Доброто, покълнва!

.

Искам да надраскам тези няколко реда, защото една на пръв път поглед невзрачна случка ме накара да се замисля и преосмисля шаблона относно  израстващото ни поколение.

.

.

.

.

.

.

Та накратко сюжета на случилото се. Вчера вечерта, някой ме търси на домашния телефон, което само по себе си е необичайно, защото освен майка ми, друг от познатите и роднините ми не ползва (въпреки, че много от тях имат) стационарен телефон. Приемам аз разговора и един приятен женски глас отначало ме пита дали говоря български и след като аз потвърждавам това, ми казва, че е намерила портфейла на дъщеря ми, на улицата.
Честно да си призная, в първия момент помислих, че някой си прави майтап,  защото вероятността дъщеря ми да си загуби портфейла и да го намери българин (българка) във Виена е нищожно малка, като се има предвид, че тя не познава почти (да не кажа абсолютно) никакви сънародници, тук.
В течение на разговора обаче се уверих, че не е майтап, защото момичето от другата страна ми описа изключително точно неща, които се намират във въпросното портмоне и се уверих, че действително е така.
А какво се беше случило. После разбирам от дъщеря ми, че ѝ се е била скъсала торбата с която ходи и явно така е изпаднало то. Ама това не е от значение, а важното е,  че една българка, намирайки го си е направила труда да търси в Интернет всичко за собственика на тази вещ и след като е намерила моите данни (вътре е имало банково извлечение с моето име за платена издръжка), се е свързала с мен. Това е което всъщност е многото работа заслужаваща уважение, която показва висок морал и заслужаващи изключителни аплодисменти, вътрешни добродетели. Шапо, за постъпката!

Някой може би ще се поинтересува, какво е имало вътре, в загубената вещ. Ами малко пари, златна кредитна карта и друга разплащателна такава, някакви лични документи, снимки и други дребни, но лични неща. Разбира се, всичко си беше на мястото.

Като заключение искам да споделя, че младото поколение на България май е по-добро, отколкото славата му. Тези многото само че, които са читави, са и по-скромни и за тях никой не пише. Пишат само за силиконките и авточамбазите, като това дава една крива представа за всичко.

.

2 Gedanken zu „Доброто, покълнва!

  1. Стеф, поздравления за брилянтния български език, който ползваш макар и да си в чужбина. Много българи като теб го забравят още през първата година извън страната ни.  Добър изказ и страхотна подредена мисъл. Що се отнася до случката – нищо чудно под небето. Съдейки по себе си и аз бих постъпила точно и само така. Още повече, че става дума за сънародник/чка. Защо не написа името на жената все пак?!?!Поздрави – Мариана

    • Мери, не знам дали имам морално право да оповестявам някого поименно (без да имам нейното съгласие), дори когато се касае за такава положителна постъпка.
      Това е млада жена, току що завършила висшето си образование (свързано с изкуство) и живееща от 14 години в Австрия.
      Разбира се, до сега не сме се познавали, а сега сме в приятелски контакт чрез Фейса.

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.