.
.
.
Убеждавам се все повече, че читавите привърженици на ДСБ биват измествани от винаги верни на партията малоумни кретени (полезни идиоти), като бай Сашо Йоцов, каквито са точно по вкуса на Командира. Те са тези, които отблъскват нормалните, които вярваха в ДСБ през 2004/05. Тази политическа формация, май от отдавна нищо креативно не може да измисли и се е съсредоточила в пъпа си… и парламентарните места на група несменяеми лица.
Точно това ме отврати от този сталински тип организация, с подчертан привкус на култ към личността. Затова и се разграничих от нея, въпреки, че навремето доста съм ѝ помагал. Дано не съм се лъгал и тогава, като съм мислел, че ръководството там е искрено и честно. При една не малка част от него, сега сериозно се съмнявам…
.
Та да се върна на основното, за което исках да надраскам тези редове.
Креатурата, бай Сашо Йоцов (alexandar iotzov), „канадския“ изкуфял дъртак, пак се е активизирал и както мои приятели ми споделят от ФБ, дори от мое име си гугука с Кристиан Вигенин.
Държа да отбележа, че и когато имах акаунт във Фейса, никога не съм бил в приятелски контакт с тъмно червени индивиди и то не за друго, ами защото нито желая да ги агитирам, нито пък те биха ми повлияли на решенията. Прекалено различни сме.
Не така обаче смята бай Сашо Йоцов и от мое име е постнал следното изявление на стената на Кристиан Вигенин, вчера:
Stefan Kraev Трябва МВР да бъде подкрепяно в борбата срещу Държавна сигурност ръководена от Алексей Петров, Георги Първанов и Яне Янев. Дългите пипала на Октопода достигнаха до Франция. С милиони са били купени служижелите* от лабораторията само и само да съчинят версията която иска ДС
кликни тук
Бих помолил всеки, ако пак на друго място във Фейса забележи писания от мое име, да ми ги препрати и да уведоми за това администрацията на Фейсбук. Аз самия смятам следващият път, като си дойда в София да проуча с моите адвокати, каква е възможността да осъдя този дърт галош – бай Сашо Йоцов, който не престава да ме ръфа за крачола, ега го забележа…
Да докажа, че взима чужда самоличност и пише от нейно име, не е никакъв проблем, защото вече веднъж в блога ми писа от името на Екатерина Михайлова (от неговия АйПи адрес), като и в лични съобщения ми е признавал, че именно той стои зад фалшивия ми акаунт във ФБ. На времето бях ги постнал тези му писания, като бележки във ФБ, а скрийншотовете от тях, са още в мен…
Но искам предварително да го информирам, че няколкото хиляди лева (може и десетки хиляди да са) на които ще го осъдя да плати за коментари от чужда самоличност (което представлява едно от най-тежките престъпления във виртуалното право, с което съм доста добре запознат, поради естеството на работата ми), до стотинка ще ги даря за бедните деца. По този начин този навлек ще е направил едно добро дело в живота си.
*) Правописните грешки от постинга му не съм поправил, за да не излезе, че манипулирам нещо.
.
.
Днес си отиде един изключително добър мой приятел. Много неща съм научил от него и той до голяма степен е съпричастен на това, което съм в момента, като морал и светоусещане.
Въпреки и доста по-възрастен от мен, младежкият му дух винаги го е поставял наред с другите ми, най-близки приятели.
Отиде си на преклонна възраст. Ще каже някой, че си е поживял достатъчно – дай Боже, всекиму. Може и да е вярно, но това не ме утешава.
Поклон и почивай в мир, приятелю! Сбогом, татко! †
.
.
Само пет са нациите, които са по-нещастни от българите – установи проведено наскоро проучване. България се представя доста зле и в една друга класация – за готовността на хората да помагат на по-бедните и по-нещастните..
България изглежда много зле в графиката на германския седмичник „Ди Цайт“, който измерва страните в света по два показателя: по субективното усещане за щастие на хората и по готовността им да даряват. От списание „Икономист“ наскоро научихме, че българите – заедно с хаитяните – са сред най-нещастните хора в света. А от Световния индекс на благотворителността за 2010 година, който публикува Фондацията Charities Aid разбираме, че българите са сред националностите, които даряват най-малко, и най-рядко практикуват всякакъв вид благотворителност.
Българите – на светлинни години от отличниците
Индексът, впрочем, е изготвен на базата на допитвания на Галъп в 153 страни по света. От тези 153 страни само в 12 хората са по-сдържани в благотворителността от българите: Камбоджа, Пакистан, Румъния, Руанда, Бангладеш, Китай, Литва, Гърция, Сърбия, Украйна, Бурунди, Мадагаскар. Критериите, по които се измерва готовността да помагаш, са: даряване на пари, отделяне на време за благотворителност, отзивчивост да помогнеш на непознат човек.
В България 17 процента от хората са готови да дарят пари, едва 3 на сто биха отделили от свободното си време, за да помогнат, и цели 30% са готови да подкрепят непознат. Ето за сравнение данните на отличниците в класацията – Австралия, Нова Зеландия, Канада, Ирландия, Швейцария, САЩ. В Австралия и Нова Зеландия около 70% от хората са готови да даряват пари, около 40 на сто жертват свободно време за благотворителни цели, а около 60 процента биха помогнали на непознат.
И така, българите не са сред шампионите по благотворителност и… не се чувстват щастливи. Преди две седмици британското списание „Икономист“ излезе със статия под заглавието „Богатите, бедните и България – парите наистина могат да ви купят щастие“. Статията потвърждава опасенията на скептиците, които не вярват на поговорката, че щастието не се купува с пари. Според цитираното изследване колкото по-богата е една държава, толкова по-щастливи се чувстват гражданите й.
България и Хаити: открийте разликите!
В България усещането за щастие е високо точно колкото в Хаити и по-ниско отколкото в Ирак – 3,8 по 10-степенна скала.
Дания, Япония, Германия и САЩ са еднакво богати, но щастието в Дания се оценява с 8, в САЩ – със 7,1, в Германия – с 6,4, в Япония – едва с 6. В Хонг Конг при същото богатство хората се чувстват щастливи на равнище 5,5 – колкото двойно по-бедните португалци. По-нещастни от българите са само хората в Того, Сиера Леоне, Грузия, Буркина Фасо и Коморските острови.
Логичен е въпросът, който негласно поставя публикацията в германския „Ди Цайт“: дали готовността да даряваш и да участваш в благотворителност няма нещо общо с усещането за субективно щастие? Ако отговорът е положителен, тогава лошата класация на българите в двете измервания ще има тъжно обяснение.
http://www.dw-world.de/
.
В самото око на торнадото „Уикилийкс“ Джефри Кунър, президентът на близкия до републиканците американски институт „Едмънд Бърк“, си позволи да отправи чрез пресата твърде зловещо послание: „Ние трябва да се справим с Асанж по същия начин, както с други особено опасни лидери на тероризма.“
С тези той публично подсети държавата, че ако е необходимо, трябва дори да премахне Асанж и отиде твърде далеч зад границата на „новото консервативно мислене“, в името на което съществува институтът му. Така „грамата“ на Кунър потвърди факта, че от Вашингтон през Москва до Пхенян
криптираното политическо мислене
продължава да устоява на всеки опит за „хакване“, защото е отчайващо аналогово.
Нека си припомним затвора „Абу Гариб“ и скандала от 2005 г., с който изгря печалната звезда на рейнджър Линди Инглънд. Тогава в продължение на няколко месеца в интернет прелетяха куп снимки на голи иракчани. Те бяха разхождани от Линди на каишка между килиите или имитираха хомосексуални актове под дулото на автомата й . Така легендата за демократизиращата мисия на САЩ в Ирак бе окончателно компрометирана, а рейнджър Инглънд успя да предизвика няколко ответни атентата, при които загинаха хора.
Звучи като парадокс, но след като тайната кореспонденция на американската дипломация беше разказана от „Уикилийкс“ като сапунена опера, тя не загуби почти нищо от блясъка си. Точно обратното! След атаката на Асанж тя със сигурност натрупа опит и получи полезен урок. Неговото резюме гласи: За да вярва на това, което вижда и чува около себе си, новото поколение информационни консуматори има нужда от различни гаранции за достоверност – отворен код и свободен, нередактиран достъп до фактите.
Сега разкритията за това, че Берлускони е безполезен политик, че нескопосан лифтинг е лишил алчната съпруга на азербайджанския президент от мимика или дори това, че папата се е обявил против влизането на Турция в ЕС, едва ли изненадват или реално застрашават някого. Затова, ако сравним ефекта от течовете по скандала „Инглънд“ с тези от аферата „Асанж“, с ръка на сърцето трябва да признаем, че във втория случай „великата ложа“ на световната дипломация преигра и
без нужда генерира излишни съмнения за гузна съвест
– „Ще обеся Саакашвили за топките!“, казва Путин в разговор с френския си колега по повод нахлуването на руски войски в Грузия.
– „Ще го обесите ли казахте?“, прави се на недочул Саркози.
– „А защо не? Нали американците обесиха Саддам Хюсеин“, отвръща Путин
– „Нима искате да свършите като президента Буш?“, нанася финалния си удар Саркози.
– „Да, тук определено отбелязахте точка“, капитулира Путин.
Този разговор, често цитиран като класика в дипломатическата сдържаност, е поне 10 пъти по-вълнуващ, но и компрометиращ за участниците, отколкото повечето грами, разсекретени от „Уикилийкс“. Той обаче не предизвика международна суматоха, защото изтече от „официален“ източник – един от съветниците на Саркози. С такива вицове „системата“ се разтоварва от стреса и очарова аудиторията с режисирано чувство за хумор.
После отново затваря вратата, за да продължи разговора си на 4 очи с всички съмнения за конспиративност. Точно по тази причина – невъзможния диалог, високомерието и често преднамерената подозрителност – битката със „системата“ винаги е била изнасяна в полето на абстрактното, на ирационалните пориви и романтичните мотиви. От Джордж Оруел през Джак Керуак, до т.нар. поколение Х на покойния Кърт Кобейн, „системата“ е била сатанизирана, обругавана или неглижирана, но никога реално атакувана.
Този път разпиляването на документи за „световната конспирация“ по хиляди сървъри из всички краища на света показа, че изобщо не става дума за модерен романтизъм или революционна екзотика, които обикновено приключват с бягства от действителността. Асанж атакува, почувства се уязвим и се застрахова. Така обаче идеологът на „Уикилийкс“ направи и първата си фатална грешка, която накара дори довчерашните му фенове да си зададат въпроса кой е той –
революционер или терорист
Малко преди да бъде арестуван по обвинение в блудство и сексуално насилие, Асанж заплаши, че ако нещо му се случи, в интернет ще се появи ключ за свалянето на още потресаващи документи през най-големите торентни сайтове. Този път предупреждението стресна не толкова потърпевшите от досегашните му атаки, колкото хората, които вече бяха извикали „Осанна!“.
Въпросите заваляха като град:
1. Какво би станало с тези документи, ако на Асанж нищо не му се случи?
2. Как и защо е извършен подборът на файловете, скрити в сайтовете за пиратско сваляне?
3. Ако наистина е невинен, защо му е на Джулиан Асанж да заплашва враговете си?
4. Ами ако се окаже обикновен амбулантен изнудвач?
5. Кои са ценностите му – собствената неприкосновеност или истината на всяка цена?
И т.н, и т.н…
Опитът за точно позициониране на Асадж поставя още един важен въпрос: кой е източникът на информацията, разпространена от платформата му „Уикилийкс“? Ореолът му на мъченик в името на новия информационен ред все още блести заради силата на легендата, че сам разбива сървърите и източва информацията, паникьосала най-напред Пентагона, а сега и Държавния департамент на САЩ.
Но
образът му на високотехнологичен Робин Худ
би могъл да помръкне само за секунда, ако се установи, че файловете са му предоставяни, за да бъдат разпространявани. „Може ли един журналистически инструмент да бъде толкова важен, колкото свободата на информация“, попита от първата си страница сп. „Тайм“. Ще бъде твърде обезкуражаващо, ако отговорът гласи, че точно идеята за нова свобода на информация е превърната в инструмент.
Неотдавна „Ню Йорк таймс“ публикува разкритието, че опитите за подвеждането на Асанж под съдебна отговорност за шпионаж продължават без успех вече повече от половин година. Препятствие се оказало тълкуване на Закона за шпионажа, направено далеч назад, във времето на американската война във Виетнам. Според него под съдебна отговорност може да бъде подвеждан само източникът на класифицирана информация, но не и този, който я разгласява.
Сега Джулиан Асанж най-вероятно ще стане жертва на друга, малко странна, но в същността си смислена теоретична постановка, този път на шведското законодателство. Според нея скъсването на презерватив по време на полов контакт би могло да превърне всеки сексуален акт в нежелан. Извадена от пикантния контекст на престъпленията, в които хакерът беше обвинен от две шведки, тя всъщност съдържа сериозно предупреждение към евентуалните му последователи.
Асанж се оказа неподготвен за звездния си миг, нямаше визия за бъдещето на проекта си и пренебрегна всички системи за сигурност, без да е готов с алтернатива. И вместо да разбие система, се превърна по-скоро във вирус, който активира всички аларми. Сега дилемата е между двата бутона – „карантина“ или „изтрий завинаги“.
http://www.dnevnik.bg/
.
В многополюсния свят не може да се знае със сигурност кой печели от разкритията на Джулиан Асандж и кой губи. И какъв в крайна сметка е основателят на Уикилийкс – герой или мошеник? Будител или предател?Който иска да разбере случая Уикилийкс, трябва да прочете две по-стари книги: „Предателството през 20 век“ на М. Бовери и тази на Р. Уест „Значението на измяната“.
В книгата си Ребека Уест пише за процеса срещу Уилям Джойс, който под псевдонима Лорд Хъм-Хъм прави радиопропаганда на нацистка Германия. Става дума и за британския военнопленник Джон Еймъри. И двамата биват обесени. Бовери сравнява предателството от страна на профашистки ориентираните поети Кнут Хамсун и Езра Паунд към техните държави със заверата от 20 юли.
Двете авторки анализират хора, които са предали родните си страни във военно време. Бовери и Уест изхождат от тезата, че предателството през 20 век се е превърнало в професия. Според Бовери „днес за герои и мъченици се обявяват онези, които вчера са били екзекутирани като предатели, и обратно, но измяната като явление в обществото остава“. Ребека Уест си обяснява това с факта, че модерният човек отхвърля собствената си идентичност, за да може да си изгради нова.
Основата на предателството – себеомразата?
За Джулиан Асандж не може да се твърди същото, въпреки тежкото – според собствените му думи – детство. Асандж е човек, който се възхищава на собствения си гений, неприятен егоист, подобно на всички попзвезди. Той издига в култ пророците на анархокапитализма на един бездържавен свят, както правеха някои банкери преди Лемън Брадърс да фалират. Асандж е продукт на света, чието управление той силно разклати.
Има обаче една разлика между Асандж и предателите от предишни времена. През Втората световна война и по време на Студената война демокрации и диктатури водят екзистенциална борба едни срещу други. Светът е разделен на две, а предателството означава да дадеш предимство на смъртния враг. В случая на Уикилийкс не може да се говори за такъв вид предателство. В многополюсния свят не може да се знае със сигурност кой печели от разкритията на Асандж и кой губи. Израел напр. не се радва от факта, че целият свят знае, че арабските страни при затворени врати говорят само на една тема: опасността от Иран.
Кого всъщност „предаде“ Асандж?
В качеството си на австралийски гражданин той разкри американски държавни тайни, изложи голям брой политици и застраши живота на западни източници на информация. Но кого всъщност „предаде“ той? В крайна сметка благородният анархист по някакъв начин направи услуга на САЩ.
„Всеки човек трябва да има поне една капка предателство във вените си, ако трябва нациите да не отслабят позициите си“, пише през 1964 година Ребека Уест. От историята на измяната има две поуки. Първо: „шкафовете трябва да се държат затворени“. Второ: правим услуга на предателя, когато се опитваме да попречим на осъществяването на целите му, като ограничаваме свободата на индивида.
http://www.dw-world.de
.
.
Асанж е обвинен, че е изнасилил феминистката Ана Ардин, която го е поканила лятото т.г. в Швеция.
Вечерта след представянето му го моли да дойде на вечеря с раци в нейния дом. После Джулиън остава да нощува при Ана по “пълна програма”.
После австралиецът отива в друг град. Там се повтаря същата “пълна програма”, този път с приятелка на Ана Ардин. И веднага след това се появява иск за изнасилване и от двете жени. Че даже и обвинението, че в отговорен момент Джулиън не ползвал презерватив.
Като студентка Ана Ардин е подавала иск срещу свой състудент за секстормоз, защото я харесал и по време на лекция й пратил есемес с мъжки подтекст.
Сериозно посегателство…
.
PS. Meet Anna Ardin, the political secretary and press officer of the Swedish „Brotherhood Movement,“ a group of Christians from the Social Democratic Party controversial for anti-Semitic speakers to the country.
Meet Wikileaks Founder’s Alleged Sex Victim
.
.
Фалшивата диплома за висше образование на Калина Илиева далеч не възмути повечето българи. Мнозина дори си казаха: „Кадърно момиче, успя да ‚изработи‘ всички!“.
.
.
За българина ловките шарлатани винаги са били обект на уважение и състрадание. Дори да е пострадал, той обикновено не храни лоши чувства към тях, цени техния майсторлък, находчивост, а често и вътрешно им се възхищава.
Дори повече – нарича ги ласкаво „пишкин човек!”, сиреч опитен, сръчен, енергичен индивид. Което обяснява и защо с неизтощимо удоволствие продължава да гледа култовата си кинокомедия от годините на развития социализъм „Опасен чар”, заснета на базата на действителни персонажи и случки.
Естественият порив да се застава на страната на потърпевшия пречи на местните жители до последно да повярват, че миловидната и разговорлива млада жена, на която вчера си отворил вратата си и дори си я поканил на кафе, всъщност е опасна измамничка, завлякла с пари десетки наивни, главно възрастни хора.
Те все още трудно могат да допуснат, че представящи се за депутати, митничари, данъчни служители, застрахователни агенти, дори обикновени инкасатори, са всъщност професионални шарлатани, които намират своите жертви тъкмо сред публиката, която най-много им се радва!
Неотдавна полковник-пенсионер от криминалната полиция разказа в печата за прославени фигури от своя престъпен „контингент”, действали еднакво успешно както по тодорживково време, така и през демокрацията.
Например за неграмотен ром, който през 90-те успял да „преметне” зам.-министър на правосъдието, както и пресата, като основал фиктивно сдружение за подпомагане семействата на лишени от свобода, за което освен държавни субсидии, получил от властите официален кабинет с телефон и служебен автомобил.
Или за артистичната „легенда” в лицето на 25-годишен етнически турчин от Шумен, който с преправен женски глас се представял по телефона за депутатките Емел Етем, Ширин Местан, а и за Весела Драганова, като „събирал помощи” за уж болно дете. Просто шапка да свалиш на такива таланти!
А какво да кажем за удивителния кюстендилски „медик”, който успя да практикува като лекар цяло десетилетие, без да има каквото и да е медицинско образование, и дори се беше кандидатирал в началото на 2002 година за заместник-шеф на болница!
Да не говорим за превърналия се в медийна звезда главен асистент по „Икономикс” в УНСС, който по различни дву- и трицифрени тарифи на заплащане беше уреждал изпити, а ректорът на неговия университет беше допрял до най-известното днес в България бившо ченге, номинирано за президент с прозвището „Октопода”, който като „доцент д-р” в същото учебно заведение трябваше да помогне за разнищване на мошеническата схема.
Бис! Бис! Бис!
През това лято в българския печат незабележимо се прокрадна информация за ареста на банда великотърновски фалшификатори, в чиято частна печатница били открити, представете си, дипломи за професори и академици на „Руска академия по проблемите на сигурността, отбраната и правовия ред”.
Те били подписани от руски генерал и вече надписани с имената на местния митрополит, на бивш ректор на градския университет и на, също бивш, градоначалник и общински съветник от БСП! Връчването не се е състояло по неизвестни причини, но начинанието, несъмнено, е било достойно за адмирации!
Макар и в тесен кръг, обществени овации получиха многобройните фалшификатори на дипломи за основно и средно образование в Шуменско /твърди се, че засега там били заведени над 1000 такива дела !?/, без които неграмотни младежи не можели да вземат шофьорски книжки, както и съпругата и дъщерята на бивш зам.-министър на земеделието от БСП, които според европейското издание „Евронаблюдател” били „усвоили” милионни агросубсидии в евро по европейски програми.
Искрени аплодисменти за ловката си изобратеталеност получиха и близките на петимата висши магистрати, които – регистрирани като крайно нуждаещи се – закупили на безценица наистина безценни имоти на черноморския бряг.
Въобще, плюшеният салон на местния „Болшой театър на VIP-шарлатаните” е разтърсван постояно от бурни аплодисменти! Поводи – колкото щеш! Като освен искрени, овациите са и заслужени! Действително заслужени!
http://www.dw-world.de/
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
Местоживеене: „Hamilton, Ontario“ (хахахахах)
И редовно ми праща поздрави от „там“, акцентирайки на Канада. 😉
Боже, слез и си вземи вересиите. 🙁
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
| IP-Adresse: | 78.142.49.154 | |
| Provider: | PowerNet | |
| Region: | Sofia (BG) |
.
„Канадецът“ мишкувал в София… Боже колко мъка има по тази Земя, причинена от тривиално комплексарство!
.
ПП. „Канадецът“ не само мишкува в София, ами страда от раздвоение на личността и приема в долният постинг самоличността на заместник-председателката на ДСБ, г-жа Екаерина Михайлова.
Надявам се, че г-жа Михайлова ще вземе отношение по въпроса, освен ако не е била на гости при бай Сашо (защото коментара е написан от същото АйПи) и от неговия компютър е писала самата, тя…
.
.
.
.
.
.
.
Ето и текстът на коментара, постван под материала ми „Когато кажеш ‘А’, трябва да имаш смелостта да продължиш и с ‘Б’…“ :
Ekaterina MIhailova 12/02/2010 07:45 AMStefane, iskash li na specialna preskonferenciq pred mediite da iznesem danni za tvoite danuchni izmami, za ukrivaneto na danaci v osobeno golemi razmari i za parite, koito duljish na partiata?.
.
И до днес отношението на Църквата към самоубийците е крайно отрицателно. Не беше толкова отдавна времето, когато църквите отказваха християнско погребение на човек, отнел живота си. Какво се промени в последно време?Обвинението към тях бе, че са унищожили подарения им от Бога живот. Същото отношение към самоубийците срещаме както в Юдаизма, така и в Исляма. Междувременно обаче всички монотеистични религии започнаха да се реформират по отношение на този щекотлив въпрос.
Разчупване на табуто
На траурната церемония по повод смъртта на германския национален вратар по футбол Робърт Енке преди една година, епископката Маргот Кесман не само присъства и погреба по християнски самоубилия се футболист, но дори употреби в речта си част от текста, който феновете на Ливърпул пеят преди началото на всеки домакински двубой на своя отбор. You never walk alone – никога няма да бъдеш сам.
Хиляди бяха дошли, за да кажат последно сбогом на Робърт Енке…положен за поклонение в църква, независимо от това, че се самоуби. Дълго време това би било напълно немислимо.
В самата Библия има малко изказвания по темата за самоубийството. Отношението към хората, отнели живота си, започва да придобива отрицателен характер в началото на 5-и век след Христа, когато именно се прокламира, че животът е дар Божи и човек няма право да го отнема.
Просвещението и църковните догми
Така с годините и вековете самоубийците стават обект на тотално отрицание, тъй като една от божиите заповеди гласи „Не убивай“, а ти я престъпваш, макар и убивайки себе си, но също така се изравняваш с предателя Юда, който се обесва. А това е недопустимо за един вярващ християнин. През 12-ти век църквата дори окачествява самоубийството като смъртен грях.
Едва през епохата на Просвещението, тоест през 18-ти век, се заражда идеята за преосмисляне на отношението към хората, посегнали на живота си. Пруската държава също изиграва своята роля, защото през 1794 година е приет закон, който забранява дискриминацията на самоубийците и им разрешава достойно погребение по християнски. Самите църкви обаче имат нужда от още поне стотина години, за да достигнат онова, което в Прусия започват да практикуват още в края на 18-ти век.
http://www.dw-world.de/