Американска школа за дипломати. Преподавател представя условието на курсова работа:
-По време на мироопазваща операция в Африка, вместо президентския дворец в Мамбези, сме поразили с тактическа бомба, пазара в столицата на съседна Замбария. Трябва да напишете писмо до президента на Замбария.
На следващия ден той връща работите.
-Всички сте се справили добре, но има две повтарящи се почти при всички, досадни грешки. Когато е обръщение Black monkey се пише с главна буква, а fuck off са две отделни думи и не се изписват нито слято, нито с тире между тях.
Изрично искам да акцентирам, че долната статия НЯМА НИЩО ОБЩО с българската действителност, защото българските понятията „ляво и дясно“, „либерализъм и консерватизъм“ са точно толкова актуални в световен мащаб, колкото кимането с глава, при одобрение или отхвърляне на дадена теза у нас…
За мен специално политическата настройка на даден индивид в България и обосновката на неговите действия, са изключително само от отношението му към бившия репресивен режим, определящи.
Както в цялата палитра (от ултра леви, до ултра десни) има агенти на ДС, така и в същата гама има противници на онзи човеконенавистен обществен строй.
***
Liberals think they’re more intelligent than conservatives because they are
Harriet Hayes: I don’t even know what the sides are in the culture wars.
Matt Albie: Well, your side hates my side because you think we think you are stupid, and my side hates your side because we think you are stupid.
It is difficult to define a whole school of political ideology precisely, but one may reasonably define liberalism (as opposed to conservatism) in the contemporary United States as the genuine concern for the welfare of genetically unrelated others and the willingness to contribute larger proportions of private resources for the welfare of such others. In the modern political and economic context, this willingness usually translates into paying higher proportions of individual incomes in taxes toward the government and its social welfare programs. Liberals usually support such social welfare programs and higher taxes to finance them, and conservatives usually oppose them.
Defined as such, liberalism is evolutionarily novel. Humans (like other species) are evolutionarily designed to be altruistic toward their genetic kin, their friends and allies, and members of their deme (a group of intermarrying individuals) or ethnic group. They are not designed to be altruistic toward an indefinite number of complete strangers whom they are not likely ever to meet or interact with. This is largely because our ancestors lived in a small band of 50-150 genetically related individuals, and large cities and nations with thousands and millions of people are themselves evolutionarily novel.
The examination of the 10-volume compendium The Encyclopedia of World Cultures, which describes all human cultures known to anthropology (more than 1,500) in great detail, as well as extensive primary ethnographies of traditional societies, reveals that liberalism as defined above is absent in these traditional cultures. While sharing of resources, especially food, is quite common and often mandatory among hunter-gatherer tribes, and while trade with neighboring tribes often takes place, there is no evidence that people in contemporary hunter-gatherer bands freely share resources with members of other tribes.
Because all members of a hunter-gatherer tribe are genetic kin or at the very least friends and allies for life, sharing resources among them does not qualify as an expression of liberalism as defined above. Given its absence in the contemporary hunter-gatherer tribes, which are often used as modern-day analogs of our ancestral life, it may be reasonable to infer that sharing of resources with total strangers that one has never met or is not likely ever to meet – that is, liberalism – was not part of our ancestral life. Liberalism may therefore be evolutionarily novel, and the Hypothesis would predict that more intelligent individuals are more likely than less intelligent individuals to espouse liberalism as a value.
Analyses of large representative samples, from both the United States and the United Kingdom, confirm this prediction. In both countries, more intelligent children are more likely to grow up to be liberals than less intelligent children. For example, among the American sample, those who identify themselves as “very liberal” in early adulthood have a mean childhood IQ of 106.4, whereas those who identify themselves as “very conservative” in early adulthood have a mean childhood IQ of 94.8
Even though past studies show that women are more liberal than men, and blacks are more liberal than whites, the effect of childhood intelligence on adult political ideology is twice as large as the effect of either sex or race. So it appears that, as the Hypothesis predicts, more intelligent individuals are more likely to espouse the value of liberalism than less intelligent individuals, possibly because liberalism is evolutionarily novel and conservatism is evolutionarily familiar.
The primary means that citizens of capitalist democracies contribute their private resources for the welfare of the genetically unrelated others is paying taxes to the government for its social welfare programs. The fact that conservatives have been shown to give more money to charities than liberals is not inconsistent with the prediction from the Hypothesis; in fact, it supports the prediction. Individuals can normally choose and select the beneficiaries of their charity donations. For example, they can choose to give money to the victims of the earthquake in Haiti, because they want to help them, but not to give money to the victims of the earthquake in Chile, because they don’t want to help them. In contrast, citizens do not have any control over whom the money they pay in taxes benefit. They cannot individually choose to pay taxes to fund Medicare, because they want to help elderly white people, but not AFDC, because they don’t want to help poor black single mothers. This may precisely be why conservatives choose to give more money to individual charities of their choice while opposing higher taxes.
Incidentally, this finding substantiates one of the persistent complaints among conservatives. Conservatives often complain that liberals control the media or the show business or the academia or some other social institutions. The Hypothesis explains why conservatives are correct in their complaints. Liberals do control the media, or the show business, or the academia, among other institutions, because, apart from a few areas in life (such as business) where countervailing circumstances may prevail, liberals control all institutions. They control the institutions because liberals are on average more intelligent than conservatives and thus they are more likely to attain the highest status in any area of (evolutionarily novel) modern life.
„Канадецът“ мишкувал в София… Боже колко мъка има по тази Земя, причинена от тривиално комплексарство!
.
ПП. „Канадецът“ не само мишкува в София, ами страда от раздвоение на личността и приема в долният постинг самоличността на заместник-председателката на ДСБ, г-жа Екаерина Михайлова.
Надявам се, че г-жа Михайлова ще вземе отношение по въпроса, освен ако не е била на гости при бай Сашо (защото коментара е написан от същото АйПи) и от неговия компютър е писала самата, тя…
Stefane, iskash li na specialna preskonferenciq pred mediite da iznesem danni za tvoite danuchni izmami, za ukrivaneto na danaci v osobeno golemi razmari i za parite, koito duljish na partiata?
.
Повече няма какво да го коментирам, а оставам читателите и евентуално психиатрите да си направят заключенията.
Разбира се, ако г-жа Михайлова реши да подведе лицето Александър Йоцов под съдебна отговорност, за разпространение на невярна информация от нейно име, ще ѝ съдействам.
Току що прочетох радостната вест, че депутатите в Народното събрание, са приели на първо четене промени в Закона за ордените и медалите на Република България, според които не могат да бъдат награждавани щатни или нещатни сътрудници на ДС.
.
В проекта е записано: „С ордени и медали не могат да бъдат награждавани лица, които са били щатни или нещатни сътрудници, информатори, доверени лица, облагодетелствани лица на Министерството на вътрешните работи, Държавна сигурност (ДС), Разузнавателното отделение към Щаба на войската, Разузнавателното управление на Генералния щаб при Министерството на народната отбрана и Народната милиция в периода 1944–1989 г. или са участвали в политически репресии“.
ОК, до тук прекрасно, ама идва закономерният въпрос, какво ще се прави с вече наградените агенти и доносници, както и с материала (ордените) раздаван на кило? Още повече, че Гоце се престара в раздаването и накрая това за нищо го нямаше…
Да им се отнемат, е дълга, тромава и непременно минаваща през Темида (с всичките ѝ отлагания, обжалвания на по-висша инстанция и пр., усложнения) процедура. С други думи, по-добре да се забрави едно такова решение. Практически, неосъществимо е.
ОК и все пак правдата трябва по някакъв начин да възтържествува и да се върне със задна дата. Но как? Ами много просто – така:
Спрете парите, свързани с вече раздадени ордените на щатни или нещатни сътрудници на ДС!Там ще ги заболи най-много, изхождайки от презумпцията, че те навремето са си продали на Дявола душата именно за пари и по-добър живот. Е, спрете им парите и им оставете ламаринките. Те толкова много са раздадени, че нямат и колекционерска стойност вече…
Роднините им ще има да ги бият по главите с тенекийките и ще ги питат за това ли мърсуваха цял живот – за 20 грама долнопробен бронз, който след година позеленява, а след две, е лайняно кафяв…
На 11 август е роден един от кукловодите на съвременната ни политика – „Олимпиецът” Славчо Христов. Взирайки се в биографията на този незначителен по произход и образование човек и цъкайки от „фундаменталния” му изказ в редки негови интервюта, човек се пита що за птица е той. Всъщност по-интересния въпрос е как е възможно един толкова „средна ръка” човек да върти като марионетки цяла плеяда издигнати в държавата хора, като същевременно е взел страха, или поне респекта на култови мутри от подземния свят. Биографията му е достойна за наръчник на слаб, но амбициозен ученик.
Славчо Христов обича да казва за себе си, че е завършил само средно образование – техникума по електроника „Ал. Попов”, но пък за сметка на това имал „приятели, които са навсякъде”. След десет годишна работа в БНТ като оператор в предаването „Бързи, смели, сръчни”, героят на съвремието ни реализирал на дело емблематичното му заглавие. Само за няколко години от нищо и никакъв среднист той се превръща в банкер и крупен фактор в икономиката на страната. Бързо след като напуска телевизията, се захваща с частен бизнес – търговия на процент към НАРКООП на собствена сергия – от продажба на мартеници до кока-кола. После пристъпил към създаването на колбасарски цех и птицеферма в село Доганово, която фалира в периода на инфлацията 95-а и 96-а година. Първият ресторант на Славчо е някогашният „Димитровград”, преименуван в „Рич”. За да привлече за клиенти знаменитости, прохождащият ресторантьор предприемчиво инвестира в известни изпълнители, които по онова време на криза се съгласяват да пеят и в кръчма. Това не се оказва трудно и поради още един факт – съдружник му е съпругът на певицата Маргарита Хранова. Така през ресторанта на Славчо Христов минават доста родни знаменитости от голямата сцена, а маси за вечеря започват да се резервират от политици и бизнесмени. Бързият успех на заведението вдъхновява собственика си и така се стига до идеята за емблематичния ресторант „Олимп”. На откриването му самият Славчо Христов гордо обявява: „Аз не съм браншовик, сервитьор, готвач или барман”. Изявление, което ясно говори, че амбициите му не са в „ниското”. През есента на 1996 г. именно от „Олимп” започва възходът на бизнесмена. Там е свикана срещата на кандидат-президента Петър Стоянов с представители на бизнеса. На нея, наред с политиците и бизнесмените, присъства и шефът на СИК – Красимир Николов-Големия Маргин. Това чудновато оплитане на политици с представители на подземния свят, гарнирано с „готвач с влияние”, става повод да се заговори за кръга „Олимп”. Скоро след тази култова среща ресторантът на Славчо Христов започва да се посещава от депутати и министри. Чест посетител му е самият Иван Костов – било сам, било с цялата си челяд. Покрай диетите на Костов Славчо Христов се прочува като „майстор на вегетариански манджи”, макар самият той да не готви. Същевременно започва да кове здрави връзки в политическия елит, като хем отрича близкото си приятелство с премиера, хем кокетира с отговори, приличащи по-скоро на въпроси: „Защо не питате Костов дали съм му приятел?” така че никой не се учудва, когато след време се разчува, че във фирмата на Славчо Христов – „Бул ойл трейдинг” ООД – работи зетят на Костов – Георги Христов, а във фабриката му за цигари в Харманли се води на работа дъщерята на Костов – Мина. Един по-внимателен поглед върху петролната фирма ще припомни, че самата Елена Костова бе уличена в износ на петрол по време на югоембаргото, чрез фирма с близко име – „Бул ойл”. Името на бившата премиерша бе забъркано и със скандалния Сретен Йосич.
Според бившия главен секретар на МВР Цвятко Цветков е засечена също така среща между Костова и братята Маргини – най-вероятно за спонсориране на фондацията й „Бъдеще за България”. А братята, както е известно, са от съучредителите на кръга „Олимп”. Има сведения за близки контакти между Славчо Христов и Младен Михалев – Маджо. Николай Маринов – Малкия Маргин пък е съдружник на Славчо Христов в две фирми, едната от които е пловдивска рекламна агенция. Междувременно Малкия Маргин вече е станал съдружник с покойния Поли Пантев, т.е. замесен в бизнеса с наркотици. Всичко е омешано в един общ кръг от хора, които са нагазили в дълбоките води на полулегален и напълно нелегален бизнес. Лобирането за Славчо от нивото на най-високите върхове на политическия ни елит става причина един средно грамотен човек да се превърне във водеща фигура на българската следдемократична икономика.
Справка в Държавен вестник показва, че Славчо Боянов Христов тръгва през 1996-а като акционер или съдружник в пет дружества и за кратко време фигурира в над 25, с най-различен предмет на дейност.
Първият голям бизнес удар на Христов е спечелването на търга за ремонт на летището през 96-а от „Балканстрой инженеринг”, която се води негова фирма до 98-а. в този период от време във фирмата работи братът на тогавашния министър на транспорта Вилхелм Краус – Борис. По-късно, в съдружие пък с министерския син Антон, Славчо Христов образува дружество за внос и износ, както и за търговия в хотелиерския и ресторантьорския бизнес. В интервюта самият той твърди, че фирмата не е проработила, защото била създадена целево за строителство на жилищна сграда в столичния квартал „Лозенец”, но проектът се провалил. Като „провалена” Христов представя и дейността на петролната фирма, която създава съвместно със зетя на Костов, както и дейността на застрахователното дружество „Транзит инс”, в което е съакционер с футболистите Борислав Михайлов и Наско Сираков. Отрича и съвместната си работа с емблематичната по време на СДС – управлението строителна фирма НИКМИ ООД, чиито двама собственици се спрягат за близки приятели ту на Евгени Бакърджиев, ту на Елена Костова. Без значение чии приятели са, предприемачите Николай Козанов и Милчо Благоев успяват да продадат своя сграда в елитния столичен квартал „Лозенец” не на кого и да е, а на здравната каса; да извършат ремонта на националното радио; да вземат поръчка за седем млн. долара за реконструкция за пътническия терминал на летището, да купят хотел „Лилия” – Златни пясъци и ред други успешни сделки, в чиято сянка е съдружието им със Славчо Христов в основаното през 1999-а година туристическо дружество „Съни дей тур”, и съответно заради близкото приятелство на Славчо Христов със семейство Костови. Така бавно и постепенно Славчо Христов набира скорост и приятелства с проспериращи хора, които за кратко или по-дълго превръща в свои съдружници. Работата тече по мед и масло до 1998-а, когато неизвестни лица поставят взрив пред ресторант „Олимп”.
Мнозина от запознатите с бизнеса на собственика му и до днес твърдят, че количеството на взрива говори за сплашване във връзка с неизпълнен ангажимент. Няколко месеца след него пък бе застрелян служител на първата строителна фирма на Христов – Емил Петров. Тогава се заговори, че „Балканстрой инженеринг” от самото начало е била свързана със структури на СИК. Самият Славчо Христов, освен управител на строителната фирма, е бил и вицепрезидент и спонсор на ФК „Славия”, в който имала дялове и силовата групировка. Вероятно от онова време датира и приятелството на бай Славе с бай Миле /Милчо Бонев/. Факт, който Славчо Христов отрича в интервюта и до днес. След криминалните истории в близкия кръг на Христов е и убийството на 59-годишния бизнесмен Тодор Толев, спряган за един от най-богатите българи в света. Толев се счита за „бащата” на телефоните с добавена стойност у нас, по-известни като „секстелефони”, както и автор на измамите с ДДС. Негова била идеята за пренасочване на трафик от БТК, чрез който държавата бе ощетена с милиарди левове. Толев е бил близък приятел на М-тел боса Владимир Грашнов и на скандално известния Майкъл Чорни, комуто често гостувал в Израел. Същевременно бил съдружник на Бойко Борисов и Румен Николов – Пашата в „Ти Би Ай – 97”; на Гриша Ганчев и на Младен Червеняков. Бизнесотношенията му със Славчо Христов са във фирма „Норт” ООД, където двамата водели на работа дъщерята на Костов – Мина. Фирмата произвеждала няколко марки цигари в нелегална фабрика в Харманли без каквито и да е лицензи и разрешителни. По оперативни данни на полицията папиросите били изнасяни през морските ни фериботи в Русия или сухопътно – през Македония към Албания. Имало контрабанден канал и през митницата в Свиленград, където според зли езици износът бил прикриван от бивш висш МВР-служител. Самият Толев е считан за човек на шесто управление на ДС. Бившият автомобилен състезател работел като инструктор по кормуване и правел курсове в БТА, откъдето събирал информация за журналисти и създавал близки приятелства с някои от тях – като Асен Агов и Панайот Денев. Чии интереси е засегнал, за да го убият, при толкова пъстрото си „бизнесменство” Толев, е трудно да се каже, но до смъртта си той е съдружник на Славчо Христов.
Между криминалните загадки около Христов може да се постави и заплахата срещу Михнева през февруари 2002-ра, че ще бъде залята със сярна киселина, веднага след като журналистката показва в предаването си „Конфликти” по бТВ къщите на Славчо Христов и Бойко Борисов в Банкя. Вероятно не толкова заради снимките, колкото заради зададения от нея неудобен въпрос: „Как така тихомълком половинката на генерала – Цветелина Бориславова е изкупила акциите на Славчо Христов в СИбанк”. Малко след това Михнева е привикана в кабинета на шефката в бТВ Светлана Василева и натирена с готова заповед от телевизията. Както сама споделя, два месеца след това се разболява от рак. Разследването установява, че заплахата със сигурност е отправена от Александър Стуканьов-Крейзи – бодигардът на Славчо Христов. На журналистката е назначена десетдневна полицейска охрана, а тя остава в къщи, за да разсъждава върху парадокса „Какви бяха, какви станаха”. Някога в младежките си години Славчо Христов е носел в БНТ рулоните й. Михнева решава да припомни за себе си и отива на крака в кабинета на „новия” Славчо Христов, за да го попита има ли пръст в заплахата. Той естествено отрича. Посещението на Михнева обаче се оказало поучително за нея от гледна точка на това, че на място научава от приказливата секретарка на Христов, как минути преди нея при него и бил, за да му предложи услугите си откъм „медийна защита”срещу пари… Слави Трифонов. Този трагикомичен факт още веднъж показва колко непредвидими са пипалата на „октопода” във време, когато най-здравите връзки създават… парите.
Темата СИбанк остана отворена във времето. Внезапно решение на Славчо Христов да реши да даде оставката си като член на надзорния съвет на банката, за да заеме мястото му Цветелина Бориславова като председател на съвета, провокира появата на много хипотези, една от които беше, че всичко това е предварително договорено между Славчо Христов, Бойко Борисов и Иван Костов. Хипотезата подозира, че в дъното на натиска стои дори самият Сакскобургготски. Поглед назад във времето установява доста стройни крачки на кръга „Олимп” воглаве със Славчо Христов към големия удар – покупката на фалиралата Стопанска банка. Тя се осъществява с помощта на тогавашната кума на Костов и шефка на „Банков надзор” към БНБ – Емилия Миланова. Дори Мултигруп не можа да се пребори за Стопанска, но Славчо Христов – да. Чрез Миланова неговата БРИбанк успява да се уреди да плати 80 млн. лева на кредиторите на Стопанска и през 2000 година се сдобива с нея. До този момент БРИбанк е вече безспорен монополист в много сфери на бизнеса чрез множество сделки, между които покупката на „Златни пясъци” – една от първите успешни приватизационни сделки на банката. След покупката на Стопанска, БРИ става СИбанк и под това име чрез РМД-та успява да купи най-апетитните парчета от българските зимни и летни курорти като „Бороспорт”, „Пампорово” АД и др. за кратко време СИбанк се превръща в държава в държавата. Около нея се структурират отрасли, сектори и предприятия с предсказуем успех в бъдеще време, а към трезора потичат парите на много държавни фирми и институции като: БТК, НОИ, НЕК, МВР, митниците, тотото и др. – почти целият държавен бюджет, че дори и съдебната система попадат в списъка за обслужване от частната банка, респективно от Славчо Христов. Малко преди да я „сдаде” в ръцете на Бориславова, Славчо Христов смело може да бъде наречен „частният управител на държавата”.
В момента на върха на пирамидата триумфиращо се завърна аверът на Славчо Христов – Иван Костов, който изведнъж силно „заобича” Бойко Борисов. Излизат на светло във властови позиции хора от някогашния кръг „Капитал” като Иво Прокопиев. „Капитал” бе създаден още през далечната 93-а, но днес отново е актуален. Факт-надсмешка над някогашното иронично определение на Румен Петков, че е „неясен политически субект”. Наблюдатели припомнят, че нищо не е случайно, а търпеливо чакано и подготвяно с години. За създаденото през 2002-2003-та сдружение „Глобална България” още тогава се говореше, че е „Партията на Бойко Борисов”. Както е известно, негов координатор е приятелката му – Цветелина Бориславова, в Г-14 влязоха най-маститите бизнесмени на съвремието ни. Хора като Славчо Христов само привидно разпродаваха империите си, а всъщност остават завинаги в бизнеса и политиката. Затова е толкова актуално написаното в „Интернешънъл Херълд Трибюн” – „В България мафията има държава”. С днешна дата форумите са пълни с критики за туризма в Златни пясъци, собственост на „Олимпиеца”, а всъщност на Иван Костов. Не е тайна, че Христов е само подставено лице, извършило покупката срещу фиктивната сума от 80 млн. долара чрез схемата с РМД-тата. С днешна дата реномето на курорта, управляван от групировката, близка до бай Славе, е спаднало до там, че вече не идват дори румънски туристи, ами заради незаконното вдигане на колите им с паяци директно бягат към Албена. Е, как „да не повярва” тогава човек в думите на самия Славчо Христов в интервю за „Свободна Европа”, препечатано във в. „Сега”: „за моя интерес към Златни пясъци разбрах от пресата”. Туризмът умира, но олигарсите, които го съсипаха за собствена изгода, не. При това, както твърдят, без да имат „нищо общо” с него. Всъщност те твърдят, че нямат нищо общо и помежду си. Още през ноември 2005-а в интервю пред „Дарик” Костов се отрече от кръга „Олимп” по доста арогантен начин: „Аз не мога да бъда част от какъвто и да било приятелски кръг. Това, което пише по вестниците, ме кара да загубя един ДОБЪР ГОТВАЧ и едно добро място, където бях свикнал да ходя – ресторант „Олимп”. Не сядам на маси с когото и да било”.Виж, последното е вярно.
Успяхте с доносите си пред администрацията на Фейса да ме блокирате, ама какво спечелихте? Да не ме виждате и по този начин да не може да ме сравнявате със себе си? Ох, горките… Съжалявам ви. Честно! Ами като не съм във Фейса, ще имам много повече време за личен офлайн живот! Нали така? Или вас това не ви касае, за вас е важно, никой да не ви разваля паралелния измислен свят. Е, какво пък. По-добре си завирайте главите в пясъка, отколкото в нечий задник, за да оцелеете още някой и друг ден. Така де, всеки с кармата си…
***
Със специални поздрави към всички правозащитници (живеещи на гърба на циганьорите, за сметка на българите), както и на дървените войничета на партията (ДСБ), като разбира се, не забравя да поздравя и мои специални „фенове“, със закърнели сексуално-полови жлези…, който искат всички да са като тях… 😉
Оставам Ваш,
Стефан К. 🙂
.
ПП. Не съм убеден, че си заслужава да правя нов Фейсбук акаунт. Малкото истински тамошни контакти имат австрийския ми ДжиЕсЕм и знаят, как през него биха ме намерили, ако им потрябвам.
Но обещавам, че своевременно за изборите ще се появя, за да се постарая да разоблича, колкото се може повече, дребно карирани човечета. В пищман „дясното“, почнаха да се прескачат вече… 🙁
Не мислех да взимам отношение по въпроса, защото не симпатизирам на ГЕРБ, а бях, съм, и оставам, един от яростните им критици, дори и когато „моята“ коалиция (Синята коалиция) и в частност „моята“ партия (ДСБ) им пристана и им лижеше гъза за някое и друго зам. министерско кресло…, но айде да не захващам и тази тема…
Ама защото съм ядосан, мисълта ми не тече плавно и поставих каруцата пред коня.
Та така. Иде реч за прословутите два апартамента на вътрешният министър, Цветан Цветанов. Не случайно натъртвам на ‚вътрешен министър‘, защото ако той не беше такъв, нищо никъде нямаше да се чуе за него и подобен аргумент за закупуването на две жилища… и то на кредит… и то преди да заеме той тази длъжност, щеше да предизвикат само една мързелива усмивка.
Ама на, в един момент на кукловодите стана неудобен (те си знаят защо) и хоп, ето ти компромата… Ама, че е смехотворен, това няма значение. Българина и в частност тази му ‚демократична‘ общност е толкова лесна за манипулиране, че няма къде повече. Не случайно всички въжеиграчи се пробват в „дясното“ пространство… Там са баламите-идеалисти. Мошениците в „ляво“, лесно не мож‘ ги излъга (все едно, на краставичар, краставици да продаваш…).
Та само да припомня на моите съмишленици, че щом едно плевенско цигане (Красьо Черния) иска по 200.000 лева комисионна за дадена длъжност, то представете си какво струва местото на най-силния министър — този на вътрешното министерство в една бананова република, където 99% от едрия капитал е придобит чрез кражби и измами…
Та така, господа ‚демократи‘. Айдe поразмърдайте си сивото вещество, ако все още то не ви е плесенясало съвсем и спрете да разсъждавате от позицията на вашите представи за пари. Тези, вашите представи за финикийски знаци, са смехотворно малки за кукловодите и не стигат и за (техните) семки, дори…
.
ПП. Ще ме извините за резкия тон, ама понякога нервите ми не издържат, като гледам наивността на съидейниците ми. Трябва може би да ‚кресна‘ та да се събуди някой…
Делото за оперативна разработка „Скитник“, заведено в ПГУ срещу емигриралия в Лондон писател Георги Марков в началото на 70-те години, не минава през нито една от сформираните комисии за унищожаване на досиета в разузнаването. Безпрецедентно заличаване се извършва лично от началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров.
На 10 януари 1990 г. ген. Тодоров нарежда на секретарката си да му се представи архивно дело за оперативна разработка ф. 2 – 14150 – „Скитник“ по описа на архива на ПГУ. Същият ден пристигналата в София съпруга на писателя Анабел Маркова се среща официално с възстановения след смяната на Живков член на Политбюро на ЦК на БКП Александър Лилов, който обещава да й съдейства за изясняване на истината за убийството.
За Живковите генералите от ДС, организирали операцията за премахването на критика на генералния секретар на БКП през 1978 г., това е достатъчен знак за задаващата се опасност да бъдат разкрити и предприемат необходимото за заличаване на следите от престъплението, останали в архивите на ДС. Секретарката на ген. Тодоров нарежда на една от служителките в служба „Картотека и архив“ (КА) в управлението да осигури делото, като й продиктува номер и име.
