Първи върховен състав на народния съд с председател Богдан Шулев (в средата). Изправеният на банката е главният народен обвинител Георги Петров
.
.
.
На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт за 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици). На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.
Оцеляват само един премиер – Константин Муравиев и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.
Абсурдът е в това, че присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция. Която, впрочем, не позволява извънредни съдилища, какъвто е т. нар. народен съд.
Британският политически наблюдател в София по онова време Бозуел Хаустаун посочва, че „присъдите са определено отмъстителни“. И добавя онова, което днес историците признават единодушно като факт (защото то е документирано в достъпните вече архиви на Коминтерна), макар и да му дават различни обяснения, според собствените си идеологически пристрастия: „Присъдите са планирани не само на местна почва“.
След 10 ноември 1989 историците публикуваха телеграмите на Георги Димитров от Москва от декември 1944 до април 1945 с разпореждания до ЦК на Комунистическата партия, сред които се открояват две забележителни „препоръки“: „Никой не трябва да бъде оправдан“ (21 декември 1944, написана на руски!)“ и „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“ (януари 1945).
Резултатът е уникален: Докато Нюрнбергският трибунал постановява едва 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, а в Япония – 9, „народният съд“ убива общо 2 730 българи.
Това се случва в България, която единствена от съюзниците на Германия не е воюваща държава през Втората световна война и чиято армия за целия период на войната не стъпва върху територия, която не е смятана за българска.
Огромният брой осъдени на смърт дава основание на повечето историци – казва проф. Георги Марков, директор на Института по история на БАН, да направят извода, че решението на великите сили победителки във войната за съдене на виновниците за престъпленията е използвано от сателитната на коминтерна комунистическа партия в България за подготовка на съветизацията на България. На практика чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на Царство България, който би могъл да се съпротивлява на съветизацията. На 1 февруари 1945 са пратени на смърт повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всичките войни, водени от България до онзи момент.
Народният съд започва да действа през декември 1944 г. Дотогава върви стихийно разчистване на сметки, изчезват безследно десетки хиляди. На мемориалната стена пред параклиса до НДК , издигнат през 1992 г. в памет на невинните жертви на комунистическите репресии, са изписани имената на убитите и безследно изчезналите, за които са намерени данни.
Народният съд слага началото на „законната чистка“.
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Произнесени са 9 155 присъди. Освен 2 730-те осъдени на смърт 1 305 души получават доживотен затвор.
Съставите на Народния съд, обвиняемите и присъдите се определят на практика от централното и местните ръководства на комунистическата партия. От „народните съдии“ не се изисква дори юридическо образование или квалификация. Адвокати масово отказват от страх да поемат защитата на арестуваните.
В обемистата монография за народния съд „Българската гилотина“ проф. Дино Шарланов и Поля Мешкова показват въз основа на документи пълната зависимост на „народните съдии“ от указанията на комунистическата партия – тогава все още БРП (к).
Съпоставката на „народния съд” с Нюрнбергския трибунал е смешна и нелепа. Лондонското съглашение между СССР, Великобритания, Франция и САЩ за съдене на германските военнопрестъпници е от 8 август 1945 г., т. е. 3 месеца след капитулацията на Германия и почти една година след нашенския „народен съд”. Трибуналът подвежда под отговорност само 24 души, а фактически съди само 22 – изключва самообесилия се в началото на процеса д-р Лай и прекратява съдебното преследване срещу болния Круп. Не съди Хитлер, Химлер, Гьобелс (умрели не се съдят!). Съдът се състои от висококвалифицирани юристи и заседава 11 месеца с 403 открити съдебни заседания. От 22-мата подсъдими на смърт са осъдени само 11 (един от тях – Борман, задочно), 3 – на доживотен затвор, 5 – от 2 до 10 години, а трима от най-висшите ръководители на райха са изобщо оправдани. Присъдите са изпълнени 16 дни след произнасянето им. Осъдените имат право на молби за помилване. Останалите виновни лица в Германия се съдят от обикновени съдилища, като по данни от печата общият брой на осъдените на смърт е не повече от 200!
Сравнете тези данни с масовото клане у нас, наречено „народен съд”!
Но може би най-фрапантна и ужасяваща е разликата между Нюрнбергския трибунал и „народния съд”, когато ги сравним по отношение на смисъла, целта и моралните последици за нацията.
„Нюрнбергският процес прави чест на 20 век. Той уби самата зла идея и много малко от заразените от нея хора.” (Солженицин, „Архипелаг Гулаг”, т. 2, стр. 227).
А какво извършиха комунистите у нас след 9.IХ.1944? Убити бяха извънредно много хора, за да се възцари злината – класовата омраза, насилието, терорът, безчовечието!
Защото целта на „народния съд” не бе наказанието на действително виновни, не бе катарзиса за българското общество. Избиването на хиляди българи без съд и присъда в първите месеци след 9.IХ.1944 г. и последвалия „народен съд” бяха всъщност два последователни акта на едно и също престъпление, което БКП организира зад гърба на своите съюзници от Отечествения фронт, истинското име на което е престъпен заговор срещу единството на българската нация и планомерно унищожаване на политическите противници.
Скритите механизми на този дяволски сценарий обаче оставаха неясни. Кой и как решаваше съдбата на хилядите жертви? Каква е личната отговорност на отделните дейци от върхушката на БКП, на Георги Димитров?
Единствено непредубеденото проучване и публикуване на архивите от това време можеше да отговори на тези въпроси. И това бе дълг на нашите историци. За съжаление по причини, които не е трудно да отгатнем, нашите учени избягваха тази неудобна, парлива тема.
Именно за това трябва да се приветства трудът на проф. Диню Шарланов и Поля Мешкова, благодарение на които българската общественост има вече в ръцете си автентичните документи, които разкриват скритите механизми на „народния съд”. Бруталната жестокост, потъпканата законност и античовещината, които лъхат от тях, в много отношения надминават очакванията дори и на онези, които на гърба си са изпитвали „законността” на тоталитарното време. За илюстрация ще си позволя да цитирам кратък откъс от един от документите: „В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдени фашисти, народни предатели и палачи… Обсъдете с Югов необходимите срочни мероприятия за изселването на тези хора в подходящи за целта райони. Част от тях трябва да бъдат изпратени на принудителна работа. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да изиграят в дадения случай каквато и да е роля…“ (курсивът мой – Г. М.) – Из радиограма от 19.IV.1945 г. на Георги Димитров до Трайчо Костов.
По-долу в PDF формат помествам една част от труда на проф. Диню Шарланов и Поля Мешкова. Намерих го в кеша на Гугъл, но няколко глави и от там бяха изчистени, та правете си сметката какви интереси са накърнени, защото това струва пари и то не малко такива…
На 31 януари 1606 г. е екзекутиран участникът в група католически заговорници Гай Фокс, планирали да взривят британския парламент заедно с краля Джеймс І. Участниците в така наречения „Барутен заговор” са арестувани на 5 ноември и избити.В края на ХVІ и началото на ХVІІ век Англия е управлявана от яростната протестантка кралица Елизабет I, подложила на жестоки гонения католиците. След нейната смърт през 1603 г. тронът е зает от Джеймс I, син на Мария Стюарт, екзекутирана по заповед на Елизабет 15 г. преди това.
Английските католици се надяват на промени в законите и отменяне на наложените върху тях ограничения от страна кралицата. Джеймс обаче не бърза да промени установения ред от Елизабет и това довежда до идеята на група млади англичани кралят да бъде премахнат.
Първоначалната идея е на Робърт Кейтсби, който предлага да взривят сградата на Парламента при посещението на крал Джеймс I и неговото семейство (кралица Анна и синът Хенри) на 5 ноември 1605 година. Така шансът да бъде убит кралят, неговият наследник и голяма част от членовете на Парламента става голям.
Заговорниците се подготвят старателно. Те прокопават тунел в изоставено подземие на Камарата на лордовете. После от лондонския район Ламбет съумяват да превозят по Темза и да скрият в подземията 36 бъчви с барут, купен от Холандия. Общото количество на барута е около един тон и със сигурност е щяло да разруши сградата на парламента до основи.
Изборът на заговорниците барутът да бъде взривен от Гай Фокс не е случаен. През 1592 г. роденият в Йорк 22-годишен отявлен католик Фокс продава земята, наследена от баща му, и отива да служи в католическата армия на Испания срещу холандските протестанти. По време на дългогодишната си военна служба той придобива значителен опит при боравенето с експлозиви, което е най-вероятната причина да бъде привлечен от заговорниците Уинтур и Кейтсби.
Един от участниците в заговора, осъзнавайки, че може да загинат и много невинни хора, изпраща анонимно писмо до своя приятел лорд Монтигъл, в което го призовава да не посещава Парламента на 5 ноември. Часове след това писмото попада в ръцете на краля и след обиск на подземието е заловен Гай Фокс, готов да запали фитила на барута.
Макар Гай Фокс да не е нито инициаторът, нито главният организатор на заговора, неговото име става легендарно и символ на „Барутния заговор”, защото дълго време се счита, че той е единственият заподозрян.
След жестоки изтезания и разпити, Фокс разкрива имената на другите заговорници. Текстът с неговите собственоръчни признания, написани с трудно разбираем почерк заради инквизициите, и сега се съхранява в Националния архив на Великобритания.
Всички заговорници са заловени, обвинени в държавна измяна , в опит за убийство и са осъдени на смърт. Те са публично екзекутирани на 31 януари 1606 г. в центъра на Лондон в двора на катедралата „Св. Павел”. За Гай Фокс е отредена специална смърт: отначало да го бесят (без да го оставят да умре в примката), после да му потрошат всичките кости и накрая да го разчекнат на четири части. Свидетели обаче твърдят, че на Фокс страхотно му провървява, защото вратът му е счупен при бесенето и той умира мигновено още тогава. По този начин той избягва публичните мъчения и унижения, които по това време са обичаен ритуал преди екзекуцията.
След като барутът в Парламента е обезвреден, жителите на улиците около Уестминстър узнават каква опасност им се разминава и още същата нощ започват да празнуват спасението си. Те запалват по улиците огньове. С времето тази традиция прераства в по-грандиозно събитие и на 5 ноември в огньовете започват да горят чучела на Гай Фокс, символ на „Барутния заговор”. Чучелата са наричани гай (guy), после тази дума се отнася за зле облечен човек, докато в наши дни в разговорния език означава млад мъж, младеж.
След ликвидиране на заговора кралят въвежда допълнителни ограничения за католиците. Затова в анархистките среди се разпространява твърдението, че Фокс е единственият човек, влязъл в парламента с честни намерения.
С „Барутния заговор” е свързана още една британска традиция, която строго се спазва по-скоро като ритуал – това е церемониалното оглеждане на всички подземни помещения на сградата на Парламента, което се устройва преди откриването на всяка сесия.
Сега стилизираният образ на Гай Фокс – тънки мустаци и остра брадичка – е запечатан на маските на „Анонимните”. Тя е дело на художника Дейвид Лойд.
Тези дни по време на празниците малко ни се омотаха възприятията за държавност. Хората в България започнаха да свикват с едната посредствена представа за хранене и пържоли и изобщо не ги вълнува халът до който са ги докарали политическата класа, министрите и безпаричието. Но в Лондон обаче е друго. На ден по 5-7 пъти говорят за желязната лейди-баронеса Тачър, за големия държавник, която като министър-председател е успяла да устои британската корона над Фолкленските острови. С цената на голямо упорство премиерът на Великобритания запазва като неотменена територия на кралицата Фолклените и с това си заслужава обичта на всички британци като голям държавник. А „Дейли Мейл“ информира читателите си на цяла страница, че някаква английска баба помага в България на известен български професор Дайнов да направи благотворителен концерт в Търновско село. Дотук добре, но „Дейли Мейл“ не продължава да уточнява,че този професор Дайнов, бивш син на шаман в политологически план склонен напоследък в почерняване е синът на оня кореспондент на БТА в Лондон Александър Дайнов. Другаря Дайнов който ЦК на БКП или по скоро външнополитическия отдел финансира здраво, за да може да получава своевременна вражеска информация от време на време да посреща и изпраща Людмила Жовкова през годините на развития социализъм. Но бащата на днешния професор Евгений, бе ръководен на времето от бащата на днешния Сергей Станишев. И тъй като в България е модерно да се знае кой на кого е бащата, аз и за това го уточнявам.Цялото пребиваване на стария и младия Дайнов струваше на България много английски лири,които видимо значително са подпомогнали професора-политолог днес очевадно да ни учи на неговата демокрация.Та този Дайнов, професорът с благотворителния концерт на английската баба и още един от ЦК на БКП само,че от другия отдел, на манипулаторите “Идеологическа политика“ именуващ се Андрей през последните дни на новата година просто не издържаха духом.Не издържаха не заради своята привързаност към хубавата музика или към хубавите цигари, а заради- според тях „лошата“ политика на Премиера Борисов.Надлъж и нашир и професора Дайнов и Андрей Райчев, а къде пък и без ортака им Стойчев, триото трасира нова политическа стилистика. Нещо като политологическо обяснение за корените или управлението на държавата под ръководството на ГЕРБ.Но тъй като то- управлението не им допаднало много, интересно защо за първи път от 23 години , им приличало повече на „диктатура“ отколкото на реална демокрация.
До тук сме наясно само с едно,че след първи януари на новата 2013г. рефренът „диктатура“ ще бъде тепърва основополагащ и първостепенен до средата на лятото.
Бившите майстори на Юлски концепции и всякакви младежки ТНТМ програми за изучаване на комсомолския дух и трудовите навици на българската младеж по поръчка на ДКМС, започват да говорят за първи път за „диктатура“. Това трябва да се запомни добре,защото именно тези утвърждаваха манипулацията през втората половина на 80-те години на онази диктатура. И диктатурата като стил и метод на управление им е толкова добре познат, че е изключено те да са сгрешили в търсенето на точен заради манипулацията и лъжата термин. Важното е едно.Да се утвърди рефренът –„диктатура“. Защо?
Защото Бойко Борисов нанесе безпощаден удар на политическата олигархия и на кастата на БСП.С това си действие той я омаломощи завинаги и доказа на Станишев,че приказките му за социална справедливост за приказки от 1001 нощ. Някой може да не признава този му огромен принос да сплоти на практика разноезични като политически възгледи хора, но синдрома на Станишевци бе разбит. Кастата утвърдила-практиката-никога да не допуснат до върха на държавата лидер извън нея и независим окончателно се провали.Синдрома на превърналият се от шерп с водач с реална перспектива като възприятие за народа, трудно се преглъща.Това е и гениалната грешка на Кънчо и Андрей. В случая непредсказуемостта на Бойко Борисов не предопределя координатите в които те могат да се впишат утре. За първи път от 1983г. Кънчо и Андрей не са на страната на новите, не виждат път на политическата арена по който те могат да се впишат, за да запазят имането си.
Заиграването на тема“диктатура“ ще бъде втората голяма-фундаментална, грешка на мислителите – политолози на „Галъп“. За първата да им напомня с няколко изречения.
Защо им трябваше на Кънчо и Андрей да набутат г-жа Ангелина Петрова в дебрите на ДС.Там заедно с Румен Петков да отмъстят на един Георги Коритаров защото наистина е голям като мъж, журналист и най-вече човек, не си струва. Заради Г. Коритаров – Р. Петков и Ангелина Петрова и стоящите в сянка Райчев и Стойчев запалиха чергата на цяла България. А сега се подготвя и втора серия на този филм. Някой от покровителите на народния милиционер от Добрич, който председателства комисията по досиетата подготвял нова алинея за преходните и заключителни разпоредби в закона за разкриване на досиета на ДС и разузнаванията.А тя гласяла горе-долу така „ Да се забрани на синове,дъщери и родственици на обявените по закона на досиетата на бъдат допускани до държавна или друга представителна работа за следващите 50 години“. Когато това предложение скоро излезе в БСП по места ще разберат каква пасмина се е настанила на „Позитано“ и кои от нея е начело със Станишев доведоха до унижението на толкова голям брой българи слагайки им клеймото на доносници и гуляйджии. Тогава нека БСП попитат Р. Петков, това ли е неговата национална сигурност и от какво той не се срами че е българин.
А аз съм сигурен, че ще има един ден в България парламент който да изправи тази позорна беда,тази нагла гавра с историческите факти и истината. А защо асоциациите на разузнавачите и контраразузнавачите мълчат- това е другия голям въпрос? Чакането и прераждането на Живков в новия Станишев не е възможно да са представяни като най-нравствения избор и подход при защита на офицерското достойнство.
Защото не е възможно днес да се търси ход да се еталонизират Иван Костов и крадците му, Румен Петков и ортаците му за праведни, а обявените от комисията по досиетата за грешници.
Онези български разузнавачи и офицери които гарантираха етническия мир, които не допуснаха нито едно голямо злорадство към народа си, да ги подредим в една редица с подлеците на Живковата каста от измисленият им техен социален-свят, е просто голяма подлост.
Нека още веднъж вестителите за „диктатурата“ помислят как да подредят пропагандният й стил,докато е рано,защото късното й възпиране ще струва скъпо за вестоносците. Повтарянето на една лъжа 1000 пъти не й гарантира успеха. По този повод ето и следващия факт.
Само два дни след Андрей Райчевите размисли за “диктатурата“, професор Здравко Райков в свое 4 минутно интервю пред БГНЕС заявява „ Реално у нас имаме диктатура“ .За разлика от Стойчев и Райчев, проф. Здравко Райков е разумен човек и бих искал да поспоря с него. Излагам по този повод няколко тези в подкрепа на въпросът ми, а той е следният:
Като какъв трябва да бъде възприеман министър-председателя на България – държавник или кукла на конци ?
Първа теза: Днешната практика в обясненията за политическата реалност
С цялото ми уважение към професор Райков, като перфектен и всеобхватен учен и изследовател бих му уточнил някои сравнения. Интервютата на Борисов пред Кеворк и Сашо Диков показаха една ясна и категорична човечност на разумността и реалността. А тя реалност е ясна за всеки. В България има бедност и безпаричие! Но за това не е виновен само Бойко Борисов, а много, много повече Костов и Станишев. Защо не смениха икономическата матрица? Защо не търсеха други икономически стимули –заеми от МВФ,развитие на стопанска структура,водещи направления и така нататък?Защо управленците мислеха само за себе си, а не за работни места,мислеха за олигархията, а не за друг модел на БВП! И когато натрупаха парите си сега Бойко им бил виновен, че не бил използувал дефицита в други мащаби. Но той не можеше защото на 100-ния ден от неговото управление оставеният от Станишев дефицит от 4.9% не му даваше глътка въздух. Още със стартирането на мандата, хазната беше на минус 500 млн лв, фактурирана, надписана и неплатена работа за над 3 милрд. лв, а лева беше почти на половина -45% под съмнение. И тези наглеци днес обвиняват премиера, че щял да бутне борда?Не той,а те му направиха капан за да блокират борда, като видяха че губят изборите, но не успяха защото бяха разпознати. Защо не използуваха външно кредитиране – млн като Полша? Защо не преопределиха резерва-дълга,но не като Велчев,заради неговия интерес,а заради България?
БНБ и до днес стои като наблюдател, марак, че заради България те трябваше да бъдат друг далеч по важен орган.
От какво се различават днес в икономическите си принципи Орешарски от Костов? От нищо!!! Те са си просто сиамски близнаци! И защо пенсиите са толкова малки? Защото пенсионната матрица на Костов е грешна. И никой не посмя да я пипне 10 години. Зам. министъра по Костово време който отговаряше за това Теодор Дечев днес говори за социалдемокрация, издава вестник „Свободен народ“ и лъже през ред в своите писания. Кой му пречи? Никой! Костов стои отстрани и се надсмива. Той много добре знае, че заложената времева рамка за този модел пенсионна матрица не е повече за 5 години, тоест изтече още през 2002г. Защо Милен Велчев не я промени? Нали каза,че ще реализира социална база по друг модел и обеща на Царя за това. Но повече помисли за неговия капитал, за братовият му, за хотелите, за банката, за БУЛГАРТАБАК, за БТК и за всичко което касаеше него.
И сега професор Райков, можем да индицираме една среща и да съберем в една зала всички ония които днес баламосват с „диктатура“. От Костов до Орешарски, от Велчв до Кунева, от Станишев до Р. Петков – и Димитров и да ги попитаме.
С какво Бойко Борисов им попречи цели 4500 дни,цели 150 месеца от 1997г. до 2009г. да променят механизма за преизчисляване на бюджета, за допълнителните разходи, за разликите в БВП, за отчета на БНБ и възможностите за друг модел на вътрешно кредитиране в условия на борд. Пречеше ли им Борисов всяка година да използуват 0.5 от дефицита по главно увеличаване на социалните разходи и диференциране на пенсиите. А не Костов с мазна усмивка да заявява преди 6 месеца, че имало резерви за 50% увеличаване на същите, когато сме в най-голямата криза,на световния капитал и пазари,когато бюджета е трудно изпълним, а ограниченията са толкова много. И въпреки всичко – не можем да не признаем за онази голяма работа, за онези мерки които ни дават по големи възможности от последните 36-40 месеца.
Тези успехи биха били далеч по важни, далеч по сериозни, ако промяната ни преди 23 години, бе изградила друг тип политическа класа.
Теза втора: Днешната политическа класа е грубо олигархолизирана !
Тя е действително ли е политическа класа или е някаква задруга на политически занаятчии? Каква е днешната политическа класа ? Класата която роди Бисеров и Данчо Ментата като най-ревностните политически търговци в СДС, а днес формират реалностите в ДПС. Орешарски вчера беше перспективно бъдеще на СДС,днес е водач на листа в един от най-силните райони на БСП-Бургас. Даниел Вълчев, Миглена Кунева и още една грамада като кавалкада търсачи на новата политическа перспектива заради парите на олигархията и мафията. Да не споменаваме за Костов, папагала Мартин, Надежда и онези апостоли около тях, които пропиляха шанса на България. Да има и у нас една модерна, целеустремена и съдържателна десница като рупор на свободния дух, на всякакви сантименти на ограничението и прехода на новото време. В България част от водачите могат постоянно и диаметрално да си променят ценностните си идеи с цел да защитят парите си, придобивките и имотите които натрупаха. И кой им пречи за това днес или от скоро? Премиера. Защо?
Защото Бойко Борисов разкри кой колко земи е заменял докато е управлявал, за жълти стотинки. Разкри кои от политическите ортаци до какво са се домогвали, как са решавани държавните въпроси заметени под дебелия килим на МС. Още веднъж научихме как е раздържавявал Костов – без пари, как Прокопиев и тем подобни създадоха медийните си проекти, как се договаряха с Емил Кюлев за всяка приватизация чрез жълтите, как търпяха чрез ДПС Илия Павлов и деформираха принципите на българския предприемачески дух.
С едно изречение-българската политическа класа или по скоро нейният елит 20 години се е занимавала само с едно – как да правят пари и богатство против закона който е утвърдила.
И ето един пример за първообраза и лъжата на утрешните управници дошъл от вчера. Г-жа Миглена Кунева в интервю за вестник „Преса“ заявява, че „искала от бизнеса да не играе карти с премиера“. Уникална препоръка! А зам. министър-председателя в правителството на Станишев, тоест на Кунева пряк началник Ивайло Калфин, само за 5 минути на заседание на МС, което той ръководи, без да е играл карти с бизнесмен му „заменя „- повече от 500 дка земя, Калфин „заменя“ -„продава“, половин милиона квадратни метра земя на първа линия в красивите и девствени плажове до Шабла. И само за 5 минути подарява чрез разликата на платената и пазарната цена от 100 и повече милиона евро по препоръка на съветник на Станишев. Калфин подарява на олигарха повече от 200 мил лева, достатъчни за бюджета на БАН за 2,5 години. Ето къде са парите за иновации професор Райков. За каква игра на карти става въпрос г-жо Еврокомисар Кунева? Вие и вашето правителство не играехте карти, не играехте футбол, Вие просто подарявахте на Вашите хора всичко най-ценно, най-продаваемо и най-перспективно в България, както Костов замижава с пари или без пари. Така заменихте и подарихте земи за цели 11 милиарда евро. Къде бе вашата принципност и защо не подадохте оставка за да се освободите от зависимостта на кабинета на Станишев? Защото знаехте, че Сергей не е държавник, той бе за вас просто една кукла на конци, а не министър-председател на България!!!
