Посрещане на княз Александър І и свитата му в Пловдив на 9 септември 1885 г., гравюри от „The Graphic” (10.Х.1885) и „The Illustrated London News” (22.ІХ.1885).
Разпокъсването на българските земи, наложено с решенията на Берлинския конгрес от 1878 г., поражда стремеж сред българския народ за пълно национално освобождение и обединение. Усилията на първо място са насочени за изграждане и утвърждаване на Княжество България и за защита на българския характер на Източна Румелия. Едновременно с това се мисли и за освобождение и присъединяване към България на Македония и Одринско, останали под турска власт.
На 6 септември 1885 г. Източнорумелийското правителство е свалено. В Пловдив е провъзгласено съединението на Източна Румелия с Княжество България. Образувано е временно правителство, което поема управлението на областта до пристигането на българския княз Александър І Батенберг, който се обявява на 8 септември във Велико Търново за княз на Северна и Южна България.
6 септември – Денят на Съединението – е една от бележитите дати в новата
българска история, едно от най-дръзките и най-достойни събития в
развитието на българската държава.
Съединението е чисто българско завоевание без външни подбудители, крепители и защитници. Това е първата категорична заявка за самостоятелно, равноправно участие на българите в модерната история на Европа и първият ясен знак за европейските политици, че трябва да се съобразяват с млада България.
На 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на разделените по
силата на Берлинския договор Източна Румелия и Княжество България.
По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по
искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от
възобновената българска държава и включена отново в пределите на
Османската империя, макар и с известна автономия.
Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия.
Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен.
Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г.
Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Кръстевич е бил донякъде наясно с целите и организацията на съзаклятниците, но като родолюбец, предпочита да не моли султана за турски войски и да се предаде доброволно.
Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев. Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело, а привличането на туркофила д-р Ст. Чомаков – да внесе успокоение у Високата порта.
Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.
Александър I Батенберг – княз на България от 1879 г. до 1886 г., генерал и хесенски принц, е роден на 5 април 1857 г. във Верона (Италия). Племенник е на руския император Александър II. Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор (1878 г.). Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия (чиито водители още по време на Учредителното събрание (1879 г.) се обявили за олигархично управление) и с нейна помощ се стремял да засили личната си власт.
На 27 април 1881 г., с активното съдействие на ген.-лейтенант П. К.
Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър I
извършва отдавна замисления държавен преврат, след който суспендира
(отменя) конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията
(1881-1883 г.). Но този акт не дава очакваните резултати, напротив,
князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от
подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още
преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията.
Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество
България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до
известна степен за закрепване на положението му вътре в страната.
Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След
Сръбско-българската война (1885 г.), в която Александър I е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против него сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август същата година той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. След абдикацията служи в редовете на австро-унгарската армия до края на живота си. Умира на 17 ноември 1893 г. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.
(Превод със съкращения) Като имаме предвид всичките лъжи и манипулации, разпространявани от средствата за масово осведомяване, ще е интересно да се запитаме: Кое кара толкова много хора да вярват на всичко, което се предлага от „официалните“ източници? Интересен е и въпросът: Как функционира техният ум? Как е възможно даден човек да поглъща официалната информация толкова лековерно и без да си задава най-елементарните критични въпроси?
Тези хора, както се оказва, страдат от нещо, което наричам Синдром на лековерния ум. Това е повреда в психологическите процеси, които филтрират информацията – в резултат на това достоверността на информацията се приема с оглед на източниците, а не на тяхната целокупност. Хората със Синдрома на лековерния ум щедро даряват с вярата си държавните власти, техните институции, средствата за масово осведомяване, лекарите, учените — изобщо всеки, който е облечен в някакъв авторитет.
Там, където един трезвомислещ, интелигентен човек би повдигнал смислени въпроси относно информацията от даден източник, страдащите от лековерен ум практически приемат всяка информация от източници, имащи някакъв реален или предполагаем престиж в обществото.
Властите никога не лъжат. Как се стига до това заключение? Това е интересен процес. Лековерните хора вярват, че властите и техните институции са способни да лъжат, но в същото време вярват, че властите, институциите и лекарите НИКОГА не биха избрали да лъжат — дори това да е в техен интерес.
Моля, обърнете внимание на следното. Тези лековерни хора наистина вярват, че политиците или лекарите са способни да лъжат, но не биха го направили. А защо не биха излъгали? Защото тълпата с лековерните умове вярва, че представителите на властите и медиите действат, като се ръководят от кодекс на честта (въпрос на чест). Така че дори да е в интерес на политиците да лъжат, това просто не би могло да се случи, защото ще влезе в конфликт с въображаемия кодекс на честта.
Къде съществува този кодекс на честта? Къде е записан? Никъде, разбира се. Той е напълно илюзорен. Но за лековерния ум той изглежда реален. Интересното е, че този кодекс съществува само във въображението на наивните, но те проектират този кодекс на честта върху източниците с авторитет, като вярват още, че тези източници се ръководят от него.
(Бел. Стопанина: Не знам защо, но авторът Майк Адамс не търси произхода на вярата в авторитета и разглежда това явление като внезапно придобита болест. Вярата в авторитета е възпитавана още от най-ранна детска възраст. Първо от детето се изисква да слуша родителите и бабите си, като му се втълпява, че те са безпогрешни и винаги действат в интерес на малкото. А после тази мисловна матрица се налага и от образователната система, като се натрапват разбиранията кои са „честните и добрите“; кои са „лошите и опасните“. Това е валидно за времето преди т.нар. Преход, когато учехме за „Партията любима“ и „богомилите-анархисти“, но важи и за днешното време, когато учебниците се пишат от корпорациите и целят възпитаването на безкритични консуматори.
