Държавна сигурност – майката на българските спецслужби

.

Държавна сигурност не е измислена от комунистите, а против комунистите. За първи път страховитото словосъчетание Държавна сигурност се споменава в Закона за защита на държавата през 1924 г. Тогава тя е само отдел към Дирекция на полицията и има основно контраразузнавателни функции. Постепенно и в царска България ДС започна да играе ролята на своеобразна политическа полиция, вътрешнополитическо разузнаване и следене на партийни лидери. В периода 1941-44 г. отдел “Държавна сигурност” се е занимавал с борбата против комунистите и с противодействие на съветското влияние и подривна дейност по време на Втората световна война. Веднага след 9 септември 1944 г. ДС попада под контрола на Българската работническа партия-комунисти и започва да изпълнява функциите, които тя му нарежда. Дейността й е особено любопитна за тях, тъй като в нейните архиви се крият информаторите на полицията срещу антифашистите. През цялото си съществуване до 1990 г. Държавна сигурност е подвластна на комунистическата партия. До степен, че няма нормативен документ, който да регламентира нейната дейност като държавна структура, но има редица запазени решения на Политбюро и ЦК на БКП, които изясняват нейният статут като орган на партия. Така че е доста голяма заблудата, че Държавна сигурност е управлявала държавата при Живков. По-скоро е вярно обратното – че Държавна сигурност е служила основно на комунистическата партия и нейните лидери.

Първите седем години на ДС

Овладяването на отдел “Държавна сигурност” от дошлите на власт комунисти става много бързо. Първоначално нейните задачи са определени в съответствие със задачите за укрепване на управлението им в годините след 1944 г. Една от първите й приоритети е била да добива информация за представителите на западните страни в Съюзническата контролна комисия и това е било може би най-чистата контраразузнавателна дейност. Втората й функция е била да се следят опозиционните партии, които са били преки съперници на БРП-комунисти, а третата след приемането на Закона за народния съд – проследяване и задържане на лица, издирвани от този съд. Така още в смутните години между 1945 и 1950 г. Държавна сигурност започва да оформя своята физиономия като основен репресивен апарат на комунистическата партия.
За истинската рождена дата на Държавна сигурност се смята 1947 г., когато отдел “Държавна сигурност” към Дирекция на народната милиция се превръща в Дирекция “Държавна сигурност”. Това става със специално постановление на Министерския съвет. Държавна сигурност става подразделение на МВР с четири отдела, които са се занимавали с проследяване, задържане и разследването на врагове на партията и народа. За бързо съдене на враговете е бил създаден и отдел “Следствен” към дирекцията. Този отдел е бил доста мрачен, като се имат предвид неговите функции за разследване на контрареволюционни елементи. През 1949 г. покрай Закона за опазване на държавната тайна към Държавна сигурност се създава специална служба “Държавна тайна”.
Дядото на сегашната Национална служба за сигурност се е казвал Второ управление на Държавна сигурност, оформено в началото на петдесетте години. Тогава контраразузнаването се структурира с шест отдела и две отделения. Петдесетте години са един от най-мрачните периоди на социалистическа България и за това голяма заслуга имат структурите на Държавна сигурност, които са арестували, следели, правили обиски, фабрикували доказателства и пращали хора в лагерите и затворите.

Разузнаване и военни

Горе-долу по същото време се поставят и основите на външното разузнаване.
Военното разузнаване, което през 1945 г. все още запазва своите контури, започва да се реорганизира. Първоначално новите властници не пипат кадровия състав на военното разузнаване поради включването на България във Втората световна война на страната на Съветския съюз. Единствената промяна е, че военните части се ръководят от политкомисари по руски образец. В началото на петдесетте години обаче голяма част от тези разузнавачи вече са по затворите основно по идеологически съображения. През 1947 г. военното разузнаване става разузнавателен отдел, а военната политическа полиция се отделя от него и става отдел “Специален”, а ВКР се обединява с контраразузнаването. Така през 1951 г. е създадено Трето управление на ДС с десет отдела, което всъщност е военното контраразузнаване.
Успоредно с изграждането на Държавна сигурност започва и създаването на структури на всички отдели по околии. Това важи както за контраразузнаването, така и за ВКР и военното разузнаване. Това особено важи за пограничните райони поради заплаха от диверсия.
Пак по това време е създадена и структура за външното разузнаване, което е различно от военното външно разузнаване и е отдел на подчинение на Държавна сигурност. В общи линии от това време датира и практиката служители на външнополитическото разузнаване и на военното разузнаване да служат под прикритие в българските дипломатически мисии в чужбина. Изследователи твърдят, че има запазени в архивите на Министерството на отбраната специални постановления, в които тази практика е регламентирана. Структурирането на външното разузнаване е обусловено от международното положение и новите ангажименти на България към създалата се социалистическа общност. От 1944 г. до 1989 г. и във външнополитическото, и във военното разузнаване е имало т. нар. съветски съветници, които не са били нищо друго освен служители на Главно разузнавателно управление на СССР и освен за свръзка са бабували на изграждането на българските спецслужби и са ги наставлявали.

КДС – оригиналът

Прословутата абревиатура, която стряска съня на всички през целия социалистически период – КДС, е измислена през 1963 г. Тогава Дирекция “Държавна сигурност” става комитет към МВР. Общо взето, тогава структурата на Държавна сигурност започва да придобива вида, какъвто тя има и през последните години на социализма. Само две години по-късно КДС минава на пряко подчинение на Министерския съвет. През 1969 г. обаче комитетът отново минава под шапката на МВР и става Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност. По-правилно е обаче да се каже, че МВР минава на подчинение на Държавна сигурност, тъй като министър става дотогавашният шеф на КДС Ангел Солаков. Негов първи заместник и пряк наблюдател на дейността на КДС става обвитият в мрачна слава Мирчо Спасов, който дотогава е бил зам.-директор на КДС. Вторият заместник на Солаков – Григор Шопов, също дотогава е бил зам.-директор на КДС. Така на практика МВР е изцяло обсебена от кадрите на Държавна сигурност.
Всъщност структурата на Държавна сигурност такава, каквато тя стана известна на българската общественост в края на 1989, е създадена именно през 1969 г. Тогава се утвърждава и конструкцията на ДС с две главни управления – Първо и Второ, съответно разузнаване и контраразузнаване, и четири управления: Трето – ВКР, Четвърто – техническо, Пето – УБО, и Шесто – борба с идеологическата диверсия.

Икономиката – дело на всеки

В началото на седемдесетте години на двете главни управления им се вменява допълнителна задача – да работят по опазване и развитие на икономиката на страната. Това е отбелязано със създаването на специални икономически отдели в разузнаването и контраразузнаването, но до изграждането на самостоятелни управления се стига едва в средата на 80-те години. Идеята е да се подпомага икономиката на страната чрез хора, които се обучават навън – чрез разузнаването и чрез опазване от икономически шпионаж, транспорта и селското стопанство – задача на контраразузнаването. До средата на 80-те години в контраразузнаването има четири отдела, които се занимават с различните отрасли на икономика, а в разузнаването има два. През 1986 г. в рамките на Второ главно управление се създава Четвърто самостоятелно управление “Икономика”, като една от функциите му е да предпазва от корумпиране ръководните стопански кадри и специалистите и да следи за разхищение на народното стопанство. Сред правомощията на Държавна сигурност е попадало и създаването и контролирането на държавните контрабандни канали на оръжие, наркотици, цигари и други стоки. Затова в повечето външнотърговски дружества от типа на Кинтекс, които са се занимавали с тази дейност, 70 на сто от служителите са били служители на Държавна сигурност или Разузнавателното управление към Министерството на народната отбрана (РУМНО). През 1984 г. се взима решение за създаване на фирми в чужбина за заобикаляне на ограниченията на Запада за нови технологии. По принцип решението е на политбюро, но фирмите са се управлявали от хора на Първо главно управление и РУМНО.

