Archiv der Kategorie: Политика

Прозорец на Овертон

Veröffentlicht am von
4

overton.
Технология на унищожението

На нас ни разказват, че цялото прогресивно човечество абсолютно естествено прие гейовете, тяхната субкултура, тяхното право да сключват бракове, да осиновяват деца и да пропагандират своята сексуална ориентация в училища и детски градини. На нас ни казват, че всичко това е естествен ход на нещата.

Нас ни лъжат.

Лъжата за естествения ход на нещата опроверга американския социолог Джоузеф Овертон, описвайки технология изменяща отношението на обществото към някога принципни за това общество въпроси.

Прочетете това описание и ще ви стане ясно как се легализира хомосексуализма и еднополовите бракове. Ще ви стане ясно, че легализацията на педофилията и инцеста ще бъде завършена в Европа в близките години. Също така и детската евтаназия.

Какво още може да бъде извадено от там в нашия свят, използвайки технологията, описана от Овертон?

Тя работи безотказно.

***
Джоузеф П. Овертон (1960-2003), старши вицепрезидент в центъра за обществена политика Mackinac Center. Загива в самолетна катастрофа. Формулира модел променящ представите към даден проблем на общественото мнение, наречен посмъртно Прозорец на Овертон.
***

Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди за обществото идеи се изваждат от помийната яма на общественото презрение, измиват се и, в края на краищата законодателно се приемат.

Съгласно Прозореца на възможности на Овертон, за всяка идея или проблем в обществото съществува така наречения прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеята може или не може да се обсъжда, открито да се поддържа, пропагандира, или да се правят опити да се закрепи законодателно. Прозореца се мести, изменяйки по този начин ветрилото от възможности, от стадий «немислимо», тоест съвършено чуждо за обществения морал, напълно неприемливо, до стадий «актуална политика», тоест вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и описано в закон.

Това не е точно промиване на мозъци, а значително по – фина технология. Ефективна е защото е последователна, системно прилагана и незабележима за обществото – жертва.

По-долу ще ви дам пример, как стъпка по стъпка обществото започва първо да обсъжда нещо неприемливо, след това започва да го смята за уместно, и в края на краищата се смирява с новия закон постановяващ и защитаващ някога немислимото.

Нека да вземем за нашия пример нещо абсолютно невъобразимо. Например канибализъм, тоест идеята да се легализира правото гражданите да се изяждат един друг. Достатъчно силен пример ли е?

За всички е ясно, че в момента, днес, през 2014 година не може веднага да се разгърне масова пропаганда на канибализма – обществото веднага ще се възпротиви. Тази ситуация означава, че проблема с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този етап, съгласно теорията на Овертон, се нарича «Немислимо». Сега ще моделираме как това немислимо ще бъде реализирано, минавайки през всички етапи в прозореца на възможностите.

ТЕХНОЛОГИЯ

Още веднъж повтарям, Овертон описва ТЕХНОЛОГИЯ, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.

Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не просто е формулирал своите мисли – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия изпълнението, на които неизменно довежда до желаният резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешки общества такава технология може да бъде по-ефективна от термоядрен взрив.

КОЛКО СМЕЛО!

Темата за канибализма все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Тази тема не е прието да се обсъжда нито в пресата, нито още повече в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено. Съответно първото движение на Прозореца на Овертон — темата за канибализма да се премести от областта на немислимото в областта на радикалното.

Нали имаме свобода на словото.

Така че защо да не поговорим за канибализма?

На учените по принцип им е разрешено да говорят за всичко подред – за учените няма забранени теми, тяхната работа е да изучават всичко. А щом е така, нека направим етнологически симпозиум на тема «Екзотичните обичаи на племената в Полинезия». На него ще обсъдим историята на предмета, ще го въведем в научните среди и ще получим като факт авторитетно изказване за канибализма.

Разбирате ли, оказва се, че за людоедството може да се направи предметен разговор и същевременно да не се излиза от рамките на научната респектабилност.

Прозореца на Овертон  вече е преместен. Тоест вече е обозначено преразглеждане на позицията. По този начин се обезпечава преход от непримиримо отрицателно отношение на обществото към отношение по-позитивно.

Едновременно с около научната дискусия непременно трябва да се появи някакво «Общество на радикалните канибали». И нека то е представено само в Интернет – радикалните канибали обезателно ще бъдат забелязани и ще бъдат цитирани във всички нужни медии.

Първо, това е още един факт на изказване. И второ, скандалните отрепки на този специален генезис са необходими за създаване на образа на радикално плашило. Те ще бъдат «лошите канибали» в противовес на другото плашило — «фашистите, призоваващи да се изгарят на клади всички, които не са като тях». Но за плашилата малко по-късно. За начало е нужно да се публикуват разкази за това какво мислят за людоедството британските учени и радикалните отрепки.

Резултат от първото преместване на Прозореца на Овертон: неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, настъпи разрушаване в еднозначността на проблема – създадена е «градация на сивото».

ЗАЩО ПЪК НЕ?

На следващия етап Прозореца продължава своето движение и прехвърля темата за канибализма от радикалната област в областта на възможното.

На този стадий продължаваме да цитираме «учените». Нали не трябва да бягаме от знанията? За канибализма. Всеки, който се откаже да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като двуличник и лицемер.

Осъждайки двуличието, обезателно трябва да се измисли ново по-елегантно название на канибализма. За да не смеят всякакви там фашисти да закачат на инакомислещите обидни названия започващи с буквата «К».

Внимание! Създаването на евфемизъм е много важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско наименование.

Няма повече канибализъм.

Сега това се нарича, например антропофагия. Но и този термин съвсем скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение като обидно.

Целта на измислянето на нови названия е да се отклони вниманието от същността на проблема, да се откъсне формата на думата от нейното значение, да се лишат идеологическите противници от възможност за езикова борба. Канибализма се превръща в антропофагия, а след това в антропофилия, подобно на престъпник, който си сменя имената по паспорт.

Паралелно с играта на имена се създава опорен прецедент – исторически, митичен, актуален или просто измислен, но най-важното е да е легитимиран. Той ще бъде намерен или измислен като «доказателство» на това, че антропофилията принципно може да бъде узаконена.

«Помните ли легендата за самоотвержната майка, която напоила децата си умиращи от жажда със собствената си кръв?»

«А историите за античните богове, изяждащи всичко подред – за римляните това е било съвсем нормално!»

«Или пък, по близките до нас християни, те съвсем нямат никакви проблеми с антропофилията! Те и до сега ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие нали не обвинявате в нещо християнската църква? Кой сте вие по дяволите за да обвинявате църквата?»

Главната задача на вакханалията на този етап е поне частично да се изведе людоедството от углавно наказателно преследване. Поне веднъж, поне в някакъв исторически момент.

ТАКА И ТРЯБВА

След като бъде предоставен легитимиращ прецедент, се появява възможност за преместване на Прозореца на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.

Това е третия етап. С него завършва раздробяването на единния проблем.

«Желанието за изяждане на хора е генетично заложено, то е в природата на човек»
«Понякога е необходимо да бъде изяден човек, понякога съществуват непреодолими обстоятелства»
«Има хора, които желаят да бъдат изядени»
«Антропофилите са били провокирани!»
«Забранения плод винаги е по-сладък»
«Свободния човек има право да решава какво да яде»
«Не крийте тази информация и нека всеки реши сам за себе си, кой е той – антропофил или антропофоб»
«А има ли вреда от антропофилията? Няма никакви доказателства за това».

В общественото съзнание изкуствено се създава «бойно поле» за проблема. На крайните флангове се разполагат плашилата – появилите се по специален начин радикални привърженици и радикални противници на людоедството.

Реалните противници — тоест обикновените нормални хора, не желаещи да остават безразлични към проблема на разрекламираното людоедство — се опитват да ги съберат заедно с плашилата и да ги запишат в редовете на радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образ на побъркани психопати – на агресивни фашистки борци против антропофилията, призоваващи да бъдат изгаряни живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Присъствие в медиите е обезпечено на всички изброени по-горе, освен на истинските противници на легализацията.

При такова разположение на силите самите атропофили остават по средата между плашилата, на «територията на разума», откъдето с целия патос на «здравомислието и човечността» осъждат «всички фашисти».

На този етап «Учени» и журналисти доказват, че човечеството в продължение на цялата си история от време на време се е изяждало помежду си, и това е нормално. Сега темата за антропофилията може да се премести от областта на рационалното, в категорията на популярното. Прозореца на Овертон се движи по нататък.

В ДОБРИЯ СМИСЪЛ

За популяризиране на темата за канибализма е необходимо тя да бъде подкрепена с поп-съдържание, съчетавайки я с исторически и митични личности, а ако има възможност и със съвременни медия персони.

Антропофилията масово започва да прониква в новините и шоу програмите. Хората биват изяждани във масови филми, в текстове на песни и във видеоклипове.

Един от начините за популяризация се нарича «Огледайте се около себе си!»

«Вие не знаехте ли, че един известен композитор – онзи?.. антропофил.»

«А един известен полски сценарист — цял живот е бил антропофил, даже е бил преследван.»

«А колко от тях седяха по разни лудници! Колко милиона бяха изгонени и лишени от гражданство!.. Между другото какво мислите за новия клип на Лейди Гага «Eat me, baby»?

На този етап разработваната тема се повдига в ТОП и тя започва автономно да се самовъзпроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.

Друг ефективен прийом: същността на проблема активно се обсъжда на ниво информационни оператори (журналисти, водещи на телевизионни предавания, общественици и т.н.), отсичайки всякаква възможност да се дискутира от специалисти.

След това в определен момент, когато на всички им става скучно и обсъждането на проблема влиза в задънена улица, идва специално подбран професионалист и казва: «Господа, всъщност всичко е съвсем друго. И работата е не в това, а в това. И трябва да се прави това и това» — и задава съвсем определена посока, тенденциозността на която е предварително определена от движението на «Прозореца».

За оправдаване на съмишлениците на легализацията се използва очовечаване на престъпниците чрез създаване на положителен образ за тях, който не се съчетава с характера на престъплението.

«Но това са творчески хора. Изял е жена си и какво от това?»

«Те искрено обичат своите жертви. Яде – значи обича!»

«Антропофилите имат по-висок коефициент на интелигентност и за всичко останало се придържат към строгите морални ценности»

«Антропофилите са жертви, те са принудени от живота»

«Те са така възпитани» и т.н.

Такъв вид извъртания са солта на много популярни токшоута.

«Ние ще ви разкажем трагическата история на една любов! Той искаше да я изяде! А тя искаше да бъде изядена! Кои сме ние за да ги съдим? Та нали това е любов? Кои сте вие за да заставате на пътя на любовта?!»

НИЕ СМЕ ВЛАСТТА ТУК

Към петия етап от движението на Прозореца на Овертон се преминава, когато темата е достатъчно подгрята за да може да бъде прехвърлена от категорията на популярното в сферата на актуалната политика.

Започва подготовка на законодателната база. Лобистките групировки във властта се консолидират и излизат на светло. Публикуват се социологически проучвания, които потвърждават уж високия процент поддръжници за легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни публични изказвания за законодателно закрепване на тази тема. В общественото съзнание въвеждат нова догма — «да се забранява яденето на хора е забранено».

Това е фирменото блюдо на либерализма — толерантност като забрана на табу, забрана за корекция и предупреждения на губителни за обществото отклонения.