Служителката извършва справка и установява, че това дело се съхранява в секретния архив на ПГУ извън централата. Служебна кола я откарва в хранилището в кв. „Захарна фабрика“, откъдето натоварва материалите и се връща с тях в управлението. Архиварката попълва справка „искане образец 2“ за предаване на делото.
С попълнената справка „искане образец 2“ служителката на архива отива лично в кабинета на секретарката на ген. Владимир Тодоров и й докладва, че поръчката е изпълнена. Секретарката приема 10-те тома и както обикновено прави попълва на ръка в справката името си и се подписва. Архиварката връща справката, която трябва да съхранява, докато бъде върнато досието. След тази процедура 10-те тома от разработка „Скитник“ най-накрая стигат до човека, който ги е поръчал – ген. Владимир Тодоров. След това никой повече не ги вижда.
За да заличи всички следи за съществуване на досието ген. Вадимир Тодоров заповядва на четири очи на началника на архива Радко Тодоров да унищожи всички налични документи, установяващи, че Георги Марков има досие в ПГУ. Началникът на архива унищожава картона на името на писателя в псевдонимната картотека и заличава от автоматизираната електронна система компютърните данни за разработката.
После привиква служителката от архива предала досието на секретарката на Тодоров и я пита дали при нея има справки за дела, ползвани от началника на управлението. Калинова отговаря утвърдително и му показва запазената справка образ №2 за ф. 2 – 14150 с името на Марков, подписана от секретарката Дюлгерова. Радко Тодоров й нарежда да я скъса пред него и да я хвърли в коша за секретен боклук. След това й казва да не споменава пред никого за стореното и да забрави за него. Началникът на архива унищожава и всички секретни входящи дневници на ПГУ от 1949 г. до 1989 г., сред които и този, в който е отбелязано завеждането на разработката срещу писателя през 1976 г.
Тези факти са установени от следствието за убийството на Георги Марков, което отделя материалите за унищожаване на досиетата на писателя и през 1991 г. ги предава на военната прокуратура. Пред следователя по делото за убийството на Марков Богдан Карайотов бившият началник на архива на ПГУ Радко Тодоров прави признания и разкрива как му е наредено от ген. Владимир Тодоров да бъдат заличени следите от досието на писателя.
В кошовете за секретен боклук е открита скъсаната разписка за разработката срещу Георги Марков и е приложена по делото срещу ген. Владимир Тодоров и ген. Стоян Савов. Два дни преди съдебния процес бившият зам.-вътрешен министър ген. Савов, отговарящ за операциите на разузнаването от 1973 г. до 1990 г., се самоубива. На съдебния процес ген. Тодоров прехвърля вината на покойния Савов. Върховният съд обаче го признава за виновен и го осъжда ефективно на 14 месеца затвор, които впоследствие са намалени на 10 месеца.
В статията са използвани следните източници и библиография:
Архив на Върховния касационен съд:
– Следствено дело №3/1991 г. по описа на прокуратурата на Въоръжените сили към Главна прокуратура за унищожаването на досиетата на Георги Марков в Шесто управление на ДС и в Първо главно управление на ДС, по което са разпитани цитираните бивши служители на ПГУ.
– Съдебно дело №2/1992 г. по описа на Военната колегия на Върховния съд срещу ген. Владимир Тодоров и ген. Стоян Савов.
Христов Христо, „Убийте „Скитник“ – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, С., 2005 г., изд. „Сиела“.
Днес, на 07.10. е рождения ден на бившият задграничен агент на КГБ и настоящ властелин на Русия, Владимир Владимирович Путин и годишнина от убийството на най-голямата му опонентка и яростна противничка – Анна Политковская. На пръв поглед съвпадение, ама действително ли е такова или убийството е било подаръка за рождения му ден, преди 4 години…?
Разбира се, не съм аз човека, които би имал подобна информация, която тук, в блога ми да споделя с Вас, ама странно, гнусно ми напомня убийството на Георги Марков, като подарък за тогавашния властелин в България, правешкия хитрец — Тодор Живков-Тато. 🙁
.
