Поколението net

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Image_2143862_126Животът в мрежата

Какво разбра много добре Джулиан Асанж? Появи се поколението на 20-25-годишните младежи, които живеят в Интернет, общуват помежду си и мислят, че живеят в глобалното пространство, извън държавите. За тях виртуалният свят е единствената реалност.

За да го илюстрираме, достатъчно е да си спомним защо Едуард Сноудън реши да напусне Хонконг.

В началото той избра Хонконг, защото, от една страна, това е част от Китай и следователно на САЩ ще им бъде доста по-трудно да искат екстрадирането му. От друга страна, в Хонконг, бивша британска колония, е запазена традицията на rule of law**, следователно и на независимия съд.

Той бе готов да застане пред съда.

Но нещо внезапно се промени и той напусна Хонконг. Какво? Просто разбра, че по съществуващите правила в Хонконг компютърът бива изземван. И така, той излетя към „Шереметиево“. Такива като Сноудън се страхуват не от затвора. Най-страшното за тях е да се лишат от компютъра. Те живеят в него.

Проблемът е там, че от културна гледна точка това поколение е абсолютно анархистко. Понятието за специална лоялност към собствената държава за него не съществува и това се отнася за всички страни. В Америка това е просто по-нагледно, но същото би се случило в Русия и Китай.

Парадоксът е в това, че тези нови космополити са много търсени от своите държави. Те са гениални, когато направляват енергията си към разработването на програма. Ако държавата иска да има цифрови технологии, да създава киберпространство, такива хора са необходими. Именно от тях идат нововъведенията.

Нито едно разузнаване в света няма да мине без тях. Но никой не знае как да ги управлява.

Солидарността на суверените

Бягството на Сноудън показа, че има хора, които забравят, че живеят в света на държавите, и смятат, че живеят в света на взаимносвързаните компютри. И макар че вероятно на много хора би им било приятно да видят как разобличават американското следене, като по този начин показват на другите какво трябва да се прави по-внимателно, нито една държава не иска да прави Сноудън герой.

Защото, ако всичко това се случи, утре някакъв руски младеж, който работи във ФСС***, също ще поиска да стане звезда. И ще разкаже как работят руските спецслужби. В крайна сметка не само американците се занимават с тотално следене. Просто при тях се получава най-добре.

Руските, американските, китайските спецслужби имат един и същ проблем с това поколение. Неговите представители са необходими, защото един 50-годишен чиновник не може да се оправи с интернет. Но техните изхвърляния не трябва да бъдат поощрявани. Ако Сноудън стане герой поне за един човек, възниква модел, който ще стане заплаха за всички.

Президентът Путин отлично разбира това. Той малко понервничи заради двойните стандарти на американците, но не повече. А имаше ли друга възможност? Опитайте да си представите Путин, който кани руски правозащитници и западни журналисти и пита: Трябва ли Русия да даде на Сноудън убежище? Не можете ли? И президентът Путин не може.

Всички тези хора за него са по-далечни от американските разузнавачи, за които работеше Сноудън. Разбира се, той със сигурност би искал да научи с какви сведения разполага Сноудън (който вероятно е бил разпитан за това на „Шереметиево“), но и със сигурност смята, че поддържането на сигурността на държавата, включително чрез следене, е съвсем нормално. В това е и проблемът. Всеки иска да използва Сноудън, но никой не му съчувства, защото той предаде не просто своята държава, а всички държави.

Свой, чужд, или на кого може да се говори

Такива хора вече е имало в историята. Когато Ленин и Троцки са живели в Лондон и Цюрих, те са смятали, че принадлежат към мрежата на борците за световна революция, която скоро ще се случи, а националните държави ще станат отживелица от миналото.
Има обаче аспекти, които днешните „хора от мрежата“, както и революционерите от миналото, невинаги вземат предвид.

В Деня на независимостта, съвсем наскоро отбелязан в САЩ, имаше протести в защита на Сноудън и срещу намесата на спецслужбите в личния живот. За американците, както се знае, понятието privacy**** е изключително важно. Но странно защо митингите не бяха многобройни. Защо?

Ако Сноудън бе под арест в САЩ, бе готов заради идеалите си да влезе в затвора, на улицата в негова подкрепа несъмнено биха излезли хиляди. Но той тръгна за Хонконг, а после – за Русия. И дори онези американци, които може абсолютно да не одобряват действията на своето правителство, се замислиха да не би той все пак да работи за друга държава, да не се окаже двоен агент?

Така би станало и в Русия, ако руският чекист бе заминал да се защитава в Америка. В това е проблемът на съвременните „революционери“. Те нямат усещане за национална лоялност и не знаят, че другите граждани все пак я имат. С това напомнят за офшорните банкери.

Парадоксът е, че героизмът е невъзможен извън националната държава. Това, което Сноудън разказа на света, бе важно не защото никой не се досещаше, а защото всички се досещаха.

Да казваш истината в политиката, не означава да казваш това, което никой не знае. Това означава да казваш това, което всички или някои вече знаят, но се страхуват да кажат. И тук е много важно наличието на някаква политическа общност. Човек, решен да открие истината, поема определен риск. Той знае, че може да пострада, но болката му, безпокойството му, трябва да стигнат до някаква общност от хора и да бъдат споделени от нея. И – едно задължително условие – човек сам трябва да бъде част от тази общност. В противен случай хората може да не повярват на „пришълеца“. Не защото не говори верни работи, а защото не го чувстват като свой. И той не чувства тези хора като свои.

Кой и какво знае за тебе

Трагедията на Сноудън е трагедия на идеята за прозрачност. Хора, подобни на Сноудън или Асанж, искат да видят държавите и правителствата абсолютно прозрачни, без да подозират, че прозрачността си има и обратна страна. Прозрачната държава означава и прозрачен индивид.

Когато скандалите покрай руските парламентарни избори доведоха до масово поставяне на видеокамери в избирателните секции на президентските избори, наблюдателите приветстваха това – извършването на нарушения вече ще е по-трудно. Така е. Но нека си представим, че някъде във вътрешността на страната избирателят идва в секцията и вижда камерата. Той не смята, че тя е поставена за да контролира гражданина, държавата. Той смята, че са я сложили за да знаят те, властите, как гласува самият той. И излиза, че ситуацията съвсем не е еднозначна. Да, натиска го осъществява държавата, но натиска може да го усеща и избирателят.

Сега нека приложим утопията на световната прозрачност (или антиутопията, на когото както му се струва) към големите информационни масиви. По време на избирателната кампания на Барак Обама в щаба му работеха специалисти по този въпрос. Те знаеха всичко за щатите, където мнението на избирателя би могло да се обърне на която и да е страна в последната минута. Такива щати в САЩ, както се знае, не са много, а обикновено става дума едва за един-два окръга с население 100 000- 200 000 души. Именно те могат да определят съдбата на президентските избори.

Така че тези специалисти знаеха всичко за регистрирания избирател – какви филми гледа, какви магазини посещава. Бе направен профил на всеки избирател и данните бяха взети не от разузнаването, а от откритите търговски компании. След изборите те пресметнаха с какъв брой гласове са сбъркали. С 38 души. От хиляди, пресметнати с абсолютна точност.

Тя наистина е плоска

А как се случи така, че бившият сътрудник на американското разузнаване забрави, че живее в света на държавите? Това стана възможно затова, защото интернет е голям мехур. Двама души седят, всеки пред своя компютър, и набират в търсачката думата „любов“. И на всеки от тях същият този „Гугъл“ ще му открие различен списък на топсайтовете. Защото в света на „Гугъл“ ставаме заложници на своите предпочитания. Това е отговорът на продавача на искането на купувача. Интернет не е настроен да ти даде истината. Той е настроен да ти даде това, което искаш.

Същото се случва и с общностите от хора. Те се срещат в мрежата, на форумите на съмишлениците, обсъждат това, което ги вълнува, и често въобще не се замислят, че има още много хора и те са различни.

До известна степен това стана проблем на протестните движения в света. Да, тези протести са резултат от възможностите за нови комуникации. Но участниците нещо не забелязаха (и Москва е един от примерите за това). Защо много хора излязоха на улицата? Защото повярваха, че са мнозинство. Така им се струваше, докато бяха в интернет. И те започнаха да си мислят, че са хиляди, милиони и в реалния живот, като едва после видяха, че има и други. И пак защото интернет е направен така, че виждаш тези, които искаш да видиш.

Човекът и компютърът, или човекът компютър

А какво става с „новите революционери“. Вероятно за тези 30 дни скитания Сноудън откри за себе си, че не е чак толкова лесно да бъдеш интернационалист. Вероятно преди 90 години Турция се е оказала за Троцки същото, каквото за Сноудън транзитната зона на „Шереметиево“. И са му казвали: Можеш да прекараш известно време, но не много. Но къде да иде? Франция го приема, но бързо отново го депортира. В крайна сметка Троцки се оказва в Мексико, което вероятно все пак е по-добре от Боливия.

За новото поколение „революционери“ случаят „Сноудън“ е първият политически опит и според разбирането си за света те ще си вземат поука от него. Хора от типа на Сноудън и Асанж ще се появяват отново. И отново ще се сблъскват с държавата, за чието съществуване до този момент са имали доста смътна представа. Както и че извън границите на техния свят има и друг.

*Статията е публикувана във в. „Московские новости“. В заглавието има игра на думи. Net на английски означава мрежа, а на руски – „не“.
**Върховенство на закона (англ.).
***Федерална служба за сигурност – външното контраразузнаване на Русия.
****Личен живот (англ.).

ИВАН КРЪСТЕВ, политолог  (www.24chasa.bg)

Революцията на средната класа

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Supporters of U.S. Republican presidential nominee and former Massachusetts Governor Romney attend a campaign rally in SanfordПрез последните 10 г. Турция и Бразилия са хвалени като отличници в икономиката. Въпреки това през последните 3 месеца и двете са парализирани от огромни демонстрации, изразяващи дълбоко недоволство от техните правителства. Какво става там и дали и в други държави ще има подобни събития?

Това, което свързва Турция и Бразилия, Арабската пролет и протестите в Китай, е възходът на нова глобална средна класа. Навсякъде, където се е появила, модерната средна класа предизвиква политически кипеж, но рядко е била способна сама по себе си да донесе трайна политическа промяна. Нищо, което видяхме напоследък по улиците на Истанбул или Рио, не предполага, че тези случаи ще са изключение.

В Турция и Бразилия, както в Тунис и Египет преди това, политическите протести не са водени от бедните, а от млади хора с по-високи от средните нива на образование и доход.

Те са технологично грамотни и ползват социални медии като фейсбук и туитър, за да предават информация и да организират демонстрации. Дори и да живеят в държави, които редовно организират демократични избори, те се чувстват отчуждени от управляващия елит.

В случая на Турция младежите се противопоставят на авторитарния модел на премиера Реджеп Тайп Ердоган и политиката му за развитие на всяка цена. В Бразилия те са против окопания и висококорумпиран политически елит, който представя бляскави проекти като световната купа и олимпийските игри в Рио, но не успява да осигури основни услуги като здравеопазване и образование на гражданите.

За тях не е достатъчно, че президентът Дилма Русеф е била затворена заради леви убеждения през 70-те и е лидер на прогресивната Бразилска трудова партия. В техните очи тази партия е засмукана в пастта на корумпираната система, станала скандална заради купуване на гласове и сега е част от проблема с неефективното и безотговорно правителство.

Светът на бизнеса шуми за възхода на “глобалната средна класа” вече най-малкодесетилетие. “Голдман Сакс” я определя по доходите – от 6000 до 30 000 долара годишно.

Доклад от 2012 г. на Европейския институт за проучване на сигурността, ползвайки по-широка дефиниция за средна класа, предрича, че броят на хората в тази категория ще нарасне от 1,8 млрд. през 2009 г. до 3,2 млрд. през 2020 г. и 4,9 млрд. през 2030 г. (при очакван брой на населението 8,3 млрд.).

Основната част от този растеж ще бъде в Азия или по-точно Китай и Индия, но всеки район в света ще участва, включително Африка, в която по някои данни вече има около 300 млн. души средна класа.

Корпорации се облизват по увеличаващата се средна класа, защото тя представлява
огромна вълна от нови потребители Икономисти и бизнес анализатори дефинират статута на средната класа чисто финансово, маркирайки хората, които попадат в средата на разпределението на годишните доходи за страните си като „средна класа“ или иначе надвишават абсолютното ниво на потребление, което издига едно семейство над минималния праг на бедност.

Но статутът на средната класа е по-добре определен от нивото на образование, заетост и собствеността на имущество, които са много по-важни за предопределянето на политическото поведение.

Всяко международно изследване, включително и последното на университета в Мичиган, показват, че по-образованите хора ценят по-високо демокрацията, личностната свобода и толерантността. Хората от средната класа искат не просто сигурност за семействата си, но и възможности за развитие.

Тези, завършили средно училище и учили в университет, е много по-вероятно да са запознати със събитията в други части на света и чрез модерните технологии да са свързани с чужденци от същата социална класа.

Семейства с трайни активи като къщи или апартаменти са много по-заплашени от правителствените политики, защото могат да загубят домовете си.

След като средната класа е и тази, която плаща данъците, тя има директен интерес от наличието на прозрачно правителство. И най-важното, младите членове на средната класа е много по-вероятно да бъдат принудени да действат от това, което политологът Самюел Хънтингтън нарича “пропастта” – неуспеха на обществото да изпълни собствените си растящи очаквания за икономически и социален прогрес.

Докато бедните се борят да оцелеят ден за ден, разочарованите представители на средната класа е много по-вероятно да протестират, за да получат това, което искат.
Тази динамика стана очевидна по време на Арабската пролет, когато протестите срещу режимите бяха водени от десетки хиляди млади хора с добро образование.

Авторитарните правителства на Хосни Мубарак и Бен Али в никакъв случай не биха могли да осигурят бърз икономически растеж, за да има достатъчно работни места за непрекъснато набъбващите кохорти от младежи.

Резултатът е политическа революция.
Това не е нов феномен. Френската, болшевишката и китайската революция са водени от недоволни млади хора от средната класа, дори и техните цели по-късно да са били повлияни. Революционната вълна в Европа от 1848 г. минава през почти целия континент, в резултат на нарастването на средната класа през предишните десетилетия.

Докато протести, въстания и революции типично са водени от младите членове на средната класа, те рядко успяват да донесат дълготрайна политическа промяна. Това се дължи на факта, че средната класа не е единна и рядко е повече от малцинство в развиващите се държави. Освен ако не формират коалиция с останалите групи в обществото, протестите на средната класа рядко носят стабилна политическа промяна.

По тази логика младите протестиращи в Тунис и на площад “Тахрир” в Кайро, въпреки че успяват да свалят диктаторите, не формират политически партии, които да участват на изборите. Младите хора не знаят как да протегнат ръка към селяните и работническата класа, за да създадат широка политическа коалиция.

В контраст – ислямистките партии имат социална база сред провинциалното население и са много умели в организирането на необразованите си последователи. Това е и причината ислямистките партии да триумфират на първите избори след падането на авторитарните режими.

Подобна съдба очаква и протестиращите в Турция. Премиерът Ердоган остава силно популярен извън градовете и той не се поколеба да организира членовете на собствената си партия да се конфронтират с протестиращите.

Освен това средната класа е разединена Впечатляващият икономически растеж на Турция през последното десетилетие се дължи в голяма част на новата, религиозна и много предприемчива част от средната класа, която силно подкрепя Ердоган.
Тази социална група работи много и пести парите си.

Тя проявява много от качествата, които социологът Макс Вебер свързва с пуританското християнство в ранна модерна Европа, което според него е основата на капиталистическото развитие. За разлика от тях протестиращите по улиците на Истанбул са нерелигиозни и свързани с ценностите на Европа и Америка. Не само че са репресирани от премиера, но и те са изправени пред трудности да се обединят с други социални класи.

Новата средна класа е не само предизвикателство за авторитарните режими, но и за новите демокрации. Нито една установена демокрация не трябва да почива на лаврите си, само защото провежда редовни избори и има лидери с висок рейтинг. Технологично напредналата средна класа ще има високи изисквания към политиците.

САЩ и Европа растат бавно с непрекъснато високи нива на безработица, които за младежите в държави като Испания достигат 50%.

В развитите държави по-старите поколения са провалили младите, оставяйки ги с тежки дългове. Нито един политик в САЩ или в Европа не трябва да гледа самодоволно на протестите по улиците на Истанбул и Сао Паулу, защото би било огромна грешка да се мисли “това не може да се случи на нас”.

Франсис Фукуяма – в. “Уолстрийт джърнъл”

(www.24chasa.bg)

Какво се случи в България?

Veröffentlicht am von
Antworten

.

image.phpОрганизирано мероприятие „Ден За Размисъл“

А. Автори:
1. Цветан Василев – банкер и медиен магнат. Близък до ДПС (либерална партия на българските турци, силно обвързана с организираната престъпност и проводник на чужди интереси включително и руски)
2. Иван Костов – лидер на малка дясна партия, член на ЕНП, със много спорна роля в годините на преход след падането на желязната завеса.
3. Хора от руските служби с опит в „правенето на избори“ в Украйна и други бивши републики.

И с активното съдействие на слугите на мафията – Българската Прокуратура.

Б. Цели:
1. Да се прелеят избиратели от ГЕРБ към ДСБ, така че да се осигури парламентарно представяне на партията.
2. Да се осигури първо място на изборите за БСП.
3. Да се осигури парламентарно мнозинство на коалицията БСП-ДПС.

В. Изпълнението:
1. Месец-два преди изборите, водещи лица на основни политически партии подмятат изявления внушаващи, че ГЕРБ готви грандиозна манипулация на изборите.

2. Подгряване на публиката. Атентатът!
В деня преди изборите се организира псевдо-атентат срещу лидера на ДСБ. Репортерите на телевизия NEWS7 (собственост на Василев) стоят в готовност и изпреварват с час и половина другите медии. Драма! Съпругата на Иван Костов, Елена Костова е в болница. Всички гледат NEWS7. И в този миг в техния ефир се разгръща следващото действие от сценария:

3.Бомбата. ГЕРБ е „хванат“ да печати фалшиви бюлетини!
Декорът с портите на дома на Иван Костов е сменен с портала на печатницата отпечатваща бюлетините за вота. Наоколо се разхождат хора с бронежилетки. Въпреки че договорените количества вече са отпечатани и разпределени по избирателни секции преди няколко дни, цяла нощ машините са работили на пълни обороти и са отпечатвани още бюлетини извън договорените количества. Прокуратурата прави изявление, че са намерени бюлетини „готови за експедиция“, споменават се бусове с двойно дъно, които трябвало да транспортират бюлетините до избирателните секции.

4. Възмутени лидери на политически партии нарушават мълчанието в деня на размисъл и започват последователно да дават пресконференции. Квалифицират случващото се като опит за преврат от страна на ГЕРБ. Малката известна с обслужването на нечисти интереси партия ВМРО „спонтанно“ събира всичките си симпатизанти в центъра на София на митинг срещу „измамниците“ от ГЕРБ. Истерията е пълна. Торнадо от лайна се сипе от всички страни.

Г. Равносметка:
1. Повечето български граждани усетиха, че се разиграва режисирана постановка (на по-възрастните не им е за първи път) и не промениха нагласите си за гласуване. Много български граждани отказаха да гласуват на тези избори. Но не само ГЕРБ загуби гласове от това. Реално пропорциите на партиите в изборния резултат не бяха променени съществено.

2. ДСБ не успя да влезе в парламента.

3. БСП не успя да събере повече гласове от ГЕРБ.

4. Коалицията БСП-ДПС няма мнозинство от 50% +1 достатъчни за съставяне на самостоятелно правителство.

5. На Елена Костова и няма нищо – премерили и кръвното в болницата.“Атентаторът“ срещу Иван Костов е освободен без повдигане на обвинение, два дни след инцидента. Съдията почти беше разплакан от „неговата житейската драма“.

6. Оказа се и видеокамерите го доказват, в печатницата не са печатани бюлетини предната нощ. Нормална практика било във всяка печатарска дейност да има известно количество брак и надтираж. За коли с двойно дъно имало сигнал, но никой не ги бил виждал, нито пък са търсени такива от следствените органи. След като главния прокурор и заместниците му цял месец разиграваха комични представления на пресконференции, най-накрая успяха да преброят „подредените в палети и готови за експедиране“ бюлетини от надтиража. И всичко завърши с безславното – „няма член от закона по които да може да бъде повдигнато обвинение на собственика на печатницата“.

7. За да може да бъде назначено удобно правителство, наложи се руските ченгета да вадят нов жокер от ръкава – националистическата партия АТАКА. Единствената която успя да влезе в парламента освен ГЕРБ, БСП и ДПС.

8. Създаде се правителство в което ключовите назначения свързани с националната сигурност и реда се дават на хора за които е абсолютно сигурно, че са свързани с организираната престъпност и с чужди на България интереси.

9. Въпреки че БСП имаха само второстепенна роля в постановката, сега те обират всички негативи. И не могат да се измъкнат, дори и да имат желание. Ако Станишев изтегли правителството, главния прокурор Цацаров ще го разкърти от дела. Това му е гарантирано. При добро желание от страна на прокуратурата може в кратки срокове да бъде осъден за загуба на секретни документи.

10. ПЕС също са в незавидна ситуация. Станишев е техен лидер и осъждането му би било тежък удар върху репутацията им. Евентуално разследване на дейността му като премиер (2005-2009) ще засегне и спорно разпределение на държавни поръчки на силно завишени цени към фирми близки до лидери на ПЕС. Твърди се по този начин той си е купил председателското място в ПЕС.

Това се случи в България!

А днес цяла България е на улицата.
България иска ОСТАВКА и НОВИ ИЗБОРИ!

От Мрежата

Крадени брилянти в ковчега на Раковски

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Image_2115542_128 KopieСъдбата посмъртно свърза Георги Раковски с Големия обир през 1885 г.
Ковчегът с тленните останки на революционера послужи за тайник на крадени брилянти и ценни книжа. С него плячката беше пренесена от Румъния в България. Харамиите прибраха имането, а костите на Раковски бяха забравени.

Грабежът е дело на вехтия войвода Филип Тотю и изкусния влашки касоразбивач Жоржеско. Единият е майстор на ножа и пищова, другият – на шперца. „Мозък“ на операцията, уж в името на македонската кауза, е капитан Коста Паница. По това време той е военен прокурор в Русе и председател на Българския македонски централен революционен комитет „Искра“.

Съвременникът Добри Ганчев пише: „Мислеха тогази, мислех го и аз, че строго различие между хайдук и въстаник не може да се направи. Малко ли обири и убийства са ставали по „патриотически“ мотиви. От Влашко го бях това чувал.“

За жертва Паница набелязва тъкмо влашкия богаташ Христо Калъпов.
Легенди се носели за милионите му Капитанът заръчва на Филип Тотю работата да се изпипа. Онзи минава Дунава и по хъшовски канали се свързва с Жоржеско. Всичко е сторено според девиза на комитета „Правдина се добива с кръвнина!“

Калъпов е умъртвен, касата му е отворена, отмъкнати са брилянти и ценни книжа за баснословна сума.

Сега съзаклятниците се чудят как да пренесат плячката в България. В главата на Коста Паница светва гениална идея: Георги Раковски лежи погребан в чужда земя, крайно време е великият българин да намери покой в отечеството си. А с него да минат и брилянтите.

За мероприятието са похарчени 2182 лева, което е нищо в сравнение с очаквания кяр. Капитан Паница се пише председател на специалната комисия по пренасянето на тленните останки и отива в Букурещ да уточни подробностите.

На 1 юни 1885 г. в гробището „Щербан Водъ“ е отворен гроб №17. Костите на Раковски са извадени, почистени и положени в ковчег. Отнасят го в българската черква в Букурещ. Същата нощ кивотът е напълнен с брилянтите и ценните книжа от касата на Калъпов.

На 2 юни сутринта са отслужени литургия и панихида. В 11 часа ковчегът е пренесен на станцията Филарет, откъдето с нарочен трен потегля за Гюргево. Там чакат параходите „Взрив“ и „Голубчик“. Ковчегът е качен на „Взрив“, за гражданството е определен другият кораб.
Само русенският драмописец Тодор Станчев и жена му подозрително се въртят около скъпоценния кивот. Паница отсича: „Гражданите да се качат на „Голубчик!“ Станчев обаче упорства и на „Взрив“ се взривява скандал.

„Тъй било, инак било – хроникира вестник „Рашето“, – на Станчовата драндавела се не позволи да влезе в тоя параход, а лудият Станчо за това нападнал с разни псувни в пасквила си „Славянин“ г-на кап. Паница, инициатора на тържеството, който нито своята госпожа не въведе в речения параход.

Обиден г-н К. Паница от подобна неправда и като кавалер и честен гражданин, обявил дуел на Станчооглу. Маскарата Станчо, като я опръскал, отишъл при г-н Паница и с ридание го молил да го прости, но г-н Паница настоял на предложението си.“

След пладне параходите стигат русенското пристанище. Музика, цветя и хоругви чакат на брега. Множеството акламира реликвените останки на големия българин. Малцината посветени приветстват друго.

Кивотът е положен в съборната черква „Св. Троица“. През нощта срещу 3 юни харамиите на Паница отървават костите от нечестивата компания на плячката. На другия ден олекналият ковчег отново е качен на „Взрив“ и потегля за Свищов. Оттам през Никопол, Оряхово, Лом и Берковица стига до София.

На 7 юни над 10 000 столичани излизат да посрещнат тленните останки на Георги Раковски.
Сред тях е и самият княз Александър Батенберг. Най-нетърпеливите чакат на Връбница.
Следобед траурното шествие стига Шарен мост (сега Лъвов мост). Двама опълченци носят портрета на Раковски, украсен със зелен венец.

Подир тях на кадифена възглавница е оръжието му. Сетне е траурната кола, в която блести ковчегът. Зад нея, потънала в сълзи, върви сестрата на революционера Неша.
Процесията тръгва по улица „Ломска“, свива край хотел „Конкордия“ и по улица „Възнесенска“ стига съборния храм „Св. Неделя“. Отслужена е панихида, слово казва митрополит Климент Търновски.

С брилянтите е лесно, но как да се осребрят ценните книжа?
Коста Паница дава част на поручиците Сапунов и Колобков и ги праща във Виена. Град голям, няма да се разбере шашмата, разсъждава капитанът.
Пласьорите пробват тук-там, но големите финансови къщи се отнасят подозрително към влашките бумаги. Тогава офицерите отиват в някаква забутана кантора.

Съдържателят обещава осребряване и заръчва да дойдат утре. Сапунов и Колобков потриват ръце, сядат да гуляят в скъпия локал „Лира“. Рано-рано на другата сутрин полицията ги прибира на топло.

Научил за провала, Паница телеграфира на братовчед си Сава да внесе гаранция за двамата. Властите обаче отказват да ги пуснат. Тогава капитанът моли нашия дипломатически агент в Букурещ да се застъпи. Без резултат. Ялови опити правят и председателят на Народното събрание Стефан Стамболов и дори княз Батенберг.

Случаят избуява в европейски скандал. Австрийският вестник „Нойе фрайе пресе“ и румънският „Разбоюл“ публикуват сензационни разкрития.

Нашата преса също не мълчи. „Нека положим за минута, че се явила у них хартия крадена, зер това трябва да служи за факт, че те са крадци, че да се преследват като таквизи“, възмущава се вестник „Македонец“. Газетата е финансирана от Филип Тотю.
Поручиците са пуснати едва след авторитетната намеса на руския консул във Виена.
В ролята на пласьор влиза и публицистът Димитър Ризов. Той като Паница е белязан с тъмна слава. Веднъж на маневри френският военен аташе попитал княза: „Коя е тази подозрителна личност, господарю, която излиза от вашата палата?“

Батенберг отвърнал: „Това е някой си Димитър Ризов. Княжеският занаят принуждава понякога да имаш работа с всякаква сволоч.“

Ризов успява да осребри в една софийска кантора книжа за около 250-300 лева. „Отпосле – разказва той – Паница ми се призна: Че акциите, уловени у двамата български офицери във Виена, и купоните, изпратени мене, са били откраднати (чрез разбиването на една желязна каса) от Филип Тотю войвода и от някой си артист касотрошител, румънин, Жоржеско, заедно с доста брилянти.“

Международният скандал кара министър-председателя Петко Каравелов да заведе дело срещу Паница и Ризов. Двамата обаче се изплъзват – стягат си багажа и минават в автономната Източна Румелия. Първата им работа там е да се снимат със Захари Стоянов в пловдивското фото „Кавра“.

А костите на Раковски?
Без диаманти няма преклонение! „Никой за тях не попитваше. Нито даже Паница или Ризов. Турени били, казваха, на тавана. Тавана го продъниха болшевиците. И костите трябваше да са разнесени по въздуха“, предполага Добри Ганчев.

Съвременникът греши. Тленните останки са пощадени от атентата в „Св. Неделя“ през 1925 г. За тях обаче се сещат чак през 1942 г. Пренесени са в Котел. Четири десетилетия престояват в тамошната черква „Св. Петър и Павел“.

Чак на 10 октомври 1981 г. намират покой в мавзолея на Георги Раковски.

РОСЕН ТАХОВ (www.24chasa.bg)

Прохождането на Сергей Станишев в политиката.

Veröffentlicht am von
Antworten

.

b_650_0_16777215_0___images_stories_Dokumenti_MVR_4-Pavlov-Fatik_Stanichev-Pavlov

Илия Павлов стиска уверено ръката на новоизбрания през 2001 г. председател на БСП Сергей Станишев, който му се усмихва. Бизнесменът не криеше общуването си с политици от ДПС и левицата

| Снимка: Български бизнес клуб „Възраждане”.

ПО-ДОБРЕ НЕСТАБИЛНА ДЪРЖАВА, ОТКОЛКОТО СТАБИЛНА КОЧИНА

Veröffentlicht am von
Antworten

.

6091_BnHoverКой превърна държавата в кочина? Кочина с щастливи прасета, които грухтят, приели образите на депутати, министри, банкери, медийни магнати…

Това се питат хилядите хора, изпълващи улиците на София и другите градове.

Няколко вечери бях на площада пред Министерския съвет. Видях протестиращите – срещнах сред тях приятели, близки и далечни познати, читатели на „Стършел“. Нямаше ги чегеварите от февруарските митинги, нямаше ги дончовците, янковците и ангелславчевците. Йоло Денев го нямаше даже… Имаше нормални хора, дошли с деца за ръка или на раменете си. Хора, тръгнали на протест не заради сметки за ток, а да защитят свободата и достойнството си. Познах ги – хората от сините митинги. И се върнах в миналото – в 1989 или в 1997… Когато пак се налагаше да сме на улиците заради свободата и демокрацията. Чух лозунгите от онова време. Усетих онази гражданска енергия, която донесе промените и тласна държавата ни напред – в посоката към Европа.

Държавата, която някакви олигарси и мутри искат да връщат назад – към управление от руско-азиатски тип.

Управляващите може да ни гледат по телевизията, но не ни виждат. Не усещат енергията ни за промяна. И мислят, че всичко ще се уталожи за ден-два… Те ще се извинят за Пеевски – било „грешка“. Ще изберат друг шеф на ДАНС. Ще ни обещаят това-онова, едно или друго… По-ниски цени на тока или по-висока минимална заплата. А ние ще им повярваме и ще се приберем по къщите си. Пък щастливите депутати и министри ще заминат на море в Евксиноград.

Този път – не! Ще стигнем докрай – до оставката на правителството и до нови, предсрочни избори! По нови правила!

И нека Орешарски, този „сламен човек“, не ни плаши с икономическа нестабилност. Той не е за премиер – може да има икономически знания, но няма морал. Мислехме го, че е само под чехъла на Станишев и Моника, а той се оказа и под патъка на Доган.

Не искаме да ни управлява спалнята на Станишев, сараят на Доган, кредитната карта на Сидеров!

Много унижения понесохме в тия двайсет и три години – дотук!

Михаил Вешим, http://www.starshel.bg

Медийната империя на Пеевски – пълен списък

Veröffentlicht am von
Antworten

.

peevski

Сайтовете на Пеевски:

•    Blitz.bg
•    Vsekiden.com
•    Bnews.bg
•    Monitor.bg
•    Inews
•    econ.bg
•    sporta.bg
•    get.bg
•    Livenews.bg

Вестниците на Пеевски:

•    „Уикенд”
•    „Шоу”
•    „Всеки ден”
•    „Телеграф”
•    „Монитор”
•    „Политика”
•    „Новинар”
•    „Борба” – Велико Търново
•    „Марица” – Пловдив
•    „Струма” – Благоевград

Телевизиите на Пеевски:

•    ТВ7
•    Нюз7
•    ББТ
•    The Voice – музикална телевизия

Радиата на Пеевски:

•    Magic
•    The Voice
•    “Витоша”
•    “Веселина”

 Списанията не Пеевски:

•    „Топ Гиър”
•    „Аутобилд”
•    „Хелоу”
•    „Уикенд за жената”
•    „Биограф”

http://1kam1.eu

Силата на #хаштага в #Twitter / #И #Facebook #залага #на #хаштагове

Veröffentlicht am von
Antworten

 

social-marketing-twitter-vs-facebookЧували ли сте за “хаштаг”? Това е елемент, който се използва много често от Twitter потребителите, за да класифицират даден туит в дадена категория. С други думи, хаштагът е символ, който позволява да бъде създавано съдържание по дадена тема, а след това то да бъде лесно достъпно за проследяване, интеракция и информация. Хаштагът започва с “#”. Най-често потребителите го използват, за да коментират дадена тема или събитие. Но каква е неговата истинска сила, що се отнася до информация и социални мрежи.

Наскоро попаднах на статия в Enterpreneur, която ме вдъхнови, и реших да споделя с вас какви според мен са силните страни на този символ в социалната мрежа Twitter. Първото нещо, което можете да правите с “#”, е да генерирате последователи. Когато туитвате, е добре да поставяте “#” пред ключови думи, които смятате, че са важни и следени от други потребители на социалната мрежа. Нещо такова:

Съоснователят Навийн Селвадурай напуска екипа на http://socialevo.net/naveen-selvadurai-napuska-foursquare-47629 … via @socialevonet

Тук ясно можем да видим, че думата “foursquare” е придружена от #. Това се прави с цел от една страна всички, които се интересуват от foursquare, да видят и прочетат материала по темата, но и за да могат интересуващите се от социалната мрежа да ви последват. След като вие туитвате по този въпрос, те считат, че вие се интересувате също от темата и мигновено част от тях стават ваши последователи.

Втората силна страна на хаштаговете се крие в отразяването на дадено събитие. Когато искате вашето събитие да попадне в полезрението на интернет обществото, създавате специален #хаштаг, който служи като обединяващ елемент на всички туитове по адрес на случващото се. По този начин ако потребителите използват приложения като TweetDeck или HootSuite, могат да създават “стриймове” и да следят случващото се. Вие печелите популярност чрез “ретуитове”, но и последователи.

На трето място мога да споделя идеята, че #хаштагът е прекрасен символ, който ще ви помогне в търсенето в интернет. Ако се интересувате от дадена тема, можете много лесно да получавате прясна-прясна информация чрез даден #хаштаг. Ще ви дам един пример от личния си опит. Наскоро фалира една от най-големите авиокомпании в Европа, Malev. Както сигурно се досещате, аз бях един от гордите притежатели на билет. Разбира се, исках да си върна парите за билета и единственият начин да получавам свежа информация около казуса Malev бе да следя туитовете по темата. Създадох специален “стрийм” в своя HootSuite, зададох му да следи информация, касаеща #Malev, и именно по този начин научих как да възстановя сумата от билета. Страхотно попадение бих казал.

Това е една основна част от силните страни на #хаштаговете в Twitter. Надявам се да са ви полезни подобни похвати, но ако и вие се сещате за други, ще се радвам да ги споделите с нашите читатели.

 Снимка: Hashtagsecrets

Тихомир Петров (www.socialevo.net)

 

*******************************************************

Новата функция позволява на потребителите със сходни интереси да се свързват лесно помежду си

Онова, за което се говореше от няколко месеца, вече е факт. Най-голямата в света социална мрежа  Facebook въвежда използването на хаштагове, подобно на платформата за споделяне на кратки новини Twitter. В бъдеще потребителите ще могат да означават дадени думи и понятия със знака „#“– и по този начин ще превръщат думата в т. Нар. „хаштаг“, или ключова дума. Ако се кликне на нея, Facebook автоматично ще намира други постинги със същия хаштаг.

Основната цел на новата функция е да се подобри търсачката Graph Search, съобщава The Wall Street Journal. Думите  позволяват лесно търсене и организиране на публикации. Така при търсене на хаштаг #football ще се изведат само коментари на футболна тема, чийто автори са добавили същия хаштаг в публикациите си.

По този начин всеки потребител може лесно да види какво мислят приятелите му по зададена с хаштаг тема. И днес редица потребители използват този вид на обозначаване на ключови думи. Едва сега обаче те ще стават автоматично кликаеми търсачки, пише технологичният блог Mashable. Добавянето на хаштагове във Facebook ще даде възможност на потребителите със сходни интереси да се свързват помежду си много лесно, а на марките новата функция ще предостави нови възможности за по-добро позициониране, когато потребителите ги тагват в свои постове.

В бъдеще чрез търсачката в социалната мрежа ще може директно да се търси даден хаштаг, например „#София“. В намерения списък със статуси може директно да се добави нов. Освен това хаштаговете ще могат да се ползват и в други приложения за Facebook, например в Instagram.

Социалната мрежа твърди, че неприкосновеността на личния живот е спазена: ако даден постинг трябва ли остане скрит от света, той няма да може да бъде намират и чрез хатшаг. Компанията обещава, че хаштаг функцията ще е само първата от поредица нововъведения. Кога обаче ще станем свидетели на следващите функционалности и какви ще са те, засега остава тайна.

Бойчо Попов (www.investor.bg)

За хоби ‚разследващи журналисти‘

Veröffentlicht am von
Antworten

.

630offshorelinks.

Най-накрая листите на офшорките от т.н. „Offshore-Leaker“ са за всеки достъпни, а не по преценка на този или онзи „журналист“, едно се покаже, друго се замете под черджето.

Ето скъпи приятели, ровете колкото ви душа иска и сили стигат… 😉

 

Офшорни течове, към крадливи пишман бизнесмени, политици и техните роднини

Приятно ровене в мръсното бельо на други, така и така, не дотам чистоплътни.

.