Внимание! Сексът с мен води до пристрастяване!

.

Всички живеем в гигантски старчески дом, твърди сатирикът Харалд Мартенщайн, който е изнервен от нелепите предупреждения за какви ли не опасности: по цигарените кутии, по радиото, в телевизионните реклами.

.

.

От известно време по радиото вървят реклами за игра на тото. В края на рекламата един задимен глас на жена-пушачка казва: „Хазартът може да доведе до пристрастяване!”. Произнася го доста секси. Всичко, което ни доставя удоволствие, може да доведе до пристрастяване – това би трябвало да се е разчуло вече, нали така.

Животът – облепен с предупредителни надписи

Който обича да хапва, може да се пристрасти към яденето и някоя сутрин да се събуди 200 килограма. Казват, че имало също така пристрастени към компютрите и пристрастени към секса. Как ли още не са сетили да налепят предупредителни надписи по мониторите и по хладилниците? А сексуално атрактивните хора задължително трябва да си татуират по съответните части от тялото предупредителния надпис: „Внимание, сексът с мен води до пристрастяване!”.

Принципно нямам нищо против грижата за човека, стига да не е прекалена. Защото напоследък постепенно ми се струва, че държавата ме третира като малко дете, а това страшно ме изнервя. И сам мога да се досетя, че не е добра идея да давам по 1000 евро седмично за фишове. Между другото, вече сам пресичам улицата и мога сам да се изпишкам. А който е дотам тъп, че да хвърля по 1000 евро за тото всяка седмица, той няма да отлепи и от предупреждението по радиото. Или пък дотолкова е изперкал, че му е все тая, включително и секси-гласът на пушачката. Това предупреждение е съвършено безсмислено, то ни казва само едно: „Големият брат те дебне!”.

Знам си какво ще стане сега. Ще получа гневни имейли от дузина организации и индивиди, които пишат, че някога са били пристрастени към хазарта, а пък аз съм наивник. Ама чакайте, не за това става дума. Да, хората се разоряват в казиното, това ми е известно. Други обаче се давят във ваната.

Хранят ни с кашица, макар че имаме зъби…

Животът е пълен с рискове и човек винаги трябва да си отваря очите на четири. Но дори когато си отваряш очите на четири, онази с косата пак някой ден ще почука и на твоята врата. Ами сега? Да вземем да й лепнем предупредителен надпис на косата: „Умирането води до смъртна опасност!” Пък дано помогне…

Ако някой се разори от хазартни игри, за това не е виновен нито Тотализаторът, нито държавата – крив си е самият човек. Появило се изкушение, той не му устоял – и така. Другите как устояват? Предупрежденията са симптом за едно общество, което функционира като санаториум. И всички ние, дори да сме само на по двайсетина години, отдавна вече живеем в гигантски старчески дом. Вързани сме с каиши за болничното легло и ни хранят с кашица, макар че още си имаме зъби. Подсигурени сме, а отговорността за всичко останало не я носим ние. И не бива да се ядосваме, че от това се вдига кръвното…

http://www.dw-world.de

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.