Американски финансисти и родни политици дирижират скандали за пари

Veröffentlicht am von
Antworten

.
Първанов и Сорос в сделка за милиони

Драматичните събития от края на 1996 и началото на 1997 г. са осъществени по предварително изготвен сценарий, чрез който международният финансов спекулант  спечелил над 100 милиона долара. Социалистическите лидери Георги Първанов и Николай Добрев влезли в тайна схема, от която се облажили с 1 млн. долара. Сензационните разкрития коригират ной-новата ни история и разкриват задкулисните гешефти на българската политическа върхушка. Рухват и митовете за национално отговорни дейци, които работели за интересите на страната и народа.

Скандалните разкрития станаха достояние на „Торнадо” от изключително достоверни, специализирани справки, имащи отношение към направените анализи от чужди разузнавателни служби за случващото се в България през този период.
Разследване на финансова схема на търговията с български ценни книжа и серия свидетелски разкази показват, че за двата месеца на декември 1996 година и януари 1997 година настоящият президент Георги Първанов и бившият вътрешен министър от кабинета на Виденов – Николай Добрев, са се облагодетелствали от своите действия с близо 1 милион щатски долара.

Години по-късно излиза на бял свят спекулационна схема, разработена от финансиста Джордж Сорос, според която със съдействието на няколко български политици международният спекулант е спечелил над 100 милиона щатски долара само за два месеца. Скандалните разкрития показват, че въз основа на внимателно преценени политически действия Сорос е успял да манипулира търговията с български ценни книжа на международната фондова борса, вследствие на което е успял да спечели огромните пари в рамките на дни.

Основните договорки по реализацията на плана са станали в няколко последователни срещи, участници в които са били Георги Първанов, Николай Добрев, Иван Костов, Александър Божков, Георги Прохазки и един финансист от американски произход, водещ финансовите дела на Джордж Сорос по това време на Балканите. Първата среща става в кабинета на тогавашния председател на Народното събрание Благовест Сендов. На нея участват настоящият президент Георги Първанов, тогавашният вътрешен министър Николай Добрев, председателят на НС Благовест Сендов, бъдещият премиер Иван Костов, Александър Божков и представител на Джордж Сорос.

Втората среща е вечеря, проведена в хотела на братя Джанкови на Копитото на Витоша. В тази среща водещи лица са Иван Костов и Николай Добрев. Именно на нея се очертава календарната схема по сдаването на властта от страна на БСП и съответните последващи действия. Според предварително подготвения план на гениалния финансист всяко политическо действие би намерило моментално икономическо отражение върху цената на българските ценни книжа на международната фондова борса. Така, умело манипулирайки събитията в страната ни през този период, Сорос успява да осъществи поредната си гениална финансова схема, чрез която за пореден път в рамките на съвсем кратко време реализира огромни печалби. Планът му сработва благодарение на корумпираността и податливостта на група български политици, които чрез действията си облагодетелстваха себе си и международния спекулант.

Според източници на „Торнадо” целият процес по подготовката и осъществяването на коварния план е бил надлежно документиран както от наши, така и от чужди специални служби. В докладите на много от тях за този период детайлно са описани всички участници и предприети стъпки по превръщането на сценария в действителност. Днес част от героите са покойници, но друга са все още активни участници в родния политически живот. Въпрос на време, разследване и личен морал е пълното изясняване на един доста спорен и забулен в много въпросителни период, чието разкриване е сериозно предизвикателство и дълг пред историята и бъдещите поколения на страната ни.

Кой е Дж. Сорос

Звездният миг на американския финансист и милиардер от еврейско-унгарски произход е на 16 септември 1992 г. Тази дата остава в историята като Черната сряда, а Джордж Сорос става известен като „човека, който взриви Централната банка на Англия”. Спекулацията срещу английския паунд му носи 1,1 милиарда долара чиста печалба само за един ден. В разстояние на месец лирата губи 14 % от стойността си, Bank of England е на колене и е принудена да оттегли паунда от Европейския валутен механизъм. Оттогава англичаните не искат и да чуят за еврото.

По време на азиатската финансова криза, при сходни обстоятелства, тогавашният министър-председател на Малайзия Мохамад обвинява Сорос в спекулация с валутната единица рингджит, вследствие на която развитието на страната спира за близо двугодишен период. Благодарение на огромните си капитали, спечелени със смели финансови спекулации, Сорос провежда широка колонизаторска дейност в бившите социалистически страни, доведени до крайна нищета. Редом с валутните си спекулации, Джордж Сорос разгръща и широка филантропска дейност. Той основава фондация „Отворено общество“, чрез която е дарил около 5 млрд. долара. Неговата благотворителност се развива предимно на расистки и етнически принцип, като пари се дават само за някои етноси и раси.

1996 – 1997: Събитията повлияли на пазара на българските ценни книжа на МФБ

21 декември 1996
– Извънреден 42 конгрес на БСП. Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП.
ЦЕНАТА НА БДЦК ПАДА

22 декември 1996
– За председател на партията е избран Георги Първанов.
ЦЕНАТА НА БДЦК ЛЕКО СЕ ПОКАЧВА.

28 декември 1996
На извънредно заседание на 37-ото Народно събрание приема оставката на правителството на Жан Виденов.
ЦЕНАТА НА БДЦК ПРОДЪЛЖАВА ДА ПАДА, ИНФЛАЦИЯТА РАСТЕ, ДОЛАРЪТ ПОСКЪПВА, ЛЕВЪТ ПОЕВТИНЯВА.

3 Януари 1997
– Парламентът, в който мнозинство има БСП, отлага гласуването на предложената от СДС Декларация за национално спасение от националната катастрофа.
ЦЕНАТА НА БДЦК ПРОДЪЛЖАВА ДА ПАДА, ИНФЛАЦИЯТА РАСТЕ, ДОЛАРЪТ ПОСКЪПВА, ЛЕВЪТ ПОЕВТИНЯВА

8 Януари 1997
– ПГ на Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.
ЦЕНАТА НА БДЦК СЕ ПОКАЧВА

10 Януари 1997
– Президентът д-р Желю Желев (чийто мандат изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по Конституция. Опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание. То завършва с обкръжаване на сградата и с опит за погром и палеж. Полицията се намесва със сила. Десетки са ранени.
ЦЕНАТА НА БДЦК РЯЗКО ПАДА, ИНФЛАЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ДА РАСТЕ, ДОЛАРЪТ ПОСКЪПВА, ЛЕВЪТ ПОЕВТИНЯВА ДРАСТИЧНО.

28 януари 1997
– Президентът Петър Стоянов (встъпил в длъжност на 22 януари 1997) връчва на БСП мандат за съставяне на правителство.
ЦЕНАТА НА БДЦК СЕ ПОКАЧВА

4 Февруари 1998
– БСП връща мандата за съставяне на правителство. Водеща роля за постигането на компромиса от страна на БСП има Николай Добрев. Политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир.
ЦЕНАТА НА БДЦК СЕ СТАБИЛИЗИРА, КАТО ЛЕКО ЗАПОЧВА ДА СЕ ПОКАЧВА.

12 февруари 1997 г.
– Президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска 37-ото Народно събрание и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април същата година. Първото решение на служебния кабинет на Стефан Софиянски е за въвеждане на валутен борд в България.
ЦЕНАТА НА БДЦК СЕ ПОКАЧВА.

19 април 1997 г.
– ОДС печелят изборите с абсолютно мнозинство
ЦЕНАТА НА БДЦК СЕ ПОКАЧВА

На 21 май 1997 г.
– 38-ото Народно събрание одобрява новия кабинет, оглавен от лидера на СДС Иван Костов.
ЦЕНАТА НА БДЦК СЕ ПОКАЧВА.

1 юли 1997 г.
– В действие влиза Закон за валутния борд

http://frognews.bg/

Спрете износа на пшеница

Veröffentlicht am von
2

.

Ако правителството не спре износа на пшеница (жито), ще експлодира цената на хляба в България, а това е все още основната храна на българина.

В момента цената на международната борса стигна 252 евро за тон и въпреки това се купува в нечувани размери.

Правителството на Алжир само е закупилo 600 000 тона, защото се страхува от брожения на народа, ако хляба стане кът. Повечето диктатори в момента изкупуват зърно и произвеждат хляб на дотации, за да не последват съдбата на Зина аль-Абидина бен Али (Тунис).

.

Витамини или скалпел за раната на ДС?

Veröffentlicht am von
1

.

Скандалът с посланиците агенти на ДС, прераснал логично в аферата с подслушванията, причини известни проблеми в средите на властта. Какви са възможностите на управляващите да се справят с тях?

.

Ако се разгледа по-внимателно предложената от премиера Борисов метафора за „бъркане в раната на ДС” след публичното осветяване на част от дипломатическата агентура на страната, трябва непременно да се отбележи, че през последните 21 години въпросната рана е била третирана внимателно и щадящо, а сега бъркане в нея просто няма – нито с лекарски пръст, нито със скалпел.

По-скоро става въпрос за неизбежен ход на властта, при който иначе чудесно обгрижваната от посткомунистическата политическа класа  язва се „обади” , за да предупреди отново колко важно е за всяко управление да не прави резки движения по темата и да не прекратява досегашната терапия на наследената от комунизма хронична болест.

Ринги, ринги, рае

Как иначе би могла да бъде разтълкувана патетичната декларация на Народното събрание, в която мнозинството притеснено приканва посланиците ченгета, забележете, сами да се оттеглят от задграничните си постове, след като зад тях застава техният другар по принадлежност и сегашен държавен глава Първанов, а бившият външен министър и някогашен негов съветник Калфин открито ги призова да не се поддават на „глупавите призиви или настоявания” на парламентарното мнозинство?

Или конюнктурните предизборни просветления  на „приятелската опозиция” от дясно, че ДС започнала да диктува дневния ред на управлението, за да се домогне то до „отстъпки пред руските енергийни интереси”, или че хората на Бойко Борисов се държали като „двуликия Янус” по отношение собствените си назначения на хора от бившите тайни служби? И всичко това се говори от същите онези фигури, които не посмяха, а и не пожелаха да ликвидират радикално проблема в годините на своето управление?

За разлика от комбинациите на вечните жонгльори в българската политика и на формациите, паразитиращи като брокери на сегашните и бивши тайни служби във властта, обикновеният българин едва ли поставя под съмнение връзката между ДС, подслушванията и свързаните с тях скандали. Дори повече, в разгара на текущата тупурдия около СРС-тата  няколко неправителствени и правозащитни граждански организации поискаха в писмо до премиера незабавното освобождаване на седем осветени като агенти на комунистическите тайни служби областни и заместник-областни управители, чието присъствие в управлението е окачествено като гавра с жертвите на тоталитарния режим. Причината – политическата и гражданска реабилитация на репресираните от комунизма лица минава през санкцията на областния управител, същият онзи с агентурен псевдоним, който обича мъдро да повтаря: „Това са отживелици от миналото, ние гледаме напред”.

Изправяне на кривия макарон?

Впрочем, истинският европейски поглед напред е свързан с мониторинговите доклади на ЕК по правосъдие и вътрешен ред, а междинният доклад, който предстои, до голяма степен ще бъде повлиян от законността на подслушаните разговори между високопоставените представители на властта.

От отговора на този въпрос ще зависи доколко макаронът, през който управлението гледа към Европа и Шенген, ще се поизправи и въобще доколко хроничната ДС-болест на България ще продължи да бъде лекувана както досега с детски витамини или е дошло време за радикална хирургическа интервенция, с всичките рискове за властта. При това в годината на местните и президентски избори.

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14774269,00.html

България: този път изненадата е положителна

Veröffentlicht am von
1

.

Направо не вярваме на очите си, но няма грешка – в новия Индекс на икономическата свобода България се изкачва тази година с цели 15 места нагоре, оставяйки зад себе си ред западноевропейски държави.

.

България се класира изненадващо добре в новия Индекс на икономическата свобода, изготвен от експертите на „Уол стрийт джърнъл” и „Херитидж”. Страната е 60-та в света сред 183 държави – значително подобрение в сравнение с миналата година, когато България беше 75-та. Тогава тя беше пропаднала с 19 места надолу.

Направо не вярваме на очите си, но няма грешка – тази година експертите на „Уол стрийт джърнъл” и „Херитидж” са на мнение, че България е подобрила значително резултатите си. Какво означава това? Преди да отговорим на този въпрос, трябва да уточним, че икономическата свобода не се измерва просто с покупателната способност. По-скоро става дума за фундаментални права на всеки човек – свободата да контролираме труда и собствеността си. Такъв ли е случаят с България?

Подобрения по 7 от 10 критерия

В аналитичната част на индекса се казва, че страната е постигнала значителни подобрения по седем от десетте критерия за оценка на икономическата свобода. Най-много точки България е спечелила с намаляването на държавните разходи и ниското ниво на дълга.

Слабите места са намаляла бизнес свобода, липса на подобрение по критериите „защита на личната собственост” и „финансова свобода”. Под „финансова свобода” се разбира независимостта на финансовия сектор от държавен контрол и интервенции.

Най-ниската оценка на България е по критерия „право на собственост”. Според индекса, собствеността не е добре защитена, корупцията е много широко разпространена, а съдебната система е под силното влияние на други клонове на държавното управление. Има и случаи на конфискация на частна собственост.

Най-високата оценка, получена от България, е за свобода на търговията, но авторите на индекса са отнели наказателно 10 точки заради използвани от държавата нетарифни бариери за защита на някои стоки и услуги.

България изпреварва Франция и Италия

По критерия „ограничаване на корупционните практики” е отбелязано слабо подобрение, но от анализа става ясно, че според авторите в страната има повече корупция, отколкото се полага на държава-членка на ЕС. Да не забравяме, че въпреки подобреното си място в индекса България остава в групата на държавите с умерена икономическа свобода. Тази група е трета отгоре надолу след „свободните” и „почти свободните” държави, чийто списък се изчерпва с държава номер 33: Уругвай. Да припомним, че България е 60-та.

Как се представя тя на фона на останалите европейски държави? България е 26-та сред 43-те държави в Европа. Ако погледнем държавите от нейната черга, само Естония, Литва, Чехия и Грузия са във втората група на „почти свободните” държави. Словакия, Унгария, Македония и Латвия са в същата група като България, но с по-добри резултати.

За сметка на това България оставя зад себе си не само Румъния, Гърция, Словения и Полша, но и ред западноевропейски страни като Франция, Италия и Португалия. Италия почти изпада от списъка на „умерено свободните”, класирайки се на 87-мо място.

Къде е най-добре?

С най-голяма икономическа свобода в света са Хонг Конг, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия и Швейцария. С изключение на Швейцария тези страни оглавяват листата вече години наред. Куба, Зимбабве и Северна Корея отново са последни в индекса, но след тях идват държави без данни за оценка като Афганистан, Ирак и Судан.

САЩ, които миналата година за първи път изпаднаха от групата на най-свободните, остават и тази година „почти свободни”, но са слезли още по-надолу в класацията. В Северна Америка най-добри са условията в Канада.

http://www.dw-world.de/

Италианската камора инвестира милиони евро у нас

Veröffentlicht am von
1

.

Трафикът на дрога и прането на пари се осъществяват с помощта на няколко родни бизнес дами.
Неаполитанската мафия, или фамилиите от областта Кампания, отдавна са известни като най-страховитото разклонение и най-жестокото лице на италианската мафия. За разлика от сицилианската Коза Ностра, неаполитанската Камора през последните 30 години доказа, че е действителната сила не само в Италия и криминална Европа, но и в целия свят.
Информация от няколко разузнавателни служби, публикувана в независими международни интернет сайтове, както и източници на „Торнадо” от нашите и от италианските специални служби показват, че през последните 10 години отношенията между родната организирана престъпност и агентите на Камора са достигнали доста високо ниво на сътрудничество, като двете криминални страни от години осъществяват взаимно изгодни сделки, нарушаващи поне 4 европейски закона.
Именно тук е мястото да се отбележи, че точно фамилиите от Камора са тези, които в последните 30 години движат целия трафик с кокаин от Южна Америка към Европа, в частност към Италия. Извън дрогата, другото важно бизнес перо на Камора е трафикът с обикновени и токсични отпадъци.

След 2000 година в цяла Италия станаха пословични злоупотребите с отпадъци, изцяло контролирани и реализирани от неаполитанската Камора, като само за 4 години бе белязан 30% ръст в скритата печалба, което, макар и с малко, но надмина дори изгодната търговия с наркотици. Един от най-фрапиращите случаи, разкрити от полицията в Неапол през 2006 година, изкара на бял свят истинския бизнес на мафията. Токсични отпадъци, тайно изнасяни от фабрики в Италия, са били смесвани с почва, а след това са били пакетирани и продавани като торове на селските стопани из страната и в чужбина. Само с тази сделка мафията е реализирала тройна печалба. Първо е взимала пари от индустриалци и фабриканти, за да изнесат отровните отпадъци от заводите им, второ, те отново са плащали на мафията, за да бъдат складирани и примеси с почва, и трето, веднъж пакетирани като селскостопанска тор, мафията ги е продавала на граждани от цял свят. По изчисление на финансовата полиция само в Италия реализираната скрита печалба надхвърля 20 милиарда евро в рамките само на 4 години.

Според изключително добре осведомени източници връзката на Камора с нашата организирана престъпност върви по 3 основни направления. Първото е, разбира се, дрогата. България е основен път за хероина, който идва от Афганистан към Европа. Именно затова на наша територия се извършват така наречените „фитки”. „Фитката” не е нищо друго освен най-обикновена бартерна сделка. Определено количество хероин поема към Италия, като срещу него от страна на Камората се получава определено количество кокаин. Коката пристига по крайбрежието на Неапол директно от Колумбия, като се съхранява в специално изготвени складове по цялата дължина на бреговата линия на цялата област Кампания. Много често вилите се водят или на частни лица, или дори на благотворителни организации и фондации. Под тях са изградени огромни бункери за съхранение на коката, които поради близостта им с водата са измазани и изолирани по специална технология, като в тях 24 часа се поддържа постоянна температура от 18 градуса с цел запазване на наркотика в най-доброто му състояние. Именно в тези бункери се извършва и първото „мешане“ на коката. В Италия то най-често се прави от африкански емигранти, които са нещо като вечни роби на клана. Много от тях прекарват месеци наред в бункерите, без да видят слънчева светлина.

След тази първична подготовка на дрогата на европейска земя и при предварително договорена сделка с наши търговци трафиканти (от България те са най-често занимаващи се с търговия на дрехи) пратката поема към България. Важен елемент тук е фактът, че най-големите складове за качествени ментета на световни италиански марки се намират в Секондиляно, в близост до Неапол и въпросните кокаинови вили.

Не трябва да се пропуска и мястото на албанските фамилии в този бизнес. Именно те са тези, които контролират целия път на хероина през Балканите, до Италия и Западна Европа. Много от „фитките” се извършват след предварителна гаранция от някоя албанска фамилия, която работи с клан от Камората. Запознати с пътя на дрогата разказват, че малко преди да напуснат Словения, камионите, пълни с италианска продукция от Кампания, се товарят от албански групи с кокаин, като именно тази група впоследствие осъществява „охраната” на пратката до нашата граница. Същото е и с хероина, обаче в обратна посока.

Изключително добре запознати с този бизнес лица разказват пред „Торнадо”, че от години в полезрението на нашите и италианските служби са две български дами, които дори и към момента се водят като най-големите модни вносителки на италианска конфекция у нас. Една от тях дори е засечена в пряк контакт с един от босовете „първо ниво” на изключително влиятелна фамилия от Кампания, дългогодишен член на Камората. Въпросната дама разполага с верига ултра скъпи магазини из цяла България, като наскоро откри такива и в Македония. Именно зад такъв тип търговия и инвестиции могъщите фамилии на Камората продължават и днес да осъществяват мащабен бизнес с дрога. Друг източник на „Торнадо” пък разказва пред вестника, че за по-голямо улеснение на бизнеса си през последните години Камората е направила огромни подземни бункер-цехове в планините на Албания. Там денонощно се произвежда огромно количество амфетамин и новия хит на пазара – MDMA. Огромна част от тази продукция също минава през територията на България, този път обаче в посока към Близкия изток.

Другото голямо финансово перо, на което се основава доброто сътрудничество между нашите бандити и италианците от Камора, е техният специалитет – отпадъците. През последните години така наречените „стекхолдъри” са предложили на босовете на фамилиите нова крайна дестинация за някои от най-опасните отпадъци на европейските, в частност италиански, химически конгломерати. Новата дестинация се нарича Черно море и в частност българската екватория. Чрез подставени лица от нашата брегова охрана лица, свързани с камористите, са намерили подробна дънна карта на Черно море откъм българската страна, според която теченията са изключително благоприятни за изхвърляне на огромни количества опасни отпадъци.

Според източници на „Торнадо” до момента италиано-българската престъпна група била направила едва няколко пробни „изхвърляния” на отпадъци в морето, като за ефективното развитие на целия план мафиотите постепенно започнали да вербуват нови корумпирани членове от българската брегова охрана, както и лица, имащи отношение и връзка с морската администрация на страната ни. Подобно пробно „изхвърляне“ е регистрирано от службите на 19 март 2010 година на 240 км източно от Бургас. Същият източник твърди, че босове от Камората имали бъдещо намерение, в случай че българската афера потръгне добре, да инвестират част от мръсните си пари в родния морски туризъм.

http://frognews.bg/

Мирослав Дърмов: Кукловодите дрогираха Виденов

Veröffentlicht am von
4

.

Мирослав Дърмов е депутат във Великото народно събрание от листата на ДПС, а в следващия парламент е народен представител от БСП. По-късно е главен съветник на парламентарната комисия по национална сигурност, ръководена от Николай Добрев. От 7 години живее и работи в Лексингтън, Кентъки, САЩ, доктор е по психология. След 15 г. мълчание пред „Торнадо” бившият политик говори за пръв път за тайните
– Г-н Дърмов, във ваш анализ за началото на прехода в България, публикуван в електронния сайт Frognews.bg, загатвате, че бившият премиер Жан Виденов през последните месеци от управлението си е бил подложен на медикаментозна зависимост. Каква е достоверността на тази информация, как стигнахте до нея?

– Тази информация беше факт, но има обстоятелства, които предварително трябва да бъдат обяснени, за да стане ясна цялата задкулисна картина от този период.

Какви са тези обстоятелства?

– В началото на управлението си Жан Виденов беше много комуникативен, можеше да се говори с него, да се обсъждат проблеми. Но изведнъж се откъсна от всички, стана некомуникативен, подозрителен. Това е периодът, когато го обградиха орионци (приятелският кръг „Орион”, ръководен от Румен Спасов, собственик на фалиралата БЗК, б.а.), там всички бяха първаци (бивши служители на Първо главно управление на ДС, б.а.). Комуникацията с премиера стана много трудна, неизвестна. От друга страна, независимо че Виденов стоеше и начело на партията, вътре бяха всеки срещу всеки. От едната страна седеше Краси Премянов, а от другата Николай Добрев.

Като организационен секретар тогава и шеф на комисията в парламента по национална сигурност Кольо може и да е имал лидерски амбиции, но проблемът му беше за информацията. Добрев не беше сигурен, че всичко важно, ставащо в държавата, стига правдоподобно и обективно до него. От една страна, се опасяваше, че Краси Райдовски (тогава шеф на пресцентъра на МС, б.а.) и други от ПГУ около Виденов филтрират и манипулират информацията. От друга страна, покойния Любомир Начев го бяха нарочили за министър на вътрешните работи, който да не върши нищо. Работата му минаваше в хапка – пийка, после поспи малко, а вечерта го поемаха девойките от „Визаж”. От него надеждна информация не можеше да се очаква. Реално в МВР управляваха Цветко Цветков и Иван Бояджиев. Поради тази ситуация Кольо реши сам да си събира чрез свои канали паралелно информация от Виденов.

– От каква информация се интересуваше Добрев?

– Течаха актуални скандали в държавата и беше важно да се знае какво става в новоучредените банки, какви кредити се раздават, как се източват и от кого, какво става със зърното? През този период бях помощник на Добрев и съм участвал в събирането на такава информация. Срещахме се с хора, добре разположени към нас лица от различни структури на властта. По такива канали при нас попадна и предупреждение за състоянието на Виденов. По време това съвпадна, когато премиерът отричаше за изнесеното зърно и празния резерв, за създаването и фалитите на банките. Не съм сигурен дали той имаше истинската и цяла картина по тези теми. Скандалите се разиграваха през периода на лятото и есента на 1996 г. Тогава стана факт и сериозната конфронтация между премиера и „Мултигруп”. Виденов явно не харесваше начина, по който Илия Павлов искаше да спасява държавата. В началото, когато започнаха конфликтите с мултаците, той се почувства, че е саботиран от средния ешелон, реално хората по тези нива бяха свързани с предишната номенклатура.

– С какво заблуждаваха Виденов?

– Всичко започна от историята с житото – има ли го, няма ли го в резерва. Жан до последно смяташе, че това е пропагандна измислица, за да го компрометират. После се повтори и с банките. Всъщност той не искаше да приеме истината – резултатът от управлението му не бе това, което му се искаше. Просто беше употребен. Най-лесно беше да го изолират и да го направят некомуникативен. Тогава се опита да мине на ръчно управление, но това се оказа невъзможно, особено за сам човек. Зопочна да работи по сума ти часове през денонощието, времето не му достигаше. Тогава е поискал някакви стимуланти, за да бъде по-работоспособен. Но явно под формата уж на стимуланти са му давали медикаменти с различно въздействие, които до голяма степен удължават мисленето, стимулират самочувствие и създават някакво еуфорично състояние. Тези медикаменти реално не са му давали възможност да взима адекватни решения и така са подготвяли краха на управлението на БСП.

– Откъде бяха информаторите?

– Предупреждението получих от един от заместник-шефовете на Военното разузнаване тогава. С него редовно обменяхме информация, поиска да предам думите му на Николай Добрев.

– Източникът ви изрази ли предположение по чие нареждане става тази медикаментозна диверсия, кой е имал интерес да се влияе върху състоянието на премиера?

– Становището на службите беше, че поръчката идва от групата на „Орион”, но аз бях скептичен към тази версия. Орионци нямаха чак такива възможности за въздействие. Вероятно тази следа ни е пусната за заблуда. Нашите анализи показваха, че най-вероятно това дрогиране става по поръчка на хора, близки до „Мултигруп”, или от среди на бившата номенклатура, които са искали Виденов да бъде по-малко ефективен. А той през този период изобщо не беше ефективен.

– Колко време Виденов е бил под тази зависимост?

– Нямам реална представа, но вероятно всичко е започнало от пролетта на 1996 г.

– Как реагира Добрев, когато му казахте опасната новина?

– Беше доста емоционален, беше шокиран, а и може би уплашен, но точният му коментар бе: “Предай му, че който се опита да каже това на Жан, ще му бъде отрязана главата още преди да може да слезе от първия етаж на Министерския съвет (където е кабинетът на министър-председателя – б.а.) до изхода.” Реакция, която еднозначно говори, че лицата, които манипулират политическата реалност в България, имат интереси, за реализирането на които животът на отделната личност няма стойност. Тези играчи не бяха дребни, по-скоро зад тези истории стояха големите кукловоди, които после хвърлиха Виденов на кучетата.

– Кои са големите кукловоди?

– Това са тези, които днес са най-богатите в България. Свързани са с бившото Политбюро на БКП. Не трябва да има съмнение, че тези, които държат сега икономиката на страната, са свързани с върха на режима на Живков.

– Предупредихте ли все пак Виденов?

– Не, не съм, отношенията между Кольо и Жан бяха доста напрегнати тогава.

– В какъв смисъл напрегнати, не бяха ли близки съратници?

– Досега не е казана публично истината, че Кольо не знаеше, че Виденов го назначи за министър в МВР. Научи го от медиите. Той не беше щастлив, че го набутват с този пост. Като чу, че влиза в правителството, първите му думи бяха: „Жан е мръсник”. Кольо знаеше, че правителството отива на кино и разбираше, че ангажирането му с този кабинет е еднозначно на съучастник в целия провал. Но нямаше как да откаже на партията си.

– През този период Георги Първанов беше плътно до Виденов, бил ли е наясно с тази афера?

– По принцип цялото поведение на Първанов до избирането му за секретар беше да е по-нисък от водата и по-тих от тревата. Насоката на поведение, която му е била дадена, е да бъде винаги с лидера, независимо кой е той. Фактически Първанов беше най-слабата фигура в Изпълнителното бюро. И ако прочетете внимателно стенограмите, които той е много горд да ги публикува и се изтъква, че едва ли не той е взел решението за отказ от мандат на БСП тогава, съвсем ясно ще се види иронията, с която Кольо Добрев разговаря с него. Доколкото знам, Първанов е стратегически готвен за това, което стана.

– От кого е стратегически готвен?

– Първо, трябва да се види кой е Първанов? Той работи като сътрудник в Института по история на БКП, който е звено на ЦК на БКП. Научните сътрудници в този институт имаха ранг на инструктур в ЦК на БКП. Въпреки че е бил научен работник, той е бил функционер на комунистическата партия. Тоест той е бил в много добра позиция, въпросът е как момчето от Сирищник се оказва в тази добра позиция? Вероятно прозират неговите връзки с историята „Гоце”. Стартът му в новата политика бе даден като кандидат за депутат от националистическата ОКЗНИ, а по-късно беше избран в ръководството на БСП. Първанов никога не се е отличавал с някаква инициативност, твърдост на характера, ясна личност. И изведнъж бе поставен на мястото на Жан Виденов. Явно Кольо Добрев е бил неудобен на кукловодите за този пост, в тази ситуация.

– Принадлежността на президента Първанов към ДС беше ли известна на Николай Добрев?

– Да, той беше наясно с досието много преди то да стане публично достояние.

– Допускате ли, че хората, които са подготвяли Първанов за лидер, са имали интерес паралелно с това Виденов да бъде под медикаментозна зависимост?

– Това е тактически ход. Според мен Виденов е използван само за масовата приватизация да я направи и толкова. Определени хора са имали интерес от нея и резултатите показват, че тя си е чист пладнешки обир. Всичко друго си е просто саботаж на правителството на БСП – от средната номенклатура, до банкерите, службите. Това с прословутата хиперинфлация също е много загадъчно, как така после тя приключи само за една седмица? Това си беше дирижиран ход да се обърнат левове в долари, а после по кредитите да не се върне почти нищо, а, от друга страна, да се компрометира БСП и Виденов като невъзможност да ръководят страната. Просто управлението на Виденов е било само един планиран елемент в прехода – да направи масовата приватизация, после друго правителство – касовата, и се вижда как се разпредели собствеността.

– Казвате, че Добрев се е отнасял със снизхождение към Първанов, но президентът формира друго усещане в обществото, че двамата са били изключително близки и са действали като екип.

– Това абсолютно не е вярно. Първанов започна да говори за Добрев след смъртта му. На Първанов му трябваше авторитет на заем, защото в БСП беше никой. Спомням си, че когато го избраха за лидер на партията, брат и сестра Бокови коментираха пред мен, че са ги ударили с мокър парцал. После обаче пропагандата го наложи като големия реформатор на БСП.

– Хора от НСО сигурно са били въвлечени в тази конспирация с дрогирането на премиера?

– НСО е наследник на УБО. Информацията за охраняваните преди отиваше при Живков, а след това вероятно пак е събирана, но е донасяна на бившите ръководители. Добрев беше наясно също с тази структура и когато стана министър, отказа официално да има охрана от НСО. Ген. Владимир го убеждаваше колко е опасна ситуацията, но Добрев го отряза, че ще намери от МВР кой да го пази. Трябва да е ясно, че тези хора, освен да ти носят куфарчето и да ти отварят вратата, другата им работа е да събират информация за охраняваните.

– До Добрев стигала ли е информация от личния живот на Виденов?

– Да, получавал е такива сведения. За тях не можеше да има друг източник освен НСО.

– Какво разпространяваха гардовете?

– Например за някои негови лични изживявания, излизаха пикантерии. Тогава коментирахме с Добрев как може да допуска до дадено място да го кара кола на НСО и после да го връща и да вярва, че нищо не се знае. Той надценяваше ролята на тази служба, което показваше, че не я познава. После обаче с тази информация те пържат на бавен огън.

– Ако Добрев не е бил окалян с кабинета на Виденов, можеше ли да има друго развитие в партията и да направи реформи, различни от Първанов?

– Да си кажем откровено – Кольо беше пич, имаше и трески за дялане, но принципите му бяха ясни. Реално нещата с него нямаше да бъдат кой знае колко по-различно, защото формулата е зададена и един човек не може да промени ситуацията. Но с него нещата в партията и държавата щяха да бъдат по-принципни. Той можеше да прави компромиси, но без да загуби лице. Нямаше да е така пладнешко както при Първанов.

– Как приемате амбиците на Първанов да прави нов политически проект?

– Единствената му цел е да се запази като лидер. Освен това има хора, които са заинтересовани той да остане в политиката. В момента няма значение дали ще бъде популярен или не, сега се залагат перспективи за след 4-5 г. Явно тези, които го съветват и са инвестирали в него, смятат, че той може да се оформи като обединител и лидер на лявото пространство. Въпреки моята неприязън към него, той е много по-харизматичен от Станишев. Целта им е да има позиция, от която може да се преговаря.

http://frognews.bg/news_30619/Miroslav_Darmov_Kuklovodite_drogiraha_Videnov/

Владо Черноземски – атентатор № 1 на Европа

Veröffentlicht am von
3

.

Владо Черноземски, член на ВМРО, осъществява няколко политически убийства, сред които атентатът на века ‒ в Марсилия, където застрелва българофоба, и сръбски крал Ал. І Караджорджевич и френския външен министър Луи Барту.

9 октомври 1934 г., пристанището в Марсилия. Денят е топъл и слънчев. Множество хора са се събрали тук, за да присъстват на височайше посещение ‒ пристига кралят на Югославия Александър I Караджорджевич, посреща го френският министър на външните работи Луи Барту. На света трябва да се покаже здравият съюз между двете страни по време на събития, които приближават Европа към Втората световна война. Ето затова домакините са се постарали посещението да бъде особено тържествено. Охраната е многочислена, повече от 1100 френски полицаи са стационирани в Марсилия, защото кралят е честа мишена на атентати. досега все неуспешни.

На Балканите ненавиждат главата на Кралство Югославия, сътворена от Великите сили, а българи и хървати са сред най‒засегнатите.

Българомразецът Александър

В далечната есен на 1912 г. тогава все още престолонаследник, Александър Караджеорджиевич влиза победоносно в Скопие, където е посрещнат от българите като освободител от турците. В духа на традиционното българско гостоприемство скопяни го чакат пред Камен мост с хляб и сол. Тъкмо там, според легендата, описана и в много литературни произведения по‒късно, Караджорджевич погалил по главата малко момиченце и го попитал: “Па ща си ти?“ (Каква си?). Последвал бърз и категоричен отговор: “Българка“. Едни от легендите разказват, че Караджорджевич грабнал детето и замахнал да го хвърли във Вардар, според други го ударил с конски бич през лицето.

Това е само началото на зверските гонения на всеки, който дръзнел да се самоопредели като българин в Македония, наречена вече Южна Бановина. Преустройват града по сръбски образец, езикът става единствен и официален, забранява се кръщаването на децата с български имена, забраняват се българските книги, службата на български в църквите. Наместник в областта е Велимир Прелич, чийто думи „да разплаче дете в майка, ако заявят, че са българи”, са всичко друго, но не и символични. Той впрочем е екзекутиран от Мара Бунева на 13 януари 1928 г. в Скопие.

Тези и още много други подобни събития „подписват” смъртната присъда на сръбския крал Александър Караджорджевич и е вече само въпрос на време тя да се изпълни. И на намиране на подходящата личност, която да извърши това.
Атентаторът трябвало да бъде трениран, хладнокръвен човек, който да натисне безпогрешно спусъка. Има такъв, той е българин, член на ВМРО и се казва Владо Черноземски. Той е атентатор номер 1 за 20 век в Европа, всепризнат професионалист, дързък и верен до фанатизъм на каузата за национално обединение, за която работи ВМРО, независимо от използваните средства.

Кой е Владо Черноземски?

Владимир Георгиев Черноземски или Владимир Димитров Черноземски са псевдоними на едно и също лице ‒ Величко Димитров Керин. Роден е на 19 октомври 1897 г. в село Каменица, днес квартал на Велинград. Детските си години Величко прекарва в родното си село. Детството му, за което липсва каквато и да било информация, едва ли е било по-различно от това на хилядите деца, израснали в затънтените, традиционно бедни планински краища на България.
През 1922 г. Величко Керин става член на ВМРО под името Владимир Черноземски от Щип. Именно тогава тръгва и легендата за македонския произход на Владо Шофьора, наричан така заради краткотрайната си работа като шофьор в дупнишките тютюневи складове.

По време на митарствата му като четник на организацията в поробената Македония Владо показвал на другарите си развалините на изгореното от сърбите през 1913 г. с. Патрика, Щипско, и обяснявал, че като дете живял тук.
Всъщност в началото на 20-те години Черноземски се преселва в Банско, където вероятно е изпълнявал задачи на възстановената от Тодор Александров македонска освободителна организация.
Бойното кръщение на терориста обаче не били сраженията със сръбските жандарми в планините в Македония, където Владо бързо си извоювал името на изпълнителен четник, точен стрелец и всеотдаен борец за правата на поробеното българско население.

Смъртта на Тодор Александров на 31 август 1924 година на път към конгреса на ВМРО край Мелник отприщила поредица от убийства и разчистване на сметки сред македонската емиграция в София.
На 14 септември 1924 г. около 18.10 часа на булевард “Драгоман“, близо до пресечката му с улица “Нишка“, комунистическият водач и бивш деец на ВМРО Димо Хаджидимов е повален с куршум в главата. Минути по-късно Черноземски изстрелва още три куршума в главата на Хаджидимов, за да е сигурен в изпълнението на присъдата. След убийството Владо прибира револвера в джоба си и продължава по булеварда, където е застигнат от запасния капитан Стефан Герасимов и войника-трудовак Мордехай Леви. Без да окаже каквато и да било съпротива, Черноземски се предава, като ги предупреждава за бомбите, закачени на кръста му.

Въпреки че е осъден на смърт чрез обесване през 1925 г., присъдата не е изпълнена. Черноземски бяга от конвоиращите го полицаи и не е открит, докато на 2 декември 1930 г. в центъра на София, на улица “Руен“ (сега “Цанко Церковски“) Владо Черноземски не разстрелва друг деятел на македонското движение и член на задграничното представителство на ВМРО – Наум Томалевски.
Владо стреля само веднъж и прострелва смъртоносно Томалевски. Пред съда през 1931 г. Владо Черноземски ще заяви, че с убийството на Томалевски той е изпълнил “тежкия си дълг на революционер, член на ВМРО, която се бори за свободата на македонските българи“.

Освен като атентатор Владо Шофьора бил известен още като толстоист, вегетарианец, шахматист, табладжия, поет и любител на красивите жени. И инструктор в лагера на хърватските усташи Янка Пуста, който се намирал в Унгария, където според легендите се обучавали атентатори от цяла Европа. Владо бил най‒вещият стрелец и организатор, най‒хладнокръвният изпълнител, поради което и бил избран да извърши покушението срещу сръбския крал. Този атентат е сравнява с убийството на австрийския престолонаследник ерхерцог Франц Фердинанд в Сараево през 1914 г.
Година след като Черноземски е осъден за втори път на смърт заради убийството на Наум Томалевски, през 1932 г. терористът е помилван. Причините едва ли трябва да бъдат търсени само в амнистията на македонските стрелби от средата на 20-те години. Много вероятно било вече да е започнала реализацията на операция, наречена по-късно “Тевтонски меч“.

Марсилският атентат

Две седмици преди атентата в Марсилия крал Александър посещава България. Правителството взима извънредни мерки за сигурност, но опасенията, че в София ще посегнат на живота му, не се оправдават. Лидерът на ВМРО Ванче Михайлов обаче въобще не планира атентат, отчитайки опасното положение в България. Малко по-рано Югославия, Гърция, Турция и Румъния са сключили Балкански пакт и всяка акция на ВМРО може да доведе до окупация и даже до разкъсване на страната.

Докато крал Александър е в София, трима усташки терористи, избрани по жребий, са изпратени от Унгария в Швейцария. Там ги посрещат Черноземски и усташкият ръководител Евгений Кватерник. Кватерник дава на тримата усташи и на Черноземски чехословашки паспорти, защото Чехословакия като съюзник има безвизов режим с Франция. Заради конспирацията паспортите и дрехите няколко пъти се сменят. В Париж на терористите е представен “нашият ръководител Петър”. По паспорт това е чехът Ян Вудрачек, придружаван от жена си Мария. Полицията обаче предполага, че “Петър” е или самият Анте Павелич, или друг усташки водач – Антун Година. Едната двойка терористи в Париж остава в Париж, а втората, в която са Черноземски и Крал, заминава за Марсилия. Там изучават маршрута на краля и определят мястото на покушението. На 9 октомври получават последни наставления. Около 14 часа двамата терористи се смесват с тълпата, очакваща краля. Задачата на Крал е да хвърли бомба след изстрелите, за да отвлече вниманието, но той се паникьосва и бяга още преди автомобилът да се приближи. Затова Черноземски извършва атентата сам, въпреки че е бил наясно, че ще плати с живота си.

Без да дойде в съзнание, той умира в 8 часа вечерта в болницата. В дрехите му откриват чехословашки паспорт на името на Петер Келемен, револвери „Маузер“ и “Валтер“ и бомба. На дясната му ръка е изписана татуировка с инициалите на ВМРО: череп, кръстосани кости и девиза “Свобода или смърт“. Погребан е на 12 октомври в марсилските гробища в присъствието на двама детективи и гробари, като мястото не е означено.

Фактът, че убиецът е българин, остава в сянката на усташкия заговор. Югославия обвинява Италия и Унгария, че носят моралната отговорност за атентата, тъй като дават убежище на усташите. Обществото на народите се събира на спешно заседание, за да предотврати сблъсък между Югославия и Италия. На 10 декември 1934 г. Съветът на ОН осъжда политическия тероризъм и иска от Унгария мерки в това отношение. Френският съд осъжда тримата заловени терористи на доживотен затвор, а Павелич и Кватерник, които са вече в Италия – задочно на смърт. Под натиска на международното обществено мнение обаче Мусолини е принуден да ги арестува и те лежат в затвора до 1936 г.
Владо Черноземски става герой на ВМРО. Македонски дружества в САЩ и Канада носят името му, съчинява се песен за него. Според историците Марсилският атентат е разнищен. 23 години по‒късно обаче, през 1957 г. в берлинския вестник “Нойес Дойчланд” излиза статия против генерал Ханс Шпайдел, назначен тогава за главнокомандващ сухопътните сили на НАТО в Централна Европа. Публикацията е част от пропагандната война на Германската демократична република срещу НАТО. Правителственият пресцентър на ГДР представя на журналистите два оригинални документа от нацистките архиви, които доказват, че Ханс Шпайдел е “тайнственият дипломат”, организирал атентата в Марсилия по нареждане на Хитлер. През 1934 г. Ханс Шпайдел е помощник на военния аташе в немското посолство в Париж. Преди атентата Шпайдел докладва на Гьоринг: Подготовката на операция “Тевтонски меч” вече е завършена. Аз подробно обсъдих с господин Ванчо Михайлов всички възможности. Решихме да проведем операцията в Марсилия: там ще се срещнат двете интересуващи ни лица. “Владо Шофьора” е подготвен.

Според някои историци главна цел на заговора било убийството на Луи Барту, което според него е могло да бъде организирано само като покушение над крал Александър. До смъртта си през 1990 г. Ванче Михайлов отрича да се е срещал с който и да е германец и определя като случайно убийството на Луи Барту. В последното си интервю преди да умре, той твърди: Този куршум е бил насочен единствено срещу сръбския крал.
Думите на Ванче Михайлов обаче трябва да се приемат с резерви. Той е най-големият конспиратор в българската история. Ванче казвал, че тайната е тайна, когато я знае един човек – и изписвал цифрата 1. Когато той я каже на още един – и Ванче дописвал втора единица до първата – я знаят 11. Когато я научи трети, стават 111.
Дали Шпайдел и Михайлов са се срещали не е ясно, но е сигурно, че убийството на крал Александър и на Луи Барту е един от най-големите атентати на ХХ век, а убиецът, извършил вече два политически атентата в България, е смятан за терорист № 1 в Европа.

http://frognews.bg/


Статия от в-к Winnipeg Free Press за атентата.

.

.

Паметникът на окупационната съветската армия в София

Veröffentlicht am von
Antworten

.

„Дискусиите“ около евентуалното демонтиране на паметника Съветската армия  добиват истерични размери, дивиденти от което извличат само комунистите. Защо? Много просто. Популяризира и идеологизира се в нечувани размери едно типично сталинско произведение на ранното социалистическо „изкуство“, където единствен критерий май е бил, мащабността на проекта.

Морални аргументи срещу паметника има толкова много, колкото не могат да се изброят до утре. От абсурдността да се издигне паметник на армия агресор, окупирала страна стремяща се към мир, като се мине през уродливостта на монумента, та се стигне до унизителният факт, че това недомислие на ранния култ към личността, е в пъти по-високо от паметниците на светците от възраждането ни, като Левски, Ботев, Паисий и пр.

На застъпващите теорията за запазване на исторически паметник, та дори и в негативен смисъл, бих предложил, да се отделят прословутите трима автоматчици на върха и да се преместят някъде, където биха подхождали исторически на събитията от онези години. Например на острова на р. Дунав, там където се е помещавал лагера на Смъртта – Белене…

Може да се излеят и миниатюрни бронзови копия-отливки на недомислието и феновете им да си ги поставят у дома, вместо разпятието Христово…

Но горните три абзаца са само мои мисли с които не ангажирам никого. Това, което искам да кажа и смятам, че в случая правилно е, че Столична община, без много дискусии трябва да демонтира паметника по чисто технически съображения.

Метрото може да свърши тази деликатна работа и по този начин ще се избегне дипломатическа дискусия с Москва по въпроса.

По ирония на съдбата технологията, по която е замислено софийското метро е съветска, и именно тя предвижда завоите и вибрациите, които могат да видят сметката на скулптурната група.

Паметникът е фундиран в дълбочина в далечната 1954 г., когато никой не е предполагал, че някога ще се наложи да издържа на огромно натоварване като това от метрото. Ситуацията налага или основен ремонт на облицовки, скулптурите и постамента или пълното демонтиране/разрушаване на паметника, категорични са специалистите.
Още през октомври 2007 г. кандидатът за столичен кмет  Мартин Заимов показа по време пресконференция снимки на паметника на Съветската армия, на които се виждаха големи пукнатини. Според изчисленията те са достатъчни някой ден грамадата да се срине върху детската площадка зад него.

Та така. Без много шум, всеки да си изпълни задълженията. В случая Софийската община да обезопаси терена, съобразно строежа на метрото.

.

Прокопиев купи живот в Сингапур за 5 млн. $

Veröffentlicht am von
3

.

Дължи над 605 000 000 лева на кредитори
Родните олигарси осиротяха, след като медийният магнат и неуспял банкер Иво Прокопиев напусна България и реши от края на миналата година да живее със семейството си в Азия. Прокопиев се славеше доскоро като единствения десен или син олигарх, но не дочака българското издание на Форбс да преброи гордо милионите му. Вместо това днес кредитори дебнат като копои всяко възможно взимане от компаниите му. А във финансовите среди клюката твърди, че избягалият от страната бос е натрупал дългове към финансови институции, частни компании и физически лица в размер на 605 млн. лева
По традиция, както при всички родни олигарси, и на Иво Прокопиев първият милион му се губи в хаоса на прехода, за него обаче това обстоятелство по-късно ще се окаже съдбоносно при реализирането на различни смели проекти.

Възходът на Прокопиев без съмнение е свързан със синьото правителство на Иван Костов. Твърди се, че посредникът му със силните на властта е съгражданинът му от Разград – бившият син депутат Никола Николов. С негови протекции Прокопиев и ортакът му в медийната групировка „Капитал” Филип Харманджиев получават преференциално право от синята власт да участват в приватизацията на разградската фирма „Каолин” и винпром „Дамяница” край Благоевград. Запознати с приватизационните машинации твърдят, че двете дружества са закупени чрез Работническо-мениджърска приватизация, като за тях реално са платени само по 350 хил. долара в брой за дружество, а останалата част от сделката е погасена с фалшиви зункове, напечатани в кърджалийска печатница. Икономисти коментират, че тези сделки са образцов пример за кражба от държавата. Кандидат за „Каолин” е бил белгийски фонд, готов да инвестира тогава 20 млн. германски марки.

Офертата им е отблъсната от Агенцията за приватизация и по неизвестни критерии е предпочетен мениджърският екип на Прокопиев. Не по-малка е далаверата и с винпром „Дамяница”. Хора от винарския бранш разказват, че тогава в избите на държавния винпром е имало складирани 5 млн. литра вино от различни реколти. Прости сметки на познавачи показват, че от тях може да се произведат 7 млн. бутилки. При средна цена от 5 лв. за бутилка в джобовете на новите богаташи са
налети минимум 35 млн. лв. Освен това бивши работници и от двете дружества и до днес се питат как в нарушение на приватизационния закон са предпочетени Прокопиев и Харманджиев, без дори някой от фамилиите им и ден да е работил в дружествата? Точно заради тези приватизации Иво Прокопиев по-късно е обект на две разследвания от Икономическата полиция в Разград и София. Проверките са по указание на Главна прокуратура. Магистрати пък твърдят, че именно Прокопиев се оказва взривоопасната конфликтна точка в отношенията между бившия премиер Иван Костов и ексглавния прокурор Никола Филчев.

И до днес двамата са в люта вражда, а набеденият за син капиталист отдавна е заиграл с червените барони и е в топли връзки с президента Първанов. Съмнителната приватизирания на „Каолин” и „Дамяница” се превръщат години по-късно в сериозна пречка за банкерските мераци на момчето от Разград. Преди три години дружеството на Прокопиев „Алфа финанс” и виенската „Хипо инвестмънт” подписват договор за създаване на съвместна банка в София. Австрийците превеждат 10 млн. евро по сметките на българския си партньор, но с тези пари финансовият играч от Разград купува „Капитал банк” в Скопие.

В същото време синият олигарх задейства и процедура за получаване на лиценз от БНБ за създаване на трезор в София. Банкери твърдят, че Прокопиев е бил напълно сигурен, че мечтата му ще се сбъдне, осланяйки се на добрите си контакти с новия премиер чрез нежната му половинка – банкерката Цветелина Бориславова. Шефът на БНБ Иван Искров обаче заема категорична позиция и отказа миналата зима лиценз на Прокопиев. Така банкерските му мечти рухват. Според запознати със сагата за трезора липсата на перфектно доказан произход на капиталите е препънал медийния бос към банкерството. Ако обаче проектът му беше успял, Прокопиев е щял да има идеалната възможност да извършва международни разплащания между трезорите си в Скопие и София, които БНБ няма да може да контролира пряко.

Във финансовите среди на София упорито се носи и друга мълва, че под формата на доверително управление Прокопиев е взел огромни суми от богати българи, които не може да върне. С 205 млн. евро потънала съпругата на покойния банкер Кюлев Отделно бившият шеф на Съюза на работодателите се е набълбукал със 150 млн. евро към италианска, австрийска и две гръцки банки. Част от тези пари, около 50 млн. евро, инвестирал в стабилизиране и модернизиране на „Каолин”. Сега според експертни оценки пазарната стойност на дружеството била около 100 млн. евро.

И тук в известна степен интересите на инвеститорите били защитени, но другите милиони потънали в свръх глупави начинания, които никога нямало да се възстановят – селскостопански земи за ветроенергийни паркове, недвижими имоти в няколко града, злополучният проект RТV, в съдружие с банкера Светослав Божилов. Запознати с делата на олигарха твърдят, че от няколко години е било ясно, че фирмите и капиталите на Прокопиев са кухи и трескаво търси ресурс
да се измъкне от блатото Развръзката дойде миналата есен, когато олигархът взе семейството и куфарите си и отлетя за Азия.

Достоверни източници са категорични, че босът се е установил в Сингапур, а за да получи временно инвестиционно разрешение за живеене, е изръсил минимум 5 млн. долара за шесточленното си семейство, според местните правила.
Любопитна е и интригата за напускането на България. Семейство Прокопиеви са минали през правителствения VIP, ползвайки дипломатически имунитет. През миналата пролет най-неочаквано правителството одобри кандидатурата на шефа на кръга „Капитал” за почетен консул на Канада в България. Още тогава запознати с проблемите на Прокопиев коментираха, че така е блокирана възможността да бъде арестуван или разследван след като вече има имунитет, а освен това безпрепятствено може да напусне държавата по всяко време. Преди време пък канадските служби неформално попитали наши представители дали е почтен почетният им консул у нас, след като само месеци след поемането на поста е напуснал страната и сега реално няма кой да ги представлява в България? И още – като почетен консул на Канада ли е емигрирал в Сингапур, или като български гражданин?

Преди да се стигне до отговорите на тези въпроси, е любопитно да се разбере как българската система за финансов контрол е контролирала финансовите операции на „Алфа финанс” със свързани лица и защо прокуратурата и съдът проспаха и не завършиха разследването за произхода на капиталите на Прокопиев и не ревизираха приватизационните му договори.
През миналото лято в софийския ъндърграунд упорито се носеше слухът, че олигархът от Разград се движи с охрана и има сериозни заплахи за живота му, свързани с неуредени дългове. По-късно обаче стана ясно, че Прокопиев е останал почти без имущество, изчиствайки взимания към кредитори. Акциите в скопската банка били прехвърлени на измамените австрийски партньори, а варненската групировка ТИМ е откупила голяма част от дълговете му. Сега на негово име се водели само 50% от собствеността на „Капитал”, но присъствието му там било проформа. Малко преди да се изнесе от страната, Прокопиев даде няколко дирижирани интервюта, в които обясни скромно: „Клевети петнят бизнеса ми”, но на думите му никой не обърна внимание.

http://frognews.bg/news_30666/Prokopiev_kupi_jivot_v_Singapur_za_5_mln_$

ДА ВДИГНЕМ ЗАВЕСАТА – а вдигаме ли я, реално?

Veröffentlicht am von
3

.

То се видя и от инфантилните накрая, че единственият кадровик в България е Държавна сигурност. Няма леви, няма десни – всичко е под гласно там!

След шумната обществена дискусия (горд съм, че съм един от инициаторите ѝ) и след продължително експертно проучване на 19 декември 2006 год. Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия бе приет от 40-ото Народно събрание.

ЗАКОН ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ

Ама всъщност какво постигна този закон? Май нищо и половина или поне само повърхностно разкриване на бившите агенти. Защо така мисля ли? Ами много просто – който е вън от политическата игра се освети, ама мнозинството от актуалните играчи, останаха забулени зад паравана на неразкриваемост. Как се постига тази хватка ли? Пак просто. Който е с политическо влияние (от всички партии) успя да се добере до така желаното вписване във все още актуално действащите агенти, а техните досиета не се разсекретяват. Погледнете сами един от многото примери* (при абсолютно всяко отваряне на досиета има подобни „изключения” които варират от 1/3 до ½  от проверяваните лица)…:

Р Е Ш Е Н И Е № 177/ 12.01.2011 г.

Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извърши проверка на лица по чл. 3, ал. 1, т. 22 – членовете на политическите кабинети на министър-председателя, на заместник министър-председателите и на министрите. Заместник министрите са членове на политическите кабинети съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за администрацията, но са проверени като лица, заемали или заемащи публични длъжности съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и не са включени в настоящото решение. Проверени са лицата, включени в политическите кабинети в министерствата, които имат аналог в настоящия Министерски съвет.
Проверени са 229 лица. Осемдесет и осем лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. За 1 лице (Приложение 1) органът по чл. 21, ал. 2 (Министерството на регионалното развитие и благоустройството) не изпрати всички необходими данни и за него проверката продължава.

Ето една от вратичките за не огласяване на досиетата:

§ 12. За лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба "Военна информация" към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г., не се установява принадлежност към органите по чл.1 по смисъла на този закон.

С други думи, лица които след 10 ноемврийския социалистически преврат са останали на длъжност към репресивните апарати на държавата, не се упоменават пред обществото. Близко до ума е, разбира се, че влиятелните политически лица, по един или друг начин са потърсили закрила под тази или под подобни алинеи.

.
Случая с Гоце беше изключение, че се оповести (като голяма част от досието му  липсва), при положение, че правителството на ОДС на времето скри съществуването  му. Ако то тогава беше огласено, то той щеше да види президентския мандат, през крив макарон. Какви са били мотивите на тогавашните правоимащи да не го оповестят, само те си знаят…, ама не казват.

.

*) Посочих го, като най-пресния такъв
.