Цветница!

.

цветницаДнес православните християни у нас отбелязват Цветница – деня, в който Спасителят е посрещнат в Йерусалим с маслинови клонки и цветя.

Празникът е винаги в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Празникът Цветница се отбелязва не само в православната, но и в католическата и протестантската църква.

Според евангелските текстове, Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като месиански цар. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Исус Христос доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.

На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая „кумичене“. Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща.

На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица. В нея християните съпреживяват мъките на Христос.

Българите наричат празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

нюз.бг

Ein Gedanke zu „Цветница!

  1. Старият Ерусалим е обграден с крепостна стена, строена по времето на Отоманската империя, в която има 7 отворени врати и няколко затворени, най-известната, от които християните я наричат Златната врата, а евреите Вратата на милосърдието. «Месията ще дойде всеки момент, яхнал бяло магаре, а пред него ще е пророк Илия» казват вярващите евреи и той ще се появи първо в Ерусалим, а след това и по целия свят. Затова в крепостната стена на Ерусалим има врата, която се нарича «Врата на милосърдието», която е затворена до идването на месията. Според юдаизма с идването на месията мъртвите ще възкръснат, затова и около крепостната стена има гробове на починали, където погребват евреи от целия свят, откупуващи си гробно място на огромни цени и вярващи, че те ще са едни от първите възкраснали.

    Вратата в сегашния си вид е построена през Византийския период през 7 век, преди построяването на крепостната стена от турците, като до нея се виждат частите на вратата от времето на Втория Храм (разрушен 70 г. от римляните). Днес във вътрешното пространство има молитвен дом и се изучава корана. Входът е откъм Храмовата гора.

    Вратата е затворена през 16 век от султан Сюлейман I, поради желание за по-голяма сигурност,

    но евреите виждат в постъпката му желание да се предотврати идването на Месията. След затварянето на вратата районът до нея се превръща в мюсюлманско гробище, затова се раждат народни поверия, че Месията Коен, няма да премине през неосветено място, което ще предотврати спасението на евреите.

    Това е вратата, през която е минал Исус, влизайки в Ерусалим, яздейки бяло магаре и посрещнат с възгласите «Осанна!». В негова чест християните я наричат Златната врата. През 628 г. през нея минава византийския император Ираклий, връщайки кръста на Божието разпятие в Божи гроб, намерен от Елена, майката на Константин, взет от персите при превземането на града през
    Вратата, през която е минал Исус, влизайки в Йерусалим, яздейки бяло магаре и посрещнат с възгласите «Осанна!». Честит празник на цветята!
    614 г. Според поверието императорът искал да влезе през портата, облечен богато с цялото си императорско снаряжение, но конят му се спрял пред вратата и не искал да продължи, а тогавашният Ерусалимски патриарх Захарий му казал, че не така Исус е носил кръста и императорът се събул бос и влязъл през портата.

    Местните се шегуват, че султанът затворил вратата, понеже Исус и християнството довели до големи смутове, които не е желателно да се повторят при евентуалното му повторно идване, затова и вратата трябва да е затворена.

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert