За съжаление го имам само на немски, но малкото думи не са проблем да се преведат:
Währungs-Rechner: Валутен калкулатор
Betrag: Сума
von: От коя валута
in: В коя валута
Berechnung starten: Стартирай изчислението
1,0000 EUR entsprechen umgerechnet 1,3244 USD: 1,0000 евро отговаря на 1,3244 $, което ще рече, че резултата се отчита до четвъртата цифра след запетаята. .
ПП. Разбира се, че курсовете ежедневно се напасват според фиксингът на борсата (FOREX), а горния пример между долара и еврото беше само за да се визуализира точността на изчислението (четвърта цифра след запетаята).
Затова най-отдолу е отбелязано от кой ден са курсовете (Stand хх.хх.20хх) .
За съжаление не е бил в състояние да я приеме лично, защото е в затвора, за „подронване на социалната система в Китай“…
Жана му е изселена, като точното и местонахождение не е известно на никой, освен на репресивните органи в Китай.
Днес дори в ресторанта, където са се събирали критично настроени към режима хора, е имало нареждане, да не се допускат компании, по-големи от 6 човека…
Момче пита баща си:
– Татко, какво е това политика?
– Ами как да ти обясня по-накратко? – отговаря бащата. – Аз съм демокрацията, защото аз печеля парите, майка ти е правителството – тя ги харчи.
Ти си народът – за теб се грижим. Прислужницата е работническата класа, а малкото ти братче е бъдещето.
Момчето много не разбрало, но все пак не отговорило.
През нощта то отива при майка си и гледа, че тя е заспала. После минава през стаята на малкото си братче и вижда, че се е наакало.
Поглежда през ключалката във стаята на прислужницата и я вижда в леглото с баща си…
На сутринта всички се събуждат и детето отива при баща си и казва:
– Татко, разбрах що е политика!
– Браво, моето момче! – отговаря бащата.
– Докато правителството спи, демокрацията чука работническата класа, народът е пренебрегнат, а бъдещето е цялото в лайна! .
.
. Има предложения, на които човек трудно отказва. Тази истина важи с пълна сила както за битовото, така и за бизнес всекидневието Нещо повече – в последното способността да се казва спокойно, навреме и на място “не”, се подлага на изпитания ежеминутно.
Изкуството на отказа, защото то наистина е такова, се овладява в практиката. Особено полезно е то в сферата на покупко-продажбите, когато бизнесменът е принуден да отказва, ако иска да оцелее и да запази бюджета си от излишни, твърде разкошни и разоряващи финансови решения. Струва си в този смисъл да си спомним за знаменития германски социолог и философ от началото на миналия век Макс Шелер. Той е вярвал, че основната характеристика, по която човек се различава от животните е способността да казва “не” при определени обстоятелства. За мениджърите, на които често им се налага да играят ролята на свръхчовеци, това умение е вътрешноприсъщо, а за онези, които го нямат – задължително за придобиване. Затова при избора на топмениджърите се тестват способностите им да отказват.
Оказва се, че повечето мениджъри изпитват необяснима привързаност към фрази, като “ще си помисля”, “може би” или “трябва да го обсъдя със съдружниците”. Като цяло това са хора, които не владеят изкуството на отказа. А те най-често стават жертва на следните грешки:
· Неясно формулират отказа си. Често това става заради неспособността им да разграничават интимните от деловите отношения.
· Никога не казват “не”, избягвайки този отговор по най-различни начини, включително и упорито избягване на човека, на когото трябва да се откаже.
· Отказват твърде рязко, без да дават причини за решението си.
· Не се опитват да намерят компромисно решение.
· Казват “да”, но нямат намерение да изпълнят поетия ангажимент.
И така, за да стане казването на заветната дума по-лесно, специалистите в сферата на конфликтологията предлагат усвояването на следните похвати:
ПРЕДВИЖДАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ
Когато се готвите за преговори, на които ще се обсъждат предложенията на партньорите, е важно да прогнозирате и дори да си запишете всички последици от едно “не” от ваша страна. Този съвет се отнася преди всичко до хора, които лесно се поддават на влияние. За тях е особено важно да си представят хода на преговорите, прекъсването и следствията от него в случай на отказ. Така по-лесно се преодолява психологическата бариера пред “не”-то.
КАЗВАНЕ НА ИСТИНАТА
В повечето случаи резкият и груб отговор може да бъде избягнат. Ако срещу отказващия стои важен партньор, най-важното е първият да формулира така решението си, че нито една от страните да не напусне стаята обидена или с чувство за непълноценност. Въпроси от типа “какъв е положителният ви отговор” не са смешни, а озадачаващи и в повечето случаи предизвикват тежки, груби разговори, крайният резултат от които е трайно разваляне на отношенията. Всичко това може да се избегне с откровеност и избягване на излишни обяснения и квалификации по адрес на отсрещната страна.
ПРЕДЛАГАНЕ НА АЛТЕРНАТИВА
Известен факт е, че най-трудно се отказва на човек, който предлага нещо полезно. В такъв случай най-успешна е тактиката на непосредствения разговор, в който на предлагащия се обяснява, че идеята му е добра, но времето и ресурсите за реализацията й не са налице в конкретния момент.
ОТЧИТАНЕ НА КУЛТУРНИТЕ РАЗЛИКИ
Макар и клиширана, препоръката отказващият да се поставя на мястото на събеседника е изключително полезна. Всеки мениджър, който е принуден да контактува с партньори от различни култури или просто от различни градове, трябва да знае, че отказът се приема различно. Така например предприемачите от провинцията приемат “не” като в най-лошия случай всъщност не чуват отказа, а фразата “ще помислим”, което допълнително усложнява бизнес контактите.
ТАЙМ МЕНИДЖМЪНТ
Умението да се откаже грамотно е един от основополагащите елементи на тайм менидмънта. Неканените гости в офиса, задачите, които могат да се отложат, са сред най-честите фактори, изяждащи времето на хората. Освен това, когато човек се съгласява и участва в занимания, които не му допадат, у него се натрупва чувство на досада, което е разрушително за самия него и за отношението му към околните. Успешната тактика в случая е на сортиране на задачите по предпочитание и важност.
БЕЗ ОТЛАГАНЕ
Има един такъв феномен – ако човек не трябва да откаже или да изрази някаква негативна оценка по телефона например, той просто не вдига слушалката. И отношенията с отсрещната страна се скъсват завинаги. В такива случаи най-добре е, ако решението е взето, веднага да се изрази на глас.
НА ДВА СТОЛА
Овладяването на изкуството на отказа не е лека задача, но първата крачкка към “съвършенството” е да се прави разлика между личното и деловото пространство. Важно е, разбира се, отсрещната страна да знае, че на нея се гледа с разбиране и готовност за диалог, но в същото време събеседникът не трябва да забравя, че разговорът се води в офис, а не в заведение. За да стане по-нагледно, някои консултантски компании предлагат на клиентите си да използват практиката на двата стола. Първо човек сяда на единия стол и разговаря с “ищеца” човешки, после се премества на другия стол и обяснява ситуацията от строго делова гледна точка.
Всички тези практики обаче са тясно свързани със самото желание да се възприеме научената. Защото въпреки усилията някои хора така и не свикват да казват “не”, а това понякога е пагубно не само за бизнеса, но и за самата личност.
Асанж е обвинен, че е изнасилил феминистката Ана Ардин, която го е поканила лятото т.г. в Швеция.
Вечерта след представянето му го моли да дойде на вечеря с раци в нейния дом. После Джулиън остава да нощува при Ана по “пълна програма”.
После австралиецът отива в друг град. Там се повтаря същата “пълна програма”, този път с приятелка на Ана Ардин. И веднага след това се появява иск за изнасилване и от двете жени. Че даже и обвинението, че в отговорен момент Джулиън не ползвал презерватив.
Като студентка Ана Ардин е подавала иск срещу свой състудент за секстормоз, защото я харесал и по време на лекция й пратил есемес с мъжки подтекст.
Сериозно посегателство…
.
PS. Meet Anna Ardin, the political secretary and press officer of the Swedish „Brotherhood Movement,“ a group of Christians from the Social Democratic Party controversial for anti-Semitic speakers to the country.
Идеята да се обвържат валутите със златото не е нова, крие много подводно камъни и в крайна сметка, покачва цената му до небесата…
.
.
.
.
Роберт Целик, шефът на Световната банка, в едно свое интервю поместено във Файненшъл Таймс, прокрадва идеята да се възстанови наново златния стандарт , като мярка за стабилизация на икономиката.
Хмм, с оглед на предстоящата среща на Г20 в Сеул, започнаха вече престрелките относно валутните войни… С какво ще ни сюрпризират на тази среща, ще видим допълнително.
Златният стандарт е бил доминиращ до 1914 год. По време на Първата световна война той е бил от доста от воюващите страни, изоставен. След Втората световна война, съгласно споразумението от Bretton Woods, той пак се въвежда изцяло, като краят му окончателно е през 1971 год. Идеята, която стой зад него е колкото тривиална, толкова и донякъде функционална: ‘всяка валута трябва да може да се обменя във физическо злато (и обратно), по точно, предварително дефиниран, курс’.
На националните банки, посредством този механизъм, им се поставят малко или много белезници. Никой няма право да печата повече книжни пари, отколкото злато в наличност има. Ще каже някой, какво по-добро от това има? По този начин се гарантира един своеобразна стабилност на националните валути. ОК, ама каква е цената на това?
Това, което на пръв поглед доста икономисти не забелязват е, че при определени условия именно този механизъм може да задълбочи една евентуална рецесия. Трябва само да си припомним, че именно златния стандарт през 30-те години беше допълнителен катализатор на дефлацията тогава. Едва след като президента Рузвелт, чрез „New Deals“, освобождава долара от златото, икономиката се възстановява.
Не искам да си мисля, какви щяха да са последствията сега (след последната криза), ако на ФЕД бяха вързани ръцете да печата долари… Ужас, на ‚ента‘ степен… в един свят, люшкащ се между инфлация и дефлация… Кое от двете е по-лошо, аз лично не мога да преценя.
И като заключение бих казал само, че тези които защитават тезата, че „златния стандарт дълго време е функционирал безпогрешно“, бъркат и то много. Функционирала е в 19 век, защото тогава икономиките са били сравнително хомогенни и паричните потоци в сегашния им вид, не са съществували. Ако е имало такива глобални хедж фондове, които да спекулират срещу определена валута, то тя нямаше да издържи и седмица, осланяща се само на златното си покритие. Франция може цяла песен на тази тема да изпее. По време на Де Гол (60-те години на миналия век) френската Национална банка е имала невероятни златни резерви, но по време на Студентските брожения (май 1968), които прерастват в общонационална стачка, всичко се стопява в продължение на 2 седмици и франка се срива в съотношение с другите валути.
Между другото, според мен*, с оглед на потенциалната възможност да се въведе стандарта, националните банки изкупуват в момента злато, като луди, за да могат да придърпат, ако се наложи, „златното одеялце” към тяхното леговище…
.
*) Толкова са разнородни интересите на големите играчи на пазара, че едва ли някой би могъл със сигурност да прогнозира изхода от срещата в Сеул. Любителите на конспирационните теории веднага ще прошепнат „евреите знаят“… Знаят, ‚чушки‘ – да не са в главите ръководителите на Националните банки на Китай, Япония, Индия или останалите Далечноизточни тигърчета?
. Влиза секретарка при шефа и казва:
– От днес искам заплата 1200 лева и четири почивни дни в седмицата!
Шефът с ирония пита:
– И кой ти каза, че това може да стане?
– Гинеколога и адвоката !!!
а 6 декември източноправославните християни честват Свeти Никола Чудотворец. Първобразът е историческа личност – Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара – Ликия, Мала Азия (днес Турция).
Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани.
За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.
В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.
***
Православната църква почита паметта на един от най-уважаваните християнски светци Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Светецът е покровител на моряците и рибарите, а днешният ден е празник също така и на банкерите.
Култът към Свети Николай – като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи.
На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Вярва се, че помага и за успешен брак. В народните вярвания светецът плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Вярва се, че помага и за успешен брак.
Свети Николай Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара-Ликия, Мала Азия (днес Турция), а за делата му се разказват множество легенди. Според една от тях той помага на обеднял баща, който се виждал принуден да продаде дъщерите си като робини, за да изплати дълговете си. Светецът тайно му подхвърлил три кесии със злато, с което спасил момичетата от тежката участ.
Свети Николай още откупвал хора, продадени в робство, а с молитвите си успял да спаси кораб, пътуващ към Божи гроб. Според друга от легендите, той запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
Ако сте рибари, а също и банкери, днес завършва сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба.
По стара традиция на този ден рибарите, освен че разделяли печалбите, пускали и венец от бръшлян в морето – за онези, които не са се върнали на брега.
Вярва се, че икона на свети Николай пази лодката от бурите и ветровете.
Над 200 000 българи празнуват имен ден днес, като 2/3 от празнуващите са мъже. Това сочат данните на Националния статистически институт по повод празника на рибарите и моряците, който ще бъде отбелязан в цялата страна.
Естествено най-много мъже носят името Николай. Към края на 2015 г. това са 93 878 българи. Никола пък се казват малко над 38 000.
Сред дамите, които празнуват днес, най-много – 14 454, се наричат Николина. Николинка се казват 7855 българки, а Никол – 10 205.
В западната традиция св. Николай е възприеман и като първообраз на Дядо Коледа. В нощта на пети срещу шести декември децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на Запада празненствата за св. Николаус постепенно се трансформират в Коледа. Този обичай води началото си от славата на светеца като дарител на бедните.
На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Люспите, които символизират богатство, се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Вярва се, че ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.
Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.
Денят е и официалният празник на Бургас. Затова днес в морския град децата няма да учат, а общественият транспорт и синята зона ще са безплатни.
А за какво ще наречете днешния шаран вие си знаете – курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие.
Важното е да има с кого да го изядете. Да ви е сладко.
***
На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба навява асоциации с бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Вярва се, че ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.
Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.