Четвърто НТР или УНТР

Сред обществото битува една заблуда, че Четвърто управление на Държавна сигурност всъщност е прословутото разузнавателно управление, познато като НТР, което се е занимавало с кражби на технологии от западните държави, реализирало проекта “Нева” и т.н. Грешката идва от абревиатурата, която и в двата случая означава научно-техническо разузнаване. Четвърто управление на ДС всъщност е техническа служба, която се е занимавала с подслушването и обезвреждането на бомби. Неин пряк наследник е доскорошната служба, а сега дирекция “Оперативно-техническа информация” към МВР (СОТИ, сега ДОТИ). Служителите на СОТИ забъркаха скандала с подслушвателните устройства на главния прокурор Филчев. Към Държавна сигурност е имало и други технически служби като самостоятелни отдели – за защита на връзките, външно проследяване, архив и картотеки и др.
Управление “Научно-техническа информация” – митичното НТР, за чиито служители след 1990 г. се твърди, че са приватизирали външнотърговските фирми, е създадено в средата на 80-те години чрез обединението на 7-и и 11-и отдел на Първо главно управление. То е със статут на самостоятелно управление в рамките на ПГУ. Неговите служители са работили под прикритие зад граница и са управлявали външнотърговските фирми, създадени с извънбюджетни сметки. Наистина голяма част от тези фирми са били “приватизирани” от своите служители. В един доклад от 1997 г. бившият вътрешен министър Богомил Бонев твърдеше, че оборотът на тези фирми през 1989 г. е около 700 милиона долара.

Мрачното Шесто

Славата на Шесто управление като най-мрачния репресивен апарат за интелигенцията всъщност се носи от средата на 80-те години, когато негови служители започват усилена работа по смяната на имената на българските турци. Иначе Шесто управление е създадено за борба с идеологическата диверсия, но постепенно започва да разширява дейността си и да изземва функциите на Второ главно управление. Контраразузнаването постепенно се отърсва от идеологическата си насоченост и търсенето на врага с партиен билет от 50-те и 60-те години и се насочва към икономиката и борба с чуждите разузнавания, вербуване на чужденците, следене на посолствата или филтриране на български граждани, заподозрени в “предателство на родината”. Шесто управление, напротив – работи по интелигенцията и идеологическата диверсия, чуждите и българските журналисти и не на последно място по елита на партията. Шести отдел се е занимавал именно с разложението сред висшите партийни кадри и тяхното обкръжение. Но наред с това в него се е намирал и отдел за борба с терора, който разкри серията от бомбени атентати на турската група в периода 1983-1985 г. За ролята на Шесто е изписано много, особено за “заслугите” му около демократичните промени, но и до днес редица неща от неговата дейност остават тайна.

Краят на ДС

Със закриването на Шесто управление на 5 януари 1990 г. започва краят на Държавна сигурност. Тогава част от кадрите в него се пренасочват към пресцентъра на МВР, с идеята това да стане самостоятелна служба към Държавна сигурност. Друга част от служителите на Шесто, които са работили по турския и арабския национализъм, ислямските фундаменталисти, терора, отиват в новосъздадената Служба за защита на конституцията, която става наследник на Второ главно управление на ДС на 26 февруари 1990 г. Няколко дни по-късно с указ на Държавния съвет е създадена Националната разузнавателна служба и тя излиза от структурите на МВР. Трето управление на ДС – военното контраразузнаване, преминава на управление към Министерството на отбраната. На 16 март същата година е закрито и оперативно-техническото управление – Четвърто, и се създава Службата за оперативно-техническа информация към МВР. Закрива се и четвърти самостоятелен отдел и той се преобразува в Служба за защита на връзките.
Пето управление на ДС – УБО, става Национална служба за охрана. Година по-късно Националната служба за защита на конституцията става Национална служба “Сигурност” и се създава Централната служба за борба с организираната престъпност, като гръбнакът й стават служители от Шесто управление за борба с контрабандата на културно-исторически паметници.
Така безславно завършва историята на Държавна сигурност, но призракът й досега тегне върху българските политици. Една от причините е, че Държавна сигурност е поддържала огромен апарат от агенти, много хора са били принуждавани да сътрудничат пряко волята си, а други са избирали точно този път, за да се издигат в кариерата. Опитите да се разсекретят досиетата на Държавна сигурност досега останаха неуспешни, защото желанието се сблъскваше със серия от компромати, политически целесъобразности и нагли отрицания. От вече единадесетгодишния преход стана ясно, че спецслужбите няма и не искат да се променят въпреки многобройните реорганизации.

Анархията на спецслужбите

Последните десет години държавата се разтърсваше от скандали, инспирирани от специалните служби. Почти няма афера, в която някоя служба със специален статут да не бъде замесена. От фабрикуването на “оня списък” до последните публикувани доклади на НСБОП за спиртната афера и на НСС за връзките на Богомил Бонев с икономически субекти и нарушенията на Марин Маринов и Едит Гетова. Изобщо в демократичната ни държава стана все по-удобна употребата на специалните служби за политически борби.
След публикуването на “оня списък” последва скандалът с албанската сделка и замесването на имената на двама от съветниците на Филип Димитров в нея. Така през 1992 г. падна първото правителство на СДС. Информацията беше изнесена от тогавашния шеф на НРС Бриго Аспарухов. Причината беше, че Филип Димитров запита Конституционния съд на кого трябва да е подчинена разузнавателната служба.
След това дойде скандалът “Орион”, който постави началото на края на правителството на Жан Виденов. Докладите за “Орион” бяха на ЦСБОП и НСС. По време на газовата война с Русия в първата година на Костовото управление пак спецслужбите атакуваха със свои разработки субектите в този спор. Само преди година докладът на НСС за корупция във висшите етажи на властта стана причина Иван Костов да ремонтира основно първото си правителство и т.н.

Служби без закон

Една от основните причини за тези скандали безспорно е липсата на законова база на някои от специалните служби. Националната разузнавателна служба все още действа с указ от нейното създаване през 1990 г., който препраща към тайни постановления от 1974 г. Разузнавателното управление на Министерството на отбраната също не е регламентирано със специален закон, военното контрарузнаване също. Националната служба за охрана също действа с укази и постановления.
От специалните служби само дейността на НСС и НСБОП е регламентирана по Закона за МВР от 1997 г.
Липсата на закон естествено поставя под невъзможност контрола над НРС, РУМНО и ВКР. Това състояние за тях обаче е доста удобно, защото така се превръщат в затворени общества, които се подчиняват на свои си правила и им позволява да правят каквото си искат, като се подчиняват само на прекия си началник.
Идеята да се създаде закон за сигурността, в който да бъде регламентирана работата на всички специални служби, изглежда, ще се провали. Този закон беше прокламиран преди няколко месеца, но доработката му беше забавена. В основата му беше залегнал унгарският пример. Унгария прие закона си през 1995 г. чрез агенция за сигурността, на която са подчинени всички специални служби. Тя координира и контролира работата на тайните ченгета, без да може да ги управлява. Обещанието за приемането на такъв закон обаче се разми, а до края на този парламент остава прекалено малко време, за да се очаква, че той ще бъде приет. Това състояние на службите много прилича на действието на Държавна сигурност – да работи дълги години без закон, подчинена само на политическата целесъобразност.
Липсата на нормативна база или наличието на калпава регламентация обаче дава възможност и на политици, и на ченгета да употребяват правомощията си така, както на тях им е добре. Затова поне до изборите държавата ще се тресе от скандали, в които все по-често ще се чува “източници от спецслужбите”.

http://www.capital.bg/

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert