Къде колко бакшиш да даваме

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Когато таксиметровият шофьор е любезен, когато обслужването в ресторанта е изискано, отпускарите с удоволствие оставят по някой лев „за почерпка“. Предлагаме Ви кратка сравнителна таблица на бакшиша в различните страни:

Гърция

Обичайният бакшиш в ресторантите на Гърция е 10 на сто, в таверните – максимум едно евро. На камериерката се дава лично малка сума в деня на отпътуването от хотела. В такситата сметките се закръглят /нагоре/.

Италия

В Италия бакшишът е също нещо обичайно. Много често в сметката се вписва и т. нар. „коперто“, един вид такса за покривката на масата и за хляба. А този, който е останал особено доволен, може да остави няколко монети на масата. В ресторантите за бързо хранене има специални чинийки за тази цел. В хотела камериерката получава 5 евро за седмица. Закръглянето на сметката в таксито също е обичайна практика.

Франция

В ресторантите и кафенетата на Франция бакшиш в размер на 10 до 15 процента е нещо обичайно. „Льо пурбуар“, както го наричат французите, се оставя на масата заедно със сметката. В хотелите даването на „пари за почерпка“ не е задължително. Таксиметровите шофьори получават обикновено 10 процента от сметката.

Англия и Ирландия

В британските ресторанти бакшишът – т. нар. „тип“ – е в размер на 10 до 15 процента от сметката. В Ирландия – максимум десет на сто. Ако в сметката е вписан и „сървис чардж“, бакшишът може да бъде и по-малък. В пъбовете и баровете не се дава бакшиш. Ако някой клиент иска да отдаде дължимото на бармана, го черпи с едно питие. За пиколото в хотела обаче туристите трябва да отделят един паунд, а в такситата сметката се закръгля.

Австрия

В ресторантите и такситата обичайната сума „за почерпка“, или както казват австрийците – „Schmatt“, възлиза на 5 до 10 процента. В хотела пиколото получава едно евро за един куфар, а камериерката едно до две евро на ден. Парите се дават в деня на отпътуване.

Испания и Португалия

В ресторантите на тези две страни е обичайно да се дават 10 до 15 процента бакшиш. Особено невъзпитано изглежда в очите на обслужващия персонол да се оставят монети от един, два или пет евроцента. Сметката в таксито обикновено се закръгля.

Египет

В ресторантите в Египет, както и в останалите северноафрикански държави, е обичайно да се оставят 10 до 15 процента от общата сметка като бакшиш. Сметката в таксито винаги се закръгля, а камериерките и пиколото са доволни, ако получат малки суми в рамките на едно евро.


САЩ и Канада

Бакшишът от 15 до 20 процента е задължителен в ресторантите и пицариите, защото е част от заплатата на обслужващия персонал. Пиколото в хотела получава един канадски или един до два щатски долара за куфар, а камериерката – един до два долара на ден. В такситата винаги се дават 15 процента.

Тайланд и Малайзия

И тук вече са възприети западните маниери. 10 процента в ресторанта е обичайният бакшиш. Даването на по-малко от десет бата се смята за обида.

Китай и Япония

В Китай и Япония даването на бакшиш няма традиция и с изключение на международните хотели може да бъде сметнато и за обида. В китайските туристически центрове обслужващият персонал с удоволствие приема бакшиши в рамките на 10 процента, а екскурзоводът обикновено получава един долар. В Япония доброто обслужване бива възнаграждавано със символични подаръци или един до два долара.

DW-WORLD
АГ/КЦ/ДПВ

Мисли различно – разковничето на успеха

Veröffentlicht am von
10

.

Живеем във времето на големите обещания, които нито могат, а и не са замислени, да бъдат изпълними.

Всеки човек има две възможности да формира живота си. Едната е да се подчини на Обществото и да търси признанието и защитата си там, а другата е да разчита на собствените си сили и да бъде независим.

На пръв поглед първата е в пъти по-лесно изпълнима и привлекателна, особено със захарчето, че получаваш и закрила там. А това вярно ли въобще?

От „скромният“ си опит мога да твърдя, че е точно обратното. На обществото ти му трябваш за работен добитък и евентуално на твой гръб да се поправят грешките на „богопомазаните“ (красноречив пример: банкерите, тези който реално предизвикаха последната финансова криза, продължават да получават астрономически комисионни за успешно проведени транзакции, а ако пак стъпят накриво, правителствата ще намалят на ново социалните разходи и увеличават данъците на масата средни граждани и от там пак ще прелеят свежа кръв (финанси) в банките за нови спекулации).
Така че, ако по рождение не попадаш между последните, бягай от това решение и дори не се обръщай назад да погледнеш какво става. Ще ти кажа – лошо става – блъскаш, като куче цял живот и винаги си на края на опашката…

От друга страна, ако искаш да си независим, малко и ментално трябва да поработиш върху себе си. С други думи трябва да мислиш в пъти повече, ако не искаш да си работен добитък от сивата маса.
Добре, ще каже някой, мисля, мисля и нищо ползотворно не откривам (измислям). Така е, защото повечето хора копират и в мислите си, други. Мисли различно! Не копирай чуждия опит, дори и той да е успешен, именно защото той е бил вече веднъж успешно приложен от този, който го е измислил. За теб е късно да го следваш, защото плодовете там вече са почти обрани и на теб ти остава може би само да инвестираш… и паднеш по нос…
Не се страхувай често да сменяваш бранша. Пак от опит смея да твърдя, че всяка нова идея в един бранш, е екстремно продуктивна 5 до 7 години. После почва да залязва и накрая умира.

Опитах се да нахвърлям някои от принципите (като се стремя да се абстрахирам, че често съм сменявал не само държавите, но и континентите) от които лично аз винаги съм се ръководил:

1. Взаимствай не от конкуренцията в собствения ти бранш, а остави да се инспирираш от опита на други в съвсем различни сфери на дейност. Ако успееш нещо от там печелившо да примъкнеш, ти ще бъдеш пионер в тази насока в тоя ти отрасъл.

2. Никога не се завирай в средата… Тя е обширна и винаги губеща. Предлагай или екстрено скъпи или екстремно евтини продукти (стоки или услуги – все тая). В полюсите е успеха.

3. Никога не основавай големи и тромави фирми с множество сътрудници. На пръв поглед е внушително, но не забравяй, че има и тежки времена и тях също трябва някак да ги преживееш…

4. Търси нови пазари и в никакъв случай не слагай географски граници в бизнес въображението си. Целия свят е достатъчно малък, за да го ограничаваш и самия ти още веднъж…

5. Търси ниши и ако такава откриеш, веднага се стреми да постигнеш там монопол. Ако си един от първите, може и да успееш.

6. Разчитай на дизайна, произвеждай (продавай) емоции и преживявания. Хората нямат насита на това.

7. Не забравяй Рокфелеровия принцип: подарявай газена лампа, за да можеш после ти да продаваш газта…

8. Персонализирай цената – остави клиента да покаже колко е готов за определен продукт да плати.

9. Ако бранша ти го позволява, „подарявай“ услуги на клиента и остави друг да плати за това. Хората са такива егоисти, че като знаят, че друг ще плаща, поръчват и за умрелите…

10. Никога не подценявай нов конкурент или нов продукт, близък до твоя. Навремето всички големи телевизионни компании в Щатите са се подиграваха на идеята на Тед Търнър относно CNN и са я наричали ‚Chicken Noodle Network‘, а тази телевизионна компания след това пренаписа историята…

11. Никога не се страхувай от грешки: „Единственият начин да избегнем грешките е, да нямаме идеи…“ – Алберт Айнщайн

12. Не се престарявай с плащането на данъци. Не да ги криеш, а се възползвай от цялата законна палитра от трикове за тяхното намаляване. Ако имаш угризения на съвестта ще ти кажа, че по-големи майстори в това отношение от големите световни концерни няма, защото те могат да си позволят най-креативните в това отношение специалисти (адвокати и счетоводители).

13. Ако имаш възможност разпредели бизнеса си в няколко не корелативни бизнес продукта.

.

И като заключение ще добавя: Не забравяйте, че около 20% от активността ни, допринасят за 80% от доходите ни… Концентрирайте се на тези вълшебни 20%… и вашите мечти ще добият реални очертания.
.
.

.

С пожелания за успех,

Стефан К.

.

.

ПП. Можеш сега още така да живееш, както в края на твоя живот, би желал да си го сторил.

.

Циганите в България и изкуствено създадените проблеми около тях

Veröffentlicht am von
2

.

Напоследък доста се пише и коментира около съвместното ни съжителство с мургавите ни сънародници, та реши и аз да изложа скромното си мнение, защото бях жестоко нападнат във Фейсбук от именит участник* към Българския хелзински комитет. Цитирам буквално (копи/пейст), без да поправя неволната правописна грешка, за да не бъда набеден и за манипулиране (доизкусуряване) на текста:

„Някои му казват краен шовинизъм, други човеконенавистничество, трети – примитивизм и екстремен национализъм, а някои дори оценяват такива мисли като расизъм.“

Та реших да опиша в какво се състоят всички тези мои земни и небесни грехове

Цигани манифестират и изказват благодарността си на 9 септември, който ги е дарил с извънредни права. Снимката е от 1949 год.

Първо за името ‚циганин‘ и опита с много усилия и пари ги прекръстят на ‚роми‘. Цигани ги наричат навсякъде, в това название няма нищо обидно. Антропологическите белези на това малцинство са очевидни, знае се и откъде са дошли в Европа. Циганин с произход от областта Цингара в стара Индия е толкова основателно, колкото баварец за някой от Бавария, тракиец от Тракия или македонец от географската област Македония.
Разбира се, който държи непременно, като ром да се самоопредели нека си го прави. На никого не пречи (или поне на мен в никакъв случай). Според някакви статистики 47% от циганите определят като „дасикане рома“ или български цигани; 46% като „хорахай рома“ или турски цигани. Сред останалите по-рязко се отличават кардарашите – около 1,6%, които се имат за най-истинските цигани, произлезли от по-висшите касти на древноиндийското общество. Само за тях действа мешерето – циганският съд. Християни са, но имат крайно своеобразно отношение към Божията заповед „Не кради!“…
Относно езика им. Циганският** се състои от около максимум 400-500 основни техни думи, които са сходни при всички цигански малцинства пръснати из Европа. Останалите думи ги взаимстват от местния език, където са се установили в момента.
А сега за най-важното, а именно защо „изникна” циганския казус? Ами много просто. Веднага след 10-ти, една сравнително не малка маса от тези етнос наводни Европа и западните демократи в един момент се видяха в чудо (сбъркаха), какво да правят с тях? Е, измислиха. Срещу една сравнително малка част от разноските с които ще се сблъскат, ако решат да ги оставят в техните страни, те решиха да финансират т.н. ‚Правозащитни организации‘, на които се отпускат средства да ги защитават един вид и по-този начин да направят оставането им по родните места, много по-доходоносно, отколкото да крадат на Запад и да пълнят после местните затвори (защото на Запад няма правозащитници, които да ги пазят от полицията и прокуратурата…). Какво правят пък ‘правозащитните организации’? С парите отпуснати от Западна Европа и Америка, те си определят заплати въз основа на стандарта в най-развитите страни и по този начин усвояват средствата, а защото и за малцинството от кумова срама нещо трябва да направят, те просто винаги ги защитават, когато последните извършват противозаконни криминални действия и по този начин „и вълкът сит и агнето цяло“ (едните получават царски за България заплати, а другите вършат безнаказано поразиите си).
Добре де, ще каже някой, ама това не може да става без покровителство отгоре!? И това е вярно, ама циганите на тях също им се отплащат за това, че са ги оставили да живеят на гърба на останалото население в страната (не казвам само на българите, защото по нашите земи живеят и плащат данъците си също арменци, евреи, власи и пр. други етноси). Как? Много просто – с единствено стойностно, което те притежават – гласът си по време на избори. Тогава, те са любимият електорат на БСП, ДПС и НДСВ (Милен Велчев влезе в парламента с гласовете от Факултета. Или нашите цигани са със синя кръв или са били купени… Отговора всеки сам може да намери.).

И като заключение ще кажа, че проблемите с това малцинство в България стават все по-оголени, все по-сложни за разрешаване и все по-опасни за целостта на българската нация. Главната причина за всичко това се състои в обстоятелството, че съдбините на страната и населението ѝ все по-малко се решават тук и от нас. Не се провежда открито, всестранно и честно обсъждане на проблематиката. А края на една такава политика е ужасно опасен, защото тези, които „определят“ как да се реши циганския казус не са в България и ако възникнат размирици, няма техните глави да бъдат разкървавени, а тези на останалите в страната…

Единствената превантивна мярка, срещу подобен сценарий е да започнат законите (с цялата им тежест) да се прилагат еднакво към всички. Давам си сметка, че в началото ще е трудно, защото „дал“ ли си на някой екстра права, после много трудно можеш да му ги отнемеш (отпуснал ли си юздите, след това, ако се опиташ рязко да ги дръпнеш, коня буйства и се изправя на задните си крака…), ама а ла лонг, друго решение според мен, няма.

*) От съображения за опазване на личната сфера на въпросния господин, не го назовавам по име.
**) По едно или друго стечение на обстоятелствата, на младини съм имал доста интензивен контакт с това малцинство и разбирам, като си говорят между тях, а преди можех (вече съм забравил) и да говоря малко цигански.

Издирва се – Димитър Драганов

Veröffentlicht am von
Antworten

Уважаеми сънародници,

Пиша Ви с молба за помощ. Преди 5 години моят брат Димитър Драганов замина за САЩ с работна виза за година и половина. Първо замина за Ричмънд след това се премести в Ню Йорк, а преди 3 години се обади и каза, че е в Чикаго. Преди две години беше последното му обаждане по телефона. От тогава насам 2-та му мейла са неработещи.
В Чикаго е работил като таксиметров шофьор и като съдия по европейски футбол за деца аматьори.

Изпращам ви и негова снимка от преди 5 години. На нея е на кръщенето на неговата племенница и моя дъщеря Яна.

Притеснението на мен и моето семейство е огромно!

Моля Ви да ни помогнете с информация за неговото местоположение!
Най сърдечно Ви благодаря предварително за проявеното разбиране!

С Уважение

Светослав Драганов

—
Svetoslav Draganov
cineaste maudit production, Bulgaria
mob. +359 888 370 839
office: +359 2 840 17 69

Защо един ивент се изражда в канонада от взаимни обвинения?

Veröffentlicht am von
48

.

Боже Господи, вдигна се шум до небето за тоз‘ дет‘ духа! Пустият му гей-парад за пореден път разбуни духовете в българската Мрежа и не виждам реално кой има полза от това? От една страна Светия синод сипе глупост след глупост и иска, като по комунистическо време с камшика да забранява и той (Светия синод) да решава какво е нормално (морално) и какво не, от друга страна настръхнали привърженици на ивента, щамповат (очернят) като нетолерантен всеки, който 100% не застане зад тях… Това последното малко на изнудване ми мяза, или поне не е коректно от страна на толкова „толерантните“ на думи…

Противници и поддръжници на празненството (защото по самата си същност то трябва такова да бъде) са абсолютно убедени в правотата си и се стремят с всички средства (най-вече обиди, като подчертано простотията прозира повече при противниците на по-горе споменатото), да докажат правотата си. Само се питам на кого е нужна тази „правота“? И има ли я въобще, след като всичко е малко или много субективно? Не е ли по-разумно хетеросексуалните да се опитат да проявят разбиране към хората с различна от тях сексуална ориентация, а пък последните да не човъркат само и да търсят от всеки подкрепа, спекулирайки, че ако не я получат, ще го дамгосат като нетолерантен темерут?

А и честно казано, на кого пречат хомосексуалистите, стига да не предявяват екстремни желания, като осиновяване на деца, на пример? Хомо-семейства? Защо не? Да не би някой да кара хетеросексуалните да влизат насила в подобен брак? Не. Ами тогава?!? От друга страна, редно е, хора които живеят на съпружески начала и заедно се грижат за бита си, да бъдат по някакъв начин взаимно осигурени, ако с един от партньорите (не дай си Боже) нещо се случи. Това е най-нормалното нещо на света.

