.

Наскоро излязоха наяве зловещи и почти неизвестни факти за буквалното изтреблението на хиляди българи в Титова Македония. И то за времена, когато се прокламираше и се направи опит, за наша радост несполучлив, за създаване на Балканска федерация. Става дума за т.н. Кървав Божик или Македонската кървава Коледа. Според задълбочените изследвания на историка Веселин Ангелов само на 7 януари 1945 година, първия ден на Коледа, по списък, съставен от Лазар Колишевски във Вардарска Македония са избити без съд и присъда 1200 българи. В следващите няколко седмици в Охридско и Преспанско са убивани цели семейства. След това телата са им изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево. Установено е избиването на над 23 000 заявили своята българска принадлежност, а други 130 000 българи са изселени, прогонени или изпращани в концлагера “Голий оток” или затвора “Идризово”. Само в първия ден на Коледа, 7 януари (в Македония Коледа се нарича Божик и се чества според Юлианския календар) в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Във Велес телата са закопани за черквата “Свети Спас” и край Пуста кула.

НЕЧУВАНИ ЖЕСТОКОСТИ

На 26 декември 1944 година, дни преди Коледа 1945 година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград  заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония. Пратениците на  Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и ген. Михайло Апостолски решават, че сега е моментът за разправа с привържениците на “бугарскиот окупатор”. Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са “бугараши”, “ванчемихайловисти”, “ВМРО-вци” и “фашисти”. Ген. Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, “за да обсъдят въпроса”. Където веднага ги обезоръжават , арестуват ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост “Калето”. След кратък разпит, воден лично от Темпо само за няколко часа за разстреляни над 70 офицера. Преди разстрела Темпо на всеки  казвал: “Хочеш Солун, еве ти га…” Войниците, които вече се били прибрали в казармите усетили, че с техните офицери нещо се случва и около 1000 от тях се насочват отново към центъра на Скопие. Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около 100, над 900 са арестувани и затворени в “Калето”. Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки. Почти всички умират от глад и студ. На 6 срещу 7 януари 1945 година започнало масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани “бугараши” и “помагачи на бугарскиот фашистки окупатор”, Без съд и присъда. Използвал се току-що гласуван закон за защита на македонската чест. Така Вардарска Македония насилствено се сърбизира.

СТАЛИН, ТИТО, ДИМИТРОВ

Георги Димитров свидетелства в дневника си (10 януари 1945): „Сталин се обади:…“Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югославия и България да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България…”  На 28 януари 1945 федерацията се обсъжда във вилата на Сталин, в присъствието на членове на Политбюро, български и югославски представители и самия Димитров. Изглежда, югославската страна се е отнесла резервирано към предложението за федерация от австро-унгарски тип, защото въпросът за характера й се отлага за по-късно. Обсъждане има и на 12 април 1945 между Сталин, Тито и Димитров. (Г.Димитров, Дневник)

Така Тито усеща, че прикачването на България към Югославската федерация е невъзможно, а Сталин пък вече се е уверил, че маршала се заиграва с Чърчил и англичаните. Това е единствената печалба  от разпада на проекта Балканска федерация. Иначе днешната Благоевградска област щеше да бъде в рамките на Югославия, а сега на БЮРМ. Още повече, че сръбските емисари, наречени македонски учители били плъзнали вече из Пиринския край.

Действително, в най-неизгодно положение при тази сделка е България. След края на войната Югославия печели територии, за Албания остава шансът при евентуално напускане на федерацията да си излезе с целокупното албанско население на Албания и Косово. Единствено България понася само загуба на територия.  Има известна ирония на съдбата в следвоенния статут на Димитров. Преди това той е бил нещо като началник на Тито – председател на Коминтерна. Докато Тито е бил само един от боричкащите се около престола му претенденти за водачи на югославската компартия. Сега формално двамата са равни. В действителност, обаче, Тито има собствена държава и реална власт в нея, докато Димитров е само марионетка на Сталин. Дори, фактически, той е понижен – от интернационален в национален водач.

Нечуваните жестокости към българският етнос по време на Кървавия Божик окончателно сърбизира Вардарска Македония, ситуация, от която днешната република, ужким независима, не може да излезе и сега. Тайната за нечуваните жестокост бяха пазени грижливо от сърбоманите повече от 50 години.

Автор: Румен Жерев, E79 News

.

Yaakov Djerassi von Stefan K.

В студиото на предаването „Под лупа” на телевизия „Европа” Яков Джераси, евреин по произход, роден в България, днес председател на Международната фондация „България” каза, че темата за спасението на българските евреи е една много голяма тема и ние трябва да се отърсим от комплекса на срамежливост и да запознаем света с доблестната постъпка на българския народ. Г-н Джераси изтъкна, че българските евреи в Израел нямат комплекса на Холокоста, какъвто имат полските или румънските евреи и „много пъти България получава подкрепа от международни кръгове само заради тази тема”.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ

– Защо според вас се реанимира тази история за депортацията на евреите в т.нар. „Нови земи” през 1943 г.?

– Ние трябва да помним, че тези територии се дават като награда на България за това, че е съюзник на Германия. Добруджа се дава веднага и гражданите й стават български граждани. В Тракия и Македония положението е доста по-различно. Тези територии са обещавани след войната на България и дори в картите виждате те имат друг начин на изражение на самата географска карта. България администрираше тези територии с полиция и войска по указания на СС офицерите – как да се управляват тези територии.

– Как според вас една малка държава, макар и съюзник на Германия е устояла на този неистов натиск на Берлин за депортация на евреите?

– Фактът, че аз съм тук и съм жив и говоря с теб, това е заради тази агитация, която става през 1943 г. Трябва да не се забравя, че църквата играеше много голяма роля. Църквата в Северна Гърция и в районите на Югославия не играха такава роля. Интелигенцията тука взе пряко отношение, пряко и царя взе отношение, депутатите също. Това са съюзниците на Германия, които подписват петицията. Агитацията беше да се спасят евреите в България. Дилемата на евреите в Македония и Тракия не беше отговорност на жителите и моите сънародници в България. Такава беше съдбата на евреите в другите държави.

– Евреите в Беломорието и във Вардарска Македония никога не са били поданици на Царство България, като това не се знае от много хора.

– Това е главното нещо. Те не бяха още анексирани към България. Техните жители бяха жители на Гърция или Югославия. Има много случки, когато се изкарват от вагоните жители на България. Да бъдеш български евреин беше голям плюс в тези времена.

– Доколкото ми е известно чрез смесени бракове се спасяват много български евреи?

– Да, така евреите от смесените бракове бяха оставяни „за после”, да се види как ще се справят с дилемата. Това не беше пикник за никой. Трябва да кажа, че моите родители, които заминаха в Израел, бяха освободени от комплекса, който имаха други евреи в Израел, това е комплексът на Холокоста. Нашите български евреи напуснаха една страна с много добри чувства, заминаха в друга страна пак с хубави чувства. Това е разликата между полския евреин и българския евреин. Ние бяхме продуктивни тук и бяхме продуктивни и там.

Към проф. Михаел Бар-Зоар, написал много книги за българските евреи по телефона от Израел:

– Какво си спомняте за събитията от това време?

– Аз бях дете. Нашето семейство се премести от Кюстендил и помня, че майка ми разказва, как са искали да ни изпратят всички в Полша и как в последната минута бяхме спасени.

– А в началото на 90-те години вие подехте една кампания за популяризирането на ролята на България за спасяването на 50 хил. български евреи. 20 години по-късно смятате ли че светът знае достатъчно за това?

– Не, светът не знае достатъчно за това. Нито книги, нито програми, нито документални филми ще оправят това нещо.

– Имаше един филм „Ешелоните”, в който се преиначаваше историята, защото основната роля за спасяването на нашите евреи се падаше на българската комунистическа партия.

– Това беше един политически филм, който наказваше цялата история. Партията тогава беше в нелегалност, както и да е искала да помогне. Евреите бяха спасени от българския народ, от църквата, от парламента.

– Г-н Джераси, не само в Македония, но и в България се случва да се преиначава историята и това става, когато БКП след 9 септември обсебва спасяването на българските евреи. Дори се стига до една идея да предложат Тодор Живков за Нобелова награда за мир. Как бихте коментирали това?

– Моят чичо, Карл Джераси, беше поканен в Лондон на една вечеря в комунистическо време да даде подкрепа, защото той беше 7-8 пъти номиниран за Нобеловата награда. Молбата беше тогава да види как той може да помогне. Но чичо ми не го прие на сериозно и нищо не стана.

– По целия сват срещате се с различни хора. Как ни възприемат отвън? Как гледат те на България в ролята на спасител на своите евреи?

– Ние не знаем как да изкараме тази информация навън. Ние малко се страхуваме. Знам го и от предишните президенти на България, че има този страх да не „бият барабаните”. Ние не водим тази тема, ние се влачим в тази тема. Ето сега трябва да отговаряме на македонски изказвания, вместо те да се влачат след нас. Аз винаги мисля, че или президентът на републиката, или министър-председателят трябва да създаде един комитет от видни световни евреи, които да задават важни теми и тогава ще се смени цялата визия по въпроса. Това е национален капитал. Не можеш да го дадеш на хора, които отводняват темата и всъщност те не разбират темата. Те използват полуистини и ги използват неправилно. Има политици в страната, които казват полуистини и голяма част от народа им вярва. Същото е и с тази тема. Трябва да се внимава тук, трябва да се изберат точните хора, които нямат тази идея за политизация, за някаква лична цел. Ние имаме темата, само че ние не знаем как да я разказваме. Това е водеща тема. Както българското сирене и българското мляко, на тази тема трябва да се гледа много сериозно. Много пъти България получава подкрепа от международни кръгове само заради тази тема.

– Може би това е урокът на историята, който ние трябва постоянно да повтаряме като наша ценност, като наш капитал.

– Ние имаме един комплекс на срамежливост. На този свят, който бий барабана, който вика на пазара най-силно, той получава вниманието.

Източник: ekipnews.com

.

За да се види истината за българската приватизация след 1989 г насам, тя непременно трябва да се разгледа на фона на извършената по същото време приватизация на държавни активи в развитите западноевропейски страни и демокрации.

Когато България започна да приватизира, в същото време приватизираше и цяла западна Европа, тъй като до края на 80-те години западноевропейските страни строяха също „държавен социализиран капитализъм“( Кейнесиянизъм) и имаха 70% държавно притежавана и управлявана икономика. Те приватизираха 30-40% от държавната активи на незначителни отрасли на икономиката си предимно в търговията и услугите , а стратегически отрасли като енергетика, телекомуникации, транспорт и др., които бяха и приоритетни и печеливши отрасли не се пипнаха, понеже те се явяваха неразделна част от икономическата структура на техните социални държави, носещи приходи за развитие на тяхната държавна и насочена еднакво към всеки гражданин социалната сфера.

Тук ще отворя една скоба за да кажа, че западноевропейските страни направиха и самите те я отчитат сега като огромна грешка, че приватизираха държавния си преди 1989 г банков сектор, като по този начин отвориха вратите за навлизане в Европа на американския неолиберализъм, който донесе световната финансова криза 2007 именно чрез частните банки.

Първите приватизатори на България станаха Карлович Луканов и Иван Костов, последвалите ги станаха тяхно копие и по дух и тяло.

Западноевропейците извършиха приватизацията си без „експериментите“ на Карлович Луканов и без „експерти ала гарде Костов“, а прозрачно и през местната фондова борса. Изкараха предприятия на борсата, видя им се цената и тя стана базовата цена.

Нищо подобно не се случи в България. Карлович Луканов пръв започна да приватизира на базата на едно постановление №56 на Политбюро от 1986 г. в което се казваше с едно изречение“да се трансформира държавната собственост в частна“ . Първо той си приватизира българския външен дълг създаден между 1985-89 г. като половината от 9 милиардния външен дълг изчезна в неизвестна посока. След това в първото правителство на Луканов „изчезна“ за една нощ външния валутен резерв и златия запас на държавата, които до сега продължават да са в обръщение, перат и препират, а народът ни гальовно ги нарича“черните куфарчета“.

След 1990 г Карлович Луканов подари най-тлъстите парчета от българската икономика на „свои и мои“ хора от последния елит на БКП и оглавения от него кръг „Монтерей“ и същите станаха създатели на чисто нова партия -БСП, нямаща нищо общо идеологически с БКП ,но хитро я писаха за наследник на БКП за да набарат огромната материална база и приватизират цялата българска икономика за себе си.

Костов пък направи „закон за приватизацията“ с измишльотина“експерти“ и ги пращаше по лична преценка( и негова) да оценяват предприятията. Костовите „експерти“ бяха в същото време и държавни служители, но Костов така и не направи антикорупционен закон за държавния служител( и продължа до сега да няма), така нашите държавни служители се писаха извънземни, неприкосновени, съда да не ги лови и да изпълняват само нарежданията на Командира.

Нямаше и работеща съдебна система, нито финансово и друго разузнаване да спира прането на парите и движението на мръсни капитали отвън вътре и обратно( и сега продължава да няма). За това “ Мистър 10% “ ( бог да го прости) се развихри и докара най- големите мошеници- инвеститори от вън и от вътре- само тези, които можеха да пускат добри рушвети за джоба на елита и които вече две десетилетия експлоатират, доят и подстригват българския народ и прибират неговите национални богатства само в своя джоб и за джоба на извънредно корумпирания и престъпен български политически елит от прехода. При това Костов и сие легализираха мръсните парите на мутренските силови групировки като им дадоха плажовете на Българското Черноморие на концесия, така легализираха бизнеса им и ги направиха „новите бизнесмени на България“.

БСП пък остави съдебната система в новата конституция от 1990 г да стои под политическа шапка по почина на старата тоталитарна държава и така я направиха играчка в ръцете на всяка управляваща политическа партия за изпълнение на нейните политически поръчки, напълно импотентна и неработеща.

А Костов като дойде на власт използва именно това, да подмени целия кадър в администрацията и съдебната система с „мои и свои“ хора ,за да извърши необезпокояващо приватизацията си.

Карлович Луканов предвидливо с идеолога на БСП-Александър Лилов унищожиха най важните отдели в старата ДС- националното разузнаване и финансовата полиция, така отвориха пътя на БСП и СДС за заграбване на собствеността и разпродаването на България.

Костов приватизира също на „мои и свои хора“ за 1 лев икономика на стойност 130 милиарда за едва 3 милиарда от които в държавната хазна влязоха само 1,7 милиарда и дори откраднатия през прехода пенсионен фонд не успяха да напълнят.

„Приватизационите маниери „на Карлович Луканов и Иван Костов бяха възприети от последвалите след тях управления на НДСВ – партия издънка на БСП и представляваща изнесените крадени капитали от лукановата номенклатура в Лондонските банки.

“ Тройната коалиция „начело с БСП продължи далаверата „приватизация“ в същия дух.

А най-новата партия също издънка на БСП-ГЕРБ довърши окончателно приватизационните далавери на предишните като изтупа също за „мои и свои хора“ последните прашинки от брашнен чувал „България“- пристанища, пътища, НОИ и социална система, еврофондове, обществени поръчки, последите останали спестявания, въздух и небе на българския народ.

За това не случайно народът ни нарече прехода ни „мутренски“, приватизацията „бандитска“, новия икономически модел на България „мутренско- приватизационен“.

Западноевропейските страни извършиха приватизацията си с железните принципи и мисленето на техния демократичен модел „реалната демокрация“- АНТИКОРУПЦИЯ, НАРОДОВЛАСТИЕ и ДЕЙСТВИЕ САМО В ИМЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС, която изисква да се приватизира само в името на държавния и обществен интерес и да не се нанася ущърб на държавата с нито с цент. Принципите на реалната демокрация са вградени в правовата им държава, с тях се спира и минимизира корупцията и създава се некорумпиран и непродажен политически елит, който работи само за държавните и обществени интереси и спира враговете на нацията още на границата. За това западноевропейските страни не загубиха нито цент държавна пара от приватизациите си, даже има страни като Финландия, които за последните 25 години си вдигнаха 12 пъти БВП и от най бедни се превърнаха в най богати. Те са лицето на развитата „европейска реална демокрация“, за която ще разкажа в отделен анализ.

България тръгна да прави приватизация не познаваща нито едно от правилата на западноевропейската реална демокрация и правова държава, при това с роден извънредно корумпиран и продажен политически елит, не познаващ и не използваш един от лостовете на демокрацията, макар всички партии в България да сложиха думата“демокрация“ в името на партията си. За огромна жалост, българинът продължава да не разбира“що е демокрация в 21 век“, да не може да направлява живота си с нейните с нейните лостове и мислене.
А развитата демокрация и демократичното мислене на обществото са неговата имунна система и щита срещу политическия бандитизъм, рушене на нацията и държавата. Колкото едно общество е с по-развита демокрация, с липса на корупция във висшите етажи на властта, толкова е по богато и проспериращо- парите на данъкоплатците до цент отиват за развитие на икономиката, социалните услуги, раждат нови работни места, вдигат постоянно жизнения стандарт на нацията, пълнят джобовете на гражданите, създават силна държава еднакво закриляща и помагаща на своите граждани равнопоставено, осигуряват добър обществен ред, сигурен живот и достойни старини за всеки.

„Приватизацията“ като начин за раздържавяване на собствеността, първите ни ръководители от БСП и СДС обявиха за „задължителна“, защото същите направиха „Плана Ран Ът“ и с него под мъдрите съвети на Рейгън внесоха в България американския неолиберален икономически и обществен модел, който изисква собствеността в икономиката на държавата да бъда 100% частна и социалната система също да бъде в частни ръце.

С неолиберализма бе сменен целия обществен модел на България, от „социална държава“ тя бе превърната в „частна държава“, собственост на шепа нови капиталисти, придобили богатствата си използвайки властта в ръцете си с пладнешко ограбване на обществото. За извършване на тази кардинална промяна на обществената система нашите „политици демократи“ не пожелаха да питат народа си с нито една форма на пряката демокрация.

Поведението на Карлович Луканов, Костов, „царю честити“, Станишев, Първанов, Бойко Борисов и останалите преди и след тях български политици от бандитския ни преход са лицето на „неразвитата българска демокрация“, която доведе до унищожението на икономиката и държавата ни през прехода, над 3,5 милиона човешки ресурси и извършване в България на най-големия геноцид в най новата следвоенна история на Европа.

Давам ви един от стотиците хиляди примери за мащабно корупционна приватиазционна сделка, нанесла огромен ущърб на държавата и икономиката и за която ще страдат две поколения българи. ДИмукрЯтът Иван Костов приватизира единственото по рода си стратегическо предприятие на българската икономика „Нефтохим“, без да си помисли въобще за държавния и обществен интерес, а мислеше само за своя и на „мистър 10%“ интереси. Не стига, че „Нефтохим“ бе продаден за жалките 81 милиона лева, но тази продажба нанеси огромни щети на държавата и икономиката ни. „Нефтохим“ попадна в руски ръце и Русия чрез него захвана цялата икономика на държавата ни. С „Лукойл“ Русия си внесе държавния олигархичен – политически модел и започна да произвежда на българска територия олигарси, направи от един правешки селянин олигарх, чийто баща бе от кръга на Луканов-Путин и който за една петилетка смъкна кожите на българските потребители и направи лично богатство от 350 милиона. Същият олигарх, чрез определяне цените на горивата държи настоящето и бъдещето на цялата българска икономика и живота и бъдещето на всеки български гражданин.