За вярата в авторитета говори и Рудолф Щайнер: „Днес понякога е доста трудно да се приемат позициите на високо образованите и културни хора. За съжаление не по-малко трудно е да се убедят широките маси в нелепите становища на техните „просветители“. Естествено, съвременните хора твърдят, че не вярват сляпо в авторитета. Обаче това е само тяхното мнение. Практически вярата в авторитета е дълбоко заложена в човешката природа.“)
Екстремна форма на лековерие
Ето как човек с лековерен ум стига до убеждението, че новинарите винаги оповестяват истината: Информационните агенции имат чувство за чест, а тази чест изисква от тях да съобщават само истината и никога да не манипулират новините. Така че новините, предлагани от медиите, никога не са едностранчиви и в тяхната подборка никога не се взимат предвид интересите на политиката или на рекламодателите.
Едно такова схващане за света, разбира се, е смехотворно и наивно. Но въпреки това е в ядрото от системата вярвания на поне половината човечество — то все така вярва на всичко, което казват властите, медиите, изобщо хората, облечени с авторитетен костюм.
Друг интересен аспект е, че лековерният ум е наивен и във вътрешен смисъл, защото не разпознава собствената си лековерност. Напротив — такъв ум се смята за рационален ум. Мнимият рационален ум вярва, че работи като критичен филтър на постъпващата информация, но дори това е самозаблуда. Всъщност мнимият рационален ум използва „автоматичен филтър“, който пресява и отхвърля всяка информация, която влиза в противоречие с информацията от официалните източници. Това е ключово за разбирането на лековерния ум — за него не е важно качеството на информацията, а „истинността“ се определя от това дали данните се предлагат от официални източници, или не.
Великденският заек уби Осама!
Нека илюстрираме горното с един силно преувеличен пример. Лековерен човек попада на новината, да речем, че Великденският заек е убил Осама Бин Ладен. Под гръмкото заглавие се уточнява, че до трупа на Осама са открити боядисани яйца, а за това, че Великденският заек е бил там, свидетелствали и намерените пера.
И така, един интелигентен и истински рационален ум ще си зададе много въпроси. За начало: какво общо имат зайците с перата? Освен това самият Великденски заек е измислен герой. И най-важното: Как е възможно, дори да съществуваше, Великденският заек да убие Осама Бин Ладен? След като разгледа критично новината, интелигентният човек няма друг избор, освен да стигне до заключението, че тази новина е измислица. Със съответния извод, че властите, които разпространяват една подобна новина, лъжат народа.
Един лековерен човек обаче няма да се запита дали зайците имат пера или дали Великденският заек е способен да извършва военни операции. (Бел. Стопанина: Това е много важен аргумент на автора. Моите впечатления са същите – мнозина избягват да задават въпроси, защото това би означавало, че не са сигурни или не знаят нещо. И се страхуват да не им се присмеят за незнанието.)
Вместо това, лековерният човек първо ще потърси дали информацията е потвърдена от други източници и на основата на това ще определи дали новината е вярна. Такъв наивен човек ще включи телевизора си или ще сърфира в интернет, за да намери препечатки на „официалните“ източници. Щом попадне на CNN, FOX News или на друг „официален“ източник, който потвърждава убийството на Осама от Великденския заек, тази новина се превръща в „реална“ за лековерния ум. След това мисловната обработка на информацията приключва и данните се поставят в графата „абсолютна истина“. От този момент нататък никой не може да оспорва реалността за лековерните.
Няма смисъл да спорите с лековерните — те са имунизирани срещу факти
След като илюзорната реалност е възприета, критичните функции на мозъка се изключват. От този момент нататък, колкото и нови факти да се натрупват, не могат да разклатят установената „реалност“. Например един човек, който вярва в официалното обяснение на събитията от 11 септември 2001 г., вече е приел една версия, подобна на тази за Великденския заек, при която терористи извършват самоубийствени атентати със самолети срещу кулите-близнаци на Световния търговски център. Защо тогава падна и Сграда 7, след като в нея не са се разбивали самолети, а тя се разруши по всички правила на контролираната имплозия? Как е възможно сгради от бетон и стомана внезапно и магически да се сринат в перфектен структурен синхрон само защото в тях е имало пожар?
Работата е там, че отговорите нямат значение за лековерния ум. Няма място за факти в техните глави, защото всяка „приключена“ тема вече се е превърнала в култова вяра към (информацията от) институциите и властите. Бяхме свидетели на нещо подобно и при култа Heaven’s Gate в Калифорния преди няколко години. Лидерът на този култ — мъж на име Епългейт — се обяви за единствен източник на авторитарна информация пред своите последователи. Той наистина беше възприеман като източник на самата истина и твърденията му бяха възприемани без въпроси или наченки на скептицизъм. Така той лесно успя да убеди последователите си, че извънземна цивилизация ще паркира една летяща чиния от другата страна на една комета — и всеки, който се самоубие, ще се транспортира в извънземния кораб (или нещо подобно).
Вярата в подобна история може да ви изглежда глупава… докато осъзнаете, че политиците по света използват същите култообразни тактики, за да накарат своите „последователи“ да вярват безкритично във всичко, което им бъде казано. Ако президент Обама обяви, че извънземна раса ще приземи кораба си в поляната пред Белия дом, а хората, които гласуват за втория му мандат, ще се пренесат в безсмъртно извънземно тяло, със сигурност милиони ще му повярват. Може и да са десетки милиони. Те дори ще го гледат сякаш е междугалактически светец. (Това дори не е преувеличение, като имаме предвид, че някои лековерни фанатици сравняваха Обама с Буда и Христос — бел. Стопанина.)
Друг напълно реален пример е онзи с радиопредаването, което обяви, че извънземни атакуват Земята и унищожават градовете ни. Огромна тълпа от хора повярва, че това наистина се случва… И не защото в него имаше някакъв смисъл, а защото информацията беше разпространена от източник, в който вярваха. За тези хора нашествието на извънземните беше толкова сигурно, колкото за днешните последователи на властите е сигурна официалната история за „наскорошното убийство“ на Бин Ладен.
В хода на историята много теории на конспирацията се оказаха верни
Лъжите на властите са явление, което датира още от началото на държавите. Не всички конспиративни теории са верни, разбира се, но много от тях бяха доказани с времето. Ако някой твърди, че „конспиративните теории са безсмислици“, в думите му няма вложена мисъл и затова са истинската безсмислица.
Какво означава да не вярваш в конспиративни теории? – Това означава, че не допускаш вероятността двама или повече души да седнат, за да заговорничат как да постигнат дадена цел чрез неетични и измамни действия. Боже мой, та това описва реално всяка среща в заседателната зала на всяка голяма корпорация по света! Конспирациите, тоест заговорите, не са просто норма; те практически са синоним на съвременния капитализъм! В момента, в който пиша тези редове, компанията Apple беше обвинена в заговорда поддържа заплатите на служителите си изкуствено занижени.
Чудя се: Дали хората с лековерни умове не вярват и в конспиративната теория за Apple? Нима всички такива теории биват отхвърляни просто заради думата „конспирация“? (Авторът може да се обзаложи, че в много от патологичните случаи на лековерие се постъпва точно по този начин — бел. Стопанина)
(…Съкратен абзац за популярни конспиративни теории, които в крайна сметка са се оказали истина…)
Най-честите заблуди на лековерните хора
Ваксините са нещо добро. Тази вяра, че ваксините са „сигурни и ефективни“, се дължи на това, че го казват лекарите и маркетинговите отдели на фармацевтичните компании. А не защото твърдението може да се подкрепи от научни доказателства.
Икономиката е в страхотна форма. Мислите на лековерните лесно се отклоняват встрани от факта, че националният дълг възлиза на 14 трилиона долара. Като този дълг нараства всеки ден, независимо от фантасмагоричните „спасителни мерки“, които кроят политиците във Вашингтон.
Държавните власти и корпорациите се грижат за нашите интереси. С други думи — фармацевтичните компании искали да намерят лекарства, за да излекуват всеки човек. Държавните институции не се занимавали с друго, освен да помагат на народа. Извод от такива схващания: Трябва да престанем да задаваме въпроси и просто трябва да правим каквото ни кажат.
Всичко е вечно. Нямало такова нещо като изчерпване на петролните находища. Лековерните вярват, че светът може да си кара с корумпираната икономика безкрайно. Нямало да свърши нито газта, нито питейната вода, нито ще се изтощи почвата, нито ще се стигне до оскъдица на природните ресурси. Просто трябвало да използваме, каквото можем, след което да го захвърлим.
Хранителните добавки са безвредни. Нали? В противен случай регулаторните органи нямаше да ги одобрят? Дали?
Няма такова нещо като лек за рака. Крайните песимисти и наивната тълпа вярват, че ракът никога не е бил лекуван! Ако имаше лек за рака, щяхме да сме чули нещо за това, нали? (Защото може би всеки учен знае всичко, което може да се знае, разбирате ли…)
Няма цивилизации на други планети във всемира или друг тип същества в нашата вселена. Невероятно, но се вярва, че сме единствените интелигентни форми на живот, които някога са съществували. Всеки опит да се говори за космическа интелигентност се приема за „въздухарски глупости“. И също така нямало живот на Марс.
Билките и растенията нямали медицинска стойност. Точно така ща да е — само фармацевтичните химикали могат да ви „излекуват“, защото това го казват лекарите. Билките и други растения нямали никаква стойност, освен калориите в тях — настояват лековерните.
Мога да изброявам и още — заблуда подир самоизмама подир заблуда… Лековерният ум, както изглежда, попива всичко, идващо от „достоверен“ източник. От друга страна, същият този лековерен ум е готов да се присмее на безусловни факти, ако не идват от достоверните източници или направо противоречат на тях.
Как да се излекуваме от Синдрома на лековерния ум
Интересното е, че повечето хора, включително интелигентните и скептиците, някога са били представители на тълпата от лековерни. В един момент просто са се „пробудили“ и са започнали съзнателно да задават резонните въпроси за света около тях. Интелигентните и информирани скептици са тези, които питат неща като:
• Защо двадесет различни средства за масово осведомяване разгласяват една и съща новина, като използват едни и същи думи, при това в един и същ ден? Ако всеки от тях е провеждал собствено разследване и е имал репортери на различни места, нямаше ли новините им да бъдат различни?
(Бел. Стопанина: Над 10-годишната ми опитност за редица печатни и онлайн издания отдавна е дала обяснение на този „феномен“: Няма как новините да са различни, след като за външните новини се правят преводи от едни и същи „авторитетни“ международни агенции. И дори за новините от страната често се перифразират т.нар. прес релийзи (сводки за пресата) от министерствата. Отделно може да се говори много за участията на журналистите в различни т.нар. събития, но това е твърде обширна тема.)
• Защо политиците от Вашингтон се заеха да спасяват Уол Стрийт с много трилиони долари от данъкоплатците, а данъкоплатците продължават да са задължавани да плащат данъци на Вашингтон? Ако Вашингтон може магически да създаде трилиони долари за един ден, защо тогава плащаме данъци?
• Защо Агенцията по земеделието активно заговорничи с биотехнологични компании за одобряването на генно-модифицирани семена, без да има научни доказателства за тяхната сигурност в дългосрочен план?
• Живакът е един от най-токсичните елементи, известен на съвременната наука. Защо тогава го поставят умишлено в устите на деца под формата на „сребърни“ пломби? И защо ги наричат „сребърни“, след като всъщност съдържат повече живак, отколкото сребро?
• Откъде идва флуоридът, който се използва за флуоризация на питейната вода във водоснабдителната система? Ако флуоридът наистина беше полезен за хората, защо е толкова опасен за съхранение и защо до днес е смятан за опасен химикал от Агенцията за регулация на храните и лекарствата?
• Какво се случи наистина на 11 септември 2001 година? Защо се срути Сграда 7, която не беше поразена от самолетите? Защо разчистиха и укриха останките от падналите сгради, преди да може да им бъде направен експертен анализ?
• Ваксините наистина ли са безопасни? Къде е проучването, което съпоставя ваксинираните деца с такива, които не са били ваксинирани? Защо фармацевтичната индустрия не допуска провеждането на такива изследвания?
• Защо раковата индустрия се занимава предимно с облекчаване на мъките от рака и набирането на онкоболни, вместо реално да лекува рака и да сложи край на епидемията? Защо индустрията отказва да говори за канцерогенните химикали или за противораковото действие на витамин D?
• Защо все още разрешават използването на токсични хранителни добавки? Каква е истинската история зад решението на Агенцията за регулация на храните и лекарствата да разреши употребата на аспартама като подсладител? Защо тази Агенция от няколко десетилетия отказва да говори по предходния въпрос?
• Защо медико-полицейската държава вече си позволява да изпраща въоръжени мъже, за да принуждават родителите да дрогират децата си с лекарства? Що за медицинска система е тази, която смята за необходимо да използва насилие, за да получава подчинение?
• Защо Бил Клинтън бомбардира Судан точно в разгара на кризата с Моника Люински? Защо Обама ненадейно обяви смъртта на Бин Ладен точно в разгара на скандалите около акта му за раждане и рожденото му място?
• Защо продължава „войната срещу дрогата“, когато прилаганите безумни мерки отдавна се доказаха като неефективни? Защо не се говори за факта, че тази война единствено увеличава броя на хората в затворите, а търговците на наркотици стават още по-богати, защото се вдига цената на стоката им?
• Защо Агенцията по сигурността на транспорта (TSA) продължава да бърка в гащите ни, след като знаем, че Осама вече е мъртъв? Нима не беше той причината, която създаде TSA с нейните 60 хиляди агенти?
Един интелигентен човек, способен на критична мисъл, ще си задава такива и много други въпроси. Най-малкото защото те задоволяват вроденото човешко любопитство. Но лековерният човек ще направи друго — той ще атакува тези, които задават въпроси. Дори само заради „наглостта“ им да задават такива въпроси. (О, Майк, знам, знам… На мен ли го казваш, брате! – бел. Стопанина)
(…Съкратен абзац за американски знаменитости, които в различна степен и по различен повод задават въпроси като горните…)
Тези, които задаваме въпроси, не само дразним властолюбците, но всъщност сме много опасни. Защото най-опасното занимание днес е да помагаш на другите да се пробудят за нещата, които реално се случват около тях.
Думата „пробуждане“ е толкова силно мразена от мрежата корпорации, политици и медийни клакьори, че те биха направили всичко по силите си да предотвратят каквото и да било пробуждане. Стабилността на Матрицата, както знаем, зависи от вярата на хората в илюзиите.
От друга страна, много по-лесно можеш да властваш, ако хората просто вярват на всичко, което им кажеш. Лековерните хорица са най-добрите гласоподаватели и перфектните роби. Но пък са отвратителни събеседници.
Байовци, Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение.Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди”. Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят.
За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край.Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Аз неведнъж съм ви казвал: ”Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски1873 г.
в.Търговски вестник
…
Ето, какво казва самият Миралай Тефик Бей, след като Левски е осъден на смърт: – Хитър и прозорлив е… Умен, има честни очи, които дълбоко в мене гледат… Ако не бях турчин и не бях Миралай, щях да тръгна след този човек! – Ти си луд, Тефик Бей! – възкликва Орхан Бей. – Неговите дири свършват до бесилото. – Не! Започват от бесилото! Ти нищо не разбираш – ние с тебе живеем, за да умрем. Той умира, за да живее!
Данни от регистър БУЛСТАТ Код по БУЛСТАТ: 831109991
Фирма, правна форма: СДРУЖЕНИЕ “СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ“ Сдружение, юридическо лице, неправителствена организация Фирмено дело: 14642/1991 Дата на вписване на последно решение: 22.09.1995 Решение № (2) на Софийски градски съд, Регистър 5, Стр: 5 Адрес на седалище: ГР. СОФИЯ, общ. СТОЛИЧНА, ул. Г.С.РАКОВСКИ № 134 Тел.: 02/806479
Статус: развиващ дейност
Управители:
Име: ВАСИЛ СТОЯНОВ ГОЦЕВ, BGR, ЕГН: 2907….., член на колективен орган на управл.
Име: ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ, BGR, ЕГН: 491223…, управляващ
Име: ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ, BGR, ЕГН: 491223…, член на колективен орган на управл.
Име: АЛЕКСАНДЪР ДИМОВ БОЖКОВ, BGR, ЕГН: 510809…, член на колективен орган на управл.
Име: ПЕТЪР СТЕФАНОВ СТОЯНОВ, BGR, ЕГН: 520525…, член на колективен орган на управл.
Име: ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ, BGR, ЕГН: 551121…, член на колективен орган на управл.
Име: НАДЕЖДА НИКОЛОВА МИХАЙЛОВА, BGR, ЕГН: 620809…, член на колективен орган на управл.
Данни от Националния осигурителен институт Допълнителна информация: Активност – развиващ дейност Източници на финансиране – спец.фондове за финанс.на непр.орг. 100% Колективен орган на управление – Управителен съвет Основен източник на финансиране – Приходи на неправит. организации Форма на собственост – частна 100% Форма на счетоводно записване – двустранно счетоводство Институционален сектор – СЕКТОР НЕТЪРГОВСКИ ОРГАНИЗАЦИИ, ОБСЛУЖВАЩИ ДОМAКИНСТВАТА Национална отрасл. класификация – 9133, Дейности на други организации с нестопанска цел, некласифицирани другаде
Китайската комунистическа партия навърши 90 години и заедно с юбилея си се освобождава от идеологическите си окови. Разрешено е всичко, което носи икономически успех. В сила остава още само еднопартийното владичество.
На Запад Китай предизвиква смесица от възхищение и чувство за заплаха. Управляваната от комунистическа партия страна върви от успех към успех – поне в икономическо отношение. От 1980 година насам китайският БВП е нарастнал тридисетократно. Китай в момента е втората по мощ икономика в света. МВФ изхожда от презумцията, че до 2020 година Китай ще изпревари САЩ и ще стане най-могъщата икономика. Пекинското правителство разполага с валутни резерви в размер на три трилиона долара – тенденцията е възходяща. Междувременно китайски фирми закупуват чуждестранни предприятия, правителството инвестира милиарди в научни изследвания. Китайските комунисти въведоха пазарното стопанство и създадоха благосъстояние. В Китай живеят почти 400.000 доларови милионери. Само в САЩ, Япония и Германия има повече.
„Няма значение дали котката е черна или бяла – докато лови мишки, тя е добра котка.“ Това изречение на Дън Сяопин, който в началото на 80-те години въведе стопанските реформи в Китай, олицетворява и характера на партията. „Прагматизъм, вместо идеология, разрешено е всичко, което обещава икономически успех“, твърди Йозеф Чен, политолог в университета в Хонг Конг.
Отпартиянаработниците в партиянаелита
Комунистическата партия на Китай има зад гърба си 90-годишна история на възходи и падения: в партизанска война тя си извоюва властта и обединява страната. Вследствие на авантюристичната си икономическа политика, партията предизвиква най-страшната гладна криза в мирно време. Културната революция пък разединява населението. Преди 30 години китайските комунисти отварят страната към света.
Междувременно партията на работниците и селяните се е превърнала в партия на елитите. От общо 80 милиона партийни членове, само 7 милиона са работници. Това е по-малко от десет процента от общата партийна маса. От 2002 година и предприемачи могат да стават членове на партията. А този, който иска да членува в партията, трябва да се подложи на тежка изборна процедура. Само най-способните кандидати биват приемани. От деветимата членове на постоянната комисия на Политбюрото /най-тесният властови кръг/ осем са инженери.
Икономическигъвкавакатокаучук
Мерките, с които комунистическата партия управлява страната, на пръв поглед не пасват на китайския турбокапитализъм. Все още политическите директиви са раздпределени на петилетки. Държавните предприятия доминират икономиката, често за сметка на частните предприемачи.
В Китай няма лична собственост на земя. Партийните училища продължават да преподават марксизъм-ленинизъм и заветите на Мао. Същевременно страната чупи всякакви рекорди. Всяко година икономиката бележи ръст от 10 процента и повече. Партията нарича своя стопански модел „социалистическа пазарна икономика с китайски особености“.
Китайският експеримент
Независимо от икономическите успехи не бива да забравяме за невероятните проблеми, с които се бори Китай. Според политолога Еберхард Зандшнайдер комунистическата партия на Китай не е успяла досега да създаде социална справедливост. През полеследните години ножицата между бедни и богати се е разтворила още повече и китайската комунистическа партия се е отдаличила от основната цел на социализма – социалната спрведливост – повече, откогато и да било.
Обхватните политически реформи в Китай остават табу. Еднопартийното владичество е непокътнато. Съдебната система е подчинена на партията. Онзи, който постави под съмнение ръководната роля на партията, го грози затвор. Комунистичаската партия на Китай започна най-големия политически и социален експеримент на 21-ви век. За много държави китайският модел с капиталистическа икономика и авторитарна политика е алтернатива на западната демокрация. Твърдият подход на Пекин спрямо инакомислещите обаче показва, че самите ръководители знаят, че този експеримент може бързо да приключи.
Предложението, което направи депутатът Т. Великов по време на вота на недоверие, Станишев да прибере Ив. Костов в БСП е много оригинално, за което искрено го поздравявам. Това е изключително точно попадение и съжалявам, че не съм се сетил досега за него. Която детайлен анализатор костовед и задкулисен познавач на живота на Иван Йорданов Костов, намирам доста сходства в мисленето и прагматиката на този тъмносин политически титан, близки до тези на Станишев. Ако трябва да конкретизирам, трудно бих бил накратко да изчерпя темата, но все пак някои основни прилики няма как да не ги опиша.
Още повече, че тези дни на среща в Лондон с водещи консерватори, без да подозирам за предложението на г-н Великов, бях категорично откровен: „Дясното в България е толкова измамно и фалшиво, че дори изумруда с многоцветието си не би го обхванал.”
Кормчията Костов е като потъващ „Титатик”, но проявява способности на балкански факир: едно говори, друго подготвя, трето прави, четвърто обяснява, а пето реализира. Непоправим чародей на наглостта, съчетана с безскрупулна безнравственост, язвителна и подла човекомразност, политическа безпринципност и хамелеонщина.
Но защо наистина мястото на Иван Костов е в БСП?
Ето пет тези в подкрепа на горното:
1. Между 11-14.ХІІ. 1991 г. в София в Партийния дом се проведе 40 конгрес на БСП. СДС управляваше България вече втори месец и бяха решили да обявят БСП извън закона, но интелигентно и без сътресения. СДС имаха решение да не се допусне конгреса да се проведе в партийния дом, като начало по извеждането на столетницата от държавната собственост. В БСП знаехме за тези намерения на управляващите и бяхме осигурили Спортната зала в Студентския град за провеждането на конгреса. Ние, тогавашните реформатори, очаквахме, че ако този конгрес се състои извън обичайното място, извън партийния дом, БСП щеше да се разцепи и проживковското крило няма да успее отново да се наложи. Тогава разчетеното социал-демократизиране ва комунистическата партия щеше да стане факт, а й Дертлиев и Европейската левица бяха осъзнали необходимостта от това.
Иван Костов получи задача от БСП и той остави конгреса да се състои в партийния дом. Канцелариите на орг.отдела и вътрешно партийния апарат от времето на БКП овладяха ситуацията и направиха всичко възможно новите политически органи на БСП след конгреса да нямат нищо общо с реформаторите.
По този начин, ние, антиживковистите, останахме с пръст в устата, а Иван Костов осигури запазването на мастодонта БСП и по този начин подпомогна избирането на Жан Виденов.
Първата работа на Жан бе да нарочи по места и в центъра всички онези, които бяха за основната реформа. Той започна и проведе през следващите 60 месеца ожесточена борба с реформаторите в БСП, а остави на пълно спокойствие опозиционера Иван Костов, за да му предаде впоследствие и цялата власт. Затова днес Станишев трябва да приеме Костов в редиците на БСП.
Защото същият Костов има голям, решаващ принос за запазването на БСП в днешния й вид.
2. След случилото се на Боянските ливади през август 1992 г. СДС стартира към своето бъдещо насипно състояние. Тренчев беше успял да хване дирята на сянката на Иван Костов, но нямаше целия инструментариум да я пресече.
Между 15-17 октомври 1992 г. от затвора Андрей Луканов даде указание да задвижим махалото на сътресението в СДС, пазейки прецизно образа на Иван Костов. Иван Йорданов като добър последовател на Макиавели, бързо усети, че идва звездният му шанс и свърши „прекрасната” си разрушителна роля в кабинета на Филип Димитров. Две седмици след това, на заседание на МС, той убеди премиера, че е нужно „ да се предприемат някои мерки, които да докажат, че кабинетът е стабилен”, т.е. да се поиска вот на доверие.
Филип Димитров, омагьосан от разномислието и силата на речта на Алекс Алексиев и омотан от празнодумството на една кохорта псевдокорифеи около него, изглеждаше като марсианец .
Костов бе на крачка от целта си и на 13/14 ноември 1992 г., когато успя да убеди Филип за вота на доверие. На 20 ноември 1992 г. късно следобед на бодрия и празнично облечен като бъдещ министър на войната Христо Бисеров му се прекърши силата. Кабинетът падна и той осъзна, че може би никога няма да стане министър и няма като такъв да остане в историята на България. На Бисеров ще му трябват още цели 8 години, до май 2000 г., за да разбере, че Костов, по схемата на БСП, е съборил кабинета на Ф.Димитров, само с 10 изречения. Без да член на СДС, Иван успя да разбие напълно Съюза на демократите, като по този начин си осигури правото да получи ключа на „Раковски” 134.
Ако Костов, не беше съхранил БСП, Станишев вече
10 години щеше да се лута без работа.
3. След като подрани с кандидатурата си за премиер за първи път /9-12 декември 1992 г./ макар че го предложихме, дори открито от БСП, Костов бе помолен да почака. И той твърде педантично и търпеливо изпълни това изискване. За това търпение на Костов могат твърде добре да разкажат Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Но те едва ли ще пожелаят да сторят това.
По онова време имах някакви, да кажем, сериозни контакти и връзки с лабораторията на Венцел Райчев / без Кънчо и Андрей да знаят/ и мога да докажа как БСП направи Костов лидер на СДС, а после го подготви и за премиер.
През юни 1996 г. Андрей Карлович уреди чрез Джордж Буш-старши приемането на Костов в Белия дом. Посещението бе подготвено старателно и с най-големи подробности, и въпреки разстрела на Луканов – на 2 октомври – в края на ноември 1996 г. посещението бе проведено. Костов замина за САЩ с цялостна, детайлирана картина за състоянието на банковата ни система, за всички наличности и бъдещи ангажименти по плащанията. Без преувеличение мога да кажа, че Костов знаеше много повече от Жан Виденов и Румен Гечев взети заедно. А пък те и много не се интересуваха от тези неща.
Няколко човека, в продължение на цели 3 месеца, подготвяхме тази пълна информация за състоянието на страната след 18 март 1996 г. за нуждите на Луканов. Информацията обхващаше цялото стопанство, по раздели и отрасли, както и подробни детайли за банковата ни система, включително и преизчислявания за модел на валутен борд, които бяха готови още през септември 1996 г.
След смъртта на Луканов, бившият му колега Вакил Ванов ги занесе на Иван Костов, а пред Ванов аз разговарях по телефона целево с Костов. С тези материали, а не с негови изчисления и анализи Командира замина за Америка и бе припознат като бъдещ министър-председател.
Днес лъжецът И. Й. Костов, ми приписва виновност за хиперинфлацията в България или за търговските банки, макар че никога през живота си не съм отговарял за банковия надзор. За това какво стана между 6 декември 1996 г. и 7 януари 1997 г.не мога да разкажа, защото ще наруша закона като длъжностно лице. През този период обаче Андрей Райчев и Кънчо Стоев имаха 17 известни на мен срещи с лидера на синята опозиция. Точно на тези срещи е станало ясно как БСП ще осигури премиерския пост на Иван Йорданов Костов.
Две седмици преди да стане президент на СДС, на 20 януари 1097 г., Петър Стоянов едва ли е очаквал, че неговият партиен началник е ръководен от дългата ръка на „Позитано”. Затова днес мястото на бившия Командир е отново в БСП и Станишев трябва да го покани да се завърне при своите.
.
4. Като прие изцяло задкулисната връзка и гаранциите дадени от Райчев- Стойчев за легитимирането му като бъдещ премиер, Иван Костов успя твърде рано да се отдели от възможността Кольо Добрев директно да го процедира. Тогава Добрев искаше безболезнено да изведе Жан, лансирайки Първанов . Добрев разбираше, че изхвърля Жан на бунището, макар че му се беше много доверил. Но най-важна задача за БСП бе да ограничи амбициите на Костов. Един непрогнозируем, независим и силен министър-председател можеше да разпердушини каймака на БСП и да ги натика в миша дупка за золумите, които направиха в държавата. И след като изхвърлиха независимият и неподатливият на никакво влияние Жан, Добрев и Първанов стигнаха до т.н. „Неписано споразумение” с Ив. Костов.
Това Споразумение е факт и един ден ще бъде обект на голямо изследване от страна на историците. От една страна то гарантира спокойствие на Г.Първанов и Н.Добрев, а от друга даде на Иван Костов пълна власт и наличието на беззъба опозиция за целия мандат. Както и стана.
БСП получи обещаното – косъм не падна от главите на виновниците за хиперинфлацията, която предизвикаха. Не се потърси никаква отговорност от никого, жестокият антикомунист Костов осигури на елита на БСП пълна ненаказуемост. Заведоха едно наказателно дело срещу Кирил Цочев, най-добрият министър на Жан Виденов и го елиминираха от управленски възможности за цели 15 години.В същото време не бе отменена нито една фалшива приватизационна сделка в ущърб на България, не се върнаха парите от външнотърговските дружества за 1580 млн. долара, не се потърсиха парите като остатък от първия заем на Световната банка. От своя страна БСП не си мръдна пръста за последствията на „икономическата ера” нот управлението на Костов. Над 40 млрд. лв. собственост, бе раздадена за 900 млн.лв и , от които платени на половина. Цялата материална база бе унищожена по-безпощадно от върлуващи варвари. Като настървен завоевател политиката на Костов разруши всичко, което даваше някакъв национален доход. Ликвидацията на българското стопанство е най-значимата регресивна роля на БСП по пътя към нейното олигархоизиране. Тъкмо Иван Костов създаде условията и възможността да се извърши извратената масова приватизация, измислена от „Позитано”, като тя беше премоделирана и използвана като приьом за обсебване и тотална кражба на държавното имущество.
Костовите капиталисти и днес определят приноса на всеки в демократичното българско общество. Те издават вестници и списания за култура, политика, поръчват рецензии и публикуват изследвания, обслужващи тяхната „истина” за нова България.
Ето защо Иван Костов трябва да бъде поканен официално от Станишев, да се завърне при своите съглашатели.
Бившия Командир има огромни заслуги към БСП, той е идеално теоретично подготвен, особено по въпроса как с лява ултра демагогия може да се върви към овладяване на дясното у нас. Но този филм е вече към края си!
5. След като дезорганизира цялото си правителство по схемата на зависимостта и обвини половината си министри в корупция, а не ги доказа, Иван Костов стартира нова двулична подмяна. Сменяше силното и работещото със слабото и мимикрийното, но пряко подчинено и доволно предано. На Жотев след години му се случи за да скубе косите, за това, че е подвил гръб на Драгалевския титан. Така го завири царската декларация от 6 април 2001 г. , когато министър-председателят и обкръжението му бяха сигурни, че ще векуват, заради добрата си работа към БСП. Тогава, през май 2001 г., когато Костов разбра, че Белият дом и другите му съюзници са го пуснали по улея към канала, той се втрещи, но не за съдбата на СДС, а за своя имунитет. Ако имаше стопроцентова гаранция за своя имунитет, той нямаше толкова жестоко да се саморазправи със своите.
Но Костов никога не е гледал на СДС като на свои. Той винаги е гледал на сините като сбор от други, които са призвани да работят за него. СДС не беше негово достижение, а натрапено наследство и Костов добре осъзна това. Още през май 1990 г., когато бе сложен на 4 място в Пловдивската листа на СДС, той схвана, че го използват за дубльор. За три дни размишления пред Елена, пред КНСБ и БСП, той проумя най-голямото вътрешно противоречие: бе заслужил да бъде сред първите в оригинала, наречен БСП, а го изпратиха да бъде дубльор в неговото копие!
Стремежът му към оригинала на червените и пренебрежението на сините тежко го нарани, унижи и обиди жестоко. Не го преглътна до края – беше гост в СДС, стана лидер, но натрапник, който всъщност направи всичко да провали синята идея, а накрая я напусна, като остави тялото без своя дух.
Напусна СДС, но си направи с нейните ресурси своя бутикова организация.
В продължение на четири години президентът Петър Стоянов го измъчи допълнително, неговото поведение и автономност твърде силно го дразнеше. Президентът еманципира друга политика, друг стил, друга човечност, друга визия. И не само пред „Събора на Рожен”, когато публично, макар и метафорично, държавният глава извади конфликта на яве.
Командира никога не прости на президента, че го победи нравствено. И му организира унижението с резултата на следващите президентски избори. С изключение на Бонев, на когото не можеше да влияе, Костов обяви Доган за проклятието на България и безпроблемно реализира Първанов на червения килим. „Неписаното споразумение” отново проработи. Резултатът се изравни – 1:1. Първо Първанов чрез Добрев направи Костов премиер и му осигури 4 години спокойствие. После Костов направи Първанов президент, и то в най-тежкият му период, когато в БСП го мразеха и се чудеха как да се отърват от него.
Костов подхлъзна и препъна Стоянов, защото президентът вече беше на „ти” с Белия дом. А Белият дом знаеше вече много добре за лошите му привички, знаеха за митниците, за Кольо Самоковеца и никой не можеше да им промени мнението за него. Железният антикомунист Костов, който даваше всичко да бъде харесан от САЩ, из един път ги намрази, а чрез тях и Петър Стоянов. Командира осъзна, че пажът му Бойко Ноев го бламира, че САЩ вече нямат нужда от подобен хитрец на Балканите. И последва Костовото отмъщението към президента на сините, към самите сини, към самото СДС, към дясната идея. Някога публично обяви своите предпочитания за Георги Първанов бъде избран за лидер на БСП, така по-късно задкулисно, с отмъстителна хитрост качи Първанов в спасителната лодка, отвела го до „Княз Дондуков” 2.
Но ето, че идва краят на политическото двуличие – на 14 юни 2011 г. на Станишев му уточняват, че естественото място на Първанов е в БСП. На 17 юни 2011 г. на Станишев му предлагат да си прибере Иван Костов в редовете на БСП, за да си отдъхне и успокои най-сетне дясното пространство.
Все пак всичко трябва да си дойде на мястото. Включително и на героите, както в края на всяка голяма пиеса.
Случайно търсейки инфо съвсем за друг човек попаднах на блога на Стефан Софиянски и с отвращение установих, че вместо да се покрие в миша дупка, този наглец има нахалството да опитва пак да се пласира на блатистата ни политическа сцена… :/
Отначало имах желание да взема отношение изразено под формата на есе, ама придържайки се към максимата в Мрежата, че ‚малкото е повече‘, ще публикувам само този мой шарж, посветен на Мазньото.
С благодарност, за креативната идея на Гергана Дукова. Единственото ѝ условие е, да не се търси печалба от интелектуалния ѝ труд.
Направата може да се осъществи във всяко ателие, където печатат върху текстил, като и им се даде един от изтеглените по-долу файлове. Може и онлайн да се поръчат.
Днес сутринта не можах да повярвам на ушите си, като чух прословутата вчерашна пресконференция, която е дал „доктора“ на икономическите науки (от бай Тошово време, защитена май в братския Съветски съюз), г-н Иван Костов в сградата на ДСБ и по-специално проблясъка му за невъзможната корелация между събитията в Либия (избухването на гражданската война там и повсеместните бунтове в съседни арабски държави, наречени „Арабската пролет“) и международната цена на петрола, както и факта, че това не ни касаело нас, защото ние директно не сме вносители на петрол от там.
Към това има наглостта и да се заинатява и акцентира, че ако някой можел да му докаже известна зависимост между двете събития, той щял да остане доволен.
.
.
Абе другарю Костов, това за корелацията между политически катаклизми и цената на деривати добиващи се в големи количества в същите държави, се се учи във всеки семинар, касаещ търговия на стокови борси и ценни книжа…
„Фундаменталният анализ се отнася до всякаква информация от икономически, политически или друг характер, която може да доведе до изменение в цената на даден финансов инструмент – акция, валута, фючърси и т.н.
Новините могат да бъдат случайни и неочаквани или да представляват периодична информация, която се публикува в икономическият календар.
Към неочакваните новини обикновено спадат тези с политически характер и природни бедствия. Те са тези, които най-силно влияят на пазара, защото са неочаквани и съответно не са калкулирани.
Например избухването на война или революция, оказва значително влияние на финансовите и стокови пазари. Военни действия в страни производителки на петрол довеждат до поскъпване на нефта и от там да се понижи например йената, тъй като японската икономика е силно енергозависима. Силни земетресения или наводнения могат да се отразят негативно на националната валута на дадена страна и т.н.“
.
Този човек (другаря Костов) или няма хал-хабер от икономика и никога през живота си не се е замислял дори, как функционират стоковите борси или е ужасно нагъл лъжец, който те гледа в очите и лъже без да мигне. Кое от двете не мога да преценя, защото и двете качества са му присъщи.
Ама всъщност към другаря Иван Костов не трябва да сме толкова критични, като се има предвид, че неговите икономически познания се основават на това, което той самия е преподавал – Икономика на социализма, т.е. икономиката в една затворена социално планова система, където не действува пазарния принцип, а братските междудържавни взаимоотношения, базирани на Комунистическия интернационал.
Ама и аз защо питам? Ясно е. ГРУ!
Моят съвет към Костов е да ограничи в своята лаборатория, риска от невежество.
ПП. За кой ли път видеото от интервюто – бисер на „икономическата“ мисъл, го трият.
Първо го свалиха от официалната ДСБ страница, а после са го докладвали и на портала Ютюб, да го махнат и от там. Сега го качвам пак, та да видим до кога ще се задържи, там:
http://youtu.be/TGKbPfJ54Zs
Възпитаникът на СССР-школа, изглежда много го е срам, като го сбарат с жълти гащи…
Посрещане на княз Александър І и свитата му в Пловдив на 9 септември 1885 г., гравюри от „The Graphic” (10.Х.1885) и „The Illustrated London News” (22.ІХ.1885).
