Приятелство и егоизм

Пет мишки, кокошка, прасе и крава били приятели и живеели във ферма на затънтено място. Мишките, които живеели в къщата, винаги помагали на приятелите си. Ако някоя от тях чуела, че фермерът иска пържено пиле, те казвали на кокошката да се скрие. Когато чуели, че жената на фермера планира да прави свинска наденица за вечеря, те казвали на прасето да легне на една страна и да се престори на болно. А когато чуели, че фермерът иска печено говеждо, те казвали на кравата да отиде на друга поляна. Кокошката, прасето и кравата наричали своите пет приятели МР5 — Мише Разузнаване Пет.

Веднъж една от мишките видяла през пукнатина в стената, че фермерът разопакова нещо. Тя едва не припаднала, когато в пакета разпознала миши капан.

— О, не! Загазихме! Свършено е с нас! — казала тя на другите мишки. — Какво да правим?

Те решили единодушно да отидат и да помолят приятелката си г-жа Кокошка за помощ.

— Ко-ко-ко! — казала г-жа Кокошка. — Как може да ме нарани някакъв си малък миши капан?

Мишките не можели да повярват, че г-жа Кокошка няма намерение да им помогне, нито дори да ги успокои, след като толкова пъти й били помагали.

Затова отишли при приятеля си г-н Прасе.

— Грух! — казал г-н Прасе. — Малко съм зает в момента. Ще ви се обадя по-късно. В края на краищата какво може да ми причини един миши капан?

Последвало ново разочарование за мишките. И те отишли при своята най-голяма и смела приятелка г-жа Крава.

Г-жа Крава била прекалено заета да пасе, за да каже дори „Му!“. След като разтревожените мишки дълго я умолявали, тя казала:

— Добре. Ще помисля, докато преживям, въпреки че проблемът не е мой.

Мишките се прибрали в къщата сломени. След всичката помощ, която били оказали на приятелите си, те не получили нищо повече от „Ко-ко-ко“ от г-жа Кокошка, „Грух“ от г-н Прасе, а от г-жа Крава дори едно „Му“ не получили.

През нощта, докато търсела нещо за похапване, една от мишките стъпила в капана. „Щрак!“ — и мишката отишла право в рая (защото в живота си била добра).

Другите четири мишки чули и отишли да помогнат. Нямало какво да направят за скъпата си починала посестрима. Те ридали, плакали и хлипали.

Жената на фермера също чула звука от капана и отишла да разузнае. Когато видяла мъртвата мишка и четирите други, които ридаели от скръб и се прегръщали една друга, тя надала вик и припаднала.

На другата сутрин жената все още била в шок и останала в леглото. Фермерът се замислил какво би могъл да й даде, за да се почувства по-добре. И му хрумнало — пилешка супа! И така, той хванал г-жа Кокошка, отрязал й главата и я сварил в тенджера с малко сол и чесън.

Когато чули, че е болна, приятелките на жената на фермера дошли да я видят, както правят хората. Фермерът трябвало да ги нагости, затова заколил г-н Прасе и го направил на пържоли на скара за посетителките.

За жалост, жената на фермера така и не се възстановила от шока да види четири скърбящи мишки. Починала. На погребението дошли много хора и фермерът направил за присъстващите много сандвичи с печено говеждо. Познайте откъде дошло говеждото!

Ето как малкият миши капан уби кокошката, прасето и кравата. Затова никога не си казвайте: „Това не е мой проблем“. Щом ваш приятел моли за помощ, проблемът е и ваш. За това са приятелите.

Аджан Брам

Притча за екскурзията на твоя живот

.

a994012531a064cee191b71c491599f4_LВеднъж един човек тръгнал на пътешествие. Стигнал до далечна страна, която била известна с красивите си старинни замъци. Купил си той пътеводител и решил да ги разгледа. На страниците на пътеводителя били посочени дните и часовете за посещение на различните замъци, които били доста ограничени. На една от страниците обаче имало специално предложение, което се казвало „Екскурзията на твоя живот“, а снимката до него била на изумително красив замък. Човекът веднага решил, че на всяка цена трябва да го опита.

В предложението пишело, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се предплаща, но трябва предварително да се съгласуват денят и часът за посещение. Заинтригуван от необичайната екскурзия, човекът още същия ден се обадил и уговорил посещението си.

На другия ден там го посрещнал любезен портиер.
– А другите посетители влязоха ли вече? – попитал чужденецът.
– Другите? Посещението в този замък е индивидуално и не включва екскурзовод. – отговорил портиерът.

После запознал посетителя накратко с историята на замъка като споменал достойните за вниманието му забележителности – картините по стените, старинните доспехи на втория етаж и оръжията в залата под стълбите, подземията и официалните зали. Завършвайки разказа си, той му връчил една лъжица и го помолил да я хване с едната си ръка.

– А това пък какво е? – учудил се човекът.
– Ние не взимаме входна такса и предлагаме самостоятелна разходка из замъка. А цената на екскурзията се оценява така – посетителите получават лъжица пълна догоре с фин пясък. В нея се събират точно 100 грама. В края на обиколката претегляме пясъка, останал в лъжицата и посетителят заплаща по един паунд за всеки разсипан грам пясък.
– А ако не разсипя нито един грам? – полюбопитствал човекът.
– В този случай посещението излиза абсолютно безплатно.

Гостът се учудил на условието, но му се сторило забавно и предизвикателно, взел лъжицата с пясък и започнал своята екскурзия.

Сигурен в твърдостта на ръката си, човекът бавно се заизкачвал по стълбите, неизменно гледайки в лъжицата. Когато стигнал до залата с доспехите, той решил да не влиза вътре, тъй като там имало открити помещения и се опасявал, че вятърът може да разсипе част от пясъка му, затова продължил нататък. После влязъл в залата с оръжията, но установил, че за да ги разгледа отблизо, трябва да прескочи перилата. Отново мисълта за пясъка го спряла и той ги разгледал само отдалече. По същата причина не успял да види още много места.

И така, все пак доволен, че е съхранил всичкия пясък в лъжицата, екскурзиантът се върнал на входа, където неговият домакин го очаквал с везна в ръцете.

– Невероятно! Вие сте загубили само половин грам! Поздравявам ви, вашето посещение се оказа абсолютно безплатно за вас.
– Благодаря – усмихнал се гостът.

– Е, как ви се стори обиколката? Доволен ли сте? – попитал домакинът.
Туристът се поколебал за кратко, но решил да бъде искрен:
– Ако трябва да съм откровен, не много. През цялото време мислех за пясъка и не видях повечето от забележителностите.

– О, много жалко! Знаете ли, ще направя за вас едно изключение. Ще ви позволя да влезете да разгледате отново замъка. Ще напълня пак лъжицата ви с пясък – просто защото такива са правилата – но, не мислете повече за пясъка! Единствено помнете, че трябва да се върнете точно след 12 минути, тъй като тогава идва следващият посетител.

Без да губи и минута, екскурзиантът взел лъжицата и хукнал да разглежда замъка. Изкачил стълбите на бегом, хвърлил бърз поглед на експонатите, после веднага слязъл надолу, за да разгледал това, което преди не успял. От бързане навсякъде сипел пясък, но времето така го подпирало, че отново не успял да разгледа всичко. Не усетил как минали 11 минути и той тичешком се върнал на входа.

– Е, виждам, че сте разсипали целия пясък. – отбелязал портиерът. – Но не се тревожете, нали се разбрахме. Е, как беше този път? Хареса ли ви екскурзията?
– Всъщност, не… – казал след кратък размисъл посетителят. – През цялото време мислех за това, че имам малко време и че не трябва да закъснея, разсипах целия пясък, но не успях да видя нищо и отново не изпитах никакво удоволствие от разходката в този прекрасен замък.

Тогава пазачът запалил лулата си и бавно заговорил:
– Знаете ли, има хора, които минават през живота като се опитват за нищо да не платят и така никога не могат да се насладят на това прекрасно пътешествие. Има и други, които вечно бързат и губят всичко – те също не получават никакво удоволствие. Много малко са тези, които владеят изкуството на живота. Те успяват да разгледат всяко ъгълче и да се насладят на всеки момент от екскурзията, наречена живот. Те знаят, че за всичко се плаща, но и не забравят: Пътешествието си струва – всеки миг и всяка стъпка от него!

gnezdoto.net