Има нещо гнило в България и това е езикът. Простащината, вулгарността и чалгата настъпват агресивно и завземат все по-обширни територии. А за това е виновен не само „шибаният народ“ – пише в коментара си Еми Барух.
.
Чета заглавията на тиражните вестници, гледам снимковия материал, слушам интервютата с началници и политици, наблюдавам начина, по който общуват хората около мен… (Копеле, копеле!…) Каква завършена обществена деградация! Борат се възприема не като културен феномен, насочен срещу политическата демагогия, а като модел, матрица, еталон на модерния непукизъм.
Простакът трупа мускули
Публичният език на нашето време извади на бял свят културната патология на днешната власт. (Шибан народ – шибани управници!) Желанието за идентификация с масите доведе до тиражиране на площадното говорене, до пълно изместване на високия стил с улична реч, което се възприема като демократичен диалог на „елита“ с „народа“.
Така говорят министрите, така говорят бодигардовете им, така се говори в магазина, така се говори в семейството, така се говори в училище. Това агресивно настъпление на простащината фактически заличи йерархиите, унищожи дистанцията между културните нива, обезсмисли присъствието на авторитети в критичния дискурс на съвременността.
Простакът набъбна пред очите ни, порасна, натрупа мускули и продължава да завзема все по-обширна територия. Фамилиарниченето, жаргонът, безпардонното ругателство, липсата на респект станаха част от груповата идентичност на властта, която намира израз в нейния публичен език. Струва ми се, че би могло да се проследи неговото влияние върху маниерите на цялата администрация. Питам се дали тези маниери са вдъхновени от поведението на шофьорите по българските пътища или именно тираджиите задават модела на етикета…
Народ или тълпа?
Всичко това издава дълбоко неуважение и пренебрежение към духовното, към коректността, към нравственото. На фона на примитивната потребителска култура отклоненията от този стил на говорене се възприемат като превземки, като субстрат привнесен отвън.
Смея да твърдя, че една от причините за бягството на част от образованите млади е в повсеместната пошлост, в чалгата, която стана норма на живота около нас. Потънали в нея все по-рядко се сещаме, че простащината превръща гражданите в население; държавата в територия; народа в тълпа; общуването във вулгарност; неприличието в норма и грамотността в анахронизъм.
Възприемам мълчанието по този повод като вид съучастничество.
Датската Saxo Bank публикува подбраните от нея прогнози за следващата 2011 г., като критерият за класацията е само един: „шокиращи“. Както се казва в прессъобщението на банката целта е да се предвидят „редките, но притежаващи сила на въздействието събития, които излизат отвъд рамките на обичайните пазарни очаквания“.
През 2010г. три от десетте шокиращи прогнози за годината на банката се сбъднаха. Ето как изглеждат те за 2011 г.:
Конгресът на САЩ блокира третият кръг количествени облекчения
През втората половина на 2011 г. ФЕД се оказва на подсъдимата скамейка, обвинявана за срива на жилищния пазар и банкрутите на банки. В същото време системно важни банки отново се оказват в затруднено положение, а Конгресът лишава ФЕД от възможността за увеличаване на баланса му.
Apple купува Facebook
Ръководителят на Apple Стив Джобс, припомня банката, през тази година отбеляза, че компанията му е обсъждала възможността за сътрудничество с Facebook, но преговорите не са се увенчали с успех. Джобс обясни още, че Facebook му е поставила твърде обременителни условия. Това може да подтикне ръководителят на Apple да купи изцяло социалната мрежа, прогнозират анализаторите на Saxo Bank.
Индексът на долара достига 100 пункта
През 2011 г. траекторията на икономическия ръст на повечето страни в света ще изглежда благоприятна, но след това ще възникнат проблеми в Китай. Имайки предвид бавният ръст на промишлената база на азиатския гигант, инвеститорите ще спрат да търсят рискови активи. Имайки предвид трудностите на японската икономика и хаосът в Еврозоната, привлекателността на щатския долар рязко ще се повиши. Така в края на третото тримесечие на 2011 г. доларовият индекс ще се повиши с 25% до над 100 пункта.
Доходността по 30-годишните щатски държавни облигации пада под 3%
Политиката на девалвация на долара, която води началото си от 2010 г., принуждава развиващите се страни да използват свободните долари за покупка на щатски държавни облигации.
При това ЕЦБ, ЕС и МВФ не успяват да се справят с проблемите в страните от групата PIIGS (Португалия, Ирландия, Испания, Гърция и Италия), което кара разтревожените инвеститори да търсят безопасни активи при чичо Сам. Така през 2011 г. доходността по 30-годишните държавни облигации на САЩ пада под 3%.
Курсът на австралийския долар спрямо британската лира пада с 25%
През 2011 г. неочаквано започва силно възстановяване на икономиката на Великобритания. Австралия, напротив, преживява спад. Австралийският пазар на имоти прилича на балон, готов във всеки момент да се спука, т. е. условията за падане на курса на австралийския долар спрямо паунда с 25% са налице, смятат от банката.
Цената на петрола излита, после губи една трета
Петролът, който в настоящия момент е поддържан от макроикономическите очаквания на фундаментални инвеститори, продължава да поскъпва и в началото на 2011 г. достига цена над 100 долара за барел. През втората половина на годината започва силна корекция, която води до спад с една трета.
Цената на природния газ скача с 50%
Що се касае до световните цени на природния газ, в началото на 2011 г. се наблюдава излишък на запасите. Увеличението на промишленото търсене обаче, историческото поевтиняване на газа спрямо петрола и въглищата и реализацията на предлагането след увеличение на износа на газови ресурси от САЩ- всичко води до това пасивните инвестиции в газ да станат по-доходоносни. Освен това запасите стремително намаляват във връзка с рязкото захлаждане, затова през 2011 г. цените достигат 25-годишен максимум, нараствайки с 50%.
Цената на златото скача до 1 800 долара за тройунция
През 2011 г. валутната война се възобновява с удвоена сила на фона на подобряването на състоянието на американската икономика. Дефицитът по търговския баланс на САЩ расте, натискът от страна на Китай става по-силен, което стимулира инвестициите в метали. На този фон златото поскъпва до 1800 долара за тройунция.
S&P 500 достига исторически максимум
През 2011 г. ФЕД продължава да помпа ликвидност в системата. Инвеститорите разбират, че единствената стратегия, която трябва да следват, е да купуват при спадовете. Тази тактика, макар и изградена на пясъчни основи, работи за ФЕД, защото американските потребители започват да увеличават разходите, виждайки как се подобрява портфейла им от акции. S&P500 оставя зад себе си максимума от 2007 г., когато достигна 1600 пункта и се устремява нагоре.
Руският РТС достига 2 500 пункта
В началото на 2011 г. започва да се надува следващият глобален икономически балон, който води до ръст на цената на петрола до 100 долара/барел. За средностатистическия американски инвеститор не остава друго освен да купува акции по време на спад. В резултат руският РТС скача двойно, до 2 500 пункта.
Saxo Bank ежегодно представя своите шокиращи прогнози за следващата година, разграничавайки се от средните пазарни очаквания. Тази методология няма претенции за абсолютна точност, но част от шокиращите прогнози все пак се сбъдват.
България е най-тъжното място на света, а българите са по-нещастни дори от хаитяните – твърдят двама американски учени в свое изследване. Но кои са причините? Любослава Русева предлага следния отговор:
България е най-тъжното място на света, твърди авторитетното списание „Икономист“. Изводът се основава на връзката между доходите на глава от населението и задоволството от живота, обясняват двамата американски учени, изследвали я в продължение на години. Те установяват, че:
1. Хората в богатите държави са определено по-щастливи.
2. В колкото по-бедна държава живееш, толкова по-окаян се чувстваш.
…
Смеете се, нали? Но не е чак толкова елементарно!
Въпреки че Бетси Стивънсън и Джъстин Уълфърс от университета на Пенсилвания се заемат да оспорят „Парадоксът на Йистърлин”, който гласи, че „щастието не се купува с пари”, двамата доразвиват теорията му чрез прегледна скала. Слагат, с други думи, след „щастието не се купува с пари” едно много важно „защото” и по този начин индивидуализират щастието/тъгата.
…
Ето някои от изводите:
– Да си беден в Норвегия не е трагедия, защото получаваш достатъчно, за да изплащаш ипотеката си, а през лятото да си починеш в Палма де Майорка.
– Да си богат в Русия е трагедия, защото се съобразяваш с десетки административни препятствия и „благословии” от най-високо място преди да отидеш на почивка в Палма де Майорка.
– Да си беден в Швейцария не е трагедия, защото живееш като богатите, само че по-скромно.
– Да си богат в Молдова е трагедия, защото живееш като бедните, само че по-нескромно.
…
„Усещането за щастие е относително”, заключават Стивънсън и Уълфърс, описвайки как азиатците изглеждат по-нещастни, а скандинавците – доста по-доволни от живота, отколкото доходите им предполагат. В Хонконг и Дания, дават пример те, имат сходна покупателна способност, но хонконгците показват удовлетворение 5.5 по 10-степенна скала, докато датчаните – 8. България пък, сред изследваните 131 държави, не е никак зле – страната ни е над средното ниво по доходи. Като удовлетвореност на българите от собствения им живот обаче попадаме далеч под държавите със сравним среден доход и с индекс под 4 за щастие – по-ниско и от… Хаити.
…
През януари тази година остров Хаити беше разтърсен от унищожително земетресение, в което загинаха 230 хиляди души. Близо един милион останаха без покрив. Икономиката беше срината, като щетите се оценяват на 9 млрд. долара.
В момента епидемията от холера продължава да се разраства – по данни на ООН на острова са регистрирани повече от 80 000 случая. Очаква се през 2011 г. броят на заразените да надхвърли 400 000 души. Обстановката се усложнява и от масовите безредици заради фалшифицирането на резултатите от изборите, проведени на 28 ноември.
…
Общо 59% от българите се смятат за бедни, оповести тези дни и „Алфа рисърч”. Въпреки че част от тях имат доходи над средните за страната, близо две трети от анкетираните отговарят, че се чувстват неудовлетворени.
Собственото ми проучване даде още по-печални резултати: 87% от моите приятели отговарят, че са бедни – съответно тъжни, като всеки от тях посочва различно „защото”.
М.: Не съм си купувала книги от две седмици.
В.: Няма как да отида на ски в Австрияпрез януари.
С.: Той не печели и стотинка, не купува хляб, даже хляб не купува!
Г.: От половин година не съм плащал ипотеката, спрях детето от тенис.
…
Доходите на тези 87% от моите приятели са средни или малко над средните. Живеят в средно големи апартаменти. Семействата им са средностатистически, обикновено с две деца, които са средно грамотни, средно добре облечени и средно възпитани. Работят средно или малко над средно добре. По средата на лятото ходят на море, по средата на зимата – на ски ваканция. Средно високи са. Бих казала, че и тъгите им са средни.
Никой от тези хора не е преживявал унищожително земетресение, в което да загуби всичко. Само са чували какво е холера или пък имат по-скоро романтична представа за тази смъртоносна болест покрай „Любов по време на холера” от Маркес.
…
Бедата на Хаити, твърди американският политолог Даниел Ериксън в стоя статия във „Форин полиси” от този януари, е на второ място неблагоприятното географско положение – островът се намира върху пукнатина на земни пластове, предразполагаща към трусове. Преди да стигне до първата причина, Ериксън уточнява: Хаити не е във война със съседите си, всички хаитяни говорят общ език и са една от културно най-хомогенните нации в региона. Военните, някога най-тежко въоръжените в западното полукълбо, са разформировани и заменени от полицейски сили – наистина корумпирани и некомпетентни, но със сигурност не и силов апарат за държавни репресии. Въпреки усещането, че в страната цари неовладяемо насилие, убийствата на глава от населението са доста по-ниски от тези в други страни в Латинска Америка и Карибите.
…
През последните 20 години обаче в Хаити управляват клептократични режими. Съответно корупцията е превърната в норма, а бедността е стигнала до онова ниво, в което проблем за управляваните е да се хранят поне веднъж дневно. Дивото обезлесяване – и то следствие от бедността, още повече засилва уязвимостта на страната, защото нищо не може да спре ураганите и циклоните, които възникват в Атлантическия океан. Столицата Порт-о-Пренс е най-очевидният пример за тази уязвимост. Градът е обраствал с бидонвили, които при всеки силен дъжд се разпадат на картонена каша.
Бедата на Хаити – продължава Ериксън – е в неспособността на правителствата да уцелят средното ниво на бедност.
…
Много бедният човек е много опасен. А 99% от хаитяните са тъкмо такива. Те нямат какво да загубят. Затова след 30 години диктатура на фамилията Дювалие, от 1986 г. страната навлиза в период на често повтарящи се политически кризи, прекъсвани от кървави държавни преврати. Цели 20 години Хаити продължава да затъва в бедност, а основното занимание на населението му, което наброява около десет милиона души, е да сече дървета и храсти от хълмовете, за да прави дървени въглища. С тях приготвя най-простите ястия, а когато вече не може да приготви и тях, обръща „дърветата” срещу властта.
…
Много бедният човек е яростен. Той не може да си позволява лукса да тъгува. Това може да прави само средно бедният човек, който е средно спокоен за утрешния ден. Точно толкова спокоен, колкото хем да се тревожи как ще оцелее, хем да не излезе на улицата с „дърветата”. Зает с тези мисли, той не хаби енергия да се сдружава с други средно бедни хора. Всеки оцелява поединично. Както казва моята средно бедна приятелка В., „това е като при замръзването – пазиш си силите и се мъчиш да не заспиш.”
…
Средно бедният човек е примирен, не отчаян. Неговият стандарт е средно търпим, жизненият хоризонт – средно ясен. Той е „да сме живи и здрави, пък другото все ще се нареди.” Той е „важното е хляб да има” и „да свържем двата края”. Неговото тихо мрънкане е безобидно. „Когато са тъжни, хората често стават тихи, по-малко енергични и затворени в себе си.” Средната тъга на средно бедния е благодат за управляващите.
…
В момента от кръчмата под нас се носи рефрен:
Тъгувам аз, нощите са дълги, пусти и студени,
тъгувам аз, моля те ела!
Тъгувам аз, даже и в съня си
чувам твоя глас,
тъгувам аз…
Гласът на певицата е кахърен, а последното „тъгувам аз” прозвучава като стон. Долу има сватба.
„Организираната престъпност има корумпиращо въздействие върху всички български институции, включително правителството, парламента и правосъдието.“
Това пише в публикуван в сайта „Уикилийкс“ доклад на бившия посланик на САЩ в България Джеймс Пардю от 7 юли 2005 г.
Докладът е посветен на организираната престъпност в България и международните криминални групи с българско участие.
„В опит да задържат влиянието си, независимо от това кой е на власт, престъпните фигури спонсорират всички политически партии. Тъй като тези фигури разширяват влиянието си и в легалния бизнес, те правят опити (с известен успех) да купуват пътя си към коридорите на властта“, се казва още в него.
„Организираната престъпност е в основата на корупцията и неефективността на българската правна система, тя възпрепятства икономическото развитие на страната. Българската организирана престъпност включва пране на пари в международен мащаб, трафик на наркотици и фалшифициране“, пише още дипломатът.
Като конкретен случай американският посланик посочва, че разследванията на международните криминални групи в САЩ са разкрили значителен брой организации, ръководени от българи в Лос Анджелис и Тампа (Флорида), които са внасяли големи количества кокаин и екстази на територията на САЩ.
Според Пардютези българи са имали връзки с Амстердам и финансова подкрепа от страна на израелски граждани.
„Докато повечето участници в тези групи вече са осъдени и излежават присъдите си в САЩ, трима от тях все още са обявени за международно издирване и най-вероятно са се завърнали в България, за да се възползват от политиката на страната да не екстрадира свои граждани“, посочва Джеймс Пардю. Той споменава и имената на тримата: Ивайло Ангелов Петков, Иван Добрев и Стефан Цветанов Стоянов.
„Организираните престъпни групи варират от местни улични престъпници до международни наркотърговци. Към края на 2004 г. в България действат около 118 организирани групи, според данни на НСБОП, въпреки че много от тези групи са относително малки и престъпността като цяло се доминира от малко наброй големи играчи. Много престъпни структури се занимават и с легална дейност в страната и чужбина, чрез която се легализират средствата от престъпни дейности. Няколко добре известни бизнесмени, свързани с организираната престъпност, притежават спортни отбори, строителни фирми и финансови институции“, пише още Пардю.
Той подчертава особено производството на фалшиви пари в България: „Фалшиви пари – както щатски долари, така и банкноти евро – се произвеждат в България и се разпространяват главно във Франция, Гърция, Италия и Испания от малки групи българи, които се завръщат в страната веднага след като направят доставката.
Въпреки че има взаимодействие между българските престъпни групи и международната престъпност, куриерите, посредниците и дистрибуторите са предимно българи. Качеството на фалшивите банкноти непрекъснато се подобрява поради използването на все по-качествени печатарски съоръжения и участието на професионалисти.
През юни 2005 г. при операция в Североизточна България, която бе част от взаимодействието между българските органи на реда и американските тайни служби, бяха заловени фалшиви банкноти на обща стойност над 3 милиона долара под формата на висококачествени 100-доларови банкноти. Това бе второто по големина количество иззети банкноти в европейската история“, пише още американския посланик.
„Организираната престъпност продължава да прониква в много сфери на българския живот, въпреки вътрешните и международните усилия за борба с нея. Към момента нито една основна фигура от престъпния свят не е наказана от българската правна система, въпреки продължаващите убийства, свързани с дейността на организираните групи. Американските агенции за усъвършенстване работата на законодателството с офиси в София подпомагат усилията за редуциране на организираната престъпност в България. Отделът за пресичането й, в консулската секция на посолството в София, притежава списък с известните и предполагаеми криминални фигури и посолството провежда агресивна политика за недопускане на тези фигури да пътуват до САЩ“, се подчертава в доклада на Пардю.
*Публикувана със значителни редакторски съкращения и корекции в „Ние“, бр. бр. 3 – 12/2003; 1 – 8/2004; Заключителната част е публикувана в „Геополитика & геостратегия“, бр. 6/2005
Българският президент Георги Първанов отхвърли искането на премиера БойкоБорисов да уволни 42 дипломати, включително посланиците на страната в Германия, САЩ и Великобритания, тъй като работели за тайните служби на страната по времето на комунизма, пише „Файненшъл таймс“.
Борисов призова те да бъдат уволнени, след като независима комисия разкри имената на 218 сътрудници и агенти, работещи като дипломати след падането на комунизма, сред които посланици в девет страни членки на ЕС, както и в ООН, Япония и Китай, отбелязва британският вестник. Изданието цитира анализатори, според които за повечето от посочените от комисията дипломати се е знаело, че са замесени с Държавна сигурност. „Има силен елемент на лицемерие тези хора да бъдат нападани след 20-годишна пауза. В повечето случаи връзките им с тайните служби бяха добре известни“, цитира вестникът Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията. За разлика от други бивши комунистически страни България не прие закон за лустрация, с който да забрани на хора, замесени с тайните служили, да заемат високи постове. Много бивши служители направиха бърз преход към бизнеса след падането на комунизма и използваха средства, прехвърлени в чужбина след падането на режима, припомня „Файненшъл таймс“.
Би Би Си цитира Комисията по досиетата, според която посланиците в Германия, Италия, Испания, Холандия, Швеция, Гърция и Португалия са били агенти на Държавна сигурност. Посланиците в Токио и Москва също са сред споменатите имена. Според комисията почти половината от всичките 462 настоящи и бивши дипломати, които са служели след падането на комунистическия режим през 1989 г. са били агенти, отбелязва Би Би Си. Британската медия припомня, че самият президент Георги Първанов е бил обвинен през 2007 г., че е сътрудничил на Държавна сигурност, но отрича да е бил агент. Българските агенти често са били обучавани от руското КГБ и се смята, че са участвали в редица заговори, включително убийството на български дисидент в Лондон с отровен чадър, припомня Би Би Си.
Агенция Ар Ти Ти нюз цитира българския външен министър Николай Младенов, който отбеляза, че е неприемливо много български посолства по света да са все още оглавявани от бивши агенти на разузнаването и че тази ситуация подкопава доверието на съюзниците на България.
Агенция Блумбърг акцентира върху думите на Младенов, че разкритията нямат юридически последствия за бившите сътрудници и шпиони и тяхното отстраняване от настоящите им позиции е сложен юридически въпрос, но в рамките на една година може да има решение. Агенцията отразява и реакцията на българския президент Георги Първанов, който се обяви твърдо против подобно преследване по политически причини. Според него тези дипломати са много способни хора и именно те са работели за приемането на България в ЕС и НАТО, а не настоящото правителство. (БТА)
. Днес дискутирах с един мой приятел (млад емигрант – антикомунист) инициативата на ГЕРБ за изчистване на дипломатическите ни мисии от креатури с агентурно ДС минало и с учудя открих, че масово е разпространено мнението, че ДСБ са в основата на този успех за Демокрацията (отварянето на досиетата). Смея да твърдя, че това не отговаря на истината, а всичко започна от една моя идея (инициатива), в един (тогава) десен форум* (демократи.орг).
Не само това, ами като се обърнах за помощ (посредством мейлове), към някои от активистите на ДСБ, с разочарование забелязах, че нещо увъртат и не са склони да подкрепят инициатива, не координирана (съгласувана) с ръководството на партията.
Тогава на своя глава я стартирах, като слава Богу, че в техническото изпълнение ми помогнаха много от редовите участници във форума. Все пак трябва да отбележа, че по това време (края на май, първите дни на юни, 2006) още никой не беше си позволил да пише директно до ЕС депутатите и да ги моли за съдействие, като много хора се смущаваха, как ще се реагира на подобна постъпка. Лично аз нямах смущения, защото от 1987 съм австрийски гражданин, порядъчен ЕС данъкоплатец и бях убеден, че ще получа отговор на молбата ми, за интервенция, относно отварянето на досиетата. Затова и посланието съчиних, написах и подписах лично, за да се конкретизира проекта. След това молбата-послание, заедно с един отговарящ на текста плакат, бяха изпратени персонално до всичките над 700 ЕС депутати.
Ето и самия текст, заедно с плаката:
Sehr geehrte Herr/Frau Xxxxx!
Helfen Sie mit Ihrem Einfluß, dass die Akten der alten Staatssicherheit Dienst in Bulgarien geöffnet werden.
Das Parlament ist von alten Kommunisten und Angehörigen/Spitzel des alten Kommunisten repressiven Apparates besetzt und mit aller Kraft versuchen sie, dass diese Informationen ihren Weg nicht an die breite Öffentlichkeit finden.
Diese Akten sind der Grund für die massenhaften Erpressungen und Drohungen von den Vertretern des alten repressiven Apparates.
Ihre Hilfe ist ausgesprochen wichtig für alle bulgarischen Bürger, welche in die EU als gerechte und stolze Bürger eintreten wollen.
Mit freundlichen Grüßen
Mag. Stefan Kraev
www.democrati.org
Същият текст и снимка изпратих, както до водещи принт-медии в Европа, така и публикувах в един сайт, където членуваха (отдавна не съществува, защото опростачването и масовостта стана второто лице на онлайн платформите) наистина само отбрани европейски политици, бизнесмени и журналисти – Cyre Club® Community.
Инициативата имаше неочакван, дори и за мене, успех. Не само, че повечето ЕС депутати отговориха, че ще се застъпят за каузата, ами и много от тях в лични мейлове започнаха да ме разпитват за положението в страната, тогава. Някои от тях се заинтересуваха и за политическата ми принадлежност на мен и аз въпреки, че по това време никъде не членувах, написах ДСБ…, защото трябваше да се идентифицирам някъде, а тогава тази партия отговаряше най-точно на моите критерии (в последствие доста неща се промениха, ама това не е нито момента, нито мястото за до уточняване).
Няма да забравя, когато едни от хората отговарящи за евентуално ни присъединяване в ЕС (Elmar Brok, Michael Kambeck) се обърнаха директно към мен с молба да формулирам по-конкретно, какво точно смятам, че би било най-удачно в случая, като натиск върху правителството, за отварянето на досиетата…
Без излишно неудобство (скромничене), трябва да призная, че се гордея с тези времена и постъпката (инициативата) си от тогава, защото аз знаех, че имам дебело досие и моята малка война с комунягите тогава, беше именно, отварянето им!
Тази инициатива, тъй като беше съвсем открита и всяка стъпка беше упомената и поствана във въпросния форум, послужи след това, като почва за стартирано на много други платформи, целящи съзиране на западното мнение.
.
*) Предполагам, че ако не са прибрани в някаква закрита част на форума, всичко това може да се проследи по дати. Първата молба за съдействие, касаеща отварянето на досиетата, изпратих на 05.06.2006
Аз лично пазя цялата си кореспонденция с всички ЕС депутати от тогава.
Галионата фигура на австрийската компания „БГ приватинвест“, закупила вестниците „Труд, „24 часа“ и „168 часа“- Карл Хабсбург, е осъждан 1999 год. за контрабанда (тук), а участието му в борда на директорите на австрийския филиал на нонпрофит организацията World Vision, се монитеразира във финансирането на предизборната му кампания за Европарламента от даренията за организацията, както и преливане на средства в Панойропа (Paneuropa).
Това беше малка справка, относно моралните аспекти на този „колос на западната демокрация“…
Съветският съюз рухна отдавна, но май не навсякъде. Има едно кътче земя, където все още се кланят на Ленин и сие. Става дума за една страна, която съществува само в кавички. Името й е Приднестровие.
Последният „музей“ на Съветския съюз се нарича Приднестровие. В столицата Тираспол гигантски паметници напомнят за падналите във Втората световна война съветски войници и за героите от борбата за назависимост. Владимир Илич Улянов, по-известен с бойното си име Ленин, тук е под закрилата на закона за паметниците на културата. Издяланият от гранит вожд бди над Приднестровието.
Всичко си имат, но всъщност не съществуват…
Всъщност Приднестровието е малка територия в източната част на Република Молдова. Това е една страна, която всъщност не съществува, или съществува, но само в кавички. При това жителите на Приднестровието си имат своя собствена валута, свой собствен парламент, министър-председател, собствени тайни служби и национален химн. Липсва им само представителство на ООН. Това е единствената страна в света, която не е призната дипломатически от никого. Единствено Русия държи фронта…
Населението на Приднестровието наброява 500 000 души. Две трети са руснаци и украинци, а една трета – молдовци. Отношенията между Молдова и Приднестровието са обтегнати, откакто през 1992 година молдовската армия се опита да завладее обратно тази територия. Гражданската война продължи четири месеца, стотици хора загинаха. Оттогава на това място „вирее“ буре с барут, контролирано от над хиляда руски войници и разполагащо с 20 000 тона боеприпаси.
Със сърп и чук към светлото бъдеще!
Днес бойните действия са изместени от борбата за оцеляване, а бойното поле е улицата. Валентина седи на един паркинг пред Народното събрание в Тираспол и вади от пластмасова торбичка своето имане – един тиган, чифт ботуши и саморъчно плетени чорапи, които е подготвила за продан. Тя е на 78 години и е принудена да се раздели с малкото си имущество, защото с месечната си пенсия от близо 40 евро не може да преживява.
Цялата страна е като в нокаут, но апаратчиците около вечния президент Игор Смирнов са оптимисти. На границата има огромен герб със сърп и чук във формата на червена звезда. На кирилица е изписано „Добре дошли в Приднестровската Молдовска Република“. Добре дошли в Абсурдистан…
Има нещо гнило в България и това е езикът. Простащината, вулгарността и чалгата настъпват агресивно и завземат все по-обширни територии. А за това е виновен не само „шибаният народ“ – пише в коментара си Еми Барух.
