Как е унищожена разработката срещу писателя Георги Марков

.

георги марков.

.

 

.

.

.

.

.

Делото за оперативна разработка „Скитник“, заведено в ПГУ срещу емигриралия в Лондон писател Георги Марков в началото на 70-те години, не минава през нито една от сформираните комисии за унищожаване на досиета в разузнаването. Безпрецедентно заличаване се извършва лично от началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров.

На 10 януари 1990 г. ген. Тодоров нарежда на секретарката си да му се представи архивно дело за оперативна разработка ф. 2 – 14150 – „Скитник“ по описа на архива на ПГУ. Същият ден пристигналата в София съпруга на писателя Анабел Маркова се среща официално с възстановения след смяната на Живков член на Политбюро на ЦК на БКП Александър Лилов, който обещава да й съдейства за изясняване на истината за убийството.

За Живковите генералите от ДС, организирали операцията за премахването на критика на генералния секретар на БКП през 1978 г., това е достатъчен знак за задаващата се опасност да бъдат разкрити и предприемат необходимото за заличаване на следите от престъплението, останали в архивите на ДС. Секретарката на ген. Тодоров нарежда на една от служителките в служба „Картотека и архив“ (КА) в управлението да осигури делото, като й продиктува номер и име.

Служителката извършва справка и установява, че това дело се съхранява в секретния архив на ПГУ извън централата. Служебна кола я откарва в хранилището в кв. „Захарна фабрика“, откъдето натоварва материалите и се връща с тях в управлението. Архиварката попълва справка „искане образец 2“ за предаване на делото.

С попълнената справка „искане образец 2“ служителката на архива отива лично в кабинета на секретарката на ген. Владимир Тодоров и й докладва, че поръчката е изпълнена. Секретарката приема 10-те тома и както обикновено прави попълва на ръка в справката името си и се подписва. Архиварката връща справката, която трябва да съхранява, докато бъде върнато досието. След тази процедура 10-те тома от разработка „Скитник“ най-накрая стигат до човека, който ги е поръчал – ген. Владимир Тодоров. След това никой повече не ги вижда.

За да заличи всички следи за съществуване на досието ген. Вадимир Тодоров заповядва на четири очи на началника на архива Радко Тодоров да унищожи всички налични документи, установяващи, че Георги Марков има досие в ПГУ. Началникът на архива унищожава картона на името на писателя в псевдонимната картотека и заличава от автоматизираната електронна система компютърните данни за разработката.

После привиква служителката от архива предала досието на секретарката на Тодоров и я пита дали при нея има справки за дела, ползвани от началника на управлението. Калинова отговаря утвърдително и му показва запазената справка образ №2 за ф. 2 – 14150 с името на Марков, подписана от секретарката Дюлгерова. Радко Тодоров й нарежда да я скъса пред него и да я хвърли в коша за секретен боклук. След това й казва да не споменава пред никого за стореното и да забрави за него. Началникът на архива унищожава и всички секретни входящи дневници на ПГУ от 1949 г. до 1989 г., сред които и този, в който е отбелязано завеждането на разработката срещу писателя през 1976 г.

Тези факти са установени от следствието за убийството на Георги Марков, което отделя материалите за унищожаване на досиетата на писателя и през 1991 г. ги предава на военната прокуратура. Пред следователя по делото за убийството на Марков Богдан Карайотов бившият началник на архива на ПГУ Радко Тодоров прави признания и разкрива как му е наредено от ген. Владимир Тодоров да бъдат заличени следите от досието на писателя.

В кошовете за секретен боклук е открита скъсаната разписка за разработката срещу Георги Марков и е приложена по делото срещу ген. Владимир Тодоров и ген. Стоян Савов. Два дни преди съдебния процес бившият зам.-вътрешен министър ген. Савов, отговарящ за операциите на разузнаването от 1973 г. до 1990 г., се самоубива. На съдебния процес ген. Тодоров прехвърля вината на покойния Савов. Върховният съд обаче го признава за виновен и го осъжда ефективно на 14 месеца затвор, които впоследствие са намалени на 10 месеца.

В статията са използвани следните източници и библиография:

Архив на Върховния касационен съд:

– Следствено дело №3/1991 г. по описа на прокуратурата на Въоръжените сили към Главна прокуратура за унищожаването на досиетата на Георги Марков в Шесто управление на ДС и в Първо главно управление на ДС, по което са разпитани цитираните бивши служители на ПГУ.

– Съдебно дело №2/1992 г. по описа на Военната колегия на Върховния съд срещу ген. Владимир Тодоров и ген. Стоян Савов.

Христов Христо, „Убийте „Скитник“ – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, С., 2005 г., изд. „Сиела“.

.

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert