.

Чета съжденията на едно розово, пухкаво прасенце, което явно се изживява, като някакъв майстор на перото, а всъщност е един посредствен поръчков драскач и не вярвам на очите си, как е възможна подобна наглост. Всъщност подобните нему креатури, какво ли не правят за пари, та той за какъв Дявол да се смущава…

Става дума за тези пролетарски брътвежи на крякащата гнида, подчертаващи верността и съпричастността на червените глисти към световния комунистически интернационализъм и бетонират техните братски отношения, с „великия“ руски мужик.

Та на вонящият нечистоплътник, „журналиста“ Ал. Симов от вестник „Дума“ (къде иначе) бих припомнил, че ‚буржоазията‘ беше избита от „народната власт“ без съд и присъда на 09.09.1944, а малкото които успяха да оцелеят през първата кръвопролитна седмица на беззаконието, послужиха по-късно за угояване на прасетата по Лагерите на смъртта…
Някоя и друга тяхна издънка, запазила се жива единствено благодарение на крехката си детска възраст, беше в продължение на 45 год. така психически тормозена и унижавана, че сега по-скоро мяза на клошар, отколкото на буржоа. Трагично, но факт.

.
В наши дни, поради физическа липса на наследствено буржоазно общество, хората които са за отстраняването  на този Монумент на позора (окупаторът с шмайзер), са съвсем обикновени демократи от всички граждански прослойки. Достойно за отбелязване е, че някои от бившите агенти на ДС имаха смелостта и доблестта да признаят грешките си в миналото и да се помъчат да измият позора, тежащ им на съвестта. Постъпка достойна за уважение, все пак. За съжаление такива хора се броят на пръсти.

.
Но пак аз, като непоправим оптимист се надявам на младото (необременено от интриги и позорни сделки с комунистите и репресивния им апарат – ДС, заради лично оцеляване) поколение, което расте сравнително свободно, мислещо и креативно, като се надявам с времето, постепенно то да се организира до една критична маса, която окончателно да помете, цялата тази воняща клоака, която стария обществен строй ни завеща.

.