From
Dictatorship
to Democracy
Gene Sharp
От диктатура към демокрация
Antworten
Archiv der Kategorie: Политика
Теория на счупените прозорци
.
Как Ню Йорк премахна графитите и стана най-безопасният мегаполис в Америка
През 1980 г. Ню Йорк е истински ад. Всеки ден стават повече от 1500 тежки престъпления. Убийствата са 6-7 в денонощие. Да се ходи нощем по улиците, е опасно, а да се пътува в метрото, е рисковано дори денем. Да те нападне крадец или да срещнеш просяк, си е нещо съвсем нормално. Мръсните сиви платформи са едва осветени. Във вагоните е студено, навсякъде настъпваш боклуци, стените и таваните са изписани до последното местенце с графити.
Ето разказ на очевидци за нюйоркското метро от тези времена:
„След като се редих на безкрайна опашка за жетон, се опитах да го пусна в турникета, но установих, че апаратът е развален. До него стоеше някакъв клошар, беше го счупил и сега настояваше пътниците да му дават жетоните. Един от приятелчетата му се наведе и започна да вади заклещените жетони със зъби и омърля всичко със слюнка. Пътниците бяха прекалено изплашени, за да спорят с тези момчета: „Хубаво, вземай го този жетон, на мен какво ми пука!” Повечето хора минаваха през турникета, без да платят. Беше някаква транспортна версия на Дантевия ад.”
Градът е в лапите на
най-свирепата епидемия от престъпност
в цялата си история.
После се случва нещо необяснимо. Стигайки своя пик към 1990 г., престъпността рязко започва да пада. В следващите няколко години убийствата намаляват с 2/3, а броят на тежките престъпления – наполовина. Към края на десетилетието в метрото стават със 75% по-малко престъпления, отколкото в началото. По някаква причина десетки хиляди психари и престъпници престават да нарушават законите.
Какво се случва? Кой е натиснал вълшебното копче и що за копче е това?
Нарича се „Теория на счупените прозорци”. За нея разказва канадският социолог Малкълм Гладуел в книгата си „Преломен момент” (Malcolm Gladwell: The Tipping Point):
„Счупените стъкла” са рожба на криминалистите Уилсън и Келинг.
Те твърдят, че престъпността е неизбежен резултат от липсата на ред. Ако един прозорец е със счупено стъкло и си стои така, минувачите ще решат, че на никой не му пука и никой за нищо не отговаря. Скоро ще бъдат изпочупени и останалите стъкла и чувството за безнаказаност ще плъзне по цялата улица, изпращайки сигнали из целия квартал. Сигнал,
подканящ към по-сериозни престъпления.
Гладуел се занимава със
социалните епидемии
Той смята, че човек нарушава закона не само (и даже не толкова) заради лоша наследственост или неправилно възпитание. Огромно влияние върху него има онова, което вижда около себе си.
Холандски социолози потвърждават тази идея. Те провеждат серия любопитни експерименти. Например такъв: от стоянката за велосипеди край магазин махат всички кофи за боклук и закачат на кормилата на оставените велосипеди рекламни листовки. Наблюдават колко хора ще изхвърлят листовката на асфалта и на колко ще им е неудобно. Стената на магазина, край която е стоянката, е идеално чиста.
33% от колоездачите изхвърлят листовките на улицата.
Експериментът е повторен, след като стената е намацана с драсканици.
Боклука си изхвърлят вече 69% от колоездачите.
Но да се върнем в Ню Йорк в епохата на дива престъпност. В средата на 80-те в нюйоркското метро е сменено ръководството. Новият директор Дейвид Гън започва своята работа с…
борба срещу графитите
Не може да се каже, че цялата градска общественост се радва на идеята: „Момче, заеми се със сериозните въпроси – технически проблеми, пожарна безопасност, престъпност… Не харчи парите ни за глупости!” Но Гън е инат:
„Графитите са символ на краха на системата. Ако ще започваме преустройство, то на първо място трябва да победим графитите. Не спечелим ли тази битка, никакви реформи няма да се случат. Готови сме да пуснем нови влакове, всеки от които струва по 10 милиона долара, но ако не ги защитим от вандализма, отсега е ясно какво ще се случи. Те ще издържат ден, после ще ги обезобразят.”
И Гън дава команда да се чистят вагоните. Линия след линия. Композиция след композиция. Всеки кирлив вагон, всеки божи ден. „За нас това беше като религиозно служение”, разказва той по-късно.
В края на всеки маршрут
правят пунктове за миене
Щом пристигне вагон с графити по стените, измиват рисунките, докато обръща, в противен случай вагонът изобщо излиза от експлоатация. Мръсните вагони с още неизмитите графити не се смесват с чистите. Гън праща на вандалите ясно послание.
„Имахме депо в Харлем, където вагоните нощуваха – разказва той. – Първата нощ се появиха тийнейджъри и намацаха стените на вагоните с бяла боя. На другата нощ, когато боята изсъхна, дойдоха и направиха контури, а на следващата започнаха да оцветяват всичко това. Тоест – трудиха се три нощи. Ние изчакахме да свършат „работата си”. После взехме и боядисахме всичко. Момчетата се разстроиха до сълзи, но ние не оставихме и следа. Това беше нашият „месидж” за тях: „Искате да утрепете 3 нощи, за да обезобразите влака? Заповядайте! Но никой няма да види какво сте направили…”
През 1990-а началник на транспортната полиция става Уилям Братън. Вместо да се захване със сериозна работа – тежките престъпления, той
се захваща яростно с… гратисчиите
Защо? Новият началник на полицията е убеден – както и в случая с графитите, че огромният брой гратисчии е сигнал за липсата на ред. И насърчава извършването на по-тежки престъпления. По това време в метрото успяват да се промъкнат безплатно 170 хиляди гратисчии. Хлапетата просто прескачат турникетите или пробиват със сила. И ако двама-трима успеят да излъжат системата, околните (които при други обстоятелства не биха нарушавали закона), се присъединяват към тях. Те решават, че щом някой не плаща, те също няма да го правят. Проблемът расте лавинообразно.
Какво прави Братън? Поставя край турникетите по 10 преоблечени полицаи. Те ловят гратисчиите един по един, слагат им белезници и ги подреждат в редичка на перона. Там си стоят, докато не завърши „големият лов”. След това ги съпровождат до полицейския автобус, обискират ги, свалят им отпечатъци от пръстите и ги проверяват в базата данни. Много от тях носят оръжие. Други, оказва се, имат вече проблеми със закона.
„За полицаите това се превърна в истинско Елдорадо – разказвал Братън. – Всяко задържане приличаше на пакет царевични пръчици с изненада. Я да видим какво ще ми се падне сега? Пищов? Нож? А разрешително? Охооо, а на теб ти „виси” убийство!… Много бързо лошите момчета поумняват, започват да оставят оръжието си у дома и да си купуват билетче.”
През 1994-та за кмет на Ню Йорк е избран Рудолф Джулиани. Той прави Братън шеф на градската полиция. В „Уикипедия” пише, че именно Джулиани пръв въвежда в практиката „Теорията на счупените прозорци”. Вече знаем, че не е така. Но заслугата на кмета е безспорна – именно той дава заповед тази стратегия
да се развие в цял Ню Йорк
Полицията заема принципно твърда позиция по отношение на дребните престъпления. Арестуват всеки, който пиянства и прави скандали на обществени места. Който хвърля празни бутилки. Всеки, който рисува по стените, прескача турникета в метрото или проси пари от шофьорите за миене на стъкла по кръстовищата. Всеки, хванат да пикае на улицата, заминава директно в затвора.
Нивото на престъпността в града започва рязко да пада – точно толкова бързо, колкото и в метрото. Началникът на полицията Братън и кметът Джулиани обясняват: „Дребните, незначителни на пръв поглед нарушения служеха като сигнал за извършване на тежки престъпления.”
Верижната реакция е прекъсната
В края на 90-те изцяло криминалният Ню Йорк се превръща в най-безопасния мегаполис на Америка.
Според мен „Теорията на счупените прозорци” е многостранна. Може да се приложи към различни области на живота – общуването, възпитанието на децата, работата…
Айрат Галиуллин, http://galiullin.ru/
Родният чичко Скрудж
.
Иван Костов (Чичко Скрудж): Критиките към нас, вложителите на КТБ, е разюздан популизъм.
Глас от публиката: Ванка и ние искахме милиони да спестим от закуските, ама нещо не ни се отдаде… Ти как го направи?
.
От наследство, не е. В автобиографията си при кандидатстване да влезе в редиците на БКП, собственоръчно е написал „майка – слугиня, баща – ратай“.
Значи до други чалъми е опрял, ама какви ли може да са били те?
Всеки има право до три пъти да познае.
***
Петима души имат общо 300 млн. в КТБ. Още 46 имат депозити над 1 млн. лева. Двама от тях са Иван Костов и Вежди Рашидов. Вторият поне има обяснение за неговите…, а първия трябва или да е фокусник или крадец.
***
Бай Ганьо във Виена
.
„Гърсон бе, хей! Юн каве – извика бай Ганьо.
– Monsieur! – отзова се пъргавият гарсон.
– Юн каве е апорт газет булгар – поръча бай Ганьо и сетне, като се обърна към мене, добави: – Не съм ги забравил тия ваджии френските.
Гарсонът му донесе кафе и едни зацапани корици, в които бяха прикачени няколко български, издрани по краищата газети.
– Чакай да видим какви новини има, какво става по света – каза бай Ганьо, като разгърна кориците и се задълбочи в политиката. Аз наблюдавах отстрана как той жадно, с наслаждение поглъщаше антрефилетата, усмихваше се и със светнали очи пущаше сегиз-тогиз по едно „браво!“ По едно време, препълнен, види се, с възхищение, обърна се към мене:
– Ех, че ги нацапали! Я слушай да ти прочета…“
Алеко Константинов
I.
Бай Ганьо и Бочоолу вестникаря в центъра на Виена:
– Гърсон бе, хей! Юн каве!
– Ганьо, защо на френски бе, нали сме във Виена? Пък то и сервитьорчето тук е българче.
– Верно, Бочо, но нали съм тук изолиран и се обърквам – добре че са електронните газети да се информирам.
– Ганьо, бе, как ти хрумна да утрепеш Данко Харсъзина – сега ще ни изкара червата този кръволок.
– Млъкни, дрънканици да не слушам! А пък и стените уши имат – кой знае какви ги кроят срещу мене с Дребнорибков.
– Те че ги кроят, кроят ги. И твоят Маймун Хасан, дето толкоз пари му даде, че и бонус башка, и той взе срещу тебе да дрънка. Казвал бил той, че бай Ганю е голям мошеник, ама никой не слушал. Тръгна в телевизията ти с гавази да влиза, реве, че пари си му дължал…
– Ай, айдука му с айдук! Но нейсе, като си курдисам работите пак ще допълзи при мене, на свирка ще свири и кючек ще играе. Ти остави лакардиите, Бочо, ами кажи колко чувалчета докара?
– Докарах, Ганьо, колкото побра самолета, но май ще е за последно, че нашият човек от ВИП-а го уволниха и може да се разприказва.
– Ба, бошлаф! Ще пътуваш с камиона тогава: аз на онова добиче Данко парите си не оставям! В чувалчетата по петстотин ли ги докара?
– Корнишоните са по петстотин в чувал, но лангите излязаха по двеста. Едвам излетяхме бе, Ганьо!
– Какви корнишони…. какви ланги, бе ахмако?!
– Ами… как бе, Ганьо! Гуньо не ти ли каза колко поскъпнали краставиците на пазара във Виена. Решихме да напълним самолета и да ударим кьоравото – и касиерката е вътре в далаверата. Заради нея и един бидон розово масло докарахме.
– О-о-х майко! О-о-х майко! Какво да правя, като само серсеми са край мене… Удар ще получа…
– Недей така, бе, Ганьо – сигурна е тая работа с краставиците!
– Млъкни! Ти си най-големия хайванин! Чета вчера твойта газета и, ако те не познавам, ще взема да река, че и ти си ме предал, бе! „Ганю туй обрал, Ганю онуй прибрал“, а пък Данко – изкипрен целия в бяло, до дясното рамо на Али Язовира и даже пред Данчо Ментата!
– То, Ганьо, такованката… за конспирацията, бе! Не ми връзвай кусур! А то Данко си е едричък, а пък Данчо – фъстък, та затуй тъй излизат на кадрото…
– Бошлаф! Ти, кога искаш, и Руското можеш от Бокал Хайван по-бабаит да изкараш – нали те знам аз, ама нейсе…
– Сериозно, Ганьо, страшно е сега към нас – трябва най-прикрито да действаме! Али и Данко са вдигнали всичко: Дребнорибков арестува наред из банката – и касиерката вече е в кауша. Данчо се дере от телевизора, че със закон банката ти ще вземе и парите й в друга ще прехвърли. Гуверньорът Паликлечков и той е с тях – депутатин май са му обещали да става…
– Така е, Бочо. От главите си и от пуста лакомия теглим. Анадоллука ни изяде главата! Е че то, брате, не е един, не са двама да се справим ние честните хора с тях, бе. Като са плъзнали из Европа на сюрии: анадоллии, арменци, турци, гърци, па лъжат, па мамят света, па тогоз изгорили, па оногоз закърпили – бактисали хората! Затова тук като им замиришеш на някой нашенец – яко дим бягат…
– Ама кажи си сега правичката, бай Ганьо – къде е по-хубаво, във Виена ли, в София ли?
– Млъкни, Бочо, не ме прекъсвай! Така добре я бяхме нагласили у нас! Данко реди обществените нареди, на тогоз скръцне със зъби, на оногоз някоя пара даде, и – всичките тлъсти сметки – ето ти ги у банката. А аз – знаеш ме – съм човек широко скроен, ларж. На никой от тези серсеми, дето сега ни гонят, заем не съм отказал. И какво получавам за награда, Бочо, какво? Маймун Хасан даже срещу мен да вземе да говори!
– Ама ти, Ганьо, си гледай кефа, хич да не те е еня! Аз колко съм те хвалил!… Те викат Ганю такъв, Ганю онакъв. – „Да ме прощавате – викам, – не е тъй.“
II.
Открито писмо на Бай Ганьо до медиите в България:
Уважаеми дами и господа,
Скъпи колеги,
От няколко месеца насам срещу мен е предприета една голяма и мръсна уйдурма! Данко Харсъзина, заедно с Али Язовира, Ментолов и Дребнорибков искат да ми вземат банката, като разклатят доверието в цялата система.
Съветвам ви, господа и дами, да не се мамите на хубавите им думи, и не се вдавайте на техните ласкания, и не вярвайте на разни пръскани от тях слухове и измислици за някакви си липсващи пари, чувалчета и прочее. Изсмуканите от пръстите числа за огромни загуби на банката, лъжи дето и в газетите на Бочоолу ги няма, се разпространяват отдавна от лакеите на тези, които искат да ми я вземат (банката). Не е ли странно, че единствените доводи, приведени от гусин гуверньора Паликлечков, са липсата на досие-папирите на кредитополучателите? Нима някой си мисли, че това е било възможно? Че аз тези досиета ги знам наизуст барабар с папирите, гусин Гуверньор – нали половината са на тези, дето сега ме гонят!
Чии нареди следвате Вие, гусин гуверньор? Защо не допуснахте сахлан акционерите да намерят работещо алъш-вериш решение за банката? Свободата на алъш-вериша е на първо място – държавната регулация идва по подир. Та не можем ли ние с Гуня, Бочоолу и други уважавани търговци да решим проблемите, които и без друго ги няма. Та ние да не сме на гроб камък! Защо подминахте без уважение нашите писмени и устни прошения? Или може би обслужихте интересите на определен кръг от хора (макар че какви хора са тези кръволоци!), около Данко Харсъзина, заинтересовани от това да не изплатят своите задължения към банката?
Гусин Паликлечков,
Вие ме обвинихте, че съм изнесъл в чували огромна сума пари в деня преди поставянето на банката под черезвичайно надзирание! Изнесени били стотици милиони! Краставици, трънки и глогинки! Бочоолу ми е свидетел, че нищо такова не се е случило! Ако лъжа, да пукна! Тъй като на всички стана ясно, че тази уйдурма е режисирана от определен кръг хора, рекетиращи мен и банката в продължение на години, държа да информирам обществеността, че съм дал натурално заверени показания пред Иречека в Прага.
С уважение,
Бай Ганю
III.
Из Закона за банката на Бай Ганьо Балкански (ББГБ), вносители – Али Язовира и Йордан Ментолов:
….
Чл. 1 ББГБ се закрива и се открива нова, здрава банка – Харсъз Банк ООД.
Чл. 2 В Харсъз Банк ООД отиват всички сметки, освен тези на Бай Ганя и свързаните с него лица (най-вече Бочоолу и Гуньо Пелтека). Данко Харсъзина, Маймун Хасан, Али Язовира и свързаните с тях лица, не са свързани лица с Бай Ганьо, колкото и да са били свързани допреди три месеца. Техните пари да не се барат!
Чл. 3 Ако Данко Харсъзина, Маймун Хасан, Али Язовира и свързаните с тях лица не си обслужват или не са си обслужвали заемите, и поради това в балансите на Харсъз Банк ООД се отвори дупка, да се запълни с държавна пара бол!
Чл. 4 Гуверньорът Паликлечков за нищо не е виновен, защото няма нито нужните правомощия, нито нужните способности…
Иван Кутузов – dnevnik.bg
Битката за България. През 1886 г. Австрия и Англия не позволяват на Русия да унищожи българската държавност
.
“България плува и няма да потъне!”…”Ний искаме да живеем в най-тесни отношения с русите, но при едно условие: да не ни бъдат господари те. … С една дума, малко работи има, които могат да ни дадат кураж за продължение на борбата, която досега водихме срещу русите. Но ние ще я продължаваме, че каквото даде Бог.”
Стефан Стамболов пред в. “Таймс” 1886 г.
Август 1886 година. Организираният от Русия преврат срещу Батенберг се е провалил, но ситуацията продължава да бъде силно напрегната и води в крайна сметка до доброволната абдикация на Княза. След абдикацията на княз Александър вътрешнополитическите аспекти на кризата стават значително по-маловажни от нейните външнополитически измерения.
Русия не само не оценява, но и не забелязва позитивния момент в българската позиция. У ръководителите на руската царска дипломация остава погрешното, но твърдо убеждение, че не е възможно да се възстанови и запази руското влияние в България с други средства освен с тези на заплахите и грубия натиск. „Пълно и безусловно подчинение” е линията, която трябва да приеме България, срещу уверенията на Александър III, че ще се грижи бащински за народните интереси. Осъществяването на тази линия не включва непременно окупация, но и не предвижда избирането на български държавен глава. В Петербург разчитат главно на крайната русофилска опозиция около Драган Цанков, която, поставена на власт с руска помощ, би осигурила практически безусловното подчинение на страната. Алтернативата на тази тактика е предизвикването на вътрешни размирици, бунтове и метежи, които да предпоставят „де факто” руската намеса. И единият, и другият вариант не предполагат посочването на кандидатура за българския престол, преди да бъде възстановен руският контрол върху управлението на Княжеството. За осъществяването именно на тази линия, било в едната, или в другата посока, е организирана прочутата в историята на европейската дипломация мисия на генерал-майор барон Николай Каулбарс.
Генералът пристига в София на 13 септември 1886 г. като руски дипломатически агент и едва представил акредитивните си писма, започва да бомбардира правителството с ултимативни ноти, циркуляри и заплашителни писма, с които изисква да се отложат изборите за Велико народно събрание, да се освободят от ареста офицерите детронатори, да се отмени военното положение и др.Той дори предприема обиколка в Северна България, за да призове населението и военните гарнизони към пряка и открита съпротива срещу регентството и правителството, което „не се съобразявало с волята на императора”. По негово предложение два военни клипера акостират на варненското пристанище, изпратени от руското правителство като демонстрация на сила. Тактиката на Каулбарс, която в българската историография и досега често се оценява като „грешка и непохватни действия”, всъщност е драстична, недопустима от всяка гледна точка, намеса във вътрешните работи на страната и крие много рискове от ескалация на напрежението.
Въпреки това българското правителство, избрало пътя на допустимия компромис, проявява извънредна търпимост към действията на генерала-дипломат и отстъпва пред повечето от исканията му. Израз на желанието на България да се помири с Русия дава и Великото народно събрание, което на 29 октомври избира за български княз принц Валдемар, син на датския крал Християн IX и кралица Луиза, близък на руския двор, брат на руската царица Мария. Но по лично внушение на всерусийския император Александър III датският крал отказва избора от името на сина си. Твърдата позиция на Русия логично насочва нещата към разрив и на 6 ноември 1886 г. Николай Каулбарс съобщава на външния министър, че „императорското правителство намира за невъзможно да поддържа сношения с българското правителство в “сегашния му състав”. Руското дипломатическо агентство с целия персонал и консулите напускат страната.
Пропадналият избор на Валдемар Датски и скъсването на руско-българските дипломатически отношения променят параметрите на българската криза. От спор между Русия и България, в който европейската дипломация участва зад кулисите, въпросът за избор на български княз става общоевропейски. Военноморската демонстрация на Русия, както и въобще провокативното поведение на нейната дипломация в България, са рязко и недвусмислено порицани най-напред в Австро-Унгария. Двуединната монархия се обявява против присвоеното от Петербург право сам да решава българския въпрос и настоява това да стане в съгласие със съществуващите договори и като се държи сметка „за справедливите желания на българите”. От своя страна първият министър на кралица Виктория, лорд Робърт Солсбъри, изразява „възмущението и съжалението на цяла Европа”, нейното изумление и дълбоко порицание към руските посегателства „върху правата на един независим народ”.
Позициите на Лондон и Виена предизвикват силно безпокойство у руското правителство, което бърза да оповести в декларация, че ще изчака развоя на събитията и, че „Н. В. Императорът ще действа с мирни средства, без да се отдалечава от постановленията на договорите, поне докато същите договори бъдат съблюдавани от другите сили”. Да се изчака развоят на събитията според езика и практиката на руската дипломация съвсем не означава да се оставят събитията без контрол: Петербург лансира кандидатурата на грузинския княз Николай Мингрели за български владетел, обвързвайки я с предварителното условие за промяна в регентството и правителството и избора на ново Велико народно събрание. Предложението е направено по официален път чрез Високата порта, но всъщност няма за цел да разреши българския въпрос, тъй като от неофициалните сондажи се знае, че кандидатурата няма да бъде приета от Англия, Австро-Унгария и Италия.
За руското правителство е важно да уреди отношенията си с Германия и Австро-Унгария в рамките на изтичащия „съюз на тримата императори” и от изпълнението на тази задача зависи активизирането или въздържането по българския въпрос. Що се отнася до позицията му към България, то тя става непроменена. За император Александър III възстановяването на руското влияние може да стане не чрез избор на княз, а „чрез свалянето на софийските негодяи и замяната им със стабилно временно правителство с руски военен министър“. Единствената надежда на руския самодържец за свалянето на регентството и правителството е във „военното движение” на българските емигранти, които – казва той – „ние трябва да поддържаме материално и с пари”.
И Русия наистина подклажда и подпомага въоръжените метежи, планирани от българските офицери емигранти. В началото на 1887 г. създаденият на румънска територия комитет установява връзка с гарнизоните в Силистра и Русе с оглед подготовката на въоръжено въстание и свалянето на регентството и правителството. Бунтовете в двата града избухват съответно на 17 и 19 февруари, но са бързо и решително потушени, деветима от ръководителите са заловени и осъдени на смърт от военно-полеви съд. Положението в крайграничните райони е овладяно, но нестабилната обстановка в страната, както и опитът на Русия да организира колективна намеса в България, показват опасността от продължаването на безкняжието. В периода до избухването на бунтовете българските държавници успешно отблъскват руския натиск, изчаквайки великите сили да се разберат по кандидатурата за български княз.
След много перипетии, диппломатически совалки и тайни споразумения, които няма да описваме тук, изборът на съдбата пада върху Фердинанд. С пристигането на Кобургския принц в България приключва периодът на регентското управление, а заедно с това и най-острият етап от развитието на българската криза. С персонифицирането на монархическия институт страната излиза от опасното положение на неопределеност, предполагаща и предпоставяща външна намеса. Завършва един цикъл от важни политически промени, най-впечатляващата от които е, че България се отърсва от руската опека, без това да предполага заместването й с нечия друга. Българскитедържавници, предизвикани от грубия и в много отношения оскърбителен за достойнството на държавата руски натиск, си извоюват правото да решават съдбините на своята страна. Независимо от качеството на решенията, коефициентът на тяхната полезност и цената за осъществяването им, преодолян е дълго напластяваният комплекс на „малката и освободена държава”, която не може да има самостоятелна политика. Българската държава доказва, че сама може да реди своята съдба – каквато и да е тя.
Изборът на държавен глава е самостоятелен успех на българската дипломация, победа на политическия курс на националистическите политически среди. В условията на изострящи се международни противоречия, при открито демонстрираната враждебност на Русия регентът Стефан Стамболов, министрите Константин Стоилов и Григор Начович и техните най-близки сътрудници, вдъхновявани от политическия идеал за държавна независимост, имат куража, усета и политическия реализъм да наложат свой изход от кризата -намирането на княз и довеждането му в страната като средство и бариера срещу чуждите вмешателства. Руската намеса в официалната българска политика е елиминирана, без това да означава, че се отваря път за друга. Създадени са благоприятни предпоставки за взаимодействие със сю-зерена Турция, както и за взаимно изгодно сътрудничество с Англия и Австро-Унгария.
extremecentrepoint.com
Драгалевското гуру завлече и Цветан Василев след себе си. Поредният политически провал на Иван Костов
.
В българската политика има двама терминатори. Това са Сергей Станишев и Иван Костов. Последната жертва на Драгалевския стратег стана банкерът Цветан Василев. Как се случи това? Някъде в началото на миналата година, Костов успява да убеди банкера, че е възможно нов политически субект да замени ДПС в българската политика. За да се случи това, трябва да бъдат изпълнени няколко условия.
Първо – правителството на ГЕРБ трябва да падне с гръм и трясък, което да създаде условия за нов дясно-центристки проект. В изпълнението на тази задача се впряга телевизията на Василев TV7 и подчинените му прокурори, които скалъпват аферата Костинброд. Да си припомним, че тогава Иван Костов беше сред тези, които обвиниха ГЕРБ във фалшифициране на изборите.
Второ – Костов предлага на Василев след разгрома на ГЕРБ, в създадения вакум да бъде формирана партията на Бареков. Очаква се, че Бареков ще спечели поне поливната от гласовете на ГЕРБ. Планът на Костов и Василев е след елиминирането на Борисов да бъде създадена коалиция между БСП и Бареков, а доскорошният съюзник ДПС да остане извън властта.
За тяхно най-голямо учудване и наше най-голямо облекчение, както и всеки костов план и този се проваля напълно. Ето една хипотеза как са се развили събитията: ДПС разбират за заговора и чрез подчинената им прокуратура унищожават КТБ, принуждавайки държавните дружества да изтеглят парите си от нея и по този начин създават изкуствена криза на ликвидността. Банкерът се измъква във Виена, а междувременно Пеевски предлага $5 милиона на този, който успее да го ликвидира. Австрийската полиция иска ареста на Пеевски, Цацаров първо арестува, а след това пуска някакви трима нещастни набедени, Бареков употребен и наритан се опитва да ближе рани в ъгъла.
А Костов? Ами, нищо, той потрива ръце. Оставя още една руина след себе си. Поредният му “план”, който за малко да повлече и България.
6 юли 2013 г.:
Борисов обяви, че Цветан Василев и Иван Костов правят нов десен проект
Между собственика на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и доскорошният лидер на ДСБ Иван Костов от години има лична връзка, а в момента двамата правят нов десен проект. Това обяви в интервю за БНТ тази сутрин бившият премиер и водач на ГЕРБ Бойко Борисов.
Така Борисов уточни своя реплика от 29 май – при избора на кабинета „Орешарски“, когато подхвърли пред репортерските микрофони в кулоарите на парламента: „Бих искал да поздравя Цветан Василев – той направи добър проект с това правителство. А и новият проект, който готви за зимата с вашия шеф също е добре подплатен“.
Костов и Цветан Василев са едно и също нещо, заяви днес лидерът на ГЕРБ. По думите му Делян Пеевски е бил добре използван и за няколко часа е станал най-мразеният човек в държавата (след като беше избран от парламента за шеф на ДАНС – бел.ред.). „А неговият покровител Цветан Василев остана чист и си прави сега десен проект“, каза той.
Борисов обясни, че целта била да се използват многолюдните протести, за да се появи нов десен субект в политиката. Проектът бил финансиран от КТБ, медийната среда била създавана от водещия в ТВ7 Николай Бареков чрез конфронтация с ГЕРБ, а Костов дирижирал зад кадър своите, независимо, че публично се оттегли от ръководството на ДСБ след изборите.
Изявлението на Борисов идва ден преди разговарящите за оформяне на “реформаторски блок“ ДСБ, „Движение България на гражданите“, „Зелените“, Народна партия „Свобода и достойнство“ и „Синьо единство“ да обявят своята платформа. Засега десните формации отказват да поканят за разговори ГЕРБ. Лидерът на ДСБ Радан Кънев вече обяви, че партията на Борисов и СДС имат общ път, който обаче бил различен от този на „реформаторския блок“.
В отговор на въпрос Бойко Борисов нарече неверни твърденията, че в края на управлението на тройната коалиция парите на държавни дружества, депозирани в КТБ са наброявали 500 млн. лв, а в края на мандата на ГЕРБ – 1.5 млрд. лв. той заяви също, че медийната империя около банката е била изградена преди идването му на власт. „По наше време нищо не се е случило. Ако бях тръгнал да съсипвам тези медии, щяхте да викате…“, каза бившият премиер.
Интересно развитие на теорията за връзките между Цветан Василев и Иван Костов е публикация в сайта mignews.info от началото на юни т.г. със заглавие:
Костов стана пиар на Цветан Василев
„България без цензура“ на Николай Бареков щеше да е важният фактор в парламента, ако изборите за европарламент бяха за Народно събрание. Това сочи анализ на политическата ситуация на Лабораторията за управление на риска, ръководена от бившия премиер Иван Костов.
От години той и собственикът на КТБ Цветан Василев поддържат близки финансови отношения, а миналата година дори се заговори, че банкерът е тайният спонсор на ДСБ. Факт е, че в 40-ия и 41-ия парламент депутатът Иван Костов никога не повдигна въпроса държавните пари в банката и за инзавията й в медийния сектор. Очевидно финансовите отношения между двамата продължават и в момента, защото Костов обяви близката до банкера партия ББЦ за „важен фактор в политиката“.
…
Костов не отговори на какво се дължи успехът на „България без цензура“, защото анализът не опирал на идеологически, партийни или политически кодове, което би го направило недостоверен. „Ако махнем идеологията и пристрастията, „България без цензура“ е новият решаващ фактор в един бъдещ парламент, ако сега се проведат избори“, каза Костов …
Потвърждение за тази теория не липсват и в публикация на сайта razuznavane.com от 2011 г.
Няколко думи за Цветан Василев. Той притежава 51% от Корпоративна Търговска Банка АД и е основен фактор за бързото израстване на Кръстева и Пеевски като крупни медийни фигури и олигарси, но с благословията на Доган.
Състоянието на Василев се оценява на близо 400 милиона лева, направено предимно при управлението на Иван Костов.
Бизнесменът – банкер е личен приятел на Евгени Бакърджиев, който го свързва с Майкъл Чорни. Така се оформя един „триъгълник”, където се разиграват много пари.
Известно е, че Чорни е изгонен от България, като „заплаха за националната сигурност” и мафиот, но това не му пречи да прави големи и печеливши сделки и да поддържа връзки на високо равнище – Иван Костов, Богомил Бонев, Спас Русев и други..
След забогатяването си Цветан Василев минава изцяло в лагера на Ахмед Доган и става един от най-приближените му и доверени приятели.
Теорията обаче има и друг аспект за връзка между Иван Костов и бившия изпълнителен директор на Корпоративна банка Янко Иванов във Варна и събития разиграли се през 2010 г.
Събитията са описани в публикация на сайта afera.bg:
Връзката между Янко Иванов и Иван Костов лъсва и в един друг скандал, разтърсил Варна през 2010 година.
Тогава братът на Янко Иванов – д-р Красимир Иванов, шеф на Варненската Терапия, е уволнен след скандал, сътворен от вътрешния министър Цветанов с помощта на „достойния му офицер”, бившият директор на варненската вътрешна дирекция Митко Димитров, заради това, че болницата укривала прострелян „бандит”.
Историята се оказва далеч от истината, натрапена от ченгетата и в дъното и стои лична вендета на зам-министър към простреляния, който от никого не се крие. Зам-министърът от правителството на ГЕРБ обаче използва случая и Цветанов за разчистване на лични сметки.
Д-р Красимир Иванов обаче се спряга по онова време в общественото пространство и като кандидат на ДСБ за кмет на Варна и скандала придобива политически привкус.
След драстичното уволнение на д-р Иванов, което излиза от устата лично на премиера Бойко Борисов в телевизионен ефир, Янко Иванов хуква да спасява брат си и не само – целта е скандала да влезе в чаша с вода, за да не последват нататък драстични проверки на имоти, бизнес и имущества.
Костов е бесен, че удрят „негов” човек и влиза в кабинета на Цветан Цветанов, където обаче е сюрпризиран от вътрешния министър Цветан Цветанов, който му пуска на видео предаване на АФЕРА, тогава вървящо по СКАТ телевизия, и го репликира: „Ти, какво, сега, защитаваш антиправителствено предаване ли?!”
Случай, в който обаче връзката между бившия изпълнителен директор на Корпоративна банка Янко Иванов и Иван Костов не само лъсва, но и личи, че е здрава като бетон.
Янко Иванов е свързан с агенция за недвижими имоти, фирма „Дивисима” ООД.
Никак не е без значение и връзката му със сградата на БАН на “Московска”, където пък проект-мениджър е Мина Костова.“
Да, фактите извират от нета, но този е доста конкретен и е взет от човек, който е работил на висока позиция в Корпоративна търговска банка ( КТБ ) от сайта eurochicago.com през 2011 г.:
„Любомир Весов е работил в Корпоративна търговска банка от 2004 до 2008 г. Първоначално е бил прокурист, а от януари 2005 г. до 8 декември 2008 г. – изпълнителен директор.
– Г-н Весов, какъв беше Цветан Василев по времето, в което вие бяхте в Корпоративна търговска банка (КТБ)?
– Той беше председател на надзорния съвет и мажоритарен акционер.
– Имате ли представа кой му е помогнал да стигне до това ниво?
– Когато отидох в тази банка, той вече беше основен акционер. Много пъти съм питал дали наистина е реалният собственик на банката. Имам съмнения за това, съдейки по някои действия, докато бях там. Тези съмнения се тиражират в публичното пространство и банковите среди дори и в момента.
– Какви съмнения имате?
– Съмненията са, че това са пари на българското разузнаване или на руското разузнаване, или изпрани пари от прехода.
Нещо, което няма как да знам по две причини. Първо, тогава не съм бил в банката, и второ, транзакциите не са имали публичност. Това, което съм чел по медиите и съм се опитвал да разбера за себе си, е, че в един момент се появява мистериозен ирландец в банката. Основният въпрос е дали той е внесъл реално капитал, или парите, които е декларирал, не са негови. Това е въпрос, който трябва да се зададе към “Банков надзор” и към службите за сигурност. Имам съмнение за операциите, защото не може този човек току-така да се раздели с капитала си и да изчезне от банката. Ако влезе чужд инвеститор, той иска да излезе с още по-голяма сума. Много хора трябва да си задават въпроси. Това не са въпроси на журналистите, те трябва да информират обществото за свършената работа.
– Има ли г-н Цветан Василев връзка с някоя политическа сила, която му е дала рамо?
– Поне откакто имам представа от банката, там са идвали политици от целия спектър – от най-дясно до най-ляво, националисти, глобалисти, всякакви “-исти”. Според мен това е проблемът, който се поражда с прословутите държавни пари в КТБ. Политиците, които работят с нея, или тя – с тях, са от целия спектър и непрекъснатото увеличаване на държавните средства в КТБ е показателно за това.
Аз съм бил в банката, когато е било правителството на Станишев, а преди това – правителството на НДСВ, и имам представа колко често друг политик – ръководител на дясното, чиято политическа сила тогава беше в опозиция, идваше в банката. А и банката е в центъра на София и се вижда дали влиза председателят на еди-коя си партия, вижда се тази партия има ли сметки в банката, вижда се г-н Василев като публична личност с кои политици се среща в заведение.
Връзката с политически фигури е директна. Не казвам, че има икономическа зависимост. Това може да се види в публичните регистри – дали някой има депозити или кредити от тази банка, какви са условията за обикновен гражданин и за един политик. Дали като е взел кредита, политикът го е върнал след 1-2 месеца и ако е така, откъде са дошли парите и дали това не е пране на пари от нерегламентирани доходи през кредит.
В България като малка държава зависимостта между бизнес, финанси, политика е по-видна и за съжаление очевадна.
– За връзка с Иван Костов ли говорите?
– Стартът на банката като частна тръгва от неговото правителство. Г-н Костов можеше да бъде видян в приемните на КТБ, а често и в кабинета на г-н Василев.Какво са си говорили, ще си остане между нас. От г-н Костов в професионален план може да се научат много неща, в т.ч. и от Мистър Икономика. Г-н Костов не се е крил, като е идвал в банката. Друг е въпросът дали децата не изядоха бащите си. От това, което става в момента, г-н Костов като добър икономист не е много доволен, а като монетарист – не би го допуснал.“
Ето докъде развихме нашата теория на вероятностите в политиката по български със съмнения за връзката между най-известният десен политик Иван Костов и многократно награждаваният банкер Цветан Василев . Повтарям, че засега това е само теория, но интересна и предстояща за отхвърляне или потвърждение в изводите които вие нашите читатели ще направите.
extremecentrepoint.com
Жената на Райко Алексиев го спасява от ДС, за да умре свободен
.
В България се държат така, като че ли райкоалексиевци се раждат всеки ден по сто. А Райко Алексиев е единствен и единствен ще остане. Няма втори като него: художник и карикатурист, писател, журналист, хуморист, снимал е един филм, и марки е печатал – няма нищо, което да не е правил… Това казва съпругата на известния като Фра Дяволо издател на хумористичния вестник „Щурец“ – Весела Алексиева, през 1994 г. в едно от последните си интервюта.
В предвоенна София двамата са не само едно от най-интересните интелектуални семейства. Те са символ на разбирателство и съвършена симбиоза. Когато се запознават, Райко Алексиев вече е сред най-известните сатирични писатели и карикатуристи. Сътрудничи на доста издания, а епиграмите му са толкова сочни, че се превръщат в градски фолклор още преди да е изсъхнало печатарското мастило. Весела (по онова време Грънчарова) пък е обещаваща актриса от Народния театър. Увлечени от общия вихър на политиката, литературата и изкуството, двамата сключват брак през 1932 г.
„Бях щастлива и той беше щастлив. И във всичко му потръгна. Когато поиска от Данаил Крапчев (издателя на вестник „Зора“ – б.а.) заем, за да плати на д-р Добринов, който изроди първия ни син, Крапчев неочаквано отказа. „Какво да правя?“ Райко, казах, този Крапчев, ако беше човек на място, би ти подарил парите. Имаш син, нали, оженил си се, пази достойнството си. Щом в такъв момент не ти дава аванс,
веднага му
пиши, че си
даваш оставката
Това пише в спомените си Весела Алексиева и добавя: „И като почна вестник „Щурец“, в деня, в който излезе първият брой, до 10 ч. се продаде първата партида, след 10 ч. пуснаха втори тираж, пак се продаде всичко. Извъртяха го и трети път.“
„Щурец“ се ражда във фамилното жилище на Алексиеви на шестия етаж в кооперацията на „Цар Освободител“ 33 на 24 декември 1932 г. Хорската мълва разнася, че Фра Дяволо (един от псевдонимите на Райко) е собственик на целия блок, а той не я опровергава с надеждата банките по-лесно да му дават кредити.
Един литър кафе, няколко пакета цигари, още толкова бурканчета с домашно сладко и бебешки плач. Това е изпитаната рецепта на Райко Алексиев за появата на поредния брой на „Щурец“ с тираж 50 000 всяка седмица. А той е човекът вестник. Фра Дяволо сам рисува всичките карикатури, сам пише статиите, фейлетоните, хумористичните миниатюри и епиграмите. Изданието се печата от акционерно дружество „Стрела“, в което дялове има и Алексиев. Той се грижи и за разпространението. Съпругата му Весела пък прави най-голямата жертва за една актриса – напуска Народния театър, за да води счетоводството и да върти къщата.
39-годишният Райко признава, че най-щастливият ден в живота му е онзи, в който среща своята половинка. Кумува им политикът Никола Мушанов. По случай сватбата им колегите на Алексиев от вестник „Зора“ публикуват честитка в рими и я подписват: „От съкратения ергенски тим“. И ако техният отбор е намалял, семейство Алексиеви плавно се увеличава. Раждат им се трима синове, двама от които влюбените кръщават на себе си – Радослав и Веселин. Изключение прави най-малкият Александър (по-известен у нас като Алекс Алексиев, икономически съветник на Филип Димитров и неуспял кандидат за независим евродепутат преди по-малко от месец).
Младата съпруга вярва в таланта на мъжа си и го окуражава да поиска
кредит срещу ипотека на жилището им
Алексиев обещава в програмната статия на първия брой: „Посрещнете с добро око вестник „Щурец“, защото той носи радост в притеснения ви от неволи живот. Той ще ви разказва неуморно за безобидните жалостиви герои от градове и села… Сегиз-тогиз ще ви разказва весели истории и интриги в обществото, ще се смее заедно с вас на своите и вашите недъзи, ще се закача с политиците и политическите партии, племена, групи, крилца и опашки. А когато зърне всички ония, които смущават неговото и вашето спокойствие, свирнята му ще се превърне в освиркване, правдиво и безпристрастно освиркване, каквото заслужават много лица, факти и събития в нашия притеснен от неволи живот“. Първият читател на всеки нов брой е Весела.
Райко Алексиев е любимият художник на втората съпруга на цар Фердинанд – Елеонора фон Ройс-Кьостриц. Чрез доверен придворен тя купува най-малко 15 картини от всяка негова експозиция. Височайшата дама го забелязва още с първия му пейзаж, показан на „Изложба на младите“ през 1913 г. Макар да не е имало възможност да изучава изобразително изкуство, момчето от Пазарджик наистина има талант. Никой не вярва, че през първите си години в София Алексиев спи във вагони за добитък на гарата и не смее да приближи момиче, защото мирише на говежда пикоч. Когато му се скъсват чорапите, той ги рисува върху краката си с черна вакса и непрекъснато подръпва нагръдника си, за да не се забележи, че няма риза под протритото сако. Този тик му остава за цял живот.
Силата му е в злободневните карикатури и тъкмо заради тях го убиват след 9 септември 1944 г. На 8 септември излиза последният брой на „Щурец“, в който има
карикатура на Сталин с окървавена брадва в ръка
Райко Алексиев не измисля сюжетите си, черпи ги от живота. Весела го разбира и не се сърди, когато пропуска вечерята, заслушан в приказките в кръчмата. А когато се върне у дома, бърза да нахвърли дочутата история. „Пишеше като фъртуна. Сякаш беше някакъв предавателен апарат за всичко, което беше „фотографирал“ в града – в кръчмата, в магазина или където се беше събирал с хора“, разказва в спомените си Алексиева.
В продължение на 12 г. като шампион по тираж вестникът се гордее с автори като Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, с карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев.
Няколко седмици преди 9 септември 1944 г. политикът Александър Цанков се отбива в дома на Алексиеви и съзаклятнически шушне на домакина. След като го изпраща, Райко през смях разказва на жена си какви „небивалици“ му е наговорил – страшни неща щели да стават, след като комунистите вземат властта… Кумът им Никола Мушанов е направил на цялото семейство дипломатически паспорти. Весела горещо моли съпруга си да напуснат страната. За пръв път в живота си художникът отхвърля съветите й. „Аз не съм политик. Показвал съм грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат и е вредно за народа. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва“, не отстъпва Райко Алексиев.
Кооперацията им е полуразрушена от бомба, семейството е евакуирано в Чамкория, а Фра Дяволо се заема да постегне апартамента, преди да се върнат. В любимата му сладкарнира на „Цар Освободител“ го арестува лично шефът на Държавна сигурност Лев Главинчев – негов стар приятел.
„Десетина дни след като го бяха отвели, през нощта при мен дойде непознат мъж. Той ми каза: „Госпожо, няма да ви кажа кой съм – така за мен и за вас е по-добре. Вашият мъж е най-жестоко битият човек. Скачаха с обувки върху черния му дроб. Той повръща непрекъснато кръв. помогнете му – страшно е да гледаш как го мъчат!… – разказва в едно от последните си интервюта Весела. – Тогава отидох при Тодор Павлов, който беше регент. Ценеше мъжа ми. Даде ми разписка за пренасяне на Райко в болница, но преди това трябваше да намеря главен лекар, който да му осигури легло. Ходих целия ден, отвсякъде ме гонеха като куче. Най-после научих адреса на д-р Ташо Ташев, главен лекар на Червения кръст, който намери легло. Влязохме в една голяма зала, където мръсотията беше неописуема – кървища, повръщано, кофи за урина, ужас. Спирам се до всяко легло. Всички са като привидения, като пътници за оня свят. Не мога да го позная: той беше жизнен човек, на 51 години, темпераментен, очарователен… Сега видях старец, оплескан в кърви. „Райко, какво е станало, какво са те правили?“ А той беше толкова наплашен, че каза: „Веси, тихо, да не ти направят и на тебе нещо, моля ти се, че децата на кого ще останат.“ Когато наближихме болницата, той извади кръстчето, което му бях дала, и заръча: „Сложи го на Сашко, той е най-малкият, той най-много ще има нужда Господ да е милостив към него“, припомня си Весела Алексиева.
Райко умира в болницата след четири дни. „Той беше
смазан зверски
Това, което са вършили с него, човек не може да го направи, само сатана. Спасих го от ДС, за да умре свободен“, разказва вдовицата.
За да отнемат имуществото на семейството и да узаконят извършеното убийство, Народният съд осъжда вестникаря посмъртно… на смърт с конфискация на имуществото. Весела четири месеца е в единична килия в Дирекцията на народната милиция, където опитват да я пречупят
да стане
доносник
заплашват, че ще изпратят децата в Сибир. Когато не се поддава, я изпращат на лагер в Ножарево, а после я изселват в Дулово. Родителите й приютяват момчетата.
Най-големият син на Райко Алексиев – Радослав, наследява художествената дарба на баща си. Той успява да напусне България едва след като се разболява тежко. Умира в болница в Германия. Алекс завършва английска филология и през 1965 г. бяга в САЩ, където се занимава с политически науки и икономика. Веселин емигрира в Швеция. След него и майка му Весела напуска страната и се установява в Майнц, Германия. Там живее до смъртта си през 1994 г.
„Когато намериш любовта на живота си, тогава успяваш да бъдеш себе си. Това е щастието. Питам се колко ли таланти остават неразкрити от неслучването на тези срещи с любовта… при все че е ясно, такъв от мащаба на Райко Алексиев не се ражда всеки ден. Останалите търсим заместители“, признава вдовицата, която се омъжва отново, но не успява да намери щастието.
http://pressadaily.bg
8 знака, че си абсолютен хейтър!
.
Hater: дума, която може да опише безброй хора от Поколение – Y. Според “Градския речник”, хейтър е някой, който не може да намери щастие за успеха на друго лице. Хейтърите са едни от най-досадните хора, тъй като те винаги ще намерят недостатъка в нещо положително.
Време е да осъзнаем, че омразата е слабост и че не трябва да концентрираме толкова много от нашата енергия в това да мразим някого. Наистина е жалко да бъдеш считан за хейтър. Само защото не можеш да направиш нещо, което някой друг успешно прави, нямаш право да изливаш омразата си върху него. Просто бъди по – усърден следващия път.
Няма причина да мразиш някого, ако не си сигурен в себе си. Само имай в предвид, че съществува една тънка граница между критик и хейтър. Има цели 10 признака,че си хейтър.
Отделяш твърде много сили и време, за да изкопаеш информация за някого.
Ако се отклониш твърде много и се впуснеш в разучаването на личния живот на някого извън всякакви социални мрежи, тогава, приятелю, отиваш твърде далеч. Ти вече си губиш твърде много време и енергия, опитвайки се да изровиш мръсотията на някого, само и само да повдигнеш самочувствието си. Хейтърите обичат да се къпят в недостатъците на другите само за да успокоят своята собствена несигурност.
Никога не ти се е налагало да се справяш със стреса от това, да бъдеш успешен.
ко не печелиш толкова, колкото човека, когото мразиш, то по – добре да спреш. Защо ти е да губиш собственото си време, мразейки някого, когато ти всъщност би трябвало да се усъвършенстваш? Щом имаш време да хейтиш, значи имаш време и да впрегнеш иначе безценните ти и небесни способности в работа и да печелиш. Никой друг не ти е виновен, ако си решил да посветиш своите усилия в нещо, което не е от полза дори на самия теб. Никой не изкарва прехраната си с хейт!
Рядко (ако изобщо) имаш нещо позитивно и конструктивно за казване на когото и да било.
Има разлика между конструктивна критика и хейт. A хейтърът никога няма да даде конструктивна критика, защото това е начин опонентът да спечели пари. Единствената причина хейтър някога да посочи твоите недостатъци е, че защото той иска отсрещният човек да почувства съмнение за това, което прави. Затова никога не оставяй коментарите на хейтърите да стигат до теб, защото всичко, което наистина искат да направят, е да те свалят до тяхното ниво.
Повече си загрижен за успеха на някой друг, отколкото за твоя собствен успех.
Показвайки по – голяма негативна загриженост за чуждия успех, отколкото за своя собствен, доказва, че си хейтър. Иначе казано, защо би изразходвал толкова много време и енергия, притеснявайки се какво и как го прави някой друг само защото ти не би могъл да го направиш по същия начин? Хейтърите обичат да се поставят в позицията на обекта, който хейтят.
Умишлено търсиш негативни детайли, за да омаловажиш нечия история.
Ако по време на цял разговор, обръщаш внимание само на някои негативни детайли и решиш да ги подчертаеш за сметка на другите положителни такива, то ти несъмнено си хейтър. Няма друга причина да изразходваш толкова много енергия, за да се концентрираш върху премеждията на другите хора. Не е готино и трябва да се научиш да отдаваш уважение там, където е необходимо.
Отхвърляш идеята на някого, без дори да му дадеш шанс.
Всеки си има своя мечта и представа за успех. Унищожаването на мечтите на човек е като червена лапма, която свети над главата ти и сигнализира само едно: Ти си пълен хейтър! Какъв човек трябва да си, че да не искаш да видиш как другите постигат своите мечти? Вероятно трябва да прекарваш по – малко време в търсене на пропуските в целите на хората. Излез просто навън и постигни нещо!
Никога не намираш щастие в успехите на другите.
Трудно е да се радваш за някого, който вероятно те е прецакал, когато си опитвал да постигнеш нещо и това е разбираемо. Въпреки това, ако никой не е оказал отрицателно въздействие върху личния ти живот и въпреки това все още се опитваш да дискредитираш нечий успех, тогава сериозно трябва да спреш да хейтиш. Защо ще ненавиждаш някого, който постига нещо, което ти не можеш.? Погледни нагоре към успелите и се опитай да постигнеш същото и със себе си.
Умираш си от кеф, когато недостатъците на някого биват разкрити.
Това са най-кофтите хейтъри. тъй като те често са несигурни и винаги се опитват да се издигнат, унижавайки другите. Ако соченето с пръст към недостатъците на другите, те кара да се чувстваш добре, то тогава наистина трябва да направиш преоценка на живота си. Този тип хора са обикновено самотни и има защо – никой не иска да бъде обкръжен от някой, който се наслаждава на изпитанията и трудностите му.
Моралният извод от цялата история: Ако едно от всички горепосочени неща важи за теб, седни и намери начин да направиш нужната промяна в себе си. Никой не иска да бъде известен като хейтър!
http://cbachvarov.com
Над 15 милиона души говорят български по света
.
http://napred-nazad.com/map.php
„Поне 15 милиона са българоезичните хора по света. Става дума за хора, владеещи български език като матерен“, заяви д-р Ана Кочева от Института за български език при БАН. В бройката, освен населението в пределите на България и близките земи, влизат българи от Банат, Бесерабия, преселници или техни потомци около Букурещ, Прага, Будапеща, Братислава, Виена, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР, Южна и Централна Америка. „Съзнанието на част от тези хора може да не е българско, но езикът е български“, заяви Кочева. Данните тя изнесе на семинар с участието на 170 деца от България, Македония и Сърбия, организиран от фондация „Българска памет“ за 14-и път край Варна.
На форума беше напомнено, че е в ход кампания за вдигане на паметник на цар Самуил в София по повод 1000-годишнината от смъртта му. Организатор е „Българска памет“, съвместно с фонд „13 века България“, Столична община и министерството на културата. Паметникът ще бъде разположен на пресечката между улицата, носеща името на царя и бул. „Патриарх Евтимий“. Откриването е планирано за есента. Самуил ще бъде изобразен изправен, в приблизително реален ръст, като височината на бронзовата фигура заедно с постамента ще е до 5 метра. В основата на паметника ще бъдат изписани три текста, величаещи владетеля – извадки от Битолския надпис и от писмо на Калоян до папа Инокентий III, както и думи на византиеца Йоан Ставракий.
Диян Иванов (segabg.com)
МЕГЛЕНА КУНЕВА – зависимости
.
КАКВО ВИ ГОВОРИ ИЗЛЪЧВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИК МЕГЛЕНА КУНЕВА?.
ПАРИ – ВЛАСТ – ПАРИ !
След изтичане мандата на Кунева и приключване на работата й като комисар в Брюксел, тя е получила “ бонус“ 1 200 000 евро!
Щедри са ръководителите на ЕС, когато става въпрос за раздаване, или по-точно облажване от парите на европейския данъкоплатец, в това число и от нас – българите. За това харчене на милиони, нищо или почти нищо не се говори, освен ако някой журналист „под прикритиене“ не успее да надзърне в европейските тайни. Много въпроси изникват защо Меглена Кунева отказва да приеме съблазнителното предложение да стане ръководител на съветническия екип на първия човек в Европейския съюз Жозе Дуал Барозу, със заплата 17 114 евро и много други бонуси. Интересен е фактът, че за тази длъжност Меглена Кунева е била препоръчата на Барозу не от друг, а от самият Жан Мишел Киарде, Великия Майстор на Великата френска масонска ложа “ Гранд Ориент“, масон с изключително влияние и най-приближен до Барозу.
Не е изключено отказът на Кунева да е предварително обмислен ход на кукловодите, които режисират игрите й. При масонството няма граници и националности, а Киарде е типичен представител на „задкулисието“. Основната цел на масоните е глобализация и ликвидиране влиянието на християнството. Киарде е правил официални декларации поместени в пресата, че „Европа трябва да се дехристианизира“. За тази цел Меглена Кунева е много удобна, защото е католичка.
„На 22 февруари 2010 година жълтите трубадури в България дирижирано започнаха да я хвалят, че отказала заплата от 17 114 евро месечно от Европейската комисия, за да се върне в България. Аз обаче направих проверка и открих интересни факти. В момента, в който напуснат работа, бившите комисари получават бонус от 1 200 000 евро“. „Освен това им се полагат 19 909 евро за преустройване, 322 540 евро „преходни плащания“ в следващите три години и 25 534 евро годишна пенсия, след като навършат 65 години“. „Аз призовавам г-жа Кунева да обнародва данъчната си декларация за последните 5 години“, каза журналистката Колтуклиева в ефира на TV7, без да крие възмущението си, че кандидат-президент излиза пред телевизионните екрани уж ЧИСТА, НЕПОРОЧНА И НЕОБВЪРЗАНА, а се оказва, че крие толкова много факти. Явно, „задкулисието“ на кандидатката за президент е свършила добра работа. Кунева веднага е избрана за член на надзорния борд на БНП „Париба” срещу много високо заплащане – 40 хиляди евро месечно.
Но затова трубадурите мълчат и дума не отронват, нито пък самата Кунева. Дали само заради услужливата й усмивка или за нещо друго, на Общото събрание на акционерите от банка БНП „Париба „Кунева е сред ръководителите на банката. Явно има сериозни заслуги и те вероятно са още от времето, когато беше преговаряща. С цената на лъжи и национално предателство тя успя да затвори блоковете 3 и 4 на АЕЦ“ Козлодуй. Сигурно Кунева има заслуги пред банката и като еврокомисар. Но очевидно най-полезна щеше да им бъде като президент на България. Сега остана възможността водещ политик.
Акционерите на “БНП Париба” одобриха завчера избирането на Меглена Кунева в ръководството на френската банка, предаде Ройтерс от 14-ти Май 2010 г. Проверката на известната журналистка и телевизионна водеща Люба Кулезич показала, че Кунева участва в борда на директорите на банката с мандат до 2012/13 година. „Изпратихме писмо до Париж, в което питахме с какви мотиви е назначена, какво възнаграждение получава, занимава ли се банката с енергийни проекти. Ни вопъл, ни стон. Проверката ми обаче показа, че Кунева е член на борда в качеството си на независим участник. Колко независим обаче може да бъде човек, представен като член на Съвета за европейски политики“?
„Практиката е такава – за консултант се води човек с добър имидж, но всъщност се използват неговите връзки. Реално Кунева търгува с вътрешна информация, която е придобила като член на европейския комисариат“. Бившите й европейски колеги били възмутени от факта, че тя скача от политиката веднага в големия бизнес. Дори Барозу, който я фаворизираше и лансираше, бил огорчен и казал пред други комисари:
„Меглена е нашето голямо разочарование” – разказва източник от Европарламента. Европейската комисия порицава Кунева и приема специално решение и мерки срещу подобни действия, преценявайки, че това е „сериозен конфликт на интереси“. Накъде ли гледа Кунева? Не и към България, а към BNP PARIBAS ! Но това беше по времето на еврокомисарството. Сега вече, някой й нареди да гледа към властта в България.
Меглена Кунева крие, че е закупила огромен апартамент в центъра на Брюксел, който не е декларирала, както е длъжна. Жилището е с площ от 120 квадрата и е в един от най-престижните райони, в близост до Европарламента. Мадам „Йес”, както Кунева е известна за безропотно изпълнение на всяка еврокоманда, е направила покупката на имота през 2007 г. Но е пропуснала да обяви апартамента в годишните си данъчни декларации? За жилището си Кунева е платила около 350 хиляди евро. Миналото на Меглена Кунева – бившия кандидат президент, а сега лидер на собствена партия с големи претенции към властта е забулено в тайна и за него тя умишлено не говори. Избягва да се паказва със съпруга си, а и той очевидно е много“притеснителен“.
Журналистът Григор Лилов разкрива връзките на съпруга на Кунева Андрей Пръмов с „Мултигруп“ – най-голямата престъпна организация в България по време на прехода, според доклад на Държавния департамент на САЩ.
Андрей Пръмов участва като съдружник в „Хърсев и Ко“ – Одитно дружество, основна финансова структура на „Мултигруп“ и ВИС. Емил Хърсев никога не е криел тесните си връзки с ВИС и “Мултигруп”. Финансова къща на Пръмов – “Адлон-Дисконт” е сред най-големите играчи на валутния и финансов пазар при управлението на Любен Беров, т.нар. “сламения човек на мултаците“. Много от нейните операции са със структури на групировката. През това време Кунева е била старши юрисконсулт на Беров и дясна ръка на секретаря му Андрей Делчев. Двамата са активни участници в „Габонската афера“. По данни на WikiLeaks, Емил Хърсев бил Велик секретар на Великата ложа в Българи и финансист на същата. В годините на демокрацията и прехода, когато се разграбват ресурсите на нацията и държавата той бил един от най-влиятелните финансисти. Хърсев бил близък с бившата БКП и Андрей Луканов. Като подуправител на БНБ той добре познавал проблемите с външнотърговския дълг на България, както и това, че те се използват за източване зад граница парите на българския народ. Предполага се, че и той се е възползвал от това.
Съдружник на Пръмов и Хърсев е бил и Златин Саръстов – син на тогавашния директор на “Нефтохим”, тясно обвързан с Илия Павлов и банката на Луканов и олигарха-мафиот Робърт Максуел – Банка земеделски кредит. Във фирмата “Булинвест груп ” до юли 1997 г. са участвали знакови фигури на прехода като банкера Стоян Александров, Александър Томов, Красимир Георгиев – собственик на групировката „Фронтиер“ и бизнесмена Иван Масларов – съпруг на Емилия Масларова. След 1997 г. “Булинвест груп” се преименува на „Фул Макс ООД“. Неин управител е Андрей Пръмов. Участват пак кръга от същите лица. В Търговския регистър не може да се намери никаква информация за фирмата. Нечия веща ръка е “почистила” много усърдно регистъра въпреки законите у нас. Но във фирменото отделение на съда документи навремето имаше, но може би и от там са изчезнали.
Журналистът Григор Лилов обобщава:
„Става дума за кръг, подобен на “Орион” при Жан Виденов, “Олимп” при Иван Костов, или “Сигма” на Милен Велчев при Царя. В една разработка на ЦСБОП от пролетта на 1994 г. се разкрива, че милиони долари буквално са задигнати от Стопанска банка и преведени по лични сметки в две задгранични банки. Документите на службите сочат като отговорни валутните дилъри. Главният дилър тогава е Андрей Пръмов. Разработката потъва дълбоко в секретните каси, като много други. А Пръмов е от недосегаемите. Бащата на Андрей – Иван Пръмов е бил дълго време земеделски министър, а като секретар на ЦК на БКП е отговарял за селското стопанство. Бил е също и шеф на ЦКС, откъдето се е родила банка под егидата на „Мултигруп“. Някои я наричат и банката на СИК, но за мен това са две структури на една голяма фирма майка”казва Лилов.
Андрей Пръмов също е висш масон, макар и не толкова изявен като Емил Хърсев.
„В самия комитет, издигнал Кунева за президент, има активисти свързани с “Мултигруп”. Сред тях е Ирена Комитова – бивша отговорна фигура в Съюза за стопанска инициатива по времето на Валентин Моллов. Съпругът й Виктор Папазов е бил ключова фигура в „Мултигруп“. Стоян Денчев на 27.03.2011 г. пред БТВ споделя: „Като началник на отдел „Строителна и технологична политика“ в Министерски съвет, премиерът Филип Димитров ми каза, че трябва да се срещна с едни хора. Долу на пропуски чакаха Илия Павлов и Виктор Папазов”.
Папазов е бил един от щедрите спонсори и за президентската кампания на Георги Първанов.
Влиятелни лица и съмнителни структури от многобройните метастази на „Мултигруп” се включват активно в инициативния комитет за кандидатурата на Меглена Кунева. Нейният патрон и благодетел Симеон Сакскобургготски когато беше премиер, а Кунева член на правителството, легализира престъпния бизнес и на първо място на приятелите си Илия Павлов и на хазартния бос Васил Божков – „Черепа”, а много „бизнесмени” от фирмите с ”ТРИ” букви направи депутати.
Така че, Кунева и мъжът й не са прекъсвали пъпната си връв с бившите мутри, сега вече с „бели якички“. Много пари направи “ чистата“, „непорочна“ и “ необвързана“ Кунева:
„Червени пари” раздадени на свекър й – бившия секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов;
Милионите на мъжа й които той изработи с ”Мултигруп”, ВИС и многото други групировки и собствени фирми. Милионите, които тя „заработи” в ЕС. Щедрите комисионни и възнаграждения от банка БНП „Париба“ за добрата работа в защита на тяхните интереси в енергетиката. На съвестта на Кунева тежи предателството на нашите енергийни национални интереси, ако има съвест. Повечето от тези пари са крадени или оцапани с кръвта и потта на цял един народ ! Кунева, поддържана и нахъсвана от тези на които служеше, имаше наглостта да се кандидатира за президент на България. А връх на демонстрация на наглост и самонадеяност е ролята й на политик, режисирана от задкулистни кукловоди, чиято цел е да смъкне от власт Бойко Борисов и да разбие партия ГЕРБ.
Кунева знае, че създадената и ръководена от нея партия никога няма да играе първостепенна роля, но целта й е да заеме мястото на Доган и тя да стане политически балансьор в България. Така ще изпълнява по – добре играта на кукловодите!
И Меглена Кунева има наглостта, лицемерието и нахалството да се тупа па гърдите, че е ”ЧИСТА”,”НЕПОРОЧНА”и „НЕОБВЪРЗАНА”!
ЩЕ Й ПОВЯРВАТЕ ЛИ??? ЩЕ ГЛАСУВАТЕ ЛИ ЗА НЕЯ ???
НАРОДЕ ???? – с четири въпросителни е написал в тефтерчето последните си думи ДЯКОНА .
http://razuznavane.com/?p=681