Разбира се, известна дискретност или по скоро ‚не афиширане‘ на подобни връзки в България (за сега) са за предпочитане. Ще каже някой „ама защо?“. Ами как защо – заради балканския ни манталитет. Заради това. От днес за утре това не може да се промени, а ако някой му се иска това ударно да го осъществи, то дълбоко се лъже, че ще успее. Напротив, обратната реакция му е в кърпа вързана… в цялата си гадна палитра от всевъзможни долни реакции на всевъзможни примитивци…

И понякога се чудя, не е ли подобен ивент именно за това (размирици в цялата им разновидност) от кукловоди насърчаван? Подобна мисъл в мене се роди, като прочетох днес първата реакция на един отявлен мазен комунист. Цитирам по памет „Е сега като ДСБ подкрепи парада, сигурно ще се изпокара с ГЕРБ“. Не че много ми е еня за гербаджиите, ама не ми се иска комунистите да си изплетат кошничката на гърба на наивността на тоз‘ или онзи пишман-либерал, който се пише изведнъж десен… и учи на акъл останалите, наметнал мантията на ДСБ…

Ще каже някой, Стефан много говори, ама конкретно нищо не предлага… Така е. Конкретното отношение по въпроса е нещо лично, субективно, и всеки сам за себе си решава как да го преработи и да му отреагира. Ама както и да е това, да бъде така добър и да не слага неговото лично отношение в „устата“ на дадена общност или партия… Не за друго, ами не е коректно, мисля…

Приятни разсъждения на всеки сам със себе си! И не забравяйте – всеки може да прави със собствения си живот всичко, при положение, че не пречи на околните… 😉

Станишев и Първанов като Пинокио, мерят си носовете

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Активът на столетницата отново е изправен на нож един срещу друг. Духът на червеното спокойствие бе изпуснат миналата седмица след телевизионната изява на президента и екс лидер на БСП Георги Първанов. Оправдавайки се, че няма мераци за изпълнителната власт, той хвърли информационна бомба, обяснявайки, че през 2005 г. наследникът му в партията на Тато – Сергей Станишев, му е предложил официално да стане премиер на страната, но Първанов скромно отказал.

Само няколко часа по-късно Станишев иронично отби топката, казвайки, че не си спомня да е радвал Първанов с подобна оферта, а като доказателство сочел пред медиите, че носът му не е пораснал. Но от главите на двамата държавници скандалът се пренесе в червените редици.

„ В случая едва ли става въпрос за класическия вид на психичното заболяване, наречено „езиковата трагедия”. Един от тях явно лъже, или пък и двамата, или просто някой е получил амнезия”, коментира експертът от Четвърти километър д-р Тони Филипов.

Източници на Frognews.bg от централата на „Позитано” 20 разкриха, че проблемът е по-скоро при младия Станишев. Вече година след загубата на изборите от миналото лято, той не можел да преодолее стреса от възхода на пожарникаря от Банкя.

„Вероятно зле му са се отразило и убийственото слънце от последната седмица, а Серго е без коса, а ходи и без шапка”, загрижено коментират червените бабички. Съпартийците му обаче са категорични, че преди 5 години Станишев дори пратил нарочно писмо до патрона си Първанов, предлагайки му да се прехвърли от „Дондуков”2 на „Дондуков”1. Копие от него още се пазело в секретния отдел на партията. Информаторите ни предоставиха избрани пасажи от апетитната оферта и мотивите на Станишев, защо отстъпва властта. Ето и акцентите от писмото:

„ Драги Георги, г-н президент, изправен съм пред сериозна дилема. Въпреки че ми се полага по право, имайки предвид произхода си, постът министър-председател не ми е детската мечта. Аз вече съм зрял мъж и си давам сметка за отговорността, която трябва да поема, а за съжаление такова нещо до сега не ми се е случвало. Знаеш, че нямам нито един работен ден в реалния сектор, тоест нямам социален и административен опит. Освен това не съм създал свой дом, семейство и деца, не знам какво е да се грижиш за други, освен за собственото си его. Освен това, липсва ми и професионално образование за ръководене на една държава. Знаеш, че в СССР съм учил разни исторически науки, а дипломната ми работа беше за нашивките и знаците в униформите на съветската армия. Важна тема, но повелята на деня сега е друга. В този план на мисли, аз продължавам да се чувствам като „зайчето, изскочило от твоя ръкав”, отчита недостатъците си Станишев.

В същото време той оценява по достойнство предимствата на държавния глава. „Ти носиш име на светец, а моето е спорно – СерГей, няма харизма. Ти си истински мъжкар, привличаш дамите като магнит, никой не те свързва професионално с верни, но набедени другари, като Азер Меликов, Росен Димов, Криси Вигенин, Петко Сертов и т.н. Ти си боец, преведе партията като Ной през много изпитания и потопи, имаш пушка, точен мерник. Безпощаден си към хищниците в гората и държавата. От друга страна, си експерт по „История на БКП”, а това реално означава, че можеш всичко и ставаш за всяка работа. Контролираш безупречно медиите, та даже и шоу предаванията, така че хем да има гласност и прозрачност, хем да опазим народа от тайните. Твой е Конституционният съд, ВСС, прокуратурата, тайните служби, патриархът и мюфтията, и даже сектите. И родните олигарси са твои хора, и опозицията е твоя, и мостът с Русия е под твой контрол.

Отчитайки тези предимства ти предлагам да поемеш премиерския пост и да отсрамиш партията, аз трудно ще се справя и с тези дяволи Царя и Доган, които ми налагаш за коалиционни партньори”, посочва мъдро Станишев в писмото, за което сега мълчи и крие.

От червената централа в столицата твърдят, че след като Първанов отминал предложението с ледено мълчание, Станишев се обърнал със същата оферта и към другите червени емблеми – Румен Овчаров, Румен Петков, Стефан Данаилов, Татяна Дончева, а на края опрял с молби и до независимия доцент по икономика Алексей Петров. Но всеки от тях намерил оправдателен мотив и отбил атаките.

Р. Овч. обяснил, че може да му стане дясна ръка, но не може да остави без надзор енергийната мафия, имало си работа и там. Плевенският Румен пък се припознал за лява ръка и наблегнал, че е зает със стратегия за вкарването в затвора на братята Маргини и братя Галеви, а и не можел трезво да направи преценка на предложението. Героят от „На всеки километър” обяснил, че готви ролята на живота си в „Стъклен дом”. Фурията Дончева била както винаги най-пряма и ясна: „Абе Сергей, сляп ли си, че аз съм женския ти прототип, какъв премиер става от мен, защо ме будалкаш, стягам нов проект – Д2, но без Дичо.” „Аз ставам за министър-председател, имам научна титла и добра стойка, но ако решиш да правиш ДАНС, за да цакаш Румен Петков, кой ще контролира Петко Сертов?”, риторично попитал днешния Октопод Алексей Петров.

Тези любопитни кадрови маневри сега излизат за пръв път на бяла свят, след скандалните обвинения в лъжа между Първанов и Станишев. Червените барони от „Позитано” днес са бесни, че Станишев реално е посегнал над свещената крава в държавата, изкарал е президента лъжец, словесен воайор и фантазьор, направил го е за посмешище пред целия народ и червената армия от избиратели.

„Сергей е даже по-голям клеветник и от Иво Инджев, и от жълтата преса, и от сайта „Опасните новини”. Кой чужд държавник и дипломат ще иска да се среща вече с Първанов? Даже и руснаците ще се отдръпнат, щом със Станишев не могат да разделят истината, как да му вярват за енергийните проекти и обещания”, троснато, но загрижено коментирал младият вълк и довереник на президента – Кирил Добрев.

В акцията срещу Станишев открито се включили и червените кинжали Ламбо Данаилов, познавачът на водната енергия Корумбашев, пинчера Антон Кутев. Те вече репетирали танц със саби под ръководството на Румен Петков.

