Дорасли ли сме благотворителността?

.

Чета в някаква онлайн медия, че наша сънародничка, живееща от детски години извън Родината ни, организирала всяка година дарения, изразяващи се в по два тира, два пъти годишно (зиме и лете), помощи за сиропиталищата в България.

Шапо за постъпката на жената.

.
То е ясно, че родните олигарси няма да прихванат от благотворителността, ако не се смята инвестициите им в родни чалгаджийки. Това последното, те го отписват от данъците, оправдавайки го за перо обществена популярност, така бленувана от всяко селянче дошло от родните гори тилилейски и стремящо се да превземе столицата.

За тяхно сведение, няма какво да се превзема, защо столичните хаймани се изнесоха доброволно от там, някъде по света, където им видят очите  и оставиха града си да се плячкосва от селяндурите…

.
Но аз нещо се отплеснах в разсъждения за родни олигарси и селяндури, та да си продължа мисълта с помощите.
ОК, статията описваща събитието е наред, но не така наред намирам коментарите под нея.

Един комплексар изведнъж долавял нотка на “цинична подигравка” в благотворителността на българката. Галошът си остава цървул. Да го питаш защо, не може да ти отговори или под съзнателно го е яд, че той не може това да си го позволи, та да видиш после на какво позиране пред камерите нашенеца е способен. Ама, както и да е, бял кахър е този коментар.
След него друг се изцепва, на който “вехториите на западняците” не му били необходими (да го пита някой от къде на къде се чувства адресант на благотворителността, след като е предназначена за деца и стари хора, а той пише с младежка жар), а искал нещо кешово, нашичкия. Предполагам, че въпросният младеж е от сорта хора заложили бащиния апартамент и бабините ниви на банката, срещу заем, пропилян по столичните чалга клубове… За съжаление от тези преживяни щракания с пръсти са останали само досадните напомняния за борча към банките и един съсипан черен дроб… Е, все пак в “доцент” Алексей Петров му е надеждата, да го поведе на кръстоносен поход срещу този бастион на идеологическа диверсия (банките). Последният му е задължен в това, защото дясната му Хамстерова ръка е прибрала част от сухото, пласирайки стоката си… Не знам защо ама все се сещам за лафа “Рьеви, рьеви, а га яде кьефтетата, не рьева, нали?”
Трети пък въобще не искал помощи (странно защо всеки се взема за личен адресант на благотворителните помощи), а искал нашенката да го вземе на работа. Сънароднико, жената няма частно бюро по труда, а вместо да се излежава на някой шезлонг, под  сянката на слънчев чадър,  разтворен по безкрайните плажове на Маледивите, си харчи парите за помощи…, ама това на теб май не ти увира в кратуната…

.
И така, в подобен дух продължават повечето коментарите.

.
В груби линии, само около 20% от тях бяха благодарствени (каквито според мен трябва, поне от кумова срама, да бъдат), 20% високомерно поучителни (относно това на какви стоки и предмети трябва в следващите тирове да се наблегне)… и останалите оплюващи добродушната женица.

.
Като заключение ще кажа, че аз затова с помощите за страната прекъснах още в началото на 90-те. Хем стоки (предмети) не пращах, а директно кешови пари, по разни измислени куриери на СДС, които по онези години кръстосваха Европата на длъж и шир, едно с опознавателен характер, като свободното време си го запълваха,  събирайки волни пожертвувания  за новите си къщи. Защо споменавам “къщи”. Защото веднъж от любопитство, поискахме (няколко емигранта бяхме събрали тогавашната сума) обратна разписка за даденото дарение и с удивление и яд видяхме, че вместо печат на СДС, там долу, около подписа се мъдри размазан печат от плод и зеленчук (впоследствие ‘плод и зеленчука’ стана култово скривалище и на друг “десен” колос на родния Преход, другаря главен прокурор Иван Николов Татарчев). В последствие разбрахме, че човека с нашите пари, къща вдигнал…

.
Та толкова за помощите и даренията на родна почва.

.

ПП. Всяка година по Коледа превеждам определена сума на Каритас и Амнести Интернешънъл. По този начин изразявам някакво вътрешно удовлетворение и благодарност към Съдбата за помощта, която тя ми е оказва, през изминалия бизнес период.

.

Ein Gedanke zu „Дорасли ли сме благотворителността?

  1. Zdraveite, Stefan! Sluchaino popadnah na sita Vi i sam dosta vpechatlena ot politicheskite vi i ikonomicheski analizi bazriani na zadalbocheni poznania..Komplimenti

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert