.

Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”.

Със своето проучване, в което са включени балкански и европейски народи, учените от Цюрих са в състояние да наранят сериозно всички онези, които до вчера се кълняха в чистотата на нацията, към която принадлежат, посочва НИН. В същото време твърденията на “Игенеа” наливат вода в мелницата на онези, които се мъчат да наложат пред света, и най-вече пред своите съседи, фабрикувани твърдения за своя античен произход.

“Анализирали сме генетични, а не политически или исторически племена, които могат да се различават генетично”, посочва пред НИН директорката на института Ирна Пасос. “Много е важно да се прави разлика между генетика, история и антропология. Всички тези научни клонове могат да са свързани помежду си, но чрез генетиката не могат да се обосноват всички теории”, казва тя.

Освен 49 на сто тракийска, във вените на българите течала по 15 процента славянска и елинска кръв, 11 на сто от гените ни идвали от античните македонци и 8 процента – от финикийците, твърди изследването.

Радост в Скопие

Публикацията в НИН отекна силно в Скопие. От операцията “изваждане на корените” според сръбското издание “най-доволни могат да бъдат новопробудилите се потомци на Александър Македонски”. Причината е, че според твърденията на “Игенеа”, поне 30 на сто от гените на днешните обитатели на бившата югорепублика са взети от античните македонци. Това доказва колко е прав македонският премиер Никола Груевски да издигне в центъра на Скопие 20-метров паметник на Александър Велики, възседнал коня си Буцефал, посочва НИН.

Във вените на нашите събратя край Вардара все пак тече и друга кръв. Според “Игенеа” 20 на сто се падат на тевтонците, по 15 процента – на славяните и елините, и по 5 на сто – на хуните и финикийците.

В генетичния профил на гърците имало едва 5 на сто от кръвта на Александър Велики. Елинският дял в нея бил 35 на сто, а славянският и финикийският – по 20 процента. По 5 на сто имало тевтонска и илирийска кръв, твърдят швейцарските генетици.

Древен или античен народ – определението, което използва “Игенеа”, е група, която се определя не само на базата на езика, културата и историята, но и чрез ДНК профил. Не става въпрос за “генетичен код” на съответния народ, а генетичен профил. За някои народи, като еврейския например, е по-лесно да се стигне до някакво заключение, тъй като изследванията се базират на генетичен материал, взет от живи хора. За разлика от повечето древни племена, като илирите например, за които анализите се базират на археологически находки, на някой зъб или кост.

При балканските народи миксът от гени бил най-богат при днешните сърби.

Сръбски коктейл

Във вените им тече коктейл от 30 процента славянска кръв, 21 на сто илирийска, 18 процента тевтонска, 14 на сто келтска, 9 на сто финикийска, 6 на сто елинска, както и 2 процента викингска.

Хърватите дължат 34 на сто от генетичния си профил на илири, 20 процента – на славяните, 18 на сто на келтите, 12 на сто – на тевтонците, по 8 процента – на финикийците и елините. От персийците, каквато връзка се опитваше да доказва покойният хърватски президент Франьо Туджман, няма и следа.

При днешните обитатели на Босна и Херцеговина, които швейцарските учени за удобство не са разделили на бошняци, сърби и хървати, тече 40 на сто илирийска кръв, 20 процента тевтонска, и по 15 на сто келтска и славянска. В генетичната им карта фигурират 4 процента тракийска и 6 процента хунска кръв.

Изненади има и при унгарците, които минават за угрофински народ. Преобладаващата част от кръвта, която тече във вените им, според швейцарските учени, е славянска, но също и тевтонска, еврейска и финикийска.

Албанците, които претендират да са наследници на илирите, имат една трета илирийски гени. Цели 20 процента от кръвта им е славянска, 18 на сто тракийска, 15 процента финикийска, 14 на сто елинска и 2 процента викингска.

Турска мешавица

Най-голяма е мешавицата в кръвта на турците, излиза от изследването на “Игенеа”. В нея има гени на турци, финикийци, бербери, елини, тевтонци, славяни, араби, илири и евреи.

Най-славянският народ са руснаците, сочи изследването.

В същото време кръвта на днешните германци, заради чиято чистота загинаха милиони през Втората световна война, е смес от 45 на сто келтски гени, 25 тевтонски, 20 на сто славянски и 10 на сто еврейски.

Траки = прабългари?

За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер на въпрос: “Защо праотците ни не са споменати в изследването на нашите корени”.

“Това са генетични статистически данни. Става дума са сравнителни стойности, а не за качествени изследвания”, каза г-жа Фелбер. За да изготвят статистиката си, генетиците са взели слюнчени проби от представителна група българи. Изследвани били по бащина линия. Фелбер обаче отказа да назове точната бройка на изследваните. Категорична бе обаче, че учените работят по изпитани методики.

trud.bg

.

1. „Не е Робство, нито Геноцид, Владичество е“ – Какво „владичество“ бе мюзевирлар, кървавите турски поробители да не са били попове по земята ни!

2. „Терминът Робство е изваден от учебниците преди 15 г. и не може да се употрабява“ – Откога манипулираните книжки имат сила на закон и правна обществена норма, бе мюзевирлар? Не, нямат!
А кой го извади бе калдъръм кокони, нали баш вие тихомълком го извадихте, да потъпчете народната памет, нали вие приравнихте Левски на престъпник „арестуван от полицията“!
Утре може да напишете, че слънцето изгрява от Запад, а Земята е плоска и не се върти, както може би пише в корана, но ТЯ СЕ ВЪРТИ!
Думите ТУРСКО РОБСТВО не са българско творение, а е утвърден термин и се употребява у нас и в чужбина от хора като кореспондента на Daily News – J. A. MacGahan и много други вероятно много над 150 години вече.

3. „Робство не е имало, защото аз не съм потомък на роби” – А на кого си потомък бе мюзевирлар, на заптие ли, бей, ага или паша, или на раята си, защото това са двете категории население тогава гяури-рая (стадо) и поганци-агаряни други няма, или може би персонално произхождаш от строшилите робските окови Левски, Караджата, Ботев и Бенковски, ама не произхождаш! Ние също, с изключение на единици наследници на големите революционери, сме били робска рая т.е. стадо безправно за ангария, кървав данък и клане, факт!

4. „Българите от 1,7 милиона след турското нашествие са станали 7 милиона в 19 век.“ Абе мюзевирлар, българският етнос в края на 14 век от 4 пъти по-многоброен от англичаните и равночислен на французи и немци, за 5 века Робство той е изтребен заедно с много от селищата си, особено в градовете до гранично демографско положение, от което никога няма да се възстанови.

В 1887г. , 10 години след Освобождението, населението на България е едва 3,15 милиона барабар с циганите и пр., в Македония и Тракия под Турско има още до 1.5 милиона българи, това е – до 5 милиона българи са останали! А населението на Германия в 1878 г. е към 44 милиона, на Франция е към 40 милиона, т.е. следствие на Турското робство над българите до Освобождението е загубено население, колкото цяла една днешна Испания в 1981 година. Ужасен факт!

АВТОР: Иван Иванов

Източник: lentata

.

Следващите редове са статия от английската версия на Уикипедия, писана от английски автори (виж тук). Текстът е енциклопедичен, но на равнище на научен исторически текст, с посочени над 40 източници, сред които исторически книги, пътеписи от последните няколко века, дневници на дипломати, дори исторически здравни изследвания и др. Няма български аналог на текста.
Пускаме го тук, за да се види, че докато у нас мнозина са готови да се бият, че не е имало турско робство, от английски и американски исторически източници има сведения за такова робство в Отоманската империя, част от която е и България до 1878 г. Последните сведения за търговия с роби са от американския посланик в Константинопол 1913-1916 г. (!) – виж в края на текста.

Понятието “турско робство” е използвано от нашите възрожденци не само в стиховете на Ботев и Вазов. Използва се и в статии и публицистични текстове, в исторически хроники.
И по онова време преди Освобождението у нас е имало хора, които са смятали, че няма турско робство. Имали сме права, собственост, били сме поданици на империята, в някои български градове е имало и привилегии.
Но чисто формално елементи на робство е имало в глухите провинции на България чак до Освобождението. Българи на висока служба в Цариград са извоювали някои права и автономии. Но ако не са били лудите глави възрожденци, които са смятали, че има робство, да вдигнат въстание и да ни забележи светът, може би България днес нямаше да бъде независима държава, а европейска провинция на Турция.

Оставяме на български историци да допълнят текста за робството, макар че не е в крак с времето и няма спонсори за такова историческо изследване.
Следва енциклопедичният текст, накрая допълнен с илюстрации и примери от e-vestnik:

—————–

Робството в Османската империя представлявало законна и важна част от икономиката и обществото (1), заробването на хора от бялата раса било забранено в началото на ХІХ в., но поробването на други раси било разрешено (2).

През 1609 г. в Константинопол (днешен Истанбул), административният и политически център на империята, около една пета от населението се състояло от роби. (3) Дори след поредицата от мерки в края на ХІХ в с цел да се забрани робството, практиката продължила безнаказано до началото на ХХ век.

До 1908 г. в Османската империя още се продавали робини.

(4) Сексуалното робство е централна част от османската робска система по време на цялата история на робската институция. (5) (6)

Представител на османската робска класа, наречен „кул” на турски, можел да достигне до високо обществено положение. Пазачите в харема и еничарите били сред най- известните служби, които един роб можел да заеме, но робите често били и на предна линия в османската политика. Болшинството от служителите в османската държавна администрация били купени роби, отраснали свободно, и имали неотменим принос за възхода на Османската империя от ХІV в. до ХІХ в. Много от тях сами владеели голям брой роби, въпреки че султанът бил най-големият робовладелец. (4) Като отглеждали и обучавали специално роби за управници в дворцови училища като Ендерун, османците създали държавници, познаващи тънкостите на управлението и фанатично предани на султана.

Съдържание:

1. Робството в ранната Османска империя
2. Османското робство в Централна и Източна Европа
3. Варварски набези за роби
4. Роби „зандж”
5. Славянките в харема на султана
6. Сексуално робство
7. Упадък и ограничаване на османското робство

Робството в ранната Османска империя

В средата на ХІV в. Мурад І изградил армия от роби, наречена „капъкулу”. Новата военна сила се основавала върху правото на султана над една пета от военната плячка, в нея според неговото тълкувание влизали и военнопленниците. Заловените роби приемали исляма и се обучавали да служат лично на султана. Системата „девширме” (кръвен данък – бел. пр. ) също може да се смята за форма на заробване, защото султаните имали абсолютната власт над тях (взетите насила момчета – бел. пр.). Въпреки това робът или „кулът” имал високо обществено положение в османското общество, той можел да се издигне до висш сановник или да стане част от военния елит и всички взети деца (но не и родителите им) получавали възнаграждение.
Търговията с роби се извършвала на специални пазари, наречени „есър” (пленник, тур. – б. пр.) или „йесър”, такива имало в повечето по-големи и по-малки градове. Твърди се, че султан Мехмед ІІ „Завоевателя” учредил първия османски робски пазар в Константинопол през 60-те години на ХІV в., най-вероятно на мястото на стария византийски пазар за роби. Според Никола дьо Николе (френски географ, автор на „Мореплаване край Турция” – б. пр.) имало роби от всички възрасти и от двата пола, били изложени голи, за да могат евентуалните купувачи да ги оглеждат. (7)

Османското робство в Централна и Източна Европа
При девширмето, „кръвен данък” или „събиране на деца”, малки християнски момчета от Балканите и Анадола били отвеждани от домовете и семействата им, покръствани в исляма и записвани в най-прочутата част от капъкулу, еничарите – специална военна класа в османската армия, която се оказва решаваща при османските нашествия в Европа. (8) Повечето военни командири в османската армия, везири на султана и де факто управници на империята, като Ибрахим паша Параглъ или Мехмед паша Соколович са набрани по такъв начин. (9) (10) До 1609 г. султанската армия капъкулу се увеличава до 100 000 души. (11)

Домашното робство не било толкова разпространено, колкото военното. (12) Въз основа на опис на имотите на представители на управляващата класа, воден в Одрин между 1545 г. и 1659 г., са събрани следните сведения: от 93 имота, само в 41 има роби. (13)
Общият брой на робите в имотите бил 140; 54 жени и 86 мъже. 134 от тях носели мюсюлмански имена, имената на петима не се споменавали, имало и една жена християнка. Явно част от тях работели в стопанствата. (14) В заключение управляващата класа, поради широката употреба на роби войници и високата си покупателна способност, несъмнено била единствената голяма група, която поддържала жив пазара на роби в Османската империя. (15)
Селското робство като явление било разпространено предимно в района на Кавказ и било пренесено в Анадола и Румелия след преселението на черкезите през 1864 г. (16) В имигрантската общност често възниквали конфликти и османската власт се намесвала понякога на страната на робите. (17)
Кримското ханство поддържало оживена търговия с роби с Османската империя и Средния Изток до началото на ХІХ в. При така наречената „степна жътва” кримските татари поробвали селяни славяни. Полско-литовското княжество и Русия страдали от серия татарски нашествия с цел плячкосване и залавяне на славяни като „есър”. (18 ) Териториите на югоизточната граница били в полувоенно състояние до ХVІІІ в. Смята се, че 75 % от кримското население се състояло от роби и освободени роби (19).

Варварски набези за роби
Стотици хиляди европейци били заловени от пирати варвари и продадени като роби в Северна Африка и Османската империя между ХVІ в. и ХІХ в. (20) (21) Набезите за роби били извършвани повече от араби и бербери, отколкото от османски турци. При все това в разгара на варварската търговия с роби през ХVІ и ХVІІ в. варварските държави били под Османска власт и се управлявали от османски паши. Освен това много роби, заловени от корсари варвари, били продадени на изток в османските територии преди, по време и след периода, в който варварските държави се намирали под османска власт. (нужда от източник)

Роби „зандж”
Понеже имало ограничения за поробване на мюсюлмани и „народи, почитащи Светото писание” (евреи и християни), езическите територии в Африка били достъпен източник на роби. Известни като „зандж” (на езика банту (22)), тези роби били отвличани главно от района на Големите африкански езера, както и от Централна Африка (23). Зандж били заети в домакинството и служели в армията като войници-роби. Някои се издигали до високи постове, но като цяло били по-нискостоящи от европейските и кавказките роби (24) (25) Днес в модерна Турция продължават да живеят десетки хиляди афро-турци, потомци на робите зандж в Османската империя. Мустафа Олпак, който е афро-турчин, основава първата официално призната организация на афро-турците, Африканска общност за култура и взаимопомощ (Afrikalılar Kültür ve Dayanışma Derneği) в Айвалък. Олпак твърди, че само 2000 бивши африкански роби са оцелели и техните потомци живеят в съвременна Турция. (26)

Роби в султанския харем

Наложниците на османския султан се състояли основно от купени робини, преобладавали тези от християнски произход. Майката на султана, макар технически робиня, получавала облечената в изключителна власт титла „валиде султан”, която я издигала до ранг владетелка на империята (вж. Султанат на жените). Забележителен пример била Кьосем султан, дъщеря на гръцки християнски свещеник, която властвала в Османската империя през първите десетилетия на ХVІІ в. (27) Роксолана (известна още като Хюрем султан), друг забележителен пример, била любимата жена на Сюлейман Великолепни. (28)
Наложниците били охранявани от роби евнуси, които често идвали от езическа Африка. Евнусите били оглавявани от „кизлар ага” („ага на робините”). Ислямските закони забранявали скопяването на мъжете, но етиопските християни не страдали от подобни угризения. Поробвали и скопявали мъже от териториите на юг и ги продавали като евнуси на Високата порта. (29) (30) Коптската православна църква взимала дейно участие в търговията с роби евнуси. Коптските свещеници отрязвали пениса и тестисите на 8-годишни момчета при кастрацията. (31) После евнусите били продавани на Османската империя. Повечето османски евнуси били кастрирани от ръцете на коптите в манастира Абу Джерб в планината Гебел Етер. (31) Момчетата роби били залавяни около Големите езера и други райони в Судан като Дарфур и Кордофан, после продавани на клиенти в Египет. (23) (29) По време на операцията коптските свещеници приковавали с вериги момчетата върху маси и след като отрязвали половите им органи, завирали бамбукови катетри в областта на генеталиите и заравяли момчетата до шия в пясък. Оцелявали 10 процента. Получените в резултат на операцията евнуси носели голяма печалба за разлика от евнусите от други райони. (32) (33) (34)

Сексуално робство

Черкезки, сирийки и нубийки били трите основни народности, които се продавали като секс робини в Османската Империя. Черезките били описвани като светли, с бяла кожа и често били изпращани от черкезките първенци като дар на османците. Те били най-скъпи, стигали до 500 лира стерлинги и били най-търсени от турците. На второ място били сирийските момичета с тъмните си очи и коси и матовата си кожа, те идвали основно от крайбрежните райони на Анадола. Цената им можела да достигне до 30 лири стерлинги. Описвали ги „със стройни фигури като млади”. Нубийките били най-евтини и най-непопулярни, вървели по 20 лири стерлинги. (5) През ХVІІІ и ХІХ в. сексуалното робство било не само основна османска практика, но и се явявало важна част от държавното управление и възпроизводството на социалния елит. (6)

Момчетата, взети като кръвен данък, също можели да станат сексуални роби, макар че обикновено работели в бани (хамам) или кафенета. Ставали теляци, кючехчии и сакии (виночерпци), докато били млади и голобради. (35)

Упадък и ограничаване на робството в Османската империя

В резултата на европейската намеса през ХІХ в. Османската империя прави опит да ограничи търговията с роби, която се смятала за законна според османските закони още от основаването на империята. Една от важните кампании срещу робството в Османската империя и търговията с роби била проведена в Кавказ от руските власти. (36)
Били издадени поредица закони, които ограничавали първоначално поробването на бели хора, а след това и от други раси и религии. През 1830 г. султан Махмуд ІІ освободил с ферман всички бели роби. В тази категория влизали и черкезите, които имали обичаи да продават собствените си деца; поробените гърци, въстанали срещу империята през 1821 г. и други. През октомври 1854 г. с друг ферман се забранявала търговията с черкезки деца. През 1857 г. бил издаден ферман до пашата на Египет, а през 1858 г. и заповед до представителите на различни местни власти в Близкия Изток, както и на Балканите и в Кипър, с който се забранявала търговията с роби зандж, без обаче да постановява освобождаването на вече поробените.
Въпреки това робството и търговията с роби в Османската империя продължила с десетилетия, тъй като законовите текстове не били подкрепени с наказателна система. Чак през 1871 г. с постановление от 20 юли се въвеждало наказание от една година за участниците в търговията с роби.

По-късно търговията с роби била изрично забранена чрез използването на хитри “вратички” в прилагането на шериата, понеже той позволявал заробването. Например, въз основа на новото прилагане на шериата, поробеният, не можел да бъде държан роб, ако е бил мюсюлмани преди залавянето си. Не можел да бъде залавян и без официално обявяване на война, а това се правело само от султана. Тъй като късните османски владетели искали да прекратят робството, те не разрешавали набези с цел залавяне на роби и така направили незаконно придобиването на нови роби, макар че вече поробените си останали такива (37) (38)
Османската империя и 16 други държави подписали споразумение по време на Брюкселската конференция за изкореняване на търговията с роби, макар че тайно робството продължило до началото на ХХ в. Разпоредба от османското министерство на вътрешните работи от октомври 1895 г. предупреждавало местните власти, че някои параходи отнемали от моряците зандж „тапиите им, че са свободни хора” и ги поробвали. Друго окръжно от същата година разкрива, че някои наскоро освободени роби зандж били арестувани по неоснователни обвинения, хвърлени в затвора и върнати насила на господарите си. Указание на османското министерство на вътрешните работи до валията на Басра през 1897 г. нареждало, че  на децата на освободените роби трябва да бъдат издавани отделни свидетелства за освобождаване, за да се избегне да не бъдат поробени и да бъдат разделени от родителите си.
Джордж Йънг, втори секретар на посолството на Великобритания в Константинопол, отбелязал в сборника си с османски закони, публикуван през 1905 г., че докато пишел книгата си, търговията с роби в Османската империя се практикувала само контрабандно. (39) Търговията с роби продължила до Първата световна война. Сър Хенри Моргентау, който служил като посланик на САЩ в Константинопол от 1913 до 1916 г., твърди в своята „История на посланик Моргентау”, че имало банди, които продавали бели роби по време на неговата служба. (40)

Превод: Анна Христова
——– ——–
1. Supply of Slaves

2. Ottomans against Italians and Portuguese about (white slavery).

3. Welcome to Encyclopædia Britannica’s Guide to Black History.

4. Eric Dursteler (2006). Venetians in Constantinople: Nation, Identity, and Coexistence in the Early Modern Mediterranean. JHU Press. p. 72. ISBN 978-0-8018-8324-8.

5. Wolf Von Schierbrand (March 28, 1886 (news was reported on March 4)). “Slaves sold to the Turk; How the vile traffic is still carried on in the East. Sights our correspondent saw for twenty dollars–in the house of a grand old Turk of a dealer.”. The New York Times. Retrieved 19 January 2011. Check date values in: |date= (help)

6. Madeline C. Zilfi Women and slavery in the late Ottoman Empire Cambridge University Press, 2010

7 . Fischer W. Alan (1978) The sale of slaves in the Ottoman Empire: Markets and state taxes on slave sales, some preliminary considerations. Bogazici Universitesi Dergisi, Beseri Bilimler – Humanities, vol. 6, pp. 150-151.

8. Janissary (виж тук)

9. Lewis. Race and Slavery in the Middle East (виж тук)

10. The Turks: History and Culture (виж тук)

11. In the Service of the State and Military Class (виж тук)

12. In the Service of the State and Military Class (виж тук)

13. In the Service of the State and Military Class (виж тук)

14. In the Service of the State and Military Class (виж тук)

15. In the Service of the State and Military Class (виж тук)

16. “Horrible Traffic in Circassian Women—Infanticide in Turkey,” New York Daily Times, August 6, 1856

17. Osmanlı İmparatorluğu’nda Kölelik at the Wayback Machine (archived February 21, 2006)

18. Soldier Khan (виж тук)

19. Historical survey > Slave societies (линк към “Енциклопедия Британика”)

20. When Europeans were slaves: Research suggests white slavery was much more common than previously believed (виж тук)

21. British Slaves on the Barbary Coast (виж тук)

22. Khalid, Abdallah (1977). The Liberation of Swahili from European Appropriation. East African Literature Bureau. p. 38. Retrieved 10 June 2014.

23. Tinker, Keith L. (2012). The African Diaspora to the Bahamas: The Story of the Migration of People of African Descent to the Bahamas. FriesenPress. p. 9. ISBN 1460205545.

24. Zilfi C. Madeline, Women and Slavery in the Late Ottoman Empire: The Design of Difference, Cambridge University Press, 2010, pp. 133, 139, 140, 196 etc.

25. Michael N.M., Kappler M. & Gavriel E. (eds.), Ottoman Cyprus, Otto Harrassowitz GmbH & Co., Wiesbaden, 2009, p. 168, 169.

26. “Afro-Turks meet to celebrate Obama inauguration”. Today’s Zaman. Todayszaman.com. 20 January 2009. Retrieved 22 January 2009.

27. See generally Jay Winik (2007), The Great Upheaval.

28. Ayşe Özakbaş, Hürrem Sultan, Tarih Dergisi, Sayı 36, 2000

29. Gwyn Campbell, The Structure of Slavery in Indian Ocean Africa and Asia, 1 edition, (Routledge: 2003), p.ix

30. See Winik, supra.

31. Henry G. Spooner (1919). The American Journal of Urology and Sexology, Volume 15. The Grafton Press. p. 522. Retrieved 2011-01-11.

32. Northwestern lancet, Volume 17. s.n. 1897. p. 467. Retrieved 2011-01-11.

33. John O. Hunwick, Eve Troutt Powell (2002). The African diaspora in the Mediterranean lands of Islam. Markus Wiener Publishers. p. 100. ISBN 1-55876-275-2. Retrieved 2011-01-11.

34. American Medical Association (1898). The Journal of the American Medical Association, Volume 30, Issues 1-13. American Medical Association. p. 176. Retrieved 2011-01-11.

35. Madeline C. Zilfi Women and slavery in the late Ottoman Empire Cambridge University Press, 2010 p74-75, 115, 186-188, 191-192

36. L.Kurtynova-d’Herlugnan, The Tsar’s Abolitionists, Leiden, Brill, 2010

37. “Slavery in the Ottoman Empire“.

38. See also the seminal writing on the subject by Egyptian Ottoman Ahmad Shafiq Pasha, who wrote the highly influential book “L’Esclavage au Point de vue Musulman.” (”Slavery from a Muslim Perspective”).

39. George Young, Corps de Droit Ottoman. Clarendon Press, Oxford, 1905. Vol. II, pp. 166-206.

40. Morgenthau Henry (1918) Ambassador Morgenthau’s Story, Garden City, N.Y, Doubleday, Page & Co., chapter 8. (виж тук)

————–
Допълнение

Сведенията на американския посланик в Константинопол (1913-1916 г.) за случаи на търговия с роби по това време се допълват от изследване на турски (кюрдски) журналист, според което след амренския геноцид около 200 000 арменски жени са насилствено ислямизирани и продадени като секс робини (виж тук). Дори след уж последната официалната забрана за търговия с роби през 1909 г., тя се е практикувала с арменски жени и деца.

Турският туристически сайт veryturkey.com описва търговията с роби в Истанбул и пазара за жени, наречен Avrat Pazari. Казва се, че много често роби са взимани като форма на данък от провинции на империята, а много роби са били карани насилствено да се откажат от християнството и да приемат исляма.
В текста се казва, че пазарът за роби в Истанбул е закрит през 1847 г., но продажби на роби на различни места в Истанбул са продължили дори до 1922 г.

…
Има множество източници на английски за робството, нямаме за цел да бъдем изчерпателни, всеки сам може да потърси.
…
В края на 19 век темата за робството е вълнувала някои европейски художници. Например показаните тук испански и швейцарски художници не могат да бъдат упрекнати, че са български възрожденци и са рисували с черни краски турското робство.

Тази страница частично представлява превод на страницата “Slavery in the Ottoman Empire” в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и тази статия може да се разпространява под условията на “Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното“

e-vestnik.bg