Никой западноевропейски политик-демократ няма да посмее да извърши такава приватизационна сделка като „Нефтохим“ с нанасяне огромен ущърб на държавата и обществото и, никой няма да му позволи там това, там ще окачествят поведението му за престъпление и корупция от голям мащаб и държавника, генерирал я ще бъде изправен пред съд, конфискуван до дупка и ще завърши живота си зад решетките.

ДИмУкрЯтът Луканов бе убит безславно и не по „идеологически съображения“, а по икономически. Предполагам, че това стана от ръката но „свой“, на който не бяха удовлетворени „бизнес желанията“ за достатъчен пай от икономическата трапеза на България.
А„дИмУкрЯтът Костов“ продължава да не осъзнава какви щети е нанесъл на държавата, продължава да стои в БГ -Парламент, защото и другите в него са същите- всички там заедно с Костов унищожиха държавата през прехода, те го пазят и се крепят взаимно, за това Костов продължава да е сербез от трибуната на НС да „поучава“ другите.

.

 .

В правовите и демократични държава първа отговорност за подобни дълбоко престъпни деяния, каквито българските партии извършиха през прехода с ликвидиране на икономика и държавата ни и над 3,5 милиона човешки ресурси се носят единствено от партиите и техните държавници. Държавниците с техните слуги и инструменти се изправят на народен съд, опандизват и завършват живота си зад решетките, а партиите са лустрирани и завинаги изтрити от партийния регистър.
Така трябва да постъпи и българския народ. Той трябва да изправи пред народен съд всички държавници и политици от управлявалите прехода партии, които със своите държавнически решения са генерирали през прехода разграбването на държавата и докарване на националната катастрофа.

Българинът трябва да знае, че НИВОТО НА ДЕМОКРАЦИЯ в една страна стана основния фактор за растеж и благоденствие в Европа на 21 век. Без да вдигне нивото на демокрацията си, без да приложи железните правила на европейската реална демокрация, без да ползва и прилага опита на развитите европейски държави, без да извърши ново справедливо преразпределение на собствеността, без да лустрира старите партии от прехода и ликвидира политическата мафия и нейните олигарси, без да накаже политиците-ДЪРЖАВНИЦИ грабели и унищожавали държавата му, Българският народ не може да очаква никакво светло европейско бъдеще.

Накрая ви припомням един  малко позабравен член на българския политически елит от прехода, наречен от народа ни „Усмивката СофиЯМски“, който стана еталон на далаверата „българска приватизация“ понеже въпреки над 10-те дела повдигнати срещу него за мащабна корупция и като държавник нанесъл огромен ущърб на държавата ни, българската „Темида“ не успя да го осъди.

Авторски материал на „Идея за България“ www.ideyazabulgaria.org

Автор Дора Апостолова

.

Биография на Иван Костов такава каквато никога няма да я прочетете на сайта на ДСБ и защо Гаргамел не почете жертвите на комунизма на 1 февруари 2012 година

На 1 февруари 2012 година, България се поклони пред паметта на жертвите на комунистическия режим. Иван Костов не уважи събитието. Очевидно, че за него това не е нито важно, нито тези жертви заслужават присъствието му. Президентът Росен Плевнелиев беше там. Там беше и Мартин Димитров. Защо Гаргамел не се появи ще разберете от биографията му.

”В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.”

„Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол.”

Иван Костов

Иван Костов е роден е на 23 декември 1949 г. в гр. София. Няма данни от какво семейство произлиза и за икономическото им състояние и политически убеждания. До 1969 г. е работник в Слаботоковия завод в София. Военната си служба отбива в Кърджали. След 1970 г. той кандидатства за летец в БГА ”Балкан” и заминава на школа в Кременчук, Украйна, където пребивава около два месеца. Когато научава, че е резерва в списъка на кандидат студентите във ВИИ ”Карл Маркс”, той се връща в България. Приет е за редовен студент и през 1974 г. се дипломира със специалност ”Политикономия”.
Започва работа като началник „Планов отдел” в завод за преработка на хартия, Гара Искър, а след това е началник „Планов отдел” на ДСО Вторични суровини.

През 1982 г. завършва вечерно висше образование в СУ ”Св. Климент Охридски”, физикоматематически факултет, магистър по математика, със специалност ”Математическо моделиране на икономическите процеси”.

В периода 1982 – 1984 г. Иван Костов е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант защитава дисертация на тема „Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки.

След Москва, Костов работи като асистент във ВМЕИ „Ленин”, катедра ”Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини. През 1985 г. защитава докторат по икономика и е назначен на работа като научен консултант в Научно изследователски институт по „Прогнозиране на социално – икономическото развитие на България”. Институтът работи за Държавна планова комисия и Министрески съвет и участва в разработването на прогнози за развитието на Националния стопански комплекс. Това е много отговорна работа дори и за партиен член, а Костов е безпартиен и му се гласува голямо доверие.

”През 1988 и 1989 г. Иван Костов упорито прави опити да стане член на БКП. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и тръгват слухове за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – ръководител на катедра „политикономия”, където Костов е асистент, казва: „Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”.

В края на 1989 г. и началото на 1990г., когато вече е създаден Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник ”Работническо дело” Костов публикува две статии, в които съветва БКП как да елиминира опозицията.

На Кръглата маса, Иван Костов е нещатен експерт на казионната КНСБ, която участва в преговорите с групата на БКП. Като такъв той иска да седне на местата определени за БКП, но Луканов не разрешава, казвайки: ”Абе не сме изпаднали до асистенти, разполагаме с професори по политикономия”. Това пише Желю Желев в своя книга.

Друг един изявен седесар и участник на Кръглата маса – Венцислав Димитров казва: „Убеждавах Костов да работи за СДС, но той ми отказа. На „Раковски” 134 бях събрал 50 – 60 души икономисти, независимо какви са били преди това, но Костов не дойде. Каза ми: „Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол”. От изказването на Венцислав Димитров се разбира, че на СДС липсват подходящи кандидати за депутати във ВНС. Затова така ухажват Костов.

Заедно с проф. Беров и Емил Хърсев, срещу заплащане Иван Костов участва в изготвянето на икономически анализи за Кръстьо Петков – председател на КНСБ.
Явно Костов е направил впечатление на БСП като икономист. Статията му „Анатомия на илюзиите” е отпечатана в списание ”Отечество” на 11 юли 1989 г. и има широк отзвук. Тя е публикувана само няколко месеца преди преврата и е използвана от Андрей Луканов в доклада, изнесен на 13 юли 1989 г. на разширено заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Това е приносът на Иван Костов в борбата на реформаторите в БКП начело с Андрей Луканов. Очевидна е връзката на Иван Костов с Андрей Луканов и БСП.

Костов вече е назначен за щатен експерт на КНСБ и като такъв присъства на Кръглата маса в групата на БСП, наблюдавайки отблизо борбата между политическите партии. Улисани около многото проблеми на преговорите, Желю Желев и синята групата около него, не разбират за контактите на Иван Костов с хората на БКП и желанието му да се хареса на Луканов. Желев казва: „Ние продължавахме да го убеждаваме да се кандидатира от името на СДС за депутат.” Няколко дни преди да предадем листите, през май 1990 г. му казах: „Иване ще се явиш ли или не” Той ми отговори: ”Дайте ми три дни да питам жена си”. Аз, Любо (Любомир Павлов) и Софиянски се спогледахме. „Погледнах го очудено, сигурно вече е бил получил отказ от другите”(БСП), пише Желю Желев в книгата си ”Въпреки всичко”. След два дни Иван дойде и каза ”Добре, жена ми каза Да”. Тогава Желев не е могъл да предполага, че това е негово преднамерено поведение и тактита.
Иван Костов е включен на пето място в пропорционалната листа на СДС в гр. Пловдив и е избран за депутат във Великото народно събрание.

След време Желю Желев ще пише: „Сега разбирам, че с тези личностни качества той изобщо не е за политик. Много държи на жена си, която си е една партийна секретарка”. За съжаление, това е една много грешна преценка, защото Иван Костов преднамерено се показва не такъв, какъвто е в същност.
Следейки политическите спорове и игри в хода на Кръглата маса, Костов прави много точна преценка на политическата ситуация и вижда обречеността на социалистическата система, усещайки и нейния край. Той показва прикривани досега качества – реална оценка на обстановката в страната, съобразителност и нюх. И взима важно решение – да премине на другата страната – на страната на опозицията.
Политическата метаморфоза у Иван Костов, става без особени морално – психологически сътресения и прикрито. Депутатът във Великото народно събрание Иван Костов е избран за председател на икономическата комисия в парламента. Очевидно, той не само е показал професионална компетентност, но е успял да спечели доверието на депутатите от СДС, без да загуби разположението на БСП, които са болшинство в парламента. И тук се чувства невидимата ръка на Луканов.

В книгата си ”Въпреки всичко” Желю Желев след време ще пише,че Иван Костов не притежавал никакви качества на политик. Не е ясно дали Желев разбира грешката си, но той е човекът, който направи Костов депутат от СДС и му даде възможност да заблуди всички с миналото си, сливайки се със синята идея. Желев вкарва в СДС поредния „пребоядисан” политик и му предостави възможност да се развива и прави кариера.

В края на 1990 г. Иван Костов става министър на финансите – един от тримата представители на СДС, заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров, в коалиционното правителство на Димитър Попов.
Д-р Тренчев, единствен се е обявил срещу номинацията на тримата за тези постове. Никой друг от лидерите на СДС, включително и Желев – вече президент, не са показали, че са против или че имат резерви по отношение на някой от кандидатите..

Иван Костов остава финансов министър и в правителство на СДС, начело с Филип Димитров. Там се налага като авторитетна и дори авторитарна личност, поведение, което недвусмислено показва, че в действията му до сега е имало добре прикрита демагогия и поза. Авторитарното качество у Костов много бързо ще се развие. Все по – често ще го прилага, за да демонстрира своето превъзходство, сила и власт и след време той ще бъде наричан ”Командирът”.

След загубата на изборите през 1994 г. Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов, вече наложил се трябва да заеме неговото място. Но по време на избора на Костов за лидер през 1995 г., се разбира, че в същност той не e член на СДС. За да се смегчи гафът, политическа отговорност за кандидатурата му поемат Стефан Софиянски и Едвин Сугарев. После признават, че това било най – голямата глупост, която извършили.
Очевидно, Иван Костов е придобил изключителната способност за политическа мимикрия и демагогия. Овладял е и силното оръжие да манипулира и заблуждава, след като е успял да се издигне до кандидат за ръководител на СДС, без да е член на партията. Той вече се е утвърдил като лидер, придобил е голяма популярност и е спечелил много привърженици на синята партия. Дали Костов наистина дълбоко е погребал социалистическата си „закваска”? Може би това ще се разбере по – късно.

Иван Костов не дава ни най – малък повод за съмнение, че някога е споделял друга идеология. Привържениците на синята идея, обхванати от еуфорията на повторното им възраждане през 1997 година, забравят или не знаят миналото на Иван Костов и го величаят, понасяйки го „на ръце” към властта, без да се колебаят и без да знаят какви ще са последиците.

На 19 април 1997 г. се провеждат изборите за обикновено Народно събрание. Обединените демократични сили (ОДС) начело със СДС печелят убедително. В Народното събрание, със 137 депутати те ще имат пълно мнозинство. Основният политически противник – БСП, печелят едва 58 гласа. Болшинството на ОДС в парламента дава големи управленски възможности на бъдещото правителство. То трябва да извършва тежки и болезнени реформи, за да измъкне България от „блатото”, в което е вкарана от управлението на БСП. Тази тежка задача ще падне на раменете на бъдещия премиер Иван Костов.

Преди да направим анализ на Костовото управление, ще проследим неговото развитие до премиерския му пост, защото пътят на неговата метаморфоза е сложен. Тя минава през две идеологии ,а може би и през някакви тайни архиви на служби, които винаги стоят на „тъмно”. Освен мнението и оценките на Желю Желев – създателят на СДС и бивш лидер на синята партия, който е издигнал и работил с Костов, ще разкрием мненията и на други известни деятели на синята идея.

Емблематичната фигура на българския преход и един от създателите на СДС, несменяемият председател на КТ ”Подкрепа”, д – р Константин Тренчев, с огорчение и мъка казва: „Идеята СДС вече е овъргаляна в калта, от онези, които я приватизираха”. „Когато създавахме СДС, нямаше нито Иван Костов, нито Александър Божков, нито Муравей Радев. За нас СДС беше голяма мечта, която съвпадаше с тази на народа. Защо се стигна до това да напуснем – защото ние не сме изгонени, отлюспени или изключени. Когато правителството на Филип Димитров трябваше да смени това на Андрей Луканов, ние настоявахме в кабинета да не бъдат включени три имена – Димитър Луджев, Иван Пушкаров и Иван Костов. Бяхме работили с тези хора и знаехме техните качества и настроения и си давахме сметка, че те с политиката си не обслужват идеалите на СДС. Конгресът ни от февруари 1992 г. излезе с декларация искаща оставките им. От този период започна и оттеглянето ни от СДС. Поискахме статут на наблюдател, защото беше започнало завладяването на съюза от онези, които нямаха нищо общо с него”. Тренчев никога не е имал аспирации към постове или власт в СДС.

Друг известен създател на СДС, убеден привърженик на синята идея и ползващ се с щирока популярност – Едвин Сугарев, пише в отрито писмо до Костов: „Г-н Костов, нямате морално право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте и политическия дух, който „поругахте”. „Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра” – пише Сугарев в отвореното си писмо до Костов.

Желю Желев, макар и със закъснение също разбира, че Иван Костов е един от главните виновници СДС да измени на своите цели и идеали, което е довело до нейното разцепление. Костов съзнателно отстранява старите кадри на СДС и се огражда с нови, със съмнителен морал, които търсят властта заради парите. Желев не може да прости на Иван Костов изказване, което е направил, опонирайки на Симеон ІІ за нуждата от ”незабавната смяна на политическата система”. Костов казва:
„За тези, които сме изстрадали 10 години преход, политическата система е тази, която пази конституцията на страната. За нас смяната й бе на 14 декември 1989 г., когато на площада искахме да падне чл.1 от бившата конституция – това е преходът от тоталитарна държава към европейска демокрация”.(в-к „24 часа”, 12 април 2001 г.)

На Национална конференция на СДС, лидерът Костов казва: „Ние сме седесарите. Ние още на 18 ноември 1989 г. излязохме на площадите и поискахме свобода и демокрация. Ние извикахме първи „Долу БКП”.

Иска се голяма наглост и липса на политически и човешки морал, за да се правят такива декларации.
По време на събитията през ноември 1989 г., Костов гони кариерата си, преследвайки партийно членство. Неговата подмазваческа статия ”Никаква отсрочка” е написана на 12 ноември 1989 г. и отпечатана на 30 ноември в партийния орган „Работническо дело” и няма лозунги „Долу БКП”, а апел за „силна държавна власт, която трябва да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите”. Държавната власт тогава е в ръцете на БКП и Държавна сигурност.

ИВАН КОСТОВ – Безочливо лицемерие и наглост.

Иван Костов и Андрей Луканов имали среща, на която договорили вота на доверие на правителството на Филип Димитров, който доведе до сваляне на първото правителство на СДС, се твърди в писмо на Николай Гацев, председател на 3-ти Местен клуб на СДС “Оборище”- София, член на СДС до Градския съвет на СДС – София, депозирано снощи, съощи БГНЕС.

В това писмо в метафоричен стил Николай Гацев, който спечели делото пред Върховния конституционен съд за някои оспорвани текстове от устава на СДС, разказва една история, която дълго време е премълчавал. “Много пъти съм искал да разкажа на този беден и излъган десен български електорат, какво съм видял и чул случайно, още като юноша, в един почтен дом, на един почтен възрастен български десен политик /Борис Кюркчиев, бел.ред./ – някъде в София, някъде в квартал “Изток”, някъде в един апартамент на кръстовището на улиците “Чехов″ и “Райко Алексиев″. Там се случи превъплъщението на Потър във Волдемор”, пише Гацев и добавя, че за да го наследи по-късно Волдемор трябвало да изпълни своята първа пъклена мисия.

“Трябваше да убеди, онзи първият – “Страхливият” от Азкабан /Филип Димитров, бел.ред./, да си поиска вот на доверие в Парламента и да го подсигури, че вотът нямало да мине…

И ако ме питате, мене – Николай Гацев, тогава обикновен студент от митингите, откъде знам тези неща и откъде знам какво се е случило и говорело там – ами по съвсем битов и не много коректен път – просто седях в кухнята на този апартамент /бях нещо като послушник на възрастния политик/ и забавлявах стопанката на дома – също като мене, изолирана от разговорите. Но панелите не можеха много да мълчат”, пише още синият политик. “Бях много млад и зелен… и бях шокиран да видя заедно бъдещият Волдемор /Иван Костов, бел.ред./ на среща със самия Луцифер /Андрей Луканов, бел.ред. /. После и двамата отричаха, че са се виждали”, свидетелства Гацев: “Аз реших да извърша нещо не много почтено -”Страхливият” беше мой политически кумир – в семейството ми ставахме и лягахме с името му, майка ми дори му каза много нетактично и непосредствено в очите, “….. че не става за Премиер, а за Патриарх на България”. Затова отидох и му казах за срещата на бъдещия Волдемор с Луцифер и всичко, което бе дочуто на срещата им.

“Страхливият” нищо не направи – само ме успокои, че вотът нямало да мине или щяло да има най-много някои козметични промени в правителството”. Резултатът е известен – кабинетът падна и беше сменен с друг, на някакво си ново “динамично” мнозинство, а Николай Гацев добавя, че Луканов дори е наричал Костов “нашето скрито оръжие”. Още от годините в СССР…”. В края на писмото си Гацев в същия метафоричен стил призовава своите съпартийци да се борят с Лорд Волдемор и силите на Мрака.

Иван Костов и Андрей Луканов договорили свалянето на правителството на Филип Димитров

Мястото на Иван Костов е в БСП?

Кольо Парамов

Предложението, което направи депутатът Т.Великов по време на вота на недоверие, Станишев да прибере Ив. Костов в БСП е много оригинално, за което искрено го поздравявам. Това е изключително точно попадение и съжалявам, че не съм се сетил досега за него. Която детайлен анализатор костовед и задкулисен познавач на живота на Иван Йорданов Костов, намирам доста сходства в мисленето и прагматиката на този тъмносин политически титан, близки до тези на Станишев. Ако трябва да конкретизирам, трудно бих бил накратко да изчерпя темата, но все пак някои основни прилики няма как да не ги опиша.
Още повече, че тези дни на среща в Лондон с водещи консерватори, без да подозирам за предложението на г-н Великов, бях категорично откровен: „Дясното в България е толкова измамно и фалшиво, че дори изумруда с многоцветието си не би го обхванал.”
Кормчията Костов е като потъващ „Титатик”, но проявява способности на балкански факир: едно говори, друго подготвя, трето прави, четвърто обяснява, а пето реализира. Непоправим чародей на наглостта, съчетана с безскруполна безнравственост, язвителна и подла човекомразност, политическа безпринципност и хамелеонщина.
Но защо наистина мястото на Иван Костов е в БСП?
Ето пет тези в подкрепа на горното:
1. Между 11-14.ХІІ. 1991 г. в София в Партийния дом се проведе 40 конгрес на БСП. СДС управляваше България вече втори месец и бяха решили да обявят БСП извън закона, но интелигентно и без сътресения. СДС имаха решение да не се допусне конгреса да се проведе в партийния дом, като начало по извеждането на столетницата от държавната собственост. В БСП знаехме за тези намерения на управляващите и бяхме осигурили Спортната зала в Студентския град за провеждането на конгреса. Ние, тогавашните реформатори, очаквахме, че ако този конгрес се състои извън обичайното място, извън партийния дом, БСП щеше да се разцепи и проживковското крило няма да успее отново да се наложи. Тогава разчетеното социал-демократизиране ва комунистическата партия щеше да стане факт, а й Дертлиев и Европейската левица бяха осъзнали необходимостта от това.
Иван Костов получи задача от БСП и той остави конгреса да се състои в партийния дом. Канцелариите на орг.отдела и вътрешно партийния апарат от времето на БКП овладяха ситуацията и направиха всичко възможно новите политически органи на БСП след конгреса да нямат нищо общо с реформаторите.
По този начин, ние, антиживковистите, останахме с пръст в устата, а Иван Костов осигури запазването на мастодонта БСП и по този начин подпомогна избирането на Жан Виденов.
Първата работа на Жан бе да нарочи по места и в центъра всички онези, които бяха за основната реформа. Той започна и проведе през следващите 60 месеца ожесточена борба с реформаторите в БСП, а остави на пълно спокойствие опозиционера Иван Костов, за да му предаде впоследствие и цялата власт. Затова днес Станишев трябва да приеме Костов в редиците на БСП.
Защото същият Костов има голям, решаващ принос за запазването на БСП в днешния й вид.
2. След случилото се на Боянските ливади през август 1992 г. СДС стартира към своето бъдещо насипно състояние. Тренчев беше успял да хване дирята на сянката на Иван Костов, но нямаше целия инструментариум да я пресече.
Между 15-17 октомври 1992 г. от затвора Андрей Луканов даде указание да задвижим махалото на сътресението в СДС, пазейки прецизно образа на Иван Костов. Иван Йорданов като добър последовател на Макиавели, бързо усети, че идва звездният му шанс и свърши „прекрасната” си разрушителна роля в кабинета на Филип Димитро. Две седмици след това, на заседание на МС, той убеди премиера, че е нужно „ да се предприемат някои мерки, които да докажат, че кабинетът е стабилен”, т.е. да се поиска вот на доверие.
Филип Димитров, омагьосан от разномислието и силата на речта на Алекс Алексиев и омотан от празнодумството на една кохорта псевдокорифеи около него, изглеждаше като марсианец .
Костов бе на крачка от целта си и на 13/14 ноември 1992 г., когато успя да убеди Филип за вота на доверие. На 20 ноември 1992 г. късно следобед на бодрия и празнично облечен като бъдещ министър на войната Христо Бисеров му се прекърши силата. Кабинетът падна и той осъзна, че може би никога няма да стане министър и няма като такъв да остане в историята на България. На Бисеров ще му трябват още цели 8 години, до май 2000 г., за да разбере, че Костов, по схемата на БСП, е съборил кабинета на Ф.Димитров, само с 10 изречения. Без да член на СДС, Иван успя да разбие напълно Съюза на демократите, като по този начин си осигури правото да получи ключа на „Раковски” 134.
Ако Костов, не беше съхранил БСП, Станишев вече
10 години щеше да се лута без работа.
3. След като подрани с кандидатурата си за премиер за първи път /9-12 декември 1992 г./ макар че го предложихме, дори открито от БСП, Костов бе помолен да почака. И той твърде педантично и търпеливо изпълни това изискване. За това търпение на Костов могат твърде добре да разкажат Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Но те едва ли ще пожелаят да сторят това.
По онова време имах някакви, да кажем, сериозни контакти и връзки с лабораторията на Венцел Райчев / без Кънчо и Андрей да знаят/ и мога да докажа как БСП направи Костов лидер на СДС, а после го подготви и за премиер.
През юни 1996 г. Андрей Карлович уреди чрез Джордж Буш-старши приемането на Костов в Белия дом. Посещението бе подготвено старателно и с най-големи подробности, и въпреки разстрела на Луканов – на 2 октомври – в края на ноември 1996 г. посещението бе проведено. Костов замина за САЩ с цялостна, детайлизирана картина за състоянието на банковата ни система, за всички наличности и бъдещи ангажименти по плащанията. Без преувеличение мога да кажа, че Костов знаеше много повече от Жан Виденов и Румен Гечев взети заедно. А пък те и много не се интересуваха от тези неща.
Няколко човека, в продължение на цели 3 месеца, подготвяхме тази пълна информация за състоянието на страната след 18 март 1996 г. за нуждите на Луканов. Информацията обхващаше цялото стопанство, по раздели и отрасли, както и подробни детайли за банковата ни система, включително и преизчисления за модел на валутен борд, които бяха готови още през септември 1996 г.
След смъртта на Луканов, бившият му колега Вакил Ванов ги занесе на Иван Костов, а пред Ванов аз разговарях по телефона целево с Костов. С тези материали, а не с негови изчисления и анализи Командира замина за Америка и без препознат като бъдещ министър-председател.
Днес лъжецът И.Й.Костов, ми приписва виновност за хиперинфлацията в България или за търговските банки, макар че никога през живота си не съм отговарял за банковия надзор. За това какво стана между 6 декември 1996 г. и 7 януари 1997 г.не мога да разкажа, защото ще наруша закона като длъжностно лице. През този период обаче Андрей Райчев и Кънчо Стоев имаха 17 известни на мен срещи с лидера на синята опозиция. Точно на тези срещи е станало ясно как БСП ще осигури премиерския пост на Иван Йорданов Костов.
Две седмици преди да стане президент на СДС, на 20 януари 1097 г., Петър Стоянов едва ли е очаквал, че неговият партиен началник е ръководен от дългата ръка на „Позитано”. Затова днес мястото на бившия Командир е отново в БСП и Станишев трябва да го покани да се завърне при своите.
4. Като прие изцяло задкулисната връзка и гаранциите дадени от Райчев- Стойчев за легитимирането му като бъдещ премиер, Иван Костов успя твърде рано да се отдели от възможността Кольо Добрев директно да го процедира. Тогава Добрев искаше безболезнено да изведе Жан, лансирайки Първанов . Добрев разбираше, че изхвърля Жан на бунището, макар че му се беше много доверил. Но най-важна задача за БСП бе да ограничи амбициите на Костов. Един непрогнозируем, независим и силен министър-председател можеше да разпердушини каймака на БСП и да ги натика в миша дупка за золумите, които направиха в държавата. И след като изхвърлиха независимият и неподатливият на никакво влияние Жан, Добрев и Първанов стигнаха до т.н. „Неписано споразумение” с Ив. Костов.
Това Споразумение е факт и един ден ще бъде обект на голямо изследване от страна на историците. От една страна то гарантира спокойствие на Г.Първанов и Н.Добрев, а от друга даде на Иван Костов пълна власт и наличието на беззъба опозиция за целия мандат. Както и стана.
БСП получи обещаното – косъм не падна от главите на виновниците за хиперинфлацията, която предизвикаха. Не се потърси никаква отговорност от никого, жестокият антикомунист Костов осигури на елита на БСП пълна ненаказуемост. Заведоха едно наказателно дело срещу Кирил Цочев, най-добрият министър на Жан Виденов и го елиминираха от управленски възможности за цели 15 години.В същото време не бе отменена нито една фалшива приватизационна сделка в ущърб на България, не се върнаха парите от външнотърговските дружества за 1580 млн. долара, не се потърсиха парите като остатък от първия заем на Световната банка. От своя страна БСП не си мръдна пръста за последствията на „икономическата ера” нот управлението на Костов. Над 40 млрд. лв. собственост, бе раздадена за 900 млн.лв и , от които платени на половина. Цялата материална база бе унищожена по-безпощадно от върлуващи варвари. Като настървен завоевател политиката на Костов разруши всичко, което даваше някакъв национален доход. Ликвидацията на българското стопанство е най-значимата регресивна роля на БСП по пътя към нейното олигархоизиране. Тъкмо Иван Костов създаде условията и възможността да се извърши извратената масова приватизация, измислена от „Позитано”, като тя беше премоделирана и използвана като приьом за обсебване и тотална кражба на държавното имущество.
Костовите капиталисти и днес определят приноса на всеки в демократичното българско общество. Те издават вестници и списания за култура, политика, поръчват рецензии и публикуват изследвания, обслужващи тяхната „истина” за нова България.
Ето защо Иван Костов трябва да бъде поканен официално от Станишев, да се завърне при своите съглашатели.
Бившия Командир има огромни заслуги към БСП, той е идеално теоретично подготвен, особено по въпроса как с лява ултра демагогия може да се върви към овладяване на дясното у нас. Но този филм е вече към края си!
5. След като дезорганизира цялото си правителство по схемата на зависимостта и обвини половината си министри в корупция, а не ги доказа, Иван Костов стартира нова двулична подмяна. Сменяше силното и работещото със слабото и мимикрийното, но пряко подчинено и доволно предано. На Жотев след години му се случи за ди скубе косите, за това, че е подвил гръб на Драгалевския титан. Така го завири царската декларация от 6 април 2001 г. , когато министър-председателят и обкръжението му бяха сигурни, че ще векуват, заради добрата си работа към БСП. Тогава, през май 2001 г., когато Костов разбра, че Белият дом и другите му съюзници са го пуснали по улея към канала, той се втрещи, но не за съдбата на СДС, а за своя имунитет. Ако имаше стопроцентова гаранция за своя имунитет, той нямаше толкова жестоко да се саморазправи със своите.
Но Костов никога не е гледал на СДС като на свои. Той винаги е гледал на сините като сбор от други, които са призвани да работят за него. СДС не беше негово достижение, а натрапено наследство и Костов добре осъзна това. Още през май 1990 г., когато бе сложен на 4 място в Пловдивската листа на СДС, той схвана, че го използват за дубльор. За три дни размишления пред Елена, пред КНСБ и БСП, той проумя най-голямото вътрешно противоречие: бе заслужил да бъде сред първите в оригинала, наречен БСП, а го изпратиха да бъде дубльор в неговото копие!
Стремежът му към оригинала на червените и пренебрежението на сините тежко го нарани, унижи и обиди жестоко. Не го преглътна до края – беше гост в СДС, стана лидер, но натрапник, който всъщност направи всичко да провали синята идея, а накрая я напусна, като остави тялото без своя дух.
Напусна СДС, но си направи с нейните ресурси своя бутикова организация.
В продължение на четири години президентът Петър Стоянов го измъчи допълнително, неговото поведение и автономност твърде силно го дразнеше. Президентът еманципира друга политика, друг стил, друга човечност, друга визия. И не само пред „Събора на Рожен”, когато публично, макар и метафорично, държавният глава извади конфликта на яве.
Командира никога не прости на президента, че го победи нравствено. И му организира унижението с резултата на следващите президентски избори. С изключение на Бонев, на когото не можеше да влияе, Костов обяви Доган за проклятието на България и безпроблемно реализира Първанов на червения килим. „Неписаното споразумение” отново проработи. Резултатът се изравни – 1:1. Първо Първанов чрез Добрев направи Костов премиер и му осигури 4 години спокойствие. После Костов направи Първанов президент, и то в най-тежкият му период, когато в БСП го мразеха и се чудеха как да се отърват от него.
Костов подхлъзна и препъна Стоянов, защото президентът вече беше на „ти” с Белия дом. А Белият дом знаеше вече много добре за лошите му привички, знаеха за митниците, за Кольо Самоковеца и никой не можеше да им промени мнението за него. Железният антикомунист Костов, който даваше всичко да бъде харесан от САЩ, из един път ги намрази, а чрез тях и Петър Стоянов. Командира осъзна, че пажът му Бойко Ноев го бламира, че САЩ вече нямат нужда от подобен хитрец на Балканите. И последва Костовото отмъщението към президента на сините, към самите сини, към самото СДС, към дясната идея. Някога публично обяви своите предпочитания за Георги Първанов бъде избран за лидер на БСП, така по-късно задкулисно, с отмъстителна хитрост качи Първанов в спасителната лодка, отвела го до „Княз Дондуков” 2.
Но ето, че идва краят на политическото двуличие – на 14 юни 2011 г. на Станишев му уточняват, че естественото място на Първанов е в БСП. На 17 юни 2011 г. на Станишев му предлагат да си прибере Иван Костов в редовете на БСП, за да си отдъхне и успокои най-сетне дясното пространство.
Все пак всичко трябва да си дойде на мястото. Включително и на героите, както в края на всяка голяма пиеса.

http://www.extremecentrepoint.com/