„Веднъж попитали Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ: – Какво представлява „притискащата дипломация“?
Кисинджър отговорил: – О, това е уникален еврейски метод. Ще ви обясня с пример. Да речем, че искате да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено селско момче от България. – Какво? Как може да стане такова нещо? – Много лесно. Отивам в едно българско село, избирам си един приятен младеж и му казвам. – Искате ли да се ожените за американска еврейка? Той объркано отговаря: – У нас тук е пълно с момичета. Аз продължавам: – Да, но тя е дъщеря на милиардер! Младежът се почесва по главата и казва: – Е, това променя нещата… Тогава отивам в Швейцария на среща в банката и питам: – Искате ли да имате за президент на банката българско селянче? – Фу, – отговарят от банката. – А ако той е бъдещия зет на Рокфелер? – Е, това разбира се променя нещата.. Отивам при Рокфелер и му казвам: – Искате ли за зет български селянин? А той възмутено: – Какво говорите, в нашето семейство всички са финансисти! Казвам му: – Да, но той е председател на управителния съвет на швейцарската банка! Рокфелер се замисля и клати глава: – О, но това променя нещата! Сузи, ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил годеник. Той е президент на Швейцарската банка! Сузи недоволно мърмори: – Ох, все финансисти, скучни и неприятни. Но аз й казвам: – Да, но той е едно здраво и силно българско момче! А тя с възторг: – О-о-о Това променя нещата…“
Иван Костов (Чичко Скрудж): Критиките към нас, вложителите на КТБ, е разюздан популизъм.
Глас от публиката: Ванка и ние искахме милиони да спестим от закуските, ама нещо не ни се отдаде… Ти как го направи?
.
От наследство, не е. В автобиографията си при кандидатстване да влезе в редиците на БКП, собственоръчно е написал „майка – слугиня, баща – ратай“. Значи до други чалъми е опрял, ама какви ли може да са били те? Всеки има право до три пъти да познае.
***
Петима души имат общо 300 млн. в КТБ. Още 46 имат депозити над 1 млн. лева. Двама от тях са Иван Костов и Вежди Рашидов. Вторият поне има обяснение за неговите…, а първия трябва или да е фокусник или крадец.
Дами и господа от випуск ’97, мажете се с плажно масло! Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той би бил за плажното масло. Дългосрочната полза от употребата му е доказана от учените, докато останалата част от съветите ми не се базират на друго, освен на личния ми опит. Ще ви ги кажа сега.
Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност, както и да е! Вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва когато те вече са избледнели.
Повярвайте ми, след 20 години, когато разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да си представите, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. Ще видите, че не сте толкова дебели, колкото сте си мислили.
Не се тревожете за бъдещето. Или пък се тревожете, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка по време на решаване на уравнение по алгебра. Истинските проблеми в живота ви ще бъдат неща, които никога не са минавали през разтревожения ви ум. От този вид неща, които ви поразяват в 4 часа следобед в някой мързелив вторник.
Всеки ден правете нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.
Не си губете времето в ревност. Понякога ще водите, понякога ще изоставате. Надпреварата е дълга и в крайна сметка е със самите вас.
Помнете комплиментите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма.
Изхвърляйте старите си банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво да правите с живота си. Някои от най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 20-годишна възраст какво ще правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни, които познавам, все още не знаят.
Вземайте много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато ги няма.
Може би ще се ожените, може би не. Може да имате деца, може и да нямате. Може би ще се разведете на 40 години, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-годишнина от сватбата си.
Каквото и да се случи, не сe поздравявайте или самообвинявайте твърде много. Вашият избор е наполовина късмет. Както и изборът на всеки друг човек.
Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога сте притежавали.
Танцувайте, дори ако единственото място, където го правите, е вашият хол.
Четете упътванията, дори да не ги следвате.
Не четете списания за красота – само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги.
Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са вашата връзка с миналото и хората, които е най-вероятно да ви останат верни и да бъдат до вас в бъдеще.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви направи твърде груби. Поживейте в Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде мекушави.
Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот. Колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини: Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. И вие ще остареете. И когато това се случи, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните хора.
Уважавайте възрастните.
Не очаквайте някой да ви помага. Може би ще имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не може да знаете кога този източник ще се изчерпа.
Не прекалявайте с третирането на косата си или на 40-годишна възраст тя ще изглежда все едно че сте на 85.
Внимавайте чии съвети приемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Раздаването на съвети е вид изваждане на миналото от мястото му, забърсване на миналото, боядисване на грозните му части и преработване, за да се представи то с по-висока стойност.
Но имайте ми вяра за плажното масло.
„Речта за плажното масло“ e добре написан текст, но тя никога не е прознасяна от Кърт Вонегът и в действителност е един от ранните класически примери за градска легенда и интернет измама.
българският превод е разпространяваният в интернет текст
Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта.
Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната проститутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Проститутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така, че богатият чужденец да не заподозре нищо.
В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължело и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.
– Юн каве е апорт газет булгар – поръча бай Ганьо и сетне, като се обърна към мене, добави: – Не съм ги забравил тия ваджии френските.
Гарсонът му донесе кафе и едни зацапани корици, в които бяха прикачени няколко български, издрани по краищата газети.
– Чакай да видим какви новини има, какво става по света – каза бай Ганьо, като разгърна кориците и се задълбочи в политиката. Аз наблюдавах отстрана как той жадно, с наслаждение поглъщаше антрефилетата, усмихваше се и със светнали очи пущаше сегиз-тогиз по едно „браво!“ По едно време, препълнен, види се, с възхищение, обърна се към мене:
– Ех, че ги нацапали! Я слушай да ти прочета…“
Алеко Константинов
I.
Бай Ганьо и Бочоолу вестникаря в центъра на Виена:
– Гърсон бе, хей! Юн каве!
– Ганьо, защо на френски бе, нали сме във Виена? Пък то и сервитьорчето тук е българче.
– Верно, Бочо, но нали съм тук изолиран и се обърквам – добре че са електронните газети да се информирам.
– Ганьо, бе, как ти хрумна да утрепеш Данко Харсъзина – сега ще ни изкара червата този кръволок.
– Млъкни, дрънканици да не слушам! А пък и стените уши имат – кой знае какви ги кроят срещу мене с Дребнорибков.
– Те че ги кроят, кроят ги. И твоят Маймун Хасан, дето толкоз пари му даде, че и бонус башка, и той взе срещу тебе да дрънка. Казвал бил той, че бай Ганю е голям мошеник, ама никой не слушал. Тръгна в телевизията ти с гавази да влиза, реве, че пари си му дължал…
– Ай, айдука му с айдук! Но нейсе, като си курдисам работите пак ще допълзи при мене, на свирка ще свири и кючек ще играе. Ти остави лакардиите, Бочо, ами кажи колко чувалчета докара?
– Докарах, Ганьо, колкото побра самолета, но май ще е за последно, че нашият човек от ВИП-а го уволниха и може да се разприказва.
– Ба, бошлаф! Ще пътуваш с камиона тогава: аз на онова добиче Данко парите си не оставям! В чувалчетата по петстотин ли ги докара?
– Корнишоните са по петстотин в чувал, но лангите излязаха по двеста. Едвам излетяхме бе, Ганьо!
– Какви корнишони…. какви ланги, бе ахмако?!
– Ами… как бе, Ганьо! Гуньо не ти ли каза колко поскъпнали краставиците на пазара във Виена. Решихме да напълним самолета и да ударим кьоравото – и касиерката е вътре в далаверата. Заради нея и един бидон розово масло докарахме.
– О-о-х майко! О-о-х майко! Какво да правя, като само серсеми са край мене… Удар ще получа…
– Недей така, бе, Ганьо – сигурна е тая работа с краставиците!
– Млъкни! Ти си най-големия хайванин! Чета вчера твойта газета и, ако те не познавам, ще взема да река, че и ти си ме предал, бе! „Ганю туй обрал, Ганю онуй прибрал“, а пък Данко – изкипрен целия в бяло, до дясното рамо на Али Язовира и даже пред Данчо Ментата!
– То, Ганьо, такованката… за конспирацията, бе! Не ми връзвай кусур! А то Данко си е едричък, а пък Данчо – фъстък, та затуй тъй излизат на кадрото…
– Бошлаф! Ти, кога искаш, и Руското можеш от Бокал Хайван по-бабаит да изкараш – нали те знам аз, ама нейсе…
– Сериозно, Ганьо, страшно е сега към нас – трябва най-прикрито да действаме! Али и Данко са вдигнали всичко: Дребнорибков арестува наред из банката – и касиерката вече е в кауша. Данчо се дере от телевизора, че със закон банката ти ще вземе и парите й в друга ще прехвърли. Гуверньорът Паликлечков и той е с тях – депутатин май са му обещали да става…
– Така е, Бочо. От главите си и от пуста лакомия теглим. Анадоллука ни изяде главата! Е че то, брате, не е един, не са двама да се справим ние честните хора с тях, бе. Като са плъзнали из Европа на сюрии: анадоллии, арменци, турци, гърци, па лъжат, па мамят света, па тогоз изгорили, па оногоз закърпили – бактисали хората! Затова тук като им замиришеш на някой нашенец – яко дим бягат…
– Ама кажи си сега правичката, бай Ганьо – къде е по-хубаво, във Виена ли, в София ли?
– Млъкни, Бочо, не ме прекъсвай! Така добре я бяхме нагласили у нас! Данко реди обществените нареди, на тогоз скръцне със зъби, на оногоз някоя пара даде, и – всичките тлъсти сметки – ето ти ги у банката. А аз – знаеш ме – съм човек широко скроен, ларж. На никой от тези серсеми, дето сега ни гонят, заем не съм отказал. И какво получавам за награда, Бочо, какво? Маймун Хасан даже срещу мен да вземе да говори!
– Ама ти, Ганьо, си гледай кефа, хич да не те е еня! Аз колко съм те хвалил!… Те викат Ганю такъв, Ганю онакъв. – „Да ме прощавате – викам, – не е тъй.“
II.
Открито писмо на Бай Ганьо до медиите в България:
Уважаеми дами и господа,
Скъпи колеги,
От няколко месеца насам срещу мен е предприета една голяма и мръсна уйдурма! Данко Харсъзина, заедно с Али Язовира, Ментолов и Дребнорибков искат да ми вземат банката, като разклатят доверието в цялата система.
Съветвам ви, господа и дами, да не се мамите на хубавите им думи, и не се вдавайте на техните ласкания, и не вярвайте на разни пръскани от тях слухове и измислици за някакви си липсващи пари, чувалчета и прочее. Изсмуканите от пръстите числа за огромни загуби на банката, лъжи дето и в газетите на Бочоолу ги няма, се разпространяват отдавна от лакеите на тези, които искат да ми я вземат (банката). Не е ли странно, че единствените доводи, приведени от гусин гуверньора Паликлечков, са липсата на досие-папирите на кредитополучателите? Нима някой си мисли, че това е било възможно? Че аз тези досиета ги знам наизуст барабар с папирите, гусин Гуверньор – нали половината са на тези, дето сега ме гонят!
Чии нареди следвате Вие, гусин гуверньор? Защо не допуснахте сахлан акционерите да намерят работещо алъш-вериш решение за банката? Свободата на алъш-вериша е на първо място – държавната регулация идва по подир. Та не можем ли ние с Гуня, Бочоолу и други уважавани търговци да решим проблемите, които и без друго ги няма. Та ние да не сме на гроб камък! Защо подминахте без уважение нашите писмени и устни прошения? Или може би обслужихте интересите на определен кръг от хора (макар че какви хора са тези кръволоци!), около Данко Харсъзина, заинтересовани от това да не изплатят своите задължения към банката?
Гусин Паликлечков,
Вие ме обвинихте, че съм изнесъл в чували огромна сума пари в деня преди поставянето на банката под черезвичайно надзирание! Изнесени били стотици милиони! Краставици, трънки и глогинки! Бочоолу ми е свидетел, че нищо такова не се е случило! Ако лъжа, да пукна! Тъй като на всички стана ясно, че тази уйдурма е режисирана от определен кръг хора, рекетиращи мен и банката в продължение на години, държа да информирам обществеността, че съм дал натурално заверени показания пред Иречека в Прага.
С уважение,
Бай Ганю
III.
Из Закона за банката на Бай Ганьо Балкански (ББГБ), вносители – Али Язовира и Йордан Ментолов:
….
Чл. 1 ББГБ се закрива и се открива нова, здрава банка – Харсъз Банк ООД.
Чл. 2 В Харсъз Банк ООД отиват всички сметки, освен тези на Бай Ганя и свързаните с него лица (най-вече Бочоолу и Гуньо Пелтека). Данко Харсъзина, Маймун Хасан, Али Язовира и свързаните с тях лица, не са свързани лица с Бай Ганьо, колкото и да са били свързани допреди три месеца. Техните пари да не се барат!
Чл. 3 Ако Данко Харсъзина, Маймун Хасан, Али Язовира и свързаните с тях лица не си обслужват или не са си обслужвали заемите, и поради това в балансите на Харсъз Банк ООД се отвори дупка, да се запълни с държавна пара бол!
Чл. 4 Гуверньорът Паликлечков за нищо не е виновен, защото няма нито нужните правомощия, нито нужните способности…
На 24 юни се почита Св. Йоан Кръстител, който предсказва раждането на Спасителя – Исус Христос. В народния календар този празник заема важно място наред с Коледния и Великденски цикъл, но има доста по-стари, езически корени.
Тогава слънцето за последно «лудува», а след това започва да умира и оттук насетне „св. Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима“. Преди да поеме пътя си обаче, слънцето спира да си почине и да се прости със света, който няма да види цяла година.
На Еньовден всички небесни светила «полудяват». В полунощ срещу празника небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. Там, където има заровено имане, от мястото излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето.
Всички тези природни явления въздействат на цветята и тревите, придават им целебна сила и омаен аромат, а водата придобива животворяща сила. Затова на Еньовден рано сутрин се берат билки, с които се лекуват всички болести.
«Чер трън, еньовче, вратига и комуника, иглика и маточина, мента и коприва, маслодайна роза» се използват за лек през цялата година.
Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли. Общо те са 77 и «половина» – от толкова се приготвя и Еньовденския венец (през който се преминава за здраве) или китка (по която на сутринта се гадае). «Половинката» е за една специална болест «без име», която само отбрани лечители знаят. Точно преди изгревa цъфти приказното цвете разковниче. То притежава силата да отваря всичко заключено и да лекува неизлечими болести. Докато с билките, набрани на Гергьовден, се церят животни, с еньовските се лекуват хора. С тях може да се гонят и зли духове. Прави се и бяла магия за любов и здраве. Възможно е да се завърти главата на някой момък с любовен талисман. Ревниви девойки извършват ритуал за раздяла на либето си от своя съперница.
Еньовден има и тъмна страна. Според легендата в потайна доба, по първи петли вещици и магьосници се събличат голи и яхат метлите. Те първи обират лековитата роса. После прелитат над ниви и ливади и ограбват плодородието със специални наричания. Злите старици се развихрят и затова на Еньовден хващат всички видове уроки и други заклинания на тъмните сили. Това е нощта и на повелителките на горите – самодивите. Когато се спусне тъмата, отиват край езеро или река.
Плуват, перат дрехите си, след което ги оставят да съхнат на лунна светлина. После извиват вълшебно вихрено хоро. Обожават мелодията на кавала. Затова често похищават овчари, за да им свирят. Магическите създания се влюбват в хора. Самодивите – в юнаци, а змейовете – в девойки. Само един поглед на ефирните руси създания с дълбоки сини очи е достатъчен, за да омае и плени завинаги. Тези страсти са пагубни за простосмъртните, измъчват ги до смърт. От гибелната обич момъкът може да се предпази с отвара от перуника, а момата да се спаси от влюбения до уши в нея змей, като се окъпе в отвара от пелин.
Тонизираща напитка от билки
(рецепта от Типика на Студийския манастир)
5-6 листа от мента
7-8 листа от маточина
10 листа от малини/къпини
4-5 листа от коприва, сухи
10 листа от роза
6-7 шипка (плодчета)
1/2 ч. л. семена от фенхел (чимен) или копър
семена от анасон
1 л вода
резенчета лимон
Подправките се сипват в тенджера. Заливат с вряща вода и се оставят само за 5 минути да покиснат. Напитката се прецежда, изстудява се и се гарнира с резенчета лимон.
Съвет:
Това е една класическа рецепта, съхранена в Типика на Студийския манастир (Константинопол). Тя е изпълнима през цялата година (от пресни или сушени билки), които днес могат да се намерят в билковите аптеки или да си отгледаме в домашната градинка. Количеството и съотношението е на вкус. Като топла напитка действа благоприятно на храносмилането, срещу болки в стомаха, а в летните жеги като студена има общ тонизиращ ефект.
„Веднъж попитали Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ: – Какво представлява „притискащата дипломация“?
