.

До
Г-н Евгени Танчев
Председател на Конституционния съд
на Република България
Копие
г-н Константин Пенчев
Омбудсман
на Република България
Относно: Конституционно дело No4/2012

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

По повод на горепосочения номер дело и във връзка с изразеното от БНБ становище по същото, предлагаме на Вашето внимание настоящето писмо, което изразява вижданията на независими експерти и неправителствени организации. В същото време можете да бъдете уверен, че то се споделя от огромна част от икономическите субекти (граждани и юридически лица), потърпевши от действащата нормативна уредба. За прегледност нашето становище следва логиката и подредбата на аргументите, изложени от БНБ:

1. Безспорно банките са единствените юридичеки лица, които по занятие могат да съчетават дейностите по влогонабиране и кредитиране. Безспорно е също така, че за тях действа лицензионен режим, в рамките на който се налага да изпълняват множество критерии за получаване на лиценз за извършване на банкова дейност. Съгласни сме, че банките подлежат на завишени изисквания по отношение на надзор и отчетност. Вярно е, че нормативната уредба на тяхната дейност е рамкирана от европейско и българско законодателство, които в голям брой случаи са синхронизирани по отношение на
създаваната правна рамка. Не може да се оспори и твърдението, че банковото счетоводство е подчинено на правилата на Закона за счетоводството и Международните счетоводни стандарти, а така също и че банките подлежат на одитиране. Невярно е обаче твърдението, че този комплексен надзорен режим е уникален. На същите правила са подчинени и други субекти в сектора на публичните финанси, а също и застрхователни дружества, инвестиционни фондове, пенсионно-осигурителни дружества, здравни фондове и пр. Всяко едно от тях подлежи на подобен режим, съобразен със спецификата на извършваната от него дейност. Твърдението, че банките извършват дейност: ”несравнима по обем, отговорност и обществено доверие” с други предприятия от финансовия сектор отдаваме на естествената пристрастеност на регулатора към неговите поднадзорни лица, макар да си задаваме закономерния въпрос, дали един толкова пристрастен регулатор наистина е независим и необременен с предпочитания при взимане на решения по отношение на същите поднадзорни лица. Въз основа на всичко гореизложено, авторът на становището прави извод, че действието на атакувания чл.417а л.2 от ГПК е „обективно оправдано с оглед постигане на определени, значими за обществото правни цели” . Подобен извод по никакъв начин не кореспондира с изложената в становището на БНБ до момента аргументация. Използваният метод за обосновка е логически неиздържан, правно неграмотен и фактичеки неправилен. Особеният режим, в който е поставена банковата дейност е факт. Отговорността на банките за средствата на техните вложители също. Взети в съвкупност тези две предпоставки следва да мотивират кредитните институции да осъществяват разумна и предпазлива кредитна дейност. Дейност, която е изцяло подчинена на интересите на същите тези вложители и на обществото като цяло, като се отчитат и интересите на кредитополучателите, които са основен мотор за увеличаване на положителните финансови резултати на същите тези банки. Атакуваният текст на ГПК няма отношение към разумното кредитиране. Напротив, той се отнася към последната фаза на кредитния процес, когато същият вече е приел негативна насока. Принудително изпълнение е налице там, където банките не са „успели” в своята кредитна дейност. Принудителното изпълнение е доказателство, че съответнта банка не е приложила адекватно разумните принципи при оценка и управление на кредитния риск. То се явява показател за провален кредитен процес, за липса на гъвкавост при предоговаряне, за невъзможност за адаптация към променящата се икономическа среда. Със сигурност, дори и най-суфистицираният кредитен процес не може да предпази банките от т.нар. „лоши кредити”, но е сигурно също така, че предоставените от
съществуващата правна система средства за защита на техните интереси, са напълно достатъчни без да се прилага визирания чл.417 ал.2/ГПК. Той сам, не би могъл да предпази никого от недобра кредитна практика. Напротив, неговата употреба води единствено до по-бърза трансформация на проблемите на финансовите институции в проблеми на реалната икономика.

2. По т.2 от коментираното становище можем да отбележим следното. Авторите са прави в констатацията, че има разлика между финансова институция и кредитна институция. Тази констатация обаче не подкрепя твърдението, че неравнопоставеността между тях при реализиране на обезпечения е единственият отговор на съществуващата разлика в предмета на дейност. Няма връзка с това и твърдението, че: „Евентуалните финансови затруднения на банките бързо се отразяват върху платежния процес и обслужването на клиентските плащания”. Както отбелязахме по-горе, финансовите проблеми на една кредитна институция се свързват основно с дефектен кредитен процес, т.е. дефект в основната й дейност, а не с бавна реализация на обезпечения. Дали тези обезпечения се реализират бързо или бавно има значение за деформирането на съответния вторичен пазар. Един пазар, наводнен от обезпечения на банки с лошо кредитиране е вреден дори за самите тях, доколкото неминуемо повлиян от законите на търсенето и предлагането, ще доведе до намалени цени. От тук и банките няма да могат да удовлетворят адекватно своите принудителни изпълнения. Опитът на авторите да включат в групата на финансовите институции единствено небанковите такива не може да бъде подкрепен, доколкото тук влизат и споменатите по-горе застрахователи, пенсионни фондове, здравно-осигурителни дружества и др.

3. Изтъкнатият в т.3 аргумент, че:”правото на свободна стопанска инициатива и изискването за еднакви правни условия … нямат абсолютен характер”, и че това е нееднократна практика на самия Конституционя съд, може да бъде подкрепен само частично. Това е така, защото атакуваният чл.417 ал.2/ГПК представлява транспониране на заварено законодателство. Неговият произход като обща процесуална норма води началото си от 1952г., когато за първи път е поставен като общо правило в действащия тогава процесуален закон. Не е нужно да навлизаме в детайли относно разликите между действащата тогава командно-административна система и днешната икономическа среда. Няма смисъл да търсим паралел между
нуждите на плановото кредитиране и днешните кредитни процеси. Няма да намерим и причина, един текст от онова време да бъде прехвърлен почти без промени в днешното законодателство. Можем само отново да потвърдим нашето убеждение, че той е просто една трансмисия на проблеми между банковия сектор и реалната икономика. Трансмисия, която видно от днешната криза, работи неумолимо добре.

4. От приведените в подкрепа на основната теза аргументи, т. 4 отива най-далече в изопачаване на фактите и некоректната аргументация. На първо място ликвидността на банките не се определя пряко от реализирането на обезпеченията. Запознатите с повече детайли от кредитния процес знаят, че най-сериозно върху банковата ликвидност влияе задължението да се депозират в БНБ провизии за лошите кредити, като за изцяло необслужвните те достигат до 100%. След този момент банката трябва да реализира предоставеното обезпечение. Това обаче корелира единствено с ликвидността на пазара на подобни обезпечения, не и с бързината, с която тя се е снабдила с изпълнителен лист. Останалите разсъждения за натоварването на длъжника с необосновани разходи могат да се приемат с усмивка, доколкото идват от страна, която очевидно неглижира интересите на същите тези кредитополучатели. Подобни чувства будят и последващите аргументи, че отмяната на чл.417 ал.2: „ би се отразила негативно върху ликвидността на банките и наличието на финансов ресурс за предоставянето на нови кредити”. Авторите на писмото очевидно забравят, че кредитирането е финансово-икономически процес, но той е един от многото, изграждащи цялата икономическа среда. Неговото функциониране не следва да се поставя на първо място в ущърб на останалите икономически агенти, а печалбите на банковата система не следва да бъдат приоритет на регулатора, който е призван да се грижа за икономическата и финансовата стабилност, съгласно Чл.2 от ЗБНБ. Заплахата, че отнемането на банковите привилегии ще доведе до: „системен ефект върху целия сектор и икономиката на страната като цяло” потвърждава горния извод, че БНБ не иска или не може да бъде независим регулатор, а се е превърнала в рупор на финансовото лоби. Може би следва да се напомни, че банки, които не са в състояние да осъществяват законосъобразно своята дейност, не следва да бъдат обект на защита, а обект на надзорна интервенция. Подобни негативни оценки за неоправдан отказ за изпълнение на надзорните си задължения БНБ получава нееднократно в страната, както и от високопоставени чужди представители.

5. Привежданите в т.5 аргументи са несъстоятелни по следните причини: Бързината, цел на заповедното произовдство, не може да се сравнява с предоставената на банките привилегия да изваждат изпълнителен лист по извлечение от своите книжа. Това е така, защото при заповедно производство документът, свидетслстващ за наличие и размер на едно задължение, е изходящ от самия длъжник. Неговата право и дееспособност валидират направеното волеизявление, а размерът се извежда от липсата на оспорване от страна на длъжника. По същество изявлението му има характер на извънсъдебно признание. Точно обратен е случаят с банковите книжа. И размера и основанието се извеждат от документите на кредитора, а тяхната ВЯРНОСТ се презумира поради факта, че кредиторът ПОДЛЕЖИ НА ЗАВИШЕН КОНТРОЛ, както е посочено в т.1 от становището на БНБ. Подобна постановка противоречи дори на базовия доказателствен принцип от българското процесулано право, че документ, изходящ от страна не може да служи за доказване на нейното твърдение. Не оспорваме констатацията, че неплатените вземания са дължими. Опсорваме презумпцията, че те са установени по размер, само защото едната страна е банка. Налице е нарастващ обем съдебни решения, при които се отхвърлят претендирани суми от страна на банки, защото Съдът правилно приема, че при формирането на един или друг елемент на кредитното правоотношение съответната кредитна институция е злоупотребила с монополното си положение във вреда на потребителя на финансови услуги.

6. По отношение на довода по т.6 следва да се отбележат няколко съществени пропуска в аргументацията на авторите. Твърди се, че атакувания чл.417 ал.2/ГПК не е нова наредба или компрометиран акт от времето на социализма, а доказало се с времето средство за защита на кредиторите. Цитират се разпоредби на Закона за българската земеделска банка от 1903, във връзка с реда на Закона за гражданското съдопроизводство и Наредбата – закон за Българската земеделска и кооперативна банка от 1934г. От юридическа гледна точка дори само този аргумент на БНБ, изваден от контекста на останалата аргументация доказва, че твърденията й са неоснователни. На първо място става дума за два конкретни закона, даващи привилегии на една конкретна кредитна институция (при 37 действащи банки в годините на Третото българско царство), която в резултат на широкото й използване за нестопански цели е декапитализирана, спасена със стабилизационен заем и преименувана от БЗБ в БЗКБ през 1934г. Особеният статут на тази институция говори за принцип на целесъобразност. Очевидно, предоставянето на подобни извънредни привилегии е ПО
ИЗКЛЮЧЕНИЕ, видно от небходимостта те да бъдат уредени в lex specialis. Сходен е случаят с Българската ипотекарна банка, която е основана в края на 1927 г. с 60% чужд капитал и която работи само няколко години при сходни условия. Професионална оценка на тези финансови импровизации дава Румен Аврамов в „Комуналният капитализъм”, т. І и ІІ, София 2007 г.
От фактическа гледна точка трябва да се подчертае, че никой от досега действащите режими на кредитиране в България не е познавал т.нар. ”плаваща лихва”. Това явление съществува от скоро и позволява на банките едностранно и по свое усмотрение да променят и увеличават лихвите, прилагани по ВЕЧЕ ОТПУСНАТИ кредити. Авторите на разпоредбите, стоящи в основата на днешния чл.417 ал.2/ГПК, със сигурност са искали да облекчат процедурите ПО ЕДНИ ЯСНИ И НЕПРОТИВОРЕЧИВИ кредитни отношения. Това обаче не кореспондира с днешното положение. На първо място днешните банки-кредитори могат почти безконтролно да повишават лихвите по отпуснати кредити въз основа на умишлен пропуск в действащото законодателство (Закон за потребителския кредит). На второ място, кредитополучателите по тези кредити нямат никаква възможност за защита – те следва да преглътнат повишената лихва и да продължат обслужването на кредита под заплахата на облекчената процедура за реализиране на обезпечения. На трето място, подобна привилегия НА ПРАКТИКА СЕ ПРЕДОСТАВЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЗЕМАНИЯ, КОИТО НЕ СА ЛИКВИДНИ И ИЗИСКУЕМИ, ЗАЩОТО ТЕХНИЯТ РАЗМЕР Е СПОРЕН. Това със сигурност противоречи не само на буквата, но и на самия дух на Конституцията, защото превръща гражданите от правни субекти в обекти на банков произвол.

