази лекарствена напитка. Може да бъде приготвена предварително, тъй като обикновено е необходимо дълго време да се охлажда.
Мъжете трябва да пият от напитката с обелките от чесън от 10 до 20 чаши всеки месец. Дамите трябва да използват този подмладяващ еликсир до 30 чаши месечно.
Само след около два месеца ще се насадите на чиста, свежа и мека кожа, бръчките ще намалеят, а пъпки, петна и други несъвършенства.
Нито ден без чесън! Защо?
Питагор нарича полезния чесън „цар на подправките“
Чесън е бил намерен в гробниците на фараоните, споменат е в Библията, известен е и като средство, което плаши вампирите. Това растение се нарича „воняща роза“, а в действителност е близък роднина на лилията.
Защо чесънът е толкова миризлив?
В чесъна се съдържа около половин процент етерични масла, богати на алицин и други серни съединения, които в контакт
с въздуха произвеждат характерния мирис.
Въпреки неприятната миризма, алицина е мощен антиоксидант, който добре се бори със свободните радикали. Освен това убива микробите и дори раковите клетки.
Чесънът има и други миризливи съединения, които са полезни за здравето. Например, диалил подобрява производството на специален протеин, който участва в поемането на желязото от клетки. Той също така намаляват активността на възпалителните процеси в организма.
Също така полезният чесън е отличен източник на селен. Това растение е в състояние да поеме селена от почвата, дори когато този минерал е в незначителни количества.
Чесънът нормализира съсирването на кръвта и намалява нивото на „лошия холестерол.“ Редовната консумация на чесън може да е допълнителна мярка за защита от атеросклероза, сърдечни удари и инсулти.
Също така подправката чесън е отличен източник на витамин C, витамин B6 и манган, които са необходими за здравето на сърдечно-съдовата система.
Бъз-бъз! Дойде времето за бъз? По-точно за бъзака, Sambucus ebulus, тревистият бъз, чиито плодове се предпочитат пред тези на дървесния му братовчед.
Те съдържат захари, валерианова, ябълчна и винена киселина, дъбилни вещества, смоли, пектин, витамин С, витамини от групата В, каротин, желязо, аминокиселини.
Растението се използва от дълбока древност за лекуване на различни болести, това може да се прочете в книгата „Билките във всеки дом“, на издателство „Медицина и физкултура“, 1986 г.
Любопитното за бъзака е, че е непридирчив и човек не би му обърнал внимание, ако не знае какви качества притежава. Най-важното от тях е свойството му да засилва имунната система, поради което се използва при грипни епидемии и като профилактично средство срещу рак.
Но!
Народният лечител Петър Димков предпочита черния бъз във формата на дърво Sambucus nigra, известно и като свирчовина! Според него това е най-ценната българска билка. Ето какво пише той в „Съкровището на черния бъз“, глава от книгата „Петър Димков за живота без болести“ на Николай Антонов:
„Това е едно чудно растение… Добитъкът, който пасе по склоновете, яде наесен черните зърна на бъза така, както човек яде баклава… А веднъж наблюдавах какво правят лястовиците, преди да отлетят на юг: няколко дни наред лакомо кълват зърната на бъза – само тях! – и се зареждат със сили да прелетят огромното разстояние…“
И още: „Навремето нашите умни търговци, понеже са знаели тези рецепти, приготвяли мармалад от бъз и го продавали в буркани в Цариград. Ханъмите какво ли не давали за този мармалад“!
„За да бъде красива, да се подмладява, да гони от себе си старостта, всяка жена трябва да се взема 3 пъти преди ядене сутрин, обед и вечер сироп от зрели зърна на бъзак по 1 супена лъжица“, добавя Лечителят, цитиран от Антонов…
Как се приготвя този сироп – вижте рецептите на Димков.
Ето рецептите от „Съкровището на черния бъз“, глава от книгата „Петър Димков за живота без болести“ на Николай Антонов.
Плодът е най-активната част на растението. Бере се в края на август. След това клонките и зелените плодове, които са отровни, се изхвърлят. Има силно антиканцерогенно (противораково) действие, укрепва организма, повишава съпротивителната му сила срещу грип и други заболявания.
Рецепти
Плодът се измива добре, с вилица се отбират зърната от дръжките. По-нататък се постъпва както при приготвяне на плодови сиропи: нарежда се в стъклен съд ред плод, посипва се със захар, оставя се да престои три седмици. Прецежда се през марля, като се внимава някое зрънце от плода да не попадне в шишето със сиропа. (Препоръчват се тъмни шишета). Бутилката със сиропа се държи между двата прозореца на слънце. Пие се по една супена лъжица три пъти на ден преди ядене. Дозата се удвоява при грипна епидемия.
Вино
Прецеденият за сиропа плод се изсипва в по-голям стъклен съд, залива се с вода (на един килограм плод – три литра вода). След 2-3 седмици се получава вкусно вино. Пие се по една винена чаша преди хранене три пъти на ден. Действа като сиропа.
Мармалад
Мармалад от бъз се приготвя по следния начин: плодът се измива, пресова се, за да изтече само сокът, който се прецежда. Вари се на умерен огън до сгъстяване и се насипва в бурканчета още горещ. Мармаладът се взема по една чаена лъжичка преди ядене. Притежава в най-концентриран вид всички благотворни въздействия на растението, регулира стомашно-чревната и пикочо-половата система, действа антиканцерогенно, кожата побелява, погледът се избистря, повишава се тонусът на живот.
Това съветва Димков.
Но днес мнозина предпочитат по-бързи рецепти:
Най-лесно е плодовете да се изсушат – разстилат се да съхнат, за предпочитане на сянка, въпреки че есенното слънце не е силно. После се съхраняват в хартиени пликове. Препоръчва се всяка сутрин на гладно да се сдъвчат по десетина зърна и това може да се прави през цялата година, твърдят билкари.
Диабет и рак са измислени заболявания. Паркинсон няма, ако имате здрави черва, което се постига с гимнастика, ходенето гони хипертонията, категоричен е ученият, създал медицината за космонавти.
Проф. Иван Павлович Неумивакин е доктор на медицинските науки, лауреат на държавни отличия, член на Руската академия на естествените науки. Автор е на повече от 200 научни разработки, изобретател със защитени 85 авторски документа. 30 години специализира космическа медицина. Той е бащата на уникалната болница, известна като „болница в космическия кораб“. Той е разработил множество принципи и методи за оказване на медицинска помощ на космонавтите по време на полет, особено при тези с по-голяма продължителност. Негови открития се използват и от американските специалисти в НАСА. Името му повече от 40 години се свързва с алтернативната медицина. – Проф. Неумивакин, нова вид медицина ли проповядвате или тълкуване на познатата досега?
– Занимавам се единствено с познанието за на личната отговорност на всеки човек за собственото му здраве Освен това изучавам законите на физиологията, по които функционира човешкият организъм. Днешната медицина не прилага и не се придържа към тези закони, въпреки че без тях не може да се излекува каквото и да било заболяване. Сега сякаш се предпочита да се дават луди пари за скъпи лекарства и вносна апаратура. – В България повече от 20 години продължават споровете за елтернативната медицина…
– Но u в момента по телевизията показват как е невъзможно човек да се излекува от болестта на Паркинсон, например. Въпреки че много лекари разбират как точно стоят нещата. Проблемът е в това, че никой не желае да променя системата. Изучават се болести като тази на Паркинсон и множествена склероза, които въобще не съществуват.
– Това не е ли много крайно мнение?
– Съществува болестно състояние на стомашно-чревния тракт. Тези болни са със запек по 10-15 дни, червата им не функционират. А това е тежко отравяне, по-лошо от чернобилската. И докато работата на червата не се нормализира, нищо не може да се направи за тези болни.
– Официалната медицина не е излекувала нито един от тях напълно, защо?
– Разчита се на лекарства. При нас тези хора след 2-3 месеца вече ходят на пазар, ръцете им не треперят. Мен са ме обвинявали в използване на неразрешени лекарства и едва ли не ме изкараха престъпник. Аз обаче не се предадох и издадох книгата „Пътят за избавяне от болести, които не съществуват. Хипертония. Диабет.“ Хипертония няма. Това, което наричат тежка хипертония, се лекува за 2-3 месеца. А що се отнася до диабета, ще ви препоръчам новата си книга „Диабетът: митове и реалност“. Как да кажа, че има диабет, когато няма такъв? – Това не е ли автореклама повече? Нали все пак има над 300 милиона души в целия свят, които страдат от това, че задстомашната жлеза не изработва инсулин? – Задстомашната жлеза е просто един работник. При нас дори съществува обществена организация „Довиждане, диабет“. 2 седмици – и диабет няма! Само с физкултура около един час всеки ден. Но и още нещичко… Тялото – това е нашият двигател. По-добре трябва да се грижим за този мотор, а не да страдаме и пием лекарства. Диабетиците трябва да отделят особено голямо внимание на краката си. Там е цялата система. Нужна е всекидневна гимнастика. – И ще се изработва инсулин? – Разбира се! Всичко това е физиология. Нужно е там, вътре в нашия организъм, да се създадат нормални условия за живот на клетките. Вижте само с какво тъпчат децата сега – всякакви сладкиши със стабилизатори, оцветители, кока-кола също и пр. На 3-4 годинки има деца с диабет. На организма е нужна само тази захар, която се образува като краен продукт от преработването на храната. А от сегашните „нови“ продукти захарта в кръвта веднага се покачва, задстомашната жлеза е принудена да изработва повече инсулин. Но тя не е вечна, задъхва се. – Вече открива диабет дори при кърмачета… – Това е от родителите, от майката най-вече. Но не в смисъла на наследственост. Наследствени заболявания, освен шизофрения, хемофилия и алкохолизъм, няма. Когато майката е била бременна, е яла повече излишни неща и ето – у детето се развива диабет. Предразположеност, разбира се, съществува, но, образно казано, при равни условия. Ако детето живее както родителите си – в смисъл на хранене и поведение, болестта ще се появи точно на този фон. В нашия център са идвали цели семейства с диабет – бабата, майката, бащата, но детето няма диабет. Възрастните са разбрали каква е същността на диабета и са се постарали детето им да живее по друг начин – повече физкултура, закаляване, здравословно хранене, консумация на полезни продукти като моркови и т.н. А захар – само по големи празници и на рождения ден. И диабет няма. Както няма и рак. – Извинете, но това също звучи като някаква фантастика…
– Ракът е състояние, до което неграмотните хора сами са се докарали. Човек преминава границата на „замърсяване“ на организма. Само по дъговата обвивка на окото мога да определя степента на това замърсяване при даден човек за 5 минути. Условно казано, ако мръсотията в организма е 35 процента, човек може да има язва, перфорация или възпаление. Но когато тя вече е вече 36, 37, 38 процента, аз казвам: ако днес все още няма онкологична проява, утре или вдругиден ще има. В мръсотия клетката не може да съществува нормално, тя започва да мутира. Когато масата на тези клетки превиши критичната точка, както при ядрен взрив, вече нищо не може да се направи. И ето това се нарича метастази.
– Как можем да се справим с тази мръсотия?
– Половината болести могат да се излекуват само с вода. Хората престанаха да пият вода, особено по-възрастните. А трябва да се пие минимум литър и половина, два, през лятото дори по три литра вода на ден. А може и повече. Чистата вода – това е електролит, това е енергия и информация, която тя носи. Защо бабите баят на водата – шепнат й добри и хубави думи и от това тя започва да работи? Тази информация, заключена във водата, започва да работи. Ако човек пие малко вода, кръвта се сгъстява и сърцето не може да я изтласква нормално… Това е природен закон, който днес официалната медицина изцяло игнорира. Почивката края вода също е най-полезна и разтоварваща. А къде е сърцето? Аз твърдя, че сърцето е в петите. – В какъв смисъл? – Имам предвид капилярите. Ако капилярите работят лошо, а сърцето не може да изтласка сгъстената кръв, тя се натрупва в големите кръвоносни съдове, кръвното налягане се повишава и… ето ви хипертония.
– А кое кара капилярите да работят лошо?
– Те се намират в мускулите. Затова трябва да се прави физкултура, гимнастика, много движения. Гимнастиката е задължителна всеки ден. Ако днес вие не отделите поне половин час за гимнастика, този ден за вас е загубен. В случая възрастта не играе никаква роля. За възрастните хора това е особено важно. Разбира се, могат да се направят изключения. Примерно по празници и някакви събития и срещи. Но след това отново трябва да подновите системата си. В момента всичко се разделя на съставни части. Но ако разглеждаме човека на ниво цялостен организъм, излиза, че заболявания просто няма. Например една болест като витилигото се лекува за 2-3 месеца, заедно с други заболявания. Просто чрез прочистване на организма. – Говорите за прочистване на организма и всичко изглежда много лесно, но какво всъщност означава това? – Когато не сте сдъвкали достатъчно добре храната, когато пиете вода по време на ядене, вие сте направили всичко възможно тя да не се преработи. Нашият организъм е устроен много интересно. Стомашният сок съдържа солна киселина. Хлябът и кашата се преработват за половин час, максимум един и концентрацията на киселината е по-слаба. Месото, рибата, яйцата изискват по-силна киселина и 2-3 часа време за разлагане. А пък за мазните храни, за пържените са необходими поне 4 часа, за да се преварят в тази киселина. Вие сте взели някаква течност и сте я изпили. И по този начин сте разредили стомашния сок, намалили сте концентрацията на киселината и храната съответно започва да гние. Тези гнили остатъци се натрупват по вътрешната стена на дебелото черво. Никаква клизма не би могла да ги отстрани. Всичко това се абсорбира и всмуква, става неделима част от клетката. Оттук мръсотията отива в черния дроб. Ето откъде идват 30-35-те процента замърсяване. Всичко това се насочва от черния към белите дробове, където вече не достига кислород. След това сърцето прекарва мръсотията в бъбреците – също толкова замърсени, както и черният дроб. И накрая – в ставите и в кръвоносните съдове. Научете се да се храните правилно, дъвчете дотогава, докато цялата приета храна не се просмуче със слюнка. Не е толкова трудно да се разбере, че добре сдъвканата храна ще отиде в стомаха гладко, като по масло.
Пийте вода преди ядене. Изпивайте на ден от литър и половина до 3 л вода. Наситете организма си с вода като промиваща система и всичко ще заработи както трябва. – Вие казвате, че трябва да пием вода преди ядене? – Разбира се. Но на чаша вода трябва да капвате по 5-10 капки кислородна вода. – Това не е ли опасно?
– Кислородната вода е нужна, за да работи защитният механизъм на имунната система. Той убива и доубива всички наши вътрешни врагове. А 5-10 капки наистина не са малко. В моята практика се е случвало дори при 1-2 капки човек да изгуби съзнание. – Но ако пием дневно 10 чаши вода с по 10 капки кислородна вода в нея, това вече са 100 капки. Не е ли много? – В случая кислородната вода действа като катализатор – превежда в действие всички реакции. И основното е, че тя започва мощно да преработва и да изхвърля от организма всичкия боклук, който се е натрупал в него. Понякога, след 7 до 10 дни от организма излиза рядка мръсотия, която мирише много лошо. Това означава, че организмът се изчиства.
– Говори се, че има случаи, когато кислородната вода е изгаряла лигавицата на стомаха на някои хора… – Окисът не е панацея. Най-важното е дозата да не се превишава. – Какво трябва да правим, за да запазим здравето си?
– Най-важното е да използвате естествените механизми, заложени от природата, и да се научите правилно да се отнасяте към здравето си. Това е цяла система, включваща физкултура, хранене, екология, периодично прочистване на организма
Задължително трябва да пиете вода. Във водата е истината. Ако промените начина си на живот, можете да излекувате всяко заболяване, дори рак. Та нали причината за него е същото това замърсяване, затлачване на организма. Наскоро четох за жена, която била с рак на белите дробове и с метастази. Отказали да я оперират. Тя започнала да се закалява и да води здравословен начин на живот. Сега вече е на 80 години, а наскоро поставила световен рекорд по маратонско бягане и получила златен медал.
Много важна е оптимистичната психологична настройка. На човек трябва всичко да му е наред, особено у дома.
. Първите резултати от най-мащабното правено досега ДНК-изследване на генофонда в България.
.
Проучването е наречено „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. То категорично доказва, че сме много далече от тюрките и техните племена. Според академик Ангел Гълъбов от Института по микробиология към БАН за първи път у нас се прави толкова мащабно изследване на „митохондриалната хромозома на ДНК“. Опити да бъдат изследвани гените на българина са правени през 1996 г. и после през 2000 г., но сред по-малко хора, което не е достатъчно за представителни резултати.
Резултатите са публикувани наскоро в престижното научно специализирано списание „International Journal of Legal Medecine“.
Проучването е съвместен проект на българо-италиански научен екип. От наша страна са участвали проф. Драга Тончева, ръководител на Катедра „Медицинска генетика“ при Медицинския университет в София и нейните две докторантки Сена Карачанак и Десислава Нешева, директорът на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов и известният антрополог чл. кор. Йордан Йорданов също от БАН. Италианската страна е представена от 9-има учени от Катедрата по генетика и микробиология на Университета в Павия, начело с проф. Антонио Торони и Алесандро Ачили от Катедрата по клетъчна биология на Университета в Перуджа.
Акад. Ангел Гълъбов, подчертава, че старото увлечение да се изкарат българите тюрки, е абсолютно грешно – нищо общо няма произходът ни с тюрките, „тюркската“ теория трябва да бъде забравена завинаги, казва акад. Гълъбов. Няма в геннофонда никакви монголоидни гени – т.е. нищо тюркско – повтаря ученият. И добавя, че според изследването българският генофонд е много хомогенен в страната, с висока честота на т.нар. западноевразийски елементи. В публикуваната информация пише, че докато средиземноморската ни линия идва от траките – народ, който първи заселява Балканите (те ни сродяват с Южно-Европейските народи – ИЙ). Славяните са източно-европейски елемент, а източните приноси се дължат на древните българи, които са индоевропейски (арийски) народ, идващ от територии южно от Памир.
Този тип изследвания водят до много важни заключения, които осветляват съществени моменти от историята, добавя академика.
Мащабното изследване на ДНК е проведено за първи път за т.нар. митохондриална хромозома при българите, която се предава по майчина линия (майка на дъщеря или син), така и мъжката Y – хромозома (предавана по мъжка линия само, от баща на син) в ДНК на българите.
Българинът е типичен представител на източноевразийските популации. Генетично сме сродни с гърците и италианците (народи генетично близки на древните траки от средиземноморската група).
През първия етап на изследването са получени огромен брой генетични маркери на съвременни българи и са съпоставени с тези на други народи.
ДНК анализите на хромозомите, които са изключително скъпи, са направени в Павия с участието и на българския екип.
Идеята за проекта е на българския екип. Първоначалното финансиране с 300 000 лв. е отпуснато от Националния фонд „Научни изследвания“ в МОМН, по проект с ръководител чл.-кор. Йордан Йорданов и допълнено с до-финансиране от италиански фондации.
България е на кръстопът на миграцията на народите, кой ли не е минавал оттук и си е оставил гените, с много народ сме се омешали – всеки е чувал подобни речи…
Само където се оказва, че сме значително по-хомогенни от много други народи и сме съставени от прабългарски ген, тракийски и славянски. Споменавам трите елемента, от каито както изглежда е съставен действително генофондът ни: базисен и много древен с по-късни наслоения – славянски и средноазиатски (прабългарски).
Първите резултати не носят изненади, те препотвърждават по-старите правени върху Y-хромозамата (т.е. предавана единствено по мъжка линия).
Основния ген в нашето ДНК, който нас българите ни определя като европейци е наследствен от древните траки, и той спада към общата (средиземноморска) група „Южна Европа“ в която влизат Гърция и Италия.
Тази близост трябва да е ясна на всеки – защото траките са близкородствени и с италиките, които от към балканите и дунава, стигат и се настаняват в Италия и с елините от дн. Гърция, и с даките, живяли на територията на дн. Румъния – но при румънците има допълнително натрупани вторични гени, които ни отдалечават от тях.
Това е нашия европейски ген.
Другия европейски ген, който е наличен в българите, е славянския, но той е най-малко от трите основни наши гена и е наполовина, колкото от траки и от пра-българи (поне според досегашните изследвания) и затова днешните българите не могат да се определят като славянски народ, въпреки, че езика ни е славянски, а се казва, че имаме само славянски примес. Очаква се окончателните резултати да излязат за да се добие много по-ясна картина и от това изследване.
Задачата на изследователския проект е да се потърси връзката между генетиката и произхода на българите, обяснява проф. Драга Тончева. Тази връзка е предмет на много сложна наука, която се съсредоточава върху мънички елементи от митохондриалната ДНК, предавана чрез жените, и мъжката Y хромозомa, предавана от баща на син, които носят информация за генетични „събития“, натрупвани за дълъг период от време с начало преди 200 000 години. Тези участъци са нещо като банка данни, която акумулира мутации, маркиращи дългогодишна история, обяснява проф. Тончева.
Мутации в митохондриалната хромозома са възникнали преди 200 000 години, в т. нар. митохондриална Ева. Тази „Ева“ е живяла в Африка и впоследствие в хромозомата са възникнали мутации, довели до оформянето на групи с различна генна характеристика, които са наричат хаплогрупи. Хаплогрупата е стабилна комбинация от мутации, която се предава на потомството. Според последната класификация (от 2009 г.) световната наука разграничава в човешкия геном общо 45 хаплогрупи, чиито носители сега живеят в различни краища на земята. Когато те бъдат проследени, се разбира как митохондриалната „Ева“ се е разселила от Африка и на различни места е дала нови популации. Носители на хаплогрупа M например са мигрирали от Африка в североизточна посока по южното крайбрежие на Азия и са стигнали до Индия. Групата N върви на север и е определена като евроазиатска популация. Ние и изобщо – европейският генофонд, принадлежим именно към нея. Според обяснението на проф. Драга Тончева, когато анализираме честотата на тези хаплогрупи у съвременното население, можем да разберем какви сме
Италианските учени в екипа имат голям опит в тази проблематика и изследват хромозоми от всичките 45 хаплогрупи на индивиди от различни райони на света. При подобни изследвания се доказва например, че влизането на индианците (представители на жълтата раса) в Азия е станало през Чукотка, а не с кораби, каквато теория има.
Нашият научен екип се занимава с комплексно изучаване на антропогенетичната характеристина на българската популация. Сега нашият екип е предприел едно от най-мащабните подобни изследвания правено за отделна държава – изследвани са статистически разпределени 855 българи от цялата страна, като пробите са взимани анонимно от кръвни банки в страната с помощта на генерал Стоян Тонев и д-р Румен Попов от Военно-медицинска академия.
Анализът на пробите е поверен на Сена Карачанак, младата учена го е направила в лабораториите на Университета в Павия с помощта на италианските си колеги. Изследването е сложно и много скъпо и италианците допринасят за реализирането на проекта.
И така, какво показват резултатите, обяснява д-р Сена Карачанак:
„Ако се разгледа хаплогрупният състав на българския генофонд, той наподобява на състава на други европейски популации. Основният сигнал в българския митохондриален генофонд, т.е. в характеристиката на сегашните българи, идва от палеолита и времето на заселването на континента след последния ледников период. Генофондът обаче носи и следи от по-близки събития, затова е направен анализ на компонентите на хромозомната ДНК, с който се проследяват генетичните връзки между повече популации. За да се определи мястото на българите сред останалите европейски и азиатски популации, същият анализ бе съпоставен с набор от 42 популации. Така се установи, че освен базисното влияние – от траките, българите търпят влияние от прабългарите и от славяните, но от последните са видимо отдалечени.“
Схемата долу показва на какво разстояние сме от останалите европейски народи
според генетичните си показатели, т.е. не показва не-европейските ни гени, които при друго проучване са установени родствените връзки:
Изследването се прави в последните 2 години и за него са проучени над 900 кръвни проби на хора, които се определят като потомствени етнически българи. За сравнение са проучени представителите на 41 други популации в цяла Европа!
Генетично българите са по-близко до италианците, северните гърци и дори унгарците, отколкото до останалите славяни. Това е показало представително проучване на наши и италиански учени, представено вчера в София. Те изследвали митохондриалната хромозома, която се предава по женска линия и почти не се променя. Заради това по нея може да се проследи пътят на човешкия вид от самата му поява.Освен митохондриалната компонента са изследвали и Y хромозомата, която се предава по бащина линия, но резултатите все още не са обобщени.
При митохондриалната хромозома са излезнали следните резултати: При 8,5% от изследваните българи са открити следи на хаплогрупа Н, която ги свързва направо с хората, повторно заселили Стария континент през последния ледников период. Това твърди д-р Сена Карачанак, която е един от основните автори на изследването.
При почти толкова и дори малко повече хора са засечени и групите J и Т, които говорят за потомство на населението, обитавало земята през палеолита, или т. нар. Старокаменна епоха, която си остава най-неясната от цялата човешка история.
Само в 1 от изследваните ни сънародници е открита и хаплогрупата L, която директно го свързва с първите човеци, прескочили от люлката на вида Африка и разселили се из останалите континенти.
При предишното голямо генетично изследвано, където беше изследвана единствено Y -хромозома от проби предавани единствено по мъжка линия, даде подобни показатели. Около 60 % гените на българите по-мъжка линия са европейски – а именно 20 % са от средиземноморските халогрупи и 24 % са директен уникален ген – ЕМ78, с корени от балканите на възраст 7800 години. Други ок.15-20 % са от славяните. Тогава директора на Националната Генетична Лаборатория проф.Иво Кременски заяви в материал в сп. Гео:, „независимо дали им се харесва на някои хора, оказа се, че имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ – ние стоим много далеч от основните славянски народи“. Според изследването ние не сме близки родственици със славяните, а имаме само натрупан славянски примес в по-късен период,.“Този славянски примес в България е в съотношение около 15 -18 %“ – уточнява проф. Кременски!
Средиземноморското ни генетично сродство го дължим на траките, изтъкнаха още от изследователския екип. Сравнителният анализ показал, че имаме генетични прилики с коренното население на Северна Гърция и Северна Италия. Роднини сме и с италианците от централната и южната част на Ботуша. Още повече че през ранното Средновековие, около и след 470 г. от н. е., древни българи са се заселили в Северните части на Ботуша. Това показва името на древния град Булгария край Милано.
Историческо намигване е и град Булгарограсо в провинция Комо. Около 662 г. от н.е. други българи под предводителството на Алцек са се заселили в Молизе, Южна Италия. Родството ни с италианците тепърва ще се изследва с активната помощта на антрополози, историци и лингвисти, коментираха учените.
Освен общите гени с Гърция и Италия, имаме корен, който сме наследили от прабългарите, които са дошли от Изтока. Оттам е индоевропейския ни корен. Нашите предци на коне обаче нямат нищо общо с тюркските племена сочат резултатите – нямаме и 1 % гени свързана с монголоидната раса, към която спадат тюркските племена.“Генетичната наука прави на пух и прах лансираните хипотези от началото на миналия век, според които прабългарите са принадлежали към тюркските племена“, коментира директорът на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов, който е в ядрото на научната група. И допълни, че въпреки историческата ни съдба на петвековно робство в гените ни не са останали следи от дългото съжителство с турци. „Възможно е ние да сме обогатили тяхното ДНК, но обратният процес не се забелязва“, подчерта акад. Гълъбов.
Ходят ли траки из София?!
Оказва се обаче, че екипът готви и друга изненада. Има и втора част на научния проект. Проф. Йордан Йорданов ще предостави за анализ на митохондриална ДНК останки на индивиди, намерени при археологически разкопки – от средновековни некрополи от VIII-Х в. от н.е. и тракийски от VIII-VI в. пр.Хр.
Това изследване също е сложно, тъй като митохондриална ДНК може да бъде взета не просто от костен материал, а само от зъби чрез разпрашаването им, обясняват учените. Сравнителният анализ от това изследване ще покаже много точно различните влияния в българския генофонд – тракийското, българското и славянското у нас – съвременните българи.
В тези антропогенетични изследвания активен участник ще бъде д-р Десислава Нешева. Крайна сметка целта на проекта е максимално точно да разберем какви са съвременните българи, обобщава тя.
В момента проф. Йорданов събира материал от тракийския период, и от Средновековието, казва проф. Драга Тончева.
Ще бъдат изследвани около 100-ина наши предци, намерени при разкопки в различни селища на страната. Целта е да се сравнят гените на древните българи и днешните им наследници. Учените ще изследват отново митохондриалната хромозома, която се съхранява най-добре в пулпата на кътните зъби. Тя може да се отдели и от големите кости на краката и ръцете, но там е по-вероятно да е замърсена от допир с околната среда и хората, обясниха учени.
(Използван е материал от списание: „International Journal of Legal Medecine“) gepard96
Защо джинджифиловият чай се препоръчва за отслабване? Според тибетците, джинджифилът принадлежи към горещите продукти, които загряват, стимулират кръвообращението, ускоряват обмяната на веществата. Традиционната медицина би казала, че джинджифиловият чай за отслабване работи благодарение на етеричните масла, които се съдържат в подправката – активните вещества в тях усилват процеса на обмяна на веществата в организма. В допълнение на казаното до тук, трябва да се отбележи, че джинджифилът помага на кожата да остане млади по-дълго.
А ето и няколко рецепти за джинджифилов чай за отслабване:
1. Това е най-лесната рецепта за чай за отслабване – сложете в термос тънко нарязан корен от джинджифил, залейте го с гореща вода и пийте през деня (по всяко време, ако сте на диета, или половин час преди хранене, ако се храните нормално).
2. Нарежете джинджифила на тънки ивици, залейте го с вода и сложете да се вари на слаб огън (варете петнадесет минути, след като заври). След това оставете чая да се охлади (до температурата на тялото) и добавете към него мед и лимонов сок. Към този джинджифилов чай може да добавите и билки – листа от боровинка (за да подобрите работата на бъбреците и пикочния мехур), мента (за успокоение), маточина и др.
3. Този вариант на джинджифилов чай за отслабване се препоръчва за тези, които трябва да свалят много килограми. Съставките тук са джинджифил, скилидки чесън и вода в съотношение: 1 част джинджифил, 1 част чесън и 20 части вода. Нарязаните джинджифил и чесън се заливат с гореща вода и се оставят да престоят четвърт час. След това чаят се пие през целия ден.
И още няколко важни момента касаещи джинджифиловият чай за отслабване:
– можете да използвате джинджифил не само по време на диета, а постоянно, като го запарвате със зелен или черен чай;
– след като запарите чая за отслабване, задължително трябва да го прецедите, защото в противен случай съставът му ще бъде твърде наситен;
– не пийте джинджифиловия чай вечер, защото той действа и ободряващо;
– когато приготвяте чай за отслабване, режете джинджифила на тънки листчета, например с картофобелачка;
– за 2 литра вода ви е достатъчно парче джинджифил с големината на слива.
Да спрете да се притеснявате дали хората ви харесват, или ви смятат за красива/красив?
За повечето хора на 40 години, сигурно е било като „вчера“ времето, когато са били 20-годишни младежи. Безкрайно свободолюбиви, без сериозни ангажименти и готови на всякакви лудории.
Другата истина е, че за последните две декади светът се е променил направо до неузнаваемост и днес повечето 20-годишни представители, живеещи в големите градове, живеят по коренно различен начин. Все пак преди 20 години нямаше Facebook!
В този текст обаче няма да правим паралел между живота сега и преди.
Паралелът ще бъде между един човек на 20 и 40 години.
Паралел, касаещ нещата, които можете да правите, когато сте на 40, но не и на 20 години.
Те са:
1. Да сготвите вкусно ястие
2. Да казвате истината
3. Да успявате да надскочите негативните черти от характера на един човек
4. Да имате здравословна връзка
5. Да оценявате вашите грешки в миналото и да ги приемате
6. Да останете сам/а на Нова година
7. Да си плащате сметките
8. Да излезете без грим (важни за дамите)
9. Да отидете на психиатър, без да се срамувате
10. Да говорите с група непознати
11. Да си купите хубаво вино
12. Да приемате адекватно отказа
13. Да четете Стайнбек вместо Космополитън/спортен всекидневник
14. Да се радвате на успехите на другите хора, вместо да им завиждате
15. Да игнорирате модните трендовете и да обличате това, което смятате, че е добро за вашето тяло
16. Да игнорирате без проблем съществуването на Риана, Кадашиан и Майли Сайръс
17. Да игнорирате тъпите и гадни коментари
18. Да игнорирате вашите бивши
19. Да защитавате по-добре себе си
20. Да защитавате хората, които обичате
21. Да стоите седнал по време на концерт
22. Да си вземете такси до дома, вместо да настоявате, че искате да карате (когато сте подпийнали)
23. Да сложите шапка, когато навън е студено
24. Да спрете да се притеснявате дали хората ви харесват, или ви смятат за красива/красив
25. Да бъдете герой/героиня на вашето дете
26. Да обясните наистина какво означава независимост
27. Да ѝ/му покажете какво е истинска красота
28. Да не превишавате допустимата скорост
29. Да изоставяте приятелите, които всъщност не са ви такива
30. Да избягвате по-лесно драмите/драматизирането
31. Да псувате пред вашата майка
32. Да се фокусирате върху умните момчета/момичета, а не непременно върху красивите
33. Да казвате „НЕ“ на принципно яки неща
34. Да пропуснете фитнеса и да отидете просто да се разходите
35. Да спрете с опитите си да бъдете перфектни
36. Да се отървете с непрестанния очаквания за различни неща
Содата лекува Рак Ракът е гъбично заболяване и то е лечимо.
Цифрите са впечатляващи. Осем милиона хора по целия свят умират ежегодно от рак. Само в САЩ те са повече от половин милион. Ракът е най-разпространената причина за смърт в групата на възрастните до 85 години. В Щатите от тази болест умира всеки четвърти човек. Всеки четвърти! Лишихме се от много свои свободи, когато се съгласихме да ни „защитават от тероризма”. Хората продължават да боледуват и умират от недъзи, които елитните фамилии и техните фармацевтични картели отказват да лекуват.
Вече разказах в статията си от 9 август, че някой си д-р Ричард Дей, оглавяващ организацията за планирано родителство, занимаваща се евгениката и контролирана от Рокфелерите, е изнесъл през 1969 г. в Питсбург лекция пред лекари, в която разказва за приближаващата се трансформация на глобалното общество. Той помолил докторите да изключат записващите устройства и да не си водят бележки докато чете дългия списък мерки за планираното по промяна на глобалното общество. Но един от лекарите е записал всичко, което ни е било подготвено в рамките на този проект за социална инженерия, и след това направил тази информация обществено достояние.
Сега, след 40 години, можем пряко да видим колко акуратни са се оказали предсказанията на Ричард Дей. Защо споменавам този факт? Защото на същата тази конференция през 1969 г. Дей заявява: ”Сега можем да излекуваме всеки вид рак. Цялата информация се пази във фонда на Рокфелер и може да се обнародва при наличието на съответно решение”. В частност Дей казва, че ако хората умират бавно от „рак или нещо друго”, то ще може да се забави темпа на прираст на населението… Тези хора правят това, защото нямат душа. Фармацевтичният бизнес не си поставя целта да лекува рака. Защо да лекуват болестта, като могат да печелят от борбата със симптомите. При това съвсем не е задължително да разказват на доверчивите пациенти, че отровата от химиотерапията убива, както раковите, така и здравите клетки и в крайна сметка – самия човек. Мисля, че това дори не се прави за пари… Елитът иска да намали населението, поради което хората преждевременно трябва да страдат и умират.
И ако някой лекар изведнъж открие действащ начин за лечение на рака, то той веднага попада под обстрела на законотворците в медицината и официалните структури. Един от тези, които открито тръгнаха против системата е италианецът Тулио Симончини. Той бе оплют от всички страни и хвърлен в затвора, защото успешно е лекувал хора в последния стадий на рака. Престъплението му се състояло в това, че той разбрал, че злокачествените образувания са разраснала се гъба кандида (подобна на дрожди гъба, с паразитна природа, живееща в организма на здравите хора, чийто силен имунитет я държи под контрол, но при отслабването му, гъбата се разпространява по цялото тяло и образува злокачествени тумори).
Ето какво казва приятелят ми Майк Ламберт от клиниката Шен за кандида: „Гъбичките и особено кандида живеят за сметка на тялото на стопанина. На този организъм, както и на всеки друг паразит, за да се възпроизведе, му е нужен приемник. Продуктите от жизнената дейност на кандидата отслабват имунната система и водят до това човек да се чувства зле, както физически, така и психически”. Тулио Симончини счита, че ракът е разраснала се гъба кандида, и че традиционното тълкуване за природата на рака е изцяло неправилно. Сам специалист в онкологията и метаболитните нарушения, той е тръгнал против интелектуалния конформизъм на традиционната медицина, против традиционните методи за лечение на глобалната епидемия на рака. Той решил да казва истината на пациентите, а не да повтаря назубрените в медицинския университет фрази. От момента, в който започнал да се занимава с медицина, Симончини разбрал, че ракът е лекуван неправилно. „Видях колко много страдат хората. В детското онкологично отделение, в което работех, всички деца умираха. Всичко в мен се свиваше при вида на бедните дечица, загиващи от химиотерапията и радиацията”. Желанието да помогне на пациентите го довежда до търсенето на нови пътища за лечението на тази болест. Симончини решил да отхвърли всичко, което е знаел за онкологията и да започне собствено независимо изследване. Открил, че всички видове рак се проявяват еднакво независимо от това, в какъв орган, или каква тъкан се е образувал туморът. Всички злокачествени новообразувания са били с бял цвят. Той се замислил, на какво прилича раковото образувание. На гъбата кандида? Нима това, което традиционната медицина смята за неконтролируемо деление на клетките е стартиран от организма процес за защита от кандидозата? Ако се изходи от това предположение, то развитието на болестта протича по следния сценарий – гъбичката кандида, обикновено контролирана от силния имунитет, започва да се размножава в отслабналия организъм и образува собствена колония. Когато някой орган се заразява с кандидоза, имунитетът се опитва да го защити от чужди завоеватели. Имунните клетки построяват защитна бариера, и точно това традиционната медицина нарича рак.
Счита се, че разпространението на метастази в организма е нахлуване на злокачествените клетки в органите и тъканите. Но Симончини твърди, че метастазите са предизвикани от това, че гъбичката кандида се разхожда в организма. Тези гъбички могат да бъдат унищожени само от нормално функциониращ имунитет. Имунната система е ключът към оздравяването. С всяка година броя на заболелите от рак расте. А това не е ли добре планирана война против имунитета на човека, война, която става все по-ожесточена? Имунитетът се подкопава с хранителните продукти, хранителните добавки, пестицидите и хербицидите, ваксините, електромагнитните и микровълнови технологии, фармацевтичните препарати, стреса от съвременния живот и т.н. Децата до 2-годишната си възраст получават около 25 ваксини. А в това време имунитетът само се формира. Планът на Илюминатите е масова депопулация чрез отслабване на имунната система. А какво заключва най-бързо имунитета – химиотерапията. Тук добавете и радиотерапията. Към днешна дата това са най-действените начини за разрушаване клетките на организма. Най-съвременното общопризнато „лечение” в онкологията се основава на постулата (постулат е положение, което без да е доказано се приема теоретично и практически за истинно), че раковите клетки ще бъдат убити преди здравите клетки на пациента. Отровните съединения на химиотерапията убиват клетките на имунната система, но кандида си остава. Разрушената имунна система не може да контролира клетките на кандида. Гъбичката се преселва в другите органи и тъкани и ракът се разпространява в организма. Уж оздравели след хирургическата намеса и химиотерапия, те по-скоро са като бомба с часовников механизъм. Имунитетът е нарушен. Появата на рецидиви е въпрос на време. С други думи – химиотерапията убива хората, които би трябвало да лекува. Тя лекува само от инфекциозното заболяване, предавано по полов път, наричащо се живот. За да се излекуваме от рака трябва да подсилим имунитета, а не да го отслабваме. Когато Симончини разбрал, че ракът има гъбична природа, започнал да търси ефективен фунгицид. Тогава му станало ясно, че противогъбичните препарати не работят. Кандида мутира бързо и дотолкова се приспособява към препарата, че дори започва да се храни с него. Оставало само старото, проверено, евтино и достъпно средство срещу гъбичките – сода бикарбонат. Основна съставка на хранителната сода. Неизвестно защо, гъбичките не могат да се адаптират към натриевия бикарбонат. Пациентите на Симончини пият разтвор на содата или натриевия бикарбонат се вкарва непосредствено в тумора с помощта на приспособление, наподобяващо ендоскоп (дълга тръбичка, която използват за изследване на вътрешни органи). През 1983 г. Симончини лекувал италианец на име Генаро Сенгермано, на когото лекарите давали само няколко месеца живот, вследствие рак на дробовете. След кратко време този човек се излекувал изцяло. Ракът изчезнал. Окрилен от успеха и с други пациенти, Симончини представил данни на италианското министерство по здравеопазване с надеждата, че ще започнат клинични изследвания, за да се провери, как работи методът му. Какво било удивлението му, когато италианското медицинско общество не само не разгледало изследванията му, но и го лишило от медицинския му лиценз заради лекуване на пациенти с неодобрени лекарства!
Масмедиите започнаха кампания против Симончини, с подигравки към него и изливане на помия към неговия метод. И по спешност този талантлив лекар влиза за три години в затвора, заради това, „че е убивал пациентите си”. Симончини е обграден от всички страни. Авторитетите в медицината заявяват, че методът му за лекуване на онкологичните заболявания чрез сода бикарбонат е „налудничаво и опасно”. Във времето, когато милиони пациенти умират от мъчителната смърт на „проверената и безопасна” химиотерапия, медиците продължават да забраняват лечението с бикарбоната на натрия. На тях не им пука за хората. За щастие не им се отдава да изплашат Симончини. Той продължава работата си. Сега за него може да се чуе благодарение на интернет. Този лекар твори чудеса и лекува дори най-изоставените случаи в онкологията чрез простичкия и евтин натриев бикарбонат.
В някои случаи процедурите продължават с месеци, в други (примерно при рак на гърдата) – само за няколко дни. Често Симончини просто казва по телефона или чрез електронната поща, какво да правят хората. Дори лично не присъства при лечението и въпреки това резултатът винаги е над очакванията. И това все още не е всичко…
Раковите клетки имат уникален биомаркер – ензимът CYP1B1. Ензимите са белтъци, които катализират химичните реакции. CYP1B1 променя химическата структура на веществата, наречени салвестрол, и които се съдържат в много плодове и зеленчуци. Химическата реакция превръща салвестрола в компонент, който убива раковите клетки и не вреди на здравето.
Ензимът CYP1B1 се изработва само в раковите клетки и реагира на салвестрола на плодовете и зеленчуците, като образува субстанция, убиваща само раковите клетки. Салвестролът е естествената защита, намираща се в плодовете и зеленчуците за борба с гъбичките. Колкото повече растението е нападнато от гъбично заболяване, толкова повече салвестрол съдържа то. Към такива плодове и зеленчуци се отнасят: ягодата, боровинката – черна и червена, малината, гроздето, черното и червено френско грозде, капината, ябълките, прасковите, зелените зеленчуци (броколи и всякакъв вид зеле), артишока, червената и зелена чушка, авокадото, аспарагусът и патладжаните. Но агро и фармацевтичните компании знаят за това. И ето какво предприемат – произвеждат химически фунгициди, които убиват гъбичките и спъват образуването на естествена защита (салвестрол) в растенията като отговор на гъбичното заболяване. Салвестрол съдържат само плодовете, които не са химически обработени с фунгициди. Най-разпространените фунгициди блокират изработването на CYP1B1. Затова, ако се храните с химически обработени плодове и зеленчуци, не получавате очаквания оздравителен ефект. Все още ли си мислите, че всичко това се случва случайно?! Мислите ли, че Тулио Симончини е наклепан по грешка? За Фамилиите е нужно хората да умират от рак и лекарствата да не пречат на това. Тъй като са ментално и емоционално болни, те считат, че хората са скотове. Всичките ни страдания са им безразлични. Дори напротив – колкото повече, толкова по-добре за тях. Те съвсем не са на себе си.
Добре, че „психарят” Симончини продължава да лекува хората, защото в света продължават да умират милиони „нормални” пациенти от неправилното лечение, което се базира на неправилни постулати. Благодарение на хора като него съществува надеждата в този объркан свят, управляван от налудничави фамилии. Нужни са ни хора като него. А гъбичките започват да се размножават в организма, когато в човека възниква окислителен (оксидативен) стрес. Този стрес, за който говори Люк Монтание и който води до СПИН. Следователно всичко е в киселинно-алкалния баланс в организма.
Ролята на содата и основата при защита здравето на хората и растенията – http://my.mail.ru/community/sila-v-trezvosti/1B65B2318E195689.html от 22 януари 2009 г. КЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛОЖИ СОДАТА?
1. Профилактика и лечение на рак.
2. Лечение на алкохолизъм.
3. Отвикване от цигарите.
4. Лечение на всички видове наркомания и токсикомания.
5. Изчистване от олово, кадмий, живак, талий, барий, бисмут и други тежки метали в организма.
6. Извеждане на радиоактивните изотопи от организма, профилактика на радиоактивното заразяване.
7. Извличане и разтваряне на вредните натрупвания в ставите, гръбначния стълб, камъни в жлъчката и бъбреците, т.е. лечение на радикулитите, остеохондрозата, полиартритите, подаграта, ревматизма, бъбречно-каменната болест, жлъчните камъни, разтваряне камъчетата в черния дроб, жлъчните канали, стомаха и бъбреците.
8. Прочистване на организма за подсилване на вниманието, съсредоточеността, равновесието и растежа на неуравновесените деца.
9. Прочистване на организма от отрови, отработени при яд, злоба, ненавист, завист, съмнения, недоволства и други вредни чувства и мисли на човека (Границите на Агни Йога т.8, с.99-100) СЪВРЕМЕННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. В организма на човека, животните и растенията, ролята на содата е да неутрализира киселините, да повишава алкалните резерви на организма, да поддържа киселинно-алкалния баланс. За човека показателят за киселинност рН в кръвта трябва да е в рамките на 7.35-7.47. Ако е по-малък от 6.8 (много киселинна кръв, силна ацидоза), то настъпва смърт за организма (Голяма съветска енциклопедия, т.12, с.200). В днешно време повечето хора страдат от повишена киселинност в организма (ацидоза) с рН по-ниско от 7,35. При рН по-малко от 7.25 (силна ацидоза) трябва да се назначи алкализираща терапия – прием на сода от 5 до 40 г. в денонощие (Справочник на терапевта, 1973, с.450, 746). При натравяне с метанол, дозата за инжекция сода във вената достига 100 г (Справочник на терапевта, 1969 г., с.468). Причините за ацидозата се намират в храната, водата, въздуха, лекарствата и пестицидите. Голямото самоотравяне на хората с психически отрови става чрез страха, безпокойството, раздразнението, недоволството, завистта, злобата, ненавистта, които сега са много засилени благодарение на нарастващите вълни Космически Огън. При загубата на психическа енергия, бъбреците не могат да удържат високата концентрация на содата в кръвта, която се губи заедно с урината. Това е другата причина за ацидозата – загубата на психическа енергия води до загубата на основи (сода). За коригиране на ацидозата се назначават 3-5 г сода в денонощие (Машковский, М.Д. Лекарствени средства, 1985, т.2, с.113). Содата унищожава ацидозата, повишава алкалните резерви на организма, раздвижва киселинно-алкалния баланс към алкалната му страна (рН примерно с 1,45 и повече).
В алкалния организъм се активизира водата, т.е. разпадането ù на йони Н+ и ОН- за сметка на аминните основи, аминокиселините, белтъците, ферментите, нуклеотидите на РНК и ДНК. В активираната вода, наситена с огнената енергия на организма, се подобряват всички биохимични процеси, ускорява се синтезът на белтък, по-бързо се обезвреждат отровите, по-активно работят ферментите и аминните витамини, по-добре действат аминните лекарства, които са с огнена природа и биологически активните вещества. Здравият организъм за преработване на храната изработва силно алкални преработващи сокове. Храносмилането в дванадесетопръстника става в алкална среда под въздействието на сокове – панкреатичен, жлъчка, сок от брутенеровата жлеза и сок от лигавицата на дванадесетопръстника. Всички сокове имат висока алкалност (Голяма Медицинска енциклопедия, изд. 2, т. 24, с. 634). Панкреатичният сок има рН между 7,9 и 9,0. Ферментите на този сок действат само в алкална среда. Жлъчката като норма има алкална реакция рН 7.50-8.50.
Секретът на дебелото черво има силно алкална среда рН 8.9-9.0 (ГМЕ, изд.2, т.12 ст. Киселинно-алкален баланс, с.857). При силна ацидоза жлъчката става кисела рН 6.6-6.9 вместо нормалната рН 7.5-8.5. Това влошава храносмилането, което води до отравяне на организма с несмляните продукти, образуването на камъни в жлъчката, жлъчния мехур, червата и бъбреците. В киселата среда спокойно си живеят глистите: опистархоза, остриците, аскаридите, тениите. В алкалната среда те загиват. В киселинния организъм, слюнката е кисела рН 5.7-6.7, което води до бавното рушене емайла на зъбите. В алкалния организъм и слюнката е алкална рН 7.2-7.9 (Справочник на терапевта, 1969, с.753) и зъбите не се рушат. За лечението на кариес трябва да се приема два пъти на ден сода (за да стане алкална слюнката).
Содата неутрализира излишната киселина, повишава алкалните резерви на организма, прави урината алкална, което облекчава работата на бъбреците (съхранява психическата енергия), запазва глутаминовата аминокиселина, предотвратява отлагането на камъни в бъбреците. Забележителното свойство на содата е това, че нейният излишък лесно се отвежда от бъбреците като дава алкално свойство на урината (ГМЕ, изд.2, т.12 с.861). „Но тялото трябва дълго да се приучва към нея (М.О. ч.1, с.461), тъй като алкализирането на организма води до извеждане на голямо количество отрови (шлаки), натрупали се в организма през многото години киселинен живот. В алкална среда с активираната вода, многократно нараства биохимическата активност на аминните витамини: В1 (тиамин, кокарбоксилаза), В4 (холин), В5 или РР (никониномид), В6 (пиридоксал), В12 (кобимамид). Витамините с огнена природа (М.О., ч.1 205) могат да се проявят изцяло само в алкална среда. В киселинната среда на отровения организъм, дори най-добрите растителни витамини не могат да проявят най-добрите си качества (Бр., 13).
„Мускус и горещо мляко със сода е добро предпазващо средство. Колкото хладното мляко не се съединява с тъканите, толкова пък горещото със сода прониква в центровете” (М.О. ч.1, п.58).
Затова за подобряване всмукването на содата от червата, тя се приема с горещо мляко. В червата содата реагира на аминокиселините на млякото, като образува алкални натриеви соли на аминокиселината, които по-лесно, отколкото содата, се всмукват в кръвта и повишават алкалните резерви на организма. Големите дози сода с вода не се всмукват и предизвикват разстройство, затова се ползва като слабително. За борба с аскаридите и остриците се приема аминната основа пиперазин, допълнени с клизми със сода (Машковский, М.Д, т.2 с.366-367). Содата се приема при натравяне с метанол, етилов спирт, формалдехид, малатион, трихлорфон, бял фосфор, фосфороводород, флуор, йод, живак и олово (Справочник на терапевта, 1969). Разтворът на содата, натриев хидроксид и амоняк се приемат за унищожаване (дегазация) на бойните отровни вещества (Кратка Химическа енцикопедия, т.1, с.1035). За отвикване от цигарите – изплакване на устата с гъст разтвор сода или омазване на устната кухина със смесена със слюнка сода– содата се слага на езика, разтваря се в слюнката и предизвиква отвращение към цигарите при пушене. Дозите са малки, за да не се нарушава храносмилането. Живата Етика за содата – в Учението за Живата Етика, записано от Елена Рьорих, нееднократно се говори за нуждата от прием на сода, за благотворното й влияние върху човешкия организъм. В писмо от 1 януари 1935 г. Е. Рьорих пише: ”Въобще Владиката настоятелно ни съветва да се научим да приемаме два пъти на ден сода. Това е изумително предпазно средство от много тежки заболявания, в частност и от рак” (писма на Елена Рьорих, т.3 с.74). На 4 януари 1935 – „Приемам я ежедневно, понякога при силно напрежение до осем пъти на ден по кафяна лъжичка. При това просто я изсипвам върху езика си и пия вода. Също действа забележително добре при всички простуди и напрежение на центровете горещо, но не прекипяло мляко със сода” (Писма, т.3 с.75). „Добре е и на децата да се дава сода в горещо мляко” (П6, 20,1). 18 юли 1935 „После ви съветвам ежедневно да приемате по два пъти на ден сода бикарбонат. При болки под лъжичката (напрежение в слънчевия сплит) приемът на сода е незаменим. Изобщо, содата е най-благодетелното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, започвайки от рака, но трябва да се научите да я приемате ежедневно без пропуски… Също при болки и парене в гърлото горещото мляко е незаменимо, но не прекипяло, а също със сода. Обичайната пропорция е кафена лъжичка на чаша. Съветвайте всички за содата. Също следете жлъчката да не се обременява и червата да са чисти” (П, 18.06.35). Великият Учител съветва ежедневно да се приема по два пъти на ден сода от всички. „Правилно е като не забравяте значението на содата. Не без причина я наричат пепел от Божествения Огън. Тя е от тези широко приложими лекарства, изпратени за полза на цялото човечество. Трябва да се помни за содата не само при болест, но и при благополучие. Като връзка с огнените действия, тя е щит срещу тъмнината и разрушението. Трябва да приучвате тялото си към нея дълго. Всеки ден трябва да я приемате с вода или мляко и при приема трябва да я направлявате към нервните центрове. Така постепенно имунитетът може да се възстанови” (МО2, 461). „За отслабване на диабета се приема сода… млякото със сода винаги е добро” (МО3, 536). „Явленията на преизпълване с психическа енергия предизвикват много симптоми, както в крайниците, така и в гърлото и стомаха. Содата е полезна за освобождаване от депресията, също и горещото мляко” (С, 88). „При раздразнение и вълнение ви съветвам мляко във всякакъв вид като противоотрова. Содата укрепва действието на млякото” (С. 534). „При вълнение – преди всичко, недохранване и валериан, и разбира се мляко със сода” (С, 548) (лечение на кашлица) „…Мускус и горещо мляко са добро предпазно средство.” „Содата е полезна и смисълът й е толкова близък до огъня. Содовите полета са наричани пепелта на Великия Пожар. Така в древността хората са познавали особеностите на содата. Повърхността на Земята е покрита със сода за широка употреба” (МО3, 595) „Запекът се лекува по различни начини, но се пропуска най-простия и естествен, а именно – простата хранителна сода с горещо мляко. В този случай действа металът натрий. Содата е дадена за широка употреба на хората. Но те не знаят за това и често приемат вредни и разрушаващи лекарства” (ГАЙ11, 5151).
„За обичайното прочистване на червата може да се добави редовен прием на питейна сода, която има способността да неутрализира много отрови…” (ГАЙ12, 147, М.А.Й.)
На 1 юни 1936 г. Елена Рьорих пише: „Но содата получи повсеместно признание и сега по нея много са увлечени в Америка, където тя се приема едва ли не против всички болести… Указанията са за прием два пъти на ден, също като при валериана, без да се пропуска ден. Содата предпазва от много заболявания, включително и рак” (Писма, т.3, с.147). 8 юни 1936 г. „Въобще содата е полезна почти при всички болести и е предпазно средство срещу много заболявания, затова не се притеснявайте да я приемате, както и валерианът” (Писма, т.2 с.215). „Това е изумително предпазно средство против много болести, в частност и рак. Чувала съм за случай на излекуване на дългогодишен открит рак чрез посипването му със сода. Когато си спомним, че содата е главната съставка на кръвта ни, то ще ни е лесно да разберем благотворното й действие. При огнени явления содата е незаменима” (П 3, 19, 1). За дозите на приемане Елена Рьорих пише: „Дозата сода за детето (диабетик на 11 години) – четвърт чаена лъжичка, четири пъти на ден” (Писма, т.3, с.74) „Един английски доктор е използвал обикновената сода за всички възпалителни и простудни заболявания, включително възпаление на дробовете. При това я е давал дори в големи дози, едва ли не по чаена лъжичка до четири пъти на ден в чаша мляко или вода. Разбира се, английската чаена лъжичка е по-малка от нашата – руската. Семейството ми при всички простуди, особено при ларингит и остра вирусна кашлица приема горещо мляко със сода. На чашка мляко се слага чаена лъжичка сода” (Писмо, т.3 с.116).
„Ако все още не сте приемали сода, то започнете с малки дози – по половин кафена лъжичка, два пъти на ден. Постепенно дозата може да се увеличи. Лично аз приемам дневно по 2-3 пълни кафени лъжички. При болки в слънчевия сплит и тежест в стомаха приемам много повече. Но винаги трябва да се започне от малки дози” (Писма т.3 с.309). 14 юни 1965 Б.Н.Абрамов е записал от Майка Агни Йога „Интересно е да се отбележи как крехките организми вече реагират на огненото напрежение. И е добре, ако някой може да регулира в организма си тези приливи на огнена енергия. Содата може да се окаже истинска панацея” (Г.А.Й. т.6, с.119, п.220).
Содата и алкалната среда имат огнена природа. За ползата от содата при растенията се казва: „Сутрин растенията могат да се полеят с добавена във водата щипка сода. При залез трябва да се полеят с разтвор на валериана (А.й. П.387). В храната на човека не „трябва да се използват изкуствено приготвени киселини” (А.Й. п.442) – явно е казано за вредата на изкуствените киселини, но изкуствените основи (содата и бикарбоната на калия) са по-полезни от хлорида и калиев оротат.
Содата трябва да се приема на гладно – 20-30 минути преди ядене (не трябва веднага след храна, ефектът може да е обратен) Започва се с малки дози – 1/4 чаена лъжичка, с постепенно увеличаване на дозата до ½ чаена лъжичка. Содата може да се разтвори в една чаша гореща преварена вода (горещо мляко) или да се приема в сух вид, изпита задължително с гореща вода или мляко (една чаша). Приема се от 2 до 3 пъти на ден.
Тази информация напоследък обиколи интернет пространството, но тъй като е прекаленно важна и ценна, трябва да бъде разпространена максимално. Това е една от онези добре забравени тайни на доброто здраве, потънали в забвение поради изключителната им простота и достъпност, неподвластна на патентоване и масовизиране от фармацевтичните гиганти. Толкова прости е ефективни са обикновената сода бикарбонат, която се оказва бич за туморните клетки и гъбичките, камъкът зеолит (клиноптилолит), с който изобилстват Родопите и който извежда от организма на човек всевъзможни отрови, шлаки и болестни микроорганизми, толкова просто нещо като ММС (Miracle Mineral Supplement), което се бори успешно с почти всички патогенни микроорганизми, причиняващи над 90% от болестите.
Тези неща е нужно да се знаят и разпространяват. Защото е време Човекът да се пробуди и поеме отговорност за собственото си здраве, радост, щастие и благополучие.
Всички сме наясно колко е вредно да се консумират прекомерни количества сол. И подобно на бялото брашно и бялата захар сме причислили бялата сол към категорията “Бяла смърт”. Но какво не знаем за солта и за лечебните й свойства – четете нататък.
Този разказ го прочетохме в един стар вестник, но е интересен и решихме да го споделим с читателите. Не се учудвайте – става дума за солта, за обикновената готварска сол, наричана „бяла смърт”. Иска ми се в някаква степен да я реабилитирам.
През Великата Отечествена война работех като старша операционна сестра в полева болница с хирурга Щеглов. За разлика от другите лекари той успешно лекуваше ранените с хипертоничен разтвор на готварската сол. Върху обширна част на замърсената рана той налагаше рехава и напоена със солен разтвор голяма салфетка След 3-4 дни раната става чиста, розова, ако температурата е била висока, се нормализира и след това се слагаше гипсова превръзка. След още 3-4 дни изпращаха ранените в тила. Хипертоничният разтвор работеше прекрасно и почти нямахме смъртност.
Десет години след войната, се възползвах от метода на Щеглов за лечение на зъбите си, а също и кариес, усложнен от гранулом. След две седмици вече имах резултат. После започнах да изучавам влиянието на соления разтвор върху болести като холецистита, нефрита, хроничния апандисит, ревмокардита, възпалителните процеси в белите дробове, ставния ревматизъм, остеомиелита, абсцесите след инфекции и т.н. Принципно това бяха отделни случаи, но всеки път получавах своевременно положителни резултати. После работих в поликлиника и бих могла да разкажа за много трудни случаи, когато превръзката със солен разтвор се е оказвала по-ефективна от всякакви лекарства. Лекувахме хематоми, бурсит, хроничен апандисит.
Работата е там, че соленият разтвор притежава абсорбиращи свойства и изтегля от тъканите течността с патогенна флора. Веднъж, по време на командировка, наех квартира. Децата на хазяйката боледуваха от коклюш. Те кашляха непрекъснато и мъчително. Направих им превръзка от солен разтвор върху гърба за през нощта. След половин час кашлицата спря и до сутринта не се появи. След четири такива превръзки болестта изчезна безследно. В същата поликлиника, за която стана дума, хирургът ми предложи да пробвам солевият разтвор за лечението на ракови образувания. Първият такъв пациент беше жена с ракова бенка на лицето. Забелязала я преди половин година – за това време бенката е потъмняла, увеличила обема си и започнала да отделя сиво-кафява течност.
Започнах да й слагам напоени със солен разтвор пластири. Още първият път бенката изсветля и се умали, втория – като че ли се сви и спря да сълзи. А след четвъртия път се върна до първоначалния си вид. С петият пластир лечението приключи без оперативна намеса. Следващият случай беше младо момиче с аденом на млечната жлеза. Предстоеше й операция. Посъветвах я преди операцията да прави солени превръзки на гърдата за няколко седмици. Представяте ли си – не се стигна до операция. След половин година тя получи аденом на другата гърда и отново я излекува с хипертонични превръзки без операция. Срещнах я след 9 години – чувстваше се добре и дори вече не си спомняше за болестта.
Бих могла да продължа историите за вълшебни изцеления с превръзка от хипертоничен разтвор. За преподавателя от институт, който след 9 такива превръзки се избави от аденом на простатата. За жената с левкемия, която за през нощта ползваше памучната си пижама като превръзка с хипертоничен разтвор и за три седмици възстанови здравето си.
Но сега искам да обобщя:
1. Готварската сол като 10 процентов воден разтвор е активен абсорбатор. Тя изтегля от болния орган всичко нечисто. Но ще има лечебен ефект само, ако превръзката е хигроскопична, а това се определя от качеството на използвания за превръзка материал.
2. Солената превръзка действа локално – само върху заболелия орган или участък от тялото. Тъй като поглъща течностите от подкожния слой, попива течностите от по-дълбоки слоеве заедно с болестотворните микроби, вируси и органични вещества. По този начин, чрез действието на превръзката се обновяват течностите, прочистват се тъканите от патогенни фактори и като правило се ликвидират патологичните процеси.
3. Превръзката от хипертоничен разтвор на готварската сол действа постепенно. Лечебният резултат се постига в продължение на 7-10 дни, а понякога и повече.
4. Използването на разтвора от готварската сол изисква известна предпазливост. Примерно, не ви съветвам да използвате за превръзка разтвор, чиято концентрация е повече от 10 %, а в някои случаи дори е по-добре да е 8 % (всеки фармацевт ще ви помогне да приготвите разтвора).
Сигурно бихте попитали къде гледат лекарите, след като е толкова ефективен хипертоничния разтвор, и защо този метод не се прилага широко? Мисля, че лекарите са като омагьосани от медикаментозното лечение. Фармацевтичните фирми предлагат все по-нови и по-скъпи лекарства. За съжаление, медицината също е бизнес. Проблемът е, че хипертоничният разтвор е прекалено прост и евтин. А животът ме е убедил, че такива превръзки са великолепно средство в борбата с много недъзи. Примерно при настинка и главоболие правя превръзка около главата през челото и тила за нощния сън.
След час-час и половина настинката изчезва, а до сутринта и главоболието. Още с появата на всяко простудно заболяване, започвам с превръзките, а ако съм изтървала момента и инфекцията е проникнала в гърлото и бронхите, то правя пълна превръзка с две локализации – първата обхваща главата и шията (от 3-4 слоя мека и тънка тъкан), втората – на гърба (от 2 слоя влажна и 2 слоя суха марля) обикновено за през нощта. Достатъчни са 4-5 такива процедури, като при това продължавам да си ходя на работа.
Преди няколко години моя роднина искаше съвет за дъщеря й, която имаше остри пристъпи на холецистит. В продължение на седмица й слагах памучна превръзка, където е локализиран болният черен дроб. Сгъвах на 4 ката кърпата, напоявах я със солевия разтвори го оставях за през нощта. Превръзките за черния дроб се налагат от основата на лявата млечна жлеза до средата по напречната линия на стомаха във височина. А в ширината си обхваща гръдната кост и от средата на корема отпред до гръбнака отзад. Бинтова се плътно с един широк бинт, стегнат на корема. След 10 часа се сваля и на същата област за половин час се слага топла грейка. Това се прави, за да може чрез дълбоко затопляне, да се разширят жлъчните пътища, за да може свободно да достигне до стомаха, сухата и сгъстила се жлъчна маса. Затова грейката в този случай е наложителна. Що се отнася до момичето, минаха доста години от това лечение и тя не се е оплаквала от подобни проблеми.
Не искам да давам адреси, имена, фамилии. Ако искате вярвайте, ако искате – не, но 4-слойната солева превръзка с памучно парче, наложен на двете гърди за 8-9 часа през нощта, помогна на жена да се избави от рак на млечната жлеза за 2 седмици. Моя позната с помощта на солени тампони, сложени директно в шийката на матката за 15 часа, се справи с рака там. След 2 седмично лечение разсейките намаляха 2-3 пъти, огнището стана по-меко и спря растежа му.
Няколко думи за технологията на солевите превръзки. Соленият разтвор може да се ползва само като превръзка, а не като компрес. Концентрацията на солта не трябва да надвишава 10 процента, но и не трябва да е по-малка от 8 процента. Превръзката с по-високо процентен разтвор може да доведе до разрушаване на капилярите в тъканите, където е наложен. Много е важен избора на материала за превръзка. Той трябва да е хигроскопичен, т.е. лесно да попива и без остатъци от мазнина, вазелин, спирт, йод, затова и мястото на превръзката трябва да се почиства. Най-добре е да се ползват ленена и памучна тъкан (кърпа), употребявана много пъти и толкова пъти изпирана. В краен случай можете да ползвате и марля. Последната се слага на 8 слоя, докато другите посочени – в 4. При налагането на превръзката, разтворът трябва да е достатъчно горещ. Превързочният материал се изтисква средно – нито да е сух, нито много влажен. Върху превръзката не се слага нищо, но може да се бинтова или да се прикрепи с лейкопласт. И това е всичко.
При различните белодробни процеси (изключваме кръвотечения от дробовете), е най-добре превръзката да се слага на гърба, при което да се спазва локализацията на процеса. Гръдният кош се бинтова достатъчно стегнато, без да нарушава дишането. Коремът може да се бинтова по-стегнато, тъй като през нощта се разхлабва и така вече не действа. На сутринта след свалянето на превръзката, е добре материалът да се изплакне хубаво с топла вода. За да прилегне добре към гърба, слагам върху влажното платно навита в цилиндър марля върху гръбначния стълб между лопатките и тогава бинтовам.
Ами това е всичко, което исках да споделя с читателите. Ако имате проблеми и не можете да ги решите в медицинските учредения, възползвайте се от солевите превръзки. Този метод не е сензационен, а е прост.
Проф. Филип Зимбардо от Станфордския университет: Съвременните мъже се скриха на най-сигурното място – интернет
