Schlagwort-Archive: война

Украински шпиони, дълбоко свързани с ЦРУ, водят сенчеста война срещу Русия

Veröffentlicht am von
Antworten
Руският националист Александър Дугин присъства на погребението на 23 август 2022 г. в Москва на дъщеря си Дария Дугина, която е загинала при експлозия на автомобил. (Евгени Бугубаев/Anadolu Agency/Getty Images)


КИЕВ – Претъпканата кола, в която пътуват майка и 12-годишната ѝ дъщеря, изглежда едва ли заслужава вниманието на руските служители по сигурността, докато се приближава към граничен контролно-пропускателен пункт. Но най-малко забележимата част от багажа – сандък за котка – е била част от сложен, смъртоносен заговор. Според служители по сигурността, запознати с операцията, украински агенти са инсталирали скрито отделение в кошарата за домашни любимци и са го използвали, за да скрият компоненти на бомба.

Четири седмици по-късно устройството е взривено край Москва в джип, управляван от дъщерята на руски националист, който призовал страната си да „убива, убива, убива“ украинците.

Операцията е организирана от Службата за вътрешна сигурност на Украйна (СБУ), твърдят служители, които са предоставили подробности, включително за използването на сандък за домашни любимци, които не са били разкривани досега. Нападението от август 2022 г. е част от бушуващата сенчеста война, в която украинските шпионски служби също така два пъти са бомбардирали моста, свързващ Русия с окупирания Крим, пилотирали са дронове в покрива на Кремъл и са направили дупки в корпусите на руски военни кораби в Черно море.

Тези операции бяха окачествени като крайни мерки, които Украйна беше принудена да предприеме в отговор на руската инвазия миналата година. В действителност те представляват способности, които украинските шпионски служби са развили в продължение на почти десетилетие – от момента, в който Русия за пръв път завзе украинска територия през 2014 г. – период, през който службите също така установиха дълбоки нови връзки с ЦРУ.

Според настоящи и бивши украински и американски служители в мисиите са участвали елитни екипи от украински агенти, съставени от дирекции, които са били сформирани, обучени и оборудвани в тясно сътрудничество с ЦРУ. От 2015 г. насам ЦРУ е похарчило десетки милиони долари, за да превърне украинските служби, формирани по съветски образец, в мощни съюзници срещу Москва, твърдят служители. Агенцията е предоставила на Украйна съвременни системи за наблюдение, обучила е новобранци в обекти в Украйна, както и в Съединените щати, изградила е нови щабове за отделите в украинската агенция за военно разузнаване и е обменяла разузнавателна информация в мащаби, които биха били немислими преди Русия незаконно да анексира Крим и да разпали сепаратистка война в Източна Украйна. ЦРУ поддържа значително присъствие в Киев, твърдят официални лица.

Степента на ангажираност на ЦРУ със службите за сигурност на Украйна не е разкривана досега. Представители на американското разузнаване подчертават, че агенцията не е участвала в целенасочени операции за убийства, извършвани от украинските служби, и че работата ѝ е била насочена към укрепване на способностите на тези служби да събират разузнавателна информация за опасен противник. Високопоставен служител на разузнаването заяви, че „всички потенциални оперативни опасения са били ясно предадени на украинските служби“.

Много от тайните операции на Украйна са имали ясни военни цели и са допринесли за отбраната на страната. Взривяването на кола бомба, при което загина Дария Дугина, обаче подчерта, че Украйна е възприела това, което официалните лица в Киев наричат „ликвидиране“, като военно оръжие. През последните 20 месеца СБУ и нейният военен аналог – ГУР, извършиха десетки убийства на руски официални лица в окупираните територии, предполагаеми украински сътрудници, военни офицери зад фронтовата линия и видни поддръжници на войната дълбоко в Русия. Според украински и западни официални лица сред убитите са бивш командир на руска подводница, който прави джогинг в парк в южния руски град Краснодар, и военен блогър в кафене в Санкт Петербург.

Афинитетът на Украйна към смъртоносни операции усложни сътрудничеството ѝ с ЦРУ, като породи опасения за съучастие на агенцията и предизвика безпокойство сред някои служители в Киев и Вашингтон.

Дори тези, които смятат подобни смъртоносни мисии за оправдани по време на война, поставят под въпрос полезността на някои удари и решения, довели до насочване на удари срещу цивилни граждани, включително Дугина или баща ѝ Александър Дугин – който според официални лица е бил набелязаният обект – вместо срещу руснаци, по-пряко свързани с войната.

„Имаме твърде много врагове, които е по-важно да неутрализираме“, заяви високопоставен служител от службата за сигурност на Украйна. „Хора, които изстрелват ракети. Хората, които извършиха зверства в Буча.“ Убийството на дъщерята на поддръжник на войната е „много цинично“, каза служителят.

Други се позовават на по-широки опасения относно безмилостните тактики на Украйна, които може да изглеждат оправдани сега – особено срещу страна, обвинена в широко разпространени военни зверства – но по-късно може да се окаже трудно да бъдат овладени.

„Ставаме свидетели на раждането на разузнавателни служби, които приличат на Мосад през 70-те години на миналия век“, каза бивш високопоставен служител на ЦРУ, имайки предвид израелската шпионска служба, която отдавна е обвинявана в извършването на убийства в други държави. Умението на Украйна да провежда такива операции „крие рискове за Русия“, каза служителят, „но крие и по-широки рискове“.

„Ако разузнавателните операции на Украйна станат още по-смели – например насочени срещу руснаци в трети страни – можете да си представите как това може да предизвика разрив с партньорите и да влезе в сериозно противоречие с по-широките стратегически цели на Украйна“, каза служителят. Сред тези цели е членството в НАТО и Европейския съюз.

Статията се основава на интервюта с повече от две дузини настоящи и бивши служители на украинското, американското и западното разузнаване и сигурност, които са говорили при условие за анонимност поради съображения за сигурност, както и поради деликатността на темата. Натискът върху Киев да постига победи срещу Русия и да намира начини да възпира по-нататъшна агресия създава стимули за преувеличаване на данните и възможностите на украинските служби. The Post провери ключови детайли с множество източници, включително западни служители с достъп до независими източници на разузнавателна информация.

ЦРУ отказа да коментира.

Партньорство между ЦРУ и Украйна

Служителите на СБУ и ГУР описват разширяването на оперативните си функции като резултат от извънредни обстоятелства. „Всички цели, поразени от СБУ, са напълно законни“, заяви директорът на агенцията Василий Малюк в изявление, предоставено на The Post. В изявлението не се говори конкретно за целенасочени убийства, но Малюк, който миналия месец се срещна с висши служители на ЦРУ и други американски служби във Вашингтон, заяви, че Украйна „прави всичко, за да гарантира, че справедливото наказание ще „застигне“ всички предатели, военнопрестъпници и колаборационисти“.

Настоящи и бивши американски и украински служители заявиха, че и двете страни са се стремили да поддържат внимателна дистанция между ЦРУ и смъртоносните операции, извършвани от партньорите му в Киев. Служители на ЦРУ са изразили възражения след някои операции, казаха служители, но агенцията не е оттеглила подкрепата си.

„Никога не сме въвличали международните си партньори в тайни операции, особено зад фронтовата линия“, заяви бивш високопоставен служител на украинските служби за сигурност. Оперативните работници на СБУ и ГУР не са били придружавани от колеги от ЦРУ. Украйна избягваше да използва оръжия или оборудване, които могат да бъдат проследени до американски източници, и дори тайните потоци на финансиране бяха отделени.

„Имахме много ограничения за оперативна работа с украинците“, каза бивш служител на американското разузнаване. Акцентът беше поставен „по-скоро върху сигурните комуникации и техниките“ и търсенето на нови източници на разузнавателна информация в Русия, „а не върху това как да взривим един кмет“. Никога не съм имал чувството, че сме участвали в разработването на техните операции“.

Въпреки това длъжностните лица признават, че понякога границите се размиват. Служителите на ЦРУ в Киев са били запознати с някои от по-амбициозните планове на Украйна за удари. В някои случаи, включително бомбардировката на Керченския мост, служителите на САЩ са изразили загриженост.

Шпионите на Украйна разработиха свои собствени правила за това кои операции да се обсъждат и кои да се държат в тайна. „Имаше някои неща, за които може би не бихме говорили“ с колегите си от ЦРУ, каза втори служител от службите за сигурност на Украйна, участвал в такива мисии. Според него преминаването на тези граници би довело до кратък отговор от страна на американците: „Ние не искаме да участваме в това.“

Дълбокото партньорство на ЦРУ с Украйна, което продължи дори когато страната се оказа въвлечена в скандала с импийчмънта на президента Доналд Тръмп, представлява драматичен обрат за агенциите, които десетилетия наред бяха от противоположните страни на Студената война. Отчасти заради това наследство, казват служителите, едва миналата година ЦРУ извади Украйна от списъка на агенцията с държави, които се смятат за толкова рискови за сигурността, че контактите с техни граждани за служителите на агенцията са забранени без предварително разрешение.

Сътрудничеството между ЦРУ и Украйна се зароди след политическите протести през 2014 г., които накараха проруския президент на Украйна Виктор Янукович да избяга от страната, последвани от анексирането на Крим от Русия и въоръжаването на сепаратистите в източните региони Донецк и Луганск.

Началните етапи на сътрудничеството са условни, твърдят служители, предвид опасенията и на двете страни, че украинските служби все още са силно проникнати от ФСБ – руската агенция, която е основен наследник на КГБ. За да се справи с този риск за сигурността, ЦРУ работи със СБУ за създаването на изцяло нова дирекция, която ще се съсредоточи върху така наречените операции „активни мерки“ срещу Русия и ще бъде изолирана от другите отдели на СБУ.

Новото звено е наречено прозаично „Пета дирекция“, за да се разграничи от четирите дългогодишни звена на СБУ. Впоследствие, според официални лица, е добавена шеста дирекция, която да работи с британската шпионска агенция MI6.

Местата за обучение са били разположени извън Киев, където подбрани на ръка новобранци са били инструктирани от служители на ЦРУ, твърдят служители. Планът е бил да се формират подразделения, „способни да действат зад фронтовата линия и да работят като тайни групи“, казва украински служител, участващ в усилията.

Агенцията предоставя защитени комуникационни съоръжения, оборудване за подслушване, което позволява на Украйна да прихваща руски телефонни разговори и имейли, и дори осигурява маскировъчни костюми и униформи на сепаратистите, за да могат оперативните работници по-лесно да се промъкват в окупираните градове.

Ранните мисии са били насочени към набиране на информатори сред марионетните сили на Русия, както и към мерки за кибернетично и електронно подслушване, твърдят служители. СБУ започна да провежда и операции по саботаж и мисии за залавяне на сепаратистки лидери и украински сътрудници, някои от които бяха отведени в тайни места за задържане.

Скоро обаче операциите придобиха смъртоносен характер. В продължение на три години най-малко половин дузина руски агенти, високопоставени сепаратистки командири или сътрудници бяха убити в резултат на насилие, което често се приписваше на вътрешни разправии, но в действителност беше дело на СБУ, твърдят украински служители.

Сред убитите е Евгений Жилин, лидер на проруска войнствена група в Източна Украйна, който беше застрелян през 2016 г. в московски ресторант. Година по-късно бунтовнически командир, известен като „Гиви“, е убит в Донецк в рамките на операция, при която жена, която го обвинява в изнасилване, е била привлечена да постави бомба при него, според бивш служител, участвал в мисията.

Украински официални лица заявиха, че обръщането на страната към по-смъртоносни методи е продиктувано от руската агресия, жестокостите, приписвани на нейни пълномощници, и отчаянието да се намерят начини за отслабване на по-силен противник. Мнозина се позовават и на предполагаемата история на Русия, която е извършвала убийства в Киев.

„Заради тази хибридна война се сблъскахме с абсолютно нова реалност“, каза Валентин Наливайченко, член на украинския парламент, който беше директор на СБУ през 2015 г., когато беше създадена Пета дирекция. „Бяхме принудени да обучаваме хората си по различен начин.“

Той отказва да даде подробности.

Трансформиране на украинското военно разузнаване

Още докато помагаше за изграждането на новата дирекция на СБУ, ЦРУ започна далеч по-амбициозен проект с украинското военно разузнаване.

С по-малко от 5 000 служители ГУР е малка част от размера на СБУ и има по-тесен фокус върху шпионажа и активните мерки срещу Русия. Освен това тя разполагаше с по-млада работна сила с по-малко останали от съветско време, докато СБУ все още се възприемаше като проникнала в руското разузнаване.

„Изчислихме, че ГУР е по-малка и по-гъвкава организация, в която бихме могли да окажем по-голямо въздействие“, казва бивш служител на американското разузнаване, работил в Украйна. „ГУР беше нашето малко дете. Дадохме им цялото ново оборудване и обучение.“ Служителите на ГУР „бяха млади момчета, а не генерали от съветската епоха от КГБ“, каза служителят, „докато СБУ беше твърде голяма, за да се реформира“.

