.
Йордановден, Водици, Водокръщи, Богоявление, Мъжки водици – празник, с който завършват т.нар. мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя последната трета Кадена вечеря. На трапезата се поставят само постни храни и недогорялата свещ от втората Кадена вечеря. Орехите от Нова година се разчупват и по тях се гадае за бъдещето. С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника „небето се отваря“ и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни.
Основните обреди на Йордановден са свързани с вярата в здравоносната сила на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, койот е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
На Йордановден се извършват редица обреди с кръстената вода. Още сутринта чисто момиче измива на реката (или чешмата) домашната икона и палешника от каденето, за да е бяло житото, което ще се роди. Там, където е хвърлен кръста, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Всеки си измива лицето и ръцете „за здраве“.
Наименованието на празника в Югозападна България – Мъжки водици – идва от обичая на този ден да се изкъпят само младоженците (до една година след сватбата) и момченцата до едогодишна възраст. В този район се среща избирането на кум за цялото село до следващия Йордановден. Кумът спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата, и ръси.
В Родопите през този ден пет-шест мъже къпят обредно пеленачета, годеници и младоженци. Обредът се нарича Хаскане по възгласа „Ха-а-с-с-а“, с който те придружават повдигането до три пъти този, който ще бъде къпан.
В Македонската област празникът е известен и като Женски водици. По къщите обикалят малки момичета до 10 години, наречени моми-водичарки, които изпълняват специални песни – водичарски. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските песни и също като тях са различни според мястото на изпълнението (пред църковните врати, пред къщните врати, в дома) и според човека, на когото се пеят. От Йордановден започва изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни.
Според православния календар празникът ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан, В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас:“Този е Моят възлюблен син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и названието на празника – Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на смъртта и възкресението на човека у него: умира земният чоек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда възкръсва одухотворения човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек. Денят на Христовото кръщение първи започват да празнуват египетските християни (III век). Е IV век празникът се пренася на Запад.
Именници: Йордан, Йордана, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана
Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, варено жито, орехи, вино
Източник: Календарни празници и обичаи на българите