.

По време на драматичните събития в Северна Африка доста външни на арабския свят наблюдатели обясняват, че всичко, което се случва, е заради корупцията и политическата репресия. Но повишаващата се безработица, явните неравенства и покачването на цените на стоките от първа необходимост също са от голямо значение.

И тези наблюдатели не би трябвало да се питат единствено как събитията ще се отразят на региона, а също и какво би се случило в собствените им страни при подобен, макар и не толкова краен икономически натиск.

В глобален план неравенствата в доходите, благосъстоянието и възможностите безспорно днес са по-важни, отколкото във всеки друг момент на изминалия  век. В Европа, Азия и двете Америки предприятията преливат от пари, което е резултат от ефикасните им усилия да генерират големи печалби.

В същото време

„парчето от пая“ за работниците се смалява

заради повишената безработица, намаляването на броя на работните часове и на заплатите.
Парадоксално, проявите на неравенствата в доходите и благосъстоянието като цяло намаляват благодарение на солидния и постоянен ръст на развиващите се пазари. Но хората в дадена страна се сравняват със своите съседи, а не с другите краища на света.

В повечето случаи богатите държави се справят добре. Световните фондови пазари се завръщат. Някои страни регистрират покачване на цените на недвижимите имоти. Ръстът в цените на стоките гарантира високи приходи за собствениците на мини и петролни полета, макар повишаването на цените на основните продукти да води до бунтове, ако не масови революции, в развиващия се свят. Интернет и финансовият сектор продължават да произвеждат със зашеметяващи темпове нови мултимилионери и дори милиардери.

Но продължаващата безработица трайно засяга слабо квалифицираните работници. В Испания, която страда сериозно във финансово отношение, безработицата вече надвишава 20%. А фактът, че в същото време правителството е притискано да предприеме нови строги мерки за справяне с дълговото бреме на страната, не помага за решаването на този проблем.

В действителност заради рекордно високите нива на държавния дълг в повечето страни

малко правителства имат поле за действие

за да отговорят на неравенството с допълнително преразпределение на доходите. Страни като Бразилия вече имат толкова високи нива на трансферни плащания от богатите към бедните, че бъдещите мерки биха засегнали финансовата стабилност и антиинфлационната политика.

Държави като Китай и Русия, в които също се наблюдават високи нива на неравенство, имат по-големи възможности да увеличат преразпределението. Но техните ръководители не се осмеляват да действат дръзко поради страх от дестабилизация на растежа. Германия от своя страна трябва да се грижи не само за своите уязвими граждани, но трябва и да намери средства за съседите си в Южна Европа.

Причините за тези увеличаващи се неравенства са добре познати. Живеем в епоха, в която глобализацията разширява пазара за много талантливите хора, но клони към дъното по отношение на доходите на обикновените служители. От своя страна конкуренцията между държавите за квалифицирани работници и печеливши индустрии не позволява на правителствата да поддържат високи данъчни ставки за богатите.

Социалната мобилност се ограничава и от факта, че богатите хора осигуряват на децата си образование в престижни частни заведения, докато в много страни най-бедните дори не могат да си позволят да изпратят децата си в училище.

През ХІХ век Карл Маркс изследва тенденции на неравнопоставеност в своето време и стига до извода, че капитализмът не може да се поддържа безкрайно с политически средства. И прогнозира, че вероятно това би накарало работниците да се надигнат и да променят системата. Като изключим Куба, Северна Корея, както и няколко леви университета в света, вече никой не приема сериозно Маркс.

Противно на неговите прогнози капитализмът доведе до още по-високи стандарти на живот в продължение на повече от един век, докато опитите да се приложат коренно различни системи се провалиха изключително бързо.

Въпреки това, щом неравенството достига равнища, близки до тези отпреди 100 години, статуквото най-вероятно е уязвимо.

Нестабилността може да се прояви навсякъде

Приблизително четири десетилетия по-рано градските бунтове и масовите демонстрации разтърсиха развития свят и в крайна сметка доведоха до дълбоки социални и политически реформи.
Да, проблемите пред Египет и Тунис днес са значително по-сериозни, отколкото в много други страни.

Корупцията и липсата на капацитет за

отговорни политически реформи са остри проблеми. Но би било много погрешно да мислим, че
съществуващите неравенства ще останат стабилни само защото са възникнали от иновации и растеж.

Как точно ще протече промяната и каква ще бъде крайната форма на новия обществен договор? Трудно е да се спекулира по този въпрос, макар че в повечето страни процесът ще бъде мирен и демократичен. Едно нещо обаче е ясно: неравенствата не са само дългосрочен проблем.

Опасенията за влиянието на неравенството в доходите вече ограничават фискалната и паричната политика както в развитите, така и в развиващите се страни след опитите им да се измъкнат от приетите по време на финансовата криза хиперстимулиращи политики.

И много е вероятно в следващия кръг на глобализацията разликата между печелещите и губещите от нея да се задълбочи още. Неравенството ще е големият жокер в следващото десетилетие на световния растеж, а не само в Северна Африка.

Кенет Рогоф

* Авторът е преподавател по икономика в Харвардския университет и бивш главен икономист на Международния валутен фонд. Текстът е предоставен от Project Syndicate

http://www.dnevnik.bg/