Животът никога не свършва

Две все още неродени близначета, братче и сестриче, си говорели в утробата на майка си и обсъждали неизвестното, което им предстои.
– Ти вярваш ли в живота след раждането? – попитало братчето.

– Разбира се, че вярвам. Всеки знае, че животът след раждането съществува – сериозно се произнесла сестричката. – Причината да сме тук, в утробата, е да съберем сили и да се подготвим за това, което ни предстои.

– Живот след раждането? Ама че глупост! Ти как си го представяш изобщо, какъв ще е този живот?

– Не съм сигурна какво точно представлява, но вярвам, че там ще бъде светло и красиво, и ще правим неща, каквито тук не можем. Например ще се разхождаме сами и ще се храним с устата си…

– Ти полудя ли? Къде се е чуло и видяло такова нещо? Да се разхождаме сами и да се храним сами… звучи абсурдно. Защо тогава имаме пъпна връв? Не, не може да има живот след раждането.

– Напротив! Ще е малко по-различно, отколкото е тук, но живот има. Сигурна съм в това.

– Как може да си сигурна?! Все още никой не се е върнал оттам, за да ни разкаже. Това, което знаем със сигурност, е, че животът завършва с раждането. И че животът е страдание в пълен мрак.

– Не, грешиш! Не зная как точно изглежда животът след раждането, но знам, че тогава започва истинският живот. Освен това там ще видим мама, която ни обича и се грижи за нас.

– Ти вярваш в мама! И къде според теб е тя в момента?

– Тя е навсякъде около нас. Тя е причината да ни има, да сме живи и да се движим. Без нея просто нямаше да съществуваме.

– Глупости! Мама е просто една измислица! За да повярвам в нея, трябва да я видя с очите си. Но аз никога не съм я виждал, следователно тя не съществува.

– Грешиш. Аз непрекъснато усещам ласките и любовта ѝ. А понякога, когато наоколо е съвсем тихо, я чувам как пее. Повярвай ми, истинският живот започва след раждането.

И тогава момченцето, което се родило първо, проплакало от ярката светлина…

„Човек е това, в което вярва.“ Антон Павлович Чехов

Гнездото

Правилата на Съдбата

.

съдбаЗа постигане на желаното, едно желание не е достатъчно – трябва да се вземе решение. Само тогава се появяват възможности.

За да промените пътя си, трябва да спрете, и едва след това да започнете движение в друга посока.

В живота се плаща за всичко. Но най-скъпо струва бездействието. Понякога това става ясно едва в края на живота.

Ако човек през цялото време се страхува да не направи грешка, дори не подозира, че това е най-голямата грешка в живота му.

Ако видите, че поставената цел е недостижима, съсредоточете се върху други цели. След като ги постигнете, опитайте се да постигнете първата цел.

Ако не искате нищо от живота, той нищо няма да ви даде. Ако поискате нещо неопределено, ще получите също нещо неопределено.

В живота няма абсолютно удоволствие. То винаги е ограничено от нашето възприятие на света.

Ако искате промяна, бъдете активни. Така няма да пропуснете възможностите, които предлага съдбата. Определете маршрут и краен пункт. Но за да стигнете до него, трябва да тръгнете на път.

Животът винаги ви принуждава да решавате проблеми, които избягвате. Не можете да избягате от тях, защото ако заобикаляте един проблем сега, ще трябва да го решите на друг етап от живота. Само че тогава ще трябва да платите много повече.

Избор в живота винаги има. Понякога това е липсата на избор.

Получавайки нещо, винаги губите друго. Загубите са неизбежни. Но те винаги могат да се разглеждат като нова придобивка.

Новото винаги включва разрушаване на старото. Но е необходимо не само да се унищожи, но и да се разчисти място. А за това са нужни усилия, време и знания. Ако не разполагате с такива знания е по-добре да не разрушавате, защото може да изградите нещо ужасно.

Всеки един от нас привлича точно това, което най-много обича, чака или се бои, тъй като върху това се съсредоточава съзнанието. Съдбата никога не дава нещо излишно. Тя е щедра, но само в рамките на желаното. Разширете рамките и ще получите повече.

Невъзможно е да се разбере нещо, без да се познава неговата противоположност. Някого обичаме, друг мразим. С някого дружим, с друг се конкурираме. Придобиваме и губим, срещаме се и се разделяме. Човек се стреми към стабилност и в същото време изпитва неудовлетворение от монотонността на живота.

За да постигнем хармония в живота, ние се нуждаем от хармония вътре в себе си. Това е приемане на собствените ни силни и слаби страни, осъзнаване несъвършенството и вътрешното спокойствие. Необходимо е съзнанието, поведението и чувствата да действат съгласувано.

Светът не е създаден само за удоволствия. Много често той не съответства на нашите очаквания и идеи за него.

Човек, който не е в състояние да прави добро, никога не е в състояние да направи оценка на добротата, получена от другите.

Човек винаги се дразни от онези неща у хората, които има в себе си. Другите хора могат да бъдат наши огледала. Човек само трябва да се вглежда в тях внимателно. Тогава ще може да се опознае по-добре.

Трудно е да се устои на негативните мисли. Изберете от рояка отрицателни мисли една и я подтиснете. Тогава вие ще прекъснете вредната верига и тя няма толкова много да ви дразни.

Светът около нас е абсолютно неутрален. Самите ние го правим добър или лош. Опитвайте се да възприемате реалността положително и тогава той ще стане щастлив и радостен.

gnezdoto.net