Психология на роба: Напречен разрез на лековерния ум

Veröffentlicht am von
Antworten

.

(Превод със съкращения) Като имаме предвид всичките лъжи и манипулации, разпространявани от средствата за масово осведомяване, ще е интересно да се запитаме: Кое кара толкова много хора да вярват на всичко, което се предлага от „официалните“ източници? Интересен е и въпросът: Как функционира техният ум? Как е възможно даден човек да поглъща официалната информация толкова лековерно и без да си задава най-елементарните критични въпроси?

Тези хора, както се оказва, страдат от нещо, което наричам Синдром на лековерния ум. Това е повреда в психологическите процеси, които филтрират информацията – в резултат на това достоверността на информацията се приема с оглед на източниците, а не на тяхната целокупност. Хората със Синдрома на лековерния ум щедро даряват с вярата си държавните власти, техните институции, средствата за масово осведомяване, лекарите, учените — изобщо всеки, който е облечен в някакъв авторитет.

Там, където един трезвомислещ, интелигентен човек би повдигнал смислени въпроси относно информацията от даден източник, страдащите от лековерен ум практически приемат всяка информация от източници, имащи някакъв реален или предполагаем престиж в обществото.

Властите никога не лъжат. Как се стига до това заключение? Това е интересен процес. Лековерните хора вярват, че властите и техните институции са способни да лъжат, но в същото време вярват, че властите, институциите и лекарите НИКОГА не биха избрали да лъжат — дори това да е в техен интерес.

Моля, обърнете внимание на следното. Тези лековерни хора наистина вярват, че политиците или лекарите са способни да лъжат, но не биха го направили. А защо не биха излъгали? Защото тълпата с лековерните умове вярва, че представителите на властите и медиите действат, като се ръководят от кодекс на честта (въпрос на чест). Така че дори да е в интерес на политиците да лъжат, това просто не би могло да се случи, защото ще влезе в конфликт с въображаемия кодекс на честта.

Къде съществува този кодекс на честта? Къде е записан? Никъде, разбира се. Той е напълно илюзорен. Но за лековерния ум той изглежда реален. Интересното е, че този кодекс съществува само във въображението на наивните, но те проектират този кодекс на честта върху източниците с авторитет, като вярват още, че тези източници се ръководят от него.

(Бел. Стопанина: Не знам защо, но авторът Майк Адамс не търси произхода на вярата в авторитета и разглежда това явление като внезапно придобита болест. Вярата в авторитета е възпитавана още от най-ранна детска възраст. Първо от детето се изисква да слуша родителите и бабите си, като му се втълпява, че те са безпогрешни и винаги действат в интерес на малкото. А после тази мисловна матрица се налага и от образователната система, като се натрапват разбиранията кои са „честните и добрите“; кои са „лошите и опасните“. Това е валидно за времето преди т.нар. Преход, когато учехме за „Партията любима“ и „богомилите-анархисти“, но важи и за днешното време, когато учебниците се пишат от корпорациите и целят възпитаването на безкритични консуматори.

За вярата в авторитета говори и Рудолф Щайнер: „Днес понякога е доста трудно да се приемат позициите на високо образованите и културни хора. За съжаление не по-малко трудно е да се убедят широките маси в нелепите становища на техните „просветители“. Естествено, съвременните хора твърдят, че не вярват сляпо в авторитета. Обаче това е само тяхното мнение. Практически вярата в авторитета е дълбоко заложена в човешката природа.“)

Екстремна форма на лековерие

Ето как човек с лековерен ум стига до убеждението, че новинарите винаги оповестяват истината: Информационните агенции имат чувство за чест, а тази чест изисква от тях да съобщават само истината и никога да не манипулират новините. Така че новините, предлагани от медиите, никога не са едностранчиви и в тяхната подборка никога не се взимат предвид интересите на политиката или на рекламодателите.

Едно такова схващане за света, разбира се, е смехотворно и наивно. Но въпреки това е в ядрото от системата вярвания на поне половината човечество — то все така вярва на всичко, което казват властите, медиите, изобщо хората, облечени с авторитетен костюм.

Друг интересен аспект е, че лековерният ум е наивен и във вътрешен смисъл, защото не разпознава собствената си лековерност. Напротив — такъв ум се смята за рационален ум. Мнимият рационален ум вярва, че работи като критичен филтър на постъпващата информация, но дори това е самозаблуда. Всъщност мнимият рационален ум използва „автоматичен филтър“, който пресява и отхвърля всяка информация, която влиза в противоречие с информацията от официалните източници. Това е ключово за разбирането на лековерния ум — за него не е важно качеството на информацията, а „истинността“ се определя от това дали данните се предлагат от официални източници, или не.

Великденският заек уби Осама!

Нека илюстрираме горното с един силно преувеличен пример. Лековерен човек попада на новината, да речем, че Великденският заек е убил Осама Бин Ладен. Под гръмкото заглавие се уточнява, че до трупа на Осама са открити боядисани яйца, а за това, че Великденският заек е бил там, свидетелствали и намерените пера.

И така, един интелигентен и истински рационален ум ще си зададе много въпроси. За начало: какво общо имат зайците с перата? Освен това самият Великденски заек е измислен герой. И най-важното: Как е възможно, дори да съществуваше, Великденският заек да убие Осама Бин Ладен? След като разгледа критично новината, интелигентният човек няма друг избор, освен да стигне до заключението, че тази новина е измислица. Със съответния извод, че властите, които разпространяват една подобна новина, лъжат народа.

Един лековерен човек обаче няма да се запита дали зайците имат пера или дали Великденският заек е способен да извършва военни операции. (Бел. Стопанина: Това е много важен аргумент на автора. Моите впечатления са същите – мнозина избягват да задават въпроси, защото това би означавало, че не са сигурни или не знаят нещо. И се страхуват да не им се присмеят за незнанието.)

Вместо това, лековерният човек първо ще потърси дали информацията е потвърдена от други източници и на основата на това ще определи дали новината е вярна. Такъв наивен човек ще включи телевизора си или ще сърфира в интернет, за да намери препечатки на „официалните“ източници. Щом попадне на CNN, FOX News или на друг „официален“ източник, който потвърждава убийството на Осама от Великденския заек, тази новина се превръща в „реална“ за лековерния ум. След това мисловната обработка на информацията приключва и данните се поставят в графата „абсолютна истина“. От този момент нататък никой не може да оспорва реалността за лековерните.

Няма смисъл да спорите с лековерните — те са имунизирани срещу факти

След като илюзорната реалност е възприета, критичните функции на мозъка се изключват. От този момент нататък, колкото и нови факти да се натрупват, не могат да разклатят установената „реалност“. Например един човек, който вярва в официалното обяснение на събитията от 11 септември 2001 г., вече е приел една версия, подобна на тази за Великденския заек, при която терористи извършват самоубийствени атентати със самолети срещу кулите-близнаци на Световния търговски център. Защо тогава падна и Сграда 7, след като в нея не са се разбивали самолети, а тя се разруши по всички правила на контролираната имплозия? Как е възможно сгради от бетон и стомана внезапно и магически да се сринат в перфектен структурен синхрон само защото в тях е имало пожар?

Работата е там, че отговорите нямат значение за лековерния ум. Няма място за факти в техните глави, защото всяка „приключена“ тема вече се е превърнала в култова вяра към (информацията от) институциите и властите. Бяхме свидетели на нещо подобно и при култа  Heaven’s Gate в Калифорния преди няколко години. Лидерът на този култ — мъж на име Епългейт — се обяви за единствен източник на авторитарна информация пред своите последователи. Той наистина беше възприеман като източник на самата истина и твърденията му бяха възприемани без въпроси или наченки на скептицизъм. Така той лесно успя да убеди последователите си, че извънземна цивилизация ще паркира една летяща чиния от другата страна на една комета — и всеки, който се самоубие, ще се транспортира в извънземния кораб (или нещо подобно).

Вярата в подобна история може да ви изглежда глупава… докато осъзнаете, че политиците по света използват същите култообразни тактики, за да накарат своите „последователи“ да вярват безкритично във всичко, което им бъде казано. Ако президент Обама обяви, че извънземна раса ще приземи кораба си в поляната пред Белия дом, а хората, които гласуват за втория му мандат, ще се пренесат в безсмъртно извънземно тяло, със сигурност милиони ще му повярват. Може и да са десетки милиони. Те дори ще го гледат сякаш е междугалактически светец. (Това дори не е преувеличение, като имаме предвид, че някои лековерни фанатици сравняваха Обама с Буда и Христос — бел. Стопанина.)

Друг напълно реален пример е онзи с радиопредаването, което обяви, че извънземни атакуват Земята и унищожават градовете ни. Огромна тълпа от хора повярва, че това наистина се случва… И не защото в него имаше някакъв смисъл, а защото информацията беше разпространена от източник, в който вярваха. За тези хора нашествието на извънземните беше толкова сигурно, колкото за днешните последователи на властите е сигурна официалната история за „наскорошното убийство“ на Бин Ладен.

В хода на историята много теории на конспирацията се оказаха верни

Лъжите на властите са явление, което датира още от началото на държавите. Не всички конспиративни теории са верни, разбира се, но много от тях бяха доказани с времето. Ако някой твърди, че „конспиративните теории са безсмислици“, в думите му няма вложена мисъл и затова са истинската безсмислица.

Какво означава да не вярваш в конспиративни теории? – Това означава, че не допускаш вероятността двама или повече души да седнат, за да заговорничат как да постигнат дадена цел чрез неетични и измамни действия. Боже мой, та това описва реално всяка среща в заседателната зала на всяка голяма корпорация по света! Конспирациите, тоест заговорите, не са просто норма; те практически са синоним на съвременния капитализъм! В момента, в който пиша тези редове, компанията Apple беше обвинена в заговорда поддържа заплатите на служителите си изкуствено занижени.

Чудя се: Дали хората с лековерни умове не вярват и в конспиративната теория за Apple? Нима всички такива теории биват отхвърляни просто заради думата „конспирация“? (Авторът може да се обзаложи, че в много от патологичните случаи на лековерие се постъпва точно по този начин — бел. Стопанина)

(…Съкратен абзац за популярни конспиративни теории, които в крайна сметка са се оказали истина…)

Най-честите заблуди на лековерните хора

Ваксините са нещо добро. Тази вяра, че ваксините са „сигурни и ефективни“, се дължи на това, че го казват лекарите и маркетинговите отдели на фармацевтичните компании. А не защото твърдението може да се подкрепи от научни доказателства.

Икономиката е в страхотна форма. Мислите на лековерните лесно се отклоняват встрани от факта, че националният дълг възлиза на 14 трилиона долара. Като този дълг нараства всеки ден, независимо от фантасмагоричните „спасителни мерки“, които кроят политиците във Вашингтон.

Държавните власти и корпорациите се грижат за нашите интереси. С други думи — фармацевтичните компании искали да намерят лекарства, за да излекуват всеки човек. Държавните институции не се занимавали с друго, освен да помагат на народа. Извод от такива схващания: Трябва да престанем да задаваме въпроси и просто трябва да правим каквото ни кажат.

