.

В своя публикация отпреди два дни Франк Щир нарича българския медиен пазар не просто проблемен, но дори най-проблемния в целия ЕС. Защо? Ето отговора на германския журналист: „Това е не само мое мнение. Аз се позовавам на оценката на „Фрийдъм хаус“, която поставя България на едно от последните места в ЕС по свобода на медиите. И от „Репортери без граници“ също потвърждават, че икономически интереси определят българския медиен пазар.“

Медии за политическа употреба

В цитираната класация на „Фрийдъм хаус“ за свободата на медиите България дели 76-то място с Намибия, а „Репортери без граници“ поставя България заедно с Гърция и Бенин на 70-то място по същия показател. Къде да търсим причините за тази нерадостна картина? Франк Щир:

„Според мен е основателно предположението на шефа на ВАЦ Бодо Хомбах, че някои собственици държат медии не за да печелят пари с тях, а за да се сдобият с политическо влияние. Две от последните попълнения на българския вестникарски пазар – „Галерия“ и „Торнадо“ – са пример за много силно политизиране. Те се стремят да печелят читатели не с развлекателни материали, а с ярки политически сюжети. С това искам да кажа, че някои собственици и издатели на медии са в бранша, за да са част от политическата игра, а не за да правят печалба.“

Силното политизиране на медиите не е много характерно за повечето страни в Западна Европа, и със сигурност не за Германия. Защо обаче има почва за това в България, според Франк Щир: „В цял свят зад медийните концерни стоят и политически интереси. Да вземем например Германия от края на 60-те и началото на 70-те години, когато много хора обвиняваха групата „Шпрингер“ заради прокарваната от нея политическа линия. Ще рече, че не е толкова необичайно, когато медии преследват и някакви политически цели. Необичайно е обаче, както в случая с България, когато тези медии доминират в медийния ландшафт. Същото е в корпоративния сектор – определени фирми, например от енергийния сектор, използват медиите за влияние в други сфери на интереси. Например за пи-ар кампании около по-големи проекти.“

Силното политизиране на медиите е признак за това, че дадено общество не е достатъчно напреднало в своята демократизация, смята още Франк Щир. Така например през последните няколко години имаше няколко случая на уволнени журналисти в България, позволили си да поместят или излъчат критични материали.

Хора зад кадър дърпат конците

Това е знак, че определени политически среди оказват влияние върху медиите по начин, който в крайна сметка ограничава свободата на тези медии. В този смисъл, според Щир, по-слабото политизиране на медиите е признак за нормализиране и за по-голям напредък в демократизирането на едно общество:

„Това, че България пропусна навреме да си разчисти сметките с бившата ДС, доведе дотам, че днес за много медии не са знае кои са истинските им собственици. Има медии, които официално се ръководят от главните си редактори или от издатели, но има подозрения, че се стопанисват от съвсем други хора с политически интереси. Между тези две неща – нерешения въпрос с наследството на ДС и неизяснената собственост на част от медиите – има пряка връзка. За мен те са двете страни на един и същи медал“, казва в заключение германският журналист и експерт за Балканите Франк Щир.

http://www.dw-world.de/