Никой закон не е в състояние да въздейства така възпиращо на човека, както насаждането на чувство на вина и срам. Никой закон не може да отнеме човешката свобода – на мисълта, словото и действието, като една малка, но за сметка на това гръмогласна армия от „морални обвинители“, самопровъзгласили се за морални съдници от последна инстанция. Всеки, който си позволи дори да помисли нещо, което е на повече от милиметър от вярванията им, бива „обвинен“ и заставен да изпитва срам и вина за мислите си. Постепенно такъв спира да мисли изобщо, престава да действа според убежденията си. Престава да действа изобщо.

Но кои са тези съдници, които могат да накарат мислещото човешко същество да се превърне постепенно в блееща овца, единствено способна да повтаря като папагал звуците на звънчето, прозвъняло първо? Едно време това бяха комунистите. Днес това са западните им прогресивни събратя, под чието давление се излюпват все „по-модерни“ люде и тук – на изток. Същите онези западни прогресиви, които преди години не спираха да обясняват на сънародниците си колко красив свят се градеше тук – в източното полукълбо. След като източната им лъжа рухна и всички видяха отвратителното ѝ лице, белязано от мизерията и моралната разруха, те бързо се преориентираха и започнаха да пеят други песни. Приспивни песни.

Песните на политкоректността, недискриминацията, мултикултурната асимилация на традиционни автентични ценности, природата. Червените им очила просто избледняха от времето и станаха розови. Можете да видите оригиналния им цвят в краищата на рамките, където заварките са запазили ъгълчетата с червена боя.

Всеки, който им възрази, бива безпощадно заливан с тонове вина и срам. Всеки, който си позволи да се постави над мравката и тревичката, бива изравняван със земята. Всеки, който си позволи да следва собствени културни ценности, бива наричан безкултурен. Всеки, който си позволи да дискриминира и да покаже, че нещо просто не му се нрави, бива обявяван за расист. Всеки, който си позволи да нарече истината с думата за нея, бива обявяван за лъжец.

Не се чувствайте виновни и не се срамувайте, че сте по-висши създания от мравките и тревичките. Това е истината – такива сте. Вие сте човеци.

Не се чувствайте виновни и не се срамувайте от традициите си – вие не сте се излюпили от яйце, снесено в неизвестен курник насред нищото. Човеци са ви родили. Човеци, живели според собствените си разбирания достатъчно дълго, за да се появите и вие.

Не се чувствайте виновни и не се срамувайте от собствените си предпочитания и собствените си антипатии. Вие сте човеци и имате право да избирате кого да харесвате, кого да обичате, с кого да си лягате, кого да пускате в дома си, с кого да правите каквото и да било и с кого да не го правите. Точно за това сте живи – защото всички човеци преди вас са избирали и подбирали само онези неща, които не са несъвместими със собствения им живот.

Не се чувствайте виновни и не се срамувайте да назовавате истината. Само така умът ви няма да залинее, та да не може един ден да разпознае стената насреща, привикнал да я игнорира, създавайки си илюзия за безбрежно поле от рози. Само това ще ви спаси от участта да се превърнете в купчина пихтия, когато звънчето изсвири „ходом към стената“.

Николай Христов / atlas-bg.eu