Нова Година и Васильов ден

.

1 януари

До обяд се празнува Нова Година… Независимо кога е завършила вечерта, семейната обедна трапеза на 1 януари се смята за толкова важна, колкото и трапезата за Бъди вечер.

По традиция, на новогодишната трапеза трябва да има някое или няколко от тези ястия: свинско с кисело зеле, пържоли, печена пуйка или охранен петел, пълнени с дреболии и с много подправки.

pitka_bakalovЗадължително се меси обреден хляб, отделно е баницата със сребърна пара и дрянови пъпки, около които са увити късметите. Късметите се теглят, след като масата се прекади и стопанинът на къщата завърти баницата три пъти. Тогава всеки взима парчето, което е пред него.

Баклавата също е задължителна. Може да се замени с кадаиф, но обикновено се практикува наличието и на двете. Да се чувства изобилието е важно, както вече уточнихме.

В моя съзнателен живот, новогодишната трапеза винаги е била свързвана и с концерта на Виенската филхармония, в детството ми и с великия диригент Херберт фон Караян.  Тази Нова година с не много известния на българската публика, но също много талантлив Франц Велзер-Мьост. Няма значение кой в колко си е легнал и кога е станал, масата е сложена и прекадена най-късно 3 минути преди началото му. Който иска да спи още, да си спи след това. Повече от всичко друго, концертът на Виенската филхармония ми е създавал усещане за принадлежност към моя род и семейство. Споменавам този факт, защото истината е, че семейните ритуали са единственото нещо, което в крайна сметка формира ценностите у един човек. А загубата им, поражда усещане за отчуждение и самота. Затова смятам, че е важно да ги помним, да си ги пазим и дори когато ни изглеждат глупави и някаква отживелица, да намираме сили да създаваме нови ритуали с новите си семейства, с новите хора, които идват в живота ни.

Новогодишни ритуали

Суровакане

Децата с дрянова суровачка, на която са нанизани символите на богатия урожай – пуканки, бобови зърна, сушени сливи, хлебни кравайчета, завързани с червен конец (класиката против уроки), звънтящи монети или малки звънчета (за да чуе звънът им Господ), удрят по гърба възрастните хора и казват новогодишната благословия:

surovachkaСурва, сурва година

весела година!

Зелен клас на нива,

голям грозд на лозе,

жълт мамул на леса,

червена ябълка в градина,

пълна къща с коприна.

Живо-здраво, догодина

догодина, до Амина!

Разпространен е и вариант с думите: „пълна къща с дечица, пълни обори със стока, пълна кесия с пари“.

Напяване на пръстен

В някои краища на България, на Нова Година се е практикувал и ритуалът  „Напяване на пръстен“, за да се гадае коя мома за какъв човек ще се омъжи. Вечерта, преди новата година две неомъжени девойки трябвало да налеят мълчаливо вода в бял бакър и да го поставят под трендафил или друго плодно дърво. Съдът се завивал с бяла кърпа. Сутринта, всички неомъжени жени от селото се събират и пускат пръстен или друг предмет в бакъреното котле. Малко момиче, на възраст между 10 – 12 години, облечено като булка пеело над котлето песен, в която се изреждат различни мъжки професии и докато ги изрежда вади пръстените… така всяка мома получавала предсказание за човек с какъв занаят ще се вземе.

Всичко това трябва да приключи до обяд. Следобедът е специално запазен за именниците – Васил, Васил(к)а, Веселин, Веселина, Веска, Весел(к)а…

Васильовден

Това е може би единствения имен ден, на който е било прието не именникът да черпи, а гостите да носят почерпката. Тъй като това е първият ден от новата година, важно е било да му занесат берекет у дома. И съответно са носели, всичко, типично за Новогодишната трапеза. С умирането на тази традиция, подаръците за именниците се подменят с някакъв аксесоар или тоалетна принадлежност – шал, ръкавици, чорапи, козметика.

st.Vasiliiсв. Василий Велики

Св. Василий Велики, архепископ на Кесария Кападокийска, всъщност е бил един от първите просветители преди ерата на Просвещението. Знаете, че тогава предимно духовниците и то от с приоритет, онези от заможните семейства са имали шанс да получат образование. Роден е през 330 г. сл. Хр. в богата и благочестива фамилия в Кесария Кападокийска. Баща му, Василий Старши бил виден ритор и адвокат. Имал още четирима братя и пет сестри. В ранното си детство е възпитан от баба си, в последствие също провъзгласена за светица – св. Макрина Старша. Началното образование му дава баща му, в домашни условия, след което минал през школите на Кесария, Цариград и Атина. Благодарение на това, младият Василий изучил всичко възможно в областта на философията до този момент, включително учението на новоплатонците. В Атина, се сприятелил с още един бъдещ светец – св. Григорий Назиански и именно това мъжко приятелство на идейни съмишленици, кръжоците за самообразование, които те инициирали положили основите на всичко, което след това св. Василий превръща в своя вяра и житейска мисия.

Това били години на борба за надмощие между различни философски школи. Организирали се състезания между избрани ритори, защитници на различни житейски гледни точки, които били не по-малко ожесточени и атрактивни за образованата част от населението, от гладиаторските борби – за простолюдието.

Св. Василий бил един от най-талантливите в тези публични риторики, но когато се завърнал от пътешествието си из Сирия, Палестина, Египет и Месопотамия, където получил впечатления и яснота за монашеския живот, се завърнал и като яростен защитник на Христовото учение. Словесно оборвал всичките си опоненти с трактатите си за живота и смъртта, за греха и покаянието, за пороците и добродетелите, за спасението и проклятието в отвъдната вечност.

Известна негова фраза е: „Една е телесната слава, а друга – природата на безтелесното. Никой не може да се наслаждава и на двете едновременно, защото  никой не може да слугува на двама господари“.

За себе си избрал така наречената смесена форма на монашество. Това означава усамотен живот плюс от време на време живот сред сподвижници и извършване на месианска дейност сред тях.

По-късно, след доста вътрешно – църковни борби за власт, в които той не се замесвал, в крайна сметка, бил назначен за архиепископ на Кесария Кападокийска като единствения приемлив вариант, който удовлетворявал желанията на хората, които обичали своя монах и неговата мъдрост и църковните изисквания за нужното образование и подготовка за висш духовнически сан. Негова заслуга е, че спасява църквата от ереста на арианството.

Концепцията на арианството в най-общи линии е, че Синът Божи не е заченат от Дух Божи и следователно не е равен на Бог и не би могъл да изкупува греховете на човечеството. Тяхното учение събрало доста голям брой съмишленици и набирало сили в продължение на 50 години, проникнало като идеология и в двора на император Валент. Историите и конкретните дела, чрез които поддържа правата вяра в своята епархия са много и както във всички времена на човечеството, съпътствани от не малобройни интриги между официална власт и духовенство. Св. Василий дори получава заповед за заточение, което от неговата гледна точка, е чиста проба плашене на куче с кокал. След бърза словесна престрелка , императорът усетил цялата нелепост на идеята, че монах може да бъде наказан с лишаване от светска власт и попаднал в собствения си капан – единственото „наказание“ всъщност е да го остави на власт.

На днешен език, казано, св. Василий бил изключително талантлив да вкарва в омагьосан кръг своите идеологически опоненти, а личния му пример на човек, който се грижи за духовността, за благотворителността и за културата на миряните, го правели и много обичан.

Буквално часове преди да настъпи смъртта му, той успял да покръсти и дългогодишния си приятел, лекарят евреин Йосиф. А след това, миряните се стичали около мощите му с надежда да получат изцеление от тях.

От този ден се отслужва Василиева литургия в негова чест в деня на смъртта му – 1 януари 379 г.

И тъй като все пак е денят на св. Василий съвпада с Нова Година, някак си отива да си пожелаем: „Нека цъфтят цветя, нека се създават сто мисловни школи“.

Източник: rings.bg

 

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.