7. Посоченият в т.7 аргумент, че чл.417 ал.2 е в синхрон с Директива 2011/7 на ЕС и ЕП, и Регламент 1896 на ЕС и ЕП отново почива на дефекта логика и юридическа некоректност. От субективна страна цитираните Директива и Регламент се отнасят за икономическите оператори – небанкови институции, доставчици на стоки и услуги, като обхвата на Регламента е опростяване, ускоряване и намаляване разходите за съдебни спорове по трансгранични дела. От обективна – в техния периметър попадат ”неизплатени задължения, по които не съществува правен спор”. Тук определно не се визират банкови кредити, по които една от страните може да променя едностранно условията по кредита, а другата е принудена да търси съдебна защита срещу подобен произвол.
На последно място и като заключение следва да отбележим, че цитираният многократно чл.417 ал.2/ГПК действаше и при предишния Гражданско-процесуален кодекс. Това по никакъв начин не успя да гарантира финансовата стабилност и да предотврати масовите банкови фалити през 1995-1996г. Точно обратното, те отново бяха плод на дефектни кредитни процеси, на безконтролно раздаване на кредити и на откровени корупционни практики. В многократно цитираните в становището на БНБ европейски банкови правила и законодателство са налице множество други решения, които да защитават адекватно интересите и на двете страни, като се търси ограничаване на негативните влияния върху реалната икономика. Такива са механизмите на личната несъстоятелност, такива са познатите в САЩ ипотеки без регрес (non-recourse mortgages), такава е не на последно място и институцията на Финансовия омбудсман, която у нас все още не е създадена, въпреки че Р България е член на ЕС от 2007г. За съжаление решението, намерило практическо приложение в родната финансова действителност е разпоредба от времето на командно-административната икономика, която поставя страните в неравноспоставеност и противоречи на принципа на правовост, прогласен в ЕС.
Във връзка с всичко гореизложено заявяваме нашата подкрепа за становището на Омбудсмана и смятаме, че посоченият член 417 ал.2/ГПК трябва да бъде отменен като противоконституционен и противоречащ на основните принципи на правовата държава.

Становище на Българската Народна Банка

.

.

Веднъж ученик попитал Учителя:

— Учителю, кажи, кой ден е най-добър да отправяме предложения към клиентите?

— Ден? – учудил се Учителят.

— Ден от седмицата или пък определена дата от месеца …

— А-а-а, ден от седмицата… – кимнал Учителят. – Да, разбира се. Този ден е сряда – казал Учителят и хитро погледнал учениците. Те веднага разтворили тетрадките и започнали да записват.

— А ти, защо не записваш? – строго попитал Учителят друг ученик, който седял пред него и се усмихвал.

— Защото знам какво ще кажеш, Учителю! – отвърнал той.

— И какво е то? – намръщил се Учителят и скръстил ръце. Тогава ученикът, който не записвал, казал:

— Че този ден също е във вторник, петък, събота, четвъртък, понеделник и неделя.

— Правилно – кимнал с одобрение Учителят. – Само че първо бих казал петък, а след това вторник.

Учениците се разшумели развълнувано, а един от тях събрал смелост и попитал:

— Учителю, а защо точно в тази последователност?

Учителят отново погледнал ученика, който единствен не записвал и му махнал с ръка:

— Е, кажи най-сетне точния отговор!

— Има само един ден и той е – днес!

http://www.manager.bg/

.

В днешното материалистично общество, повечето от нас, правим оценки за нивото на успешност на другите, на базата на „значките на статуса“, които виждаме у тях (и те самите показват).

Тези значки на статуса включват слънчевите очила, часовника на ръката, автомобила, дамската (или мъжката) чанта, обувките, дрехите и т.н.

Големият проблем с тях обаче е, че в опита си да покажат успех пред обществото, много хора попадат в капана на закупуването на значки на статуса, вместо да управляват парите си мъдро, за да постигнат финансова независимост.

Едно от най-добрите решения, което можете да вземете за себе си и семейството си, е да изберете да не играете на „Играта Значките на статуса.“

Следващия пример илюстрира много точно какво означава това в реалния свят:

Камерън търсеше да си купи нови слънчеви очила. След разходката по магазините, той откри, че избора му се свежда точно до три варианта. Той започна да обмисля решението си за покупка, изключвайки евтините очила, защото те нямаха UV защита, а той не беше готов да направи компромис със здравето си, само за да спести няколко долара.

Очилата марка Oceangear бяха здрави, имаха най-високата UV защита и 1 година гаранция. С две думи, струваха си парите, не бяха надценени.

Очилата Monage, също бяха направени добре и имаха висока UV защита. Обаче и цената им беше с 200 долара по-висока в сравнение с тази на Oceangear.

Камерън осъзна, че разликата в цената е значката на статуса, която се асоциира с носенето на Monage.

Тъй като той и съпругата му бяха решили да не се поддават на изкушението да играят на тази игра, той купил очилата Oceangear, а останалите 200 долара депозирал в банковата си сметка.

Важно е да се отбележи, че решението да не играете „Играта на значките на статуса“ не означава, че трябва да се превърнете в евтин скъперник, който отказва да похарчи дори и цент. Нито означава да правите компромиси по отношение на Вашите желания, като да се лишите от нещо, само в името на спестяването.

Вместо това, е важно идентифицирането на тези продукти, които представляват добра стойност за цената си, без да се оскъпяват ненужно от логото на популярен бранд, асоцииран със значка на статуса.

Чрез прилагането на тази проста финансова философия към решенията за покупка на личните си вещи, дрехи, автомобил, жилище и т.н., можете да спестите хиляди долари. А спестените пари да пренасочите към инвестиции, които Ви носят допълнителен пасивен доход.

Затова, днес искам да Ви подканя да видите „Играта Значки на статуса“ такава, каквато е в действителност – просто един процес по манипулация на съзнанието, разработен от търговците, в опита им да максимизират печалбата на своите компании.

Само си помислете – демонстративното закупуване на скъпи вещи прави ли Ви щастливи? Има ли значение какво говорят хората за Вас, след като вътрешно в себе си, Вие не сте удовлетворени от постигнатото в живота?

http://www.positivespirit.net/

.

Ако на някого му хрумне идеята да формулира десет Божи заповеди за сформирането на икономически и валутен съюз, той сигурно би започнал с „Опознай партньорите си“ и би завършил с „Винаги мери два пъти“. От две години еврозоната е в тежка финансова криза.

Нежеланието на старите еврочленки да гласуват бързи и драстични мерки за помощ произтича главно от представите им доколко хората в периферията на еврозоната са способни да проведат реформи и да се измъкнат от кризата.

Дилемата

Подкрепата за страните в криза с цел рефинансиране на дълговете им би могла да предостврати фалити и отпадане от еврозоната като сигнал към пазарите, че участието във валутния съюз е еднопосочна улица. От друга страна обаче, такава подкрепа означава и морален риск, защото тя освобождава страната-длъжник от натиска на пазарите, от необходимостта да постигат бюджетни излишъци, от нуждата да налагат болезнени икономии и реформи за повишаване на производителността. И двете гледни точки са легитимни.

Ако дадена страна изпадне от евросистемата, това е убедителен сигнал за пазарите, че излизането от зоната е възможно при лесно доказуеми обстоятелства: при наличието на високи квоти на дълговете и дефицитите, водещи до по-високи лихвени надценки, които пък на свой ред са предпоставка за вероятното изпадане в неплатежоспособност. Не е случайно, че еврозоната не предвижда авариен изход.

Системата

Преди 40 години системата Бретън Удс се проваля преди всичко заради това, че е сключен подобен едностранен облог с валутните спекуланти, които контролират външните дисбаланси и налагат девалвации. Бретън Удс е система от твърди, но регулируеми обменни курсове, докато еврозоната е замислена като валутно пространство с твърди и неизменяеми обменни курсове.

Същевременно обаче изглежда неразумно да продължат да се  дават заеми на страни, доказали не само в минало време, че са неспособни да балансират бюджетите си, че не са склонни да пестят, да работят упорито и да провеждат реформи, за да поемат в крайна сметка отново по пътя на икономическия растеж. Тази трудна еквилибристика изисква както подкрепа, за да не изпаднат тези страни от еврозоната, така и контрол върху планината от дългове.

Усилията

Само че строгият бюджетен контрол не е достатъчен: хората в кризисните страни трябва да имат готовност да работят упорито за повишаване на производителността, а и да действат предпазливо, за да предотвратяват прекомерното нарастване на дълга. Силните страни трябва да имат предвид усилията на по-слабите си партньори и техните индивидуални възможности за преодоляване на кризата.

Представата

Образът на необременения от нищо, вечно танцуващ до зори Алексис Зорбас може и да е стимулиращ за туризма, но е вреден за сплотеността в икономическия съюз. Това важи впрочем не само за германците и техните представи за южноевропейците, а и за самите южноевропейци. Хората в страните, люляни от кризата, трябва да проумеят, че сънародниците им работят много упорито, но за съжаление неефективно.

Противно на някои общи представи, хората в Южна Европа се трудят упорито. Цифри от Британската национална статистика и от Евростат сочат, че гърците, редом с австрийците са европейски шампиони по продължителност на средното седмично работно време. Що се отнася до производителността на труда обаче, гърците са едва на 20-то място.

Изходът?

Той е в един мощен и досега неизползван потенциал: традиционните евространи трябва да предават на разтърсваните си от кризата партньори задълбочения си организационен опит и международно утвърдените практики. Така по-закъсалите ще губят по-малко време с негодни мениджърски методи и неефективна бюрокрация и ще могат да наблегнат повече на производството на стоки и услуги.

http://www.dw-world.de/

.

През 1923 година, в Edgewater Beach Hotel в Чикаго се провежда среща на осем от най-богатите хора в света по това време.  Тези осем души, контролират повече пари от правителството на САЩ в дадения период  и икономическо развитие в тази епоха.

.

.

Тези осем души са следните:
– Президентът на най-голямата компания за обработка и направа на стомана в света;
– Президентът на най- голямата газова компания в  Северна Америка;
– Президентът на Ню Йоркската Стокова Борса ( The New York Stock Exchange);
– Най-големия дистрибутор на зърнени изделия в света;
– Един от главните членове на президентския кабинет на САЩ ;
– Основният и най-влиятелен инвеститор на стоковия пазар ;
– Най-големият монополист в света  ;
–  Президентът на Банката за Международни Спогодби (The Bank of International Settlement)
Определено би трябвало да се съгласим, че тези хора събрани на това историческо събитие ,по едно и също време, са били експерти в едно много важно за повечето от нас нещо, а именно как да умножават парите си. Нали?
Нека обаче да прехвърлим лентата с двадесет и пет години напред и да видим къде всъщност се озовават тези могъщи бизнесмени с течение на времето.
Президентът на най-могъщата компания за стомана, Чарлз Шуаб, живее с пари на заем в последните пет години от живота си преди да умре банкрутирал.
Президентът на най-голямата компания за газ в Северна Америка, Хауърд Хобсън, завършва живота си в психиатрична клиника.
Най-големия дистрибутор и спекулатор на зърно, Артър Кутън,  умира в странство напълно разорен.
Президентът на стоковата борса в Ню Йорк, Ричард Уитни, завършва живота си зад решетките в един от най-големите затвори в света – Sing Sing Penitentiary.
Членът на президентския кабинет, Албърт Фал, е пуснат от килията си под домашен арест в последните няколко дни от живота си за да може да умре в дома си, по молба на семейството му.
Най-големият „играч“ на стоковата борса по това време, Джеси Ливърмоур, умира след самоубийство.
Президентът на най-големия монопол, Айвар Крюгер, се самоубива в дома си.
Президентът на Банката за Международни Спогодби, Лиън Фрейзър, също отнема живота си.
Поуката от тази история е, че  тези мъже са станали експерти в правенето на пари и умножаването им, но никога не са се научили да живеят един наистина богат живот.

http://www.bulgariasega.com/