През 1923 година, в Edgewater Beach Hotel в Чикаго се провежда среща на осем от най-богатите хора в света по това време. Тези осем души, контролират повече пари от правителството на САЩ в дадения период и икономическо развитие в тази епоха.
.
.
Тези осем души са следните:
– Президентът на най-голямата компания за обработка и направа на стомана в света;
– Президентът на най- голямата газова компания в Северна Америка;
– Президентът на Ню Йоркската Стокова Борса ( The New York Stock Exchange);
– Най-големия дистрибутор на зърнени изделия в света;
– Един от главните членове на президентския кабинет на САЩ ;
– Основният и най-влиятелен инвеститор на стоковия пазар ;
– Най-големият монополист в света ;
– Президентът на Банката за Международни Спогодби (The Bank of International Settlement)
Определено би трябвало да се съгласим, че тези хора събрани на това историческо събитие ,по едно и също време, са били експерти в едно много важно за повечето от нас нещо, а именно как да умножават парите си. Нали?
Нека обаче да прехвърлим лентата с двадесет и пет години напред и да видим къде всъщност се озовават тези могъщи бизнесмени с течение на времето.
Президентът на най-могъщата компания за стомана, Чарлз Шуаб, живее с пари на заем в последните пет години от живота си преди да умре банкрутирал.
Президентът на най-голямата компания за газ в Северна Америка, Хауърд Хобсън, завършва живота си в психиатрична клиника.
Най-големия дистрибутор и спекулатор на зърно, Артър Кутън, умира в странство напълно разорен.
Президентът на стоковата борса в Ню Йорк, Ричард Уитни, завършва живота си зад решетките в един от най-големите затвори в света – Sing Sing Penitentiary.
Членът на президентския кабинет, Албърт Фал, е пуснат от килията си под домашен арест в последните няколко дни от живота си за да може да умре в дома си, по молба на семейството му.
Най-големият „играч“ на стоковата борса по това време, Джеси Ливърмоур, умира след самоубийство.
Президентът на най-големия монопол, Айвар Крюгер, се самоубива в дома си.
Президентът на Банката за Международни Спогодби, Лиън Фрейзър, също отнема живота си. Поуката от тази история е, че тези мъже са станали експерти в правенето на пари и умножаването им, но никога не са се научили да живеят един наистина богат живот.
Що е справедливост? – Твърди се, че всяка епоха или култура разбирали под това нещо съвсем различно. Кое е справедливо и кое – не, според Аристотел, Сократ, Конфуций и сие? И какво се разбира под справедливост днес?
В ранните високи култури „справедливостта“ е идеята, че хората си дължат взаимно нещо, и че дори на най-силните не е позволено всичко. Още в египетското „Наставление за фараон Мерикаре“, написано около 2100 пр. Хр., се казва, че владетелят трябва да бъде справедлив и да оказва подкрепа на слабите. В Китай Конфуций (551-479 пр. Хр.) препоръчва всички хора да се държат един към друг „като роднини“ и да следват златното правило: „Не прави другиму онова, което не искаш да ти се случи на теб“.
Не е ли удивително, че Сократ (ок. 470-399 пр. Хр.) мисли по същия начин, въпреки че живее на другия край на света? Справедливостта, казва той според Платон, спада към „най-хубавото, което трябва да бъде обичано от всеки, който иска да бъде щастлив, както заради себе си, така и заради последствията за останалите“. Аристотел (384-322 пр. Хр.), който също превъзнася справедливостта като върховна добродетел, различава вече „дистрибутивна“ и „компенсаторна“ справедливост – с изключение на жените и робите, разбира се. Той знае: неравенството е източник на недоволство и брожение.
Справедливостта като „кардинална добродетел“
Въпреки това за гръцките философи справедливостта не е кодифицирано право, а индивидуална позиция, една „кардинална добродетел“. Именно това смущава римския стоик Цицерон (106-43 пр. Хр.). Той настоява справедливостта да се разбира не индивидуално-етически, а като принцип на обществото. До почитателя на Аристотел Тома Аквински (ок. 1224-1274) размисълът върху понятието за справедливостта почти не се променя. Но сега вече то е християнско учение за добродетелите, въплъщавано най-добре от един „справедлив владетел“.
С настъпването на Новото време „справедливият владетел“ се оказва притиснат до стената, защото надигащата се буржоазия не желае да търпи неговия патернализъм. От своя страна Русо (1712-1778) разтърсва здраво буржоазното понятие за собственост: „Първият, който огражда едно парче земя и се осмелява да каже „Това е мое“, е бил истинският основател на буржоазното общество“. Пазете се от измамници като този, предупреждава Русо.
При Кант справедливостта окончателно надраства фазата на индивидуалната добродетелност и се превръща във „формалния принцип на възможността за правово състояние сред хората“. Тази дефиниция продължава да смущава философите до ден-днешен. Още Маркс (1818-1883) вижда тук една типична буржоазна абстракция. Той предпочита Аристотел и мечтае за общество, в което е валидно правилото: „Всеки според способностите си, всекиму според нуждите“.
Има ли световна справедливост?
Ницше (1844-1900) полага началото на една дълга епоха на морална критика и скептицизъм, която, ако не се лъжем, приключи едва с големия американски философ Джон Ролс (1921-2002). Ролс твърдеше, че общественото богатство се създава от всички граждани и затова на всички се полага дял от него. Богатите, отново според него, трябва да могат да стават още по-богати, само ако от това печелят и бедните. Това е прочутият „принцип на диференцирането“ на Ролс, който е трудно осъществим в условията на глобализацията. Или може би не?
Какво означава тогава „световна справедливост“? Философи като Марта Нусбаум, Амартия Сен, Томас Пог или Райнер Форст продължават да спорят по въпроса. За едно нещо те са единодушни: тъй като сме граждани на света, ние дължим нещо на самите себе си, и на първо място един свят, в който нито един човек не гладува. Разбира се, онези политици, които смятат финансовия капитализъм за природно явление, ще се изсмеят. Също както навремето съвременниците на Аристотел са му се присмивали, когато той постулира върховната цел на полиса: справедливост.
Адам и Ева се разхождат из райската градина, към тях се спуска Бог и им казва:
– Деца мои, имам за вас 2 подаръка, но вие ще решите как да ги разпределите… първият е пикане прав..
Адам се развикал до небесата, удрял си главата в близкото дърво, скачал и крещял, че той иска да пикае прав. Ева му отстъпила… Адам, започнал да бяга из градината, радвал се, скачал, крещял, пикал на всичко подред.
На дърветата, на цветята, на всяко насекомо поотделно и просто на земята!
Ева застанала до Бог и двамата мълчаливо наблюдавали това безумие. Накрая Ева не издържала и попитала:
– Господи мой, а какъв е втория подарък??
Бог промълвил:
– Мозък, Ева.. Мозък! Но ще се наложи и него да го дам на Адам, иначе ще опикае всичко?
Човек има очи и тяхната основна функция е да гледат света около тях. Обаче между гледането и виждането има голяма разлика. Погледнато от гледна точка на физиката ние виждаме само много малка част от вълните и от информацията, която получава мозъкът ни. От тук и изводът, че макар че гледаме всичко с очите си, ние виждаме само малка част от цялото. Това съждение може да се направи не само за зрителните ни органи, а за всичко.
Още от деца се учим. В началото възприемаме света по много различен начин. И точно знанието поражда опасностите или по- скоро знанието ни помага да видим опасностите. Никое дете не възприема горещата печка като опасност, докато не се изгори или не му се каже. Това е само един прост пример, познат на всички, който илюстрира това, което виждаме. Във всяка сфера може да намерим пример за това. Още преди Филипс да открие зависимостта безработица- инфлация чрез Кривата на Филипс, тази зависимост е съществувала. Само дето хората не са я виждали.
Стига се до извода, че знанието е сила. Силата да влияеш на човек. Как? Ако го няма знанието, той няма да може да вижда. Силата на икономистите идва от там. Ако няма знание за икономиката, никой няма да я вижда. А ако някой човек не вижда нещо, в повечето случаи за него то не е реално. Икономистите с техните доклади за пред широката общественост разпространяват едновременно информация и дезинформация. Почти е невъзможно да се направи обективен доклад. В намушелия напоследък проблем с инфлацията в докладите може да се уточнява процента на инфлация, но в повечето случаи в медиите липсва информацията за срока /на годишна или на месечна база/. Дори и по¬задълбочените изследвания, които показват как доходите се топят от инфлацията не показват оскъпяването или обезценяването на валутата, към която сме прикачени еврото, а това влияе на покупателната способност. По същия начин и в света има колебания на икономистите в рецесия ли сме или не. Официално рецесията се обявява от Националното бюро за икономически изследвания на САЩ и икономистите от там решават кога е дошла рецесията. Принципно те нямат някакво събитие, след което да трябва да я обявят. Ако искат, могат да го направят по всяко време. И точно там е силата им. Защото това е мощен икономически лост, след обявяването, на който всичко се променя.
Макар състоянието на икономиката да е същото с това преди обявяването на рецесия нещо се е променило. Борсите започват да падат, доларът също, петролът се изстрелва нагоре, компаниите се готвят за съкращения, а обикновените хора се притесняват да не си загубят работата. Какво се е променило фактически? Нищо. Просто е дадено знание. Знанието за рецесията. И от там нататък всички я виждат. И никой не спори, че не е така. Силата на знанието отново се доказва като най-важна.
Само че знанието не винаги и истина. То винаги е инструмент за влияние на нещата, които виждаме и по-скоро на това как ги виждаме. И когато не е истина, значи и ние няма да виждаме истината. Това са заблудите. Те са навсякъде около нас и са прекалено много за детайлното им обсъждане в едно кратко есе. И разбира се няма как да знаем за повечето от тях, защото нямаме знание. Много хора си изкарват парите, знаейки това. Това са ПР-ите, социолозите и много други. Аз обаче ще обърна малко внимание на маркетинговите агенции. Ще обрисувам принципа на тяхната дейност с техния безспорно най-голям успех Кока-Кола. Тази напитка сама по себе си не струва. Правени са изследвания с хора от изостанали страни, които не са били подложени на такива реклами. Те единодушно заявяват, че не биха пили такова нещо. Но всички ние, още от малки, сме облъчвани от реклами на известната марка. Маркетинговите агенции не продават вкусна и полезна напитка те продават начин на живот. За цялата кампания е изписано много и за това аз няма да се задълбочавам, но идеята е, че със знание /в случая придобито от мащабна и нестихваща рекламна кампания/ може да се внуши на човек дори най-очевидното нещо, че безвкусна и вредна за здравето напитка, води до определен начин на живот и трябва да бъде консумирана постоянно.
Всяко знание е водело човечеството към откриването /виждането/ на нещо ново. Всичко, което виждаме, е проекция на нашето знание. За това и в Библията пише ‚Блажени са нишите духом, защото тяхно е Царството небесно‘. Ако знаеш по-малко по-малко ще питаш и по-малко ще виждаш, а оттам и по¬малко ще се притесняваш, защото човек винаги е виждал толкова, колкото знае.
Ситуацията е класическа – семейна спалня, съпругът се прибира внезапно, съпругата е гола, до нея има непознат за домакина гол мъж.
.
.
Класически са и първите реплики на участниците:
– Е сега ви убих и двамата! – вика съпругът.
– Григоре, аз съм невинна! – вика съпругата.
– Кой си ти, бе! – отправя актуално питане съпругът.
Голият разчупва шаблона:
– Майстор Тричко, приятно ми е, поправям всичко!
– Майстор? Що си гол, майсторе, кажи ми, та после да те смажа на спокойствие!
– Маркетинг и реклама, господине, борим се с конкуренцията.
– Ти мене за глупак ли ме вземаш?
– Господине, сега така се завладяват пазарни ниши! Защо голи мадами рекламират бира? Какво общо има голата мадама с бирата?! Обаче рекламата действа. Затова и аз работя гол. Рекламният трик действа, напливът да ловя бримки и да възстановявам капачки за буркани е огромен.
– Какво правиш?!
– Практикувам традиционни, но вече позабравени български занаяти. Ловя бримки на чорапогащи. Възстановявам капачки за буркани. Шия кожени кръпки на дънки…
Съпругата връща разговора в канона на жанра:
– Григоре, не е това, което си мислиш! – хлипа тя.
– Госпожата си свали чорапогащника, за да уловя бримките, които са се появили по него – обяснява майсторът. – Не мога да ги ловя, докато чорапогащникът е на нея, ще ни сварите и ще си помислите нещо лошо за нас!
– Ама тя лежеше на спалнята!
– За да разгледам токовете на обувките й, които, ще бъда искрен, са се изтъркали и имат нужда от майстор.
– Колко пъти ти казвах, че трябва да ми зачукаш нови капачки на токовете? – сърди се жената.
– Нямам време, на работа съм!
– Затова викнах майстор, така ги зачука, че са като нови!
– Добре, бе, че си гол – ясно, чорапогащник – ясно, зачукване на токовете – ясно, ама защо тази е без рокля?!
– Григоре, помисли за децата! – цитира класиката голата.
– Ох, надявах се да не забележите, че жена ви е без рокля! – черви се майсторът – Такъв срам, за първи път ми се случва! Разбирате ли, опръсках я! Просто не ми се ще да си спомням…
– Спомни си, докато си жив!
– Госпожата ми даде да напълня химикалките ви, това ми е любимата операция, винаги влагам много страст в нея, много чувства, днес бях особено вдъхновен и не щеш ли – пълначката ми трепна и опръсках роклята на госпожата!
– Дай роклята!… Къде си я опръскал? Тука няма мастило?
– Аз я почистих, нали съм майстор, обаче за целта бе задължително вашата госпожа да я съблече.
– Абе, ти мене за глупак ли ме вземаш! – вкарва в употреба още една класическа реплика съпругът.
– Грешите, майстор съм!
– Не, аз съм майстор! Майстор съм на спорта по карате!
С безмилостен саблен удар той просва голия на пода. Съпругата кърши пръсти над несвястния:
– Григоре, защо удари човека! Така традиционните занаяти съвсем ще изчезнат в България!
– Модерни времена! – съобщава присъдата съпругът – А ти облечи нещо и ми изпържи яйца, че тъкмо съм загрял… .
Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
.
За щастие един богат руски турист пристига във фоайето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро… Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на местната проститутка, която го обслужва на кредит. Проститутката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Никой не е е имал печалба, но всички вече нямат дългове.
Какво ли не правим, за да запазим млади тялото и душата си. Решението на тази трудна задача е всъщност съвсем просто – девет от тайните, които ще ви помогнат да постигнете този ефект, ще ви разкрием в следващите редове:
.
.
1. Отдайте се на мързела без угризения! Сред хората, които са на 100 и повече години, има особено много, които се стремят да изживеят всеки ден пълноценно и не залагат кой знае колко на кариерата. Т.е. – отпуснете се в най-близкия хамак!
2. Топлата закуска е доста важна. Както казват китайците – денят трябва да се започва с топла каша, която събужда жизнената енергия и прогонва сънливостта. Студената закуска с мюсли изразходва твърде много енергия сутрин, а и ще ви накара да се почувствате недоспали.
Яжте Годжи и правете любов!
3. Поддържането на контакти има голямо значение. Според американско проучване хората с добри социални контакти живеят по-дълго. При това решаващо е качеството на приятелствата: добрите приятели поддържат мозъка ни буден, а беглите познанства по-скоро усилват чувството на самота.
4. Важно условие за дълъг живот е и запазването на любопитството. Доказано е, че чрез овладяването на нови знания в мозъка се изграждат нови нервни връзки. Едно ново хоби или пък изпълнените с разнообразие задачи поддържат клетките във форма.
5. Набавете си от китайските плодове Годжи! Те са пълни с жизненоважни аминокиселини. 30 грама дневно осигуряват енергия, защитават от Алцхаймер, освежават любовния живот. Могат да се консумират подобно на стафиди в закуската, в супа или салата.
6. Правете любов – е следващият съвет за по-дълга младост на тялото и душата. Редовният секс може да ни накара да изглеждаме с до седем години по-млади, тъй като той редуцира телесната мазнина и стимулира кръвообращението. А благодарение на обезпечаването на достатъчно естроген, кожата и кръвоносните съдове остават по-дълго еластични.
7. Пълноценната почивка също е фактор. Ритуалите за отпускане на напрежението не са просто мода, а еликсир за живота – тъй като стресът и безсънието пречат на регенерационните процеси и водят до по-бързо остаряване. Затова си позволявайте по-често да полежите във ваната, да се отбиете в сауната или да си направите масаж. Отпускането с книжка в ръка на фона на приятна музика е също много препоръчително.
Шведите са доказали, че…
8. Вземете си животно! Притежателите на кучета посещават лекаря 21 процента по-рядко от останалите хора. Най-вероятно защото по три пъти на ден се разхождат с домашния си любимец и никога не са сами. Освен това животното у дома помага за по-доброто справяне с натоварването.
9. Животът на село е за предпочитане. Районите с по-малко натоварено движение спестяват шума, стреса и отработените газове. Шведите са доказали, че на село рискът от сърдечен инфаркт спада. Освен това там се живее средно по 2,8 години по-дълго.
Митингът на СДС на 7 юни, 1990 г. Снимах се с моя приятел Сашо от Бургас, който долетя със самолет, специално за събитието.
ЛИЯНА ПАНДЕЛИЕВА
Когато Петко Симеонов ме покани да стана лице на СДС, бях на 19 години. 10 ноември ме завари на работа в „Панорама“, а в телевизията нищо драматично не се случи. Работех като секретарка на Иван Гарелов (бях завършила с първи клас квалификация машинопис и стенография и говорех перфектен руски).
Официалният говорител на СДС Георги Спасов записа първото си политическо обръщение, седейки на моя стол. Никой не бе забелязал, че зад нега са подредени два рафта с играчки и затова правихме втори запис без тях. Спасов плашеше аудиторията с голямата си черна брада и смръщения си поглед. Компанията се допълваше от също така брадатия Петър Берон. Само Петко Симеонов нямаше брада, но не беше телегеничен. Огромен недостатък на първите лидери на СДС бе липсата на визия. Офертата на Петко Симеонов към мен да стана лицето на СДС бе потвърдена от Желю Желев на вечеря в Руския клуб. Много пъти са ме питали как съм се появила на прословутия плакат. Според някои идеята била на Жак Сегела. Говорих с него след години и той отрече. Петко Симеонов ме прати в някакво студио където ми връчиха картонче с надписа СДС и ми казаха да се усмихна на фотографа. Никой не обясни за какво ме снимат. Така една утрин цяла България бе залята с лицето ми. Тиражът бил отпечатан в Гърция и напълнил цял тир. Няколко милиона плаката! Днес не притежавам нито едно копие от него. Невъобразим шок е слизайки от тролей, да се озовеш срещу стена, облепена са 20 плаката само с твоето лице. А в следващия миг към мен тичат три гражданки, показват с пръсти знака на победата, сякаш се канят да ми извадят очите. Колкото успешен беше този плакат, толкова кошмарно голяма грешка бе картата с черепите. На нея бяха показани всички места, където комунистите са убивали хора. Резултатът от този ход по-късно бе отъждествен с политическо харакири. Идеологът на този изключително неуспешен продукт вече беше Жак Сегела. Лелки от всякакъв калибър, озовали се незнайно как в СДС, твърдяха, че не е редно толкова младо и хубаво момиче да се показва редом със сериозните лидери. Мразеха ме до степен да напускат стаята, в която влизам. В същото време сериозни поддръжници ми бяха Петко Симеонов, Петър Берон, Желю Желев, Петър Дертлиев, Ивайло Трифонов, Михаил Неделчев. Георги Спасов стана мой добър приятел години по-късно. Той беше много искрен и отдаден на каузата човек който дълбоко преживяваше всичко, което се случва. По време на транспортно произшествие след късно връщане от митинг се събудих с глава, притисната към гърдите му. В мига, когато колата ни полита към външната мантинела на мост по магистрала „Хемус“, Желю Желев в последния миг завърта волана на задрямалия водач. Тогава Георги Спасов ми прегръща главата, за да я запази, ако катастрофата е по-сериозна. Книгата, която написах за събитията през 90-а, бе вдъхновена от него и затова и му я посветих. Моята ключова роля бе участие в телевизионното студио на СДС. То обаче се превърна във второто най-вредно нещо, след плаката с черепите. Бе изпълнено с негативизъм. От екрана се лееха буквалистични истории за побои, насилие, хитлеровски методи на изтезание, жертви и зверства. Всъщност студиото не работеше за предстоящите избори, а избиваше комплексите на група кинорежисьори. Някой с право ще изсъска, че аз бях женена за един от тях Огнян Купенов. Съвместният ни живот не продължи повече от 2 седмици. И до днес не мога да обясня на хората какво е да си на 19 години, а да те възприемат едва ли не като божество. Старци ме спираха по улицата, за да ми целунат ръка. Възрастни жени трескаво сваляха от себе си бижута и ми ги бутаха в ръцете. Млади майки ми подаваха бебета за благословия. Непознати ми поднасяха огромни наръчи с цветя. Целуваха ме, мачкаха ме, дърпаха ме. Разписвах хиляди плакати, а всеки искаше и лично посвещение. Сякаш цяла България беше полудяла и всички твърдяха, че именно аз нося демокрацията. Не можех да се разходя, да пазарувам, не можех като всяко нормално момиче да се огледам в някоя витрина. Отвътре обезателно някой щеше да размаха два пръста. В същото време се движех сред новите лидери. Те, водени от амбиция да излязат на политическа сцена, трескаво замитаха онова, което са били до този момент. Нямам доказателство за тайните контакти на Петко Симеонов, но само него съм чувала да говори по „петолъчка“ от кабинета си на „Раковски“ 134 (специален четирицифров телефон за връзка между водачите в ЦК и за топ журналистите в телевизията и радиото, а в случая и на СДС лидерите) с Андрей Луканов по следния начин: „Лукчо, братче, не ни пускат момичето по телевизията. Хайде звънни им, че тази вечер я искаме да прочете една декларация“. С лидерите на СДС се запознавах в движение докато пътувахме по митинги из страната. Първият за мен бе във Велико Търново. И до днес като отида там се качвам на мястото, откъдето говорих. На този първи митинг вдъхновен поп ми подпали косата със свещ защото се спъна и я изпусна. Композиторът Стефан Димитров ми загаси главата, като ме удряше с две ръце. После Къци Капанов ме подстрига така, че да не личи колко малко коса бе останала на темето ми. Вечерите след митингите из страната помня като нещо черно и тревожно. Тогава лидерите местни и национални ставаха истински. Почти всички се напиваха здраво. Местните започваха да крещят, че не ги оценяват, че на техните плещи се крепи СДС. Онези, които вече бяха на водещи позиции, не оставаха длъжни. Някои от тях днес са тачени бизнесмени и банкери.Когато спирахме в малки населени места и селца да говорим за демокрацията, ни гледаха като маймуняци и често ни се смееха. Нямаше значение кой какво би казал. Първата ми среща с Емил Кошлуков бе докато работех в телевизията. Тогава беше юноша блед, ама много блед и много гладен. От лавката му купих баничка и той си я хапна, докато се топлеше на радиатора в кабинета ми. Впоследствие се превърна в една от най-противоречивите личности на СДС.Истината за дълбочината на въодушевлението от настъпването на демокрацията стана болезнено ясна още след утрото на първия тур на изборите на 10 юни. Прибрах се от изборната нощ в НДК към 4 сутринта, а когато се събудих в 8, синьото по околните балкони и прозорци бе изчезнало. Плакатите и знамената бяха изчезнали още през нощта. Повечето хора бяха решили, че със СДС е дотам. Само след няколко години настъпи и пълното отрицание на всички лица от 90-а. До един влязохме под общия знаменател на предатели на синята идея. Филип Димитров публично заяви, че Надежда Михайлова е била единственото лице на СДС в неговата история. Още през 92-а тя бе задължена да се подстриже като мен и да се накъдри. Избухна враждата между Петър Берон и Желю Желев. Берон никога не можа да преживее факта, че Желев разкри агентурното му минало. Сърдит бе и Петър Дертлиев, който считаше, че Берон нечестно е заел председателското място в СДС, след като Желев стана президент. В самото начало в СДС нямаше нито Иван Костов, нито Надежда Михайлова, нито много други хора, които разчитайки на обърканите спомени на хората, те днес твърдят, че са основатели и двигатели на движението. Мнозина от успешно реализиралите се бивши лидери на движението бързо развиха търговския си инстинкт. Те намираха богатите българи зад граница, обещаваха им реституция, обещаваха апетитен бизнес и срещу услуги в България получаваха великолепни комисионни и издръжка за пътуване по света. Истината е, че голямата сделка, която осъществи СДС, бе реституцията
Партията беше силна, докато от нея зависеше финализирането на този процес. В резултат на този акт обаче, класовото деление в страната стана така осезателно, че то възроди омразата у българите, които не наследяваха нищо от никого.
Но горчивата истина е, че роенето, деленето и цепенето вътре в СДС бяха резултат от отдавна таената личностна неприязън и завист между отделните лидери. Мнозина личностно и житейски объркани хора виждаха последния влак да се реализират именно чрез партийна принадлежност. Разпадът в СДС се случи не по политически и идейни причини, а поради лична ненавист и желание за власт и популярност. Днес, когато демокрацията навършва пълнолетие, този проблем все още не е преодолян.
Английската и немската дума “Свастика” произлизат от санскритската дума: “Svastikah,” която означава “бидейки щастлив”.Първата част от думата, “SVASTI-”, може да се раздели на две части: “SU-” (добро; добре) и “-ASTI-“ (е), като частта “-ASTIKAH” означава „бидейки“. В Индия думата е асоциирана с благополучие – тъй като означава „благоприятен“. В Индия свастики в посока на часовниковата стрелка и обратно на часовниковата стрелка са използвани с различни значения. Тъй като свастиката е прост символ, той е бил използван по всяка вероятност независимо от много човешки общества. Едни от най-старите известени свастики са били изобразени в палеолитна пещера преди повече от 10 000 години. Преди около 2 000 години, когато будизмът бива внесен в Китай от Индия, китайците също заемат свастиката и нейното значение на “благополучие”. В Китай свастиката се счита за китайски йероглиф произнасян като „Уан“ (на мандарин). Тя е считана също така за еквивалент на друг китайски йероглиф със същото произношение, който означава ‚“десет хиляди; безкрайно голямо число; всичко“. Символът на свастиката е бил използван в продължение на хиляди години практически от всички групи от хора на планетата. Тя е била позната на германските племена като „Кръста на Тор“ и е интересно, че нацистите не са използвали този термин, който е в съгласие с немската история, но вместо това предпочитат да „откраднат “ индийския термин „Свастика“. Символът бива донесен дори в Англия от скандинавските заселници в Линкъншир и Йоркшир като „Кръста на Тор“ дълго преди Хитлер. Още по-интересно е, че знакът е бил намерен на еврейски храмове в Палестина отпреди 2000 години, така че Хитлер (по невнимание?) е „откраднал“ еврейски, а също и индийски символ.В Америка свастиката е използвана от местните Американци в Севера, Централна и Южна Америка. Според Joe Hofler, който също така се позовава на Dr. Kumbari от музея на Urumqi в Xinjiang – Китай, индо-арийците от Германския клон пристигат в Европа около 2,000-та година преди новата ера и донасят със себе си символа на свастика (слънчев диск) на тяхното религиозно изкуство по това време, открито в разкопки на гробовете Kurgan в степите на Русия и индо-арийските гробове в Xinjiang, Китай.
.
.
Справки с информация относно свастиката:
1. Thomas Wilson, Curator, Department of Prehistoric Anthropology, U.S. National Museum, Chapter „The Swastika, the earliest known symbol and its migrations; with observations on the migration of certain industries in prehistoric times, “ from „Report of National Museum“ (1894), pp. 757-1030. (On-line version of this Chapter can be obtained from the following site: http://abob.libs.uga.edu/bobk/sw/ ) 2. Barbara G. Walker, „THE WOMAN’S ENCYCLOPEDIA OF MYTHS AND SECRETS“ (1983), and „THE WOMAN’S DICTIONARY OF SYMBOLS & SACRED OBJECTS“ (1988), both published by Harper & Row; 3. James A. Michener, „THE SOURCE“; 4. Ernest Klein, „KLEIN’S COMPREHENSIVE ETYMOLOGICAL DICTIONARY OF THE ENGLISH LANGUAGE“ (Elsevier, 1971); 5. Robert H. Mathews, „MATHEWS‘ CHINESE-ENGLISH DICTIONARY“ (Harvard, 1966); 6. The book „In Search of the Cradle of Civilization“ by George Feuerstein, Subhash Kak, and David Frawley (Quest 1995) describes the history of India from a perspective different from that of English colonialists.
Какво означава тя?
