Ако можехте да се изправите пред целия свят и да изнесете 30 секундна реч, какво бихте казали на всички нас?
Ако знаехте, че ще умрете в полунощ какво бихте направили в 23:45ч?
Как наистина разбирате и знаете нещо със сигурност?
Ако имахте всички пари на света, но все пак трябва да имате някаква работа, какво бихте избрали да правите?
Когато станете на 90 години кое е това нещо, което ще има най-голямо значение за вас?
За какво съжалявате най-много до сега в живота си?
Как можете да приложите още днес урока, който научихте от това, което определихте като нещото, за което най-много съжалявате до сега?
Какво бихте променили ако ви кажат със 100% сигурност, че под каквато и да е форма Бог НЕ съществува?
Или ако до сега не сте вярвали в Бог, а докажат безспорно, че той съществува – какво бихте променили?
Ако утре загубите всичко, към чий ръце бихте искали да се втурнете, за да ви прегърнат? Този човек знае ли колко много означава той за вас?
Страхувате ли се от смъртта? Ако отговора е Да – имате ли основателна причина за това точно сега?
Какво бихте променили ако знаете, че никога няма да умрете?
Ако си представите, че сте пред портите на Рая и Бог Ви попита: Защо трябва да те пусна? – какво бихте му отговорили…?
Кога ще бъдете достатъчно добър за себе си, за да се харесвате? Има ли някаква точка на пречупване, в която най-накрая ще приемете цялата истина за самите себе си?
Страната, в която живеете в момента наистина ли е най-добрия вариант за вас?
Какво мислите, че ще кажат хората за вас на вашето погребение?
Кое е онова малко нещо, което може да извършите, за да направите денят на някой по-добър?
Ако вярвате в Бог – ще се променят ли взаимоотношенията ви с него, ако ви докажат на 100%, че той всъщност е Тя?
Какво смятате, че стои между вас и пълното ви щастие?
Има един ключов фактор, който може или да разруши вашите взаимоотношения или да ги задълбочи и направи по силни.
Този фактор е отношението ви към хората около вас. Ако се надявате да израствате и да поддържате положителни взаимоотношения в живота си четете по нататък.
По долу ще намерите 20 стъпки, чрез които да направите корекции в поведението си спрямо останалите-те гарантирано ще ви помогнат за това!
1. Спрете да се държите злобно.
Злобата пропилява перфектното щастие. Може би имате приятели, които понякога се държат доста злорадо спрямо вашата личност, завиждат ви и не се сдържат да отразят това чувство в поведението си спрямо вас.
Със сигурност имате такива. Не бихте искали да изглеждате в очите на останалите както изглеждат във вашите тези ваши познати, нали?
2. Спрете да се оплаквате.
Вместо това използвайте времето и огромната енергия похабявана в мрънкане, за да направите нещо по въпроса, който ви тормози.
Първо ще сте много по продуктивни и ще си решите проблем и второ няма да досаждате на околните с проблемите, които и без това не ви слушат и не им пука за тях!
Може би няма по-безсмислено и досадно човешко действие от оплакването…
3. Спрете да имате предвид това, което не казвате.
Хората не могат все още да четат мисли и да проникват в умовете ни. Това е един от най-големия виновник за неразбирателството между двама души.
Казваш нещо, докато в същия момент имаш предвид друго, коренно различно. И накрая отсрещния човек разбира трето-става голяма каша.
Така че опитайте се да комуникирате открито, ясно и ефективно.
4. Спрете да правите всичко само за себе си и да говорите само за себе си.
Да говорите единствено за себе си е най-отвратителната музика за ушите на всеки ваш събеседник. Хората обичат да говорят за тях, да слушат за себе си от други хора колко са велики и неповторими.
Направи си услуга и говори колкото се може по малко за своята персона и повече за тази на другия. Земята се върти около слънцето, а не около теб.
Отделете момент да си признаете тази истина и спрете да го правите.
5. Спрете да лъжете.
Признавам, изключително трудна задача. Но в дългосрочен план истината винаги излиза наяве. По един или друг начин ще се разкрият вашите подмолни действия или вашите действия ще разкрият вас.
Така че помислете, дали си струва тази малка, временна победа, която ще ви осигури следващата лъжа, която ще изречете без дори да се замислите?
6. Спрете да обвинявате.
Обвинявайки другите вие постигате точно едно нищо. Или вие притежавате вашите проблеми или те притежават вас. Изборът е ваш.
Когато обвинявате другите за това, което ви се случва вие отричате вашата отговорност върху собствения си живот, вие отдавате енергията си на тази проблематична част от битието си върху другите и започвате да дразните всички около вас чрез този процес, което никак няма да ви помогне.
7. Спри да бъдеш изпълнен със съмнения, спри да се страхуваш.
Ако мислите че не можете да постигнете нещо, имам новина за вас, вие вероятно сте прав. Но не позволявайте на съмнението, което се таи във вас да се намесва в мечтите и целите на другите хора.
Не забравяйте, че този който казва, че нещо не може да бъде направено, никога не бива да прекъсва да се опитва да го направи.
8. Спрете да прекъсвате хората.
Коригирането на някого, който очевидно казва нещо грешно е доста неприятно и понякога полезно, но непрекъснатото прекъсване на другия с вашето мнение има вероятност да накара събеседника ви ако не да ви хване за гърлото то поне да не изгаря от желание другия път да говори с вас.
Ние хората най мразим да ни казват, че не сме прави и то да ни го казват непрекъснато.
9. Спри да бъдеш самовлюбено, егоистично копеле.
Вие ще получите точно това, което и влагате в една връзка, в една комуникация. Нито повече, нито по-малко.
Ако искаш да си останеш сам самичък и никой да няма желание най-малкото да разговаря с теб, продължавай да си най-красивия и добър нарцис, който смяташ, че си, но внимавай да не се удавиш в собственото си езеро от егоизъм!
Няма нищо лошо в това себеусещане, но го правете така, че да не се забелязва-ако е възможно!
10. Спри да съдиш другите.
Всеки се бори и защитава в своята собствена и уникална война. Вие нямате представа през какво минава човека отсреща, правейки това или онова, което вие без капка мисъл осъждате така жестоко.
Преди да съдите някого се замислете защо прави това нещо, какво го подтиква, каква е причината…?
Дори и след тези въпроси да виждате, че действията на отсрещния човек са неоснователни и нямат оправдание вие отново не бива да го съдите.
Това си е неговата война, неговия живот.
11. Спри да клюкарстваш.
Да клюкарстваш за другите, да говориш зад гърба им, да злорадстваш по техен адрес и тайничко да им завиждаш е ситуация при която и двете страни винаги губят.
Това по никакъв начин няма да ви направи човек, който да блесне в очите на събеседника си и със сигурност ще ви създаде болезнено лоша репутация. Освен да си начешете езика нищо полезно няма да ви се случи….
12. Спрете да отправяте обещания, които не може да спазите.
Спрете да обещавате само и само да се измъкнете от дадена ситуация и да ви оставят намира. Не поемайте обещания, които очевидно няма как да изпълните.
Вместо това се опитайте да правите всичко над очакванията на другите.
Не винаги ще успявате, но пък със сигурност ще постигнете доста по-добър резултат и ще се покажете като човек, на който може да се разчита, а не просто като на личност, която не прави нищо друго освен да говори празни приказки.
13. Спрете да бъдете отбранителен
Само защото някой вижда нещо различно във вас не означава, че нещо не ви е наред. Дръжте ума си отворен. Отворете съзнанието си като така ще откриете още много страхотни неща.
Не виждайте в поредния си събеседник, човек, който иска да ви обвинява и критикува и в резултат на това да го нападате безпричинно още преди да си е отворил устата.
14. Спрете да сравнявате хората с други
Няма двама еднакви души на този свят. Всеки човек има свои собствени силни и слаби черти, които дори и да не ви харесват трябва да се уважават.
Правим ли това ние само се състезаваме срещу нас самите, нищо повече! И не забравяйте и вие самите да не се сравнявате с другите-те нито са като вас нито са в същите обстоятелства като вашите.
15. Спрете да очаквате от хората около вас да бъдат перфектни.
Перфекционизма е враг на “доброто”, а истинската “доброта” е трудно да се открие в нашия съвременен свят. Не пренебрегвайте това!
А и какво интересно има в това да бъдеш перфектен, да се опитваш всичко да свършиш както трябва? Аз не намирам нищо вълнуващо в това, а вие?
Никой не е съвършен нито аз, нито вие, така че не очаквайте от хората около вас да бъдат перфектни, защото вие не сте със сигурност….
16. Престанете да се опитвате да бъдете всичко за всеки.
И без това е невъзможно. Но ако накарате поне един едничък човек да се усмихне днес вие можете да промените света. Е, може би не целия свят, но пък неговия със сигурност.
Така че стеснете фокуса си, не можете да бъдете навсякъде, не можете да огреете всичко, само слънцето и Бойко Борисов могат, но не и вие!
17. Спрете да прецаквате хората
Спрете да се ебавате с хората само, защото можете и знаете, че ще се измъкнете. Само защото можете да се възползвате от някого и след това да се отървете безнаказани не означава, че трябва да го правите.
Е, за нас направо си означава, но опитайте се да мислите на едро, не бъдете дребнави. Първо ще ви хванат рано или късно и второ ще останете сами, отхвърлени и разочаровани най-вече от самите себе си.
Правете това, което усещате в сърцето си, че е правилно.
18. Спрете да правите от мухата слон
Спрете да правите това-особено ако сте жена! Хората правят грешки, много грешки, факт. Издънките се случват, няма как.
Няма причина да стресирате себе си и всички около вас всеки път, когато някой е сбъркал.
19. Спрете да драматизирате нещата
Стига сте се правили на отчаяни и на хора, за които света едва ли не е свършил. Оставете драмата на актьорите.
Опитайте се да останете настрани и от драматичните ситуации свързани с хората около вас.
Така ще се предпазите от излишното създаване на свои собствени неприятности и драматични, лигави моменти! Не бъдете лигльовци, стегнете се и не се занимавайте с глупости…..
20. Спрете да давате съвети и просто слушайте.
Да не дадеш съвет доста често е най-добрия съвет, с който можеш да услужиш на някого. Хората не се нуждаят от много съвети, те се нуждаят от това да бъдат изслушани, да се оплачат и просто да ги подкрепите с нещо положително.
Това, което те искат да знаят вече е някъде вътре в тях. Просто се нуждаят от време да обмислят нещата, да вдишат дълбоко чист въздух и да продължат да изследват неадресираното си пътуване, което в крайна сметка ще им помогне да намерят посоката.
Мълчете и просто слушайте…
И не забравяйте, вашето отношение към себе си е най-близката, най-важната връзка, която някога ще имате.
Така че обърнете му внимание, развивайте го, подхранвайте го и никога, никога не спирайте да му говорите…
Държавна форма, при която държавната власт произтича от народа и е упражнявана директно или индиректно от него. Демокрацията се развива в Европа първо в гръцките градове-държави като директна или непосредствена демокрация.
(…) Модерната демокрация произхожда първоначално от калвинистичните религиозни борби на 17 век, особено в Шотландия, Англия и Холандия, където енорията излиза на преден план като носител на религиозния и политически живот, а също така и от ученията на Просвещението, особено от неговите схващания за свободата и равноправието на всички и за нормативното значение на разумното мислене на всеки един спрямо държавата и обществото. Основополагащо става учението на Русо за народния суверенитет като неделимо и неотменно право на народа.
(…) Първата модерна демократична държава е САЩ. В Европа върху демократични принципи е основана държава едва по време на Френската Революция.
(…) Впрочем демократичната държавна форма показва значителни различия и в рамките на Запада: Първо съществува поделянето на народна и репрезантативна демокрация. Народната демокрация се характеризира с възможността за непосредствени народни решения, независимо дали това е чрез избрания от народа висш държавен орган, или чрез възможността преминавайки през народно искане и последващо народно решение, народа да се превърне в законодател. Но и при тази конструкция нормалното законодателство е задача на парламента. При народните решения става дума винаги само за редки изключения. Много често те са в Швейцария (народно решение). При репрезантативната демокрация всяко народно решение е изключено.
(…) Друга важна разлика е тази между парламентарната и непарламентарна демокрация. Под парламентаризъм тук не се разбира наличието и функционирането на парламента, а зависимостта на правителството от доверието на законодателната власт. Противоположният пример е налице в САЩ. Там президентът, който обединява в себе си двете длъжности на висш държавен глава и шеф на правителството, в никакъв случай не е зависим от доверието на конгреса; Белия дом и Сената не могат да принудят президента да се оттегли.
Тези основни видове на осъществяване на демократичната държавна форма позволяват да се види, какви различия съществуват в отделните видове. Различията в националните традиции и съобразяването с други социални дадености, както и различните оценки на определен начин на поведение превръщат демокрацията в задача на Новото време, в което съществуват множество различни форми. Зад принципното твърдение, че държавната власт принадлежи на народа (а не на привилегирован слой, класа или група), се отварят безброй пътища и начини за много различно оформление. Затова демокрацията е по всяко време и за всеки народ една особена задача.
Защо днес се занимаваме с темата демокрация? От 1945г. в Европа, а и в други части на земята, изживяваме разпространяването на западната либерална форма на демокрация срещу авторитарните господстващи структури. През 1945г., с катастрофата на национал-социалистическите и фашистките диктатури, кризата на либералната демокрация сякаш е преодоляна, след като между 1922-1939г. тя понася удар след удар. Многобройни диктатури – Испания, Португалия, Гърция, Чили, Аржентина, Уругвай – се превръщат през последните десетилетия в демокрации. Победата на демокрацията е още по-убедителна в световен план с падането на „реалните социалистически системи“ в Източна и Средна Европа от 1989г. Тъкмо при този пример обаче, е очевидна необходимостта от критичен поглед върху демокрацията. Тези строеве всъщност се разбираха като „народна“ или „социалистическа демокрация“. Откакто Марксизма-Ленинизма там беше отхвърлен като единствена идеологична основа на плурализма, и централното стопанство беше сменено от пазарното, стана по-ясна връзката между демокрация, индивидуална свобода и социална сигурност. Много хора имат трудности да преодолеят вътрешно- политическия и социален обрат, и да приемат новата форма на демокрация. Точно в тези моменти на явен триумф се пораждат нови опасности, които трябва да се възприемат сериозно. Това е възможно най-добре чрез припомняне историята на възникването на демокрацията, която е била подложена на безброй удари и обрати по време на своето съществуване. Тя винаги е в опасност, когато не съществува политически строй, основаващ се изцяло на граждански консенсус.
(…) Но не само незнанието, а и една фалшива, идеализирана картина на една хармонична и безпроблемно съществуваща демокрация, може да доведе до разочароващи обрати, логично е, че сравнението между идеал и действителност е в ущърб на идеализираната картина.
Демокрацията е нещо исторически случило се. Тя се е развила до съвременните си форми и ще продължава да се променя. Тук трябва да се направи опит, демокрацията да бъде представена в нейното развитие и да се подчертае, че не става дума за идеален строй на държава и общество, но и че според историческия опит днес е възможен само един такъв правово-държавен, конституционен, човешки достоен политически-обществен строй.
Опасността за демокрацията не е толкова в заплахата от отстраняването й от диктатура, много повече тя е застрашена от заслепяващи масови идеологически илюзии. Демокрацията може да бъде изкривена по привидно демократични начини и да се превърне в нейния антипод, в господството на идеологически самоналагаща се неправда. Тази опасност е прозряна още в Античността.
Думата „демокрация“ е позната на всеки от ежедневната реч, но една по-точна дефиниция се оказва трудна. Обяснението, че думата произхожда от гръцкия език и се превежда с „народно господство“, не е толкова от помощ, защото политическите и обществени отношения са се променили от античността и не е твърде ясно, какво точно трябва да означава „господство на народа“.
В действителност съществуват различни форми на демокрация. Докато в малките административни единици в античния полис, „народа“ (и това тогава означава: само свободните мъже), се събира и гласува директно, това в днешните големи държави е в ръцете на междинните власти. Необходими са упълномощени лица, контролирани и ограничени във времето, които да упражняват властта в името на избирателите. Тук съществува опасността, пълномощниците на избирателите, или депутатите и партиите, да загубят връзката с избирателите. В такъв случай може да се стигне до господство на елита над народа, фиктивно в името на народа. В ГДР и други държави от бившия източен блок е съществувала такава форма на „народна демокрация“, която реално представлява господство на определена партийна бюрокрация.
Основният проблем на демокрацията е връзката между свободата на отделния човек и неговата принадлежност към цялото (държавата или обществото). Свободата наистина се ограничава от обвързаността към строя, но от друга страна обществения строй на първо място предразполага разгръщането на свободата. Свобода без обвързаност би могла да доведе до юмручно право. Представата за „народно господство“ произтича от схващането, че господстващият над себе си народ е свободен, за разлика от ситуация на господство на един или няколко властоимащи над поданиците. Абрахам Линкълн (1809-1865г., 16-тият Президент на САЩ 1861-1865г.) обобщава този принцип в неговия Gettysburg-Address от 19 ноември 1863г. с думите: „government of the people, by the people, for the people…“ Демокрацията намира своята легитимация в идеята за народния суверенитет.
Понятието суверенитет, като източник на всяко право, е развито през 16 век от френския държавен теоретик Жан Бодин (1530-1596г.). По времето на абсолютните монархии суверен е господаря, чиято легитимност е дадена по „божията воля“; в демокрацията това е народа, от чието име се упражнява господството и се прехвърля властта. При демокрацията властват законите, а не хора над други хора. Законите трябва да се създават и обнародват според правилата, за да може гражданите да ги познават и следват. Не трябва да има тайни закони. Понятието за правова държавност е в тясна връзка с демокрацията.
Друга предпоставка за демокрацията е равнопоставеността на всички граждани. Много е спорен въпроса, какво да се разбира под равнопоставеност и докъде може да стигне тя, без да се ограничава свободата. Безспорна е равнопоставеността на всички граждани спрямо закона. Не могат да съществуват специални закони или специални съдилища, които да се отнасят само до определени групи, слоеве или класи. Правовата държава трябва да гарантира еднаквите шансове, защото свободата може да изпадне в опасност, когато има разлики между стопанските и социални условия. Тук критиците възразяват, че опита да се създаде една всеобхватна или почти цялостна свобода, не зачита естествената различност между хората, което означава, че тя може да бъде постигната само с недемократични средства.
При демокрацията правото на власт се прехвърля за определено време чрез общи, равни, свободни, тайни и директни избори. Изборът задоволява демократичните представи само тогава, когато е предложен избор между алтернативи. Голото потвърждение, гласуването само за едно предложение с „да“ и „не“ не би било истински избор, защото не може да се избира между различни възможности. Свобода на мнението, разнообразие на мненията, свободна информация, защита на малцинствата и свободна опозиция са предпоставки за демократични избори.
От всичко това следва, че демокрацията се намира по средата между анархичното разпадане и диктаторското регламентиране. Тя предлага толкова свобода, колкото е възможно, и толкова ред, колкото е необходимо. Тя живее от убеждението на гражданите в необходимостта от задължителни правила. Това убеждение, което се е оформило в традиционно демократичните държави като Англия и Америка през вековното развитие, или както в Германия, е произтекло от горчив опит с антидемократични идеологии и господстващи системи, често се определя с понятието политическа култура.
[от: Бундес-централа за политическо образование: Демокрация, Информации за политическо образование Nr. 165, Ново издание 1992]
—————
Основни ценности на демокрацията
Достойнството на човека и неговата свобода
(…) Това, което днес трябва да разбираме под демокрация, това, което представлява нейната същност, е твърде неясно въпреки честата употреба. Убедени сме наистина, че това има нещо общо със свободата на всеки отделен гражданин и управлението на народа, но не знаем със сигурност дали, и как подобна представа за демокрация днес може да бъде осъществена. Твърде многозначно и противоречиво е това, какво в света може да бъде обявено за демокрация и демократично. Отчасти заблудата почива на това, че съответните интерпретирани определения за демокрация от различните етапи и обществени строеве могат да се възприемат автоматично заедно, и да не се прави разлика между принципното ядро на демократичната мисъл и нейното съответно обвързано във времето преоформяне.
(…) Какво носи със себе си тогава хубавата формула, че демокрацията е господство на народа от народа? Има ли народа, от който според теорията трябва да произхожда цялата държавна власт, въобще шанса да може да взема компетентни политически решения? Или, ако си припомним за друга предпочитана (либерална) дефиниция, съществува ли днес демокрацията като господство на общественото мнение, като то трябва да възниква в процес на рационална дискусия? Въобще в нашето общество дискутира ли се все още разумно или много повече се агитира и реагира емоционално? Какво е общественото мнение, към което трябва да се придържат политиците? Резултати от демокрацията ли са публикуваните мнения и коментари, които се представят в големите вестници, по радиото и чрез големите обединения и партии от телевизионните гиганти?
(…) Равната свобода на гражданите е безусловно изискване за демокрацията. Ето защо, днешната валидност на класическите дефиниции на демокрацията може да бъде преценена едва когато се види, доколко съответните конкретни форми на демокрацията, определени от тази дефиниция, зачитат и правят възможна свободата на всички. Дали историческите явления на демокрацията могат да ни бъдат образец, трябва да се реши, след като се види доколко те осъществяват демократичните основни стойности.
Демокрацията произтича от една определена човешка представа. Хората трябва да бъдат свободни, т.е. всеки да се развива и разгръща личността си в следствие на собствените си решения. Зад това стои, дали християнско или хуманистично-идеалистично, схващането, че всеки човек притежава собствено достойнство, което го определя като човек и го различава от животните.
(…) На политически език това означава, че цялата власт и господство трябва да не прехвърлят границата на неприкосновеното достойнство на всеки един отделен човек. Властта принципно подлежи на ограничаване и контрол, и трябва да се позовава на съгласието на подчинените й, защото една неограничена възможност за намеса в живота на отделния човек би могла да накърни и унизи достойнството му. Защото всички, особено държавната власт, трябва да са подчинени на целта, да гарантират и увеличават възможността и шансовете за свободен и достоен живот на всички членове на обществото.
Свободата не е нещо абстрактно, а означава конкретно свобода на личното сътворяване на живота, свобода на религията и убежденията. Свобода на професионалния избор, свободна възможност за плануване на личния живот, свободно разполагане с личната собственост, свобода и неприкосновеност на жилището, на писмената и телефонна кореспонденция. Свободата означава в по-общ план сигурност от произволно задържане и гаранция за законно дело пред съд, както и контрол над информацията, която държавата събира за отделните граждани.
(…) Тук попада и правото на свободно изразяване на мнението, свободата на пресата, свободата на обединение, правото на равно участие в политическия живот в съответното общество. Всички тези права на свобода, които тук в никакъв случай не могат изцяло да бъдат изброени, трябва да важат като предпоставка за вяко политическо действие. Същността на тези свободи, достойнството на човека, не се осигурява за всеки по отделно щедро от държавата, а се установява и гарантира от нея и се признава за ненакърнимо и неотменно. Смисълът на всяка демократична конституция е именно да гарантира човешкото достойнство. Естествено трябва да се има предвид, че свободата на отделния човек не трябва да се абсолютизира. Тя намира границите си при свободата на другите.
(…) Едва от една такава представа за човека е разбираема същността на демокрацията. Демократично е едно общество, което, основавайки се на зачитането на човешкото достойнство, има за крайна цел гарантирането по еднакъв начин за всички граждани на свободата за разгръщане на личността за отговорно сътворяване на живота, както и създаването на социални предпоставки за това.
Ето защо демокрацията не е сума от формални разпоредби, а тя се определя от нейната вътрешна цел, да осъществи при съответните исторически и обществени условия възможно най-много свобода, лична отговорност и социална справедливост.
(…) Демокрацията поставя единството над това, което в никакъв случай не може да бъде поставено на гласуване; само на основата на общи принципни убеждения може да се използва принципа на решението на мнозинствата в оформянето на политическото ежедневие. В този смисъл демокрацията не е световно неутрален строй, а една основана на ценности и целяща осъществяването на стойности политическа форма.
[извадено от: Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Модела на модерната демокрация. Основни елементи на свободното държавно устройство, Бон 1990]
—————————-
За да отговорим на този първоначален въпрос, нека да си представим едно общество от хора. Едно такова общество, което всеки познава, е семейство с баща, майка и дете. И така, едно семейство живее заедно, храни се заедно, съществува заедно. При това възникват проблеми, които всеки познава. Кой ще изхвърли боклука, коя телевизионна програма да се гледа и така нататък. Кой тогава решава, какво ще се прави?
Има две възможности. Първата е, всеки да решава сам, като налага мнението си и на другите членове на семейството. Така например този, у когото е дистанционното управление за телевизора, решава коя програма ще се гледа.
Може да стане обаче и по друг начин. Всички биха могли да решават заедно. В нашия пример семейството може да се обедини за една програма. Този, у когото е дистанционното управление включва програмата която всички заедно са избрали.
Както в нашето малко семейство, така и в по-големи общества, като например населението на една държава, съществуват проблеми при съвместното съществуване. И тук трябва да бъдат вземани решения. И в случая не става дума само за една телевизионна програма, а за програма на държавата, или за това, какво ще става в държавата.
В една държава има същите две възможности, както в нашето малко семейство. И тук първата възможност е някой да решава какво ще се прави, някой, който притежава, така да се каже, дистанционното управление. Този някой наричаме регент, защото той управлява държавата, или определя програмата. Този регент притежава много власт и властва над останалите хора, населението. Населението няма думата, почти няма права. То не може да стигне до дистанционното управление и трябва да остави регентите сами да определят програмата.
Съвсем несправедливо, нали? Но съществува и втората възможност. Тук всеки човек има права и оттам малко власт. Всички заедно определят регента, на когото дават власт за определено време, за да може той да стартира програмата на управление. Регентът обаче може да направи това, само когато народът е съгласен. Той не може да планира програма, която отнема или ограничава правата на населението.
Може да си го представим така: Всеки гражданин има една батерия. Всички заедно избират някого, регента, на когото дават едно огромно дистанционно управление. Това дистанционно има нужда от много батерии, за да може да функционира. Затова гражданите дават своите батерии на заем на регента. Регентът има власт над дистанционното до тогава, докато са му дадени батериите.
Когато батериите са изразходени и регентът не получава нови батерии от населението, той не може повече да управлява. Населението трябва сериозно да си помисли, дали отново да даде батерии на регента.
Това са два начина на развитие на съвместния живот между регент и население. И за двете форми могат да се намерят много примери. Първата възможност, диктатурата, при която населението почти няма права, е преобладавала в Европа до края на 18 век. Едва тогава хората започват да виждат несправедливостта на тази система.
Едва след това в Европа се разпространява втората възможност, демокрацията, или тази с батериите, въпреки, че тя вече е на над 2000 години, както ще видим в Основен курс 2. През 20 век тя се практикува във все повече страни по целия свят в различни форми.
Демокрацията е такава форма на взаимоотношения м/ду хората, при която решенията засягащи общността се взимат със взаимно съгласие изразено с гласуване
Какво възбужда любопитството ти? Аз съм любопитен, какво кара един човек да успее, докато друг човек се проваля; затова отделих години изучавайки успеха. Към какво си най-много любопитен? Преследването и задоволяването на любопитството ти е тайната към твоя успех.
2. Упоритостта е безценна!
„Не че съм толкова умен, просто отделям повече време на проблемите.”
Чрез постоянство костенурката достига финала. Готов ли си да упорстваш докато стигнеш мястото, на което искаш да бъдеш? Казват, че цялата стойност на пощенската марка се заключва в способността й да остава залепена за нещо докато то стигне там, където трябва. Бъди като пощенска марка, довърши надбягването, което си започнал!
3. Концентрирай се върху настоящето!
„Всеки мъж, които може да шофира безопасно докато целува красиво момиче прост не отдава на целувката вниманието, което тя заслужава.”
Баща ми винаги казваше – не можеш да яздиш два коня едновременно. Бих искал да кажа, можеш да направиш всяко нещо, но не всичко. Научи се да бъдеш в настоящето – тук, където си; давай всичко от себе си в нещото, което правиш в момента.
Насоченото действие е сила, това прави разликата между успех и провал.
4. Въображението е могъщо!
„Въображението е всичко. То е предварително представление на нещата, които ще ти се случат в живота. Въображението е по-важно от знанието.”
Използваш ли въображението си всеки ден? Айнщайн е казал, „въображението е по-важно от знанието!” Твоето въображение предварително изгражда бъдещето ти. Айнщайн дори продължава, „Истинският знак на интелигентността не е знанието, а въображението.” Упражняваш ли „мускулите на въображението си” ежедневно, не позволявай нещо толкова мощно, колкото въображението да лежи безучастно.
5. Прави грешки!
„Човек, който никога не е допускал грешки, никога не е опитвал нищо ново.”
Не се страхувай да сгрешиш. Грешката не е провал. Грешките могат да те направят по-добър, по-умен и по-бърз, ако ги използваш по най-добрия начин. Открий силата да допускаш грешки. Казвал съм го и преди, и ще го кажа отново, ако искаш да успееш, утрои количеството на грешките, които допускаш.
6. Живей на момента!
„Никога не мисля за бъдещето – то идва достатъчно бързо.”
Единственият начин правилно да нагласиш бъдещето си е да присъстваш колкото се може повече в „настоящето”.
„Днес” не можеш да промениш вчера или утре, затова от крайна важност е да посветиш всичките си усилия на „точно този момент”. Това е единственото време, което има значение, това е единственото време, което съществува.
7. Създавай ценност!
„Стреми се не да бъдеш успешен, а по-скоро да бъдеш ценен.”
Не губи времето си, опитвайки се да бъдеш преуспял, използвай времето си да създаваш ценност. Ако си ценен, тогава ще привлечеш успеха.
Открий талантите и дарбите, които притежаваш, научи се как да ги използваш по начин, който в най-голяма степен помага на другите.
Работи да бъдеш ценен и успеха ще те настигне.
8. Не очаквай различни резултати!
„Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.”
Не може да продължаваш да правиш едно и също нещо всеки ден и да очакваш да се случи нещо различно. С други думи, не можеш да репетираш едно и също движение по един и същи начин и да очакваш да изглежда различно. За да промениш живота си, ти трябва да се промениш, до такава степен, че да промениш действията си и начина си на мислене, до толкова, че живота ти да се промени.
9. Знанието идва с опита!
„Информацията не е знание. Единственият източник на знание е опита.”
Знанието идва от опита. Може да обсъждаш една задача, но това ще ти даде само философско разбиране за нея; трябва лично да извършиш задачата за да я „познаваш”. Какъв е урока? Трупай опит! Не губи времето си да се криеш зад теоретична информация, излез и го направи, по този начин ще се сдобиеш с безценно познание.
10. Научи правилата и тогава играй по-добре!
„Трябва да научиш правилата на играта. И чак тогава да играеш по-добре от всеки друг.”
Казано по-простичко, има две неща, които трябва да направиш. Първото нещо, което трябва да направиш е да изучиш правилата на играта, която играеш. Не звучи вълнуващо, но е жизнено важно. Второ, трябва да се посветиш на това да играеш играта по-добре от всеки друг. Ако можеш да направиш тези две неща, успехът ще е твой!
Източник: www.dumblittleman.com
Преведено от Константин Георгиев
Супермъжествен, мускулест новобогаташ – това е балканският идеал за мъж. Златен ланец на врата, ключове за „Мерцедес“ и поне два смартфона: с това „Хомо Балканикус“ показва на дамата с кого си има работа.
В някои страни се водят почти философски спорове за това дали мъжете в наше време не са прекалено срамежливи, нерешителни и мекушави. При така наречения „Хомо Балканикус“ този проблем не съществува. „Балканският тип мъж“ е описан от изследователката Габриела Шуберт, която е по произход унгарка и професор по славистика в Йена.
Запазена марка на „Хомо Балканикус“ са мачовските нагласи и интересният му социален произход: „Хомо Балканикус“ е типът мъж, родил се по време на демократичните промени – отчасти при твърде съмнителни условия. Това са мъже, които са се възползвали от хаоса по време на промените и по различни начини са натрупали богатство, пише Шуберт, като пояснява, че тези начини не винаги са легални.
Здрави момчета и секс-бомби
Много от тези мъже произлизат от средите на гангстерите, бодигардовете и борците, твърди още изследователката и добавя: „От една страна те ползват най-модерна техника – тоест електроника и автомобили. От друга страна се държат като мачовци и се ориентират към жени, отговарящи на техния сексистки вкус.“
А това са жените, които се правят на секс-бомби и за радост на „Хомо Балканикус“ подчертават сочната си гръдна обиколка с минималистично облекло. Подобни примери има и в западните държави, но в Югоизточна Европа жените са много по-склонни да се нагаждат към очакванията на мъжете, независимо дали се отнася до стила на обличане или до задълженията в кухнята, пояснява Габриела Шуберт.
От времената на патриархата
Това разпределение на ролите между половете се дължи на дълговековната и здраво вкоренена традиция на балканския патриархат. Габриела Шуберт го описва като строго регламентиран социален ред: семействата са се сливали, за да могат да оцелеят в трудни икономически времена.
И до днес в Албания и Косово съществуват така наречените „Големи кланове“, функциониращи на стария патриархален принцип. При него жената се дефинира преди всичко като майка, а в идеалния случай като „мъжка“ майка. „Голям недостатък е, когато главата на семейството няма син, защото това означава, че родът не може да бъде продължен“, казва Габриела Шуберт.
С изряден грим на детската площадка
Изследователката от Йена твърди, че и социализмът не е променил класическата роля на жената като майка и домакиня. И след осемчасов работен ден във фабриките или учрежденията, жените въртяха цялото домакинство сами. Възпитанието на децата също се усеща като изцяло женска работа, защото „Хомо Балканикус“ се чувства призван за по-висши дейности. И се наслаждава на бирата си пред телевизора, докато неговата любима мие чиниите.
В представите на „Хомо Балканикус“ жената трябва да печели пари, да бъде изрядна домакиня и майка и същевременно да изглежда секси. Габриела Шуберт обаче наблюдава и промяна в традиционното разпределение на ролите. Жените от Югоизточна Европа все по-често пътуват в чужбина и сами виждат, че има и други модели на поведение. При тях жените осъществяват собствените си представи за живот, семейство и кариера. Може би в бъдеще „Хомо Балканикус“ все по-трудно ще успява да си намери партньорка, която да е по вкуса му.
За да разберете ролята на Петър Стоянов в българския преход и причините за неговата активност напоследък трябва да се запознаете накратко с някои факти. Още непълнолетен – в гимназията в родния си град Пловдив проявява голяма политическа активност и е удостоен с поста комсомолски секретар. Държавна сигурност още от ученическата му възраст планира да го използва за своите цели. Семейството му и той са подбрани много внимателно от ДС. Майка му – Стоянка е в ръководството на казионното БЗНС в град Пловдив по комунистическо време и по време на комунистическата власт става общински съветник в Общинския съвет на гр. Пловдив. Брат и е партиен секретар в родното и село Долни Воден. Баща му Стефан, след като бива задържан и въдворен от ДС с цел вербовка подписва декларация за сътрудничество с ДС и става активен агент. По време на активното си сътрудничество дава подробна информация за опозиционно настроените към комунистическата власт. Кумове на Стоянка и Стефан са известни партизани, чиито имена ще спестим поради съображения, които не можем да съобщим в този текст засега / за тези, които биха се усъмнили в достоверността на тази информация ще уточним само, че могат да разберат повече за тях от съседите им, живущи в номенклатурната бяла кооперация до градската градина в гр. Пловдив, която се намира близо до турското консулство /. Стоянка и Стефан са много близки с генерал Томов от комунистическата армия. С подкрепата на ДС и Томов осигуряват на синовете си лека служба в казармата. Брат му – Емил Стоянов /активен агент на ДС/ се включва в борбата с дисидентите преди 10 ноември 1989г. като се включва в подписката срещу гладуващия за граждански свободи и демокрация намиращ се под домашен арест поет Петър Манолов / същата е публикувана в казионните вестници по това време/. Преди 10 ноември 1989 г. е изпратен на творческа командировка, като поет в ГДР. Емил Стоянов е главен редактор на казионните студентски вестници във ВСИ и ПУ гр. Пловдив. Активно се бори с това в университетския вестник да се публикуват материали с анти комунистически отенък до 1990г. Съпругата на Петър Стоянов – Антонина – агент на ЩАЗИ е вербувана по време на следването й в ГДР – Лайпциг от “братските служби”. Трябва да отбележим, че Антонина е завършила Международна търговия и отношения, а не право и за да и бъде призната юридическа правоспособност са приложени манипулации и нарушения на административните разпоредби от страна на Петър Стоянов и лобито на ДС в министерство на правосъдието. Въпреки силните им позиции, са необходими 2 години, за да легитимират това закононарушение. Баща й Найден – висш комунист – шеф на ветеринарната лечебница в гр. Пловдив по комунистическо време напуска семейството когато 16-годишна ученичка забременява от него и е принуден от партията да се ожени за нея, за да се замаже скандалната ситуация. След втория брак той продължава активно да общува с първото си семейство, като осигурява с партийна протекция приемането на Антонина в английската езикова гимназия в гр. Пловдив, а след това и следването и в Източна Германия. ДС допълнително впримчва Петър Стоянов и чрез съпругата му като се възползва от заснетите материали на нейни лични интимни срещи със актьор от театъра в гр. Пловдив и чужденци в един от известните мотели. Семейството на Антонина е със здрави комунистически убеждения – сестра и Цветанка Кузманова дълги години е ректор на „комунистическата крепост“ – ВСИ (Висш Селскостопански Институт) гр.Пловдив. Показателен е факта, че синът и Борис (в момента лекар – акушер гинеколог) 1994 г. участва лично в агитацията в полза на БСП, обикаляйки с автомобил Лада и плакати на БСП с други твърди симпатизанти преди изборите, които довеждат правителството на Жан Виденов на власт 1995г. Антонина има любовна връзка с Петър Делчев, отговорник за съд, адвокатура и прокуратура в ДС – Пловдив, преди 10 ноември. Петър Стоянов е направляван, така че да се внедри в средите на творческата интелигенция преди 10 ноември. За осъществяването на тази задача му съдейства Петър Анастасов /съученик на Людмила Живкова, чиито баща е бил шеф на ТКЗС в село Марково – пловдивско, заемащ поста I-и заместник началник отдел изкуство и култура към ЦК на БКП, когато началник на отдела е Владимир Живков. ДС помага на Петър Стоянов да издаде книгата „Разводът“ в тираж 8000 екземпляра и му осигурява контакти с представителите на интелигенцията преди 10 ноември. Осигурява му се контакт с интелигенцията по селскостопански бригади, където в непринудена атмосфера трябва да изпълнява песни на Висоцки и други на китара, заедно с д-р Златко Илиев /син на активни борци против фашизма и капитализма и член на БКП, а по настоящем на СДС/ и Лазар Лазаров. След доказва способностите си на вътрешния фронт, Петър получава много по-отговорна задача. Възложено му е да стане личен адвокат на Паоло Денучи – италиански гражданин, агент на ДС обявен за издирване от Италия чрез Интерпол, заради връзки с мафията, пране на пари, сделки с износ на оръжия и търговия с наркотици. Тъй като Паоло Денучи е ограничен в своите пътувания, на Петър Стоянов е възложено да представлява неговите интереси като адвокат в чужбина. Целта е не само изпълняването на конкретните задачи, а и обучението на Стоянов с цел подготовката му за бъдещата му мисия. Стоянов посещава, като адвокат на Денучи Рим и Виена вече в качеството си на агент за свръзка. От чужбина се връща с нов автомобил Алфа Ромео – който заменя семейния трабант. Трябва да отбележим, че в последствие Паоло Денучи става собственик на пловдивския футболен клуб Ботев, чрез фирма „Дин-пан“, където Петър Стоянов е с 49%. Едно от най-важните досиета унищожени от ген.Семерджиев е това на Петър Стоянов – агент „Виктор“. След 10 ноември Стоянов отстоява позициите на „перестройката“ и светлосините идеи. Той става говорител на СДС, но не дава нито една пресконференция. В родния му град Пловдив работи в СДС с братя Огнян и Славян Сапареви. Единия от тях става шеф на телевизията с подкрепата на БСП, а другият в последствие, както знаем стана депутат от БСП през 2001 г. Действайки съвместно с д-р Емануил Манев, Николай Близнаков и братя Сапареви, братя Стоянови активно подриват анти комунистическите сили като застават твърдо против стачката на 39-мата гладуващи депутати срещу комунистическия вариант на новата Конституция. /трябва да отбележим, че сред 39-мата има активни агенти на ДС/ Все още силното СДС Пловдив се опитва да спре Петър Стоянов. Координационния съвет на СДС гр. Пловдив през 1991 г. се взима решение, че не трябва да се допуска до ръководни постове, поради това че е използвал фалшифициран протокол с номинация от 106 члена на гражданските клубове за демокрация в квартал Тракия, а организация с толкова члена там няма /в момента това писмо се съхранява от синдикалния лидер на „Подкрепа“ гр. Пловдив – Атанас Кръстев/. След това се взима и решение за неговото изключване. Кукловодите от ДС обаче намират обиколен път за осигуряване на техния план чрез т. наречения “софийски маршрут”. Петър Стоянов се сближава с Радой Ралин, Йордан Василев и кинорежисъора Евгени Михайлов. Работи съвместно и с Филип Димитров – /по настоящем взима всеки месец от лобито на Стефан Софиянски 3000 лв. от общинска банка – София под формата на заплащане на юридически услуги и ползва офис на бул. Витоша/. За Филип Димитров няма да говорим в този текст подробно. Стоянов бива назначен със съдействието на Лучников и Ф. Димитров за зам. правосъден министър, като са заобиколя мнението на координационния съвет на СДС Пловдив и групата от 13 народни представители на СДС от Пловдив. В последствие Лучников разбира трагичната си грешка, когато е твърде късно. Ф. Димитров назначава бащата на П. Стоянов – Стефан Стоянов за областен управител на Пловдив, грубо не съобразявайки се с мнението на координационния съвет на СДС Пловдив, който има издигнати 4 официални кандидатури. Като зам. министър Стоянов веднага се облагодетелства с покупката на безценица на голям ведомствен апартамент в ЖК „Дървеница“, който в последствие препродава на много висока цена. След падането на правителството на СДС от власт – декември 1992 г. Петър Стоянов стои на поста зам. министър до април 1993 г. като си отива последен от екипа на СДС, за да не се разкрие ролята му. След това ползва офис в шест етажната сграда на бившата „Орбита“, използвана преди това за комсомолски нужди, – в близост до един от офисите на ген. Любен Гоцев. По време на цялата си политическа кариера поддържа постоянни контакти с ген. Гоцев като една от срещите им в хотел Шератон бива засечен от функционери на СДС, но случая успешно е потулен. В родния си град Пловдив изгражда политически и бизнес кръг, в който фигурират бизнесменът Рашко Груев с верига от бензиностанции „Хаджията Груев“, Андрей Павлов собственик на ресторант „Малкия Новотел“, Анастас Бадев зам. кмет по културата в община Пловдив(от семейство на активни борци от смолянския край. В момента негови роднини са на ключови позиции в управляваната от БСП община в град Смолян.), Младен Влашки, член на НИС на СДС – дясната ръка на Петър Стоянов в СДС /народен представител 1997-2001 от СДС – вербуван от ДС още като ученик в немската езикова гимназия в гр. Пазарджик, след като участва в унищожаване на дневници и обир на Кореком със свои съученици. За разлика от съучениците си не получава наказание, след като е задържан поради съгласието си за сътрудничество. Вербуван е от кадровия служител на ДС Максим Радев, който след преместването си в гр. Пловдив отговаря за културните дейци и участва в групата на ДС, ръководещи обкръжението на П.Стоянов. Единствения български студент от Пловдивския Университет пратен за една година да пише дипломната си работа за Херман Хесе в Австрия преди 10 ноември.Като студент е бил в един УЧКОМ със следващия по същото време в ПУ настоящ министър на МВР – Румен Петков. Като президент Петър Стоянов съдейства да бъде отново заведен като действащ агент на службите, за да не бъде разкрит от комисията към Народното събрание. Едно от най-наглите документни престъпления в историята на българския съд е свързано с П.Стоянов. ДС „изпира“ предварително имиджа на Стоянов за президентските избори като по време на издигането му за президент организира заличаването на следите на започналото бракоразводно дело с Антонина, заведено в асеновградския съд, заради връзката и с военен прокурор. Скандалът между тях излиза извън контрол, но скоро е потушен от господарите от ДС, които ги принуждават да се сдобрят и притискат военния прокурор да се раздели с Антонина. Сотир Цацоров шеф на асеновградския съд разпорежда заличаване на следите от започналото дело. За 2 нощи книгата с номерата на бракоразводните дела е преписана наново и следите са заличени от служителите. За благодарност за добре свършената работа Сотир Цацаров е назначен впоследствие за шеф на пловдивския съд. Едно от най-важните неща, които трябва да се знаят е че кукловодите в БСП умишлено издигат Пирински за кандидат президент, знаейки за проблема с двойното му гражданство, който го лишава от правото да бъде кандидат Президент, за да може да предизвикат объркване сред избирателите си като сменя в последния момент кандидатурата му с тази на слабо известния и неборбен кандидат – Иван Маразов. По този начин се помага на избирането на Петър Стоянов. Така дългоподготвения агент „Виктор“ достига върха на своята кариера като бива избран за български президент. Оттук нататък генералите на ДС осъществяват един от най-успешните си ходове, когато Стоянов успява да спечели доверието на американци и западноевропейци. Започва висшия пилотаж, когато от една страна чрез агент „Виктор“ трябва да бъде спряна декомунизацията – като се спира закона за лустрацията, всяват се раздори в СДС чрез приближените до него Христо Бисеров, Евгени Бакърджиев и Стефан Софиянски, а от друга той се представя за пламенен демократ във външнополитически план. Успява да спечели доверието на някои западни служби и им представя погрешна информация за ставащото в държавата. Трябва да отбележим, че освен че е направляван от ген. Гоцев и неговото обкръжение Стоянов успява да заблуди редица западни фактори, че е техен човек и да трупа политически и материални облаги от това. Проявява също и голяма лична амбиция и находчивост в своя кариеризъм. Отбелязваме накратко някои от материалните придобивки на сем. Стоянови:
1. Парцела на улица „Строител“ гр. Пловдив, на който се намира имота на родителите на П. Стоянов е взет на безценица по комунистическо време. Раздавани са парцели на комунисти и висши военни.
2. Пета палата на Пловдивския Панаир – на името на подставеното лице Наташа Тодорова, която в момента съжителства с общинския съветник в гр.Пловдив от НДСВ, а преди това от СДС Андрей Захариев /бивш агент на ДС/.
3. Усвоени около 1000000 лева от двата милиона дадени от Майкъл Чорни, чрез M-tel за финансиране на Роженския събор.
4. Значителни материални подаръци по време на I-та му кандидат президентска кампания от Красимир Стойчев /“Трон“/, който след взрива пред жилището му до хотел Радисън в София и убийството на баща му в Австрия се оттегли от видимия политически и бизнес живот.
5. Голяма къща с дворно място в Бистрица, където зимата прекарват родителите на П. Стоянов.
6. Огромен свръх луксозно обзаведен апартамент до Народния театър в София, купен от наследниците на архитект Гендович.
7. Огромен мезонет в Лозенец
8. Апартамент в кооперацията до парк хотел Москва, построена с парите на външното разузнаване по времето на мандата на Димо Гяуров принадлежащ на Емил Стоянов.
9. Вила в Симеоново на Емил Стоянов.
10. Луксозния хотел „Империал“гр. Пловдив, /бившо студентско общежитие „Каменица“/, намиращ се до дома на родителите на П.Стоянов.
11. Цех за обработване на дървен материал – дъскорезница в Лъки.
12. Сем. Стоянови реституират 1000 декара гори около село Манастир, въпреки че са имали собственост от 200 декара и са едни от единичните случаи на реституция на гори в България, поради това че горите според компетентните органи са били държавна собственост и преди 9 септември ,а хората са копували правото на сеч и ползване. В момента реституираните земи безконтролно се сечат от семейството.
13. 40% от акциите на Комбинат за Цветни Метали – Пловдив.
14. Кланица в село Маноле, приватизирана от бащата на Антонина – Найден, с помощта на бащата на П.Стоянов – Стефан по време на мандата му като областен управител.
15. Източени в сътрудничество с Анастас Бадев и Младен Влашки 200000 лв от програма „Европейски месец на културата“, чрез фондация “ Европейски месец на Културата“ , чиито едноличен управител е Бадев. (Роднини – подставени лица на Бадев в момента са в спор с бизнес партньори за собственост върху хотел на черноморието)
16. Участие в най-големия грабеж в историята на гр. Пловдив – заграбването на 144 декара от гората до гребната база от „Увеселителен Парк“ АД съвместно с Иван Павлов (братовчед на Илия Павлов)- представител на РЕИ Холдинг – фалирало дружество от бивши служители на ДС, чрез офшорни фирми регистрирани от Димо Гяуров (бивш любовник на Антонина) по време на мандата му като шеф на НРС. Фамилия Стоянови и тяхното обкръжение – 33% от стойност на земята приблизително 30000000 евро.
17. Апартамент в Лондон
18. Апартамент в Женева
19. Влогове в швейцарски банки. Трябва да отбележим, че дъщерята на Стоянов – Фани учи в най-скъпото учебно заведение в Швейцария, като месечните и разходи са около 4000 швейцарски франка. Сина му учеше в Лондон, също в свръх скъпо учебно заведение. Чрез П. Стоянов (агент „Виктор“) генералите от ДС прикриха голяма част от агентите-политици, чиито дела ген. Семерджиев не успя да унищожи като ги активираха отново като действащи сътрудници.Постигнаха фарса на 2 последователни президентски избора да издига свои кандидати един срещу друг и така да си гарантира абсолютната сигурност на успеха. Успяха да заблудят западната общественост за ставащото в България
Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Празнуват българските овчари и хората, занимаващи се с овцевъдство. Професионален празник и на всички, които се занимават с българската етнография.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
До голяма степен този празник произлиза от легендата за Св. Георги, в която той се преборва със страшна ламя, заплашваща жителите на плахо градче. В замяна на собствения си живот гражданите давали своите деца на чудовището. Кога дошъл редът на царската дъщеря, обратът дошъл с появата на Свети Георги и неговата победа над злото същество.
Това е един от най-празнуваните именни дни в страната. Отбелязва се като имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и др.
Традиционно ястие на този празник е приготвянето на цяло агне – курбан. Посветено в жертва на Бог, агнето и неговата колитба се свързва с езическите ритуали, дошли от Славянската и прабългарска религия.
Съществува легенда за обреден ритуал, че на Гергьовден агнето се коли до бяла стена на къща или друга стопанска постройка. Кръвта, която блика от прерязаното гърло на агнето по правило облива стената. По петната, които остават, се гадае каква ще бъде годината – добра и плодородна или бедна.
Друг ритуал повелява, кръвта на закланото гергьовско агне да се поръси по земята, за да носи плодородие.
Като цяло празникът се свързва с началото на лятното полугодие, скотовъдната дейност и плодородието. Смята се, че на Гергьовден дъждът е плодороден и целебен.
ГЕРГЬОВДЕН е един от най-големите пролетни празници, съвпадащ с разцвета на природата е Гергьовден. Затова той е наречен още “цветен Георги”.
Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден.
От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори.
Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт – млякото.
Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета.
На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина: чесън, бук, глог, коприва.
Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност.
Това е начин да се пренесе по имитативен път силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху човека и животните. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво.
Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма – чесън, коприва, глог, къпина.
Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава “играе” заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.
На празника – за здраве, берекет и плодовитост при животни и хора, всички трябва да се залюлеят на гергьовските люлки, да се претеглят на кантарите, вързани на зелено дърво,за да проверят пълна или празна ще е годината им и да се повеселят с песни и танци.
Цялата ритуалност и магичност на празника е осмислена от християнската обредност, чрез посвещаването му на Свети великомъченик Георги победоносец (ок.284-ок. 305 г.)
Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.).
Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин.
По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.
Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови.
Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: “По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.”
Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и болни, и той ги изцерявал с молитвата си.
Преданието разказва, че веднъж в тъмницата при св. Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та не могъл вече да оре нивите си. Светият мъченик съжалил нещастника в неговата беда и му казал: Иди си у дома, брате, волът ти е жив. Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил осъден на смърт, която посрещнал с радост. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от беда стадата.
В навечерието на смъртта си той бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му обещал небесна радост. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един слуга, който денем и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да изпълни завещанието за имуществото и се простил с него. Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора.
Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година. Така той завършил достойно изповеданието на Христа и запазил вярата непорочна, за което получил нетленния венец на правдата.
В психическия живот думата „търпение” изразява сила, която противодейства на дадено напрежение, външно или вътрешно.
Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек. Само разумния човек търпи.
Когато човек придобие търпение, всичките му работи се оправят.
Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа.
Търпението е най- великото качество, най- благородната черта в човешкия характер.
Търпение – да издържите на всички противоречия и да изслушвате всички.
Който е дошъл човек на земята трябва да се учи на търпение, с което изучава себе си и своите ближни. Дойде ли човек при вас и с часове да ви разправя своите работи, вие трябва с търпение да го изслушате. След това ще хлопа друг на вратата ви – и него трябва да изслушате.
Какво нещо е търпението? От какво се обуславя? За да има търпение, човек трябва да е дошъл до вътрешно разбиране на живота. Това разбиране се придобива тогава, когато във всичко и навсякъде човек вижда Бога.
Човек трябва да бъде търпелив, да се научи да слуша, да гледа, без да дава мнението си.
Да бъде човек търпелив, това е цяла наука, цяла философия. Човек трябва да работи върху търпението съзнателно, без да чака хората да му напомнят, че трябва да бъде търпелив. Всеки трябва да съзнава, че работи върху търпението.
Да търпи, това значи да носи всички неща, без да се смущава.
Истинското търпение изисква разбиране на нещата. Който знае и може да търпи, той се радва на всичко, което разбира.
Да имаш търпение, то подразбира воля и ум, сиреч да знаеш причините и последствията на нещата.
Мнозина запитват, защо им е търпението? – Без търпението може, но нищо няма да се постигне. Много таланти на хората пропадат от липса на търпение. Колко художници, колко музиканти, колко добри проповедници, държавници, майки и бащи са пропаднали от отсъствието на търпение в своя характер!
Без търпение човек е подобен на дърво без корени, без търпение човек е подобен на труп, т.е. на тяло без крака.
Търпеливия човек се познава в моменти, когато му вземат онова, което обича или за което се е приготвил.
Само умният човек може да бъде търпелив. Той е над обикновените условия в живота.
При каквито и положения да бъдем поставени,ние трябва да търпим, да уповаваме на Бога до последната минута.
Когато умът работи колкото трябва, човек изпитва радост и мир. Той го прави търпелив. Той спокойно очаква плода на онова, което е посял.
За да изработи нещо ценно в себе си,човек трябва да приложи търпение и постоянство.
Търпението е основа на знанието.
Търпението се култивира в страданията.
Всички страдания в света имат за цел да оформят у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни.
Защо идат болестите и изпитанията в живота? – За да приложите търпението си. Ако търпението ви е слабо, ще го развивате.
За да се справите със страданията, с мъчнотиите в живота си, вие трябва да придобиете търпението. Без търпение никой не може да разреши задачите на своя живот.
Вашето търпение може да се нарече неволя, но не е още истинско търпение.
Да бъде човек търпелив, това значи да понася всичко спокойно.
Всичко трябва да понасяте с търпение.
Човек трябва да се кали, да стане търпелив. Търпението се развива главно при най-неблагоприятни условия.
Който има добри навици, само той може да търпи.
Може да търпи само онзи, в който са развити висшите умствени способности.
Търпеливият човек е всякога по-силен от противника си и по мисъл и физически.
Много са случаите в ежедневния живот, при които може да сe изпита търпението на човека.
Търпеливият е предвидлив.
Без търпение не можеш да бъдеш силен.
Търпеливият човек е способен на жертва.
Ако можете съзнателно да си наложите търпение, това показва, че сте ученици на Новото Учение. Търпението е жизненият еликсир на душата, то не може да се постигне лесно.
Неврастеникът не е търпелив. Като пипнете центъра на търпението, към него приижда повече кръв, той започва да се храни и човек става търпелив.
Когато сте нетърпелив, мислете за търпението,като едно от великите качества на човека.
Може да има много несгоди в живота, но те се преодоляват с търпението.
Чрез търпението всичко се постига. Без търпение не можеш да станеш учен, богат. Ако нямаш търпение и силен не можеш да станеш.
Чрез търпението се придобива и дълготърпение. Гдето е дълготърпението, там са всички добродетели. Знанието, силата, любовта се придобиват чрез търпение.
Един китайски мъдрец искал да опита търпението си. За тази цел Провидението му изпратило един просяк да види колко може да приложи търпението си. Цели 40 години просякът посещавал мъдреца, но последният всякога го посрещал добре. В това време се появил един конкурент на мъдреца, който пожелал да го надмине по търпение. Като видял, че и този човек е благодетелен, готов на жертви, същият просяк започнал и него да посещава. Той го посещавал редовно цяла година, докато един ден новият му благодетел извикал: Махни се вече от очите ми! Нека дойде друг някой, да дам и на него. Достатъчно си се ползвал от моите блага. Просякът отговорил: Господине, малка е още твоята сила. Още много има да работиш върху търпението. От 40 години насам аз ходя в дома на твоя съсед, но той нито за момент не се отегчил от мене. От първия ден до днес той ме приема все така любезно и внимателно.
За да придобие търпение,човек непременно трябва да се намира под влиянието на две противоположни сили – злото и доброто.
От Невидимия свят е изпратена комисия, за да изпита търпението на хората. По отношение на търпението хората са слаби. Малко хора има, които имат търпение и са готови да посрещнат мъчнотиите в живота.
Дойдете ли до търпението, то представя онзи скъпоценен камък, който вие грижливо трябва да пазите под вашия език. И върху този камък един ден ще бъде написано вашето име. Ако не изработите този камък, на който да бъде написано вашето име, вие не можете правилно да се развивате, не можете да станете синове на светлината.