Всичко е вечно. Нямало такова нещо като изчерпване на петролните находища. Лековерните вярват, че светът може да си кара с корумпираната икономика безкрайно. Нямало да свърши нито газта, нито питейната вода, нито ще се изтощи почвата, нито ще се стигне до оскъдица на природните ресурси. Просто трябвало да използваме, каквото можем, след което да го захвърлим.

Хранителните добавки са безвредни. Нали? В противен случай регулаторните органи нямаше да ги одобрят? Дали?

Няма такова нещо като лек за рака. Крайните песимисти и наивната тълпа вярват, че ракът никога не е бил лекуван! Ако имаше лек за рака, щяхме да сме чули нещо за това, нали? (Защото може би всеки учен знае всичко, което може да се знае, разбирате ли…)

Няма цивилизации на други планети във всемира или друг тип същества в нашата вселена. Невероятно, но се вярва, че сме единствените интелигентни форми на живот, които някога са съществували. Всеки опит да се говори за космическа интелигентност се приема за „въздухарски глупости“. И също така нямало живот на Марс.

Билките и растенията нямали медицинска стойност. Точно така ща да е — само фармацевтичните химикали могат да ви „излекуват“, защото това го казват лекарите. Билките и други растения нямали никаква стойност, освен калориите в тях — настояват лековерните.

Мога да изброявам и още — заблуда подир самоизмама подир заблуда… Лековерният ум, както изглежда, попива всичко, идващо от „достоверен“ източник. От друга страна, същият този лековерен ум е готов да се присмее на безусловни факти, ако не идват от достоверните източници или направо противоречат на тях.

Как да се излекуваме от Синдрома на лековерния ум

Интересното е, че повечето хора, включително интелигентните и скептиците, някога са били представители на тълпата от лековерни. В един момент просто са се „пробудили“ и са започнали съзнателно да задават резонните въпроси за света около тях. Интелигентните и информирани скептици са тези, които питат неща като:

• Защо двадесет различни средства за масово осведомяване разгласяват една и съща новина, като използват едни и същи думи, при това в един и същ ден? Ако всеки от тях е провеждал собствено разследване и е имал репортери на различни места, нямаше ли новините им да бъдат различни?

(Бел. Стопанина: Над 10-годишната ми опитност за редица печатни и онлайн издания отдавна е дала обяснение на този „феномен“: Няма как новините да са различни, след като за външните новини се правят преводи от едни и същи „авторитетни“ международни агенции. И дори за новините от страната често се перифразират т.нар. прес релийзи (сводки за пресата) от министерствата. Отделно може да се говори много за участията на журналистите в различни т.нар. събития, но това е твърде обширна тема.)

• Защо политиците от Вашингтон се заеха да спасяват Уол Стрийт с много трилиони долари от данъкоплатците, а данъкоплатците продължават да са задължавани да плащат данъци на Вашингтон? Ако Вашингтон може магически да създаде трилиони долари за един ден, защо тогава плащаме данъци?

• Защо Агенцията по земеделието активно заговорничи с биотехнологични компании за одобряването на генно-модифицирани семена, без да има научни доказателства за тяхната сигурност в дългосрочен план?

• Живакът е един от най-токсичните елементи, известен на съвременната наука. Защо тогава го поставят умишлено в устите на деца под формата на „сребърни“ пломби? И защо ги наричат „сребърни“, след като всъщност съдържат повече живак, отколкото сребро?

• Откъде идва флуоридът, който се използва за флуоризация на питейната вода във водоснабдителната система? Ако флуоридът наистина беше полезен за хората, защо е толкова опасен за съхранение и защо до днес е смятан за опасен химикал от Агенцията за регулация на храните и лекарствата?

• Какво се случи наистина на 11 септември 2001 година? Защо се срути Сграда 7, която не беше поразена от самолетите? Защо разчистиха и укриха останките от падналите сгради, преди да може да им бъде направен експертен анализ?

• Ваксините наистина ли са безопасни? Къде е проучването, което съпоставя ваксинираните деца с такива, които не са били ваксинирани? Защо фармацевтичната индустрия не допуска провеждането на такива изследвания?

• Защо раковата индустрия се занимава предимно с облекчаване на мъките от рака и набирането на онкоболни, вместо реално да лекува рака и да сложи край на епидемията? Защо индустрията отказва да говори за канцерогенните химикали или за противораковото действие на витамин D?

• Защо все още разрешават използването на токсични хранителни добавки? Каква е истинската история зад решението на Агенцията за регулация на храните и лекарствата да разреши употребата на аспартама като подсладител? Защо тази Агенция от няколко десетилетия отказва да говори по предходния въпрос?

• Защо медико-полицейската държава вече си позволява да изпраща въоръжени мъже, за да принуждават родителите да дрогират децата си с лекарства? Що за медицинска система е тази, която смята за необходимо да използва насилие, за да получава подчинение?

• Защо Бил Клинтън бомбардира Судан точно в разгара на кризата с Моника Люински? Защо Обама ненадейно обяви смъртта на Бин Ладен точно в разгара на скандалите около акта му за раждане и рожденото му място?

• Защо продължава „войната срещу дрогата“, когато прилаганите безумни мерки отдавна се доказаха като неефективни? Защо не се говори за факта, че тази война единствено увеличава броя на хората в затворите, а търговците на наркотици стават още по-богати, защото се вдига цената на стоката им?

• Защо Агенцията по сигурността на транспорта (TSA) продължава да бърка в гащите ни, след като знаем, че Осама вече е мъртъв? Нима не беше той причината, която създаде TSA с нейните 60 хиляди агенти?

Един интелигентен човек, способен на критична мисъл, ще си задава такива и много други въпроси. Най-малкото защото те задоволяват вроденото човешко любопитство. Но лековерният човек ще направи друго — той ще атакува тези, които задават въпроси. Дори само заради „наглостта“ им да задават такива въпроси. (О, Майк, знам, знам… На мен ли го казваш, брате! – бел. Стопанина)

(…Съкратен абзац за американски знаменитости, които в различна степен и по различен повод задават въпроси като горните…)

Тези, които задаваме въпроси, не само дразним властолюбците, но всъщност сме много опасни. Защото най-опасното занимание днес е да помагаш на другите да се пробудят за нещата, които реално се случват около тях.

Думата „пробуждане“ е толкова силно мразена от мрежата корпорации, политици и медийни клакьори, че те биха направили всичко по силите си да предотвратят каквото и да било пробуждане. Стабилността на Матрицата, както знаем, зависи от вярата на хората в илюзиите.

От друга страна, много по-лесно можеш да властваш, ако хората просто вярват на всичко, което им кажеш. Лековерните хорица са най-добрите гласоподаватели и перфектните роби. Но пък са отвратителни събеседници.

Автор: Майк Адамс

http://www.naturalnews.com/032293_gullible_minds.html

http://www.ivanstamenov.com/2011/05/2889/

Ако псувате без причина, идете на лекар!

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Случвало ли Ви се е спонтанно да започнете да псувате, плюете и крещите, но без да знаете защо? Ако да – идете на лекар! Ако пък не – бъдете спокойни, Вие не страдате от синдрома, за който ще Ви разкажем.

.

.


Олаф Блумберг не е обсебен от демон, както дълго си мислел, той просто страда от т. нар. синдром на Турет – заболяване, характеризиращо се с множество тикове. Именно то кара Олаф да псува, да плюе или да лае.

“Напрежението е като преди кихане” – казва Олаф, опитвайки се да обясни усещането. И съвсем не е далеч от истината – тиковете, израз на които са внезапните конвулсии и ругатни, действително наподобяват донякъде кихавиците. Това са кратки, отривисти движения и шумни словесни прояви, които могат временно да бъдат сподавени, след което обаче буквално “изригват”. Олаф не е в състояние да ги избегне – като че ли вътре в него има дух, който периодически поема контрола над тялото му.

Демоните напират отвътре

Олаф е на 23 години, когато му откриват синдрома на Турет. По това време следва германистика в Бохум, паралелно се занимава интензивно със спорт. Изглежда доста добре – висок, с тъмна къдрава коса, интелигентен и красноречив, любимец на нежния пол и с много приятели. Още от дете му се случвало да мята глава несъзнателно или да скърца със зъби, но никой не придавал голямо значение – родителите му предполагали, че е твърде нервен, вероятно покрай продължителното гледане на телевизия.

С годините обаче тиковете се влошили. Олаф ту лаел по време на ежедневния крос, ту плюел по щандовете в магазините, ту ближел стените. Самият той не можел да се познае и точно тогава решил, че може да е обсебен от демон. В крайна сметка се обърнал към невролог.

Както е известно днес – загадъчната болест на Турет е наследствена. Но се проявява далеч не при всеки, който носи съответните гени. Причините са неясни. Учените предполагат, че става дума за нарушение в обмяната на веществата в една част от мозъка, в подкоровото ядро. Без обаче да се наблюдават смущения нито в интелигентността, нито в способностите.

Професорката по експериментална психиатрия от Хановер Кирстен Мюлер-Вал, която от години проучва споменатия синдром, казва: „Засегнатите знаят отлично какво е забранено или социално неуместно. Въпреки това не могат да се противопоставят на натиска да вършат тези неща.“

При по-младите хора тиковете са различни, съвсем не всеки постоянно ругае или изрича обидни думи. Някои просто по-често кашлят или смигат – едно почти обичайно поведение. Тази е и причината при мнозина заболяването да не бъде диагностицирано навреме.

Когато разбрал за синдрома на Турет, Олаф първоначално решил да прекъсне следването си. Давал си сметка, че смущава много от колегите си. Тръгнал по лекари и се опитвал да тушира болестта си с медикаменти. При това не толкова тиковете, колкото социалното ограничаване е факторът, който може да накара хората със синдрома на Турет да намерят сили да се справят с болестта си.

Най-важно е да успееш да си помогнеш сам

“Постоянно обиждах околните, веднъж пък издадох една много важна тайна” – разказва Олаф. По време на един от клиничните си престои той започнал да приема болестта си. И решил да опита да продължи със следването. Желанието му е да се занимава със социална дейност, да помага на другите с опита си и да ги окуражава.

Колегите и преподавателите му знаят за заболяването, стаята му нарочно е с дебели стени, има правото да се явява на изпит индивидуално. Избягва само библиотеката, като твърди, че така или иначе предпочита да чете по кафенетата. Междувременно е на 27. Дава си сметка, че животът му няма да е лесен – не само защото постоянно се случва да чупи мобилния си телефон или да разкъсва дрехите си. Но Олаф е решил да се бори, съчувствието и удивлението го дразнят.

“Решил съм да живея днес и сега” – заявява Олаф, който набира сили от заниманията със спорт, писането на поезия и срещите с приятели. Наскоро трябвало да напише кратко есе за един изпит по медицина. Избрал да пише за синдрома на Турет, а след като го прочел пред колегите си, те станали на крака и започнали да ръкопляскат.

http://www.dw-world.de/

Четири оптимистични теории за наивници

Veröffentlicht am von
Antworten

.

След като вече е подписан законопроектът за дълга на САЩ, можем да очакваме ритуалната вълна от обяснения защо инвеститорите трябва да са оптимисти, макар че политическата система е разклатена и ААА рейтингът може да бъде свален всеки момент.

В понеделник сутринта изглеждаше, че американските акции бързо поскъпват заради новините за очаквана компромисна сделка за вдигане тавана на дълга. За съжаление купонът покрай продължи само 30 минути преди следващата новина – данните за свиващото се производство да изпратят акциите отново надолу.

За безстрашните продавачи на надежда обаче ситуацията сякаш никога не е достатъчно мрачна. Затова предлагаме наръчник за тези, които се чувстват объркани да продават или да купуват. Той се спира на четири оптимистични аргумента, които горещо ви препоръчваме да игнорирате през идните дни:

„Корпорациите са в страхотна форма“

Този неизменен фаворит твърди, че дори и САЩ да се изправят пред известни местни затруднения заради дълга си, не трябва да се притеснявате, защото днес корпорациите са глобални. Те могат да се възползват от хилядите възможности, които им предлага съвременният свят без граници.

В края на краищата погледнете печалбите – те са рекордно високи въпреки колебливия растеж. Нещо повече, отчетите на компаниите са си ок и не са обременени от гадния дълг, който поразява страните и потребителите, на които тези същите корпорации служат.

Първо, този аргумент допуска, че корпорациите някак си ще продължат да печелят, независимо че клиентите им харчат по-малко. Това просто не е вярно и свиването на разходите на държавата и домакинствата рязко ще свие приходите, макар и със закъснение.

Второ, глобализацията е мощна сила, но корпорациите няма да имат възможността да избегнат предстоящото вдигане на данъците. Проблемите на Атина може да не са проблеми на „Епъл“, но проблемите на Вашингтон определено са.

„Парите са лесно достъпни“

Тази приказката твърди: „Вижте колко са ниски лихвени проценти… Доста стимулиращо, нали? И ако имате достатъчно късмет да сте от онези, на които банките биха дали кредит, ей там има милиарди долари, които само чакат да ги поискате.

Това би било много мило за хората с добри инвеститорски идеи, защото, когато икономиката започне да расте, тя ще го направи изведнъж и рязко. Освен това всички тези страхове от инфлация се оказват грешни. Това означава, че лихвените проценти могат да останат ниски за по-дълго.“

И това твърдение се опитва да откъсне отделните компании или инвеститори от лошата
макроикономическа обстановка, но то също няма да проработи. Лихвените проценти са ниски, но само като числа. Съотнесени с растежа и оползотворяване на производителните мощности обаче, те трябва да са значително по-ниски.

Естествено, те не могат да паднат под нулата и желанието на Федералния резерв да започне отново да печата банкноти ще е много малко, като се имат предвид противоречивите резултати на първите две кампании на изливане на долари, както и значителният политически капитал, който би изисквал подобен ход.

Падащата доходност по облигациите не може да се тълкува като сигнал за растеж на икономиката. Тя е по-скоро отражение на риска от нова фаза на кризата и на увеличаване на притесненията, че може да възникне дефлация от японски тип.

„Възникващите пазари ще ни спасят“

Този аргумент ни убеждава, че развиващите се пазари ще стимулират търсенето на сурови материали, храни и потребителски стоки независимо от това, че САЩ изпитват трудности, а Европа е в криза. „Просто инвестирайте в компании, които произвеждат, изкопават или отглеждат нещата, които се търсят на възникващите пазари, и ще се измъкнете.“

Да, но според последното проучване на HSBC сред шефовете на търговски отдели китайското производство всъщност се свива, докато това на Индия показва най-слабия растеж за последните 20 месеца.

Подобно на корпорациите и развиващите се пазари вече не могат да избегнат гравитацията от глобалния растеж, а цялостната картинка изглежда доста зле. Вижте Великобритания – там производството също върви към рецесия.

То страда от ниското вътрешно търсене, повлияно от политиката на рязко орязване на публичните разходи – нещо, което САЩ, изглежда, също искат да направят. Вижте и Италия, която изглежда на ръба и може да добави значителната си тежест към дефлационния натиск, идващ от Европа.

„Все някъде някой печели“

Тази така обичана от брокерите приказка всъщност е първородният грях на инвестиционната индустрия. В нея се твърди, че няма лоши пазари, а само лоши инвеститори, неспособни да спечелят от възможностите, които предлагат капризите на пазара.

Това е една изключително изкушаваща идея, защото тя си играе със собствения ни нарцисизъм. Тя ни убеждава, че разумът не е нещо повсеместно. Тя, разбира се, експлоатира мечтата ни да сме задоволително богати.

Внушението тук е, че няма значение колко е тежко положението – вие като инвеститор ще го надхитрите, като играете агресивно в подходящия момент.

Истината обаче е, че не можете да уцелите момента. Дори вашият брокер или мениджърите на вашия взаимен или на пенсионния ви фонд. Някой някъде там може би наистина го може, но или няма да го намерите, или няма да осъзнаете, че сте го намерили, дори и той да стои пред вас.

Ето я и поуката: Световният растеж намалява тревожно, строгите икономии са на мода, а САЩ изглеждат политически и икономически слаби.

Сцената е подготвена за анемичен растеж за години напред.

*Джеймс Сафт е колумнист на „Ройтерс“. Мнението му е лично и не ангажира агенцията.

http://www.dnevnik.bg/

Шефът е виновен за стреса

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Има и такъв синдром – на професионалното прегаряне. От него заболяват подчинените, когато шефът не обръща внимание на техните предложения и критики. Изнамерен е, за щастие, лек и за този вреден професионален синдром.

Имат ли вина и началниците, когато подчинените им заболяват от синдрома на професионалното прегаряне (burnout)? Оказва се, че имат. На всичко отгоре синдромът пречи както на шефа и служителите, тъй и на производството. Като контрамярка в германската компания „Ман“ например карат подчинените да оценяват началниците си.

Който не знае какво означава навременното приключване на даден производствен етап в съвременната индустрия, може да разбере за какво става дума в Карлсфелд. Тук, недалеч от Мюнхен, концернът „Ман“ произвежда по 176 товарни камиони в 63 различно оборудвани варианти дневно при работа на две смени. Трудовият процес не търпи грешки и провали.

Без здравен мениджмънт не може

„Темпото на работата тепърва ще се увеличава, обяснява Йорг Швитала. Напредъкът в производството е факторът, който осигурява нашето благосъстояние“. Швитала е наясно, че натискът няма да намалява, а ще се увеличава. Точно по тази причина здравният мениджмънт придобива все по-голямо значение. Стресът отдавна вече се е превърнал в икономически проблем за производството: болните и изтощените служители допускат грешки. Но в съвременната икономическа среда дори и най-малката грешка може да предизвика сериозни преразходи.

Йорг Швитала от концерна „Ман“ е стартирал нова програма за превенция на синдрома на професионалното прегаряне. Той знае обаче, че само тази програма не помага. Измененията в трудовата среда се намесват дълбоко в културата на производството. Предприятията изискват от работниците си повече, но им предлагат и повече свободи.

Стресът е болест

„При множеството задачи, които всекидневно се изсипват върху нас, важното е всеки сътрудник сам да определя приоритетите си и да решава какво трябва да се отработи незабавно и кое може да почака“, казва Швитала. Ето защо предпочитам едно ясно казано „не“ пред насиленото „да“. Вече отдавна фирми като „Ман“ предлагат на шефове и служители семинари по избягване на стреса и мениджмънт на времето.

Какво се случва обаче, когато началникът не може да борави с личната инициатива на подчинените си или пък с ясно изказано отрицателно отношение по даден производствен въпрос?

„Сред най-големите професонални стрес-фактори са несигурността по отношение на собствената позиция в предприятието, липсата на доверие между началници и подчинени, перманентното надценяване на силите и възможностите“, казва Герхард Бош от Института по труд и квалификация към Университета Дуисбург/Есен.

Одобрявате ли шефа?

Все повече във фокуса на вниманието попада началникът като стресов фактор. Проучвания доказват, че ръководителите вървят в комплект с броя на заболелите подчинени. Още преди няколко години „Фолксваген“ пробно започна да мести началници от отдели с над средния брой заболявания в отдели с особено нисък брой на отсъстващи поради болест работници. Резултатът е, че не след дълго отсъствията по болест поемат стремглаво нагоре и в бившите образцови отдели.

Напоследък „Ман“ кара сътрудниците си по целия свят да попълват въпросници дали са доволни от работното си място и от началника. „Трябва откровено да разговаряме по въпроса дали началниците са част от решението или част от проблема“, обобщава Швитала. Иначе казано, дали те само предават нарежданията отгоре надолу и чакат да видят доколко сътрудниците им ще се справят. Или пък филтрират натиска отгоре и сами определят приоритетните насоки.

http://www.dw-world.de/

Предсмъртното писмо на Левски

Veröffentlicht am von
5

.

.

Байовци, Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение.Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди”. Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят.

За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край.Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Аз неведнъж съм ви казвал: ”Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”.
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Васил Левски1873 г.

в.Търговски вестник

…

Ето, какво казва самият Миралай Тефик Бей, след като Левски е осъден на смърт:
– Хитър и прозорлив е… Умен, има честни очи, които дълбоко в мене гледат… Ако не бях турчин и не бях Миралай, щях да тръгна след този човек!
– Ти си луд, Тефик Бей! – възкликва Орхан Бей. – Неговите дири свършват до бесилото.
– Не! Започват от бесилото! Ти нищо не разбираш – ние с тебе живеем, за да умрем. Той умира, за да живее!

.

Сваляч под наем

Veröffentlicht am von
1

.

Който няма време за свалки, но иска да има жена до себе си, може да ангажира ухажор под наем – срещу 2000 долара месечно. Чуждата самота и липсата на време при едни се оказват доста доходен бизнес за други – поне в САЩ.

В сутрешните пикови часове в метрото гледката е пределно еднообразна – всички са се вторачили в електронните си устройства за информация и комуникация. Особено в Ню Йорк – града с почти 4 милиона несемейни, 37 процента от които никога не са се женили. За много от тях самотата е проблем. За Мат Прейджър обаче тя е доста успешен бизнес.

Прейджър е терапевт, който от две години насам търси партньори на самотните в интернет. Заема се с търсенето на подходяща дама за нуждаещите се господа, които нямат време сами да си организират онлайн-среща. Тя се осъществява едва когато Прейджър, контактувайки в мрежата от името на своя поръчител, се е убедил в достойнствата на избраницата. Обичайните му клиенти са инвестиционни банкери и брокери, които му възлагат под тяхна идентичност да търси партньорка в интернет. Случва се, макар и рядко, за съдействие да го търсят и жени. „Жените предпочитат да контролират сами нещата и ги предават в мои ръце само с неохота“ – казва той.

Бизнесът с хепиенда

Често сравняват Мат Прейджър със Сирано дьо Бержерак – френския поет с огромния нос, омаял братовчедка си Роксана с писма, писани от името на негов другар от армията. Прейджър не смята, че има много общо с героя на Едмон Ростан: „Аз не съм романтик, не пиша любовни писма като Сирано, а имейли. За мен цялата работа е сериозен бизнес, който действително ми доставя удоволствие, но всъщност е и мръсна работа, с която не всеки би пожeлал да се занимава“.

Всичко започва в кабинета на терапевта, когато един пациент го моли да му намери подходяща жена, тъй като самият той не може да се справи. Бизнес-идеята се ражда тутакси. Благодарение на професионалната си квалификация Прейджър чете в душите на хората като в отворена книга. Има и опит като сценарист от Холивуд, т.е. знае как се пишат историите с щастлив край.

Правилата при онлайн-свалките

Днес терапевтът в повечето случаи си лежи сам на кушетката в кабинета, гледа си в лаптопа и изследва сайтовете за онлайн-запознанства. „Клиентите ми почти винаги са мъже, които са под стрес, много са заети и от сутрин до вечер не могат да мислят за нищо друго, освен за кариерата си. Нямат нито време, нито желание сами да си организират нещо. А за уикенда искат просто да имат жена до себе си, без усложнения.“

В разговорите си с клиентите Прейджър изяснява какъв вид партньорка се търси и изготвя профила на поръчителя. Подчертава, че това е самореклама, за която важат определени правила – текстът да не е твърде дълъг и да не е твърде произволен. Не е достатъчно например, ако някой напише, че много се смее и много пътува. По-добре е да обясни на какво се смее и къде обича да пътува.

Нямат време, но имат пари

Прейджър предупреждава и да се внимава със снимките. „Ако се дефинирам с автомобила си, мога да си сложа в мрежата и снимка с него. Но след това не бива да недоволствам, че жената се е вторачила само в парите и в скъпата кола.“

Щом профилът стане готов, започва същинската работа – търсенето на жената-мечта. Прейджър проучва стотици сайтове, анализира поместените текстове и снимки. Ако открие някоя обещаваща кандидатка, й пише, разменят си мейли, докато се стигне и до определянето на среща на живо. В този момент терапевтът предоставя на клиента си „пищов“ с най-важните факти за жената – информацията, събрана от имейлите. Цената на Прейджър е 2000 долара месечно.

http://www.dw-world.de/

СДРУЖЕНИЕ “СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ“

Veröffentlicht am von
1

.

СДРУЖЕНИЕ “СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ“

22.09.1995

Данни от регистър БУЛСТАТ Код по БУЛСТАТ: 831109991

Фирма, правна форма: СДРУЖЕНИЕ “СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ“ Сдружение, юридическо лице, неправителствена организация Фирмено дело: 14642/1991 Дата на вписване на последно решение: 22.09.1995 Решение № (2) на Софийски градски съд, Регистър 5, Стр: 5 Адрес на седалище: ГР. СОФИЯ, общ. СТОЛИЧНА, ул. Г.С.РАКОВСКИ № 134 Тел.: 02/806479

Статус: развиващ дейност

Управители:

Име: ВАСИЛ СТОЯНОВ ГОЦЕВ, BGR, ЕГН: 2907….., член на колективен орган на управл.

Име: ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ, BGR, ЕГН: 491223…, управляващ

Име: ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ, BGR, ЕГН: 491223…, член на колективен орган на управл.

Име: АЛЕКСАНДЪР ДИМОВ БОЖКОВ, BGR, ЕГН: 510809…, член на колективен орган на управл.

Име: ПЕТЪР СТЕФАНОВ СТОЯНОВ, BGR, ЕГН: 520525…, член на колективен орган на управл.

Име: ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ, BGR, ЕГН: 551121…, член на колективен орган на управл.

Име: НАДЕЖДА НИКОЛОВА МИХАЙЛОВА, BGR, ЕГН: 620809…, член на колективен орган на управл.

Данни от Националния осигурителен институт Допълнителна информация: Активност – развиващ дейност Източници на финансиране – спец.фондове за финанс.на непр.орг. 100% Колективен орган на управление – Управителен съвет Основен източник на финансиране – Приходи на неправит. организации Форма на собственост – частна 100% Форма на счетоводно записване – двустранно счетоводство Институционален сектор – СЕКТОР НЕТЪРГОВСКИ ОРГАНИЗАЦИИ, ОБСЛУЖВАЩИ ДОМAКИНСТВАТА Национална отрасл. класификация – 9133, Дейности на други организации с нестопанска цел, некласифицирани другаде

ДЕЙСТВАЩА!

.

 

Цигански преврат

Veröffentlicht am von
4

.

Световните агенции предадоха потресаващата новина, че в България е извършен първият в световната история цигански преврат. Според тях тумби въоръжени до зъби цигани, нападнали и превзели сградите на българските институции. Те оприличават случилото се на Великата октомврийска революция. Искрата на бунта, прераснала в държавен преврат пламнала, когато вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов зашлевил шамар на млада циганка-джебчийка, която се опитала нагло да му открадне портфейла въпреки присъствието на гардове от НСО. Цветанов и зашлевил шамар защото се ядосал и решил, че това е политическа провокация целяща да го направи втория министър без портфейл в правителството.Той не знаел, че тя била член на организирана циганска престъпна група.
Наблизо бил тартора на младата циганка, който видял случилото се и извикал на помощ останалите от циганската банда. Така около десет цигани налетели върху гардовете от НСО с ножове и павета, и ги проснали на земята. Цветанов се спасил чрез бягство, благодарение на добрата си спортна форма, която дължал на дългогодишният си стаж като учител по физкултура. Той успял да се добере до сградата на министерски съвет, където влетял право в кабинета на министър-председателя Бойко Борисов и задъхвайки се му съобщил новината.
Бойко веднага свикал министерски съвет, където да обсъдят проблема. В същото време, циганската банда се свързала със своите роднини, които се свързали със техните роднини и така от уста на уста новината бързо се разнесла из циганските квартали в цялата страна. Мешеретата по места взели решение, че повече не могат да търпят такова унизително отношение и явна дискриминация от страна на държавните органи и решили да поведат циганите, циганките и циганетата на бунт. Докато министерският съвет заседавал, тълпата цигани пред сградата нараствала и ставала все по агресивна.
Божидар Димитров се опитал да потуши емоциите, като с мегафон в ръка от един от прозорците на министерството обяснявал на циганите, че те и българите имали общо историческо минало и са съжителствали дълги години заедно, че българите са толерантен и търпелив народ, което се доказвало от петвековното добросъседско присъствие на турците на българска територия. Прочувствената му реч обаче била безмилостно пресечена от точен удар с жълто паве разбивайки очилата и главата на видния български историк. Той станал първата геройска жертва измежду политическите лидери на страната.
Вицепремиерът Симеон Дянков обезумял при вида на окървавения си колега и започнал да хвърля пари от фискалния резерв на страната, надявайки се по този начин да умилостиви братя мангасарян. Това обаче довело до обратен ефект и под прозорците се струпали още повече мургавелници жадни за кръв и пари.
Осъзнавайки сериозността на ситуацията премиерът Бойко Борисов изпратил двама парламентьори при циганите, а именно социалният министър Тотю Младенов и министъра на енергетиката Трайчо Трайчев. Те предложили на циганите безплатно доживотно ползване на ток и получаване на социални помощи от всички цигани от раждането до смъртта им. Обещали им пълен имунитет и защита независимо от това какви престъпления ще извършат, както и това, че всичко което успеят да откраднат автоматично става тяхна законна собственост.
Циганите приели тези предложения като подигравка, тъй като според тях те и сега се ползвали със тези предимства, макар и неофициално. Вбесени от наглите предложения на Бойко те обесили двамата парламентьори и нахлули в сградата на министерски съвет. Настал епичен бой. Министрите и чиновниците падали един след друг под ударите на циганските брадви, само Бойко Борисов успял да окаже по-голяма съпротива благодарение на уменията си като каратист, но скоро бил застрелян от един от водачите на бунта, който притежавал пистолет закупен от полицай от казанлъшко.
Тежко било и положението пред сградата на парламента. При вида на толкова много цигани искащи главите им, депутатите от Атака се насрали, което хвърлило останалите народни избраници в паника, понеже помислили, че циганите се предприели газова атака. Всички се втурнали панически в бягство. Изпадналата в амок Искра Фидосова се втурнала в сумистки стил в циганската тълпа, мачкайки ги , но сърцето и не издържало и предала Богу дух. Покъртителни са последните минути на Яне Янев и Сергей Станишев, които апелирали към озверелите цигани да си спомнят за бирите и кебапчетата по предизборните митинги. Не трепнали обаче циганските десници и скоро главите на депутатите лежали на жълтите павета превръщайки ги в червени. Единствен Иван Костов успял да се спаси от погрома успявайки да се смеси с циганската тълпа благодарение на по-мургавия цвят на кожата си. Той разправил за последните минути на коалиционният си партньор Мартин Димитров, който бил смазан под колелетата на циганските каруци, които толкова се борил да забрани.
Слаби са думите, за да опишат зверствата извършени от циганите в столичното кметство. Столичната кметица била зверски убита, хвърлена още жива на бездомните песове обикалящи около циганските каруци, като преди това с нея се гаврили двайсетина мургави столичани. Общинският съветник от НДСВ Владимир Каролев плачел апелирайки към историческата памет на циганите, умолявайки ги да си спомнят как бащата на Симеон Сакскобурготски ги спасил от лапите на нацистите, но те не били ходили на училище и зовът му бил заглушен с една цепеница по кратуната.
Последната крепост останало президентството. Самоотвержният Георги Първанов, използвал своите ловни умения и стрелял срещу озверялата тълпа с ловната си карабина, успявайки да я задържи на разстояние за няколко часа. Уви, скоро патроните му свършили и той виждайки сред тълпата Цветелин Кънчев, отправил с надежда взор към него, надявайки се, че той ще си спомни как е бил помилван. Не се трогнало обаче циганското сърце, нито пред думите, нито пред ордените в ръцете на президента. Озверени то оказаната съпротива циганите набили президента на пилоните пред президентството, където той издъхнал като един нов Исус.
Циганската тълпа все още не е сформирала официално правителство, което да поеме ръководството на обезглавената държава. Според оцелели, много цигани дори съжалявали за извършеното, защото сега нямало кой да се грижи за тях и можело да се наложи да работят, нещо от което те много се страхували. Според други източници, циганите се отдали на грабежи и убийства и крояли планове, когато вече не останело нищо за крадене да се насочат към съседните държави.
Целият преврат е извършен под строго полицейско наблюдение, а циганите пеели през цялото време химна на МВР – „Нашата полиция ни пази“

neverojatno.wordpress.com

Смисълът на Живота

Veröffentlicht am von
2

.

.

Никога не бива да забравяме, че:

три неща не се връщат обратно – ВРЕМЕ, ДУМА, ВЪЗМОЖНОСТ;

три неща не трябва да губим – СПОКОЙСТВИЕ, НАДЕЖДА, ЧЕСТ;

три неща са най-ценни – ЛЮБОВ, УБЕЖДЕНИЯ, ДРУЖБА;

три неща никога не са сигурни – ВЛАСТ, КЪСМЕТ, СЪСТОЯНИЕ;

три неща определят човека – ТРУД, ЧЕСТНОСТ, ПОСТИЖЕНИЯ;

три неща разрушават човека. – АЛКОХОЛ, ГОРДОСТ, ЗЛОБА.

Понякога обаче, докато разберем всичко това минава целият ни живот.

.

Гугъл+

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Който иска покана за Гугъл+, нека ми изпрати мейл адреса си през лично съобщение във Фейсбук. Тук, в коментарите отдолу, да не го поставя, за да не се злоупотребява с него.

.

.

.

Който има вече в Г+ акаунт и иска да имплементира общата Фейсбук стена в Гугъл+, та едновременно да следи двете платформи, да използва приложението от ТУК !!!

Получава се това!

Приятни занимания в социалните платформи! 🙂

.