В последния етап от движението на Прозореца от категория «популярно» в «актуална политика» обществото вече е пречупено. Най-живата част от него все още някак си ще се съпротивлява срещу законодателното приемане на неща, които доскоро са били абсолютно немислими. Но като цяло обществото е вече пречупено. То вече е приело своето поражение.

Приети са закони, изменени (разрушени) са нормите на човешкото съществуване, след това тази тема неизбежно ще стигне и до училищата и детските градини, а това означава, че следващото поколение ще израсне без никакъв шанс да научи какво е нормално и какво не. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да ги наричаме гейове). Сега, Европа се опитва пред очите ни да легализира инцеста и детската евтаназия.

КАК ДА СЧУПИМ ТАЗИ ТЕХНОЛОГИЯ

Описания от Овертон Прозорец на възможностите се движи най-лесно в толерантно общество. В такова общество, което няма идеали и като следствие, няма ясно разбиране за добро и зло.

Вие искате да поговорите за това, че вашата майка е курва? Искате да напечатате по този повод статия в някое списание? Да изпеете песен. Да докажете в края на краищата, че да бъдеш курва това е нормално и даже необходимо? Ето това е описаната по-горе технология. Нейната основна опора е толерантността.

Не на табуто.
Няма нищо свято.

Няма сакрални понятия, чиито обсъждане е забранено, а заиграването с тях да се пресича на момента. Всичко това го няма. А какво има?

Има така наречената свобода на словото, превърната в свобода на обезчовечаването. Пред нас една след друга се разрушават рамките, ограждащи нашето общество от бездната на самоунищожението. Сега пътя натам е отворен.

Мислиш си че сам нищо не можеш да направиш?

За съжаление ти си съвършено прав, сам човек абсолютно нищо не може да направи.

Но лично ти си длъжен да останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И ако нещо не може да направи сам, ще го направят група хора обединени от обща идея.

Огледай се наоколо.

motivatori.net

Робство в Османската империя е имало до XX век – според западни източници

Veröffentlicht am von
1

.

Turkish_slavery-6Следващите редове са статия от английската версия на Уикипедия, писана от английски автори (виж тук). Текстът е енциклопедичен, но на равнище на научен исторически текст, с посочени над 40 източници, сред които исторически книги, пътеписи от последните няколко века, дневници на дипломати, дори исторически здравни изследвания и др. Няма български аналог на текста.
Пускаме го тук, за да се види, че докато у нас мнозина са готови да се бият, че не е имало турско робство, от английски и американски исторически източници има сведения за такова робство в Отоманската империя, част от която е и България до 1878 г. Последните сведения за търговия с роби са от американския посланик в Константинопол 1913-1916 г. (!) – виж в края на текста.

Понятието “турско робство” е използвано от нашите възрожденци не само в стиховете на Ботев и Вазов. Използва се и в статии и публицистични текстове, в исторически хроники.
И по онова време преди Освобождението у нас е имало хора, които са смятали, че няма турско робство. Имали сме права, собственост, били сме поданици на империята, в някои български градове е имало и привилегии.
Но чисто формално елементи на робство е имало в глухите провинции на България чак до Освобождението. Българи на висока служба в Цариград са извоювали някои права и автономии. Но ако не са били лудите глави възрожденци, които са смятали, че има робство, да вдигнат въстание и да ни забележи светът, може би България днес нямаше да бъде независима държава, а европейска провинция на Турция.

Оставяме на български историци да допълнят текста за робството, макар че не е в крак с времето и няма спонсори за такова историческо изследване.
Следва енциклопедичният текст, накрая допълнен с илюстрации и примери от e-vestnik:

—————–

Робството в Османската империя представлявало законна и важна част от икономиката и обществото (1), заробването на хора от бялата раса било забранено в началото на ХІХ в., но поробването на други раси било разрешено (2).

През 1609 г. в Константинопол (днешен Истанбул), административният и политически център на империята, около една пета от населението се състояло от роби. (3) Дори след поредицата от мерки в края на ХІХ в с цел да се забрани робството, практиката продължила безнаказано до началото на ХХ век.

До 1908 г. в Османската империя още се продавали робини.

Статия в “Ню Йорк Таймс” за случаи на търговия с роби в Истанбул от 1876 г.

(4) Сексуалното робство е централна част от османската робска система по време на цялата история на робската институция. (5) (6)

Представител на османската робска класа, наречен „кул” на турски, можел да достигне до високо обществено положение. Пазачите в харема и еничарите били сред най- известните служби, които един роб можел да заеме, но робите често били и на предна линия в османската политика. Болшинството от служителите в османската държавна администрация били купени роби, отраснали свободно, и имали неотменим принос за възхода на Османската империя от ХІV в. до ХІХ в. Много от тях сами владеели голям брой роби, въпреки че султанът бил най-големият робовладелец. (4) Като отглеждали и обучавали специално роби за управници в дворцови училища като Ендерун, османците създали държавници, познаващи тънкостите на управлението и фанатично предани на султана.

Съдържание:

1. Робството в ранната Османска империя
2. Османското робство в Централна и Източна Европа
3. Варварски набези за роби
4. Роби „зандж”
5. Славянките в харема на султана
6. Сексуално робство
7. Упадък и ограничаване на османското робство

Робството в ранната Османска империя

В средата на ХІV в. Мурад І изградил армия от роби, наречена „капъкулу”. Новата военна сила се основавала върху правото на султана над една пета от военната плячка, в нея според неговото тълкувание влизали и военнопленниците. Заловените роби приемали исляма и се обучавали да служат лично на султана. Системата „девширме” (кръвен данък – бел. пр. ) също може да се смята за форма на заробване, защото султаните имали абсолютната власт над тях (взетите насила момчета – бел. пр.). Въпреки това робът или „кулът” имал високо обществено положение в османското общество, той можел да се издигне до висш сановник или да стане част от военния елит и всички взети деца (но не и родителите им) получавали възнаграждение.
Търговията с роби се извършвала на специални пазари, наречени „есър” (пленник, тур. – б. пр.) или „йесър”, такива имало в повечето по-големи и по-малки градове. Твърди се, че султан Мехмед ІІ „Завоевателя” учредил първия османски робски пазар в Константинопол през 60-те години на ХІV в., най-вероятно на мястото на стария византийски пазар за роби. Според Никола дьо Николе (френски географ, автор на „Мореплаване край Турция” – б. пр.) имало роби от всички възрасти и от двата пола, били изложени голи, за да могат евентуалните купувачи да ги оглеждат. (7)

Османското робство в Централна и Източна Европа
При девширмето, „кръвен данък” или „събиране на деца”, малки християнски момчета от Балканите и Анадола били отвеждани от домовете и семействата им, покръствани в исляма и записвани в най-прочутата част от капъкулу, еничарите – специална военна класа в османската армия, която се оказва решаваща при османските нашествия в Европа. (8) Повечето военни командири в османската армия, везири на султана и де факто управници на империята, като Ибрахим паша Параглъ или Мехмед паша Соколович са набрани по такъв начин. (9) (10) До 1609 г. султанската армия капъкулу се увеличава до 100 000 души. (11)

Публикация за изследването на проф. Робърт Дейвис

Домашното робство не било толкова разпространено, колкото военното. (12) Въз основа на опис на имотите на представители на управляващата класа, воден в Одрин между 1545 г. и 1659 г., са събрани следните сведения: от 93 имота, само в 41 има роби. (13)
Общият брой на робите в имотите бил 140; 54 жени и 86 мъже. 134 от тях носели мюсюлмански имена, имената на петима не се споменавали, имало и една жена християнка. Явно част от тях работели в стопанствата. (14) В заключение управляващата класа, поради широката употреба на роби войници и високата си покупателна способност, несъмнено била единствената голяма група, която поддържала жив пазара на роби в Османската империя. (15)
Селското робство като явление било разпространено предимно в района на Кавказ и било пренесено в Анадола и Румелия след преселението на черкезите през 1864 г. (16) В имигрантската общност често възниквали конфликти и османската власт се намесвала понякога на страната на робите. (17)
Кримското ханство поддържало оживена търговия с роби с Османската империя и Средния Изток до началото на ХІХ в. При така наречената „степна жътва” кримските татари поробвали селяни славяни. Полско-литовското княжество и Русия страдали от серия татарски нашествия с цел плячкосване и залавяне на славяни като „есър”. (18 ) Териториите на югоизточната граница били в полувоенно състояние до ХVІІІ в. Смята се, че 75 % от кримското население се състояло от роби и освободени роби (19).

Варварски набези за роби
Стотици хиляди европейци били заловени от пирати варвари и продадени като роби в Северна Африка и Османската империя между ХVІ в. и ХІХ в. (20) (21) Набезите за роби били извършвани повече от араби и бербери, отколкото от османски турци. При все това в разгара на варварската търговия с роби през ХVІ и ХVІІ в. варварските държави били под Османска власт и се управлявали от османски паши. Освен това много роби, заловени от корсари варвари, били продадени на изток в османските територии преди, по време и след периода, в който варварските държави се намирали под османска власт. (нужда от източник)

Картина от швейцарския художник Ото Пилни, ок 1900 г изобразяваща пазар за жени в Крим

Роби „зандж”
Понеже имало ограничения за поробване на мюсюлмани и „народи, почитащи Светото писание” (евреи и християни), езическите територии в Африка били достъпен източник на роби. Известни като „зандж” (на езика банту (22)), тези роби били отвличани главно от района на Големите африкански езера, както и от Централна Африка (23). Зандж били заети в домакинството и служели в армията като войници-роби. Някои се издигали до високи постове, но като цяло били по-нискостоящи от европейските и кавказките роби (24) (25) Днес в модерна Турция продължават да живеят десетки хиляди афро-турци, потомци на робите зандж в Османската империя. Мустафа Олпак, който е афро-турчин, основава първата официално призната организация на афро-турците, Африканска общност за култура и взаимопомощ (Afrikalılar Kültür ve Dayanışma Derneği) в Айвалък. Олпак твърди, че само 2000 бивши африкански роби са оцелели и техните потомци живеят в съвременна Турция. (26)

Роби в султанския харем

Наложниците на османския султан се състояли основно от купени робини, преобладавали тези от християнски произход. Майката на султана, макар технически робиня, получавала облечената в изключителна власт титла „валиде султан”, която я издигала до ранг владетелка на империята (вж. Султанат на жените). Забележителен пример била Кьосем султан, дъщеря на гръцки християнски свещеник, която властвала в Османската империя през първите десетилетия на ХVІІ в. (27) Роксолана (известна още като Хюрем султан), друг забележителен пример, била любимата жена на Сюлейман Великолепни. (28)
Наложниците били охранявани от роби евнуси, които често идвали от езическа Африка. Евнусите били оглавявани от „кизлар ага” („ага на робините”). Ислямските закони забранявали скопяването на мъжете, но етиопските християни не страдали от подобни угризения. Поробвали и скопявали мъже от териториите на юг и ги продавали като евнуси на Високата порта. (29) (30) Коптската православна църква взимала дейно участие в търговията с роби евнуси. Коптските свещеници отрязвали пениса и тестисите на 8-годишни момчета при кастрацията. (31) После евнусите били продавани на Османската империя. Повечето османски евнуси били кастрирани от ръцете на коптите в манастира Абу Джерб в планината Гебел Етер. (31) Момчетата роби били залавяни около Големите езера и други райони в Судан като Дарфур и Кордофан, после продавани на клиенти в Египет. (23) (29) По време на операцията коптските свещеници приковавали с вериги момчетата върху маси и след като отрязвали половите им органи, завирали бамбукови катетри в областта на генеталиите и заравяли момчетата до шия в пясък. Оцелявали 10 процента. Получените в резултат на операцията евнуси носели голяма печалба за разлика от евнусите от други райони. (32) (33) (34)

Сексуално робство

Черкезки, сирийки и нубийки били трите основни народности, които се продавали като секс робини в Османската Империя. Черезките били описвани като светли, с бяла кожа и често били изпращани от черкезките първенци като дар на османците. Те били най-скъпи, стигали до 500 лира стерлинги и били най-търсени от турците. На второ място били сирийските момичета с тъмните си очи и коси и матовата си кожа, те идвали основно от крайбрежните райони на Анадола. Цената им можела да достигне до 30 лири стерлинги. Описвали ги „със стройни фигури като млади”. Нубийките били най-евтини и най-непопулярни, вървели по 20 лири стерлинги. (5) През ХVІІІ и ХІХ в. сексуалното робство било не само основна османска практика, но и се явявало важна част от държавното управление и възпроизводството на социалния елит. (6)

Unbenannt-1 Kopie

Момчетата, взети като кръвен данък, също можели да станат сексуални роби, макар че обикновено работели в бани (хамам) или кафенета. Ставали теляци, кючехчии и сакии (виночерпци), докато били млади и голобради. (35)

Упадък и ограничаване на робството в Османската империя

В резултата на европейската намеса през ХІХ в. Османската империя прави опит да ограничи търговията с роби, която се смятала за законна според османските закони още от основаването на империята. Една от важните кампании срещу робството в Османската империя и търговията с роби била проведена в Кавказ от руските власти. (36)
Били издадени поредица закони, които ограничавали първоначално поробването на бели хора, а след това и от други раси и религии. През 1830 г. султан Махмуд ІІ освободил с ферман всички бели роби. В тази категория влизали и черкезите, които имали обичаи да продават собствените си деца; поробените гърци, въстанали срещу империята през 1821 г. и други. През октомври 1854 г. с друг ферман се забранявала търговията с черкезки деца. През 1857 г. бил издаден ферман до пашата на Египет, а през 1858 г. и заповед до представителите на различни местни власти в Близкия Изток, както и на Балканите и в Кипър, с който се забранявала търговията с роби зандж, без обаче да постановява освобождаването на вече поробените.
Въпреки това робството и търговията с роби в Османската империя продължила с десетилетия, тъй като законовите текстове не били подкрепени с наказателна система. Чак през 1871 г. с постановление от 20 юли се въвеждало наказание от една година за участниците в търговията с роби.

Докладите на американския посланик в Турция Хенри Моргентау съобщават за търговия с роби през 1913-1916 г.

По-късно търговията с роби била изрично забранена чрез използването на хитри “вратички” в прилагането на шериата, понеже той позволявал заробването. Например, въз основа на новото прилагане на шериата, поробеният, не можел да бъде държан роб, ако е бил мюсюлмани преди залавянето си. Не можел да бъде залавян и без официално обявяване на война, а това се правело само от султана. Тъй като късните османски владетели искали да прекратят робството, те не разрешавали набези с цел залавяне на роби и така направили незаконно придобиването на нови роби, макар че вече поробените си останали такива (37) (38)
Османската империя и 16 други държави подписали споразумение по време на Брюкселската конференция за изкореняване на търговията с роби, макар че тайно робството продължило до началото на ХХ в. Разпоредба от османското министерство на вътрешните работи от октомври 1895 г. предупреждавало местните власти, че някои параходи отнемали от моряците зандж „тапиите им, че са свободни хора” и ги поробвали. Друго окръжно от същата година разкрива, че някои наскоро освободени роби зандж били арестувани по неоснователни обвинения, хвърлени в затвора и върнати насила на господарите си. Указание на османското министерство на вътрешните работи до валията на Басра през 1897 г. нареждало, че  на децата на освободените роби трябва да бъдат издавани отделни свидетелства за освобождаване, за да се избегне да не бъдат поробени и да бъдат разделени от родителите си.
Джордж Йънг, втори секретар на посолството на Великобритания в Константинопол, отбелязал в сборника си с османски закони, публикуван през 1905 г., че докато пишел книгата си, търговията с роби в Османската империя се практикувала само контрабандно. (39) Търговията с роби продължила до Първата световна война. Сър Хенри Моргентау, който служил като посланик на САЩ в Константинопол от 1913 до 1916 г., твърди в своята „История на посланик Моргентау”, че имало банди, които продавали бели роби по време на неговата служба. (40)

Превод: Анна Христова
——– ——–
1. Supply of Slaves

2. Ottomans against Italians and Portuguese about (white slavery).

3. Welcome to Encyclopædia Britannica’s Guide to Black History.

4. Eric Dursteler (2006). Venetians in Constantinople: Nation, Identity, and Coexistence in the Early Modern Mediterranean. JHU Press. p. 72. ISBN 978-0-8018-8324-8.

5. Wolf Von Schierbrand (March 28, 1886 (news was reported on March 4)). “Slaves sold to the Turk; How the vile traffic is still carried on in the East. Sights our correspondent saw for twenty dollars–in the house of a grand old Turk of a dealer.”. The New York Times. Retrieved 19 January 2011. Check date values in: |date= (help)

6. Madeline C. Zilfi Women and slavery in the late Ottoman Empire Cambridge University Press, 2010

7 . Fischer W. Alan (1978) The sale of slaves in the Ottoman Empire: Markets and state taxes on slave sales, some preliminary considerations. Bogazici Universitesi Dergisi, Beseri Bilimler – Humanities, vol. 6, pp. 150-151.

8. Janissary (виж тук)

9. Lewis. Race and Slavery in the Middle East (виж тук)

10. The Turks: History and Culture (виж тук)

11. In the Service of the State and Military Class (виж тук)

12. In the Service of the State and Military Class (виж тук)

13. In the Service of the State and Military Class (виж тук)

14. In the Service of the State and Military Class (виж тук)

15. In the Service of the State and Military Class (виж тук)

16. “Horrible Traffic in Circassian Women—Infanticide in Turkey,” New York Daily Times, August 6, 1856

17. Osmanlı İmparatorluğu’nda Kölelik at the Wayback Machine (archived February 21, 2006)

18. Soldier Khan (виж тук)

19. Historical survey > Slave societies (линк към “Енциклопедия Британика”)

20. When Europeans were slaves: Research suggests white slavery was much more common than previously believed (виж тук)

21. British Slaves on the Barbary Coast (виж тук)

22. Khalid, Abdallah (1977). The Liberation of Swahili from European Appropriation. East African Literature Bureau. p. 38. Retrieved 10 June 2014.

23. Tinker, Keith L. (2012). The African Diaspora to the Bahamas: The Story of the Migration of People of African Descent to the Bahamas. FriesenPress. p. 9. ISBN 1460205545.

24. Zilfi C. Madeline, Women and Slavery in the Late Ottoman Empire: The Design of Difference, Cambridge University Press, 2010, pp. 133, 139, 140, 196 etc.

25. Michael N.M., Kappler M. & Gavriel E. (eds.), Ottoman Cyprus, Otto Harrassowitz GmbH & Co., Wiesbaden, 2009, p. 168, 169.

26. “Afro-Turks meet to celebrate Obama inauguration”. Today’s Zaman. Todayszaman.com. 20 January 2009. Retrieved 22 January 2009.

27. See generally Jay Winik (2007), The Great Upheaval.

28. Ayşe Özakbaş, Hürrem Sultan, Tarih Dergisi, Sayı 36, 2000

29. Gwyn Campbell, The Structure of Slavery in Indian Ocean Africa and Asia, 1 edition, (Routledge: 2003), p.ix

30. See Winik, supra.

31. Henry G. Spooner (1919). The American Journal of Urology and Sexology, Volume 15. The Grafton Press. p. 522. Retrieved 2011-01-11.

32. Northwestern lancet, Volume 17. s.n. 1897. p. 467. Retrieved 2011-01-11.

33. John O. Hunwick, Eve Troutt Powell (2002). The African diaspora in the Mediterranean lands of Islam. Markus Wiener Publishers. p. 100. ISBN 1-55876-275-2. Retrieved 2011-01-11.

34. American Medical Association (1898). The Journal of the American Medical Association, Volume 30, Issues 1-13. American Medical Association. p. 176. Retrieved 2011-01-11.

35. Madeline C. Zilfi Women and slavery in the late Ottoman Empire Cambridge University Press, 2010 p74-75, 115, 186-188, 191-192

36. L.Kurtynova-d’Herlugnan, The Tsar’s Abolitionists, Leiden, Brill, 2010

37. “Slavery in the Ottoman Empire“.

38. See also the seminal writing on the subject by Egyptian Ottoman Ahmad Shafiq Pasha, who wrote the highly influential book “L’Esclavage au Point de vue Musulman.” (”Slavery from a Muslim Perspective”).

39. George Young, Corps de Droit Ottoman. Clarendon Press, Oxford, 1905. Vol. II, pp. 166-206.

40. Morgenthau Henry (1918) Ambassador Morgenthau’s Story, Garden City, N.Y, Doubleday, Page & Co., chapter 8. (виж тук)

————–
Допълнение

Сведенията на американския посланик в Константинопол (1913-1916 г.) за случаи на търговия с роби по това време се допълват от изследване на турски (кюрдски) журналист, според което след амренския геноцид около 200 000 арменски жени са насилствено ислямизирани и продадени като секс робини (виж тук). Дори след уж последната официалната забрана за търговия с роби през 1909 г., тя се е практикувала с арменски жени и деца.

Unbenannt-1 Kopie

Турският туристически сайт veryturkey.com описва търговията с роби в Истанбул и пазара за жени, наречен Avrat Pazari. Казва се, че много често роби са взимани като форма на данък от провинции на империята, а много роби са били карани насилствено да се откажат от християнството и да приемат исляма.
В текста се казва, че пазарът за роби в Истанбул е закрит през 1847 г., но продажби на роби на различни места в Истанбул са продължили дори до 1922 г.

…
Има множество източници на английски за робството, нямаме за цел да бъдем изчерпателни, всеки сам може да потърси.
…
В края на 19 век темата за робството е вълнувала някои европейски художници. Например показаните тук испански и швейцарски художници не могат да бъдат упрекнати, че са български възрожденци и са рисували с черни краски турското робство.

Картина от швейцарския художник Ото Пилни от 1910 г. изобразява търговци на жени, които показват стока на купувачи.Тази страница частично представлява превод на страницата “Slavery in the Ottoman Empire” в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и тази статия може да се разпространява под условията на “Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното“

e-vestnik.bg

Презрението на комуниста към човешкия талант

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Lubo-KanovНикой не може да изчисли колко потенциални личности на процъфтяваща България са били угробени от търнокопа на каскетлиите с червените ленти и съветските шмайзери

Д-р Любомир Канов

Забележителната черта на комунизма е неговата изключителна липса на въображение. Това идва от основоположниците му и, разбира се е основна черта на неговите последователи през всичките тези десетки години, които скоро ще станат един век на активна развала на човешкото общество. Говорено е и е казано ясно от поетите за естетическата грозота, която комунизмът олицетворява, за низкия му вкус, за неговата уродливост като физическо присъствие и като безобразие, когато се намесва в архитектурата, изкуството и културата на една цивилизация. Но по-малко е казано за липсата на въображение на комуниста и по-точно за неговата пълна неспособност да проумее и да си въобрази човека като потенциал или като ценност.

Нито един режим, следващ болшевишката система за организиране на обществото не можа да си представи какво представлява не само отделният човек, но и каква невероятна съзидателна сила са хората заедно и като индивиди, просто поради даденият им по природа инстинкт да създават и измислят неща, от които всички могат да се ползват и да живеят по-добре.

Теоретиците на марксизма

винаги се вторачват в средствата за производство, в машините, които пеят из небето синьо, благоговеят пред търнокопа и мистрията, но никога не могат да проумеят работата на ума и на човешката изобретателност, която променя завинаги света, който обитаваме към по-добро. Презрението на комуниста към човешкия талант и креативност се изразява в неговия светоглед, където се говори не за човеци, а за човешки маси, не за хора, а за членове, не за служители на хората, а за анонимни органи без лице или индивидуална отговорност. „Масите“ се разглеждат като механични неодушевени инструменти за постигане на социалистическа утопия, която обаче изключва личното благоденствие, лична собственост или просперитет на всеки, насилствено въдворен в нейното постигане, освен главните идеолози.

Теорията е проста и лесна за запомняне: хората са два вида: бедни и богати и бедните с търнокопите трябва да унищожат богатите, и да им вземат парите и средствата за производство. Защо един е беден, а друг богат – не подлежи на никакъв анализ, а умствената дейност и оригиналността са подозрителни и се наказват с понижение в скалата на обществените ценности. Народите се разглеждат от комунистическите лидери от типа на Ленин, Сталин, Мао, Кастро, Пол Пот, или източноевропейските сатрапи с изключително скотовъдско презрение, като група от безлични единици, които могат да бъдат пожертвани във всеки момент, така както се коси трева или както се секат дървета и летят някакви безполезни трески под брадвата на диктатурата. На никой от тези бездарни и зловещи масови убийци не може да му хрумне, че в тези, с такава безгрижна лекота простреляни черепи на образовани и талантливи хора в Катинската Гора от въоръженият с два пистолета палач Иван Блохин – персонален убиец-ударник, награждаван лично от главния марксист Йосиф Висарионович, те унищожават потенциалните стихове на някой Чеслав Милош, ненаписаната музика на потенциалния Шопен или неконструирания хеликоптер на Сикорски. Никой не може да изчисли колко потенциални фермери и земеделски стопани на процъфтяваща България са били угробени от търнокопа на каскетлиите с червените ленти и съветските шмайзери, по безчислените кални дерета и ровини, през дъждовните и страшни дни на октомври 1944.

Неизброими са жертвите на комуниста,

но още по-невъзможно за пресмятане е колко човешки талант и потенциал е закопан и затрит от него – от Колима до Потсдам и от Пхенян до Естония. Обаче нищо не трепва в тъпото му лице, няма сянка на съмнение и вина за нанесените щети, и каква непоправима вреда са нанесли върху собствените си народ, колко много такива като него са допринесли и продължават да допринасят за неговия упадък. Няма въображение комунистът, за да си представи не само колко хора е унищожил, но и колко от техните възможни талантливи наследници е затрил, и не им е позволил да се родят, колко открития, колко културни постижения, колко несъздадена красота е погубил. За него е безразличен индивидът, „масата“ е безкраен източник на възпроизводство, ресурс, който не бива да се жали, жените ще родят нови хора, когато предишните се изхабят или ги смели душегубката, докато машината, локомотивът, както е описан от Платонов, е одушевен и важен елемент, много повече от човека.

Средство за производство! По наше време москвичът беше достигнал като ценност средностатистическата стойност на един човек на средна възраст, но определено беше по-ценен от стария родител на село. Той, вече грохнал, биваше заставен да продаде каквото има на село, за да се купи с парите москвича и да се пресели в панелката при „децата“, където дялайки хурки с джобното ножче в кухнята постепенно стигаше до

деня, в който се обесваше

някоя ранна сутрин в коридора, някъде в блоковете на ж.к. Свобода…

Сега обаче си припомних нещо друго. Това е един разговор от преди много години с един истински убеден комунист. Той имаше златна коронка на един от предните си зъби и беше родом от село Дивотино. Аз тогава бях млад медик, а той беше високопоставен дипломат, допускам след Рабфак и изучаване и полагане изпит по Кратката История на КПСС от Й. Сталин. Известно време беше дипломатствал в Москва и изглежда беше пил там от самия извор дълбока обществена и социална мъдрост, защото, макар и с неизличим дивотински диалект след дългите години служба като дипломат, се опитваше да вразумява мен и неколцината приятели, които покрай гаджето на дъщеря му, имахме привилегията да сме слушатели на неговите прозрения. Онова просто нещо, което той беше разбрал и ни втълпяваше бе, че ние никога няма да можем да разберем „тези неща“, които се отнасят за същността на комунизма и за „величието“ на неговата теория. Най-важното бе, че тя не подлежи на обсъждане. Тези постулати бяха отвъд нашия разум, достъпни само за висши умове, които управляват държавата и процесите, но същевременно бяха аморфни и непознаваеми за индивидуалния човек, защото бяха разтворени в онова колективно цяло, което се нарича „Партията“. Ние впрочем бяхме от донякъде заблудените от ХХ и ХХII Конгрес на КПСС, бяхме вече чели „Един Ден на Иван Денисович“ и си мислехме, че може да се обсъжда комунизмът и неговото възможно очовечаване, и дори да се разсъждава гласно. Този дивотински комунист и дипломат обаче твърдо и без колебание отричаше даже и простата възможност да се мисли или да се обсъжда въпросът за ръководната роля на Партията от „масите“, каквито очевидно бяхме и ние в очите на такива като него. Запомних преди всичко неговата самодоволна убеденост в това, че всеки опит за самостоятелно мислене е в забранителната територия и че всеки, който си мисли, че Партията ще позволи своеволие, ще бъде поставен на мястото му по надлежен ред. Беше прав, разбира се. Той даже не го казваше заплашително, просто сладкодумно просвятваше със златното зъбче така, както един бръснар например би говорил за някой футболен мач. В цялата му посредственост и явна недообразованост нямаше дори сянка на морално съмнение или въображение за алтернативите на неговия „дивотински“ светоглед. И тука не искам да кажа нищо лошо за хората от Дивотино, а просто да обознача онази форма на

интелектуална неразвитост, която комунизмът така успешно култивираше

Ще приключа своят разказ с очаквания финал, а именно, че неговите деца, предполагам по съответния ред на привилегиите, учиха в най-елитните училища и получиха длъжности в най-високия разред, според тогавашната представа за успех. Дъщерята завърши архитектура, а това беше много желана специалност от децата на номенклатурата и получи синекурна длъжност в един от най-безгрижните институти в центъра на столицата. Ние, както си му е редът заминахме по разпределение из провинциите и впоследствие, съгласно възгледите си, попаднахме в политическия затвор. Синът пък на споменатия по-горе дипломат завърши съответните дипломатически школи в Съветския Съюз, а след десети ноември, макар и да не е ясно какви икономически знания е притежавал и защо именно той, извърши първата масова приватизация на собствеността преди Костовата. В момента този ценен кадър е, доколкото знам, банкер в Лондон и съпруг на друга дъщеря на виден комунист, известен с това, че е скачал с подковани обуща върху българския издател и писател Райко Алексиев, заедно с друг подобен комунист Крум Кюлявков, докато са го смазали до смърт, и който след няколко дни е починал в страшни мъки. Тази дъщеря на въпросния комунистически убиец в момента се подготвя да оглави Обединените Нации.

Наши и ваши

Veröffentlicht am von
Antworten

.

1909951_100817734628_7492460_nДнес си позволих да отправя питане на Фейсбук стената към може би най-честния човек в ДСБ, г-н Иван Иванов

Г-н Иванов, покрай приятелството Ви с баща ми, проф. д-р Димитър Краев (лека му пръст), имах убеждението, че сте честен и коректен човек.
Трябва ли да ревизирам мнението си?
Не Ви ли е гнус да работите в компанията на другаря Костов, особено след последния му гнусен номер по криминално присвояване на едни пари оставени на преференциална лихва в КТБ, за сметка на българския данъкоплатец?

ivan ivanov dsb

и то не за друго, а за да докажа тезата ми, че е имало, има… и Бог знае до кога ще има да трае ужасната практика, да делим престъпниците на наши и ваши.
Така да се каже, по вашите крещим до припадък, раздирайки ризи и показвайки юнашки гърди по площади…, а за наш’те мълчим, като бити задници или се мъчим чрез фантасмагории, да оневиним ‚нашия‘.
Коренът на тази нашенска си народопсихология се корени в латентния страх, да не ни отхвърлят от кликата. От социалната група, към която ни се иска да членуваме.
Да де, ама тя тази група май понамирисва, щом само на другите по сламките крещим, а за наш’та си греда, се правим на разсеяни или още по-абсурдно, някои се  инатят  на абсурдни небивалици, та стават още повече за резил.
Ще отида още по-нататък и ще спомена, че примиряването с престъпление, те прави съучастник.
Иначе всички приказки за реформи са бошлаф работа. Какво ще реформираме? Само опонентите ни, ли? А нашите ще го покриваме, на принципа „приятел в нужда се познава“.
Да ме извинявате, ама това не е приятелство, а съзаклятие…

В интерес на истината, единствено г-н Борисов от родните ни политици се обяви категорично за тотално връщане на взетите вече веднъж с измама пари.
Всички други мълчат и се спотайват, защото и в техните редици, са също част от тази пасмина.
Относно случаят с преференциалните пари от КТБ,  като за малоумни ще си позволя да го опиша с думите на Емил Хърсев:

Ако един депозит в една банка бъде прекратен и ако това прекратяване е настъпило след датата на нейното поставяне под специален надзор от БНБ, то нов договор със същия депозант просто не би могъл да бъде сключен. А не би могъл, защото договорите за депозит са една от банковите сделки, а на КТБ с поставянето й под специален надзор е било забранено да извършва всякакви сделки, включително и депозитни.

Затова, ако има такива договори, те просто са недействителни и това е лесно за доказване. Но тъй като още никой не е казал какво точно се е случило, то можем само да гадаем.

Ако става дума например за анекси към договори за някои депозити, то тогава имаме две различни правоотношения.

Едното си е депозитната сделка между банката и депозанта, а второто не възниква по силата на някакъв договор, а по закон. А

законът ясно е

казал, че някои

депозити са

гарантирани,

други не,

както е казал и на кои условия трябва да отговарят защитените и незащитените влогове. Така още към датата, към която се сключва договор между банката и депозанта, е напълно ясно – ако депозитът отговаря на записаното в закона, той е гарантиран, ако не отговаря – не е. И никакви анекси не го правят такъв.

Така че, който каквото и да прави с анекси, особено след датата на поставяне на банката под особен надзор, няма как да превърне един депозит от негарантиран в гарантиран. Никой друг не може да ангажира отговорността на държавата по депозитите – нито квестор, нито синдик. Това към кого е отговорна държавата, го прави само законодателят. Записва го в закона за гарантиране на влоговете. И всичко останало – каквито и да са решения, от когото и да са взети, никой не може да превърне депозит в някакъв друг, ако той не е бил такъв още при самото му договаряне. Още по-малко това може да направи заинтересованата страна – вложителят. Каквито и действия да е извършвал той – да е писал писма, обяснения, искания, да е давал обещания, че видите ли, той бил вложител и след 26 юни бил направил някакво изявление, че се отказва от едно или друго условие по договора си, нито едно от тези действия

не може постфактум да ангажира отговорността на държавата

Иначе би било много лесно – всеки от нас може да си превръща негарантирани депозити в гарантирани и обратно, когато си поиска. Това, за радост, е невъзможно.

Образно казано, в момента на раждането на котката ние виждаме дали тя е черна, или бяла. Оттам нататък с каквито и спрейове да я пръскаме, който и да я пръска, тя не става друга. Разбира се, възможно е някое служебно лице например, когато е правило списък на гарантираните влогове в КТБ, да е включило в него и незащитени такива. Това може да е станало случайно, може да е грешка, а може дори да е нарочно, може дори да става дума за документно престъпление. Това обаче пак не променя нещата с гаранцията на депозитите. Ако на мен например ми възложат да направя списък на котките и аз включа 1000 кучета в него, това само означава, че списъкът е частично верен и частично – не е верен. Но в самия списък кучетата не са станали котки, т.е. негарантираните депозити са си останали такива независимо от това, че са се появили в списъка.

.

Колкото до самия Иван Костов, за него ще цитирам друг автор:

Костов приключи като дребен мошеник. При цялата му мегаломания, костовистки патос (за който имам принос), шпаргалки за големия държавник и прочие митологии, които още карат някои сини бабички да преодоляват остеопорозата по свръхестествен начин – та при цялото му собствено и чуждо прехласване да вземе да свърши като джебчия, който бърка по чантите на пътниците и когото контрольорът е изкарал на спирката, за да го поеме кварталния – има голяма справедливост в това. Ето защо ми е радостно. Не злорадствам, а се радвам, че истината за този политически мошеник цъфна в пълнота и без условия. Първо, че си е турил кинтите и онези на партията му ДСБ в „банката на политическата мафия“ – както я наричат още костовистите и второ, че се е полакомил да спаси сто и пеесе хиляди лева с измама, при положение че е мултимилионер. Не знам дали разбира какво точно му се случи, защото не е толкова интелигентен, което личи от отговорите му, но това е жалък финал на публичната му кариера. Добре е в НБУ да му отворят една лаборатория за изследване на срама…

Ivan Kostov io Elena

 Та така с деленето на ‚ваши‘ и ‚наши‘.

Секретни документи проговарят – Русия разкъсва българска плът, иска да сме безропотно племе

Veröffentlicht am von
1

.

karti_bg_1421919833
Десетилетия наред умишлено и целенасочено историци крият и фалшифицират антибългарската политика на руския империализъм

.
Георги Георгиев

През последните десетилетия умишлено и целенасочено българската история бе подменяна и фалшифицирана, а националният ни дух и самочуствие бяха принизени до създаване на усещането, че сме безропотно племе, от което нищо не зависи. Много от фактите и документите все още остават в тайна, а онези от тях, които са достъпни умишлено се игнорират, оказва се натиск върху медии, и върху научната ни общност в опит да не се каже истината.

Но истината рано или късно винаги излиза наяве.

Колкото повече е потискана – толкова по-силно ще избухнат последиците от нея.

Помнете ми думата!

Десетилетия наред умишлено и целенасочено бяха принизявани и ролята на българското Възраждане, и борбата за църковна независимост, а дейността на революционните ни водачи бе представяна в един напълно наивен и унизителен за националното ни достойнство план. Априлското въстание е онзи ключов момент, който провокира цивилизована Европа да подкрепи българската национална кауза и дава повод на Великите сили да свикат Цариградската мирна конференция, на която да се реши Българският въпрос и да се уреди територията на новата държава. Как и защо се стига до провала на тази конференция, кой и защо предварително разкъсва българските земи и залага основите на Берлинския договор ще разберете от представените по-долу секретни договори (публикуват се за първи път и документално преобръщат умишлено деформираните ни исторически представи) между две империи, които властват в Централна и Източна Еврапа – Руската и Австро-унгарската Те обричат на провал българската национална кауза.

През първата половина на 19-и век българският народ достига до онази степен на обществено развитие, което му позволява да вземе съдбата си в собствени ръце. Османската империя, векове наред е разчитала на териториално разширение и финансиране чрез спахийство, но още през 18-и век този икономически модел е обречен на провал и вече не работи. Империята е обхваната от беззаконие, анархия, кърджалийство. Смаляваща се, изостанала, обречена…

Великите сили успешно се възползват от упадъка на Османската империя и започват да късат парчета от нея – Англия и Франция – по средиземноморието, Австро-Унгария на Балканите, Русия на север от Черно море. Възникват нови независими или васални държави…

В това несигурно, размирно време започва чудото на Българското Възраждане.

В българите започва процес на национално осъзнаване, в основата на което стои „Историята” на Паисий. Още през 1813 г. в Шумен се чества за първи път в света празникът на българската писменост и светите братя Кирил и Методий.

Българинът започва сам да строи читалища, църкви, манастири, училища, гимназии, часовникови кули, мостове. Започва да развива манифактура, да търгува, появяват се и първите фабрики в Сливен и Габрово.

Главен интендант на османската армия става не кой да е, а правнукът на Софроний Врачански – Алеко Богориди – единственият християнин в чийто дом на крака идва да гостува султан в петстотингодишната история на империята.

През 60-те и 70-те години на 19 век. в много градове и села българите строят къщи на два-три ката и се множи, докато не стават най-многобройният етнос на Балканския полуостров.

Погледнете къщите от онова време в Стария Пловдив, Русе, Свищов, Шумен, Габрово, Велико Търново, Трявна, Враца, Сливен, Котел, Калофер, Мелник, Копривщица…

Самият Цариград се превръща в средище за църковните ни и културни деятели.

И това го правим сами, без държавна подкрепа, дори често въпреки съпротивата на османските власти. Но го правим!

(Самият Достоевски описва почудата и завистта на руските офицери, когато навлизат в българските земи и виждат богатството на българите, къщите и църквите им: „…вдруг мы увидели прелестные болгарские домики, кругом них садики, цветы, плоды, скот, обработанную землю, родящую чуть не сторицею, и, в довершение всего, по три православных церкви на одну мечеть,— это за веру-то угнетенных! «Да как они смеют!» — загорелось мгновенно в обиженных сердцах иных освободителей, и кровь обиды залила их щеки. «И к тому же мы их спасать пришли, стало быть, они бы должны почти на коленках встречать. Но они не стоят на коленках, они косятся, даже как будто и не рады нам! Это нам-то! Хлеб-соль выносят, это правда, но косятся, косятся!..» от „САМЫЙ ЛАКЕЙСКИЙ СЛУЧАЙ, КАКОЙ ТОЛЬКО МОЖЕТ БЫТ” http://rvb.ru/dostoevski/01text/vol14/01journal_77…

В същия момент имперската политика на Русия е насочена към завладяване на нови територии и осигуряване на излаз към Южните морета. Една от основните пречки на нейните имперски амбици се оказва възродената българска нация.

При всяка от поредните си войни с Османската империя Русия завлича хиляди българи за да ги направи крепостни за своите дворяни и помешчици. Процесът е описан от Георги Раковски в брошурата му „Руската убийствена политика за българите” издадена през 1861 г. Нещо повече – използвайки временното си преимущество, Русия изисква от султана да издаде ферман, който позволява българите да бъдат изселвани от родните си места и заселвани в „омразните руски пустини”, както сам Раковски пише. Тук ние можем да видим истинските цели на руския империализъм и да усетим отношението към българите като към един добитък, който може безнаказано и безплатно да експрлоатира. Тогава за първи път в началото на 60-те години на 19-и век руският империализъм разбира, че вече пред него не стои безропотно и безродно стадо, а народ с ясно осъзната идентичност и национална кауза, която само за няколко години ще се превърне в основна пречка за доминация на Руската империя на Балканите и Проливите. В същата 1861 г. година Русия оказва натиск над Сърбия да разтури Първа българска легия на Раковски, както и да бъде иззета и унищожена брошурата на Раковски, както в Сърбия, така и във Влашко.

Паралелно с този процес се развива и българската църква. Още през 1860 г. българите правят опит да отвоюват независима Българска екзархия, но срещат упорита съпротива от руския консул в Цариград княз Лобанов, както и от гръцката църква и по настояване на княз Лобанов нашите владици са заточени в Диарбекир през 1861 г.

Отново Русия усеща наличието на един народ, който търси своето място под слънцето, има сили, воля и решителност да извоюва национална независимост и руската дипломация започва своята коварна и двулична политика по разединение и подкупване на наши деятели и саботиране на българската национална кауза, както отвътре, така и чрез действията на своята дипломация на международната арена.

През 1870 г. със султански ферман е обявена независимата Българска екзархия с огромна територия от над 220 000 кв. км. Чрез този акт султанът цели да успокои нашите църковни деятели и българското население, но най-вече – да създаде един предпазен буфер за империята си, който по един или друг начин да държи руския империализъм надалеч.

В отговор и в отчаян опит да спре единението на българската нация руската дипломация в лицето на руския консул в Цариград – Граф Игнатиев оказва силен натиск върху османските власти и по искане на Граф Игнатиев нашите владици отново са заточени през 1872 г. Невиждано за Цариград шествие от над 3000 българи се вдига, за да изиска освобождаването на владиците ни и властите бързо отстъпват, владиците ни са върнати от заточение. Тогава руската и гръцката църква обявяват схизма против Българската църква, която продължава чак до 1945 г.

Неоспорим факт е, че руската дипломация не успява да вкара в редиците на нашето революционно национално-освободително движение свои агенти. Поне досега няма изнесени никакви документи, които да разобличат който и да било от ръководството на БРЦК. Всички наши революционери са възприели политиката и стратегията на Георги Раковски за постигане на национално освобождение само чрез собствени средства. Точно това е имал предвид и Васил Левски с прословутите си думи „Който ни освободи, той ще да ни и пороби.”

Самото Априлско въстание заварва руската дипломация неподготвена за бързото развитие на последвалите събития. Насилията и зверствата над българското население надигат вълна от протести и недоволство в Европа. Цяла Европа се надига в защита на българската национална кауза, възмутена от насилието и безчинствата срещу българското население след въстанието. След спешни дипломатически совалки Великите сили се споразумяват за постигане на решение на Източния въпрос чрез конференция в Цариград.

В същия момент…

Веднага след Априлското въстание руската дипломация се задейства и пуска коварните си ходове. На 8 юли 1876 г. Русия сключва с Австро-Унгария секретното Райхщадско споразумение. С него двете империи си разделят сверите на влияние на Балканския полуостров и предопределят съдбата на България и до днес, като приемат текст, който изключва създаването на голяма държава. Русия поема ангажимента да не възпрепятсва Австро-Унгария при окупация на Хърватия, Босна и Херцеговина, а Австро-Унгария – да не пречи на Русия при инвазия на Балканите. Истинската трагедия за българската национална кауза се случва само половин година след това. По време на преговорите на Цариградската конференция, зад гърба на другите държави в Будапеща Русия тайно финализира с Австро-Унгария приетите договорености в Райхщадското споразумение и сключва с Австро-Унгария секретната Будапещенска конвенция.

Окончателният вариант за територия на бълагрскат държава, приет от Великите сили на Цариградската конференция http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F#mediaviewer/File:Constantinople_conference.png

е много близък до границите на Българската екзархия според султанския ферман от 1870 г.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%BA%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F#mediaviewer/File:Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg ).

Приетият и съгласуван от всички Велики сили окончателен вариант за територия на България обединява почти всички българи на Балканския полуостров в единна територия по най-естествения признак – преобладаващо българско население. Приетият вариант е по предложение на английския консул като територията ни е разделена вертикално на две отделни български държави, като с това британската дипломация цели да намали риска от силно руско влияние в Източна България, където православното население е по-малък процент в сравнение със Западна България, като по този начин ще намали и вероятността за руска експанзия към проливите през тази територия.

Само че в същия момент в допълнителната секретна конвенция Русия се споразумява с Австро-Унгария да не се допусне образуване на голяма и сплотена държава. На 15 януари 1877 г. тя е подписана от двете империи, докато Цариградската конференция тече.

В чл.1 (СТАТЬЯ I на стр. 154 от сборника със секретни договори на Русия, публикуван долу) двете империи се договарят за анексирането съответно на Босна и Херцеговина от Австр-Унгария и Бесарабия от Русия. Впоследствие заради анексирането на Бесарабия Русия ще компенсира Румъния с българската Северна Добруджа. Първото парче българска плът е откъснато.

В чл.2 (СТАТЬЯ II, стр. 154) империите се договарят за взаимна дипломатическа поддръжка и отстояване на договореното при евентуално колективно обсъждане от Великите сили (което се и случва при изготвянето на Берлинския договор).

В чл.3 (СТАТЬЯ III, стр. 155) империите приемат текст, който категорично „изключва създаването на голяма и сплотена държава”.

В чл.4 (СТАТЬЯ IV, стр. 155) се задължават да пазят в тайна постигнатите договорености.

Този 15 януари 1877 г. можем да считаме за една от най-черните дати в историята ни. Веднага руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен за постигнатото съглашение и той започва да работи по саботиране на постигнатите договорености на Цариградската конференция. Граф Игнатиев спешно се среща с представителите на Османската империя и успява да ги убеди да откажат подписването на постигнатото съгласие, като поема мъгляви обещания за ненамеса, както и руска дипломатическа подкрепа за евентуалното оставане на голяма част от Балканите в пределите на Османската империя. След два дни успява да убеди османските власти да се откажат от договореностите и на 18 януари Митхад паша обявява, че Османската империя отказва да подпише постигнатото споразумение за територия на България.

Руското обещание е спазено и както всички знаем това се случва – цяла Македония, както и Беломорска Тракия впоследствие умишлено са оставени в пределите на Османската империя. По силата на чл.10 от Фермана за независима Българска екзархия от 1870 г. в Македония гръцката църква, под контрола на османските власти провежда плебисцит. Резултатите са потресаващи за гръцката църква и тотално объркват плановете на Русия. С мнозинство над 2/3 почти цяла Македония се присъединява към Българската екзархия, което ще доведе и до нов тласък и подем на патриотчните сили

за осъществяване на българската национална кауза

В резултата на тайните договори между Руската и Австро-Унгарската империи българските земи ще бъдат разпарчетосани с Берлинския договор, като Северна Добруджа е предадена на Румъния, големи български територии в Западна България – Пиротско и Нишко ще бъдат подарени на Сърбия, където местното население ще бъде подложено на насилствена асимилация, терор и убийства, Македония и Беломорска Тракия ще бъдат оставени в пределите на Османската империя, ще бъде създадена една изкуствена, васална държавичка Източна Румелия, която ще просъществува само седем години и малкото княжество България – под временно руско управление, с 50 000 руски окупационен корпус, който според чл. 8 от Временния (прелиминарный) Сан-Стефански договор и аналогичния текст в чл. 22 на Берлинския договор се издържа изцяло за сметка на местното население, княжество, което ще бъде многократно саботирано от руската агентура с преврати и метежи, целящи присъединяване като губерния към Руската Империя.

Тази несправедливост скоро ще бъде частично поправена и ще доведе до онзи велик момент, в който малка, разкъсана България ще се опълчи на Великите сили, ще провъзгласи Съединението си и ще принуди Русия – единствената държава, която се противопоставя на Съединението да скъса дипломатически отношения с България за цели 10 години.

Руският империализъм няма да прекрати антибългарската си политика и след това. Ще проследя и усилията на руската дипломация по саботиране на Съединението, организиране на преврати, въоръжаване на шайки, убийства на български политици.

Предстои да публикувам секретните дипломатически грами на руските консулства в София, Пловдив, Букурещ и Цариград за да видят българите и да усетят цялата подлост, коварство и двуличие на антибългарската политика на Русия. Тепърва предстои да ви запозная и с български и руски документи относно руската експанзия на Балканите през 1916-1917 г, както и с целите, и начините, по които руският империализъм обяви съществуването на „македонска” нация и я наложи с насилия и убийства над стотици хиляди българи.

Впрочем България ще продължи да плаща издръжката на „руския окупационен корпус” до 1902 г., за да продължи да плаща и през 1909 г. ново задължение – този път защото Русия е единствената държава, която възразява срещу обявяване на Независимостта ни през 1908 г. и под предтекст, че нарушаваме Берлинския договор България е принудена да подпише Руско-Български протокол през април 1909 г. , с който се задължаваме да изплащаме колосалната за времето сума от 82 милиона златни франка за 75 г.

България ще изплаща и тази сума до 1916 г., когато отново руските орди нахлуват в Добруджа, а 43 000 руснаци от окупационен корпус ни напада и в гръб – през Македония.

За да се стигне до великата дата 3 март 1918 г. , когато победителят България ще принуди Русия да подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор, откъснал от лапите на империята Финландия, Полша, Украйна, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Бесарабия, Грузия и Армения.

Днес ние нямаме право да бъдем наивни и лековерни. Ние сме длъжни да познаваме нашата история, да се гордеем с нея и да търсим истината.

Защото само истината ще ни направи свободни! И независими!

Да не забравяме завета на Левски – „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”

Да не забравяме и думите на Христо Ботев, написани в бр. 13 на вестник „Знаме” 1875 г. – „Русия, тая мнима защитница на славянството – днес употреблява всички сили и средства за да истрие от лицето на земята българските колонии.”

Да не забравяме подвига на Стамболов! Както и кой и защо го уби!

Нещо повече – днес ние трябва да проявяваме пълна нетърпимост към всички опити нашата история да бъде подменяна, фалшифицирана и като истински българи трябва да браним родния интерес и националното си достойнство!

И трябва да сторим така, щото всички онези псевдоисторици, псевдопрофесори, псевдобългари, обслужващи идеологемата на руския империализъм , всички онези „фили”, на които им излиза пяна на устата, когато българинът започне да защитава националния си интерес и достойнство да бъдат третирани както подобава, а именно – като хлебарки и национални предатели!

А оправим ли се с хлебарките, кърлежите лесно ще ги откачим и спрем да смучат силите на нацията…

http://www.faktor.bg/uploads/docs/Rtsiya_Dogovor1.pdf

http://www.faktor.bg/uploads/docs/Rtsiya_Dogovor2.pdf

фактор.бг

Мъдростта на вековете

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Unbenannt-1Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е живота.

Добрите думи са отрова; горчивите – цяр.

Обмисли вярно и възможно ли е това, което обещаваш, защото обещанието е дълг.

Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.

Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.

Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.

Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека. Да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият – към другите.

Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.

В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес – за да смаят другите.

В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.

В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.

Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват – това е скромност. Да ги разкриеш пред приятели – това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички – горделивост.

Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три.

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.

Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.

Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.

Не убивай комар с меч.

Покоят е благоденствие.

Проклятие е да живееш в интересни времена.

Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.

Срамно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.

Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.

Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.

Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.

Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.

Не се безпокой от това, че хората не те познават, обезпокоително е, ако ти не познаваш хората.

Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.

Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да каже.

Във всички неща успехът зависи от предварителната подготовка – без нея неуспехът е сигурен.

Които знаят истината, не са равни на ония, които я обичат, а тия, които я обичат, не са равни на ония, които и се радват.

Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там.

wisegeek.com, theatlantic.com

Издъхва Странджата – най-истинският хъш на България

Veröffentlicht am von
Antworten

.
Ivan_Strandzhata_IMARO_RatevoНа 25 март преди 139 години в Браила издъхва една от най-митичните и обаятелни фигури в българската история и литeратура – Странджата.

Вазовият хъш от „Немили недраги” в действителност от плът и кръв е патриотът-родолюбец и борец за освобождението на България Никола Тодоров Странджата. Никой в България днес не се пита дали той е реална историческа фигура, защото образът му отдавна е част от националната идентичност.

Никола или Нено Странджата е роден в Търново през 1834 г. Кръстник му е Кръстю Момчев – член на мезлиша и градската търновска община. От малък се изявява като смел, пъргав и ловък. Градската легенда разказва, че един ден бащата на Нено купува дърва, натоварени на волска кола от един турчин. Когато почват да ги разговарват, 10- годишното момче извиква “ Мога да прескоча колата натоварена с дърва.” “ Ако можеш, дървата с колата и воловете, ще ви ги дам безплатно”, казал турчинът с насмешка. Нено се отдалечава десетина крачки от колата, запретва си късите панталонки, втурва се и със силен скок прескача колата. Нено се потупва по гърдите и се обръща към турчина с думите: “Беним странджа”( aз съм юнак).От тогава му остава името Странджа. Турчинът верен на думите си, трябва да остави колата и воловете и почва да плаче. Бащата на Нено го успокоява, като му казва да остави само дървата и да си вземе колата и воловете.

Неможейки да понася робството, вече порасналият Никола напуска Търново и става революционер. С материалната подкрепа на Добродетелната дружина през 1867 г. в България навлизат две чети, за да установят настроенията и готовността на българското население за въстание – четата на Панайот Хитов, през април-август и четата на Филип Тотю – през май-август, а Никола Странджата вее знамето на войводата.Връщайки се от България в Румъния, той отваря кръчма-кафене в Браила. Много хъшове намират подслон и храна при него. Самият Вазов прекарва 2-3 месеца в кръчмата на Странджата. Впечатлен от своя благодетел, той го описва в своите произведения като най-уважавания хъш. Вторият знаменосец на Ботевата чета Димитър Стефанов Казака също посещавал кръчмата на Странджата – човекът, приел нерадостния живот на хъш. Издъхва от туберкулоза в Браила в ръцете на Вазов (Бръчков) с мечтата да дойде в България и да умре за нея. Деня, в който издъхва страстния родолюбец, камбаните на Браила бият за Благовещение, 25 март.

139 години по-късно днес също е Благовец. Да почетем в сърцата си паметта на Странджата, който вечно ще остане част от Свободата ни.

faktor.bg

В близко бъдеще само малцина ще имат работа и ще могат да печелят пари

Veröffentlicht am von
Antworten

.

technologieЖивеем във време, когато един нов продукт може да бъде продаден на стотици милиони хора, без необходимостта от голям брой работници, които да го правят и разпространяват (а понякога за тези цели не са нужни и работници).

В разцвета си през 1988 г. култовата американска фирма – производител на фотографски продукти Kodak има 145 000 служители. През 2012 г. Kodak подава заявление за банкрут. През същата година, в най-новата фотографска фирма Instagram се трудят 13 служители, които обслужват 30 милиона клиенти.

Съотношението между производители и клиенти продължава да намалява. Миналата година, когато Facebook купи приложението за съобщения WhatsApp за $ 19 милиарда, във WhatsApp работят 55 души, които обслужват 450 милиона клиенти.

Наскоро живеещият в Tucson американец изобрети апарат, която може да намира във въздуха частици от някои елементи. Той вече е продал стотици от тези устройства през интернет на клиенти по целия свят. Апаратите прави в гаража си, използвайки 3D принтер. Засега неговата дейност зависи само от един човек – самият той.

Новите технологии не само изместват човешкия труд, но и знания. Комбинацията от модерни сензори, разпознаване на глас, изкуствен интелект, „големите данни“, интелектуален анализ на текст и алгоритми за разпознаване на образи, пораждат интелигентни роботи, способни бързо да се научат на човешки действия и дори да се учат един от друг.

Ако смятате, че вашата кариера нищо не я заплашва, защото сте „професионалист“ – помислете отново.

Два сектора на икономиката, събрали най-голям брой специалисти – здравеопазване и образование – сега са под нарастващ натиск да намалят разходите. А машини- експерти са готови да заемат мястото на хората.

Скоро светът ще бъде засипан с вълна от медицински приложения, с които ще бъде възможно да се измери всичко: от холестерол до кръвно налягане, а заедно с тях идват и диагностични програми, декриптиращи данните и съветващи какво да се прави с тях.

През следващите години  софтуерни приложения ще изпълняват много от нещата, които днес правят лекари, медицински сестри и техници (например, ултразвук, компютърна томография и електрокардиограма).

Междувременно отпада необходимостта от многото учители и университетски преподаватели, които ще бъдат заменени от онлайн курсове и интерактивни онлайн уроци. Как ще завърши всичко това?

Представете си една малка кутийка – нека я наречем „iVsichko“ – която е в състояние да произвежда всичко, което бихме желали да видим, като модерна лампа на Аладин.

Просто трябва да кажете на устройството това, което ви трябва, и – готово – желаният обект е в краката ви.

Oсвен това „iVsichko“ изпълнява всичко, което човек иска. Той може да направи масаж, да донесе чехлите, да мие, да пере и да простира. „IVsichko ще бъде най-доброто устройство, изобретявано някога. Единственият проблем е, че никой няма да го купи, защото никой няма да има начин да прави пари,  тъй като „iVsichko“ ще върши всякаква човешка работа.

Това, разбира се, е просто една фантазия, но когато все по-малко хора могат да изпълняват все повече и повече задачи, печалбата получава само един стесняващ се кръг мениджъри и собственици-инвеститори.

Когато Facebook купи WhatsApp, един от младите основатели на последната, главният изпълнителен директор Ян Kum, има 45% от компанията, чиято продажба му носи 6,8 млрд долара. Съоснователят Б. Актън получи 3 милиарда долара за своите 20% дял. Според съобщенията всеки един от дългогодишните работници и служители в WhatsApp са имали 1 на сто от акциите на компанията, което им е донесло по 160 млн. долара.

А когато машините заменят човека, всичко, което ще остане за повечето от нас – е да правим единственото нещо, което не могат технологиите – да оказват човешко внимание и да се грижат за другите хора. Но за такава човешка работа няма да се плаща много.

Това означава, че повечето хора ще имат все по-малко пари, за да купуват стоки и услуги от ослепителната гама нови технологии, защото същите тези технологии ще изместят хората от техните работни места и ще доведат до намаляване на заплатите.

Имаме нужда от нов икономически модел. През ХХ век доминираше икономическия модел на базата на масово производство, извършвано от голям брой хора, за масово потребление.

Работниците са потребители; потребителите са работници. Заплатите се повишаваха и хората имаха повече пари, за да купуват това, което те произвеждат те и други хора – например камерите на Kodak. В резултат на това се появяват повече работни места и растат заплатите.

Сега този виртуоз цикъл се разпада на парчета. Бъдещетo, носещо със себе си почти неограничено производство, реализирани от една малка група хора, за продажба на всеки, който може да си позволи да купи този продукт – това е рецепта за икономически и социален крах.

Но основният проблем на бъдещето няма да бъде броят на работните места. Проблемът ще бъде – и вече е – в разпределението на доходите и богатството.

Какво да се прави?

Днес политиците се опитват да избягват думата „преразпределение“. Но икономиката, към която толкова сме се забързали – когато все повече и повече продукти се създават от все по-малко хора, които получава почти всички печалби, а останалите не разполагат с достатъчно покупателна способност – не е в състояние да функционира.

Може би единственият начин да се застави икономиката на бъдещето да работи, ще бъде преразпределение на доход и богатство от богатите собственици на революционните технологии към другите хора.

За автора. Робърт Райх е американски политически икономист, преподавател, писател и политически коментатор. Той сътрудничи с три президентски администрации – при президентите Джералд Форд, Джими Картър и Бил Клинтън..

nepoznato.energetika-bg.com

Думи на Атанас Буров, които днес звучат стряскащо актуално

Veröffentlicht am von
Antworten

.

буров1. „Ако имате 8 часа работното време – работете 11 часа. Това е вашият дялов капитал в живота. А ако работите 15 часа, ще забогатеете. Един час на денонощието мисъл за бъдещето ще сте по-предвидливи. Без работа няма просперитет, няма богатство, няма слава и пари. Това е всичко!
Баща ми работеше по 18 часа на денонощието и ни остави двайсетина милиона лева капитал.“

2. „Отвръщайте с добро на човека, който е до тебе и ти помага в твоите занимания. Ако ти му помогнеш днес на непознатия, той ще ти помогне утре.
Не бъдете злопаметни – забравяйте обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави.“

3. „Никога, никога не се радвайте много на хубавите неща. Винаги си казвайте: „Има и бедни, има и страдащи хора – да помислим за тях. И да им дадем един залък повече“. И помнете, че за богатия е по-лесно да е щедър, а за съвестния да е по-милостив.
А власт, която незаконно отнема собственост, мисли само за себе си и урежда своите хора, е предварително закопана, порочна и престъпна власт. Тя ще умре, ще загине.“

Личен архив, чернова, 1940-47 г. /Най-вероятно съвети към своите деца Стефан и Недялка – бел. на ред./

4. „Какво има да стане със собствеността като институт подир столетия, аз не зная и не искам да бъда пророк върху социални възможности, които днес не мога да предвидя. Онова обаче, което зная и което твърдя със всичката сила на моето убеждение, то е, че този институт е изиграл в развитието на човешкия живот най-крупната роля, каквато въобще един институт може да изиграе…Този институт е възбудил човешката енергия към максимално напрежение и …всъщност е гарантирал развитието на човечеството.“

5. „Капиталът, дори банков, не е нито спекулативен, нито производителен, нито кожодерски. Той е капитал, то е едно средство за производство. И същият този капитал, който в даден момент може да действува като спекулативен капитал, утре, ако има добри условия, ще се обърне в продуктивен капитал. Къде е резервоарът на този капитал, тъй да се каже? Това са спестяванията, които по-специално се намират в банките.“

6. „По отношение на вътрешния и външния капитал…Чуждият капиталист няма да дойде сам да направи фабрика, той няма да дойде сам да раздава кредит. Той ще търси известна българска група, солидна, с която ще влезе в известни отношения, в сътрудничеството на която ще повери свойте средства, която ще трябва да го гарантира във всяко отношение…Ако обаче българският капиталист стои в затвора, ако българското дружество е изложено да плаща 100% от своите печалби, ако цялата тази отровна атмосфера пълни парламента, пълни събранията, пълни редакциите на вестниците, ако ние се задушаваме в едно чувство на омраза и завист….кажете ми, за бога, кой разумен чужденец ще дойде спокойно в тая подивяла страна да хвърля своите милиони.“

Личен архив, чернова, 1922 г.

7. „Ние смятаме, че от чисто буржоазна точка, работничеството трябва да бъде протежирано, не защото искаме да демагогствуваме, а защото едно производство засилено изисква като предварително условие едно работничество обезпечено материално, повдигнато културно, което да чувствува интереса, който има самото то, да запази и засили производството.”
Из реч, произнесена на 29 юни 1919 г.“

8. „Нейната историческа мисия е била да скъса веригите, които са сковавали не само свободната човешка мисъл, но и свободния човешки труд…Буржоазията е всичката онази просветена част на един народ, която по инстинкт и по интерес бди и пази режимите на политическата и стопанската свобода… Онази част от буржоазията, която смята да образува от себе си някаква привилегирована класа, за да използува благата на държавата и обществото, онази буржоазия, която често пъти търси наемници, за да пазят нейните интереси в ущърб на обществените интереси, тя не е буржоазията, за която говоря.“

Из реч, произнесена на 21 май 1933 г.

9. „За мен и за вас, господа, във времената, в които живее България, при това общо недоверие, при тия още незаздравени рани…може да има само една разумна политика:да се свием в черупката си и да заработим с общи усилия за нашето вътрешно консолидиране, за нашето издигане като културна държава, за нашето финансово и стопанско закрепване, за да представляваме един елемент с по-голяма стойност на европейския пазар.“

Личен архив, чернова, 1920 г.

10. „Никой да не си представя, че е възможно искрено, дълго и трайно приятелство между България и нейните съседи, ако цената на туй приятелство бъде пожертвуване правата на българските малцинства.“

11. „Каква политика препоръчвам? – политика на търпеливо чакане, политика на непрекъсната доказателство за нашето лоялно миролюбие и нашето желание и воля да бъдем разбрани от нашите съседи; политика на близост и търсене подкрепа у всички велики държави без изключение.“
.
12. „Ние трябва да бъдем европейци, ако чувствуваме, че имаме нужда от Европа… В името на свещените интереси на България, в името на кървавите страдания на народа ни нека да си дадем дума да направим всички усилия, за да можем да се представим пред европейската обществена съвест.“

Личен архив, чернова, 4 юни 1933 г.

13.  Два дни след черновата Атанас Буров държи реч в Народното събрание:

„Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. Ако смятаме, че сме всесилни, че можем да ритнем, тъй как да кажа, тази помощ, че можем сами да разрешим тази проблема – тогаз можем да бъдем каквито щем – и азиатци, и балканци, и т.н. Но едва ли има двама свестни хора в България да си правят илюзия, че ние можем със свои собствени сили да разрешим някоя проблема. Която и да било от нашите проблеми ще се разреши чрез съгласието на европейските държави. Но за да спечелим тяхното съгласие, ние трябва да държим сметка за психологията на тези народи. Ние трябва пред тяхната съвест да бъдем прави и за това всичко онова, което ни излага пред тях, трябва старателно да го избягваме.
В името на свещените интереси на България, в името на кървавите страдания на народа ни нека да си дадем дума да направим всички усилия, за да можем да се представим пред европейската обществена съвест.“

Из реч, произнесена в Народното събрание на 6 юни 1933 г.

14. „България стоеше на първо място по отношение на своята стопанска независимост. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български работници ние направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната култура на България. Построихме фабрики и тръгнахме към едно интензивно стопанско развитие.“

Личен архив, чернова, 1922 г.

15. „Времето безпощадно помита всичко и съсипва всичко в душите на хората. То заличава светлите имена и идеали, ако те не се възпеят от гении. Кой в България щеше да знае Георги Бенковски – като гений на революцията, ако не бе Захари Стоянов. А какво би било, ако в Ботевата чета имаше един Захари Стоянов? Ехе – светът, целият свят щеше да види един гений, едно чудо на вселената – Ботев.“

16. „Аз съм вече паднал, фалирал политик. Комунистите не обичат еретиците, свободомислещите, хората с далечни, стратегически цели. Те обичат реалното – властчицата, мазнинката, пържолката. Те са хитри и има кой да ги учи. Оня там с мустака бди и следи, защото България за цялата комунистическа империя е раят, тя е раят на земята.“

17. „България има лозя, градини, масло и малини. Тя има ягоди и вино, хубаво вино. А където има вино, там има и всичко друго за ядене. И той – „великият“, ще иска да го храните със зеленчуци и плодове. Той току тъй не влезе в България, знаеше, че влиза в блажен оазис. Ето защо той няма да допусне България да му се изплъзни. И ще ви насилва, без да разберете. Но аз няма да го видя…“

highviewart.com

 *****************************************************************************************

Атанас Буров до Смарайда:“Ти и България сте ми двете любовници“

Burovi

Това пише банкерът на жена си. Личната му кореспонденция допълва обществено-политическия му портрет с различен нюанс.

„Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си“. Това е откъс от писмо на Атанас Буров до неговата съпруга Смарайда. Писано е в тежък момент, когато принуден от обстоятелствата и политическата ситуация в България, Буров е изгнаник в Париж, бягайки от ожесточения към него земеделски режим на Александър Стамболийски. По това време двамата са женени вече десет години. И ако за обществената, политическата и стопанската дейност на Буров е изписано и се знае много, то чрез писмата до жена му надникваме в неговия интимен свят и допълваме познатия образ с един друг, различен нюанс.

——————-

За личния живот на Атанас Буров и до днес се разказват легенди. В повечето от тях доминират клюките, жълтите истории, както често се случва с ярките и забележителни личности. От човек на човек се предават украсени случки за неговите похождения и любовни авантюри. Но неговата внучка Магдалена Каблешкова, омъжена за родственик на революционера Тодор Каблешков, споделя: „Знам, че отношенията между моя дядо и моята баба са били много искрени и чисти. Той се е отнасял към нея с голямо уважение и никога не й е изневерявал. Дори да е имал похождения с жени, те най-вероятно са били преди да се ожени за нея, но не и след това“, казва тя.

Вероятно до голяма степен определяща за топлотата и нежността в отношението на Буров към Смарайда Салабашева е и разликата в годините.

Двамата се запознават на прием в двореца

по случай 18-ия рожден ден на престолонаследника Борис III. Тогава Смарайда, или както всички са я наричали – Майда, е на 17 години и за първи път я представят на обществото. Атанас Буров е с 20 години по-възрастен и с опит в политическия живот на България. Бил е депутат в Третото Велико народно събрание (1911 г.) и дори подпредседател на парламента от 1 февруари 1912 г. Участва в Балканската война, а след нея се връща в политиката.

Завършва Априловската гимназия в Габрово и учи финанси и право в Париж. Според Жоро Цветков, автор на книгата „Атанас Буров. Живот за България“, на него нищо човешко не му е чуждо. Обича хубавата храна и удоволствието му е двойно, когато е поднесена красиво. Отбягва алкохола. Намира време за развлечение и отмора. Играе бридж и ходи на лов. Смята се, че е бил надарен с богата мисъл и енергия. Обича литературата, философията, поезията, произведенията на изкуството и езиците. Познава френската и руската литература, а Достоевски е един от любимите му автори.

Впрочем един от фактите, известни за него, е, че е майстор както в анонсирането, така и при изиграването на картите в бриджа. В световните първенства, проведени през 1933 и 1935 година, печели отличия и званията

олимпийски състезател и национален шампион по бридж

Атанас Буров и Смарайда Салабашева се сгодяват през май 1912 година. Единственото, което има значение за него, е чувствата им да бъдат взаимни.

През юли 1913 година той например й пише: „Аз заслужавам твоята обич, Майдо, ако не за друго, то за дълбочината, святостта и чистотата на моята любов към теб. Но главно аз искам любовта ти, защото те искам щастлива, а ти не можеш да бъдеш напълно щастлива, ако не любиш човека, с който ще живееш цял живот, каквито и други вънкашни условия на щастие той да ти създаде.“

Двамата се женят в края на април 1913 година. Красотата и доброто възпитание на Смарайда е оценено не само от чуждите посланици, които посещават дома им, но и при пътуванията им в чужбина.

Атанас Буров и Смарайда имат две деца – Стефан и Недялка, като по-буйният от двамата и истинското момче в дома е дъщерята. Смята се, че тя носи характера на баща си и е неговата слабост.

Топлотата на чувствата, които откриваме в писмата на Буров до Смарайда, писани в началото на техния съвместен живот, нежността и благоговението пред семейството, в чийто център е съпругата му, Буров запазва до края на дните си.

В късния период на съвместния им живот, около 1939-1940 година, когато банкерът вече наближава 65-ия си рожден ден, авторът на книгата Жоро Цветков описва Смарайда така: „Атмосферата и уюта в дома на Буров в столицата и във вилата край Варна създава неговата съпруга Смарайда, или, както всички я наричат, мама Майда.

Годините са придали царствена осанка на фигурата й

Очите й, сини и дълбоки като морска вода, виждат всичко и всичко знаят за най-близките хора. Облеклото й е изискано, в тон с модата, съобразено със сезона, с часа от деня и мястото. Цялата излъчва спокойствие, властна сила и едва доловимия аромат на любимия й парфюм „Шанел“.

През 1949 г. тя споделя заточението на Буров в Дряново. Тук тя се грижи за разклатеното здраве на съпруга си, който по това време трябва сутрин и вечер да се разписва в полицейския участък.

И на фона на 40-те години усилен труд и обществена дейност, отдадени за и в името на България, няма по-тъжен и по-несправедлив начин, по който един такъв държавник да завърши живота си. През 1952 година процесът на Народния съд срещу него го осъжда на 20 години строг тъмничен затвор. Тогава Атанас Буров е на 76 години.

В затвора престоява около година и половина – първоначално в Коларовградския (Шуменския) затвор, а в края на 1953 г. – в Пазарджишкия затвор. През пролетта на 1954 г. здравословното му състояние се влошава и на 20 март изпраща последното писмо до жена си: „Искам да те видя в началото на април, да поживея поне 10 радостни, щастливи минути. Обичам те с цялото си сърце и душа. Твой Атанас“.

Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79-годишна възраст.

Когато получават известието, жена му Смарайда и дъщеря му Недялка заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че

в края на арменските гробища са погребани и затворници

Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен свещеник се трогва от мъката им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден двете отиват да си вземат сбогом: съпругата – с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята – със своя баща. Намират мястото изравнено с булдозер и утъпкано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат дори сили да заплачат. И в смъртта Буров не е оставен на спокойствие.

Сега по повод 50-та годишнина от смъртта му фондацията на негово име финансира поставянето на паметник на мястото на първоначалното погребение.

Но въпреки всички перипетии, белязали живота на Атанас Буров, съдбата се подрежда така, че накрая, дори и в смъртта си, той остава с любимата си жена. През 1983 година, когато арменските гробища край Пазарджик са закрити, дъщеря му пренася това, което е останало от тленните му останки в София и ги погребва в гроба на майка си – Смарайда Салабашева.

Днес и двете им деца, синът и дъщерята, са вече покойници. Живи са техните дъщери – Елена Младжова и Магдалена Каблешкова. Първата живее със семейството си в Сан Франциско, а втората – в Шотландия.

Юлияна Янкова/segabg.com

Еврейски мъдрости

Veröffentlicht am von
Antworten

.

6d7013048d0c128a879704427738873c_L„Да се разберат евреите е по-трудно от всеки друг народ.“ е казал Елиас Канети. Сигурно е така, но това не пречи да надникнем в мъдростта на най-древния народ.

За човешката природа

Бог не може да бъде навсякъде – затова е създал майките.

Човек се нуждае от три неща – търпение, сладкодумие и умение да пази тайна.

Изпълнителите на закона са по-страшни от самия закон.

Не бъди сладък, защото може да те изядат. Не бъди горчив, защото може да те изплюят.

Колкото повече се пъчиш, толкова повече се отвръщат хората от тебе.

Злобата е оръжие на слабите.

Да завиждаш на някого значи да се считаш по-ниско от него.

Ако завистливият е тъжен, то не е защото го е стигнала беда, а защото на някой му е провървяло.

Гордост, която обядва с тщеславието, вечеря с бедността.

Горко на този, който никой не обича, но се пазете от този, когото всички обичат.

Когато шофьорът вярва в безсмъртието, животът на пътниците е опасност.

От две злини песимистът избира и двете.

Лесно е да показваш характер, когато не ти показват тояга.

Търпението е горчиво, но плодовете му са сладки.

Никой не знае на кого как му стиска обувката, само този който я носи.

Ние гневим Бога с нашите грехове, а хората – с нашите достойнства.

И малкият човек може да има голяма сянка.

Да не искаш е по-лошо от това да не можеш.

 

За парите и дългове

Пари назаем давай пред свидетели, дарявай без свидетели.

Вземи назаем и загуби приятел.

На евтин пазар ще си похарчиш всички пари.

Богатите нямат деца, те имат наследници.

Ако искаш да се отървеш от някого, дай му пари назаем.

Богат човек е този, който е доволен от това, което има.

Двама души не спят заради един дълг – единият докато го върне, другият – докато го получи.

Ако сметките са ти верни, няма защо да се боиш от проверка.

Приятеля получаваш безплатно, за врага си плащаш.

Само работата може да превърне времето в пари.

„Благодаря“ не можеш да си сложиш в джоба.

 

Ежедневни мъдрости

Кучето на двама стопани, все е гладно.

Ако не можеш да хапеш, не показвай зъби.

Не хвърляй камъни в кладенец, от който пиеш вода.

Когато късметът се обърне, зъбите се трошат и от сирене.

И малкият товар е тежък, ако трябва да го носиш надалече.

Ако отиваш при шивач да ти шие дреха, първо виж той как е облечен.

Пазете се от огъня и не вярвайте на водата.

Ако не искаш да ти седнат на врата, не се навеждай.

Когато проблемът е на много хора, това е половин утеха.

По-добре сто пъти поискай, отколкото един път да вземеш без разрешение.

Съседът не е за да го обичаш, а за да живееш в мир с него.

 

За доброто

Доброто се помни дълго, злото – още по-дълго.

Лесно е да правиш добро, ако и ти се възползваш от него.

Лесно е да обичаш човечеството, да обичаш човека е трудно.

Добрата дума не струва пари.

Добрият човек често го взимат за глупак.

За доброто се отблагодари веднага, за злото – отложи за после.

Двама души не вярват в смъртта ти – този, който те обича и този, който те мрази.

 

За думите, истината и лъжата

Бог е дал на човека две уши и една уста, за да слуша повече и да говори по-малко.

Където има много думи, истината се губи.

Кога вярват на лъжеца? Когато той самият казва, че лъже.

Има голяма разлика между това да знаеш какво говориш и да говориш това, което знаеш.

Този, който много говори, обикновено говори за себе си.

Тайните си не доверявай дори на приятел, защото твоят приятел също има приятели.

Влезе ли виното – тайните излизат.

Каква е ползата да научиш тайна, която не те засяга.

Полуистината е пълна лъжа.

Когато си виновен, ти се струва, че всички за теб говорят.

 

За умния и глупавия

Умният яде, за да живее, глупавият живее, за да яде.

Умният крие своя ум, глупавият демонстрира своята глупост.

Хитростта не може да замени ума.

Децата и глупаците винаги говорят истината.

Ако видиш мъдрец да говори с глупак, значи говорят двама глупаци.

Всеки е много умен, когато става дума за чуждото нещастие.

Когато не мислиш с главата си, резултатът се вижда по джоба.

Алиса/gnezdoto.net