Животът е сложно нещо. Ако решите обаче да спазвате тези 50 съвета, ние ви обещаваме, че той ще продължи да е точно толкова сложен, но ще ви е малко по-приятно да го живеете.
.
.
.
.
.
.
Ръкостискайте здраво.
Гледайте хората в очите.
Купете си хубава стерео уредба.
Пейте под душа.
Удряйте първи и с все сила.
Пазете чуждите и своите тайни.
Никога не се отказвайте. Чудеса стават всеки ден.
Винаги приемайте протегната ръка.
Бъдете смели. Дори и да не сте, правете се. Никой няма да разбере разликата.
Свиркайте си.
Избягвайте саркастичните забележки.
Изберете правилно партньор, от това зависи 90% от щастието ви.
Правете неща за останалите, без те да разбират.
Давайте за заем само книгите, които не харесвате.
Никога не мразете някой, защото се надява. Може да му е останало само това.
Когато си играете с деца, оставяйте ги да побеждават.
Давайте втори шанс, но никога трети.
Бъдете романтични.
Не бъдете прекалено позитивни и никога серопозитивни.
Давайте го по-леко.
Не позволявайте на телефона да прекъсва важни моменти.
Научете се да губите.
Научете се да печелите.
Помислете хубаво, преди да обремените приятел с някоя ваша тайна.
Когато някой ви прегърне, изчакайте той да пусне първи.
Бъдете скромни, много неща са се случили и преди да се родите.
Правете подаръци без причина.
Усмихвайте се.
Пазете се от хора, които нямат какво да губят.
Не палете мостове, защото не знаете колко пъти ще трябва да преминавате една и съща река.
Не се взимайте на сериозно.
Бъдете дръзки, но не горделиви.
Не пропускайте да казвате на някого, че го обичате.
Помнете, че никой не е постигнал нещо голямо сам. Приемайте помощ, когато имате нужда.
Променяйте гледната си точка сами, за да не ви променя друг.
Посещавайте близки и роднини, докато са в болница. Достатъчно е да останете няколко минути.
Всеки ден слушайте любимата си музика.
Изпращайте истински картички.
Когато вдигате телефона, винаги бъдете вежливи.
Дръжте си тефтерче и химикал до леглото, гениални идеи идват и в 3 часа вечерта.
Уважавайте чуждия труд, независимо какъв е.
Купувайте цветя на любимата, за повода мислете после.
Усмихвайте се на непознати.
Превърнете се в герой за някого.
Оженете се по любов.
Използвайте шансовете си.
Когато сте нагости, похвалете домакинята.
Махайте на малки деца в колички.
Знайте, че 80% от всяка работа е да се разбираш с хората.
Какво всъщност означава живеенето, защо непрекъснато се стремим към него и бягаме от мисълта за края му? Защо се страхуваме за живота си и се плашим от смъртта? Защо толкова го искаме „живота”? Защо така сме привързани към него? Какво толкова ни носи или очакваме да ни носи в бъдеще?
Ето такива въпроси си задавам понякога. Има случаи, в които ми хрумват едни отговори, понякога – други, често оставам само с въпросите. Чудя се има ли единствен отговор или са много, или въобще няма такъв, но пък си струва състоянието, в което изпадаме, когато ни обземат тези въпроси – онова притихнало екзистенциално състояние, в което сякаш сме на ръба на тоталното прозрение на същността на нещата. И понеже много харесвам това състояние, ще споделям размислите си, свързани със смисъла или смислите, когато ме връхлита.
Защо живеем всъщност? Може би живеем по навик – така или иначе сме се родили, ден след ден – и си казваме, че ще го изкараме докрай. Може би затова някои религии (със сигурност Християнската) заклеймяват самоубийството, така че, ако сме вярващи, дори да решим, че не си струва усилието да живеем, няма как да си отнемем сами живота. Но с или без религия, на практика, света ни не е пълен със самоубийци – повечето искаме да живеем. Но защо? Какво толкова правим и ни се случва с това живеене?
Ако се замислим, основна част от живота си прекарваме в задоволяване на нужди и потребности – гладен съм, жаден съм, спи ми се, прави ми се друго… ,че да стигнем и до мисли като: искам да се чувствам обичан, важен, значим, реализиран, богат, спокоен, велик и т.н.
И защо всъщност губим толкова време в това? Нали нито една потребност не трае цял живот след като веднъж е задоволена? Има такива, които ежедневно удовлетворяваме по няколко пъти (както е с храната), има други, които ден след ден удовлетворяваме или търсим техен заместител по всевъзможни пътища (както е с усещането за значимост). Защо тогава го правим? Какво като постигнем удовлетворение (временно)? Това ли е висшата ни цел – полагаме усилие, зада удовлетворим нуждите си и да почувстваме покоя на постигнатото удовлетворение.
А може би е нещо друго?
2 част
Досегашните размисли ме наведоха на идеята, че може би се стремим и харесваме живеенето заради състоянието на удовлетворени нужди, независимо какви са те – физически, емоционални, интелектуални или духовни. Но дали това точно е в основата на привързаността ни към живота и живеенето?
Сещам се за Mечо Пух, според който, най-сладък е моментът, който предхожда похапването на любимото нещо – меда. Предвкусването, очакването и представата за сладостта. Дали пък не е в това смисъла – стремежът към моментите, в които знаем, че ще удовлетворим желанията си? Възможно ли е да живеем заради това?
Или пък страхът е в основата на всичко. Скоро си говорихме с една приятелка, как усеща страхът като движеща сила в изборите й – страх да не се разочарова, да не я заболи, да не изпита болка от грешката, да не намали самоуважението и увереността, че взима правилни решения, че може да успява. Може пък да е това?
Можем да се опитаме да намерим повтарящото се състояние от трите изброени дотук хипотези: задоволяването, предвкусването и страхът. Бягството от страха ни носи спокойствие. Постигането на удовлетворението също ни носи спокойствие, отпускане, радост. Предвкусването на удоволствието ни носи едно сладко напрежение и доволство, мир (което пак си е спокойствие) и хармония.
Спомням си откъс от една книга „Приказка за Буда”, в която се говореше за състоянието на желаене на нещо и че “Буда състояние” се постига, когато няма нещо, което да желаеш, което да ти липсва. Ти просто “си”. Всичко, от което имаш нужда, е там. Това е свършеният миг (миг на хармония и спокойствие). Но той трае само до възникване на мисълта за следващото нещо, от което имаме нужда, което желаем.
И съвсем нормално – всичко е процес, всичко се променя. Трудно бихме застопорили мига и бихме го превърнали във вечност (от философска гледна точка мига си е безкраен, но не за това иде реч тук). Да се върнем към нашия въпрос. Дали не живеем заради такива мигове? Състоянието на Буда – завършени, пълни, съвършени, напълно удовлетворени, ненуждаещи се от нищо. Това ли е?
Ако въведем понятието Его в размишленията ни, и приемем, че Его-то се грижи за нашите нужди, то постигането на съвършения миг е нещо като успокояване на Его-то, приспиване, признаване и удовлетворяване на всичко, което му се струва потребно, така че да е спокойно, че не сме го пренебрегнали, изоставили, забравили. И какво идва след това. Какво става, ако успокоеното от нас Его пусне временно кормилото?
Това ли всъщност е целта? Ще продължа да си мисля.
3 част
Дотук в първа и втора част на Размисли за живеенето поставих освен въпроса – “Защо се стремим към това действие – живеенето?”, също и няколко възможни отговора – удовлетворените нужди и потребности, стремежът и предвкусването, спокойствието, страха, Буда-състоянието на не-желаене на нищо допълнително (съвършения миг), успокоено Его-то.
Като се замисля, на практика всичко от горното е възможно да бъде обяснено през физиологията ни – емоции и състояния като страх, удовлетворение, радост, болка и др. имат своето изражение в съответни жлези, хормони и т.н. Всички сме чували за хормона на щастието или за адреналина. За миг си помислих, възможно ли е това да е всичко – да правим всичко в живота си заради отделянето на едни хормони? Звучи толкова… нищожно. От друга страна, вероятно наркоманите (онези, крайно пристрастените) точно така възприемат нещата. Те просто взимат “прекия път” и вместо да полагат усилия, които ще ги доведат до усещане за щастие, приемат заместител, който стимулира сходна био-химична реакция. Но това не е запазена марка само за наркоманите – май не познавам човек, който да не прибягва до шоколада или алкохола, когато е подтиснат.
Спомням си една приказка, която сякаш е точно за случая с “преките пътища” – един преуспял търговец, след дълги години упорит труд за развитие на бизнеса си, решава да се оттегли. Най-накрая дошло време за осъществяването на мечтата му – да отиде на слабо населен остров и да се отдаде на съзерцаване. На острова забелязал един бедняк, който лежал под някакво дърво, като около него се търкаляли много кокосови орехи. Търговецът попитал – “Човече, защо не станеш и не събереш тези кокосови орехи?” – На въпроса “защо да го правя”, бившият търговец отвърнал – “как защо! – за да ги продадеш, да вземеш печалбата, да наемеш помощници и камили, за да събереш още повече и тях да продадеш.“ На следващия въпрос “защо” търговецът отвърнал, че така ще може да натрупа богатство, да го умножава, а един ден да предаде бизнеса на другите и да се отдаде на съзерцание. Тогава беднякът казал – “Но аз и сега това правя.”
Много хубава приказка, но и леко объркваща. Като я чета се замислям и за въпроса “смисъл на живота въобще” – защо сме тук на тази Земя и т.н., но не ми се иска да се отклонявам в тази посока или поне не в този пост. По-скоро ще продължавам да търся какво е онова нещо, което толкова ни задържа към ежедневните потребности и ни прави роби на удовлетворяването им – та ние страдаме или сме щастливи според това доколко сме успели в удовлетворяването. С други думи – получаваме награда или наказание. Това ни стимулира на следващия ден да започнем отново в усилената работа по удовлетворяването.
От много време си задавам въпроси като: Защо има дни в които сме много уморени и слаби? Как успяваме да се вдигнем на крака и на следващия ден да бъдем истински слънчица за себе си и за околните? Защо едни хора винаги са приповдигнати, а други – по-прибрани и дори подтиснати? Какво ни изпълва със сила и как става това? Можем ли да му влияем? Как?
Няколко години по-късно вече имам позиция по някои от тези въпроси и затова реших да напиша материал за източниците на сила – онези неща, които ни захранват с още и още енергия, така че да можем да сме на нивото, на което бихме искали.
Ето, започвам.
Но преди това да направя едно уточнение – за мен (а и в този пост) ще приемам, че вътрешната сила (или енергия) е нещо, което е в непрекъснато движение – ние я получаваме или генерираме, а след това я отдаваме – на други хора, в работата си, в другите си занимания и т.н. А на следващия ден всичко започва отново. Хубавото на това приемане е, че вдъхва спокойствие и увереност, че дори днес да сме се уморили безкрайно много, утрешния ден ние отново ще се заредим с енергия, с която да разполагаме.
Как се генерира енергията? Може да се направи най-общо разделяне на източници на енергия според това къде тя се създава – вън от нас или вътре в нас.
Външни източници:
1. Хората: най-често използвания външен източник е енергията от други хора – това обикновено са хора с по-голямо ниво на енергия от нас към момента, в който взаимодействаме с тях. Това е важно условие при доброволното отдаване на енергия. Забелязали ли сте, че има случаи, когато след разговор с някого вие сте обнадежден, вдъхновен, приповдигнато ви е? Това е добър сигнал, че сте получили енергия при взаимодействието с дадения човек. Някои хора могат да ни заредят еднократно, защото в момента са с по-висок енергиен статус от нашия, но има и хора, които винаги ни карат да се чувстваме по-добре и ни е хубаво в тяхната компания. Това може да означава, че принципно поддържат по-високо ниво на енергия и винаги са готови да “отдават”.
Този тип зареждане с енергия има един недостатък – обвързва ни със съответния човек. Ами, ако не можем да го видим точно днес? Ами, ако точно днес той е с нисък тонус? Трудно се разчита на нещо, което е външно и не зависи от нас.
За взаимодействието между хората на ниво обмяна на енергия се говори в книгата Селестинското пророчество. Там се разглеждат и малко по-негативните модели (на недоброволно отдаване на енергия), към които сме склонни да се пристрастяваме, за да получаваме желаното ниво на енергия от един или друг човек.
2. Средата: Вторият външен източник е средата – забеляза ли ли сте какво може да направи една разходка в планината? Само след един час някак ни става по-леко, по-живо. И в ежедневието (в града) има места / помещения, в които като влезем ни е хубаво, харесват ни, чувстваме се добре.
Тук мога да изброя факторите, които се свързват с по-висок заряд на енергия на средата: чист въздух, хармонични звуци, хармонични цветове, слънчева светлина, природа (зеленина), определени аромати, естетични гледки. Съобразявайки тези фактори можем да направим дома си източник на енергия за нас – каквато е и една от ролите му – място, където почиваме и се зареждаме с нови сили.
Стимулирането на отделните сетива също е добър подход – определени аромати, цветове, звуци (мелодии), температури, обливането с вода и т.н. Тук се сещам и за паленето на ароматни клечици или свещи, взирането в запалена камина или огън на открито.
3. Консумирането: Друг източник на енергия са храната и напитките, които поглъщаме. Шоколадът е всепризнат като такъв стимулант, също енергийните напитки, кафето, чая, лютото. Всички те задействат по химичен път процеси вътре в нас, при които се отделя енергия. Тук спадат и стимулантите – кофеин, никотин, алкохол.
Вътрешните източници:
1. Физическо ниво. На това ниво може да разделим подходите за зареждане на два типа – чрез движения или покой.
Познатият на всички ни метод за презареждане чрез покой е сънят. Освен него, към методите за зареждане чрез покой спадат медитацията (все още слабо позната в по-западната цивилизация), също дихателните упражнения, масажът.
Пример за зареждане чрез движение могат да бъдат танците, игрите, спорта. Всички те са отличен източник, въпреки генерираната физическа умора. Чували сте хората да казват – спортувам заради тонуса?
2. Емоционално ниво – на това ниво източник на силата може да бъдат изпитването на определени емоции – радостта, надеждата, ентусиазмът, щастието, обичането / влюбването, вярата. Известно е, че различните емоции стимулират отделянето от тялото ни на различни секрети. Хормонът на щастието е познат на всички ни.
Друг популярен източник на енергия е адреналинът. Принципът при него е при повишаването на нивото му, да се предизвика рязко освобождаване на запаси на тялото, които ни осигуряват енергия. Адреналинът може да се повиши от вълнуващи позитивни изживявания като влюбването или скачането с бънджи (луна-парка също може да свърши работа). Но може да се стимулира и от негативни състояния и емоции. За съжаление това е довело до някои негативни емоции да се превърнат в естествен източник при някои хора – например гневът, омразата, страхът.
3. Интелектуално ниво – тук се има предвид мисленето на определени мисли. Чували сте за утвържденията и позитивните изрази? В тази област се направи много напоследък. Дори твърде силно фокусът се обърна върху това как с определени мисли, които специално си налагаме да предизвикаме определени състояния, които да ни доведат до зареждане със сила.
4. Едно по-дълбоко ниво или дългосрочните източници – Повечето от споменатите до момента източници се отнасят към въздействие на моментното ни ниво на енергия. Има и такива, които влияят на нивото ни като цяло. Срещали сте сигурно хора, които са по-силни, по-упорити, по-вдъхновени от останалите. Какво ги прави такива?
Поздравления, успял си да примамиш страхотна жена в зоната на личните си сексуални стремежи. Започваш да се мотаеш с нея и в един момент започваш да се чудиш, дали тя изобщо очаква близостта, на която ти толкова се надяваш или си се превърнал в това, което изобщо не си се очаквал да бъдеш – мъжка приятелка.
Няма мъж на тази планета, който да може да приеме категоризирането си като приятел, но това се случва и на най-добрите, за съжаление. Въпреки, че има начини да обърнеш приятелството в нещо повече, най-добре е да избягваш тази ситуация изобщо.
Затова, ако забележиш у жената, на която се надяваш, дори един от следните 10 признаци, най-добре си събирай си багажа и се спасявай.
10. Не изпитва никакво притеснение, когато е с теб
Няма ли тревога, значи няма и любов. Жена, която се надява на благосклонност ти, ще й пука много за това, което казваш и правиш. А това води до безпокойство, неизвестност, несигурност… Ако не се пита „Дали ме харесва?“ или „Какво ще направи сега?“, ако се чувства напълно отпусната с теб, това съвсем не е добра новина.
Следващия път, когато излезете заедно, обърни внимание на поведението й. Ако не подбира внимателно думите си и няма вид на човек, който не го свърта на едно място, не се надявай на нищо.
9. Не се смее на шегите ти
Чувството за хумор е Топ 10 на нещата, които жената харесва у мъжа. Да я накараш да се смее е просто задължително, ако се надяваш на интимна връзка. Ако не успяваш да я разсмиваш, едва ли ще успееш й свалиш дрехите. Е, има мъже, които нямат чувство за хумор, но това няма значение – ако тя е заинтересувана, ще се хили и на най-големите глупости, които казваш
8. Пробутва други жени
Ако обектът на желанието, започне да говори за перспективата да излизаш с други жени, тя всъщност иска да насочи радара ти в друга посока. Това се забелязва от фрази като „Ти си страхотен човек и съм сигурна, че жените много те харесват“ или „Ще те запозная с една много добра приятелка, страхотен човек“. Още по-зле е, ако те попита какво мислиш за приятелката й.
7. Не се съобразява с теб
Придружаваш ли я до магазина, за да разгледате една страхотна гривна, която е мернала вчера? Винаги ли се срещате в любимото й кафене, докъдето се налага да пътуваш два часа, за да седнеш неудобно на пода? Гледали ли сте заедно „Терминатор 2“? Една заинтересована жена винаги ще намери начин да се съобрази с поне някои от мъжките ти хобита и интереси.
6. Нарича те приятел
Не, не, това не е добре. Ако те нарече приятел, прости си заминал. Никой не иска да е просто приятел на жена, която всъщност харесва и си представя съвсем други неща.
5. Държи се резервирано на публични места
Ако не се интересува от теб, със сигурност не би искала да създава обратното впечатление за околните. Ще избягва да ви виждат заедно на класически за двойки места.
Ако отказва да отидете на кино, на вечеря или на кафе, значи нещата са се объркали. Ако все пак се случи да се съгласи, тогава ще внимава да не я види някоя познат или приятел, който би могъл да се заблуди. Лоша работа.
4. Моли за услуги
Случва ли се често да те моли за дребни услуги? Да я закараш, защото колата й е развалена? Да й помогнеш да избере пералня и след това да организираш доставянето й?
Ако жената се интересува от теб като мъж, тя никога, ама никога, няма да поиска физическо-мъжка-спедиционна услуга. Тя ще е фокусирана само върху едно – да я харесаш. Освен това, ако й правиш услуги, само с надеждата да ти се отплати след това, значи си мухльо, а не готин пич.
3. Води трети участник
Поканил си хубаво момиче на кафе, тя се е съгласила, отиваш на срещата и виждаш, че някоя от приятелките й е там, за да й прави компания. Много неприятен начин да ти покажат, че не си добре дошъл и е най-добре да си ходиш.
Това сигурно е най-гадния номер, който жените изпълняват, когато не те харесват или поне не са напълно сигурни. Тя ще доведе приятел на срещата, която имате, само за да ти стане пределно ясна ситуацията или пък да й помогне в неприятната перспектива да си говори с теб.
2. Не те пипа
Известно е, че когато жените харесват някого, те го докосват леко с пръсти, сръчкват го или дори леко го потупват. Ако нищо това не се случва, значи тя иска да има дистанция между вас двамата.
Можеш да направиш следния тест, за да установиш реакцията й: Когато ходите заедно, бутни я съвсем нежно с крак или леко я отмести от пътя си, за да не я блъснеш и следи за реакцията й. Най-добрия вариант е да ти отвърне със същото. Ако те игнорира, не очаквай да ти се отдаде възможност да я побутваш, в какъвто и да е друг смисъл на тази дума.
1. Флиртува с други мъже
Е, и това, ако не е очевиден знак?! Но може би недостатъчно, защото капацитетът на за отричане на самотния мъж, е зашеметяващо голям.
Чуваш ли я да говори с любов и привързаност за бившето си гадже или весело да ти разказва за друг симпатичен мъж? Това значи, че съвсем не си мъжа на нейните мечти. Това е толкова тъжно наистина. Но не драматизирай – жени има много.
Има редица експерименти, които онагледяват как формираме убежденията си за живота, базирайки се на чужд опит. В един такъв експеримент били използвани 9 зелени лампи и 1 синя.
Участниците имали задача да посочат цвета на лампата, когато ги попитат. На 9 от 10-те участници било наредено да кажат, че десетата, синя лампа, е също зелена. Десетият участник, който не подозирал за уговорката, бил оставен да отговаря последен.
Когато първият участник съобщил, че 10-тата лампа е зелена, десетият бил готов да реагира, но като видял, че другите останали безучастни, си замълчал. Когато вторият, третият, четвъртият… също назовали синьото – зелено, той още имал съмнения, че е възможно те да грешат. След 7-я участник, „опитното зайче“ на експеримента започнал сериозно да се съмнява в собствените си възприятия на реалността.
Когато дошъл неговият ред да назове цвета на лампите, той категорично, без грам колебание, назовал синята светлина – зелена, така, както били направили всички преди него.
Този експеримент, макар и фрагментарно, онагледява много добре как действа конструирането на ментални модели в психиката ни през внушенията на външната среда.
В книгата „Животът може да е чудо“ е обяснена много добре една идея, която е и отправна точка в курсовете, които водя. Това е идеята от по-новата психология, че „картата не е територията“.
Какво означава това?
Всички ние заучаваме и в последствие сами доразвиваме определени модели на мислене и поведение за живота. Тези убеждения обаче не са живота сам по себе си, а само нашата представа за него, матрица, в чиито рамки започваме да функционираме…
Често картата-матрица изземва нашата функция да управляваме живота си и в един момент ние се оказваме в ситуация да живеем според модели и предписания, които са чужди и не ни вършат работа.
Почти всяка проблемна ситуация, с която се сблъсквам в работата си, е причинена именно от този конфликт между картата, с която борави човек и реалността, в която той има някаква потребност, но на която тази карта не може да отговори адекватно.
Добрата новина е, че картата подлежи на промяна, а реалността реагира на промяната – т.е. ние сме способни да изработим други убеждения, които да ни служат по-добре в конкретни житейски ситуации.
Много лесно, както видяхме и в експеримента с лампите, човек подменя собствените си разбирания и опитност с правилата на матрицата. Всички в по-малка или по-голяма степен позволяваме тази матрица да поеме ръководството на живота ни, вместо нас. А това е като да изпълняваме доброволно клаузите по договор, в чието съставяне нито сме участвали, нито сме го подписвали…
Затова едно от нещата, с което започваме курса, е да проверим собственото си усещане, заявявайки: „Не спазвам договори, в чието съставяне и подписване не съм участвал“.
И вие можете, в този момент, да затворите очи и да пробвате за 1-2 минутки какво ще почувствате, когато отправите това директно насочено към картата-матрица предизвикателство.
Ако се обърнете към конкретните ситуации в ежедневната ви реалност, може би ще установите, че в много аспекти на живота контолът не е ваш и въпреки, че ви е некомфортно, следвате предписания, които не сте задали вие.
Интересното е, че често пъти получаваме директни знаци,които в много случаи се проявят много буквални чрез тялото. Сещам се за един показателен случай с жена, която изведнъж, без никаква физиологична причина, беше получила схващане на краката и буквално не можеше да върви. Невролозите бяха предположили тежка диагноза, свързана с нарушение на функцията на мускулната система и периферните нерви, но за радост изследванията със специална апаратура, не я бяха потвърдили.
В последствие стана ясно, че тялото е отразило нейната нагласа по повод конкретна ситуация. Оказа се, че жената бе стигнала до сериозен блокаж в личните си отношения и понеже не предприемала дълго време промяна, заради притеснения от сорта на „какво ще кажат хората“ (в случая близките), тялото й беше реагирало по този начин, красноречиво съобщавайки й, че е време да спре и да промени модела, защото картата, с която се движи в реалността, вече не й служи добре.
Използвахме една техника, която разглеждаме и на курсовете – за пренаписване на конкретен сценарий. Тази техника помага да се промени мисленето чрез граници в мислене чрез възможности. В конкретния случай промяната в картата накара реалността да реагира много интересно и ситуацията се разви съвсем леко, без никакви драматични сцени, за разлика от това, което тя беше очаквала в стария си сценарий.
„Ако човек не е праведен, злите сили ще нахлуят. Причините за рак са комплексни и включват множество различни фактори, но проучвания сочат, че намалената имунна функция води до мутация на гените. Мутацията е следствие от заболяване и увреждане на нашата праведна същност”…
Доверете се на лечебната сила и съществувайте съвместно с рака
Лечението на рака е документирано от древни времена. Принципите зад китайската медицина обхващат традиционните китайски ценности – умереност и овладяване на болестта – и също така включват практикуването на съвместно съществуване. Д-р Джоу Лиджонг (Zhou Lizhong), основател на Института по китайска медицина в Хонг Конг, е роден в семейство на практикуващи китайска медицина. От 1970 г. насам доктор Лиджонг усърдно изучава рака и други неизлечими заболявания и прилага традиционни китайски медикаменти в клиничните си лечения…
Важността от уравновесяване на седемте емоции
„Заболяванията имат връзка с психическото състояние на човек, начина му на живот, както и много други фактори“, казва д-р Джоу. „Китайската медицина смята, че заболяването се дължи както на вътрешни така и на външни елементи. Вътрешните елементи, наречени в китайската медицина „седемте вътрешни емоционални щети“, са: радост, гняв, тревога, безпокойство, тъга, страх и паника. А външните фактори са: вятър, студ, топлина, влага, сухота и огън. Известни са като „шестте екзогенни елемента“. Включващи се в тях са и модерните патогени като бактерии, вируси и паразити, плюс химията, физиката и други рискови фактори.“
Китайските лекари често казват: „Радостта вреди на сърцето, гнева уврежда черния дроб, скръбта вреди на белите дробове, тревогата вреди на далака, а страхът наранява бъбреците. Те обясняват как емоционалните нарушения директно увреждат вътрешните органи. Например открихме, че преди поставяне на диагноза за рак на черния дроб, пациентите са страдали от дълъг период на тежка депресия. Ракът на гърдата при жените е също свързан с емоционалното им състояние.“
Д-р Джоу казва, че „психическото състояние на човек може да повлияе на функцията на вътрешните му органи и по този начин това се отразява на имунната му система.“ Във „Вътрешния канон на Жълтия император“ пише следното: „Чи трябва да бъде изчерпано преди злите сили да успеят да се съберат.“ Д-р Джоу обяснява още: „Ако човек не е праведен, злите сили ще нахлуят. Причините за рак са комплексни и включват множество различни фактори, но проучвания сочат, че намалената имунна функция води до мутация на гените. Мутацията е следствие от заболяване и увреждане на нашата праведна същност. Възрастните и болнавите хора биват по-податливи към рака. В наши дни дори и при младите има вероятност от проявата на това заболяване. Може би това се дължи на радиацията, злоупотребата с наркотици, замърсяването на въздуха, химическите токсини в храната, стреса и други фактори.“
Д-р Джоу смята, че веднъж след като човек е диагностициран с рак, той става много нервен и уплашен. Спира да се храни, не спи, имунната му система се влошава и той умира вследствие на това. Когато равновесието на седемте емоции не е балансирано и не се вземат мерки за подобрение, състоянието му ще продължи да се влошава.
Голяма част от пациентите умират от метода на лечение, а не от самото заболяване
„Според „Вътрешния канон на Жълтия император“, никой не трябва прекалено да натрупва или премахва нещо. Човек трябва да спре, след като по-голямата част от заболяването е отстранена. Човек може да пострада в противен случай.“ Д-р Джоу обяснява: „В китайската медицина например, при лечението на тумор целта е да се елиминира повече от половината от него. Прекаляването би довело до увреждане както на положителните, така и на злите сили на организма, и по този начин и двете могат да изчезнат в края.”
„От древни времена насам китайската медицина поддържа „съвместно съществуване“ с тумора. Това означава да живееш със заболяването и да потискаш развитието му. Този принцип е част от древната китайска философия.“
Един пациент бил диагностициран с рак на панкреаса през 1998 г. Той починал неотдавна, след като живял 13 години. Единственото, което правил през този период било да използва китайска медицина по няколко пъти на седмица. От 2007 г. до 2011 г. неговият тумор се увеличил с 1 см. Този пациент е можел да работи и пътува в чужбина като нормалните, здрави хора. Подобни случаи са рядко срещано явление в съвременната медицина.
Въпреки това в днешни дни много малко пациенти прибягват до помощта на китайски лекари докато са в начален стадий на рак. В повечето случаи идват след операция, химиотерапия и радиация, или изчакват, докато ракът не достигне напреднал стадий. Д-р Джоу също споменава няколко случая, в които пациентите са живели в продължение на няколко години.
След няколко десетилетия на клинични изследвания, д-р Джоу открива, че „осемдесет процента от пациентите с рак са починали вследствие на самото лечение или от уплаха. Много от пациентите са били отслабени, защото способността им на самолечение намалява след операция, химиотерапия и радиация. Те изпадат в депресия и по този начин влошават състоянието си. Никой не може да оцелее без собствената си праведна енергия и никое медицинско чудо не може да помогне без нея. Медицинската помощ се използва за допълване на праведната енергия и за регулиране на състоянието на пациента. С праведна енергия човек ще живее, в противен случай ще умре. Това е великият принцип на китайската медицина от древни времена.“
Д-р Джоу подчертава, че хората притежават инстинкта да живеят. Ето защо не бива да пренебрегваме самолечителната сила в себе си. Всъщност световните медицински изследвания откриват, че 1% от пациентите с рак успяват да се излекуват и без лечение. По време на лечебния процес, той препоръчва „терапия с беседи“, за да бъде стимулирана жизнената сила в тялото на пациента.
Твърде силната имунна функция не е непременно по-добра за нас
Някои хора смятат, че колкото по-силна е имунната им система, толкова по-добре ще е това за тях. Д-р Джоу казва: „Това е погрешно схващане. Много от човешките болести са вследствие на необичайни реакции от страна на нашата имунна система, като например диабет, дерматомиозит, псориазис, ревматоиден артрит, лупус хипертиреоидизъм и т.н. Тези състояния са сложни за лечение и се дължат на завишаване на имунната функция. СПИН и рак произхождат от понижената имунна функция, а не от така наречения завишен имунитет.”
„Медицинското лечение означава регулиране на равновесието в тялото. Въпреки това медицината не трябва да стига до крайности. Когато се използват методи на лечение при рака, които действат разрушително както на злите така и на добрите сили в тялото на човека, в края на краищата всичко ще загине. Китайската медицина акцентира върху баланса на Ин и Ян. Първо премахвайте основните симптоми и след това възстановявайте нормалното физиологично състояние. Когато праведната енергия е достатъчно силна, имунната система възвръща нормалната си функция и тогава болестта изчезва по естествен път.“
Медиумите и бебета виждат аурите; и ние можем да се научим…
Знаете ли, че около всички нас витае светлина? Да, това е точно така! В случая не става дума за някакво коледно просветление, а за факт, който макар и звучащ мистично, всъщност е отдавна установен. Нали се сещате за ореолите, които са нарисувани около главата на светиците? Той се нарича аура и е характерен за всеки един човек, независимо че не всички сме светци. И никога няма да бъдем.
Но пък е знайно, че всичко около нас и ние самите сме създадени от енергия и вибрации. Аурата е нашето лично електромагнитно поле; някои казват, че по форма то наподобява черупка от яйце. Аурата ни, освен, че отразява духовната енергия на тялото, говори много за нашето здраве, за психическата ни активност и емоционално състояние. Аурата е тази, която може да сигнализира и за някаква болест, дори често доста преди началото на нейните симптоми. Затова понякога може да се случи някой да каже за нас, че приличаме на болни, че нещо ни мъчи, или пък обратното – че изглеждаме пращящи от здраве. Пожелавам го на всички!
Специалистите казват, че основната аура прилича на сноп светлина от 6-7 см, който покрива тялото. За някои тя е видима. Например за медиумите – те можели да виждат аурите. Спомняте ли си филма „Дух”, в който героинята на Упи Голдбърг от едни момент нататък общуваше с аурите на умрелите. Уж сюжетът изглежда фантастичен, ама всъщност – не съвсем. Малките деца също можели спонтанно да виждат аурите. Едва ли някой има спомени за това, но се твърди, че бебетата гледат над главата на човека пред себе си и когато цветът на аурата, който виждат, не им харесва или ако този цвят е много по-различен от този на родителите им, те плачели. Когато човек умира, казват, че аурата му избледнявала и изтънявала. Ако пък човек преждевременно изгуби аурата си, той малко след това умирал.
Е, дори и да нямаме спомени от онова време, когато вероятно всички ние сме виждали различни аури, със сигурност познаваме едно друго, малко ирационално привличане. Т.нар. химия между хората. Нали да всеки му се е случвало да бъде привлечен от друг човек, без дори да го познава. Е, този факт се обяснява със способността ни да усещаме подсъзнателно енергията на другите. Разбира се, и обратното е налице – някой ви става интуитивно ужасно неприятен и несимпатичен, предпочитате да го избягвате, определяте го дори като „енергиен вампир”. Явно аурите ви са несъвместими. В такива случаи въобще не се и опитвайте да осъществявате контакт насила, няма да се получи. Плюйте се на петите и беж!
Спецове казват, че едноцветни аури се срещали много рядко, но все пак имало хора с един основен цвят. Все пак много по-често в енергийното поле на човека участвали по няколко цвята, или пък тези цветове влизали в комбинации помежду си.
Цветът на аурата има отношение и към дрехите, които предпочитаме. Когато носим дрехи, с цвят, хармоничен на основния цвят на нашата аура, нейните вибрации се усилват и стабилизират. Това веднага ни кара да се чувстваме по-добре. И обратното – предпочитаниято към дрехи с цветове, дисхармонични на собствената аура, показва период на здравословни проблеми.
Ето всъщност какво означават различните цветове на различните аури. Обърнете специално внимание и на нюансите, това е важно: Черно: означава увредена или отрицателно повлияна душевна енергия, каквато обикновено може да се види в духовните възстановителни центрове; Бяло: чистота, яснота, неуморност; Сребристо: ефирност, доверие, отстъпчивост; Червено: страст, енергичност, чувствителност (яркото прозрачно червено: великодушие, амбиция, силна воля и предприемчивост; тъмночервеното: егоизъм, жестокост, гневливост); Оранжево: щедрост, импулсивност, откритост; Жълто: закрила, сила, смелост; Зелено: утеха, насърчение, състрадание (яркозелено: здраве, бодрост, грижовност, лоялност; тъмнозелено: подлост, завист, предателство); Кафяво: стабилност, толерантност, усърдие; Синьо: знание, снизходителност, откровеност (ярко лъчисто небесносиньо: честност, искреност и всеотдайност; кадифеносиньо: силно вътрешно развитие, мъдрост и висока духовност; яркоиндигово синьо: инициативност и религиозност; бледосиньо: мекушавост и нерешителност; стоманено сиво-синьо: жестокост; много тъмно индиговосиньо, близо до черно: престъпни наклонности и религиозен фанатизъм); Лилаво: мъдрост, истина, духовност.
Ще попитате, разбира се, как да определим аурата си, а и тази на околните. Има един прост начин, който обаче изисква усилия и тренировки:
– Седнете срещу огледало, като зад гърба ви фонът трябва да е бял или светлосив.
– Повърхността на стената зад вас трябва да е добре осветена, но така, че сянката ви да не пада върху нея.
– Отпуснете се и се погледнете в огледалото, като разфокусирате зрението си.
– Не откъсвайте поглед от огледалото и се опитайте да не мигате. След пет до десет минути ще видите слабо сияние около тялото ви. Ако видите цветове, не фокусирайте погледа си, защото те ще изчезнат. Запомнете цветовете.
Специалистите казват, че след месец упражнения можело да се види аурата на другите, както и да се различава и най-малката промяна в цветовете. Това умение може да ви информира за състоянието на околните. А може би то ще е част от комуникацията на бъдещето.
Какво ли не правим, за да запазим млади тялото и душата си. Решението на тази трудна задача е всъщност съвсем просто – девет от тайните, които ще ви помогнат да постигнете този ефект, ще ви разкрием в следващите редове:
.
.
1. Отдайте се на мързела без угризения! Сред хората, които са на 100 и повече години, има особено много, които се стремят да изживеят всеки ден пълноценно и не залагат кой знае колко на кариерата. Т.е. – отпуснете се в най-близкия хамак!
2. Топлата закуска е доста важна. Както казват китайците – денят трябва да се започва с топла каша, която събужда жизнената енергия и прогонва сънливостта. Студената закуска с мюсли изразходва твърде много енергия сутрин, а и ще ви накара да се почувствате недоспали.
Яжте Годжи и правете любов!
3. Поддържането на контакти има голямо значение. Според американско проучване хората с добри социални контакти живеят по-дълго. При това решаващо е качеството на приятелствата: добрите приятели поддържат мозъка ни буден, а беглите познанства по-скоро усилват чувството на самота.
4. Важно условие за дълъг живот е и запазването на любопитството. Доказано е, че чрез овладяването на нови знания в мозъка се изграждат нови нервни връзки. Едно ново хоби или пък изпълнените с разнообразие задачи поддържат клетките във форма.
5. Набавете си от китайските плодове Годжи! Те са пълни с жизненоважни аминокиселини. 30 грама дневно осигуряват енергия, защитават от Алцхаймер, освежават любовния живот. Могат да се консумират подобно на стафиди в закуската, в супа или салата.
6. Правете любов – е следващият съвет за по-дълга младост на тялото и душата. Редовният секс може да ни накара да изглеждаме с до седем години по-млади, тъй като той редуцира телесната мазнина и стимулира кръвообращението. А благодарение на обезпечаването на достатъчно естроген, кожата и кръвоносните съдове остават по-дълго еластични.
7. Пълноценната почивка също е фактор. Ритуалите за отпускане на напрежението не са просто мода, а еликсир за живота – тъй като стресът и безсънието пречат на регенерационните процеси и водят до по-бързо остаряване. Затова си позволявайте по-често да полежите във ваната, да се отбиете в сауната или да си направите масаж. Отпускането с книжка в ръка на фона на приятна музика е също много препоръчително.
Шведите са доказали, че…
8. Вземете си животно! Притежателите на кучета посещават лекаря 21 процента по-рядко от останалите хора. Най-вероятно защото по три пъти на ден се разхождат с домашния си любимец и никога не са сами. Освен това животното у дома помага за по-доброто справяне с натоварването.
9. Животът на село е за предпочитане. Районите с по-малко натоварено движение спестяват шума, стреса и отработените газове. Шведите са доказали, че на село рискът от сърдечен инфаркт спада. Освен това там се живее средно по 2,8 години по-дълго.
„Този е или невеж, или идиот, или пък злонамерен!“ – и Вие ли си казвате така, когато някой не споделя Вашите възгледи? – пита германският есеист Ролф Добели и обяснява защо не бива да се доверяваме на убежденията си.
Учени от университетите в Куопио и в Минесота наскоро предупредиха, че според дългогодишните им изследвания комбинираните витамини не само не са полезни, но могат да увредят здравето. Цената на златото напоследък расте, но борсовите играчи твърдят, че положението може да се промени всеки момент. А Вие самите вярвате ли в полезността на витамините и в сигурността на златото? Германският есеист Ролф Добели обяснява защо не бива да се доверяваме на собствените си убеждения:
Бруно е производител на витамини. Баща му основал фирмата още по времето, когато витамините не бяха лайфстайл-продукти, а лекарства, които се предписват от лекаря. Когато Бруно пое фирмата в началото на 90-те години, търсенето на витамини и хранителни добавки рязко се увеличи. Бруно се възползва от благоприятния момент. Затъна до гуша в дългове, но разшири производството. Днес той е сред най-успешните в бранша и дори оглавява Европейския съюз на производителите на витамини. Още от детските си години той самият всеки Божи ден гълта поне по три таблетки комбинирани витамини. В отговор на журналистически въпрос дали витамините наистина са полезни за здравето, Бруно казва: „Твърдо съм убеден в това!” Въпрос: а Вие вярвате ли му?
Да се допиташ до вътрешното си Аз
Следва и втори въпрос към Вас. Съсредоточете се върху някоя идея, в която сте твърдо убедени. Например: че цената на златото през следващите пет години непрекъснато ще се покачва. Или пък вярата Ви, че има Бог. Каквото и да е, просто го напишете в рамките на едно изречение. Ето и въпроса: вярвате ли си?
Какво излезе? Вие разбира се смятате, че Вашите собствени убеждения са по-убедителни от това на Бруно. Обяснението е просто: във Вашия случай става дума за наблюдение, насочено навътре, докато наблюдението Ви за Бруно е насочено навън. Казано по-лековато: Вие можете да надзърнете в собствената си душа, но не и в душата на Бруно.
Когато става дума за Бруно, Вие сигурно си мислите: „Той има интерес да вярва, че витамините са полезни. Та нали неговото благосъстояние и социалният му статут зависят от успеха на фирмата. Той освен това пази семейната традиция. И накрая: той цял живот е гълтал витамини и няма сега изведнъж да признае, че това е било излишно.” При Вас самите обаче нещата изглеждат другояче. Вие директно „се допитвате” до своето вътрешно Аз. Естествено, абсолютно непредубедено, както си мислите.
Пита се обаче: колко незамъглен и почтен е погледът навътре? Шведският психолог Петер Йохансон показал на участници в експеримента си съвсем набързо две портретни снимки. Те трябвало да отговорят кое от двете лица им се вижда по-привлекателно. По-късно той им дал да разгледат за по-дълго и по-внимателно избраната от тях снимка и ги помолил да обяснят защо точно това лице са харесали. Йохансон обаче незабележимо ги измамил, разменяйки снимките. Повечето участници изобщо не забелязали подмяната и най-подробно обяснили защо харесват именно пробутаната им втора снимка. Изводът: на интроспекцията не може да се вярва. Когато надзъртаме в душата си, ние винаги конструираме нещо.
Увереността, че допитването до себе си винаги води до нещо като истина или правилност, се нарича „доброволно заслепение” или „илюзията на самонаблюдаващия се”. Този феномен не е просто нещо любопитно, той има сериозни последици. Ние дотолкова сме убедени от собствените си убеждения, че в мига, когато някой ги подложи на съмнение, винаги реагираме по един от следните три начина:
Бъдете свой собствен вътрешен еретик!
Първа реакция „Предполагам, че е невеж”: на човека насреща Ви просто му липсва необходимата информация. Ако знаеше повече, щеше да бъде на Ваша страна. Трябва да бъде допълнително просветен. Политическите активисти мислят точно по този начин. Те вярват, че чрез обяснения може да са насади някакво убеждение.
Втора реакция „Предполагам, че просто е идиот”: човекът насреща Ви притежава необходимата информация, но мозъкът му е недоразвит, така че не може да прави верните изводи. Той просто е тъпак. Това е любимата реакция на онези бюрократи например, които се опитват да опазят „глупавите” потребители от самите тях.
Трета реакция „Предполагам, че е злонамерен”: човекът насреща Ви притежава необходимите информации и дори ги разбира правилно, но умишлено Ви противоречи. Защото има лоши намерения. Така много религиозни хора например се отнасят към невярващите: „Тези са дяволски изчадия!”
Извод: нищо не е толкова убедително, колкото собствените убеждения. Ако се придържате на всяка цена към тях, Вие изобщо не сте изключение. Но това е много опасно. Интроспекцията, погледът навътре, до голяма степен е нещо изфабрикувано. Колкото по-дълго и колкото по-твърдо си вярвате, толкова по-брутално може да бъде Вашето отрезвяване. Така че колкото по-силно е едно Ваше убеждение, толкова по-критични бъдете към него. Вие сте умен човек и нямате нужда от догми. Бъдете свой собствен вътрешен еретик!
Случвало ли Ви се е спонтанно да започнете да псувате, плюете и крещите, но без да знаете защо? Ако да – идете на лекар! Ако пък не – бъдете спокойни, Вие не страдате от синдрома, за който ще Ви разкажем.
.
.
Олаф Блумберг не е обсебен от демон, както дълго си мислел, той просто страда от т. нар. синдром на Турет – заболяване, характеризиращо се с множество тикове. Именно то кара Олаф да псува, да плюе или да лае.
“Напрежението е като преди кихане” – казва Олаф, опитвайки се да обясни усещането. И съвсем не е далеч от истината – тиковете, израз на които са внезапните конвулсии и ругатни, действително наподобяват донякъде кихавиците. Това са кратки, отривисти движения и шумни словесни прояви, които могат временно да бъдат сподавени, след което обаче буквално “изригват”. Олаф не е в състояние да ги избегне – като че ли вътре в него има дух, който периодически поема контрола над тялото му.
Демоните напират отвътре
Олаф е на 23 години, когато му откриват синдрома на Турет. По това време следва германистика в Бохум, паралелно се занимава интензивно със спорт. Изглежда доста добре – висок, с тъмна къдрава коса, интелигентен и красноречив, любимец на нежния пол и с много приятели. Още от дете му се случвало да мята глава несъзнателно или да скърца със зъби, но никой не придавал голямо значение – родителите му предполагали, че е твърде нервен, вероятно покрай продължителното гледане на телевизия.
С годините обаче тиковете се влошили. Олаф ту лаел по време на ежедневния крос, ту плюел по щандовете в магазините, ту ближел стените. Самият той не можел да се познае и точно тогава решил, че може да е обсебен от демон. В крайна сметка се обърнал към невролог.
Както е известно днес – загадъчната болест на Турет е наследствена. Но се проявява далеч не при всеки, който носи съответните гени. Причините са неясни. Учените предполагат, че става дума за нарушение в обмяната на веществата в една част от мозъка, в подкоровото ядро. Без обаче да се наблюдават смущения нито в интелигентността, нито в способностите.
Професорката по експериментална психиатрия от Хановер Кирстен Мюлер-Вал, която от години проучва споменатия синдром, казва: „Засегнатите знаят отлично какво е забранено или социално неуместно. Въпреки това не могат да се противопоставят на натиска да вършат тези неща.“
При по-младите хора тиковете са различни, съвсем не всеки постоянно ругае или изрича обидни думи. Някои просто по-често кашлят или смигат – едно почти обичайно поведение. Тази е и причината при мнозина заболяването да не бъде диагностицирано навреме.
Когато разбрал за синдрома на Турет, Олаф първоначално решил да прекъсне следването си. Давал си сметка, че смущава много от колегите си. Тръгнал по лекари и се опитвал да тушира болестта си с медикаменти. При това не толкова тиковете, колкото социалното ограничаване е факторът, който може да накара хората със синдрома на Турет да намерят сили да се справят с болестта си.
Най-важно е да успееш да си помогнеш сам
“Постоянно обиждах околните, веднъж пък издадох една много важна тайна” – разказва Олаф. По време на един от клиничните си престои той започнал да приема болестта си. И решил да опита да продължи със следването. Желанието му е да се занимава със социална дейност, да помага на другите с опита си и да ги окуражава.
Колегите и преподавателите му знаят за заболяването, стаята му нарочно е с дебели стени, има правото да се явява на изпит индивидуално. Избягва само библиотеката, като твърди, че така или иначе предпочита да чете по кафенетата. Междувременно е на 27. Дава си сметка, че животът му няма да е лесен – не само защото постоянно се случва да чупи мобилния си телефон или да разкъсва дрехите си. Но Олаф е решил да се бори, съчувствието и удивлението го дразнят.
“Решил съм да живея днес и сега” – заявява Олаф, който набира сили от заниманията със спорт, писането на поезия и срещите с приятели. Наскоро трябвало да напише кратко есе за един изпит по медицина. Избрал да пише за синдрома на Турет, а след като го прочел пред колегите си, те станали на крака и започнали да ръкопляскат.
Животът е сложно нещо. Ако решите обаче да спазвате тези 50 съвета, ние ви обещаваме, че той ще продължи да е точно толкова сложен, но ще ви е малко по-приятно да го живеете.