България няма нужда от такива премиери. Българите обичат респекта. Защо днес никои от министрите не подаряват за милиони евро земи или други блага? Защото има респект. Защото ще отговарят за действията си ! Това диктатура ли е? Не това е държавническо поведение което трудно, но тепърва се утвърждава през последните три години. И независимо, че и днес съществуват вчерашните зависимости, респекта в държавата с помощта на медиите и гражданското общество далеч по добре сработва отколкото преди.
Професор Здравко Райков обяснява, че у нас имало „диктаторски“ режим. Не професоре,оценката от различния ъгъл на интереса на държавата профилира и възприятието на действителността . У нас бившата наша партия БСП изроди политическата класа в най-уродливия план. Върхът на нашата бивша партия с изключение на Пирински,Янакиев и още 2-3 ма е свърталище на шмекери които никога не са се замисляли за онези като нас, които я спасихме като политическа организация и в това е нашата огромна грешка. А тя днес не изчерпва цялата ни многозначима и съзерцателна вътрешна противоречивост,защото БСП е друг политически субект, нямам нищо общо с левите идеи.
Вземаха Сергей от клона, изпратиха го е Лондон, осигуриха му квартира и стипендия,записаха го в LSE и след година и половина му дариха партията на тепсия.Кънчо и Андрей ръкопляскаха,а ние днес се чудим и лъжем дали Бойко е „диктатор“ на една разпасана, раздрана от противоречие и беззаконие бедна и гладна България.
Къде са парите на България, г-н професоре? В олигархията на БСП! Там са парите, в крепости и дворци в Бояна. Кога ги взеха? Не през последните три години!
Днес над 10 млрд евро от авоарите на българската мафия и олигарсите са на Каймановите острови и Сейшелите. Когато предложих преди 10 години коренно различен стил в работата на фин. разузнаване и Сметната палата, Прокопиевите вестници ме обявиха за луд. Къде беше държавата? Къде беше парламента? Още от времето на Костов с блокиране на работата по търсенето на парите на външно търговските дружества и остатъците от техните сметки към 10.11.1989г. се загубиха над 1,5 млрд долара. Днес само 600 души в България имат спестените пари по влогове –над 1,5 млрд лева. В относителен дял по влоговете на депозит България е първа в света по най-малко n-броя вложители с най-много пари. И в същото време уникална и унизителна бедност за над 83-84% от населението. Днес тези които имат парите от вчера,ще правят, новите партии,ще плащат за новите партийци.Ще плащат на Райчев и Стойчев да обясняват всяка сутрин и вечер, че в България няма демокрация а има „диктатура“. Тези същите с много пари ще пишат депутатските листи, те ще искат да съставят и кабинета и ще определят неговата политика по подобие на Станишевия.
Теза трета: Днешните медии!
.
„Медиите просто ги няма. Те са в криза на доверието“ заявява професор Здравко Райков.
Защо медиите просто ги няма? Елементарен отговор-нямат пари. Няма купувачи които да имат пари и да ги купуват. Медиите са се свили до абсолютния си минимум от 23 години насам. И който не го признава или лъже или просто си въобразява, че може да промени статуквото. Ние в държавата сме се самозатворили към свободен, свеж паричен ресурс и медиите са едни от най-пострадалия сектор. Шалатерът на демокрацията – медиите, са в титанична парична криза. И оттам идва зависимостта и поръчковата журналистика. Лъжата и клеветите се настаняват на страниците на печата, в анонимните коментари по сериозните сайтове, а демокрацията бяга оттам .
Седмица преди професор Райков да прозре,че „медиите просто ги няма“ един друг професор Дайнов,онзи с рок концерта в село Миндя и той написа статия която озаглави –„Великия диктатор“. Уточнявайки пътя към диктатурата политолога заявява“ Най-важното и първо от тези неща е да ликвидираш свободата на словото. Ако постигнеш това, никой няма да може да ти гледа далаверите и да ги съобщава на хората.Освен това свободата на словото е в основата на всички останали права и свободи. Премахваш тази свобода и „всичко останало пада като къщичка от карти“.
Професора го е написал, но не му е останало време да го осъзнае от другата страна като факти. Професор Дайнов, вестниците „Дневник“, „Капитал“, „Сега“, „Ретро“, „Преса“ и особено „Свободен народ“ и „Галерия“ май не се вписват във Вашата чакана свобода на словото. Те си пишат всеки ден за министър-председателя каквото и колкото си пожелаят. И как премиера ги е лишил от възможността да им се отнеме словото. Аз искам да намекна и за нещо друго. Но по добре да го илюстрирам с една изказана констатация на известният исторически изследовател на близкото минало Антон Тодоров по повод на медиите – „В Скат е пълно с офицери, но досега, никой, нито веднъж не ми е казал каквото и да било в опит да ме ограничи да говоря по темите. Иначе ще се радвам да видя как другите медии които пледират за свободолюбие, доказват това с програмната си политика. Казано иначе – искам да видя текст срещу Трактора в „Галерия“ или „Свободен народ“. Тогава ще разбера, че не са обслужваш персонал на един криминален тип“
Да има медии които са в „криза на доверие“, но те не са зависими от диктата на министър-председателя, а от олигархията. Дайнов не иска да види, че Бойко Борисов е един от най-критикуваните политици в България.Но за разлика от другите управляващи доказва всеки ден, че се съобразява с очевадните факти. Това го прави държавник, а не куклата на конци Станишев,когото всички благославяха, а той им се усмихваше на фона на крадливото му обкръжение. И днес Дайнов чака БСП да изпревари ГЕРБ по популярност, за да се върне „свободата“ на медиите от времето на Станишев. И да продължат да баламосват българския народ като прекрасните манипулатори от времето на ЦК на БКП. Те да си крадат и живеят в дворците, а ние да им ръкопляскаме.
Професор Дайнов, свърши това време!! То безвъзвратно си отмина, не без ваша помощ с лъжите от последните 23 години.
Българите успяха в най-важното-прозряха, че да са богати трябва да работят много повече. А за водачите им-свършеното и възможността да доказват, че са в състояние да доказват с респект и отговорност, с държавнически разум и сила, без да забравят за свободата на словото. Защото словото, действително е най-важното за всяка демокрация.
„В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.“ –Иван Костов
На кого бихте приписали тези думи: ”Аз не съм мутра и никога не бих погазил закона”? Едва ли някой би се сетил, че това са думи на Иван Костов изречени за самия него през 2007 година. С тази фантастично недостижима кауза за български политик да не погазва закона, бих помогнал за развенчаването на няколко мита относно Иван Костов.
Първи мит: Иван Костов мрази комунистите и се бори срещу тях
Защо това твърдение е абсурдно? Отговор намираме в биографията на Иван Костов. Иван Костов е бил на обучение в СССР и по-точно в град Кременчук, където се е учил за летец в селскостопанската авиация. Всъщност говори се, както от Андрей Луканов, че е бил обучаван от ГРУ (Главното разузнавателно управление на Съветската армия).
Случайни хора не ставаха началници в планов отдел на даден завод, какъвто е бил Костов, който по това време е завършил и Висшия икономически институт „Карл Маркс”/1974г./ със специалност политикономия?! През 1981 г. Костов се дипломира в Софийския университет „Климент Охридски” по специалност-„ Математическо моделиране на икономическите процеси”. През 1983 г. защитава във ВИИ „Карл Маркс” дисертация на тема: „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки. Да помислим малко! Антикомунист става специалист с научна степен по политикономия по времето на комунизма?! Вижда ли някой противоречието?! Костов е старши асистент в катедра „Политическа икономия” на Центъра по идеологическите дисциплини!!! Неговият шеф на катедра проф. Алексиев пише за Иван Костов: „ Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система.”
Венец в творенията на Иван Костов е статията му във вестник „Работническо дело” от 30 ноември 1989 г. със заглавие: „Никаква отсрочка” в нея Костов се обявява срещу чуждите фирми и монополи, които ще ни лишат от собствените ни ресурси. Той пише: ”Никой няма да дойде за да ни помогне. Ще дойдат, за да правят тук своя бизнес.” Това са „икономическите” виждания на специалистът Иван Костов, който по-късно само месеци участва в екипа на разработил национално съсипващ план –Проекта „Ран-Ът”, който поставя идейното начало на пладнешката приватизирания. Иван Костов не скача по площадите, пише статии за „Работническо дело”?! Нагажда се на Кръглата маса да бъде съветник на Андрей Луканов от страна на БКП. Когато докладват на Луканов тази кандидатура, той маха с ръка и казва: ”Абе не сме изпаднали до асистенти. Разполагаме с професори по политикономия!” Това пише в своята книга бившият президент Жельо Желев- „Въпреки всичко” издадена през 2005 год.! По свидетелски признания на съпруга на Нора Ананиева, проф. Ананиев научаваме пак от този източник нещо което помага да признаем първия мит за развенчан напълно: ” По време на Кръглата маса, Иван Костов лично е идвал при тях и е искал от Луканов да му даде повече свобода да работи. Може би е очаквал да бъде издигнат за изборите за ВНС именно от тях. Луканов му казал: „Засега такива асистенти не ни трябват.”
За него бившият президент Желев пише, че се е появил с бизнес предложение да търгува държавна информация като амбулантен търговец около 14 декември 1989г. За Костов той твърди, че има негативно отношение към създадения през 1989г. СДС.
Мит е, че Иван Костов се е борил срещу комунистите и не е облагодетелстван от тях.
Дългогодишния член на СДС Николай Гацев пише в открито писмо до Градския съвет на СДС-София, че Иван Костов при среща с Андрей Луканов е уговорил падането на правителството на СДС начело с Филип Димитров през 1992г., а комунистите от БСП начело с Николай Добрев му връщат жеста през 1997 г. и той идва на власт. Далеч преди тази дата през 1991 г. Иван Костов е финансов министър в правителството на Димитър Попов. На този пост той е предложен от комуниста проф. Румен Георгиев, оглавявал „Минералбанк”, която е създадена през 1980 г. за да отпуска държавни заеми за големите предприятия и обединения на социалистическата индустрия. Това е касичката на червените пари, която към 1990 г. е със 700 милиона щатски долара дълг. Точно този комунист-икономист е предложил Костов за финансов министър?! Преценете сами мрази ли Костов комунистите и бори ли се срещу тях?!
Втори мит: Иван Костов е реформатор и проведе значими реформи
Иван Костов проведе „реформи” чрез които обогати своите съпартийци и не на последно място себе си . Увеличи данъците. Въведе около 150 лицензионни и разрешителни режима и затлачи дребния и среден бизнес, като по този начин създаде благоприятна среда за държавна корупция.
Инвеститорите не искаха и да чуят за България, освен руските. Вместо приватизация от чужди инвеститори се състоя пладнешка приватизация от вътрешни съмнителни дружества и физически лица, приближени до бившите комунисти или до Костов и СДС. Властта беше силно централизирана, за да може комисионерството на държавната администрация да се развива. Създадоха се нови монополи като НЗОК.
Докторът на икономическите науки Иван Костов участвал в изготвянето на програма „Ран-Ът”, която провежда на практика чрез приватизацията, като от материални активи на България в началото на 1990г. около 133 млрд. щатски долара, които са изтъргувани в хазната влизат САМО 1.7 млрд. долара! Да припомним няколко фрапиращи примера на приватизация. МДК „Пирдоп” подарен на Юниън Миниер срещу нищожната сума от 55 млн. щатски долара ! При производството на злато, сребро, платина, електролитна мед, почивни станции на планина и море, сграден фонд и др. сумата е смешна. НХК „Нефтохим” е продаден за 106 млн. щатски долара при оценка на активите на НХК за около 3 млрд. долара. Само от скраб можеше да се вземат повече пари в пъти над цената за приватизация. БГА „Балкан” беше приватизирана за цената на един апартамент-132 000 щатски долара, а Гад Зееви приватизатора на „Балкан” е спечелил от продажби на авиопарка над 300 милиона щатски долара и осъди в Париж, България да му плати 10 млн. долара неустойки за неизпълнени клаузи по приватизационния договор.
ПЕЧАЛБА ОТ 2280 ПЪТИ ЗА ГАД ЗЕЕВИ И ЗАГУБИ ЗА БЪЛГАРИЯ!!!?
Не е истина, че валутния борд е замислен от Иван Костов, заслуга, която му се
приписва. Още през 1991 година се обсъжда валутен борд в България. В началото на есента на 1996 г. Жан Виденов обяви, че „най-доброто лекарство за българската икономика е въвеждането на валутния борд (наричан тогава паричен съвет)!!! Тогава Иван Костов се обявява, че такова нещо в българската история не е имало и че това означава отказ от национален суверенитет?!
Ако за реформа приемем аферата „Сапио”, това е нагъл пример за ограбване на държавата с 13.5 млн. щатски долара. Това е тежко длъжностно престъпление извършено с личния подпис на Иван Костов като финансов министър разрешил безмитен внос.
Толкова за „реформите” на Костов, те са по-скоро с вкус на криминални престъпления.
Трети мит: Иван Костов спасил България
Много станаха спасителите на България?! Иван Костов даже не направи всичко да спаси реакторите на АЕЦ, а се съгласи послушно с еврочиновникът Ферхойген и сложи кръст на реакторите от малките блокове от І до ІV през ноември 1999г. Както разбрахме валутния борд не е патент на Костов и на практика започна да се прилага при служебния кабинет на Софиянски. Иван Костов даже не се опита да спаси българските медици в Либия, а си зададе въпроса: „ Ами ако са виновни?”. Костов е бил предупреден месец преди арестите от Националната разузнавателна служба ?! Дали пък не е спасил България, като е накарал съпругата си Елена Григорова-Костова да се откаже да бъде повече партиен секретар и през 1997 г. да се хвърли в бизнеса като управител на „Булс”-ООД, заедно със Зоран Ристич, който е издирван за фиктивен износ на горива?! Интересни неща са ставали по време на югоембаргото с националните спасители?!
Сигурно Иван Костов е спасил туризма в България ?! Едно е ясно, че не е спасил а спазарил „Златни пясъци” за себе си чрез своя ресторантьор Славчо Христов, който е финансирал РМД-то, което купува за 80.8 млн. долара чрез БРИБанк, която контролира.
„Спасителният” кръг за Костов- Олимп придобива: Стопанска банка, военните предприятия „Арсенал”, „Бета”, „Пима” и „Трема”, „Бороспорт”, СИ Банк, „Пампорово” АД. Костов осигурява приватизацията на фармацевтичните заводи в Дупница, Разград и Троян за зетя на Георги Атанасов- Петър Терзиев и за роднина на Петър Дюлгеров членове на ЦК на БКП и Политбюро на ЦК на БКП срещу комисионна от 5 млн. долара.
По-късно тези заводи са продадени на външен инвеститор.
Ето как Иван Костов и сие „спасяват” България?!
Това са само три от митовете за Командира, но са показателни за неговото минало, морал и настояще и очакващите „успеха” на т.нар. „нова“ Синя коалиция, както и обикновените избиратели трябва да знаят за кого си струва да се гласува.
Във всеки случай не бих гласувал за Иван Костов!
Няма никаква теория за еволюцията – просто списък на съществата, които Бойко Борисов е пощадил.
Когато Бойко Борисов прави лицеви опори, той не повдига себе си, а натиска земята надолу.
Бойко Борисов е единственият човек, който някога е побеждавал на тенис тухлена стена.
Първия пребит човек от Бойко Борисов е акушера на майка му.
Извод: Никога не плескай Бойко Борисов по дупето“
Оградите в зоопарка са, за да пазят животните от Бойко Борисов.
Бойко Борисов не е здрав, като бик, те са здрави като него
Сълзите на Бойко Борисов лекуват рак. За жалост Бойко Борисов никога не плаче!
Бойко Борисов е преброил до безкрайност два пъти.
Някои хора носят пижами със Супермен. А Супермен носи пижама с Бойко Борисов
Бойко Борисов използва нощна лампа не защото се страхува от тъмното, а защото тъмното се страхува от Бойко Борисов.
Четвъртия закон на Нютон: не се ебавай с Бойко Борисов
Бойко Борисов вече е бил на Марс. Затова там няма живот.
На втората си крачка на Луната Нийл Армстронг намери бележка: „Бойко Борисов беше тук.
Ако Бойко Борисов закъснява, по-добре времето да забави малко.
Преди веднъж да забрави подаръка за Бойко Борисов Дядо Коледа беше истински.
Великата Китайска Стена е била построена за защита от Бойко Борисов, но така и не могла да изпълни целта си.
Не съществуват никакви раси – има само хора, които Бойко Борисов е пребил до различни степени на синьото и черното.
Бойко Борисов е починал преди 10 години. Просто старицата с косата се бои да му каже.
Когато Бойко Борисов тренира, машината, на която тренира, се калява.
Единственото нещо, от което можем да се страхуваме е самият страх. Единственото нещо, от което страхът се страхува е Бойко Борисов.
Бойко Борисов никога не е имал проблем с алкохола, но алкохолът е имал проблем с Бойко Борисов.
Кислородът се нуждае от Бойко Борисов за да съществува.
Бойко Борисов няма банкова сметка, той казва на банката колко пари му трябват.
Ако Бойко Борисов беше олимпийски състезател, Олимпийските игри щяха да се прекратяват и щяха да се изпращат 237 златни медала на Бойко Борисов.
Рожденият ден на Исус не е 25 декември, но Бойко Борисов веднъж му изпратил картичка на тази дата. Исус го е дострашало да каже на Бойко Борисов истината, затова празнуваме коледа на тази дата.
Животът на земята е доказателство, че Бойко Борисов никога не се е ядосвал истински.
Има два типа жени: такива, които искат да спят с Бойко Борисов и такива, които искат да спят с Бойко Борисов отново.
Бойко Борисов може да лети, защото гравитацията не се ебава с Бойко Борисов.
Бойко Борисов може да събори с ритник и въртяща се врата.
На първия ден Господ създал небето и земята, погледнал надолу и възкликнал: „По дяволите, това Бойко Борисов ли е?“
Космосът съществува, защото го е страх да е на една и съща планета с Бойко Борисов.
Бойко Борисов не носи часовник. Той решава колко е часът.
Бойко Борисов не ходи, той движи земята.
Замръзналите мамути под леда не са там случайно, те са се опитвали да избягат от Бойко Борисов.
Бойко Борисов не предсказва бъдещето. Бъдещето по-добре да прави каквото казва Бойко Борисов.
Няма такова нещо като Глобално затопляне просто на Бойко Борисов му е било студено и доближил слънцето.
На Бойко Борисов члена му не е като на жребец. На жребеца члена е като на Бойко Борисов.
Митьо Пищова твърди, че е спал с повече от 5 000 хиляди жени през целия си живот. За Бойко Борисов това е само „скучен вторник“.
При много мъже единия тестис е по-голям от другия. При Бойко Борисов ВСЕКИ тестис е по-голям от другия.
Бойко Борисов никога не е имал проблем с алкохола, но алкохолът е имал проблем с Бойко Борисов.
Наскоро излязоха наяве зловещи и почти неизвестни факти за буквалното изтреблението на хиляди българи в Титова Македония. И то за времена, когато се прокламираше и се направи опит, за наша радост несполучлив, за създаване на Балканска федерация. Става дума за т.н. Кървав Божик или Македонската кървава Коледа. Според задълбочените изследвания на историка Веселин Ангелов само на 7 януари 1945 година, първия ден на Коледа, по списък, съставен от Лазар Колишевски във Вардарска Македония са избити без съд и присъда 1200 българи. В следващите няколко седмици в Охридско и Преспанско са убивани цели семейства. След това телата са им изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево. Установено е избиването на над 23 000 заявили своята българска принадлежност, а други 130 000 българи са изселени, прогонени или изпращани в концлагера “Голий оток” или затвора “Идризово”. Само в първия ден на Коледа, 7 януари (в Македония Коледа се нарича Божик и се чества според Юлианския календар) в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Във Велес телата са закопани за черквата “Свети Спас” и край Пуста кула.
НЕЧУВАНИ ЖЕСТОКОСТИ
На 26 декември 1944 година, дни преди Коледа 1945 година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония. Пратениците на Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и ген. Михайло Апостолски решават, че сега е моментът за разправа с привържениците на “бугарскиот окупатор”. Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са “бугараши”, “ванчемихайловисти”, “ВМРО-вци” и “фашисти”. Ген. Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, “за да обсъдят въпроса”. Където веднага ги обезоръжават , арестуват ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост “Калето”. След кратък разпит, воден лично от Темпо само за няколко часа за разстреляни над 70 офицера. Преди разстрела Темпо на всеки казвал: “Хочеш Солун, еве ти га…” Войниците, които вече се били прибрали в казармите усетили, че с техните офицери нещо се случва и около 1000 от тях се насочват отново към центъра на Скопие. Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около 100, над 900 са арестувани и затворени в “Калето”. Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки. Почти всички умират от глад и студ. На 6 срещу 7 януари 1945 година започнало масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани “бугараши” и “помагачи на бугарскиот фашистки окупатор”, Без съд и присъда. Използвал се току-що гласуван закон за защита на македонската чест. Така Вардарска Македония насилствено се сърбизира.
СТАЛИН, ТИТО, ДИМИТРОВ
Георги Димитров свидетелства в дневника си (10 януари 1945): „Сталин се обади:…“Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югославия и България да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България…” На 28 януари 1945 федерацията се обсъжда във вилата на Сталин, в присъствието на членове на Политбюро, български и югославски представители и самия Димитров. Изглежда, югославската страна се е отнесла резервирано към предложението за федерация от австро-унгарски тип, защото въпросът за характера й се отлага за по-късно. Обсъждане има и на 12 април 1945 между Сталин, Тито и Димитров. (Г.Димитров, Дневник)
Така Тито усеща, че прикачването на България към Югославската федерация е невъзможно, а Сталин пък вече се е уверил, че маршала се заиграва с Чърчил и англичаните. Това е единствената печалба от разпада на проекта Балканска федерация. Иначе днешната Благоевградска област щеше да бъде в рамките на Югославия, а сега на БЮРМ. Още повече, че сръбските емисари, наречени македонски учители били плъзнали вече из Пиринския край.
Действително, в най-неизгодно положение при тази сделка е България. След края на войната Югославия печели територии, за Албания остава шансът при евентуално напускане на федерацията да си излезе с целокупното албанско население на Албания и Косово. Единствено България понася само загуба на територия. Има известна ирония на съдбата в следвоенния статут на Димитров. Преди това той е бил нещо като началник на Тито – председател на Коминтерна. Докато Тито е бил само един от боричкащите се около престола му претенденти за водачи на югославската компартия. Сега формално двамата са равни. В действителност, обаче, Тито има собствена държава и реална власт в нея, докато Димитров е само марионетка на Сталин. Дори, фактически, той е понижен – от интернационален в национален водач.
Нечуваните жестокости към българският етнос по време на Кървавия Божик окончателно сърбизира Вардарска Македония, ситуация, от която днешната република, ужким независима, не може да излезе и сега. Тайната за нечуваните жестокост бяха пазени грижливо от сърбоманите повече от 50 години.
В студиото на предаването „Под лупа” на телевизия „Европа” Яков Джераси, евреин по произход, роден в България, днес председател на Международната фондация „България” каза, че темата за спасението на българските евреи е една много голяма тема и ние трябва да се отърсим от комплекса на срамежливост и да запознаем света с доблестната постъпка на българския народ. Г-н Джераси изтъкна, че българските евреи в Израел нямат комплекса на Холокоста, какъвто имат полските или румънските евреи и „много пъти България получава подкрепа от международни кръгове само заради тази тема”.
ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ
– Защо според вас се реанимира тази история за депортацията на евреите в т.нар. „Нови земи” през 1943 г.?
– Ние трябва да помним, че тези територии се дават като награда на България за това, че е съюзник на Германия. Добруджа се дава веднага и гражданите й стават български граждани. В Тракия и Македония положението е доста по-различно. Тези територии са обещавани след войната на България и дори в картите виждате те имат друг начин на изражение на самата географска карта. България администрираше тези територии с полиция и войска по указания на СС офицерите – как да се управляват тези територии.
– Как според вас една малка държава, макар и съюзник на Германия е устояла на този неистов натиск на Берлин за депортация на евреите?
– Фактът, че аз съм тук и съм жив и говоря с теб, това е заради тази агитация, която става през 1943 г. Трябва да не се забравя, че църквата играеше много голяма роля. Църквата в Северна Гърция и в районите на Югославия не играха такава роля. Интелигенцията тука взе пряко отношение, пряко и царя взе отношение, депутатите също. Това са съюзниците на Германия, които подписват петицията. Агитацията беше да се спасят евреите в България. Дилемата на евреите в Македония и Тракия не беше отговорност на жителите и моите сънародници в България. Такава беше съдбата на евреите в другите държави.
– Евреите в Беломорието и във Вардарска Македония никога не са били поданици на Царство България, като това не се знае от много хора.
– Това е главното нещо. Те не бяха още анексирани към България. Техните жители бяха жители на Гърция или Югославия. Има много случки, когато се изкарват от вагоните жители на България. Да бъдеш български евреин беше голям плюс в тези времена.
– Доколкото ми е известно чрез смесени бракове се спасяват много български евреи?
– Да, така евреите от смесените бракове бяха оставяни „за после”, да се види как ще се справят с дилемата. Това не беше пикник за никой. Трябва да кажа, че моите родители, които заминаха в Израел, бяха освободени от комплекса, който имаха други евреи в Израел, това е комплексът на Холокоста. Нашите български евреи напуснаха една страна с много добри чувства, заминаха в друга страна пак с хубави чувства. Това е разликата между полския евреин и българския евреин. Ние бяхме продуктивни тук и бяхме продуктивни и там.
Към проф. Михаел Бар-Зоар, написал много книги за българските евреи по телефона от Израел:
– Какво си спомняте за събитията от това време?
– Аз бях дете. Нашето семейство се премести от Кюстендил и помня, че майка ми разказва, как са искали да ни изпратят всички в Полша и как в последната минута бяхме спасени.
– А в началото на 90-те години вие подехте една кампания за популяризирането на ролята на България за спасяването на 50 хил. български евреи. 20 години по-късно смятате ли че светът знае достатъчно за това?
– Не, светът не знае достатъчно за това. Нито книги, нито програми, нито документални филми ще оправят това нещо.
– Имаше един филм „Ешелоните”, в който се преиначаваше историята, защото основната роля за спасяването на нашите евреи се падаше на българската комунистическа партия.
– Това беше един политически филм, който наказваше цялата история. Партията тогава беше в нелегалност, както и да е искала да помогне. Евреите бяха спасени от българския народ, от църквата, от парламента.
– Г-н Джераси, не само в Македония, но и в България се случва да се преиначава историята и това става, когато БКП след 9 септември обсебва спасяването на българските евреи. Дори се стига до една идея да предложат Тодор Живков за Нобелова награда за мир. Как бихте коментирали това?
– Моят чичо, Карл Джераси, беше поканен в Лондон на една вечеря в комунистическо време да даде подкрепа, защото той беше 7-8 пъти номиниран за Нобеловата награда. Молбата беше тогава да види как той може да помогне. Но чичо ми не го прие на сериозно и нищо не стана.
– По целия сват срещате се с различни хора. Как ни възприемат отвън? Как гледат те на България в ролята на спасител на своите евреи?
– Ние не знаем как да изкараме тази информация навън. Ние малко се страхуваме. Знам го и от предишните президенти на България, че има този страх да не „бият барабаните”. Ние не водим тази тема, ние се влачим в тази тема. Ето сега трябва да отговаряме на македонски изказвания, вместо те да се влачат след нас. Аз винаги мисля, че или президентът на републиката, или министър-председателят трябва да създаде един комитет от видни световни евреи, които да задават важни теми и тогава ще се смени цялата визия по въпроса. Това е национален капитал. Не можеш да го дадеш на хора, които отводняват темата и всъщност те не разбират темата. Те използват полуистини и ги използват неправилно. Има политици в страната, които казват полуистини и голяма част от народа им вярва. Същото е и с тази тема. Трябва да се внимава тук, трябва да се изберат точните хора, които нямат тази идея за политизация, за някаква лична цел. Ние имаме темата, само че ние не знаем как да я разказваме. Това е водеща тема. Както българското сирене и българското мляко, на тази тема трябва да се гледа много сериозно. Много пъти България получава подкрепа от международни кръгове само заради тази тема.
– Може би това е урокът на историята, който ние трябва постоянно да повтаряме като наша ценност, като наш капитал.
– Ние имаме един комплекс на срамежливост. На този свят, който бий барабана, който вика на пазара най-силно, той получава вниманието.
За да се види истината за българската приватизация след 1989 г насам, тя непременно трябва да се разгледа на фона на извършената по същото време приватизация на държавни активи в развитите западноевропейски страни и демокрации.
Когато България започна да приватизира, в същото време приватизираше и цяла западна Европа, тъй като до края на 80-те години западноевропейските страни строяха също „държавен социализиран капитализъм“( Кейнесиянизъм) и имаха 70% държавно притежавана и управлявана икономика. Те приватизираха 30-40% от държавната активи на незначителни отрасли на икономиката си предимно в търговията и услугите , а стратегически отрасли като енергетика, телекомуникации, транспорт и др., които бяха и приоритетни и печеливши отрасли не се пипнаха, понеже те се явяваха неразделна част от икономическата структура на техните социални държави, носещи приходи за развитие на тяхната държавна и насочена еднакво към всеки гражданин социалната сфера.
Тук ще отворя една скоба за да кажа, че западноевропейските страни направиха и самите те я отчитат сега като огромна грешка, че приватизираха държавния си преди 1989 г банков сектор, като по този начин отвориха вратите за навлизане в Европа на американския неолиберализъм, който донесе световната финансова криза 2007 именно чрез частните банки.
Първите приватизатори на България станаха Карлович Луканов и Иван Костов, последвалите ги станаха тяхно копие и по дух и тяло.
Западноевропейците извършиха приватизацията си без „експериментите“ на Карлович Луканов и без „експерти ала гарде Костов“, а прозрачно и през местната фондова борса. Изкараха предприятия на борсата, видя им се цената и тя стана базовата цена.
Нищо подобно не се случи в България. Карлович Луканов пръв започна да приватизира на базата на едно постановление №56 на Политбюро от 1986 г. в което се казваше с едно изречение“да се трансформира държавната собственост в частна“ . Първо той си приватизира българския външен дълг създаден между 1985-89 г. като половината от 9 милиардния външен дълг изчезна в неизвестна посока. След това в първото правителство на Луканов „изчезна“ за една нощ външния валутен резерв и златия запас на държавата, които до сега продължават да са в обръщение, перат и препират, а народът ни гальовно ги нарича“черните куфарчета“.
След 1990 г Карлович Луканов подари най-тлъстите парчета от българската икономика на „свои и мои“ хора от последния елит на БКП и оглавения от него кръг „Монтерей“ и същите станаха създатели на чисто нова партия -БСП, нямаща нищо общо идеологически с БКП ,но хитро я писаха за наследник на БКП за да набарат огромната материална база и приватизират цялата българска икономика за себе си.
Костов пък направи „закон за приватизацията“ с измишльотина“експерти“ и ги пращаше по лична преценка( и негова) да оценяват предприятията. Костовите „експерти“ бяха в същото време и държавни служители, но Костов така и не направи антикорупционен закон за държавния служител( и продължа до сега да няма), така нашите държавни служители се писаха извънземни, неприкосновени, съда да не ги лови и да изпълняват само нарежданията на Командира.
Нямаше и работеща съдебна система, нито финансово и друго разузнаване да спира прането на парите и движението на мръсни капитали отвън вътре и обратно( и сега продължава да няма). За това “ Мистър 10% “ ( бог да го прости) се развихри и докара най- големите мошеници- инвеститори от вън и от вътре- само тези, които можеха да пускат добри рушвети за джоба на елита и които вече две десетилетия експлоатират, доят и подстригват българския народ и прибират неговите национални богатства само в своя джоб и за джоба на извънредно корумпирания и престъпен български политически елит от прехода. При това Костов и сие легализираха мръсните парите на мутренските силови групировки като им дадоха плажовете на Българското Черноморие на концесия, така легализираха бизнеса им и ги направиха „новите бизнесмени на България“.
БСП пък остави съдебната система в новата конституция от 1990 г да стои под политическа шапка по почина на старата тоталитарна държава и така я направиха играчка в ръцете на всяка управляваща политическа партия за изпълнение на нейните политически поръчки, напълно импотентна и неработеща.
А Костов като дойде на власт използва именно това, да подмени целия кадър в администрацията и съдебната система с „мои и свои“ хора ,за да извърши необезпокояващо приватизацията си. Карлович Луканов предвидливо с идеолога на БСП-Александър Лилов унищожиха най важните отдели в старата ДС- националното разузнаване и финансовата полиция, така отвориха пътя на БСП и СДС за заграбване на собствеността и разпродаването на България.
Костов приватизира също на „мои и свои хора“ за 1 лев икономика на стойност 130 милиарда за едва 3 милиарда от които в държавната хазна влязоха само 1,7 милиарда и дори откраднатия през прехода пенсионен фонд не успяха да напълнят.
„Приватизационите маниери „на Карлович Луканов и Иван Костов бяха възприети от последвалите след тях управления на НДСВ – партия издънка на БСП и представляваща изнесените крадени капитали от лукановата номенклатура в Лондонските банки.
“ Тройната коалиция „начело с БСП продължи далаверата „приватизация“ в същия дух.
А най-новата партия също издънка на БСП-ГЕРБ довърши окончателно приватизационните далавери на предишните като изтупа също за „мои и свои хора“ последните прашинки от брашнен чувал „България“- пристанища, пътища, НОИ и социална система, еврофондове, обществени поръчки, последите останали спестявания, въздух и небе на българския народ.
За това не случайно народът ни нарече прехода ни „мутренски“, приватизацията „бандитска“, новия икономически модел на България „мутренско- приватизационен“.
Западноевропейските страни извършиха приватизацията си с железните принципи и мисленето на техния демократичен модел „реалната демокрация“- АНТИКОРУПЦИЯ, НАРОДОВЛАСТИЕ и ДЕЙСТВИЕ САМО В ИМЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС, която изисква да се приватизира само в името на държавния и обществен интерес и да не се нанася ущърб на държавата с нито с цент. Принципите на реалната демокрация са вградени в правовата им държава, с тях се спира и минимизира корупцията и създава се некорумпиран и непродажен политически елит, който работи само за държавните и обществени интереси и спира враговете на нацията още на границата. За това западноевропейските страни не загубиха нито цент държавна пара от приватизациите си, даже има страни като Финландия, които за последните 25 години си вдигнаха 12 пъти БВП и от най бедни се превърнаха в най богати. Те са лицето на развитата „европейска реална демокрация“, за която ще разкажа в отделен анализ.
България тръгна да прави приватизация не познаваща нито едно от правилата на западноевропейската реална демокрация и правова държава, при това с роден извънредно корумпиран и продажен политически елит, не познаващ и не използваш един от лостовете на демокрацията, макар всички партии в България да сложиха думата“демокрация“ в името на партията си. За огромна жалост, българинът продължава да не разбира“що е демокрация в 21 век“, да не може да направлява живота си с нейните с нейните лостове и мислене.
А развитата демокрация и демократичното мислене на обществото са неговата имунна система и щита срещу политическия бандитизъм, рушене на нацията и държавата. Колкото едно общество е с по-развита демокрация, с липса на корупция във висшите етажи на властта, толкова е по богато и проспериращо- парите на данъкоплатците до цент отиват за развитие на икономиката, социалните услуги, раждат нови работни места, вдигат постоянно жизнения стандарт на нацията, пълнят джобовете на гражданите, създават силна държава еднакво закриляща и помагаща на своите граждани равнопоставено, осигуряват добър обществен ред, сигурен живот и достойни старини за всеки.
„Приватизацията“ като начин за раздържавяване на собствеността, първите ни ръководители от БСП и СДС обявиха за „задължителна“, защото същите направиха „Плана Ран Ът“ и с него под мъдрите съвети на Рейгън внесоха в България американския неолиберален икономически и обществен модел, който изисква собствеността в икономиката на държавата да бъда 100% частна и социалната система също да бъде в частни ръце.
С неолиберализма бе сменен целия обществен модел на България, от „социална държава“ тя бе превърната в „частна държава“, собственост на шепа нови капиталисти, придобили богатствата си използвайки властта в ръцете си с пладнешко ограбване на обществото. За извършване на тази кардинална промяна на обществената система нашите „политици демократи“ не пожелаха да питат народа си с нито една форма на пряката демокрация.
Поведението на Карлович Луканов, Костов, „царю честити“, Станишев, Първанов, Бойко Борисов и останалите преди и след тях български политици от бандитския ни преход са лицето на „неразвитата българска демокрация“, която доведе до унищожението на икономиката и държавата ни през прехода, над 3,5 милиона човешки ресурси и извършване в България на най-големия геноцид в най новата следвоенна история на Европа.
Давам ви един от стотиците хиляди примери за мащабно корупционна приватиазционна сделка, нанесла огромен ущърб на държавата и икономиката и за която ще страдат две поколения българи. ДИмукрЯтът Иван Костов приватизира единственото по рода си стратегическо предприятие на българската икономика „Нефтохим“, без да си помисли въобще за държавния и обществен интерес, а мислеше само за своя и на „мистър 10%“ интереси. Не стига, че „Нефтохим“ бе продаден за жалките 81 милиона лева, но тази продажба нанеси огромни щети на държавата и икономиката ни. „Нефтохим“ попадна в руски ръце и Русия чрез него захвана цялата икономика на държавата ни. С „Лукойл“ Русия си внесе държавния олигархичен – политически модел и започна да произвежда на българска територия олигарси, направи от един правешки селянин олигарх, чийто баща бе от кръга на Луканов-Путин и който за една петилетка смъкна кожите на българските потребители и направи лично богатство от 350 милиона. Същият олигарх, чрез определяне цените на горивата държи настоящето и бъдещето на цялата българска икономика и живота и бъдещето на всеки български гражданин.
Никой западноевропейски политик-демократ няма да посмее да извърши такава приватизационна сделка като „Нефтохим“ с нанасяне огромен ущърб на държавата и обществото и, никой няма да му позволи там това, там ще окачествят поведението му за престъпление и корупция от голям мащаб и държавника, генерирал я ще бъде изправен пред съд, конфискуван до дупка и ще завърши живота си зад решетките.
ДИмУкрЯтът Луканов бе убит безславно и не по „идеологически съображения“, а по икономически. Предполагам, че това стана от ръката но „свой“, на който не бяха удовлетворени „бизнес желанията“ за достатъчен пай от икономическата трапеза на България.
А„дИмУкрЯтът Костов“ продължава да не осъзнава какви щети е нанесъл на държавата, продължава да стои в БГ -Парламент, защото и другите в него са същите- всички там заедно с Костов унищожиха държавата през прехода, те го пазят и се крепят взаимно, за това Костов продължава да е сербез от трибуната на НС да „поучава“ другите.
В правовите и демократични държава първа отговорност за подобни дълбоко престъпни деяния, каквито българските партии извършиха през прехода с ликвидиране на икономика и държавата ни и над 3,5 милиона човешки ресурси се носят единствено от партиите и техните държавници. Държавниците с техните слуги и инструменти се изправят на народен съд, опандизват и завършват живота си зад решетките, а партиите са лустрирани и завинаги изтрити от партийния регистър.
Така трябва да постъпи и българския народ. Той трябва да изправи пред народен съд всички държавници и политици от управлявалите прехода партии, които със своите държавнически решения са генерирали през прехода разграбването на държавата и докарване на националната катастрофа.
Българинът трябва да знае, че НИВОТО НА ДЕМОКРАЦИЯ в една страна стана основния фактор за растеж и благоденствие в Европа на 21 век. Без да вдигне нивото на демокрацията си, без да приложи железните правила на европейската реална демокрация, без да ползва и прилага опита на развитите европейски държави, без да извърши ново справедливо преразпределение на собствеността, без да лустрира старите партии от прехода и ликвидира политическата мафия и нейните олигарси, без да накаже политиците-ДЪРЖАВНИЦИ грабели и унищожавали държавата му, Българският народ не може да очаква никакво светло европейско бъдеще.
Накрая ви припомням един малко позабравен член на българския политически елит от прехода, наречен от народа ни „Усмивката СофиЯМски“, който стана еталон на далаверата „българска приватизация“ понеже въпреки над 10-те дела повдигнати срещу него за мащабна корупция и като държавник нанесъл огромен ущърб на държавата ни, българската „Темида“ не успя да го осъди.
Авторски материал на „Идея за България“ www.ideyazabulgaria.org
Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) влиза в сила от 01. 01. 1999 г. Задължението за внасяне на здравноосигуриттелни вноски възниква от 01. 07. 1999 г., поради което преди тази дата вноски по този закон не се дължат.
За периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г.:
Всички българи, които са живели в чужбина повече от 183 дни от една календарна година, дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина и не са ползвали медицинска помощ, могат да се освободят от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски с подаването на една декларация (по § 19и от ПЗР на ЗЗО). Тази декларация няма краен срок за подаване, но към нея задължително се прилага и документ, който удостоверява, че гражданинът е бил повече от 183 дни в рамките на календарната година извън територията на България. Такива документи могат да бъдат:
копие на задграничен паспорт, от който са видни датите на влизане и излизане от страната; удостоверение от съответната районна дирекция на вътрешните работи;
документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, преведен по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
Декларацията, заедно с документите се подават в офиса на НАП по постоянен адрес в България. Това може да стане лично, чрез пълномощник, по пощата с обратна разписка или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя. Адреси на офисите и дирекциите на НАП може да се намерят на интернет страницата на агенцията www.nap.bg.
Независимо от разпоредбата на §19и от ПЗР на ЗЗО, за периода след 01. 01. 2005 г. на българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават продължително в чужбина, е дадена възможност при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски (чл.40а от ЗЗО).
За да могат да се възползват от тази разпоредба, лицата следва да подадат заявление (по чл.40а от ЗЗО). Това заявление се подава предварително, преди напускането на страната.
Българските граждани, които живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, пропуснали да подадат предварително заявлението за освобождаване от заплащането на задължителни здравноосигурителни вноски за периода след 01.01.2005 г., могат да направят това до 31 декември 2012 г., като подадат декларация (по § 19п от ПРЗ на ЗЗО) и заявление (по чл.40а от ЗЗО).:
В тях задължително се попълва конкретната дата, в която са напуснали България.
Изключения:
Българите, които живеят в страна-членка на ЕС, за периода след 1 януари 2007 г. следва да имат предвид, че разпоредбите на чл. 40а от ЗЗО, съответно § 19п в ПЗР на ЗЗО, не се прилагат по отношение на периоди, за които съгласно европейските регламенти се прилага законодателството на другата държава-членка на ЕС. Ако спрямо лицето през периода на трудова заетост в другата държава-членка е приложимо законодателството на съответната държава, за този период то ще бъде освободено от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК. За да удостовери този факт пред Националната агенция за приходите, лицето може да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. А1, Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка. Въз основа на данните, посочени в документа, месеците без данни за здравно осигуряване ще бъдат покрити и ще бъде коригиран здравноосигурителния му статус.
Българи с двойно гражданство, които не живеят постоянно (повече от 183 дни през календарната година) на територията на страната, не подлежат на задължително здравно осигуряване в България. Те доказват периодите, за които не са длъжни да внасят здравноосигурителни вноски у нас с документи, които удостоверяват, че са граждани и на друга държава, както и че не живеят постоянно на територията на България, т. е. повече от 183 дни в рамките на календарна година. Документите се подават в офис на НАП. Това може да стане лично, чрез пълномощник или по пощата с обратна разписка. Адреси на офисите и дирекциите на НАП може да се намерят на интернет страницата на агенцията www.nap.bg.
Всеки документ, издаден на чужд език (изключение на унифицираните европейски документи) трябва да бъде преведен на български език от заклет преводач при представянето му в НАП.
Биография на Иван Костов такава каквато никога няма да я прочетете на сайта на ДСБ и защо Гаргамел не почете жертвите на комунизма на 1 февруари 2012 година
На 1 февруари 2012 година, България се поклони пред паметта на жертвите на комунистическия режим. Иван Костов не уважи събитието. Очевидно, че за него това не е нито важно, нито тези жертви заслужават присъствието му. Президентът Росен Плевнелиев беше там. Там беше и Мартин Димитров. Защо Гаргамел не се появи ще разберете от биографията му.
”В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.”
„Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол.”
Иван Костов
Иван Костов е роден е на 23 декември 1949 г. в гр. София. Няма данни от какво семейство произлиза и за икономическото им състояние и политически убеждания. До 1969 г. е работник в Слаботоковия завод в София. Военната си служба отбива в Кърджали. След 1970 г. той кандидатства за летец в БГА ”Балкан” и заминава на школа в Кременчук, Украйна, където пребивава около два месеца. Когато научава, че е резерва в списъка на кандидат студентите във ВИИ ”Карл Маркс”, той се връща в България. Приет е за редовен студент и през 1974 г. се дипломира със специалност ”Политикономия”.
Започва работа като началник „Планов отдел” в завод за преработка на хартия, Гара Искър, а след това е началник „Планов отдел” на ДСО Вторични суровини.
През 1982 г. завършва вечерно висше образование в СУ ”Св. Климент Охридски”, физикоматематически факултет, магистър по математика, със специалност ”Математическо моделиране на икономическите процеси”.
В периода 1982 – 1984 г. Иван Костов е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант защитава дисертация на тема „Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки.
След Москва, Костов работи като асистент във ВМЕИ „Ленин”, катедра ”Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини. През 1985 г. защитава докторат по икономика и е назначен на работа като научен консултант в Научно изследователски институт по „Прогнозиране на социално – икономическото развитие на България”. Институтът работи за Държавна планова комисия и Министрески съвет и участва в разработването на прогнози за развитието на Националния стопански комплекс. Това е много отговорна работа дори и за партиен член, а Костов е безпартиен и му се гласува голямо доверие.
”През 1988 и 1989 г. Иван Костов упорито прави опити да стане член на БКП. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и тръгват слухове за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – ръководител на катедра „политикономия”, където Костов е асистент, казва: „Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”.
В края на 1989 г. и началото на 1990г., когато вече е създаден Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник ”Работническо дело” Костов публикува две статии, в които съветва БКП как да елиминира опозицията.
На Кръглата маса, Иван Костов е нещатен експерт на казионната КНСБ, която участва в преговорите с групата на БКП. Като такъв той иска да седне на местата определени за БКП, но Луканов не разрешава, казвайки: ”Абе не сме изпаднали до асистенти, разполагаме с професори по политикономия”. Това пише Желю Желев в своя книга.
Друг един изявен седесар и участник на Кръглата маса – Венцислав Димитров казва: „Убеждавах Костов да работи за СДС, но той ми отказа. На „Раковски” 134 бях събрал 50 – 60 души икономисти, независимо какви са били преди това, но Костов не дойде. Каза ми: „Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол”. От изказването на Венцислав Димитров се разбира, че на СДС липсват подходящи кандидати за депутати във ВНС. Затова така ухажват Костов.
Заедно с проф. Беров и Емил Хърсев, срещу заплащане Иван Костов участва в изготвянето на икономически анализи за Кръстьо Петков – председател на КНСБ.
Явно Костов е направил впечатление на БСП като икономист. Статията му „Анатомия на илюзиите” е отпечатана в списание ”Отечество” на 11 юли 1989 г. и има широк отзвук. Тя е публикувана само няколко месеца преди преврата и е използвана от Андрей Луканов в доклада, изнесен на 13 юли 1989 г. на разширено заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Това е приносът на Иван Костов в борбата на реформаторите в БКП начело с Андрей Луканов. Очевидна е връзката на Иван Костов с Андрей Луканов и БСП.
Костов вече е назначен за щатен експерт на КНСБ и като такъв присъства на Кръглата маса в групата на БСП, наблюдавайки отблизо борбата между политическите партии. Улисани около многото проблеми на преговорите, Желю Желев и синята групата около него, не разбират за контактите на Иван Костов с хората на БКП и желанието му да се хареса на Луканов. Желев казва: „Ние продължавахме да го убеждаваме да се кандидатира от името на СДС за депутат.” Няколко дни преди да предадем листите, през май 1990 г. му казах: „Иване ще се явиш ли или не” Той ми отговори: ”Дайте ми три дни да питам жена си”. Аз, Любо (Любомир Павлов) и Софиянски се спогледахме. „Погледнах го очудено, сигурно вече е бил получил отказ от другите”(БСП), пише Желю Желев в книгата си ”Въпреки всичко”. След два дни Иван дойде и каза ”Добре, жена ми каза Да”. Тогава Желев не е могъл да предполага, че това е негово преднамерено поведение и тактита.
Иван Костов е включен на пето място в пропорционалната листа на СДС в гр. Пловдив и е избран за депутат във Великото народно събрание.
След време Желю Желев ще пише: „Сега разбирам, че с тези личностни качества той изобщо не е за политик. Много държи на жена си, която си е една партийна секретарка”. За съжаление, това е една много грешна преценка, защото Иван Костов преднамерено се показва не такъв, какъвто е в същност.
Следейки политическите спорове и игри в хода на Кръглата маса, Костов прави много точна преценка на политическата ситуация и вижда обречеността на социалистическата система, усещайки и нейния край. Той показва прикривани досега качества – реална оценка на обстановката в страната, съобразителност и нюх. И взима важно решение – да премине на другата страната – на страната на опозицията.
Политическата метаморфоза у Иван Костов, става без особени морално – психологически сътресения и прикрито. Депутатът във Великото народно събрание Иван Костов е избран за председател на икономическата комисия в парламента. Очевидно, той не само е показал професионална компетентност, но е успял да спечели доверието на депутатите от СДС, без да загуби разположението на БСП, които са болшинство в парламента. И тук се чувства невидимата ръка на Луканов.
В книгата си ”Въпреки всичко” Желю Желев след време ще пише,че Иван Костов не притежавал никакви качества на политик. Не е ясно дали Желев разбира грешката си, но той е човекът, който направи Костов депутат от СДС и му даде възможност да заблуди всички с миналото си, сливайки се със синята идея. Желев вкарва в СДС поредния „пребоядисан” политик и му предостави възможност да се развива и прави кариера.
В края на 1990 г. Иван Костов става министър на финансите – един от тримата представители на СДС, заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров, в коалиционното правителство на Димитър Попов.
Д-р Тренчев, единствен се е обявил срещу номинацията на тримата за тези постове. Никой друг от лидерите на СДС, включително и Желев – вече президент, не са показали, че са против или че имат резерви по отношение на някой от кандидатите..
Иван Костов остава финансов министър и в правителство на СДС, начело с Филип Димитров. Там се налага като авторитетна и дори авторитарна личност, поведение, което недвусмислено показва, че в действията му до сега е имало добре прикрита демагогия и поза. Авторитарното качество у Костов много бързо ще се развие. Все по – често ще го прилага, за да демонстрира своето превъзходство, сила и власт и след време той ще бъде наричан ”Командирът”.
След загубата на изборите през 1994 г. Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов, вече наложил се трябва да заеме неговото място. Но по време на избора на Костов за лидер през 1995 г., се разбира, че в същност той не e член на СДС. За да се смегчи гафът, политическа отговорност за кандидатурата му поемат Стефан Софиянски и Едвин Сугарев. После признават, че това било най – голямата глупост, която извършили.
Очевидно, Иван Костов е придобил изключителната способност за политическа мимикрия и демагогия. Овладял е и силното оръжие да манипулира и заблуждава, след като е успял да се издигне до кандидат за ръководител на СДС, без да е член на партията. Той вече се е утвърдил като лидер, придобил е голяма популярност и е спечелил много привърженици на синята партия. Дали Костов наистина дълбоко е погребал социалистическата си „закваска”? Може би това ще се разбере по – късно.
Иван Костов не дава ни най – малък повод за съмнение, че някога е споделял друга идеология. Привържениците на синята идея, обхванати от еуфорията на повторното им възраждане през 1997 година, забравят или не знаят миналото на Иван Костов и го величаят, понасяйки го „на ръце” към властта, без да се колебаят и без да знаят какви ще са последиците.
На 19 април 1997 г. се провеждат изборите за обикновено Народно събрание. Обединените демократични сили (ОДС) начело със СДС печелят убедително. В Народното събрание, със 137 депутати те ще имат пълно мнозинство. Основният политически противник – БСП, печелят едва 58 гласа. Болшинството на ОДС в парламента дава големи управленски възможности на бъдещото правителство. То трябва да извършва тежки и болезнени реформи, за да измъкне България от „блатото”, в което е вкарана от управлението на БСП. Тази тежка задача ще падне на раменете на бъдещия премиер Иван Костов.
Преди да направим анализ на Костовото управление, ще проследим неговото развитие до премиерския му пост, защото пътят на неговата метаморфоза е сложен. Тя минава през две идеологии ,а може би и през някакви тайни архиви на служби, които винаги стоят на „тъмно”. Освен мнението и оценките на Желю Желев – създателят на СДС и бивш лидер на синята партия, който е издигнал и работил с Костов, ще разкрием мненията и на други известни деятели на синята идея.
Емблематичната фигура на българския преход и един от създателите на СДС, несменяемият председател на КТ ”Подкрепа”, д – р Константин Тренчев, с огорчение и мъка казва: „Идеята СДС вече е овъргаляна в калта, от онези, които я приватизираха”. „Когато създавахме СДС, нямаше нито Иван Костов, нито Александър Божков, нито Муравей Радев. За нас СДС беше голяма мечта, която съвпадаше с тази на народа. Защо се стигна до това да напуснем – защото ние не сме изгонени, отлюспени или изключени. Когато правителството на Филип Димитров трябваше да смени това на Андрей Луканов, ние настоявахме в кабинета да не бъдат включени три имена – Димитър Луджев, Иван Пушкаров и Иван Костов. Бяхме работили с тези хора и знаехме техните качества и настроения и си давахме сметка, че те с политиката си не обслужват идеалите на СДС. Конгресът ни от февруари 1992 г. излезе с декларация искаща оставките им. От този период започна и оттеглянето ни от СДС. Поискахме статут на наблюдател, защото беше започнало завладяването на съюза от онези, които нямаха нищо общо с него”. Тренчев никога не е имал аспирации към постове или власт в СДС.
Друг известен създател на СДС, убеден привърженик на синята идея и ползващ се с щирока популярност – Едвин Сугарев, пише в отрито писмо до Костов: „Г-н Костов, нямате морално право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте и политическия дух, който „поругахте”. „Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра” – пише Сугарев в отвореното си писмо до Костов.
Желю Желев, макар и със закъснение също разбира, че Иван Костов е един от главните виновници СДС да измени на своите цели и идеали, което е довело до нейното разцепление. Костов съзнателно отстранява старите кадри на СДС и се огражда с нови, със съмнителен морал, които търсят властта заради парите. Желев не може да прости на Иван Костов изказване, което е направил, опонирайки на Симеон ІІ за нуждата от ”незабавната смяна на политическата система”. Костов казва:
„За тези, които сме изстрадали 10 години преход, политическата система е тази, която пази конституцията на страната. За нас смяната й бе на 14 декември 1989 г., когато на площада искахме да падне чл.1 от бившата конституция – това е преходът от тоталитарна държава към европейска демокрация”.(в-к „24 часа”, 12 април 2001 г.)
На Национална конференция на СДС, лидерът Костов казва: „Ние сме седесарите. Ние още на 18 ноември 1989 г. излязохме на площадите и поискахме свобода и демокрация. Ние извикахме първи „Долу БКП”.
Иска се голяма наглост и липса на политически и човешки морал, за да се правят такива декларации.
По време на събитията през ноември 1989 г., Костов гони кариерата си, преследвайки партийно членство. Неговата подмазваческа статия ”Никаква отсрочка” е написана на 12 ноември 1989 г. и отпечатана на 30 ноември в партийния орган „Работническо дело” и няма лозунги „Долу БКП”, а апел за „силна държавна власт, която трябва да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите”. Държавната власт тогава е в ръцете на БКП и Държавна сигурност.
ИВАН КОСТОВ – Безочливо лицемерие и наглост.
Иван Костов и Андрей Луканов имали среща, на която договорили вота на доверие на правителството на Филип Димитров, който доведе до сваляне на първото правителство на СДС, се твърди в писмо на Николай Гацев, председател на 3-ти Местен клуб на СДС “Оборище”- София, член на СДС до Градския съвет на СДС – София, депозирано снощи, съощи БГНЕС.
В това писмо в метафоричен стил Николай Гацев, който спечели делото пред Върховния конституционен съд за някои оспорвани текстове от устава на СДС, разказва една история, която дълго време е премълчавал. “Много пъти съм искал да разкажа на този беден и излъган десен български електорат, какво съм видял и чул случайно, още като юноша, в един почтен дом, на един почтен възрастен български десен политик /Борис Кюркчиев, бел.ред./ – някъде в София, някъде в квартал “Изток”, някъде в един апартамент на кръстовището на улиците “Чехов″ и “Райко Алексиев″. Там се случи превъплъщението на Потър във Волдемор”, пише Гацев и добавя, че за да го наследи по-късно Волдемор трябвало да изпълни своята първа пъклена мисия.
“Трябваше да убеди, онзи първият – “Страхливият” от Азкабан /Филип Димитров, бел.ред./, да си поиска вот на доверие в Парламента и да го подсигури, че вотът нямало да мине…
И ако ме питате, мене – Николай Гацев, тогава обикновен студент от митингите, откъде знам тези неща и откъде знам какво се е случило и говорело там – ами по съвсем битов и не много коректен път – просто седях в кухнята на този апартамент /бях нещо като послушник на възрастния политик/ и забавлявах стопанката на дома – също като мене, изолирана от разговорите. Но панелите не можеха много да мълчат”, пише още синият политик. “Бях много млад и зелен… и бях шокиран да видя заедно бъдещият Волдемор /Иван Костов, бел.ред./ на среща със самия Луцифер /Андрей Луканов, бел.ред. /. После и двамата отричаха, че са се виждали”, свидетелства Гацев: “Аз реших да извърша нещо не много почтено -”Страхливият” беше мой политически кумир – в семейството ми ставахме и лягахме с името му, майка ми дори му каза много нетактично и непосредствено в очите, “….. че не става за Премиер, а за Патриарх на България”. Затова отидох и му казах за срещата на бъдещия Волдемор с Луцифер и всичко, което бе дочуто на срещата им.
“Страхливият” нищо не направи – само ме успокои, че вотът нямало да мине или щяло да има най-много някои козметични промени в правителството”. Резултатът е известен – кабинетът падна и беше сменен с друг, на някакво си ново “динамично” мнозинство, а Николай Гацев добавя, че Луканов дори е наричал Костов “нашето скрито оръжие”. Още от годините в СССР…”. В края на писмото си Гацев в същия метафоричен стил призовава своите съпартийци да се борят с Лорд Волдемор и силите на Мрака.
Иван Костов и Андрей Луканов договорили свалянето на правителството на Филип Димитров
Мястото на Иван Костов е в БСП?
Кольо Парамов
Предложението, което направи депутатът Т.Великов по време на вота на недоверие, Станишев да прибере Ив. Костов в БСП е много оригинално, за което искрено го поздравявам. Това е изключително точно попадение и съжалявам, че не съм се сетил досега за него. Която детайлен анализатор костовед и задкулисен познавач на живота на Иван Йорданов Костов, намирам доста сходства в мисленето и прагматиката на този тъмносин политически титан, близки до тези на Станишев. Ако трябва да конкретизирам, трудно бих бил накратко да изчерпя темата, но все пак някои основни прилики няма как да не ги опиша.
Още повече, че тези дни на среща в Лондон с водещи консерватори, без да подозирам за предложението на г-н Великов, бях категорично откровен: „Дясното в България е толкова измамно и фалшиво, че дори изумруда с многоцветието си не би го обхванал.”
Кормчията Костов е като потъващ „Титатик”, но проявява способности на балкански факир: едно говори, друго подготвя, трето прави, четвърто обяснява, а пето реализира. Непоправим чародей на наглостта, съчетана с безскруполна безнравственост, язвителна и подла човекомразност, политическа безпринципност и хамелеонщина.
Но защо наистина мястото на Иван Костов е в БСП?
Ето пет тези в подкрепа на горното:
1. Между 11-14.ХІІ. 1991 г. в София в Партийния дом се проведе 40 конгрес на БСП. СДС управляваше България вече втори месец и бяха решили да обявят БСП извън закона, но интелигентно и без сътресения. СДС имаха решение да не се допусне конгреса да се проведе в партийния дом, като начало по извеждането на столетницата от държавната собственост. В БСП знаехме за тези намерения на управляващите и бяхме осигурили Спортната зала в Студентския град за провеждането на конгреса. Ние, тогавашните реформатори, очаквахме, че ако този конгрес се състои извън обичайното място, извън партийния дом, БСП щеше да се разцепи и проживковското крило няма да успее отново да се наложи. Тогава разчетеното социал-демократизиране ва комунистическата партия щеше да стане факт, а й Дертлиев и Европейската левица бяха осъзнали необходимостта от това.