Дори неотдавнашните събития като че ли потвърдиха тези опасения. Бившият директор на СБУ Иван Баканов беше принуден да напусне поста си миналата година на фона на критики, че агенцията не действа достатъчно агресивно срещу вътрешни предатели. Миналата година СБУ също така откри, че в мрежите на агенцията все още се използват модеми руско производство, което доведе до бързи действия за изключването им.

От 2015 г. нататък ЦРУ започна толкова мащабна трансформация на СБЮ, че в рамките на няколко години „ние сякаш го изградихме наново от нулата“, каза бившият служител на американското разузнаване. Един от главните архитекти на усилията, който е работил като началник на станцията на ЦРУ в Киев, сега ръководи Оперативната група за Украйна в централата на ЦРУ.

ГУР започна да набира оперативни работници за своя нов отдел за активни мерки, казаха служители. На места в Украйна, а по-късно и в Съединените щати, оперативните работници на ГУР се обучават на различни умения – от тайни маневри зад вражеските линии до оръжейни платформи и експлозиви. Американски служители заявиха, че обучението е имало за цел да помогне на украинските оперативни работници да се защитят в опасна среда, контролирана от Русия, а не да нанасят вреди на руски цели.

Някои от най-новите служители на ГУР са прехвърлени от СБУ, твърдят служители, привлечени от конкурентната служба, която разполага с нови правомощия и ресурси. Сред тях е Васил Бурба, който е ръководил операциите на Пето управление на СБУ, преди да се присъедини към GUR и да служи като директор на агенцията от 2016 до 2020 г. Бурба се превърна в толкова близък съюзник на ЦРУ – и възприеман като мишена на Москва – че когато беше принуден да напусне работата си след избирането на президента Володимир Зеленски, агенцията му предостави брониран автомобил, казват служители. Бурба отказва коментар за тази статия.

ЦРУ е помогнало на ГУР да се сдобие с най-съвременни системи за наблюдение и електронно подслушване, твърдят служители. Те включват мобилно оборудване, което може да бъде разположено по контролираните от Русия линии в Източна Украйна, но също така и софтуерни инструменти, използвани за експлоатиране на мобилните телефони на служители на Кремъл, които посещават окупираната територия от Москва. Украински офицери са управлявали системите, твърдят служители, но всичко, което е било събрано, е било споделяно с американците.

Загрижено, че остарялата база на ГУР вероятно е компрометирана от руското разузнаване, ЦРУ плаща за нови сгради на щаба на паравоенното подразделение „Спецназ“ на ГУР и за отделна дирекция, отговаряща за електронния шпионаж.

Според служители новите възможности са били трансформиращи.

„За един ден можехме да прихващаме 250 000 до 300 000 отделни комуникации“ от руски военни и ФСБ части, казва бивш високопоставен служител на ГУР. „Имаше толкова много информация, че не можехме да се справим сами с нея“.

През новото съоръжение, построено от ЦРУ, се препращаха тълпи от данни обратно във Вашингтон, където те се проучваха от анализатори на ЦРУ и АНС, твърдят служители.

„Давахме им възможност – чрез нас – да събират информация за“ руски цели, казва бившият служител на ГУР. Запитан за размера на инвестициите на ЦРУ, служителят каза: „Това бяха милиони долари.“

С течение на времето GUR развива и мрежи от източници в руския апарат за сигурност, включително в звеното на ФСБ, отговарящо за операциите в Украйна. Според официални лица, в знак на американско-украинско доверие, на ЦРУ е било разрешено да поддържа пряк контакт с агенти, вербувани и ръководени от украинското разузнаване.

Полученият в резултат на това разузнавателен резултат до голяма степен е скрит от обществеността, с отделни изключения. СБУ започна да публикува уличаващи или смущаващи прихванати комуникации, включително една, в която руски командири са заловени да обсъждат вината на страната си в свалянето на пътническия самолет на Малайзийските авиолинии през 2014 г.

Въпреки това официални лица заявиха, че разузнавателната информация, получена чрез сътрудничеството между САЩ и Украйна, има своите граници. Например прозорливите предупреждения на администрацията на Байдън за решимостта на руския президент Владимир Путин да свали правителството в Киев се основаваха предимно на отделни потоци разузнавателна информация, до които Украйна първоначално не беше допусната.

Според официални лица в някои отношения собствените усилия на Украйна за събиране на информация са подхранвали скептицизма на Зеленски и други относно плановете на Путин, тъй като те са подслушвали военни части и части на ФСБ, които сами не са били информирани до навечерието на войната. „Те получаваха точна картина от хора, които също бяха в неведение“, казва един от американските служители.

Насочване на безпилотни самолети към Москва

Руските сили така и не успяха да превземат Киев. Но двете структури на ГУР, финансирани от ЦРУ, са сред десетките ключови съоръжения, които са били обект на руски удари в първите дни на войната, според официални лица, които твърдят, че съоръженията са оцелели и продължават да функционират.

Новите разузнавателни способности на Украйна се оказаха ценни още от началото на войната. Така например СБУ получи разузнавателна информация за руски цели с висока стойност, което позволи нанасянето на удари, при които бяха убити няколко командири и едва не бе улучен най-високопоставеният руски офицер Валерий Герасимов.

През последната година мисиите на службите за сигурност все повече се съсредоточават върху цели не само зад вражеските линии, но и навътре в Русия.

За СБУ никоя цел не е била по-приоритетна от Керченския мост, който свързва руския континент с анексирания Кримски полуостров. Мостът е ключов военен коридор, а освен това има такова символично значение за Путин, че той председателства откриването му през 2018 г.

Служители на САЩ, които са били уведомени предварително, изразиха загриженост относно нападението, като се опасяваха от ескалация от страна на Русия. Предполага се, че тези опасения са се разсеяли, когато СБУ е нанесла втори удар по моста девет месеца по-късно, използвайки морски безпилотни самолети, разработени в рамките на строго секретна операция с участието на ЦРУ и други западни разузнавателни служби.

Изключително публичният разказ на Малюк за операцията противоречи на типичните за разузнаването умения, но обслужва нуждата на Киев да се похвали с успехи и отразява зараждащото се съперничество с ГРУ. Кирил Буданов, началник на военното разузнаване на Украйна, има навика да изтъква постиженията на своята агенция и да се подиграва на Москва.

Двете служби се припокриват до известна степен в оперативно отношение, въпреки че според официални лица СБУ е склонна да изпълнява по-сложни мисии с по-дълъг срок на изпълнение, докато ГУР работи по-бързо. Официални представители на Украйна отрекоха, че някоя от двете служби е била пряко замесена в атаката срещу газопровода „Северен поток 2“ в Балтийско море през септември 2022 г., въпреки че американските и други западни разузнавателни агенции стигнаха до заключението, че Украйна е била свързана със заговора.

ГУР е използвала собствения си флот от безпилотни самолети за десетки нападения на руска територия, включително удари, които са преминали през руската противовъздушна отбрана и са поразили сгради в Москва. Сред тях е операцията от май 2023 г., при която за кратко време се запалва част от покрива на Кремъл.

В тези удари са участвали както безпилотни самолети с далечен обсег на действие, изстреляни от украинска територия, така и екипи от оперативни работници и партизани, работещи на територията на Русия, твърдят служители. Двигателите за някои безпилотни летателни апарати са били закупени от китайски доставчици с частно финансиране, което не е могло да бъде проследено до украински източници, според служител, който заяви, че е участвал в сделките.

Убийства в Русия

GUR също така се е занимавала с убийства, твърдят служители.

През юли бившият командир на руска подводница Станислав Ржицки беше прострелян четири пъти в гърдите и гърба в Краснодар, където според съобщенията е работил като офицер по набиране на военнослужещи. Известно е, че 42-годишният Ржицки е използвал фитнес приложението Strava, за да записва ежедневните си маршрути за бягане – практика, която може да е разкрила местоположението му.

Високопоставен украински служител, който работи в тясно сътрудничество със западните правителства, координиращи подкрепата за Украйна, заяви, че нападенията срещу невоенни лица и бомбардировките на московски сгради подхранват фалшивия разказ на Путин, че Украйна представлява нарастваща опасност за обикновените руснаци. „Това играе роля в неговите лъжи, че украинците идват за тях“, каза служителят.

Това мнение изглежда е в малцинство. Други смятат, че нападенията повишават морала на обсадените украинци и постигат степен на отговорност за предполагаемите руски военни престъпления, за които много украинци са скептични, че някога ще доведат до адекватни санкции от страна на ООН и международните съдилища.

Взривът на кола-бомба, при който миналата година загина Дугина, продължава да се откроява като един от най-крайните случаи на смъртоносно отмъщение – взрив, който не само е насочен срещу невоенни лица, но в него са замесени украинска жена и вероятно неволно момиче в невръстна възраст.

Руските власти едва са приключили с разчистването на отломките, когато ФСБ идентифицира 42-годишната Наталия Вовк като основен заподозрян. Според ФСБ тя е влязла в Русия от Естония през юли, взела е апартамент в същия комплекс като Дугина и е прекарала седмици в наблюдение, преди да се измъкне обратно в Естония с дъщеря си след експлозията.

ФСБ идентифицира и предполагаем съучастник, за когото Русия твърди, че е предоставил казахстански регистрационни номера на Вовк, за да ги използва за автомобила си Mini Cooper, докато пътува в Русия; помогнал е за сглобяването на експлозива и е избягал в Естония преди нападението.

Украинските власти заявиха, че Вовк е била мотивирана отчасти от обсадата на родния ѝ град Мариупол от страна на Русия. Те отказаха да коментират естеството на връзката ѝ със СБУ или настоящото ѝ местонахождение.

Нападението е имало за цел да убие Дугин, докато той и дъщеря му си тръгват от културен фестивал, на който провоенният идеолог, наричан понякога „мозъкът на Путин“, е изнесъл лекция. Очакваше се двамата да пътуват заедно, но Дугин се качи в друг автомобил. По данни на ФСБ Вовк също е присъствал на фестивала.

Тогава Украйна категорично отрече участието си в нападението. „Украйна няма абсолютно нищо общо с това, защото ние не сме престъпна държава като Русия, нито пък терористична“, заяви Михайло Подоляк, съветник на Зеленски.

В неотдавнашни интервюта в Киев обаче официални лица признаха, че тези откази са неверни. Те потвърдиха, че СБУ е планирала и осъществила операцията, и заявиха, че макар Дугин да е бил главната цел, дъщеря му – също гласовит поддръжник на инвазията – не е била невинна жертва.

„Тя е дъщеря на бащата на руската пропаганда“, заяви служител на службата за сигурност. Взривяването на автомобила и другите операции на територията на Русия са „за разказ“, който показва на враговете на Украйна, че „наказанието е неизбежно дори за тези, които си мислят, че са недосегаеми“.

Вашингтон Поуст
Шейн Харис във Вашингтон и Мария Илюшина в Рига, Латвия, допринесоха за този доклад.

Ролята на молеца в историята

Veröffentlicht am von
Antworten

Владимир Путин навърши седемдесет.

Житейски път, изпълнен с причудливи метаморфози, е зад гърба ни. Незабележим тийнейджър, израснал в предградията на Ленинград. Скромен служител на КГБ, известен сред колегите си с прякора „Мол“.

Руски чиновник от 90-те години, започнал с носене на куфари на кмета на Санкт Петербург и постепенно се издигнал до премиер. И накрая, дяволският фюрер на 21 век, който започна най-голямата война в Европа от 1945 г. насам и заплашва целия свят с ядрен апокалипсис.

Военните успехи на въоръжените сили развалиха доста юбилея на Путин, пречейки на възрастния диктатор да се почувства победител. Юбилярът не получи като подарък нито превземането на Киев, нито достъпа до административните граници на Донбас, нито дори запазването на завзетите по-рано украински територии.

Седемдесетгодишният президент на Руската федерация трябва да се задоволи с факта, че днес той е мразен и проклинат от много милиони земляни: следователно той е постигнал нещо в живота си.

Вярно е, че няма единство сред нашите съвременници, които срамуват от Владимир Путин. До есента на 2022 г. се оформиха две алтернативни гледни точки към омразната кремълска фигура.

Първото мнение предполага, че Путин е зъл гений, който преобърна хода на световната история. Подобно на легендарния ловец на плъхове Хамелн, руският лидер превзе огромна държава и я превърна в крепост на мракобесие, диктатура и военна агресия.

С изключителна упоритост и ненадмината хитрост той разруши обичайния световен ред, достигайки до заплахата от ядрен Армагедон. Първо цяла Русия, а след това и цялата планета станаха заложници на идеите на Путин, решенията на Путин и манията на Путин.

А втората гледна точка се свежда до факта, че Путин беше и си остава молец: избелял и безцветен. Руският диктатор няма изключителни способности и не е надарен с изключителна вътрешна власт.

За историята той е значим дотолкова, че става изразител на масовите руски настроения – имперско негодувание, войнстващ реваншизъм, култ към силната ръка.

Сегашният жител на Кремъл е като празен съд, който се пълни отвън. След 2000 г. той не ръководи собствената си държава, а напротив, следваше я.

Някои обвиняват Путин, че е унищожил руската демокрация, потиснал руските свободи, започнал агресивни войни и взел фаталното решение да нахлуе в Украйна. Смята се, че някой друг ще бъде на негово място – Черномирдин, Примаков, Лужков, Степашин или дори Зюганов – всичко по-горе не може да бъде.

Други смятат, че унищожаването на демокрацията, потискането на гражданските свободи и въоръжената агресия срещу Украйна отразяват волята на мнозинството руснаци – а Путин само доведе витаещите във въздуха идеи до техния логичен завършек. Ако чекистът от Санкт Петербург не се беше появил в Кремъл, същите решения неизбежно щяха да бъдат изпълнени от някой друг.

Първите са убедени, че в словосъчетанието „Русия на Путин“ трябва да се наблегне на прилагателното „Путинова“.

Други наблягат на думата „Русия“ без колебание.

Е, както знаете, всичко ново е добре забравено старо. И всъщност пред нас е учебникарски спор за ролята на масите и индивида в историята. Същият дебат, който занимаваше най-добрите умове на човечеството през 19 век.

Сред мислителите, които възхваляваха ролята на индивида, можем да споменем Томас Карлайл. Негова писалка е бестселърът от викторианската епоха „Герои, поклонение на герои и героична история“. Според известния британски автор „универсалната история всъщност е историята на великите хора“. Карлайл подчертава, че изключителните владетели и политици са в състояние да „определят формата и посоката на живота на хората, да ги убедят към мир или война“ по собствена воля.

Идеята, че историята всъщност се създава от масите, е насърчавана от класиците на марксизма.

Критикувайки опонентите си, другарят Енгелс пише: „Идеята, че гръмките политически действия са решаващи в историята, е стара колкото самата историография. Тази идея беше основната причина, поради която сме запазили толкова малко информация за развитието на нациите, което се случва в мълчание, на фона на тези шумни изпълнения и е истинската движеща сила.“

Днес по-голямата част от руската либерална опозиция с готовност би се присъединила към думите на Карлайл. Недоволните руснаци могат да напишат книгата „Антигерои и антигероизми в историята на Руската федерация“, където ролята на главно действащо лице ще бъде поверена на Владимир Путин.

Именно демоничният Путин, когото покойният Елцин толкова безразсъдно избра за свой наследник, е източникът на всички беди на съседа. Именно той подведе Русия и я превърна в разбойническа държава. Именно той се подигра с човешките права и свободата на словото. Именно той прелъсти и измами нещастното руско население. И сега, по волята на Путин, страната е осъдена на ужасна война, която не е нужна на никого, освен на кремълския маниак.

Напротив, марксисткият подход към историята е много по-близък до декомунизираното украинско общество. Нейната движеща сила не са отделни политически фигури, а широките народни маси. В този случай милиони руснаци са отговорни за всичко, което се случва в Руската федерация от 2000 г. насам.

Те доведоха Путин на власт и му послужиха като социална опора. Те дадоха картбланш на Кремъл за изграждане на диктатура. Именно те подкрепяха управляващия режим или не му оказаха достатъчна съпротива; приветства анексирането на Крим и не протестира срещу пълномащабното нахлуване в украинска земя.

Политиката на Путин е отражение на техните интереси и желания, техните предразсъдъци и страхове, тяхната воля и бездействие, техните действия и тяхното бездействие.

Руските опозиционери убеждават Запада, че атаката срещу Украйна е лична война на Путин, за която руснаците не могат да бъдат обвинявани. Украинците доказват, че това е съвместна война на руснаците, за която не може да бъде виновен само Путин.

Но е трудно и за двете страни да докажат собствената си правота, докато седемдесетгодишният господар на Кремъл остава на власт.

За съседните либерали е важно да покажат на света алтернативна Русия без Путин, която по чудо ще се възстанови и ще престане да бъде агресивна и опасна. И техните украински опоненти трябва да демонстрират, че една алтернативна Русия без Путин няма да претърпи фундаментални промени и, както и преди, ще представлява заплаха за цивилизацията.

Възрастният руски диктатор се оказва излишен – и за тези, които го виждат като едноличен творец на историята; и за тези, които го смятат за молец, появил се на точното място в точното време.

И двете групи спорещи мислено се обръщат към епохата след Путин. И въобще Путин трябва да бъде убит, дори само за да продължи интригуващата историческа дискусия.

Преведено от статия на Михайло Дубинянський

Десетдневната война от октомври, 1925 год.

Veröffentlicht am von
Antworten

Десетдневната война между Гърция и България е малко известен факт, защото умишлено тази част от историята ни се премълчава, с оглед на междудържавните ни отношения.
Малко хора знаят за една съвсем кратка война между България и Гърция точно преди 94 г., продължила само 10 дни и отново увенчала със слава силата на българското оръжие. Събитията се развиват между 19 и 28 октомври 1925 г. и тръгват от един граничен инцидент.

След края на Първата световна война България е наказана жестоко от победителите. С Ньойския договор от 27 октомври 1919 г. на България са отнети Македония, Беломорието, Западните покрайнини и Южна Добруджа.

Наложени са репарации в размер на 300 млн. лв. България няма право да има авиация, флот и артилерия, а армията ни не може да надвишава 33 хиляди войници, в това число с пограничната стража.
Най-облагодетелствана за сметка на България от Ньойския договор е Гърция. Освен Егейска Македония, населена предимно с българско население, тя получава и българските територии в Западна Тракия, които тогава са единственият ни излаз на Бяло море.
Гръцките политици обаче мечтаят да възстановят Византия и окупират егейското крайбрежие на днешна Турция. В последвалата война обаче Ататюрк разгромява гърците и през 1922 г. те напускат Мала Азия. Но мегаломанията не напуска политиците в Атина и те търсят реванш срещу някой друг. Погледите им са насочени срещу обезоръжената и почти беззащитна България, която по това време се намира и в международна изолация.
Претенциите на Гърция се простират от Петрич и Неврокоп (дн. Гоце Делчев) до Пловдив и Южното Черноморие. Тя струпва войски по българската граница и чака удобен повод…
Поводът Гърция да нападне България е намерен при един инцидент на 19 октомври 1925 г. В местността Демир капия на наша земя български граничари копаят кладенец. Към 14,30 ч гръцки патрул навлиза в българска територия и ги обвинява, че копаят окопи. Пререканието преминава в престрелка, при която един гръцки войник е убит, а един гръцки офицер е тежко ранен.
Българската страна настоява да бъде образувана българо-гръцка комисия, която да разследва инцидента, както е според изискванията на Обществото на народите (ОН), предшественика на днешната ООН. В Атина обаче не желаят международна комисия. Необходимият им повод е намерен.
Гръцкият министър-председател ген. Пангалос заповядва на войските от Трети армейски корпус, с численост около 100 хиляди души, да навлязат в България и да окупират Петрич, а Четвърти армейски корпус да се насочи от Драма и Кавала към гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев).
В този участък от границата с 80 км дължина българската армия разполага само с 300 бойци от пограничната стража. Те поемат върху себе си първата атака призори на 22 октомври, когато 6-а дивизия от 3-ти гръцки армейски корпус навлиза на българска територия.
България е изненадана, а и няма необходимите военни сили да се противопостави. По заповед на военния министър ген. Иван Вълков към границата се отправят подкрепления, състоящи се от 9 роти с 18 картечници и 12 оръдия с обща численост около 1000 войници.
Силите са крайно неравни – срещу 100-хилядна гръцка армия застават общо 1300 български войници без тежко въоръжение. В първите часове на войната българските сили отстъпват, а гърците превземат селата Кулата, Марино поле, Долно Спанчево, Чучулигово, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Марикостиново, Тополница, Петрово и Дрангово.
Гръцкото настъпление се забавя, защото гръцките войници се впускат в грабежи на покъщнина и добитък по българските села. В това време българските сили се окопават около Рупите и гара Ген. Тодоров. Правителството изпраща зов за помощ до секретариата на Обществото на народите в Женева и разпорежда на българските войскови части да се въздържат от военни действия. Непосредствената цел на гръцката армия е да превземе гр. Петрич и оттам да си отвори пътя по долината на р. Струма.
Освен с малобройната българска войска обаче гръцката армия се сблъсква с една добре организирана сила в този район – четите на ВМРО.
След края на Първата световна война ВМРО възстановява своята революционна дейност и изгражда на територията на Пиринска Македония много стройна военна организация. Във всяко село там е създадена въоръжена селска милиция. Към 1924 г. в Пиринска Македония ВМРО разполага с 15-16 хиляди въоръжени мъже плюс четите на организацията, които действат на територията на Сърбия и Гърция.
Още на другия ден след инцидента на границата лидерът на ВМРО Иван Михайлов разпорежда на струмишкия окръжен войвода Георги Въндев да започне мобилизация на наличните сили и да ги съсредоточи около Петрич.
В града пристига и военният инструктор на четите на ВМРО за Пиринска Македония. Той е о.з. кап. Борис Бунев, брат на легендарната революционерка Мара Бунева, която три години по-късно ще застреля в центъра на Скопие шефа на сръбската полиция Прелич.
От други райони на страната се стичат още доброволци и мобилизирани членове на селските и градските чети на ВМРО. От Вардарска Македония (която е под сръбска власт) пристигат и четите на войводите Милан Постоларски с 260 души, Георги Гевгелийски – с 200 души, както и четата на Димитър Димашев и Никола Манчев – с 350. Към 22 октомври, в момента на гръцкото нахлуване, ВМРО е събрала за отбраната на Петрич около 4500 четници, разделени в пет отряда, които заемат позиции около града.

Най-ожесточени са сраженията на 22 и 23 октомври, когато гръцките войски от юг и от запад започват настъпление, подкрепено с артилерия и авиация. Гръцката армия открива силен оръдеен огън по гарите Петрич и Марино поле. И все пък в сраженията през тези два дена гръцкото настъпление е спряно от четите на ВМРО.
На 25 октомври гръцката армия предприема ново настъпление срещу Петрич и отново е отблъсната. Гръцкото настъпление спира. В следващите дни на някои участъци на фронта гърците са разбити и минават в отстъпление. При това цял един гръцки полк, отделил се от основните сили, е обкръжен и напълно унищожен от четите на ВМРО.
Чети на ВМРО извършват диверсии и в тила на гръцката армия, в самата гръцка територия.
На 27 октомври Обществото на народите разпорежда на Гърция незабавно да прекрати военните действия срещу България и изпраща към района военни представители на Англия, Италия и Франция.
На 28 октомври гръцкото правителство издава заповед за изтегляне на своите войски от българска територия. Гръцката армия се изтегля безславно на 29 октомври 1925 г., понесла поражение не от редовна войска, а от мобилизирани чети на ВМРО, селяни и доброволци.
Кметът на гр. Петрич отправя до ръководството на ВМРО следния благодарствен адрес:
“Благодарение дисциплината, решителността, саможертвуванието на нелегалните борци на поробена Македония и на местните градски и селски чети, чиито добродетели за пореден път се констатираха от нас и които са плод на Вашия ум, труд и обич към Родината и Българското племе, се предотврати българската катастрофа, се отблъсна зад пределите на царството и се срази многочисленият и превъзхождащ във въоръжението неприятел. Спаси се честта на свободната ни част от Македония, честта на България и респективно на гр. Петрич.”
На 29 октомври Съветът на ОН назначава специална анкетна комисия да разследва конфликта. Анкетната комисия констатира, че са опожарени 12 български села, 15 000 бежанци са напуснали родните си места, а цивилните жертви от Петрич и околните села са около 40 души.
На основата на доклада на комисията Общото събрание на ОН осъжда Гърция като агресор и отрежда да бъдат заплатени на България репарации в размер на 30 млн. лв.
Така приключва необявената десетдневна война между Гърция и България и за пръв и последен път едно решение на Обществото на народите е изпълнено и влиза в сила. В тези събития България показва, че макар и разоръжена и без армия, има народ, който е сплотен и готов да спре всеки агресор.
Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател ген. Пангалос е свален от власт, съден и разстрелян за позора, който е донесъл на Гърция.


Рос Янков, САЩ

Битката при Траянови врата

Veröffentlicht am von
Antworten

.

На 17.08. почитаме годишнина от битката при Траянови врата.
Битката е от голямо значение за българите. Ние печелим голяма убедителна победа над Византийската империя. Битката при Траянови врата е част от продължелото повече от четири десетилетия противопоставяне между цар Самуил и император Василий II, наречен Българоубиец. Дори след смъртта на цар Самуил войните не престават, а продължават с прекъсване при наследилите го цар Гаврил Радомир и Иван Владислав. Траянови врата е проход, на който има крепост, носеща същото име. Крепостта „Траянови врата“ е разположена в Средна гора. Отстои на 15 км от гр. Костенец, на 16 км от гр. Ихтиман и на 70 км от столицата – гр. София.  Близо да крепостта е големият тунел по магистрала“Тракия“, който носи името“Траянови врата“.


Античното име на крепостта е „суки“, по-късно се нарича“Василики пули“. Името няма нищо общо с Василий II, а означава“ Царска порта“. След IX в. се нарича „Българска порта“. Името Траянови врата идва от един от най-уважаваните римски императори Траян (98-117 г. сл. Хр.). По-късно през средновековието се споменава при похода на полския крал Владислав III Ягело (Владислав Варненчик). Проходът се намира в планината Средна гора, по-точно в Ихтиманска Средна гора.
Политическата обстановка на Балканския полуостров в края на X в. е следната: България и Византия са две големи и влиятелни държави. Съседните княжества са с малка територия и съществуват, като си плащат с войска и данъци на големите държави и са свързани с тях династически или чрез договори. През тази епоха договорите не винаги са се спазвали, като за нарушаването им се изтъкват някакви причини, а който търси повод- намира. През 970 г. киевският княз Светослав нахлува в България (след предварителни уговорки с подлите византийци) и завладява Велики Преслав- българската столица. На византийския престол е император Йоан Цимисхи. Той нахлува в България под предлог, че иска да спази сключения договор с цар Петър I (927-969 г.) за взаимопомощ. Успява да изгони княз Светослав, но „забравя“ да си тръгне от България. Йоан Цимисхи (969-976 г.) пленява двамата братя Борис и Роман, синове на цар Петър. Отвежда ги във Византия и насила кара цар Борис II да си свали царските атрибути, а скопява Роман, за да няма потомци. Това е план да седне на българския престол и да ликвидира държавата ни. Хитър план, но не успява- братята успяват да избягат. Цар Борис II го сполетява нещастна съдба – на границата не го разпознават и го убиват. Той е облечен във византийски дрехи и го мислят за византийски шпионин. През това време синовете на комита Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил вдигат възстание и обявяват независима българска държава. Заедно с братята си Самуил застанал начело на онези сили, които били противници на съюза с Византия и не са съгласни с византийското робство. Затова императорът побързал да пусне си­новете на цар Петър „да завземат бащиното си царство и да въпрат по-нататъшното напредване на комитопули“. Столицата е преместена в Охрид. Четиримата братя са наречени „комитопулите“. Комита Никола е най-влиятелния болярин по времето на цар Петър I, управител на област Средец (София). Двамата по-големи братя загиват: Давид е убит от власите, Мойсей умира в битката при Серес, остават Арон и Самуил. По-големият Арон на два пъти се бие срещу Василий II, но по-късно се предава и се съюзява с него. Предателството не остава ненаказано – Самуил избива целият му род, като синът му Гаврил Радомир се застъпва за братовчед си Иван Владислав, като по-късно ще видим, че е грешка. Обстановката се променя, когато идва законният наследник на трона и цар – Роман. Самуил го приема, признава го за цар и продължава борбата. На византийския трон през 976 г. застава Василий II Българоубиец. Той е от Македонската династия и управлението му преминава в почти непрекъснати войни. Отчита се като връх на византийското могъщество. Разширява завоеванията на предишните императори по посока Сирия и Кавказ. Заема се с България и успява, макар и трудно да я завладее. Побеждава противниците си (Варда Склир и Фока) и укрепва позициите си на Дарданелите. Печели големи победи в Месопотамия, Сирия, Грузия, завладява арменската столица Ани.
Преди битката при Траянови врата Василий II нахлува в Тракия и завладява главния град – Плавдив. Насочва се към Средец, но е отблъснат. На обратният път е пресрещнат от събраната войска на цар Самуил. Той е успял да събере всичко възможно, за да се противопостави на агресора. Времената са трудни, но ние отстояваме. Колко са на брой войниците? На Василий II са много, защото той тръгва с цялата налична войска срещу България, за да я завладее. По-късно се споменава заветът на Българоубиеца към следващите императори на Византия, че тази земя на север, за да се завладее трябва да се утъпчи навсякъде. Това забравя Исак Ангел, който набързо се връща и едва оцелява при Тревненския проход. При цар Самуил армията му със сигурност е много по-малка от византийската. Ние не напълно независими, столицата е завладяна, властта на Роман е формална. Фактическият български владетел е Самуил. Интересно е, че той не се титулува за цар и не настоява за властта, докато Роман е жив. След неговата смърт Самуил се титулува за български цар и никой не оспорва властта му. Знаем, че българите трудно приемат за цар някой, който не е от царско потекло. Целта на Самуил е да се освободи България и виждаме, че след битката при Траянови врата за известно време успява да освободи почти всички български територии. Дъщерите му се женят по любов за влиятелни владетели от подчинените му области.
На 17 август 986 година войските на един от най-великите български царе – Самуил, се спускат от ихтиманските възвишения и строшават гръбнака на една от най-добре обучените и въоръжени войски по това време – армията на византийския император Василий II. Това става при крепостта „Траянови врата“, като Самуиловите воини пропускат авангарда през прохода и нападат с неотразим устрем ядрото на византийската армия, при което тя е разгромена и гвардията на византийския предводител с огромни жертви и усилия успява да спаси живота му и да му осигури бягството. Това става по времето, когато властта и мощта на българския цар Самуил расте и той в един поход превзема южната крепост Лариса и присъединява към България цяла Тесалия (Средна Гърция). Това не се харесва на византийския император и той тръгва към българската крепост Средец, като се установява край нея в силно укрепен лагер. Научавайки за тръгването на византиеца към българските земи, най-вероятно от брат си Арон, Самуил потегля от Тесалия и само за 20 денонощия достига района на днешното село Бистрица над София и се разполага в здраво укрепен лагер, от който организира внезапни атаки срещу византийските войски, които обикалят Софийското поле за храна и фураж.
„Най-напред, когато войниците бяха излезли за сено и фураж от стана, мизите ги нападнаха от засада, извършиха голяма сеч. След това стенобойните и другите машини неприятелите ги изгориха. Ето защо императорът се подготви за път и тръгна с войските си за Константинопол“. (цитат от Лъв Дякон)
В битката през август 986 г.при Траянови врата проличават качествата на цар Самуил и умението на българската войска да води бой. Прилага стратегически план и спечелва голяма победа над силен противник. Императорът с малка част от свитата си едва се спасява. Ако започне да се разсъждава какво би станало, ако беше загинал в битката…… В историята няма „ако“ и нещата се случват такива, каквито е отредено да станат. Победата укрепва авторитета на цар Самуил – една трагична фигура в българската история, но и един забележителен владетел. Като се погледне картата на България при цар Самуил ще видим една голяма по територия държава (тема „Стари карти на България“). При Траянови врата българите демонстрират, че няма да се предадат под чужда власт безропотно, че макар останали временно без цар и столица, ще продължат докрай борбата с всички сили. Величавата победа се превръща в символ на освободителното дело водено от Самуил. Благодарение на нея той успява да доведе до завършек това дело, освобождавайки всички български земи превзети от Византия през предходните години. Самуил прилага тактиката на успоредно преследване южно от Лозенска планина по р. Бистрица. Византийската войска отстъпва от Софийското поле към Ихтиман, където нощува. Слухът, че българите заграждат околните планински пътища, предизвиква смут сред войниците и на следващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безредие. Виждайки това, българите, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил, се спускат срещу византийците, превземат лагера им и превръщат отстъплението им в бягство.
През 991 г. цар Роман попада отново във византийски плен и през 997 г.умира. Самуил става цар след 991 г., а още след победата при Траянови врата фактически на него принадлежи цялата власт.
След битката при Траянови врата настъпва обрат във военните действия и Византия взема надмощие. Василий II Българоубиец е твърдо решен да се разправи завинаги със силния си северен съсед. Настъпва по река Струма и навлиза в пределите на България. Самуил постигнал още една победа- при Солун и тя му дала възможност да продължи с настъплението. Една негова грешка при битката при Сперхей обърнала нещата във византийска полза. След като укрепил властта си император Василий навлязъл  отново на няколко пъти в пределите на България. При поредното си настъпление Самуил преградил пътя и го принудил да навлезе по поречието на река Струмешница, близо до град Петрич. Решителната битка се състояла в тясната част на клисурата при село Ключ. Поради предателски действия пълководеца на Василий II българоубиец Никифор Скифий намерил път през Беласица и ударил в гръб българската войска, която вземала превес в битката до този момент. Изненаданите българи не успели да се прегрупират, а и теренът не позволява да се маневрира, за да се избегне ударът в гръб. Така се стигнало до поражение, като според византийските историци-хорнисти пленените са били около 14000-15000. Зависи каква войска е била, дали наемна или редовна, но ми се струва, че цифрите са силно преувеличени. Ако наистина цар Самуил е имал на разположение добре обучена армия от 15000 души дали нямаше да предприема нападение, вместо да се защитава? Последвало ослепяване на повече от 14000 войници, като на всеки сто оставили един с едно око,за да ги води към цар Самуил. Според твърденията в манастира „Св.Теодор Тирон“ в с. Добърско някои от войниците като отишли в манастира и си измили очите с водата прогледнали. Самият акт на ослепяване на 14000 пленени войници е труден за изпълнение и се съмнявам в числеността. При видът им цар Самуил не издържал, припаднал и след три дена починал.
Византийските хриности написали следното за цар Самуил:
„И ако днес сме в правото си да твърдим, че в началото на XI век България погинала със слава, една голяма част от нея принадлежи на „непобедимия по сила и ненадминат по храброст“ цар Самуил. На този „войнствен човек, който никога не знаел покой“ и на „неговата мъдрост и разум“ българите дължали безпримерното си мъжество във войната срещу Византия. „Отличният воин Самуил без страх обхождал всички западни области на ромейската държава“ и спечелил големи и усилни битки. Според признанията на един византийски историк даже и през XIII век подвизите му не били забравени. Помнело се, че владетелят, който „завладял цялата българска и ромейска земя“, бил „онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите“.
Не ще и съмнение, че при Траянови врата през август 986 г. цар Самуил постига бляскава победа. Цар Самуил се отличава като смел и храбър военачалник, който не се страхува от превъзхождащите го византийски войски. Той действа разумно, като не се впуска безразсъдно в битките. При тази и следващите битки той внимателно анализира ситуацията и преценява рисковете и възможностите си. Затова на няколко пъти съпровожда византийците без да влиза в решително сражение.

От гледна точка на настоящето цар Самуил е действал по презумпцията, че като разруши византийските укрепления и отвоюва българските територии ще обедини силите на народа. В действителност войската му нараства след походите, но може би не в размерите на неговите очаквания. Действа последователно, има идея как да продължи напред. Доверява се на някои хора, но те го предават и изоставят. Други, като Кракра защитават Пернишката крепост и на два пъти нанасят тежки поражения на византийския император. С предателите е последователен и решително пресича техните опити, като наказанията са сурови – избиване на Ароновия род. България пада по-късно под византийска власт. Падането поради победата на българите при Траянови врата през 986 г. е отложено. Цар Самуил и Василий II Българоубиец водят около четири десетилетия бойни действия с няколко прекъсвания. Те са породени от намесата на други държави и застрашаването на границите (за България-маджари и сърби, за Византия- сирийци и араби). Дори след смъртта на цар Самуил войните не прекъсват. Синът му Гаврил Радомир, на който предписват качества на пълководец, но и не достатъчен интелект в сравнение с баща си умира, убит от Иван Владислав по време на лов след малко повече от година. Иван Владислав е подтикнат от Василий, но веднага след като застава начело на българите започва нова война и нанася поражение на византийците. През есента на 1017 г. търпи поражение при Сетина от Византия, а през февруари следващата година е убит при Драч, когато го обсажда. С неговата смърт се изчерпват съпротивителните сили на България и тя пада под византийска власт. За Иван Владислав Паисий Хилендарски се изказва ласкаво, въпреки цареубийството.
След падането на България се появяват наследници на Самуиловия род, които вдигат неуспешни въстания и застават за кратко на престола в опит да възстановят независима България. Заслугата на Самуил за България е голяма и само лошото стечение на обстоятелствата попречва да задържи придобитата с цената на бойни действия и усилия територия. Заслужено на името на Самуил са именувани села, местности, улици из различни краища на България.

Повече за битката при Траянови врата, действията на Василий II и контра действията на Самуил можете да научите по интересен и интерактивен начин от видеото:

От Мрежата