Властелините на столетницата дали ултиматум на Станишев – или доброволно да се извини на президента и да признае, че лъжецът е той, както си било и в действителност, или го хвърлят на сините и ГЕРБ, и става втори Виденов. Какво ще роди обаче мълчанието в спалнята на Станишев, очаквайте от него самия, или гледайте във втория сезон на „Стъклен дом”.

Червенко Трайчев

http://frognews.bg/

Отдел ‚Дезинформация, шев и кройка‘ към ДС…

Veröffentlicht am von
4

.

Не мога да не взема отношение по едно натрапващо се явление (във виртуалното пространство) през последните дни и по-точно след появата на книгата „На РъБъ“ от Иво Инджев. Явно въпросния журналист е уцелил Гоце точно в десетката, там където най-много го боли, та цяла плеада платени тролове и спамаджии се надпреварват да задават вече отдавна ясни въпроси.

Мъча се да вляза в трудното им битово положение и съм напълно наясно, че с честна журналистика  в момента в България се гладува само, ама все пак понякога е по-уместно временно да смениш бранша и да се занимаваш с нещо друго за парчето хляб, отколкото да продължиш да чукаш по клавиатурата, ама по поръчение на Дявола… Може би защото хляба купен с подобни пари е с особен, малко вкиснал и с нагарчащ привкус… Не знам, не съм ял подобен, ама поне така си го визуализирам или по-точно казано, си го представям като вкус.

А сега един апел към шефовете на отдела „Шев и кройка“ към ДС: Не се ли изморихте да мърсувате и не е ли по разумно да помислите за пенсия или и при Вас е като в Мафията – един път влязъл, излизането е само напред с краката…(?), та ще я карате така,  докато се вмиришете напълно? Нямате ли внуци и правнуци и не сте ли се замисляли, че те един ден може би ще се срамуват от Вашите дела, сега?

Ох, не знам. Понякога Ви съжалявам. С продадени на Дявола души и в края на житейския си път… Трагично е, нали…?

Все пак един съвет от мен – порадвайте се поне в края на живота си на мъничко коректни отношения и изпитайте чувството на придобита чест, а това че поредния боклук (ала Гоце и сие) ще лъсне с маймунския си задник на открито, не го прикривайте. Това той сам си е избрал в началото, когато е продал душата си на Сатаната…

Е, това е! Кой, както го разбира тоз‘ живот…

.

Милиционерският кръжок, наречен ГЕРБ

Veröffentlicht am von
4

.

Опиянението от властта, рано или късно, води до (някаква форма) на диктатура.

Напоследък все по-често се замислям какво ще стане един ден, когато доверието в аванс, на което така обилно все още в момента се радва Бойко Борисов (и каракачанската си кучка да предложи за някакъв пост в държавата и нея че я изберат с голямо мнозинство…) започне да намалява?

А, че въпросният ден ще дойде е повече от ясно, защото от страна на ГЕРБ поне засега не идват никакви реални икономически позитивни сигнали. Дори и единствената вълна, която доведе ГЕРБ и в частност Бойко Борисов на власт (анти тройнокоалиционната нагласа), се разби някъде в неизвестни корпоративни скали…

Къде останаха гръмките лозунги, че ще се громят и изправят пред съд крадците от Триглавата ламя? И не само, че всичко някак си се забравя, ами напротив – свидетели сме как бившите ‚врагове‘ са вече коалиционни партньори (кметските избори в Габрово, спечелени убедително с турско-циганските гласове на ДПС).

А, че от добрите намерения до подтисничеството е само една имагинерна крачка, сме се научили (го знаем) от историята. В основата на всяка диктатура в миналото са стояли в началото винаги добри, но неосъществими утопични  намерения.

Какво прави ГЕРБ в момента? Използва метода на камшика и моркова… Тези, които са неудобни се оставят на Цецо (тъй като в България всички с доста пари много са крали, не е проблем всеки да бъде подведен под отговорност), а бързо приспособилите си (ДПС и медийната й група) се привличат дори, като нови съюзници.