Иван Костов получи задача от БСП и той остави конгреса да се състои в партийния дом. Канцелариите на орг.отдела и вътрешно партийния апарат от времето на БКП овладяха ситуацията и направиха всичко възможно новите политически органи на БСП след конгреса да нямат нищо общо с реформаторите.
По този начин, ние, антиживковистите, останахме с пръст в устата, а Иван Костов осигури запазването на мастодонта БСП и по този начин подпомогна избирането на Жан Виденов.
Първата работа на Жан бе да нарочи по места и в центъра всички онези, които бяха за основната реформа. Той започна и проведе през следващите 60 месеца ожесточена борба с реформаторите в БСП, а остави на пълно спокойствие опозиционера Иван Костов, за да му предаде впоследствие и цялата власт. Затова днес Станишев трябва да приеме Костов в редиците на БСП.
Защото същият Костов има голям, решаващ принос за запазването на БСП в днешния й вид.
2. След случилото се на Боянските ливади през август 1992 г. СДС стартира към своето бъдещо насипно състояние. Тренчев беше успял да хване дирята на сянката на Иван Костов, но нямаше целия инструментариум да я пресече.
Между 15-17 октомври 1992 г. от затвора Андрей Луканов даде указание да задвижим махалото на сътресението в СДС, пазейки прецизно образа на Иван Костов. Иван Йорданов като добър последовател на Макиавели, бързо усети, че идва звездният му шанс и свърши „прекрасната” си разрушителна роля в кабинета на Филип Димитро. Две седмици след това, на заседание на МС, той убеди премиера, че е нужно „ да се предприемат някои мерки, които да докажат, че кабинетът е стабилен”, т.е. да се поиска вот на доверие.
Филип Димитров, омагьосан от разномислието и силата на речта на Алекс Алексиев и омотан от празнодумството на една кохорта псевдокорифеи около него, изглеждаше като марсианец .
Костов бе на крачка от целта си и на 13/14 ноември 1992 г., когато успя да убеди Филип за вота на доверие. На 20 ноември 1992 г. късно следобед на бодрия и празнично облечен като бъдещ министър на войната Христо Бисеров му се прекърши силата. Кабинетът падна и той осъзна, че може би никога няма да стане министър и няма като такъв да остане в историята на България. На Бисеров ще му трябват още цели 8 години, до май 2000 г., за да разбере, че Костов, по схемата на БСП, е съборил кабинета на Ф.Димитров, само с 10 изречения. Без да член на СДС, Иван успя да разбие напълно Съюза на демократите, като по този начин си осигури правото да получи ключа на „Раковски” 134.
Ако Костов, не беше съхранил БСП, Станишев вече
10 години щеше да се лута без работа.
3. След като подрани с кандидатурата си за премиер за първи път /9-12 декември 1992 г./ макар че го предложихме, дори открито от БСП, Костов бе помолен да почака. И той твърде педантично и търпеливо изпълни това изискване. За това търпение на Костов могат твърде добре да разкажат Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Но те едва ли ще пожелаят да сторят това.
По онова време имах някакви, да кажем, сериозни контакти и връзки с лабораторията на Венцел Райчев / без Кънчо и Андрей да знаят/ и мога да докажа как БСП направи Костов лидер на СДС, а после го подготви и за премиер.
През юни 1996 г. Андрей Карлович уреди чрез Джордж Буш-старши приемането на Костов в Белия дом. Посещението бе подготвено старателно и с най-големи подробности, и въпреки разстрела на Луканов – на 2 октомври – в края на ноември 1996 г. посещението бе проведено. Костов замина за САЩ с цялостна, детайлизирана картина за състоянието на банковата ни система, за всички наличности и бъдещи ангажименти по плащанията. Без преувеличение мога да кажа, че Костов знаеше много повече от Жан Виденов и Румен Гечев взети заедно. А пък те и много не се интересуваха от тези неща.
Няколко човека, в продължение на цели 3 месеца, подготвяхме тази пълна информация за състоянието на страната след 18 март 1996 г. за нуждите на Луканов. Информацията обхващаше цялото стопанство, по раздели и отрасли, както и подробни детайли за банковата ни система, включително и преизчисления за модел на валутен борд, които бяха готови още през септември 1996 г.
След смъртта на Луканов, бившият му колега Вакил Ванов ги занесе на Иван Костов, а пред Ванов аз разговарях по телефона целево с Костов. С тези материали, а не с негови изчисления и анализи Командира замина за Америка и без препознат като бъдещ министър-председател.
Днес лъжецът И.Й.Костов, ми приписва виновност за хиперинфлацията в България или за търговските банки, макар че никога през живота си не съм отговарял за банковия надзор. За това какво стана между 6 декември 1996 г. и 7 януари 1997 г.не мога да разкажа, защото ще наруша закона като длъжностно лице. През този период обаче Андрей Райчев и Кънчо Стоев имаха 17 известни на мен срещи с лидера на синята опозиция. Точно на тези срещи е станало ясно как БСП ще осигури премиерския пост на Иван Йорданов Костов.
Две седмици преди да стане президент на СДС, на 20 януари 1097 г., Петър Стоянов едва ли е очаквал, че неговият партиен началник е ръководен от дългата ръка на „Позитано”. Затова днес мястото на бившия Командир е отново в БСП и Станишев трябва да го покани да се завърне при своите.
4. Като прие изцяло задкулисната връзка и гаранциите дадени от Райчев- Стойчев за легитимирането му като бъдещ премиер, Иван Костов успя твърде рано да се отдели от възможността Кольо Добрев директно да го процедира. Тогава Добрев искаше безболезнено да изведе Жан, лансирайки Първанов . Добрев разбираше, че изхвърля Жан на бунището, макар че му се беше много доверил. Но най-важна задача за БСП бе да ограничи амбициите на Костов. Един непрогнозируем, независим и силен министър-председател можеше да разпердушини каймака на БСП и да ги натика в миша дупка за золумите, които направиха в държавата. И след като изхвърлиха независимият и неподатливият на никакво влияние Жан, Добрев и Първанов стигнаха до т.н. „Неписано споразумение” с Ив. Костов.
Това Споразумение е факт и един ден ще бъде обект на голямо изследване от страна на историците. От една страна то гарантира спокойствие на Г.Първанов и Н.Добрев, а от друга даде на Иван Костов пълна власт и наличието на беззъба опозиция за целия мандат. Както и стана.
БСП получи обещаното – косъм не падна от главите на виновниците за хиперинфлацията, която предизвикаха. Не се потърси никаква отговорност от никого, жестокият антикомунист Костов осигури на елита на БСП пълна ненаказуемост. Заведоха едно наказателно дело срещу Кирил Цочев, най-добрият министър на Жан Виденов и го елиминираха от управленски възможности за цели 15 години.В същото време не бе отменена нито една фалшива приватизационна сделка в ущърб на България, не се върнаха парите от външнотърговските дружества за 1580 млн. долара, не се потърсиха парите като остатък от първия заем на Световната банка. От своя страна БСП не си мръдна пръста за последствията на „икономическата ера” нот управлението на Костов. Над 40 млрд. лв. собственост, бе раздадена за 900 млн.лв и , от които платени на половина. Цялата материална база бе унищожена по-безпощадно от върлуващи варвари. Като настървен завоевател политиката на Костов разруши всичко, което даваше някакъв национален доход. Ликвидацията на българското стопанство е най-значимата регресивна роля на БСП по пътя към нейното олигархоизиране. Тъкмо Иван Костов създаде условията и възможността да се извърши извратената масова приватизация, измислена от „Позитано”, като тя беше премоделирана и използвана като приьом за обсебване и тотална кражба на държавното имущество.
Костовите капиталисти и днес определят приноса на всеки в демократичното българско общество. Те издават вестници и списания за култура, политика, поръчват рецензии и публикуват изследвания, обслужващи тяхната „истина” за нова България.
Ето защо Иван Костов трябва да бъде поканен официално от Станишев, да се завърне при своите съглашатели.
Бившия Командир има огромни заслуги към БСП, той е идеално теоретично подготвен, особено по въпроса как с лява ултра демагогия може да се върви към овладяване на дясното у нас. Но този филм е вече към края си!
5. След като дезорганизира цялото си правителство по схемата на зависимостта и обвини половината си министри в корупция, а не ги доказа, Иван Костов стартира нова двулична подмяна. Сменяше силното и работещото със слабото и мимикрийното, но пряко подчинено и доволно предано. На Жотев след години му се случи за ди скубе косите, за това, че е подвил гръб на Драгалевския титан. Така го завири царската декларация от 6 април 2001 г. , когато министър-председателят и обкръжението му бяха сигурни, че ще векуват, заради добрата си работа към БСП. Тогава, през май 2001 г., когато Костов разбра, че Белият дом и другите му съюзници са го пуснали по улея към канала, той се втрещи, но не за съдбата на СДС, а за своя имунитет. Ако имаше стопроцентова гаранция за своя имунитет, той нямаше толкова жестоко да се саморазправи със своите.
Но Костов никога не е гледал на СДС като на свои. Той винаги е гледал на сините като сбор от други, които са призвани да работят за него. СДС не беше негово достижение, а натрапено наследство и Костов добре осъзна това. Още през май 1990 г., когато бе сложен на 4 място в Пловдивската листа на СДС, той схвана, че го използват за дубльор. За три дни размишления пред Елена, пред КНСБ и БСП, той проумя най-голямото вътрешно противоречие: бе заслужил да бъде сред първите в оригинала, наречен БСП, а го изпратиха да бъде дубльор в неговото копие!
Стремежът му към оригинала на червените и пренебрежението на сините тежко го нарани, унижи и обиди жестоко. Не го преглътна до края – беше гост в СДС, стана лидер, но натрапник, който всъщност направи всичко да провали синята идея, а накрая я напусна, като остави тялото без своя дух.
Напусна СДС, но си направи с нейните ресурси своя бутикова организация.
В продължение на четири години президентът Петър Стоянов го измъчи допълнително, неговото поведение и автономност твърде силно го дразнеше. Президентът еманципира друга политика, друг стил, друга човечност, друга визия. И не само пред „Събора на Рожен”, когато публично, макар и метафорично, държавният глава извади конфликта на яве.
Командира никога не прости на президента, че го победи нравствено. И му организира унижението с резултата на следващите президентски избори. С изключение на Бонев, на когото не можеше да влияе, Костов обяви Доган за проклятието на България и безпроблемно реализира Първанов на червения килим. „Неписаното споразумение” отново проработи. Резултатът се изравни – 1:1. Първо Първанов чрез Добрев направи Костов премиер и му осигури 4 години спокойствие. После Костов направи Първанов президент, и то в най-тежкият му период, когато в БСП го мразеха и се чудеха как да се отърват от него.
Костов подхлъзна и препъна Стоянов, защото президентът вече беше на „ти” с Белия дом. А Белият дом знаеше вече много добре за лошите му привички, знаеха за митниците, за Кольо Самоковеца и никой не можеше да им промени мнението за него. Железният антикомунист Костов, който даваше всичко да бъде харесан от САЩ, из един път ги намрази, а чрез тях и Петър Стоянов. Командира осъзна, че пажът му Бойко Ноев го бламира, че САЩ вече нямат нужда от подобен хитрец на Балканите. И последва Костовото отмъщението към президента на сините, към самите сини, към самото СДС, към дясната идея. Някога публично обяви своите предпочитания за Георги Първанов бъде избран за лидер на БСП, така по-късно задкулисно, с отмъстителна хитрост качи Първанов в спасителната лодка, отвела го до „Княз Дондуков” 2.
Но ето, че идва краят на политическото двуличие – на 14 юни 2011 г. на Станишев му уточняват, че естественото място на Първанов е в БСП. На 17 юни 2011 г. на Станишев му предлагат да си прибере Иван Костов в редовете на БСП, за да си отдъхне и успокои най-сетне дясното пространство.
Все пак всичко трябва да си дойде на мястото. Включително и на героите, както в края на всяка голяма пиеса.
Първи върховен състав на народния съд с председател Богдан Шулев (в средата). Изправеният на банката е главният народен обвинител Георги Петров
