10 заблуди на българските интелектуалци

.

1001-ludmila-svetlin-kartinaИМА една особена порода българи, които наричат себе си “интелектуалци”. Повечето от тях живеят мизерно и изолирано и цялата им енергия отива в даване на интервюта, в които ругаят пазарното общество, или пък страдат по социализма, писателските почивни станции и евтината мастика в барчето на творческия съюз.

Те са живели в “блока на писателите” (представяте ли си примерно Фокнър и Селинджър да живеят в един блок и да си искат назаем чаша олио!). Някои от тях дори са писали нещо навремето, но никой не помни какво точно. И понеже поради особеностите на националния ни характер си нямаме нито Сахаров, нито Солженицин, нито Вацлав Хавел, ние сме принудени да се примиряваме с думите на тези сърдити старчета.

А думите им са глупави. Интелектуалците непрестанно предъвкват няколко несъстоятелни тези. Ето десет от тях:

1. Държавата се нуждае от културна политика

Под това изречение се крие един унизителен просяшки намек: “Държавата трябва да ме субсидира, за да пиша!”

Във времена, когато пенсионерите гладуват, а учителите ровят в кофите за боклук, е абсолютно неморално да искаш държавата да ти финансира бледите съчинения.

Да не би Хемингуей да е получавал субсидии от американския Конгрес?

Ако наистина си добър писател, излез на пазара и продавай. А ако не можеш – смени си професията.

2. Публиката е проста и не ме разбира

Ако се оплакваш от публиката, значи просто си некадърен. “Публиката” се води от простички и ясни критерии – четивно-нечетивно, интересно-досадно, остроумно-тъпо. Шекспир е показвал пиесите си пред публика от докери, проститутки и амбулантни търговци. И не се е оплаквал от вкусовете на “широката публика”. А пък ако смяташ, че творбите ти са оценени само от жена ти и от братовчед ти от Каспичан, защо мрънкаш? Пиши се елитарен автор и легни на тая кълка!

3. Глобализацията съсипва националната култура

В основата на тази заблуда стои един мрачен екзистенциален въпрос: Защо Гришам прави стотици милиони тираж, а моята жалка книжка не се харчи дори сред роднините ми?

Някои нагли копелета дори заявяват, че това било заради езика. Английският бил достъпен за милиони читатели, а българският – не. Грешиш, интелектуалецо. Не те четат не защото не разбират езика ти, а просто защото не ставаш за четене.

4. Младите хора не четат

Да, бе. “Хари Потър” и “Здрач” се четат предимно от пенсионери. Истината е, че днешните млади хора са много по-информирани от поколението на техните родители. Днес източниците на информация са много повече и кръгозорът на един съвременен тийнейджър е изключително широк. Разбира се, има индивиди, които от нищо не се интересуват, но такива има във всяка генерация.

5. Трябва да има данъчни облекчения за хората, които спонсорират изкуството

Тази горчива заблуда най-вероятно е дошла от средите на бизнеса. Някой некадърен автор се е напил по случайност с някой кадърен бизнесмен и е седнал да му реве, че се нуждае от спонсорство. Бизнесменът е проявил тактичност и вместо да му каже: “Нямам излишни пари за тъпите ти текстове”, се е измъкнал с витиеватото: “И аз милея за българската култура и бих я подкрепил, ако държавата ми даваше данъчни облекчения.”

Така в душата на бедния автор е покълнала илюзията, че бизнесът изгаря от нетърпение да финансира поредната му литературна чекия, но видиш ли – държавата пречи. Графоманията не бива да се толерира от държавата с никакви облекчения. Графоманията е болест и трябва да се лекува.

6. Има световен заговор срещу българската култура

Колкото по-неуспял е един човек в професията си, толкова по-лесно прегръща конспиративните идеи.

Приятна илюзия е да смяташ, че целият свят е срещу теб, защото се страхува от невероятния ти потенциал.

Много по-уютно се живее с такива героични заблуди, отколкото с истината, че светът дори не знае кой си и изобщо не му пука за теб.

Само си представете как в някакво мрачно помещение край една дълга дъбова маса са се събрали Мадона, Стивън Спилбърг, Джоан Роулинг, Джон Гришъм и Мик Джагър и трескаво умуват как да преебат българската култура.

7. Интелектуалците са морален ориентир на нацията

Историята ни учи, че всички опити на отделна каста да вземе монопол върху морала, завършват зле. В България въпросът опира до това доколко хората, които наричат себе си “интелектуалци”, имат право да морализаторстват.

Отварянето на досиетата даде отговор на този въпрос и показа как в България понятията “интелигенция” и intelligence са били свързани в една необяснимо топла връзка.

8. Свободният пазар вреди на изкуството

Когато се сблъска с факта, че творбите му не се харчат, интелектуалецът яростно се нахвърля върху пазарните закони.

Логиката му е приблизително такава: “Някой трябва да е виновен за това, че не мога да продам труда си. Този някой не съм аз, защото аз никога не съм виновен. Значи виновен е гадният пазар.”

Тази псевдологика води до яростни нападки към хората, които успяват да продадат книгите си, картините си, музиката си.

Те са обвинени във всички смъртни грехове. Гилдията на неуспелите ги дамгосва с определения като “халтураджии”, “продажници” и “чалгаджии” и отказва да си говори с тях.

9. Интелектуалците могат да учат правителството как да управлява

В България политиката все още е аматьорска дейност и това дава кураж на някои нереализирани писатели, художници и музиканти да претендират, че могат да дават акъл на властта.

Тези им напъни са замаскирани с благородни фрази като “нека с общи усилия да излезем от кризата”, “да работим на ползу роду” и т.н.

Тези хора хем искат да са близки до властта, за да се ползват от облагите й, хем отказват да носят отговорност, а предпочитат да “участват на експертно ниво”, сиреч да дават акъл, без да им пука за последствията.

10. И ний сме дали нещо на света

Да лежиш на стари лаври, е приятно, но не е продуктивно. Това, че си роден в страната на Ботев и Вазов, не те прави Ботев и Вазов.

Това, че живееш в общество с някакви литературни традиции, не те прави автоматично част от тези традиции.

Доста тъпо е да се хвалиш с текстове, които не ти си написал.

Има една притча за един човек, който карал гъски към пазара. И понеже гъските по природа са си гъски и разбират само от бой, той ги налагал с върбова пръчка.

Една от гъските (очевидно интелектуалка) се обърнала към човека и изкрякала:

– Как не те е срам да ни удряш, знаеш ли ние кои сме! Нашите деди някога са спасили Рим!

А човекът я шибнал още по-силно с пръчката и казал:

– Да, зная, че вашите деди са спасили Рим. А вие какво сте направили?

* От фейсбук страницата на Иво Сиромахов

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.