.

Не спирам да се изненадвам неприятно, запознавайки се с аномалии, каквито само у нас могат да имат почва.

Пенка Цолова, дъщерята на една от извратените надзирателки в лагерите Белене (остров Персин), Ловеч и Скравена, е активистка на ДСБ.
Майка ѝ, Юлия Ръжгева*, по думите на един от малцината все още живи свидетели от лагера в Ловеч, Никола Дафинов, е убила собсвеноръчно повече от 40 лагеристи.

Та другарката Пенка Цолова, когато не е заета да оборва „слуховете“ за Лагерите на Смърта и казуса с прасетата в тях…, защитава ДСБ…

И това въобще не е изключение, а по-скоро правило между сектантите, наричащи се Костовисти. Това е някаква завера от бивши извратено-праволинейни сталинисти, които ненавиждат търгашите, израстнали около Людмила Живкова и в желанието си да се разграничат от тях…, се пишат крайно дясни…

Абсурд, какъвто само у нас е възможен.

И тези сега се мъчат да дефинират що е демокрация. Болни мозъци, намерили почва сред  прост, неинформиран  народ.

За които не са запознати с деянията на Юлия Ръжгева, ето малко спомени от очевидци пред съда:

(Разказът е страшен и не го препоръчвам на хора със слаби нерви)

„Как е била убита Дина Георгиева Кангалова-Пицина от Велинград, разказват пред съда през 1990 година две свидетелки.

Райна Георгиева: „Веднъж направо на кариерата докараха една едра, хубава жена. Надзирателката извика Гогов и му каза, че симулира и не иска да работи.
Тогава Гогов извади от джоба си едно писмо, прочете го и го даде на надзирателката. Всички, които бяхме наблизо, чухме:
„Тази да се ликвидира“
Надзирателката слезе с новата лагеристка и един надзирател от мъжете в едно по-усамотено място на кариерата и започнаха да я бият.“

Христина Събева: „Тя бе пребита от Юлия. Освен че я би с тояга, мушкаше я в очите, във влагалището, скачаше отгоре .“

Райна Георгиева: „Видях, че надзирателката взе една тояга като точилка. След това я вкара в устата и започна да натиска. Видях изпод скъсаните дрехи как точилката излезе от тялото на жената заедно с червата. Беше мъртва, с широко отворени уста и очи. След това сложиха трупа в чувал.“

Христина Събева: И го откараха с молотовката заедно с други трупове.“**

*) През 2005, явно не издържа на натрапчивите мисли, които я застигат от времето по лагерите и се обесва в банята.

**) Христо Христов, цит. съч., с. 32.

.

.

Когато в 1956 на унгарците  «им писва» от комунизма, те обграждат партийния дом в Будапеща и буквално го издънват с танкове и с всичко, каквото им беше попаднало в ръцете. Само три години след смъртта на Сталин всички негови паметници са унищожени в цялата страна; всяко спипано ченге на унгарската Държавна Сигурност, както и партийни секретари и комунисти, са разстреляни там, където са хванати; някои са заковани с щикове на вратите, а мнозина увисват на уличните стълбове.

В България комунистите са наистина уплашени. На вратите на някои от тях дори се появяват кръстове. Комунистическата власт се страхува преди всичко от евентуална необуздана стихийност и настръхва. Тихичко на всеки комунист е раздадено лично оръжие за защита, а на висшите офицерски чинове и партийния елит (всички до един бивши партизани)направо картечници. За съжаление, към 1956 в малка и селска България комунистите вече бяха взели страха на населението, а и малка София не може да се сравнява с двумилионна Будапеща, град с висок жизнен стандарт и дълбоки европейски традиции, където простащината на сталинизма не може никога да мине безнаказано. За отбелязване е, че студентите от будапещенския университет са едни от най-активните, заедно с професорите си. Възстанието в Будапеща струва на Унгария 250,000 бежанци, които наричат себе си freedomfighters  и чиито наследници и досега живеят на Запад. Архивите на партията и на органите на сигурността са изгорени и унищожени.

Дванадесет години по-късно в чаровна Прага става същото. Особеното в чешкия вариант е подчертано мирния подход на гражданството. Пражани излизат масово на улиците, заедно с някои от партийните водачи, преситени от партийно лицемерие, угодничество пред съветския диктат и желание за «социализъм с човешко лице». Ентусиазмът е огромен, градът е буквално в ръцете на протестиращите и комунистическата власт отстъпва. Съветският съюз обаче влиза с танковете си, като заедно с тях докарва по заповед войски от Варшавския договор, без дори и да обяснява на никого къде отиват.

Така мужици с автомати, които никога не са виждали европейски град, влизат по улиците на Прага, докато ченгетата от КГБ се мъчат по върховете на властта да закрепят отново комунистите на власт. Дупчек, партийния дисидент и водач на реформите, е откаран без обяснения в Русия за спешно превъзпитание. Пражките улици се превръщат в море от хора. Те се катерят по танковете и слагат цветя в дулата на руските автомати, докато войниците явно не знаят защо са тук. Към други хвърчат домати и яйца. Хиляди хора стоят пред танковете и ги одюдюкват, а екипажите им не знаят какво да правят. Студентът Ян Палах се самозапалва. В знак на протест пражани обръщат саката си обратно и така вървят по улиците. Познавайки методите на чешката държавна сигурност, чехите  унищожават личните си документи и свалят всички имена на улици и номерата на къщи и жилищни блокове. Харта 77, (тоест подписана от 77 интелектуалци, спортисти и общественици), е документа на «Пражката пролет», както всички наричат пражката революция (Харта 77 е достъпна на интернет).

Както и в Унгария, Съветският съюз овладява положението, но кървава баня не последва. Напротив, изводите за съветското ръководство са да се пипа с по-лека ръка, без съмнение осъзнавайки огромния пропаганден срив на съветска Русия след такава всенародна реакция.

Русия и в Прага показва пълна неграмотност какво да прави с гражданското общество в европейски град. Такова общество и неговите европейски ценности тя не познава.

В същото положение се намират и българските военни части, завлечени без никакви обяснения в Чехословакия да демонстрират единството на Варшавския пакт. Превеждат ги спешно през Съветския съюз и ги цопват в Чехословакия.

След тези събития в Чехословакия и Унгария комунизмът донякъде отстъпва пред по националистична политика, макар и контролирана от Москва.

В София пред клуба на ЦДНА е цопнат в цял ръст портрет на единствения загинал български войник в чехословашките събития с явни усилия да бъде изкаран за герой, без никакви обяснения защо и как е загинал, но с посветено  стихотворение от партийното поетично чучело Венко Марковски.

В същото лято в София се провежда световния младежки фестивал – едно мероприятие на КГБ с чисто пропагандни цели. До този момент чешката революция е предшествана от особен ренесанс на чешкото кино, което с убийствено остроумие и хумор раздипля простащината на всички аспекти на комунистическото общество. Чудото на чешките филми на студио Барандов за дълго време минават незабелязано и в Русия, и в България. На младежкия фестивал обаче ченгетата най-после загряват ефекта от пражкия реформизъм и макар че филмите в чешкия културен център не са преведени, те не позволяват на българите да ги гледат.

Тихомълком в България също стават промени, макар и козметични: въвеждат се отново някои стари войнишки и офицерски знаци от старата българска армия, макар че огромен брой войници още носят буквално съветски униформи. Осъзнавайки пълната несъстоятелност на просъветската си политика, диктаторът Тодор Живков се осмелява да експериментира с някои по-свободни методи в търговията си със Западна Европа, не без наблюдението на съветския окупатор. За общо ползване обаче той е безпощаден към всяка проява на опозиция.

България, за разлика от Унгария и Чехословакия, е далече от европейското културно и икономическо влияние. Тя си остава дълбоко изолирана страна във всяко отношение, известна като пълен придатък на Съветския съюз. Населението е под наблюдение и всяка проява на свободомислие е наказвана: студенти са гонени от университета, работници се уволняват безмълвно, дори и вицовете се третират като проява на антипартийна дейност и се наказват със затвор. Писатели и интелектуалци се захранват по византийски от хитрягата Живков, за да бъде притъпено критичното им чувство към действителността. Често специалисти в дадени области с оригинална мисъл и неортодоксално отношение към политическата система са принуждавани да сменят работата си, за да не покажат истинските си качества. Раболепието става тотален морален стандарт.

В Полша и Източна Германия (предмет на отделен анализ) положението е малко по-различно: и двете страни имат по-многобройно население и са определено антисъветски и националистично настроени. Освен това те са на главния коридор за евентуално съветско нападение срещу Западна Европа. По тая причина при всяка международна криза (Берлинска, Кубинска или вътрешни размирици) в двете страни нахълтват безцеремонно  от няколко стотици хиляди до един милион съветски въйници, които заемат училища, казарми и частни жилища в бойна готовност, стоят там, колкото считат за нужно, без никакви обяснения.

Дългогодишната международна изолация на България дава огромно предимство на днешните й     комунистически управници. Те могат да манипулират живота на населението поради самия факт, че хората не са имали никаква възможност за сравнение или обмен на информация. Произтичащият от тази неинформираност политически наивитет дава възможност на комунистите да действат в своя полза преди събитията да са станали.  Доскоро страхът от бруталността на Държавна Сигурност и методите на тоталитарната държава също е важен фактор.

Те обаче не са неуязвими: провалът на руския пратеник Станишев на предишните избори беше сериозен знак, че политическите развития в страната съвсем не стават по техни очаквания. Такъв беше случаят и с политическия дегенерат Пеевски и със злополучната тройна десарска коалиция. Чувството за неуязвимост и своеволие, с което започнаха властта си, показва доколко комунистите не са зачитали еволюцията на обществото. За втори път те се оказаха изненадани от спонтанната реакция на един нов фактор, който никога досега не е бил в плановете им – растящата средна класа, преди всичко в София, която обърка плановете им.

София вече принадлежи към Европа, но те не успяха да видят това.Този фактор от сега нататък ще бъде основния за всяка политическа формация. Това означава, че ако стандарта на живот се повдига, страната ще върви към естествена защита на националните си традиции и характеристики. Тези, които  не искат това да стане, ще направят всичко възможно страната да стане зависима от Русия или да прокудят нова голяма вълна от емигранти, които биха били пречка за плановете им. Но те имат и избор: да служат на нацията си и да се подчиняват на закона – нещо, което никога не са правели. Само тогава те ще бъдат различавани от обикновени престъпници. Само тогава и партията им ще спре да бъде античовешко чудовище.

Николай Флоров (www.svobodata.com)

.

Не ме разбирайте погрешно, аз съм прогресивен човек и съм за демокрацията, а свободата много я уважавам и даже я желая, но тия протести ми разбиха семейството!

От три седмици не съм виждала тати. Не, няма да го пускам за издирване, вкъщи си е, ама сваля правителството. По фейсбук. Залепнал е за компютъра, не съм му виждала лицето от има-няма 20 дни.

Даже не съм сигурна това в ъгъла той ли е, че много отслабнал и бая брадясал ми се вижда. Като вампирясал е. Не говори с никого, най-вече с майка ми, защото тя подкрепя кабинета. Мама вика нека останат още малко, щото едни избори сега ще ни разбутат почивката. Предплатили сме си вече за Ахтопол. Две седмици пълен пансион, а ТОАЛЕТНАТА Е ВЪТРЕ.

Може да казвате каквото искате, ама сме дръпнали напред. Преди 20 години на морето кенефът винаги беше общ, а ето че и ние вече станахме луксозни като западняците. Не знам защо толкова протестират тия на площада, това не им ли стига? Какво са зяпнали за още?

Мама казва, че били вампири. Като гледам тати на к’во е заприличал, може и да е права. Само дето тия ходят да пият не кръв, а кафе. Макар че знаеш ли ги к’во пият – комшията вика, че били пияндурници, ама неговата малката и тя ходи там и се кълне, че досега не е близвала. Той баща ѝ, май затова се отказа от протестите. Ходи ден-два с надеждата, че бира ще почерпят, най-малкото някое кебапче ще има, скара-бира, едно-друго. Музичка малко. К’ъв е тоя протест без кебапчета, много се чудя? Сигурно затова доста хора гледат отстрани. Не може ей така, залудо всяка вечер да трамбоваш улиците, прави са. Няма логика. То на комшията като му плащаш, не си върши работата, па без пари ще прави нещо… Ама сега “Планета” щяла да прави контрапротест, та сигурно и те ще се активират. “Планета” знаят как се прави…

А един депутат вика оня ден за тия на площада, че пиели кръвта на бедните, щото не искали да им вдигат пенсиите. Аз затова още не съм отишла, че лекичко ме е страх. Това, от една страна. От друга обаче, той нали и Брад Пит беше вампир по едно време, а от него, да ви кажа, хич нема да ме е страх. А па ако и Робърт Патинсън е там, направо се хвърлям да ме изпапка! Та съм още доста объркана – за протеста ли съм, или против.
Кака е по-наясно, тя подкрепя тати и ходи. Целата се увива в едно знаме, а гласът  съвсем е прегракнал от викане. Говори като Марлон Брандо в “Кръстникът”. Дето прилича на Бойко, сещате ли се? Те сигурно затова някои мислят, че зад протестите седял Бойко. Щото след 20 дни викане всички говорят като кака. Бойко даже им бил плащал, което е още един аргумент да се замисля аз за тати ли съм, или за мама.

Ама то т’ва с парите също не е много сигурно – кака още един лев не е донесла вкъщи. Значи или е много смотана, или нещо лъжат. Макар че комшията ми го каза и се закле, а той може и да пийва, ама е много свестен човек иначе. Та на него му го е разказал един бивш колега, военен, с когото заедно са служили в Сливен. Видял го на пазара в “Красно село”.

Та на тоя колега на комшията леля му се познавала с едни, дето ходели по протестите. И те там чули, че дават по 30-40 лева и едни даже вече събрали за почивка в Гърция. Аз го казах т’ва на мама и тя малко се зачуди дали да не ме прати и мен на протеста, щото “Перлата” вече тече и не центрофугира и искаме да си купим “Зануси”. Тате като чу, и полудя! Обвини мама, че е роб на вражеската пропаганда, нарече я враг на родината и оттогава мама, като влезе в хола, почва да пее на висок глас химна. Ама той хич не може да пее, та мама вече не влиза в хола. Обаче, за да му върне, огради с простора и два стола коридора пред банята и сега, за да идем до тоалетна с кака, трябва да си показваме личните карти. Тате ходи в магазина долу, а в неделя ползва асансьора. Даже вика, сега вече знам кой редовно го препикава, видях го. Оня от петия етаж е.

Та много напрегнато стана вкъщи. Да не говорим, че не само банята не мога да ползвам като хората, ми и не спя нощем. Щото кака по принцип много бълнува. Всяка нощ към 3 часа почва да ръкомаха в кревата и хрипти насън: “За да има мир, БСП в Сибир”. Ма с гласа на Марлон Брандо от “Кръстникът” го вика т’ва, сещате ли се? Много е страшно, котката ни още на втората нощ офейка, та ако някой я е виждал, да ми пише на лични във фейсбука. Не, по-добре на тати пишете, щото аз до компютъра не мога да припаря, нали тате там сваля правителството. Ма не ми пречи много, щото, като не мога да влизам в банята да си правя снимки с телефончето, компютър не ми трябва.

А пък магазинерката долу оня ден вика: “Тия пари от протестите хич не им ги ща, щото с тях ще върнат ГЕРБ на власт. А с ГЕРБ ще дойде и Дянков. И той такъв данък ще им тресне на тия надници, дето са ги изкарали на площада, че свят ще им се извие. Направо ще плати външния дълг с тях! Ама тоя дълг да не е мой, че ще им хода по протестите, аре бе!” Умна жена, разбира от икономика.

Обаче аз не вярвам, че те викат за ГЕРБ, щото нали протестирали умните и красивите. Значи, няма логика.

Баба вика, че тия, дето протестират, ходели там, щото при огражденията раздавали дроги. Кока, водка, уиски. Само не разбрах къде точно ги раздават – пред огражденията или зад огражденията. Може па да се разходя да видя. А баба между другото се развежда с дядо. На стари години я направил за резил, щото тръгнал по жени. Излязъл от вкъщи понеделник и се прибрал чак четвъртък. Той твърди, че е невинен и че през цялото време е бил на протест. Ма те сега много мъже така разправят. Дядо обаче наистина е бил. Много хора имало и за да вижда по-добре, се качил на коня на царя пред Народното събрание. Пък после не могъл да слезе. Викал за помощ, ма нали там свирки, вувузели и не го чули. Махал с ръка, махали му и те. Викал “Долу!”, и всички почвали също да викат “Долу!” Чак в четвъртък минал оттам Йоло и разкодирал съобщенията му за помощ, та го свалили. Сега е без баба, но пък го канят за лидер на партия.

Та тия протести много неща промениха в семейството ми и аз се притеснявам, че освен без дедо, без тати и без кака, ще остана и без почивка в Ахтопол. Май е прав комшията, дето е служил в Сливен, че е време танковете да дойдат и да оправят работата. Много ми се ходи на море, значи.

Лола Монтескьо (www.24chasa.bg)