.

Тази система се прилага вече няколко века. Измислили са я християнските мистици, а днес успешно я използват психолози и психотерапевти. Оказва се, че всяка жена може да бъде причислена към един от тези девет типа. Да се открие към кой точно тип никак не е трудно, ако се прочете внимателно раздела „Как те виждат себе си?“ Ако са в сила пет или повече твърдения, можете да бъдете сигурни, че това е Вашият тип!

1. Педантичната

Как тя вижда себе си?

* Не понасям небрежност, обичам да съм точна.
* Преди да взема решение, трябва да знам всички варианти.
* Разстройвам се, когато не успявам да направя всичко както трябва.
* Не обичам да показвам, че съм разстроена или ядосана.
* Обезкуражавам се, когато всичко се подрежда не така, както трябва да бъде.
* Обичам да проверявам повторно.
* Струва ми се, че по-често от другите изпитвам чувство на безпокойство.
* Вярвам в справедливостта и се разстройвам, когато не я откривам.
* Винаги се старая да направя нещо по-добре.
* Струва ми се, че отношението към мене може да се влоши, ако не давам всичко от себе си.

Какви са те в действителност?

Те са добри приятелки: заради вроденото им чувство на справедливост. Умеят да се отнасят към всички спокойно. Своята взискателност те приемат като добродетел. Уви, недостижимостта на съвършенството им разваля настроението и ги хвърля в униние.

От какво се нуждаят?

Не би било зле, ако гледат на нещата по-просто и възприемат света такъв, какъвто е… За тях ще бъде по-добре, ако не мълчат, когато са ядосани, а изкажат натрупалото се.

С какво може да им се помогне?

Може да им се помогне, ако концентрират вниманието си върху позитивното. Помнете, че самокритичността им трови живота. Помогнете им да разберат, че ги цените, независимо от това, че те са несъвършени.

2. Алтруистката

Как тя вижда себе си?

* Обичам да се чувствам необходима.
* Мнозина зависят от мен.
* Хората бързо се изпълват с доверие към мен.
* Понякога като че ли ме използват.
* Разстройвам се, когато възприемат моята доброта като нещо, което се разбира от само себе си.
* От мен ще излезе грижлива леличка.
* Първият ми порив е – да предложа помощта си.
* Харесва ми, когато приятелите ми идват най-неочаквано да ме видят.
* Не ми харесва, когато някой напуска приятелската ни компания, спира да общува с мен.
* Ако нещо ме заплашва, изпадам в паника и лека истерия.

Какви са те в действителност?

Това са добри, сърдечни хора, околните им се доверяват. Те се гордеят с това, че помагат на другите. Вдъхновява ги мисълта, че щом са необходими, те могат да получат в отговор любов. Ако не виждат, че усилията им са оценени, се обиждат. Често пъти не са способни да приемат нечия помощ, което затруднява равнопоставеното общуване с тях.

От какво се нуждаят?

Те трябва да мислят повече за себе си. И да осъзнаят, че сами по себе си са достойни за любовта, а не заради онова, което правят за другите.

Какво можете да направите за тях?

Обяснете им, че дружбата е улица с двупосочно движение. И правете нещо за тях, стараейки се по-малко да ги използвате.

3. Артистката

Как тя вижда себе си?

* Харесва ми да съм активна.
* Затварям си очите за проблемите с отношенията с хората.
* Обичам да бъда част от екипа, но към мен да има специално отношение.
* Всички се възхищават колко много успявам да направя.
* Когато си спомням неуспешните моменти в живота си, се чувствам дискомфортно.
* Не обичам, когато някой е смутен или прекалено възбуден.
* Харесва ми, когато хората ме възприемат като успял, щастлив човек.
* Моят външен вид е много важен за мен.
* Знам как да накарам да ме обичат и да ми се възхищават.
* Странно ми е, когато някой казва, че трябва известно време да остане насаме със себе си.

Какви са те в действителност?

Те са толкова енергични и жизнени, че е трудно човек да им се противопостави. Те са много привлекателни, уверени и заразяват и другите със своята увереност. Но, уви, могат да използват хората и да ги манипулират, за да постигнат целите си. Те измерват всичко с успеха и започват нещо, без да са довършили другото.

От какво се нуждаят?

Би следвало да утвърждават в себе си лоялност и да не се стремят толкова към първото място.

С какво можете да им помогнете?

Ще им помогнете, убеждавайки ги в простата истина, че значимостта на един човек не зависи от това каква длъжност заема и дали притежава разкошна къща или скъпа кола.

4. Трагико – комичната

Как те виждат себе си?

* Често ми се струва, че аз още не съм започнала да живея.
* Прекарвам много време в спомени за детството или за отминали взаимоотношения.
* Хората не ме разбират.
* Хората не чувстват всички нюанси в отношенията така, както ги чувствам аз.
* За мен е много важно развитието на моята индивидуалност.
* Хората, които лесно скъсват отношенията, са повърхостни.
* Житейските трудности ме тревожат.
* Имам свои тайни, които не мога да доверя на всеки.
* Понякога ми се струва, че играя онази роля, която очакват от мене.
* Плаши ме мисълта, че могат да ме отхвърлят.

Какви са те в действителност?

Те са обаятелни и задълбочени, разбират добре другите и веднага се отзовават на чуждата болка. Но изобщо не искат да признаят, че живеят един обикновен живот. Те се мислят за неразбрани и необикновени. Като правило, се обличат и се държат нормално, но при това смятат, че играят роля. Те казват, че искат спокоен и подреден живот, но имат абсолютната нагласа за силни емоции, жадуват за тях. Рядко живеят с настоящето.

От какво се нуждаят?

Би следвало да престанат да мислят и да започнат да действат. Трябва да излязат от инертността, да се раздвижат и да се наслаждават на действителността, а не да треперят от страх да не бъдат изоставени.Какво можете вие?
Да им се дават съвети е безполезно. Подчертаното емоционално състояние им се струва абсолютно нормално.

5. Наблюдателката

Как тя вижда себе си?

* Направо не понасям, когато „не усещам дъно под краката си“.
* Пред хората аз често се чувствам като страничен наблюдател.
* Говоря само, когато съм сигурна, че мога да кажа нещо важно и свързано с работата.
* Аз не мога да се доверя на хората дотолкова, че да се разкрия пред тях изцяло.
* Не обичам да си губя напразно времето.
* Не ми харесва усещането, че моето щастие зависи от нечий каприз.
* Често ме питат за какво си мисля.
* Умея да ценя парите.
* Казват, че хуморът ми е „черен“ – във всичко мога да открия нещо смешно.
* Не обичам да моля за помощ.

Какви са те в действителност?

Те са добри слушатели. Спокойни и интелигентни, способни са да видят доброто в хората. Те самите не се разкриват и не обичат, когато им бъркат в душата, не се стремят към емоционално близки отношения. Предпочитат да мълчат и да стоят настрана. Харесва им да получават информация и в по-голяма степен се концентрират върху ума, а не върху чувствата.

От какво се нуждаят?

Те би трябвало да разберат, че щом нищо не дават на околните, нищо няма и да получат. Повече емоции и по-малко интелект!

Какво можете вие?

Може да им се помогне, уважавайки тяхната потребност да остават понякога сами, но поощрявайки ги по всякакъв начин да общуват.

6. Съмняващата се

Как тя вижда себе си?

* Аз се чувствам абсолютно защитена от любимите ми хора.
* Не е трудно да ме накарат да се разтревожа.
* Аз силно се безпокоя, чувствайки, че мога да направя нещо не както трябва.
* Безсмислено е човек да се възмущава и да се противопоставя.
* Не си струва човек да си усложнява живота.
* Познават ме като предана на работата си, трудолюбива жена.
* За да получа удовлетворение от свършената работа, трябва да й посветя много време.
* В мечтите си често пъти си представям себе си в героични роли.
* Изпитвам съжаление към неудачниците.
* Аз няма да помагам за осъществяването на план, който не ми харесва или не познавам в подробности.

Какви са те в действителност?

Те умеят да другаруват. Смятат, че животът е жесток и затова са прекалено предпазливи. Повечето от тях са стеснителни и плахи, но някои толкова се боят да не се окажат в неизгодна позиция, че започват да нападат първи и могат да се покажат като агресивни. Те са много чувствителни и често се обиждат без повод. Но тъй като винаги очакват най-лошото, много добре се справят с уреждането на конфликти.

От какво се нуждаят?

Да си изработят по-спокоен и непринуден подход към живота и да престанат да се притесняват за всяко нещо. За тази цел могат просто отвреме на време да питат приятелите си доколко са оправдани страховете им.

Какво можете вие?

Помогнете им да осъзнаят, че едно неправилно решение още не е краят на света. Не ги тласкайте към необходимостта да вземат решения – дайте им възможност да решават тогава, когато сами са готови за това.

7. Оптимистката

Как тя вижда себе си?

* Аз мисля, че ще дойдат по-добри времена.
* Във всеки човек виждам нещо хубаво.
* Обвиняват ме, че аз съм невнимателна към чуждите чувства и болки.
* Думата „задължение“ поражда в мен известно безпокойство.
* Смятам за свое задължение да ободрявам другите.
* Всичко в този свят е страшно симпатично устроено.
* Обвиняват ме, че прекалено много се натоварвам през деня и отделям малко внимание на другите.
* Обичам да планирам, но не винаги съм в състояние да спазвам плана си.
* Не мога да си представя дълготрайни отношения с човек, който е критично настроен към мен.
* Използвам чара си за решаване на всякакви проблеми.

Какви са те в действителност?

Те се усмихват винаги и във всичко виждат нещо светло. Обратната страна на тази, по принцип, хубава черта е, че те игнорират всичко неприятно и са склонни да избягват трудните ситуации. Околните могат да ги възприемат като повърхностни хора. Те с размах планират всякакви развлечения и празници, но силата им не е в организирането им. Те не са много отговорни, често закъсняват или изобщо не отиват на срещата.

От какво се нуждаят?

Да вникват по-често в проблемите на другите хора, дори ако това е свързано с преживявания и да се учат да носят отговорност за постъпките си.

Какво можете да направите за тях?

Насочете вниманието им къмтяхната отговорност пред вас, когато ви изоставят в трудна минута. Трябва да им се даде да разберат, че и те самите могат да останат самотни.

8. Шефката

Как тя вижда себе си?

* Малко хора ме познават като мек човек.
* Не обичам, когато ми се зъбят или се държат така сякаш всички са им длъжни с нещо.
* Аз знам как да решавам проблемите и да си върша работата.
* Ставам агресивна, ако някой се опита да ми пресече пътя – моя или на моите близки.
* Аз съм свикнала да класифицирам проблемите – не обичам неясноти и хаос.
* Не съм длъжна да опекунствам някого, но го правя добре.
* Когато съм в стрес, се затварям в себе си.
* Не понасям да ме контролират и не обичам, когато се опитват да ме манипулират.

Какви са те в действителност?

Те са честни, енергични, предприемчиви и бързи. Не понасят покровителство и превъзходство над тях и поставят хората на мястото им, дори ако това не е в техен интерес. Те обичат (а някои и умеят) да манипулират хората. Смели са, особено, когато защитават онеправданите, и обичат да се борят с несправедливостта. Те са силни, но не винаги забелязват, когато това прераства в излишна властност.

От какво имат нужда?

Те трябва да ограничават склонността си да обвиняват, без да усложняват своя и живота на околните.

Какво можете да им кажете вие?

Трябва да говорите откровено, когато те ви обиждат или заплашват. Те не са способни да приемат друга гледна точка, но е по-добре да им обясните спокойно своите виждания, отколкото да се отдръпнете встрани.

9. Посредничката

Как тя вижда себе си?

* Аз не разбирам защо понякога хората излизат от кожата си.
* Аз се разкъсвам, стараейки се да вникна във всичко, което ми казват.
* Когато съм разстроена, си мисля: „След 10 години това няма да има никакво значение.“
* Аз имам лек, сговорчив характер.
* Вниквам в настроението на другите и променям плановете си в зависимост от това, какво им е нужно.
* Аз съм спокойна и невъзмутима.
* Не страдам от повишено самомнение.
* Често ме викат, за да разредя обстановката.
* Смятам, че трябва да се върви по пътя на най-малкото съпротивление.
* Намирам различни начини да се разсея след неприятна за мен работа.

Какви са те в действителност?

Топли, дружелюбни, уравновесени и въздействат успокояващо върху околните. Често пъти ги викат да потушат кавгата. За нищо не си струва човек да се притеснява – ето тяхното отношение към живота. Те могат да изглеждат лениви. Лесно променят мнението си, без да са сигурни, че това им е от полза. Обичат старите си приятели, както и да се потопяват в своя малък свят.

От какво имат нужда?

Има смисъл да се научат да не се крият на заден план и да не скриват яда си.

Какво можете да им кажете?

Достатъчно е да насочите вниманието им към това, че те странят от онова, което им е важно и необходимо.

.

.

Вече всеки човек може да узнае колко ще живее, дали ще боледува или ще е свеж и бодър до края на дните си. Учените съставиха генетичен тест, който може да определи дали даден човек ще доживее до 100 години.
Тестът гарантира точност на прогнозата до 77 % и е уникално постижение на медицината, категорични са експертите от Бостънския университет, които са в основата на революционното откритие.

Тайната на вълшебния тест е в изследването на гените. При откриване на специфични гени или тяхната липса, определя дали дадени пациенти за застрашени от патология, дали ги заплашва ранна смърт и пр.
Учените са сравнили генетичен материал, взет от над хиляда души, които вече са празнували стогодишен юбилей. У нито един не са открити гени, които да насочват към определени болести.

Сензационните резултати от теста били известни още преди 6 месеца, но екипът решил да ги обнародва чак сега, за да се постигне още по-голяма прецизност. Първоначално спецовете хвърлили бомбата в научните среди, че е възможно на 100% да се познае кой колко и как ще живее. След продължителни проверки обаче се установило, че точността е 77 %, което при всички случаи е потресаващ резултат.

„Разбира се бихме искали да сме абсолютно точни в прогнозите, но засега и 77% са върхово постижение. Всеки човек има право още докато е млад да узнае какви сюрпризи му готвят неговите гени. Мисля, че ако ви кажат още в началото на жизнения път какво да очаквате в бъдеще, ще можете да съобразите начина си на живот, да се погрижите за здравето си без лекарства и вълшебни диети. Днес много хора не вярват в житейската перспектива, а някои млади дори считат, че животът свършва след 40 години. Това въобще не е вярно”, отбелязва проф. Паола Себастияни.

Българите са консервативни и ако знаят какви болести ги очакват „на старини”, биха живяли природосъобразно, щяха да ограничат вредните храни и лошите си навици, коментира доц. Мария Симеонова. Според нея революционното откритие на бостънските учени ще промени начина на живот на милиони хора по света, които ще започнат да се съобразяват с реалностите, а не да разчитат единствено на съдбата, случайността и късмета.

428 българи са прехвърлили 100-годишна възраст. От тях 154 са мъже, а 274 жени. Въпреки че по-малко от една трета от населението живее на село, повече от половината столетници – 221, са далеч от многолюдните селища и мръсния въздух в градовете. 14 801 са българите на възраст от 90 до 94 г. Други 3186 са мъже и жени между 95 и 99 г. Това показват данните на НСИ от лятото на 2010 г.

За м. г. средната очаквана продължителност на живота у нас е 73,4 г. и леко е нараснала в сравнение с предходните години.

При мъжете тя е 69,9 г., а при жените – 77,1 г. В сравнение с останалите страни от ЕС продължителността на живота у нас е доста под средната. Според данните на Евростат средностатистическият европеец живее с 6 г. повече от нашенеца.

http://frognews.bg/

.

Изведнъж забравяме името на съседа, когото виждаме всеки ден, не помним пин-кода на дебитната си карта, от ума ни изхвръква дори собственият ни телефонен номер. Сякаш някой е изтрил тези информации от паметта ни – както гъбата изтрива тебешира от черната дъска. Да, може да се случи на всеки. Въпросът е обаче как да го предотвратим? Започваме с добрата новина: специалистите са разработили техники, които стимулират мозъка и му помагат да запомня.

Колкото по-активни, толкова по-умни

Женският мозък тежи 1.245 грама, а мъжкият – 1.375, но това не означава, че мъжете са по-умни от жените. Просто жената по принцип има по-малка телесна маса от мъжа. Теглото на мозъка няма нищо общо с начина му на функциониране, важни са единствено връзките между стоте милиарда мозъчни клетки – така наречените синапси.

Доказано е, че при жените мозъчните полукълба имат повече връзки помежду си. Затова жените учат по-бързо, помнят по-добре и дори имат по-развинтена фантазия. Колкото до паметта, сигурно ще се изненадате да го научите: способността ни да помним не зависи от възрастта.

А какво да направим, за да запомняме по-бързо? Който иска да тренира мозъка си и да го поддържа в активно състояние – да се запише на езиков курс, например. Или да се събира по-често с приятели, но не само на маса и на чашка, а за обща дейност. Спортът и танците също въздействат благоприятно. Важното е постоянно да сме активни и да се занимаваме с нещо, защото в противен случай мозъкът бездейства. А в режим на бездействие той не може да разгърне потенциала си и синапсите умират.

Как да възвърнем спомените си?

Забравена информация, която ни е “изхвръкнала от мозъка” в даден момент, можем да възстановим с няколко специални техники. Тъкмо с тяхна помощ мнoгoкратният шампион на Германия по “Бързо помнене” д-р Гюнтер Карстен успява да запамети близо 2.000 цифри за един час, с което поставя нов световен рекорд. Той ни съветва да свързваме нещата, които се опитваме да запомним, с онези, които вече познаваме

Така например много по-лесно ще запомним, че в човешкия мозък има 100 милиарда клетки, ако ги свържем с броя на звездите в нашата галактика, които също са приблизително толкова. Когато се опитваме да запомним цифри, можем да приложим същия метод. Така например числото 91,1 (да речем, че това е честотата на любимата ви радиостанция) се помни най-лесно, когато го свържете с известното Порше 911.

Доброто запаметяване често върви ръка за ръка със силните чувства, с емоционалната обагреност. Помислете си за филма „Титаник“, примерно. Скъсахме се от рев с Джак и Роуз, но и добре запомнихме съдържанието на филма.

http://www.dw-world.de/

.

Вероятно това е най-старото лекарство на света – използваното от хилядолетия насам от шамани, лекари и лечители плацебо. То се използва и днес, а името му е известно от 200 години и е свързано с латинската дума placere, означаваща „ще ти харесам“. Хапчетата плацебо нямат никакви лечебни свойства, но помагат, защото пациентите вярват в силата им. Психологът професор д-р Манфред Шедловски от Есен изследва феномена над 20 години:

Самовнушението лекува

„Плацебо ефектът се постига тогава, когато пациентите приемат медикамент, който не съдържа лечебни вещества. Но не става дума само зе приемането на медикамент, т.е. за фармакологичната терапия, а за нещо повече – за самовнушението.“

Именно то е в центъра на ефекта – ако пациентът знае, че взима недействителен медикамент, той ще изгуби силата си. Все пак трябва да се знае, че ефектът не се проявява еднакво добре при всички заболявания – силата му е доказана при остри и хронични болки, както и психически смущения и депресии. Може да се прояви много добре и при неврологични заболявания като паркинсона.

В опитите си да разберат на какво се дължи ефектът плацебо учените са установили, че важен фактор е така нареченото „кондициониране“ – тялото се научава да реагира по определен начин на определено дразнение. Така например почитателите на кафето се чувстват след изпиването на едно еспресо по-бодри, отколкото преди това, дори и ако става дума за безкофеиново кафе. Това функционира именно защото след определено време тялото отговаря на сигнала „кафе“ с едни и същи биохимически реакции. Включително тогава, когато кафето не съдържа кофеин.

Това важи както за кафето, така и за обезболяващите и другите медикаменти, обяснява професор Шедловски, като допълва, че наред с „кондиционирането“ голяма роля играе очакването, което отправят пациентите, както и степента на доверието, което пациентите изпитват към лекаря си: „Колкото по-голямо е доверието към лекаря, толкова по-силно се проявява ефектът плацебо.“

53% от лекарите препоръчват плацебо

Броят на лекарите, които предписват на пациентите си плацебо, не е известен, тъй като няма медик, който би признал мащабите на препоръчваните от него уж-медикаменти. От международните проучвания се знае, че към половината от запитаните лекари се е случвало периодически да предписват плацебо. По данни, събрани от университета в Хановер, 53 процента от лекарите и 88 процента от болногледачите препоръчват от един до два пъти в месеца плацебо. Но вероятно реалните цифри са много по-високи.

Лекарите и болногледачите често препоръчват този вид препарати срещу болки и смущения в съня – например тогава, когато пациентът вече е получил най-високата дозировка, или пък за да попречат на възникването на зависимост на пациента от препарата.

http://www.dw-world.de/

.

Важно значение имат следните хранителни вещества – витамините, микроелементите, белтъчините и пълноценните мазнини. „Става дума най-вече за качеството на храната. Ако принципно мазното хранене вреди на имунната система, то определени мазнини, съдържащи мастните киселини Омега 3, я укрепват, казва д-р Михаел Фелд, специалист по обща медицина. Тези мазнини се съдържат в по-мазните риби – сьомгата, херингата и скумрията. Докторът отбелязва още, че тогава, когато заразата вече е факт, е важно да се приемат повече белтъчини – например чрез консумацията на риба или по-постно месо.

Рискът при недохранените е по-голям

Мнозина подценяват влиянието на приеманата ежедневно храна върху устойчивостта на тялото към инфекции. Така например рязката смяна на хранителния режим в името на бленуваното отслабване може да доведе до увеличаване на уязвимостта от настинки. При недохранените хора рискът от зарази е по-висок, предупреждава д-р Виктор Ярош, ръководител на клиника в Олсберг. Диетите, които се състоят от по-малко от 1 200 калории на ден, могат да отслабят много защитните сили на тялото, тъй като не му се предоставя достатъчно енергия.

Не по-добро е наднорменото тегло, тъй като и то е свързано с повишаване на уязвимостта към заразни болести, отбелязва експертът. Затова препоръката му е дневната доза енергия, която получава тялото, да е балансирана, особено в сезона на настинките, и то така, че хората с нормално и наднормено тегло да не наддават. А тези, които биха желали да отслабнат, трябва да го правят бавно и да не гладуват прекалено при диетите, насочени към намаляване на теглото. Този е единственият начин да се осигури на тялото достатъчно енергия за поддържане на имунната система.

Най-малко пет порции плодове

Излезлите на мода в последните години напитки на основата на киселото мляко на свой ред могат да допринесат за силата на защитната система. Така наречените пробиотични храни наистина могат да помогнат, тъй като съдържат микроорганизми, които в активна форма достигат до червата и там оказват здравословно въздействие. Действително – тези бактерии не биха могли да предотвратят настинките, но пък могат да съкратят продължителността и да намалят оплакванията. Не е нужно непременно да се консумират напитки на базата на киселото мляко, подчертава д-р Виктор Ярош, тъй като лактобацилите се съдържат и в обикновеното кисело мляко, в кефира или в киселото зеле. Неподсладеното кисело мляко например допринася за калорийния баланс.

Класическо средство за борба с настинката е горещият лимонов сок. Който се препоръчва от лекарите, понеже осигурява на тялото предостатъчно витамин С, а и укрепва защитните сили. Препоръчителна е и консумацията на най-малко пет порции плодове и зеленчуци дневно, наред със съдържащите кисело мляко продукти, постното месо, мазната риба и пълнозърнестите храни.

http://www.dw-world.de/

.

Моногамията и внимателното отношение на хората един към друг явно са се развили с течение на вековете. Учени от университета в Ливърпул публикуваха резултати от свое изследване, базирано на разучаването на дължината на пръстите. За измерването са били използвани вкаменелости на неандерталци. Учените под ръководството на археоложката Ема Нелсън сравняват съотношението между показалеца и безименния пръст, за да направят заключения за социалното поведение на хоминидите.

Къс показалец = сексуални подвизи

Предходни изследвания показват, че съотношението на дължината на пръстите дава информация за концентрацията на сексуални хормони в плода в майчината утроба. Високата концентрация на тестостерон се изразява в по-късия показалец в сравнение с безименния пръст и предопределя мъжкарския начин на поведение.

Ето защо късите показалци на неандерталците карат учените да смятат, че нашите древни роднини са имали бурен сексуален живот и вероятно са били много агресивни. Според изследователите между хоминидите е имало силна конкуренция и честа смяна на сексуалните партньори. Изчезналите преди повече от 3 милиона години австралопитеци обаче са изключение сред предците на човека. Те са били моногамни и общителни.

Кога сме станали моногамни?

Учените предупреждават, че резултатите от изследването им са предварителни и са необходими още доказателства на тезите, до които са стигнали. Но методът с разглеждането на пръстите според тях би могъл да им помогне да проследят развитието на социалното поведение на човека. Сериозното обвързване е според изследователите универсално човешко поведение, но все още не е известно кога безразборната смяна на партньорите е била заместена от моногамията.

http://www.dw-world.de/

.

Според невролога Бернд Рикенброк дори само една лоша мисъл може да окаже неблагоприятно въздействие върху човешкия организъм. Днес често страдаме от хроничен стрес, обяснява той.

Болестите на новия век

Страх от загуба на работното място, самота, любовна мъка – всички тези фактори се отразяват върху здравословното състояние на човек, като същевременно натоварват имунната му система. Животът на скорост и стресът представляват сериозно предизвикателство за организма и не е учудващо, че му влияят отрицателно.

Емоционалното състояние на човек се отразява непосредствено и върху неговата физическа кондиция. Когато в организма трайно се отлагат стрес-хормони, това отслабва функцията на важни хормони като серотонина и мелатонина. Серотонинът е известен още като хормон на радостта, а мелатонинът спомага за възстановяването на клетките и се грижи за добрия ни сън.

Oтрицателните емоции се отразяват и върху кръвообръщението. Дори минималното напрежение кара сърцето ни да бие по-ускорено, а стресът стеснява кръвоносните съдове. Всичко това чувствително увеличава риска от атеросклероза, високо кръвно налягане и тежки сърдечно-съдови заболявания.

Самотата е опасна!

Не само стреса на работното място може да ни разболее. Учени от САЩ са установили, че чувството на самота съкращава живота. То атакува директно имунната система и вреди точно толкова, колкото затлъстяването, липсата на спорт или пушенето на 15 цигари дневно. Изследвания, проведени в Калифорнийския университет, показват, че организмът на самотните хора произвежда много по-малко антитела.

Любовната мъка също се отразява отрицателно както на душата, така и на тялото ни: сърцето ни боли – при това не само в преносния, но и в буквалния смисъл. Установено е, че при любовни терзания хормоните на щастието чувствително намаляват, а хормоналната система излиза извън контрол. Не случайно този феномен е наречен „Broken Heart Syndrome“ или синдром на разбитото сърце.

Сраховете също ни вредят! Страхът много често предизвиква и чисто физиологични болки – в гърба, раменете и главата, причинени от постоянното напрежението в мускулите. Нали знаете израза „Сви ми се гърлото от страх“? Медицински е доказано, че поради стягане на  ларинкса в моменти на страх дишането се затруднява.

Азиатците са убедени, че всяко отрицателно чувство или емоция вреди на определен орган. Така например прекалените грижи и притеснения се отразяват върху белия дроб, като затрудняват дишането и водят до астма и бронхит. Гневът пък въздейства върху черния дроб. А страхът затормозва функцията на бъбреците.

Има светлина в тунела

Няколко лесно приложими трика са много полезни за възстановяването на душевния комфорт, който е непосредствено свързан с функционирането на имунната система.

Учудващо е как едно въображаемо пътешествие може да ни зареди с положителна енергия. Затваряме очи за 15 минути, пренасяме се на спокойно и красиво място и просто изключваме. Бавното и дълбоко дишане снабдява дробовете с кислород и осигурява комфорт на организма.

Ако искате да се отпуснете и да релаксирате – ето още едно упражнение за някои малки групи мускули: свийте, например, ръце в юмрук, отпуснете ги и повторете упражнението няколко пъти. Или пък опитайте с бърчене на челото: смръщете се, после бавно се отпуснете и т.н.

Ако имате проблеми, не се опитвайте да ги отстраните, като тревожно ги премисляте от начало до край и обратно. Ще си помогнете най-добре, ако потърсите подходящо и бързо решение. Не забравяйте, че цялото напрежение възниква първо в главата, тъй че най-напред започнете от там.

http://www.dw-world.de/