Не искам да съм лош пророк, ама рамото, което Синята коалиция и в частност Иван Костов (цитирам по памет: „в интерес на сигурността, ще приема ограничения в личните свободи), даде в началото на целия този бутафорен театър с многото арести за пред масата избиратели (публиката), може един ден да й струва скъпо. Всъщност какво значи ‚скъпо‘, след като така и така там сме останали една шепа хора… Имам предвид, че и от тази шепичка доста могат да преосмислят моралните ценности на лидерите си…

А, че призрака на диктатурата вече броди из България е видно от пръв поглед. Това, което властоимащите най-много ги притеснява от както са дошли на власт е, че чрез изпитания си метод на ‚камшика и моркова‘ едва ли биха и свободната размяна на мнения в Мрежата, подчинили. Затова и налудничавите им идеи да поставят и това под контрол. Разбира се, последното е практически невъзможно, ама те не залагат на реалното му приложение (все някой с две гънки в мозъка и там има и му е ясно, че тава са само празни приказки), а по скоро на сплашващия ефект от думите им.

И като заключение на моите думи ще припомня на късопаметните от къде дойде Бойко Борисов. От милиционерското училище в Симеоново, след като напусна пожарната, тъй като не беше съгласен тя да се деполитизира (винаги верен на Партията), мина през мутренско-силовите застраховки на ранния преход, беше пазвантин не на кой да е, а на другаря Тодор Живков, по слугува и на Симо Ментата, който за благодарност го вкара в политиката… и нататък вече всичко е ясно… (самопровъзгласи се за десен и ЕНП го призна, защото й носи гласове…)


Интервю с … Бог (продължение).

Veröffentlicht am von
4
.
Размишлявах над това колко много неща трябва да осъзнаем ние, хората. Или това са вечните общочовешки истини, за които четем, слушаме, рано или късно проумяваме и ето какво написах като продължение.

Ние, хората, трябва да научим, че:
–  времето ни контролира и то е велик учител; да помним, че всичко се случва само по веднъж и най-хубавият утрешен ден не може да върне вчерашния;
–  думите, които произнасяме имат съдържание, но съдържание има и формата, в която ги опаковаме;
–  някои от нас губят половината си живот, за да направят другата половина от хората нещастна;
–  за да разберем сладостта на живота, трябва да опитаме от горчивината на бедите;
–  ние, човеците, приличаме на думите, които ако не са си на мястото, губят своето значение;
–  за да спасиш някого, можеш да му причиниш болка;
–  не сме съвършени и не е възможно да бъдем, за нас е свойствено да грешим, но важното е да се учим от грешките си;
–  ние сме такива, каквито са желанията и мечтите ни;
– за да победим, трябва да се борим, че поражението не е най-лошият от неуспехите, по-лошо е ако не посмеем да се опитаме;
– надеждата е добър спътник, но понякога може да се окаже лош водач;
– животът е движение, и който не върви напред, върви назад, но стоящо положение няма;
– това, което знаем, е ограничено, а онова което не знаем – безкрайно;
– истината преодолява всякакви пространства и не може да бъде спряна от никакви граници, но се насочва към онзи, който я търси;
–  за вежливостта са отворени всички врати;
– потайността е убежище за слабите;
– враждите са най-добрата храна за дявола;
– роденият да пълзи не може да лети;
– добродетелта винаги има повече поклонници, отколкото подражатели, че добър човек не е онзи, който умее да прави добро, а онзи, който не умее да прави зло;
А ВИЕ КАКВО БИХТЕ ДОБАВИЛИ ПО ТЕМАТА?

Научих, че…

Veröffentlicht am von
8

Научих –
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих –
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих –
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих –
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих –
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсе минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих –
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих –
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих –
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих –
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих –
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих –
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих –
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих –
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих –
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих –
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих –
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих –
че герои са хората,
които правят това което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих –
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих –
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих –
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих –
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих –
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих –
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих –
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих –
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рождени дни си празнувал.

Научих –
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих –
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих –
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих –
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трябва да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих –
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих –
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих –
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих –
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих –
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих –
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих –
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих –
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих –
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих –
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих –
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих –
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих –
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих –
че парадигмата в която живеем,
не е всичко което ни е предложено.

Научих –
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих –
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих –
че, въпреки че думата „любов“,
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих –
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш.