Българските опити да се открият изтеклите (ДС) капитали

.

.

Въпросът на изтеклите държавни капитали в България се свърза с дружествата с българско участие, създадени зад граница по време на управлението на БКП. Макар през 1991 г. 36-то Народно събрание да приема Закон за имуществото на тоталитарните партии, проблемът със задграничните фирми не е предмет на закона.

През 1990 г. правителството на Димитър Попов създава междуведомствена комисия, ръководена от вицепремиера Димитър Луджев, която констатира редица злоупотреби, описани в специален доклад. Комисията обаче не функционира дълго, нейната дейност не продължава при следващото правителство на Филип Димитров. То прави опит да установи контакт със западна фирма, специализирана в издирването на тайни авоари, но не се стига до нищо конкретно.

В края на 1990 г. Главна прокуратура образува следствено дело №4 за установяване на причините за икономическата катастрофа от управлението на БКП. Разпредени са ревизии на 17 задгранични фирми.

През 1991 г. Главна прокуратура и екипа по дело №4 са сезирани с писмо от българското контраразузнаване, че задграничните фирми дължат на държавния бюджет около 1 млрд. Долара от непреведени в предходните години печалби и че злоупотребите с тези средства за започнали.

През 1993 г. главният прокурор Иван Татарчев настоява с писмо до премиера Любен Беров да бъдат защитени държавните интереси, като правителството задължи българските външнотърговски организации да изискат от своите задгранични фирми превеждането на дължимите печалби.

Предложението на Главна прокуратура за създаване на регистър и нов регламент за задграничните фирми е отлагано многократно от кабинета Беров и в крайна сметка не е приет. Авторите на закона за приватизация Асен Мичковски и Валентин Карабашев не включват въпросите за имуществото на задграничните дружества.

Наредба за регистрация и контрол на задграничните дружества с българско държавно участие е приета едва от служебния кабинет на Ренета Иджова. Търговските организации обаче не отчитат и не превеждат печалбите от задграничните си фирми.

При разследването по дело №4 Главна прокуратура успява да установи две дружества, в които има невнесени печалби. И двете са на „Химимпорт“ – „Конор“ – Швейцария, и „Растем“ – Холандия. Финансовите ревизии в тях установяват, че в „Конор“ печалбата във валута за 1990-1992 след приспадане на съответните дивиденти възлиза на 3 482 676 швейцарски франка. Тяхната левова равностойност към февруари 1994 г. е 87 544 037 лв.

При „Растем“ за периода 1990-1992 г. е натрупана печалба в размер на 1 518 482 холандски гулдена, чиято левова равностойност възлиза на 28 427 501 лева към февруари 1994 г. Общата левова равностойност на двете дружества е 115 971 539 лв.

През 2002 г. народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов от парламентарната група на СДС и ОДС инициират подписка за създаване на независима парламентарна комисия за проучване на задграничните дружества. Предложението е отхвърлено от парламента.

През 2003 г. депутатът Лъчезар Тошев отново се обръща към парламентарната комисия за борба с корупцията. В резултат на 10 септември 2004 г. парламентът приема решение, което задължава Министерския съвет да създаде комисия за наследството на задграничните дружества.

В изпълнение на решението на 26 октомври 2004 г. Министерският съвет създава междуведомствена правителствена комисия. В състава на комисията не е привлечена Националната разузнавателна служба и въпросът с неявните фирми на разузнаването изобщо не е засегнат.

Докладът на комисията е внесен в парламента на 11 април 2005 г. Тя констатира, че по данни на Министерството на икономиката от 311 дружества са получени данни за 51, които са ликвидирани, три действащи и две недействащи. За останалите информация не е представена. 128 са приватизирани, като капиталът им е продаден от Агенцията по приватизацията. В доклада на междуведомствената комисия се посочва, че „не се установиха данни за точно водени регистри на задграничните дружества с българско участие за периода 1963-1994 г.“

Всъщност тези броят на задграничните фирми е много по-голям. Според архивите на Министерския съвет в периода 1960-1990 г. са създадени над 450 задгранични дружества с българско участие. В тях са вложени за уставен капитал, за увеличението му и за покриване на загуби най-малко 712 млн. долара.

Тези сметки не включват фирмите на бившата Държавна сигурност, чиято дейност също е подмината от държавната власт след промените у нас. Но и това обаче не е всичко. След отказ да се проследят следите на изгубените държавни капитали зад граница. Отказът идва от най-високо държавно ниво – министър-председателя.

Прави го Сергей Станишев. На поредното парламентарно питане от Лъчезар Тошев през 2007 г. министър-председателят отговаря, че „след като в миналото е липсвал механизъм за контрол на задграничните дружества, сега, след толкова години е нереално да бъдат предприети кой знае какви мерки за изясняване на тяхното състояние към момента“.

През 2005 г. дело № 4 е прекратено без последствия за никого.

През есента на 2009 г. депутатът от СДС Лъчезар Тошев отправя парламентарно питане за съдбата на задграничните фирми до премиера Бойко Борисов. Министър-председателят огласява от парламентарната трибуна, че ще изиска от прокуратурата информация по проблема.

http://www.capital.bg

3 Gedanken zu „Българските опити да се открият изтеклите (ДС) капитали

  1. „През 2002 г. народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов от парламентарната група на СДС и ОДС инициират подписка за създаване на независима парламентарна комисия за проучване на задграничните дружества. Предложението е отхвърлено от парламента.“ А къде се губи времето когато са на власт и защо не са го направили тогава? 

  2. През 2002 г. народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов от парламентарната група на СДС и ОДС инициират подписка за създаване на независима парламентарна комисия за проучване на задграничните дружества. Предложението е отхвърлено от парламента.

    А защо не са го направили когато имат парламентарно мнозинство, когато са във властта? Къде се губят годините когато управлява Иван Костов.

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.