За България с любов – един чужденец разказва

.

Под заглавие: „Ориенталска и западна = България“ германският сайт myheimat.de публикува любопитния пътепис на Клаус Бетге от Изернхаген, съдържащ впечатленията на автора от пътуванията му из България.


.

Два пъти бях в тази страна, в която човек може да се влюби. „Дивият Балкан разпалва кръвта ни и ни кара да мечтаем за приключения“, казваме ние, следотърсачите. Два пъти успях да осъществя тази мечта, прекрасно беше, никога няма да го забравя.

Вторият път направих обиколка на страната, опитах се да опозная бурната й история. Обиколка, която за жалост имаше и един недостатък, защото човек се докосва до толкова много култура, чува толкова много да му разказват за историята на тази страна, стига да има опитен екзскурзовод, та толкова много чува за невероятните страдания на този народ, че не му остава време да се срещне с хората и да си поговори с тях.

Българинът работи, за да живее, а не обратното

Църкви, които свидетелстват за дълбока религиозност, приказно красив пейзаж, но най-същественото – самите хора, те ми липсваха. Туристическите агенции би трябвало да предлагат по-различни оферти – такива, които позволяват и срещи с местните хора.

Първото ми пътуване до България беше съвсем различно, бях на курорт в Албена. Спомням си особено ясно за едно джип-сафари, при това джипът беше всъщност стар руски пикап, в който бяха поставени няколко седалки. Пътувахме край поля и гори, посетихме частна ракиджийница, където се приготвя домашна ракия, пийнахме добре и настроението се повиши с още няколко градуса. Българската ракия наистина е добра!

Българинът, колкото и различен в различните региони, в града и селото, е по принцип много гостоприемен, а и жизнелюбив, обича да се порадва на живота, въпреки всички икономически проблеми. Той работи, за да живее, а не обратното…

Ако в България спонтанно те поканят на гости и ако ти като гост още преди единайсет и половина вечерта кажеш, че вече е време да си ходиш, трябва да си наясно, че втори път няма да те поканят. Същото важи и ако откажеш да пиеш или – не дай си боже – решиш да разредиш ракията с вода. Извинение в такива случаи няма. Партитата протичат горе-долу по един и същ начин: яде се и се пие, разказват се вицове, танцува се и се пее, после пак се яде и пак се пие…

Гозбите съдържат много мазнина. Обикаля ли човек из страната, особено през лятото, ще види много слънчогледови полета, от тях се произвежда добро олио и то се използва във всички видове ястия – защото е здравословно.

Селска тъга

Що се отнася до населението на тази страна, то се състои от три групи: първо славяните, после турците и след това циганите… Последната група сама нарича себе си така и се числи по принцип към непривилегированите. Дали е от бедност, дали е от съпротива срещу утвърдената система, но държавата при всички случаи трябва да вземе мерки, така че децата на ромите да ходят редовно на училище.

„Турците“ пък са потомците на останалите да живеят в България още по турско време мюсюлмани. Освен български, те говорят и турски диалект, който в Турция обаче не го разбират твърде. Религията им е ислямът. Не са изолирани. Живеят в мир и приятелство с останалото население. Славяните са европейският тип, сравнително едри на ръст и често руси. Числят се към православната църква.

Интересно е, че историческото самосъзнание на българите е много по-силно изразено, отколкото при нас. Още след присъединяването на България към Европейския съюз някои казват, че е по-добре да се въведе латиницата. Но това искане предизвиква възмущението на едва ли не всички българи – как така ще се премахне кирилицата, азбуката на Кирил и Методи, тя е идентификационнен белег на българите! Много българи владеят обаче и латинската азбука, говорят западни езици, изучаването им е задължително в училищата.

Онова, което най-много ме натъжи, бяха селата – повечето от тях западат. Хубави, а и явно с любов строени къщи, които просто запустяват. По-добре запазените къщи могат да се купят за 2 000 евро, заедно със земята. Защо толкова ниска цена? България е много бедна страна – казват, че е втората по бедност в Европа. Лично аз се съмнявам, че е точно така, но все пак.

Каквото постигат, го постигат без чужда помощ

Хората трудно си намират работа, страдали са при комунизма, страдат и след политическата промяна. Мнозина напускат страната и тръгват да търсят късмета си в чужбина. Разбира се, това не се отразява добре на родината им.

Един от най-важните източници на приходи, ако не и най-важният изобщо, е туризмът. Този тип поминък ражда плодове, които не са твърде добри. Черноморското крайбрежие е залято от туристически „крепости“, а във вътрешността на страната, сред прекрасни природни местности, които би трябвало да са всъщност резервати, израстват цели селища от хотели, предназначени за зимен туризъм. Моето лично мнение е: така не бива, този строителен бум е сапунен мехур, който няма как да не се пукне някой ден. А може би вече се е спукал…

България полага много усилия да се справи с проблемите си, включително с корупцията, с икономическите трудности. Не правя оценка, споделям само впечатления. На тази страна й предстои още дълъг път, докато се изправи на крака. Но тя ще го измине и ще се справи. Нека бъдем и справедливи: тя си няма богатия западен брат, както при нас, няма си Западна Германия, която да й помогне. Каквото постига, го постига без чужда помощ, със собствени усилия.

http://www.dw-world.de/

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert