Религията – само в черквите!

.

Да се изучава ли вероучение в българските училища и кой да го преподава? Този въпрос кореспондира с германския дебат за изучаването на ислям. Публицистът Гьоц Алю твърди по този повод, че мястото на религията е в храма.

 

.

След дългогодишна подготовка, през октомври 1914 се провежда тържественото откриване на Университета във Франкфурт на Майн. Негови спомоществователи са редица заможни мецанати, главно от еврейски произход, които отдават голямо значение на независимата изследователска и преподавателска дейност. Тъкмо по тази причина те заели позиция по един важен въпрос: според тяхната воля в университета не бил създаден Теологически факултет.

Наистина, от гледна точка на правно-историческите и философските аспекти учените би трябвало да изучават различните религии, но вероизповеданието и теологичното образование не бива да се допускат в съвременните университети, които са пряко свързани с гражданското общество.

Боже мили, кой ли Бог е имала предвид?

Германия доста се е отдалечила от този либерален принцип. Политиците и коментаторите приветстват като някакво велико дело факта, че – редом с католическите и протестантските духовници – в университетите вече се обучават и имами. Което само доказва колко задръстено и размътено е мисленето в Германия днес. Държавата и религията стриктно трябва да се разграничават. Според френската традиция това означава, че в училищата и съдебните зали няма място за разпятия, а в университетите се изучава религия, но не и теология. Вярата в Бога е частен въпрос, тъй че държавните институции не бива да обучават духовници.

Всеки човек може да полага клетва в името на своя бог – или богове – но когато работата опира до политика, положението става особено деликатно. Преди няколко месеца новата социална министърка на германската провинция Долна Саксония Айгюл Йозкан, която е с мюсюлмански произход, положи клетва, използвайки израза „с Божията помощ”. „Боже мили, кой ли Бог е имала предвид? Да не би Аллах? Нашите закони изобщо нямат това предвид!” – разбуниха се държавните християни. Добре де, дори да е имала предвид Аллаха – какво от това?

„Християнска пачавра“ – наказуема обида

Ние не живеем в християнска държава. Религиозните норми не ни вършат работа, от значение са единствено всеобщите човешки права, Конституцията и утвърдените демократични и законови процедури. Съответно, прелюбодеятелят не е престъпник – но престъпник е онзи, който укрива данъци. Ако някой практикува онанизъм, може да си свали този грях от сърцето в някоя черковна изповедалня, но законите изобщо не се интересуват от въпросната му дейност. А онзи, който яде свинско месо, изобщо не е презрян.

Етническите германци, които използват обидни думи за турците, подлежат на наказателно преследване заради расистка пропаганда. И законите в страната трябва съответно да се реформират, така че на наказание да подлежат и онези германски мюсюлмани, които ругаят момичета с къси поли, наричайки ги „християнски пачаври”. Същото важи и за онези турски младежи, които обичат да упражняват юмруците си върху най-слабите сред слабите – циганите. Ето, тези задачи има да решава държавата – а не да се занимава с някакви приспивни песнички на тема „християнско-юдейска традиция и ислямски корени”.

http://www.dw-world.de

Какво ни казва тялото

.

Човешкият организъм е една комплексна и сложна система. Често той индикира даден проблем или болест по нетрадиционни начини. Научете как да разпознавате сигналите на тялото си и как да ги тълкувате правилно, за да се радвате на отлично здраве.

 

.

 

.


Депресия

Ако постоянно се чувствате отпаднали или склонни към депресия, вероятно страдате от синдрома на професионалното изчерпване. Той се характеризира с повишено чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Възможно е проблемът да се дължи на непоносимост към глутен, което води до блокиране на имунната система, а оттам и на мозъка.

Световъртеж

Виенето на свят може да е индикатор за нервни или сърдечни проблеми, както и за заболяване на слуховия нерв и напрежение в областта на шийните прешлени. Не е изключено то да е странична реакция на медикаменти. В 80% от случаите световъртежът е защитна реакция на мозъка при сериозно претоварване на организма.

Шум в ушите

Постоянното свистене в ушите може да се дължи на вътрешни болести като диабет и хипертония, а също и на натоварване на гръбначния стълб. Възможно е причината да е изкривяване на челюстта или проблеми със зъбите. Шумът в ушите често е знак за извънредно претоварване (психическо и физическо).

Болки в гърба

Те често са причинени от гинекологични или стомашно-чревни болести. Дори камъни в бъбреците, чревни колики и инфекция на пикочните канали могат да предизвикат неприятни гръбначни схващания.

Болки в раменете

Освен добре познатите схващания, силните болки в раменете и ръцете могат да са причинени и от разместване на прешлените в гръбначния стълб. В този случай болката е съпътствана от нарушена чувствителност и отслабена сила на отделни мускули. Не е изключено болките да са предупреждение за инфаркт.

Болки в корема

Те не винаги са причинени от лошо храносмилане. Понякога проблемът си крие в психиката. Неконтролируемите ситуации, стресът, проблемите в ежедневието, както и притесненията често се отразяват на стомаха и червата.

Глъхнещи уши

Това неприятно усещане ни е познато от летене със самолет или при настинка. Заглъхването е резултат от разликата в телесното и външното налягане, когато тъпанчето бива притиснато. Среднощното скърцане със зъби също води до глъхнене на ушите. Челюстната мускулатура се напряга толкова силно, че притиска вътрешното ухо.

Сухи очи

Те за сигнал за ревматизъм, диабет, проблеми със щитовидната жлеза или хормонални отклонения. Възможно е да са и резултат от обезводняване на организма или пък просто от продължителна работа пред монитор.

Лош дъх

Устната кухина е огледало на тялото. Ако въпреки честото миене на зъбите усещате лош вкус в устата си, то не е изключено да се разболявате. Устната кухина е изключително чувствителна към нарушения в обмяната на веществата. Вкус на гранясало подсказва за заболяване на панкреаса и жлъчния мехур. Сладникавият дъх пък е знак за нарушен обмен на захар при диабет.

Лоша концентрация

Зад нарушената концентрация може да се крие анемия. Тогава тялото не синтезира достатъчно количество хемоглобин, защото страда от липсата на еритроцити (червени кръвни телца). В следствие на това кръвта не доставя достатъчно кислород на клетките.

Загуба на гласа

Не е задължително загубата на гласа да се дължи на проблеми с гласните струни или ларинкса. Възможно е причинител да са киселините. Когато киселите стомашни сокове се изкачат до хранопровода, те често дразнят гласните струни.

Лошо храносмилане

Ако ви е тежко, коремът ви е подут, имате газове и силни болки, сигурно имате лактозна непоносимост. При някои хора производството на ензима лактаза, необходим за усвояването на млечни продукти, се блокира след достигане на определена възраст, в резултат на което те не могат да се хранят с прясно мляко.

Проблем с очите

Ако пред очите Ви често проблясва ярка светлина, много е вероятно да имате отлепяне на ретината. Друга възможна причина за това оплакване е мигрената.

Запек

Проблемът често се крие в лошото храносмилане. Взимането на разслабителни може още повече да влоши ситуацията, защото те обезводняват организма и предизвикват ленивост на червата. Причина за запека обикновено са честите и продължителни диети. Редовното лишаване от храна предизвиква „мързел“ у червата и забавя тяхната работа.

Отпадналост

Ако страдате от безсъние, липса на апетит и болки в тялото, тогава най-вероятно сте жертва на депресията. Особено при мъжете тя се изразява в отпадналост и болки в цялото тяло. Мъжете често не споделят емоционалните си проблеми и се срамуват да признаят, че имат психични амплитуди. Страданието намира външно проявление в най-различни болежки.

Потене

Среднощното потене при жените в напреднала възраст е типичен сигнал за навлизане в климактериума. Други причинители на среднощно потене са изтощението, недостигът на белтъчини, хиперфункцията на щитовидната жлеза, инфекциозните болести и диабетът.

Често уриниране

Диабетиците и хипертониците имат повишено производство на урина. Възпаленията на пикочните канали и простатата пък водят до често и болезнено уриниране.

Умора

Ако въпреки че спите достатъчно, на сутринта чувствате отпадналост и умора, може би страдате от сънна апнея. Тя е вид сънно разстройство и се характеризира с ненормално дълги дихателни паузи. Всяка пауза, наречена апнея, в някои случаи трае цели минути и е с честота от 5 до 30 пъти на час.

Постоянна жажда

Неутолимата жажда може да се дължи на хиперфункция на околощитовидните жлези. Те произвеждат твърде голямо количество паратироиден хормон. При увеличено производство на този хормон от костите започват да се отделят соли, костите стават лесно чупливи, реакциите се забавят.

Ранички около устата

Ако ъгълчетата на устата Ви се цепят, може да боледувате от диабет. Не са изключени гъбични и бактериални инфекции. Раничките около устата обаче най-често са причинени от недостига на цинк и витамини.

Набраздени нокти

В случай че набраздяването е равномерно, то е неизменна част от процеса на стареене. При широки и неравномерни неравности има опасност от рак на ноктите.

Зачервен език

Яркочервеният език се появява при скарлатина. Чернодробните и чревните заболявания също могат да зачервят езика. Ако освен зачервен, езикът е и необичайно гладък, става дума за т. нар. „лъскав“ или „лакиран“ език, който се наблюдава при недостиг на желязо или на витамини от групата В.

Болки в ставите

Болките в ставите са сред най-разпространените проблеми на хората от средна възраст, на тези с наднормено тегло и на тези, които прекомерно натоварват костната си система. Те се срещат и при артроза, подагра и хемохроматоза (повишено натрупване на желязо в органите).

Бледост

Бледата кожа е знак за недостиг на витамин Б12, наричан още „червеният витамин“. Той участва в образуването на червените кръвни телца и недостигът му води до анемия. Най-добри източници на витамин Б12 са животинските продукти, яйцата, рибата, морските дарове и млечните продукти.

Автор: Екатерина Николова                        Редактор: Даря Попова-Витцел

Самочувствието пази сърцето ни

.

Самочувствието е важно не само за его-то. То влияе пряко и на здравето ни. Изследвания показват, че хората, които вярват в себе си, се ползват и от допълнителни предимства за здравето си – самочувствието пази сърцето им.

.

Психологът Енди Мартенс от университета в Кентърбъри е убеден, че по-високото самочувствие се отразява благоприятно и на здравословното състояние. Именно то, както и по-високата лична оценка ни дават възможността да реагираме по-спокойно на заплахите. Още повече, че заплахите в днешното западно общество по-често са свързани със социалния статус, отколкото с плътта и живота.

Здрав дух в здраво тяло

Съвместно с екипа си Мартенс е извършил проучвания как функционира този ефект в действителност. Учените провели поредица експерименти с участието на 184 души. В рамките на един от тестовете участниците получили грешна база данни за нивото си на интелигентност или за личността си – с целта да се намали самочувствието. При друг от тестовете пък била дадена задачата за ежедневна оценка на собственото самочувствие в продължение на две седмици. Паралелно били направени изследвания на сърдечния тонус, като от получените показатели станало ясно колко силно влияе на активността на сърцето парасимпатиковата нервна система.

Тя е, която се „грижи“ за забавянето и успокояването на сърцето, респективно – представлява антипод на симпатиковата нервна система, която направлява реакции от типа на „борба или бягство“. Парасимпатиковата нервна система намалява стреса и възпаленията. А ако не е достатъчно активна, може да се стигне до сърдечни проблеми и заболявания на имунната система.

При всеки от проведените тестове високото самочувствие съответствало на по-високия вагусов тонус – нерва, който защитава сърцето. Мартенс подчертава, че актуалното проучване за първи път доказва, че промените в самочувствието могат да доведат до директни изменения в психологията на човека. С което се потвърждава и връзката между самочувствието и здравето.

Психологът е убеден, че възможността за подобряване на самочувствието се състои в общуването с приятели или роднини, които оказват подкрепа. Хората, които подкрепят и дават сили, са от много по-голяма полза, отколкото положителното мислене, например. Ниското самочувствие пък според Мартенс означава нещо повече от това да се чувстваш зле – то означава и, че тялото не функционира оптимално, което би могло да има и сериозни здравословни последствия.

За силата на психиката

Всъщност и преди многобройни проучвания са установявали, че ниското самочувствие може да е свързано с редица заболявания. При допитвания сред студенти канадски психолози са разбрали, че тези, които не се оценяват и се смятат за неинтересни и малоценни, имат проблеми със завързването на контакти и приятелства. Те влизат и по-често в спорове и конфликти с околните.

Всичко това води към допълнително отслабване на самочувствието, респективно – до влошаване на здравето. Други изследвания сочат, че продължителността на живота на болните от сърце наред с другото може да се предскаже и въз основа на тяхното самочувствие.

http://www.dw-world.de/

20 знака, че си пристрастен към Facebook

.

.

.

.

.

.

.

.

1. По клавиатурата ти има следи от паста за зъби, тъй като всяка сутрин, докато си миеш зъбите, разцъкваш Facebook, за да видиш кой къде се е напил предишната вечер.

2. Имаш 1847 приятели във Facebook, а не знаеш имената на съседите си.

3. Напълно си загубил връзка с приятели, които нямат Facebook.

4. Мислиш да снимаш мушкатото си и да качиш снимката във Facebook. Вече си качвал снимки на себе си, на гаджето си, на приятелите си, на кучето си и на апартамента си.

5. Знаеш повече за Марк Цукерберг, отколкото за майка си.

6. Екскурзия, от която не си качил снимки във Facebook, не е пълноценна. Не е пълноценна и ако си качил снимки, но никой не ги е харесал и коментирал.

7. Нямаш проблем да се запознаваш с хора във Facebook, но когато трябва да заговориш някого в реалността, се притесняваш, стесняваш, изчервяваш и често ти излиза пъпка на носа.

8. По-важно е фермата ти във Facebook да е оплевена, отколкото да пуснеш прахосмукачка вкъщи. За сметка на това никога не си стъпвал на село.

9. Полагаш по-големи усилия да опазиш паролата си за Facebook, отколкото ЕГН-то си. Всъщност то е публикувано в профила ти във Facebook.

10. Едно време майка ти се караше на баща ти, че харчи пари в кръчмата. Сега гаджето ти мрънка, че си изхарчил парите ви за Нова година за гориво за трактора във фермата си.

11. Не знаеш къде е семейният албум, но за сметка на това прекарваш часове във Facebook, разглеждайки снимки на хора, които не познаваш.

12. Смяташ, че Априлското въстание щеше да е успешно, ако имаше официална група във Facebook.

13. Разбираш се по-добре с шефа си, откакто си виждал купонджийските му снимки във Facebook. Лошото е, че все още не можеш да се възстановиш от онази снимка на шефа, на която той е на плажа по прашки.

.

.

.

.

.

.

.

.

14. Поне веднъж са те хващали в изневяра по снимки във Facebook.

15. Веднъж забрави паролата си за Facebook за около три секунди и това ти се стори като цяла вечност.

16. Член си на групи във Facebook като „Да опазим конския кестен”, „Аз обичам България чиста”, „Да опазим мушкатото от листните въшки” и „Да помогнем за развъждането на лудогорския петел”. Когато обаче пенсионерите от блока се организират да почистят наоколо, ти се правиш, че не си си вкъщи. И влизаш във Facebook, където старателно плевиш фермичката си.

17. Смееш се на хората, които всяка сутрин си четат хороскопа, обаче не пропускаш да си изтеглиш късметче всеки път, когато влизаш във Facebook. Това прави по около 14 късметчета на ден.

18. Научи за рождения ден на баба си от профила й във Facebook и я поздрави с видео от YouTube, което пусна на стената й. 48 от твоите приятели го харесаха.

19. Знаеш каква музика харесват съучениците ти от началното училище, а не знаеш какво иска приятелката за рождения си ден.

20. Ей сега ще й пишеш във Facebook да я питаш.

Homepage

Какво се крие в хипнозата?

.

Някои превръщат хипнозата в шоу, други залагат на лечебното й въздействие. Някои са особено податливи, други въобще не са. Какво всъщност се крие в хипнозата? И дали тя наистина функционира?

 

.

Репликите въздействат понякога за минути: „Чувстваш умора, ръцете и краката ти натежават, потъваш във все по-дълбок сън!“ – и обектът на хипнозата изпада в транс и изпълнява безпрекословно заповедите на хипнотизатора. Дали всичко това е шоу или хипнозата наистина функционира?

Търсейки отговора на въпроса какво точно се случва в тялото при хипноза, учените още не са постигнали особен напредък. Но е ясно, че трансът – както и сънят или наркозата – е извънредно състояние на мозъка, при което човек е напълно отпуснат. За 10 процента от хората се смята, че са лесно податливи на хипноза, за 5 на сто – че въобще не са.

Вход свободен за абсурди

Освен това в състоянието на хипноза вниманието е концентрирано изключително върху едно нещо – например върху гласа на хипнотизатора. Критичната преценка на нещата е сведена на практика до нула. Което обяснява защо хипнотизираните хора се подчиняват дори и на най-абсурдните заповеди.

Пълното отпускане на тялото е и предпоставка за използването на хипнозата като терапия срещу страхове и депресии. По сходен начин постъпват зъболекарите, чиито пациенти изпитват страх от стоматологичните манипулации. Хипнозата може да се използва с успех дори и при бременните. Както показват резултатите от британско изследване – жените могат да съкратят значително фазата на раждането, ако на сеанси по хипноза са усвоили изкуството да се отпускат и да отхвърлят болката.

Процедурата дава много добри резултати също при отслабването и при отказа от тютюнопушене. Чрез съответното внушение освен това могат да бъдат отстранени брадавици и да се намалят хронични болки. Въпреки безбройните проучвания, които удостоверяват тези успехи при лечението, лекарите и до днес трудно се решават да прибегнат до хипноза. Тъй като тя изисква и много време, и много усилия /в Германия цената е между 80 и 120 евро за 50 минути/, а и много рядко се поема от здравните каси.

Като в черна дупка

Подходящи за извършването на медицинска терапия са само компетентните хипнотизатори, така наречените шоу-хипнотизатори – не. В Германия съществуват определени стандарти за качество – на базата на разработения от германското дружество по хипноза план за обучение. За да станат „клинични хипнотерапевти“ лекарите и психолозите трябва да преминат обучение в специални семинари.

Все пак трябва да се признае – хипнотичният сеанс е винаги впечатляващ. Най-вече поради това, че хипнотизираните хора след това не си спомнят абсолютно нищо.

http://www.dw-world.de/

В очакване на работа-мечта и каква работа искам

.

Много често ни се налага да избираме неща, които са далеч от мечтите ни. Искаме по-хубава работа, по-голямо жилище, по-нов автомобил, но се налага да се задоволим с по-малко с идеята, че някой ден ще имаме и повече.

Когато става дума за работа, има две страни на това да работиш работа, която не ти харесва, в очакване на по-добра.

Положителната: това е някакво начало

Има мнения, според които е по-добре да търсиш повече, да чакаш, но да намериш идеалната работа, вместо да приемеш някоя, която не ти харесва особено. Колкото и да е хубаво да искаш винаги най-доброто обаче, понякога най-доброто е именно да се задоволиш с нещо, което не ти харесва. Временно.

Работата, макар и да не е работата-мечта за теб, ти дава организираност и опит, които не можеш да придобиеш по друг начин, освен с практика. Освен това CV-то ти ще изглежда до по-добре, ако е по-пълно. Също така, работата ти дава контакти и възможности, които можеш да използваш, за да потърсиш по-късно своята работа-мечта.

Отрицателната: вероятно е да се примириш

Колкото и да е важно да започнеш каквато и да е работа, за да трупаш опит и да изкарваш пари, не забравяй, че искаш нещо повече. Ако сам не се стремиш да работиш именно с целта да се развиваш и да си намериш по-добра работа, това няма да се случи от само себе си.

Каква работа искам

Всеки си е задавал този въпрос в някакъв момент. Дали е било преди първата работа или между две работи, проблемът „какво наистина искам да правя” е често срещан.

Отговорът на този въпрос е важен по много причини, като най-важната може би е личното ни удовлетворение от работата – то не е възможно, ако тази работа не ни харесва. Донякъде издигането в работата и доброто положение с голямата заплата също е свързано с желанието ни – напредъкът е по-лесен, когато имаме личен интерес към нещата, които правим.

Какво умея да правя?

Това е един от първите въпроси, които те интересуват. За съжаление не винаги това, което искаме да работим, съвпада с онова, което умеем. Във всеки случай трябва да можем обективно да оценим склонностите, талантите и уменията си. И докато уменията са нещо, което можем да придобием, с талантите е малко по-трудно. Затова, ако нямаме талант да рисуваме, няма смисъл да губим време, преследвайки кариера на художник или архитект.

Съсредоточи се върху онова, което можеш и което ти идва отвътре, върху нещата, които не само умееш, но и които ти носят удовлетворение.

Къде искам да работя?

Дали искаш да работиш в офис или на открито, да си имаш бюро или постоянно да си в движение – тези неща също имат значение.

Каква заплата искам?

В общия случай голямата заплата означава голяма отговорност, както и по-тежко работно време. За сметка на това повечето свободно време често значи по-малка заплата. По подобен начин по-високите позиции с по-големите заплати изискват повече инициатива, идеи, организационни и ръководни умения и т.н. Изборът е личен.

Какво искам да правя

Удоволствието от работата е много важен фактор за личното ни спокойствие. Разбира се, винаги има вариант да избереш работа, която не ти харесва, заради високата заплата. В този случай удовлетворението идва от самите пари, ако смяташ, че това е вариант за теб.

Работата, която не искам

Винаги може да ни се наложи за някакъв период от време да работим на място, където не искаме, по финансови причини. Ако положението е временно и ти си търсиш по-добра работа или учиш за нея, тогава няма проблем. Понякога се налага да правим компромиси за известно време, важното е периодът да не се проточи толкова, че да загубим желание за промяна.

Homepage

Законите на пазърлъка

.

Законът на успешния шопинг на Изток гласи: колкото по-дълго се пазарите, толкова по-малко ще трябва да платите. Затова тръгвайки на пазар в чужбина, си струва да овладеете изкуството на диалога с продавача. За което въобще не ви е нужно да учите езици, стигат и няколко прости правила. Ето ги:

.

Египет

В Египет можете да се пазарите и в най-големите магазини. И не се бойте да напуснете дюкяна – често продавачът ще ви догони, дори и да сте се отдалечили доста. Не посещавайте магазините, препоръчвани от екскурзоводите – там положително цените ще са по-високи, тъй като в тях влиза и процент за посредника.

Като на турнир

Не се заблуждавайте, че само скъперниците се пазарят! В Азия или Африка изобщо няма да направите лошо впечатление така. Точно обратното – ако не се пазарите, ще ви сметнат за глупак. Възприемайте пазарлъка не като уморително действие, а като увлекателна игра, театрално представление или своеобразно съревнование между продавача и купувача.

Турция

В Турция супермаркетите, аптеките и ресторантите са територия на фиксираните цени. Но в по-малките магазинчета търговците ще отстъпят с готовност. Дори може да ви нагостят с чай или сладкиши. По курортите цената може да се свали с максимум 30%. Местните търговци имат точен поглед върху нещата и ще ви преценят по дрехите. Затова оставете луксозните си тоалети в хотела.

Цените – под ножа

В Азия като цяло пазарлъкът е възможен не само на пазарите, но и в много от магазините, при това независимо какво искате да купите – дрехи, злато или телевизор. Дори и съответната стока да има цена – тя е само ориентир за началото на разговора. Но избягвайте най-популярните туристически места – там продавачите не губят време с пазарлъци.

Индия

В тази държава фиксирани са само цените на стоките, отбелязани с буквите M.R.P. Те се продават в супермаркетите и някои от магазините. Цените на всичко останало подлежат на договаряне. А цената често може да се смъкне и до десет пъти. Не забравяйте, че цените в хотелите също не са окончателни. Най-неподходящото място за пазарлъци е Гоа – там търговците са изключително неразбрани.

Не бързайте!

При пазарлъка важно е да не бързате. Ако ви е харесала някаква вещ, бъдете готови да прекарате в дюкяна поне половин час, въоръжете се с търпение. И се постарайте да се насладите на процеса – бъдете любезни и доброжелателни, но не отстъпвайте позициите си.

Китай

Цените на дребните сувенири могат да се свалят без никакъв проблем, но нали не сте дошли само за това! Преди да тръгнете да се пазарите в Китай, съберете опит с по-благосклонните продавачи в други държави. А тръгвайки към Китай, не е зле да се запасите с валериан – ще са ви нужни железни нерви и стоманена издръжливост.

Усилията си струват

Но целта оправдава средствата: за якето или техническия уред, който сте купили в Китай, в Европа бихте платили 10, че и 15 пъти повече. Ако планирате покупката на по-голям предмет пък, е най-добре да направите предварително справка – в интернет, както и чрез разговори с местните хора, за да добиете по-добра представа за цената.

Емирствата

В наши дни Обединените арабски емирства до голяма степен са изгубили колорита си на огромен арабски пазар. Пазарлъкът съвсем не е възможен навсякъде – цените са фиксирани и в такситата, и в търговските центрове, и в ресторантите. На пазарите може да ви направят подобие на пазарлък, но за кратко: след няколко възклицания ще получите намаление от 20-30 процента, не повече.

Не си губете времето

Имайте предвид следното – не се пазарете дълго и настойчиво, ако нямате намерение да купувате. А и защо да губите чуждото, както и своето време?

Тайланд

В тази държава не разчитайте на големи намаления – за успешен може да се смята пазарлък, в рамките на който сте свалили 30 на сто от цената. Ограничения за пазарлъка в Тайланд няма, освен може би в големите търговски центрове с бутици на популярните модни фирми. Магазините на големите бижутерийни и текстилни фабрики също могат да ви разочароват с фиксираните си цени.

Просто действайте!

Когато се пазарите, не се срамувайте от незнанието на местния език – търговията се извършва с калкулатора. След като продавачът ви е написал първоначалната цена, не се колебайте да я снижите 5-7 пъти. А ако видите твърде голяма цифра, не се плашете – опонентът ви не се е побъркал, просто съблюдава етикета. Следващите ви стъпки зависят от това доколко търговецът е склонен да намали цената.

Йордания

Там няма пречки да се пазарите, но надали ще успеете да постигнете голямо намаление на цената, защото местните бедуини са разглезени от туристическите тълпи. Изключение правят такситата, чиито шофьори често назовават силно завишени цени. Но в курортите и до днес са останали по-отдалечени райони, в които могат да се купят отлични стоки за стотинки.

Бъдете актьори!

В никакъв случай не показвайте на продачава, че някоя стока ви харесва и сте дошли именно заради нея. Най-добре останете със скучаещ израз на лицето, хвърлете поглед по изложеното и като че ли случайно открийте необходимия предмет. Престорете се, че изобщо не ви трябва и сте склонни евентуално да го вземете само заради забавлението.

България

В България пазарлъкът е възможен по пазарите, където можете да свалите цената с около 30 процента. За цената на превоза с такси непременно трябва да се договорите предварително. По популярните курорти такситата могат да ви изненадат много неприятно. Така че  идете пеш до шосето, там можете да намерите транспорт до 5 пъти по-евтино.

Цъкайте с език!

Разглеждайки някоя стока, непременно й търсете дефекти, макар и измислени, и като ги сочите на продавача, кимайте красноречиво с глава или цъкайте с език. Даже няма нужда да казвате нещо – търговецът тутакси ще назове нова цена. Можете да разкритикувате стоката, но никога не обиждайте продавача!

Гърция

Гърците са добронамерени, не обичат много-много да работят, но за сметка на това винаги са готови да си побъбрят с надзърналия в магазина им купувач, особено ако е симпатична млада дама. Затова залог за успеха в тази страна е не наглостта, както в Азия, а сърдечната беседа с продавача. Направете комплимент на Гърция или на местната кухня и ще видите как цената започва да се топи.

На проверка

Ако пък усетите, че продавачът няма намерение да сваля цената повече, го подложете на проверка – кимнете разочаровано, изразете съжаление, че не можете да направите покупката на тази цена и се насочете към изхода. Ако търговецът не реагира, очевидно е достигнат максимумът на намалението.

Източник: Prohotel.ru

Меркел: Мултикултурният модел се провали

.


.

.

.

.

.

.

.

.

Германският канцлер Ангела Меркел изостри дебата за исляма и имиграцията, като заяви, че мултикултурният модел се е провалил, предадоха световните медии.

Тя заяви още, че всички емигранти в страната трябва да научат немски.

Коментарите на Меркел идват ден, след като консервативният лидер Хорст Зеехофер заяви, че „мултикултурализмът е мъртъв” по време на младежки протест.

Християндемократическата партия на Меркел принципно поддържа модела на интеграция.

Според него чужденците трябва да се адаптират към германския начин на живот, в противоположност за идеята за мултикултурализмът, според която не трябва да има доминираща култура.

По време на изказването си на конференция на млади членове на партията Меркел заяви, че Германия не само трябва да помогне на германците, но и трябва да ги подлага на изпитание, което според нея не се е случвало достатъчно в миналото.

По-рано, в интервю за германския вестник „Зюддойче цайтунг” турският президент Абдула Гюл заяви, че турските емигранти в Германия трябва да научат немски език „перфектно”.

http://kafene.net/

ПП. На последните избори за кмет на Виена, гражданите на града също недвусмислено показаха, че не биха повече толерирали мултиетническо общество или още по-лошо – отделни мини общества, обосновани на етничен принцип, да са част от някакъв скалъпен граждански мир. Предполагам, а и дълбоко се надявам, основните партии да са си направили правилните изводи, защото другия вариант е много застрашително опасен – крайните радикални демагози, да спечелят окончателното мнозинство.

.

Как Facebook промени секса

.

Технологиите отдавна не са само средство за технически прогрес. Те променят начина, по който живеем, начина, по който мислим, и начина, по който общуваме с хората. Затова не е изненада, че Интернет и социалните мрежи оказват влияние и върху сексуалния ни живот.

Как точно социалните мрежи – и по-конкретно Facebook – променят начина, по който хората общуват с другия пол? Виж някои интересни статистики:

Флирт

69% от хората казват, че са използвали Facebook за флирт.

24% от хората, които флиртуват чрез Facebook, са обвързани и флиртуват с човек, който не е техният партньор.

23% от хората казват, че са пращали покана за приятелство на привлекателен непознат човек.

55% от хората казват, че са пращали покана за приятелство на някого, който ги привлича, но когото познават съвсем бегло (приятел на приятел или просто познат).

Провокативни снимки

11% от жените са публикували провокативни свои снимки във Facebook с цел привличане на мъжко внимание.

Ревност

59% от хората казват, че са ревнували от общуването на гаджето си с друг човек във Facebook. (Това казват 50% от мъжете и 66% от жените.)

Интересно е, че ново изследване на университета в Гуелф, Онтарио, Канада показва, че Facebook допринася за ревност дори при хора, които по принцип не ревнуват.

При някои двойки се стига не само до ревност, но и до истински проблеми.

29% от хората казват, че техен пост или снимка във Facebook са им причинявали проблеми с гаджето.

42% от тези хора казват, че оплакването на гаджето им е било с право.

11% от хората казват, че са ограничавали достъпа на гаджето си до профила си, за да не може половинката им да вижда всичко, което те правят във Facebook (постове, коментари, снимки).

Бивши гаджета във Facebook

85% от хората са търсили бивше гадже във Facebook.

17% от тези хора проверяват страницата на бившия си във Facebook поне веднъж седмично.

32% от жените са се опитвали да се свържат с бивше гадже чрез Facebook.

16% от тези жени са обвързани.

36% от мъжете са се опитвали да се свържат с бивше гадже чрез Facebook.

20% от тези мъже са обвързани.

Влизане в чужд профил

25% от хората са влизали във Facebook акаунта на гаджето си, за да го проверяват.

18% от хората знаят паролата на гаджето си. 85% от тях са я научили, защото са им я казали, а 15% са я познали.

9% са хаквали акаунта на бивше гадже.

Изневери

5% от хората казват, че са изневерявали по начин, който включва Facebook.

24% от хората казват, че не посочват истинския си статус – обвързани или не – във Facebook.

27% от хората изобщо не посочват статуса си. Само половината от тези хора са необвързани.

Виртуална раздяла

3% от хората са късали с гадже, като са махали статуса си на обвързани във Facebook.

Следене във Facebook

59% от хората казват, че са следили какво прави настоящо или бивше гадже, като са разглеждали профилите им, търсейки „улики” за връзки с други хора. (Това казват 44% от мъжете и 70% от жените.)

Има ли смисъл от това?

Вярваш или не, има изследване върху следенето във Facebook. То е на университета в Индиана и сочи, че следенето на партньора във Facebook рядко носи удовлетворение. То носи тревога, но не отговаря на истинските въпроси. Причината е, че е извадено от контекста – снимка на мъж и жена, прегърнати през рамо, може да значи различни неща, както невинни, така и не съвсем невинни.

Изводът от всичко това е, че социалните мрежи наистина влияят на начина ни на общуване, на връзките ни и дори на сексуалния ни живот.

Проучването върху секса и Facebook е на Men’s Health и е проведено сред 1377 мъже и 1540 жени.

Homepage