Предварително се извинявам, ако с този пост дотягам, ама мой приятел ме помоли да взема отношение по въпроса, защото пък него, наша обща приятелка го била контактувала през чата на Фейсбук, за да го пита, дали това е новия ми профил (вече изтрит от Фейсбук)
Много приятели ме съветваха да съм се обадил в полицията за това… Ще помисля, мога и да го направя, защото полека-лека търпението ми се поизчерпва.
Ама да се върна на пак на Фейсбук. Пак повтарям, за сега НЯМАМ друг профил, но не е изключено да направя за в бъдеще такъв, НО в него в никакъв случай няма да одобрявам безразборно. От 2300 ми контакта в анулирания ми профил, аз познавах лично не повече от 250 човека. Мисля около тази цифра на първо време да се задържа. При всички положения, в никакъв случай няма да приемам хора, които контактуват също с подобни на Александър Йоцов (alexandar iotzov) лица и то не за друго, ами заради лична хигиена и отвращение към хора, които обичат да сплетнят.Интригите и интригантството, като средство за успех, оставям на кърлежчетата между бившите ми, на думи приятели.
Съжалявам, ако съм отегчил някой с това странно изявление (аз самия се двоумях преди да го напиша), ама може да е за добре.
На коректните, искрените и с отворени души приятели, между фейсконтактите ми, пожелавам само здраве, домашен уют и личен успех! 🙂
.
ПП. Ако си направя един ден нов профил, то ОБЕЗАТЕЛНО тук, в блога ми (защото слава Богу, тези за които съм неудобен, нямат достъп тук) ще постна ЛИНКА КЪМ ИСТИНСКИЯТ МИ ПРОФИЛ. Защото всичко може да се прекопира, ама САМО ИСТИНСКИЯТ ЛИНК, води към ИСТИНСКИЯ ПРОФИЛ !!!
С други думи, винаги когато човек не е сигурен, дали ПАК не съм копиран, ще може от тук да провери.
Успяхте с доносите си пред администрацията на Фейса да ме блокирате, ама какво спечелихте? Да не ме виждате и по този начин да не може да ме сравнявате със себе си? Ох, горките… Съжалявам ви. Честно! Ами като не съм във Фейса, ще имам много повече време за личен офлайн живот! Нали така? Или вас това не ви касае, за вас е важно, никой да не ви разваля паралелния измислен свят. Е, какво пък. По-добре си завирайте главите в пясъка, отколкото в нечий задник, за да оцелеете още някой и друг ден. Така де, всеки с кармата си…
***
Със специални поздрави към всички правозащитници (живеещи на гърба на циганьорите, за сметка на българите), както и на дървените войничета на партията (ДСБ), като разбира се, не забравя да поздравя и мои специални „фенове“, със закърнели сексуално-полови жлези…, който искат всички да са като тях… 😉
Оставам Ваш,
Стефан К. 🙂
.
ПП. Не съм убеден, че си заслужава да правя нов Фейсбук акаунт. Малкото истински тамошни контакти имат австрийския ми ДжиЕсЕм и знаят, как през него биха ме намерили, ако им потрябвам.
Но обещавам, че своевременно за изборите ще се появя, за да се постарая да разоблича, колкото се може повече, дребно карирани човечета. В пищман „дясното“, почнаха да се прескачат вече… 🙁
Въздух дишаме, за да го издишаме! Един се опитал да го задържи за себе си, но умрял на третата минута. Оттогава е прието, че ако живееш само за себе си, можеш да умреш на третата минута и че въздухът е не само наш, а и на всички други. Те поемат смес от вече дишан и още недишан, така че девствен въздух няма и нищо непорочно не влиза в дробовете ни.
Поемаме вече замърсеното, после го издишваме с добавено лично замърсяване оттам – мръсотията е обща и всички участваме в нея, за да измъчим хлорофила. Той чисти ли, чисти, фотосинтезира и отделя кислород…
Каквото и да правиш, ти си „преносител на замърсяване“! Говорейки и за красивото, ти го „издишваш“. Описваш прекрасното, смесвайки го с личния си дъх. Всяка песен, стих, молитва е дъх от корема ти. Носи аромата на убити, глътнати и храносмлени животни. И да вдишаш невинност, издишваш вина. Обща вина за общия ни живот. Не случайно ни наричат общество. Общи са нещата около нас – звездите, студът, жегата, дъждът, сушата… Общи са и нещата вътре в нас – кръвта, бъбреците, сърцата. Вече присаждат и сърца. Не е направен опит да ги разменят – да сменят душата с друга. Промяна няма да се забележи – духът ни е общ, сълзата, усмивката. Така е и със съня, страстта, мисълта. Общи (взаимно заменими) са идеите, стремежите, така че…
Внезапен налудничав извод: Ние всички сме един човек!
Всички около теб са ти! Можеш да обичаш, мразиш, мамиш, презираш, помагаш на, тичаш след, бягаш от… Себе си! Всеки от нас е виновен за всички човешки безчинства… Правим деца, за да вдишат от вината ни и да я издишат, като невинност. Да вдишат потта на съвкуплението, с което са създадени, и да издишат щъркелите, които са ги донесли.
В училище децата почват да изучават нашата вина. Тези, които по-дълго остават невинни, наричаме лоши ученици…
Обмисляйки това, се разхождам между дървета. Зеленината ме приема сред клоните си. Чувствам се не само част от всички вини и хора, но и от всяко листо и буболечка, от Космоса и се почесвам, и… Осъзнавам, че дори за това просто почесване милиони години са подреждали събития в причинно-следствената връзка. Милиарди звезди и планети са кръжали в сложна зависимост от орбити, гравитационно привличане и отблъскване. Зад едно почесване стоят светлинни години, титанични сили, грандиозни взаимоотношения между небесни тела. Значи? Значи нямам право на прости движения и незначителни постъпки – обиждам Вселената!
Ще огранича почесванията и…
„Day after day alone on a hill,
the man with the foolish grin
is keeping perfectly still“.
Това е от „Бийтълс“. Към него има и мелодия. Това са й нотите: Ми, ми, ми, ми! Ми, ми, фа, сол, ла…
Това пък е мой буквален и непрофесионолен превод на думичките под нотите:
„Ден след ден сам на хълма, човек с глупава физиономия стои неподвижен…“
Вчера вечерях с една жена, която ме обвини, че съм имал много негативно отношение (мнение) за всичко случващо се в Родината ни и въпреки, че се помъчих да й обясня, че от болка относно ситуацията в България, така говоря (а и то е вярно), надали успях. Както и да е – не можеш на всеки да угодиш или да убедиш в добронамереността ти…
Днес по обед, кадъра се смени. Имах бизнес обяд с мой дългогодишен бизнес партньор, холандец. Той дойде с някакво момиче, което ми го представи, като негова сътрудничка. Момичето беше до вулгарност „практично”, престъпно креативно и явно отворено на всички трикове при заобикаляне на данъчните закони в страната ни. ОК, аз самия не съм ‘спящата красавица’, ама поне си служа само с позволени от закона средства, а не така брутално, като девойчето, с „желязната щанга”. Казах на приятеля ми, че аз до там не искам да участвам и с почуда разбрах, че баща й бил бивш кмет на морски град, а тя там, в нейната крехка възраст, вече строяла хотел… Абе повече от „оправно” момиче…
Та споделих с приятеля ми, че не е редно чак с такава измет да работи, а той за мое най-ужасно разочарование ми сподели, че видиш ли, това не бил НАШ проблем, защото НИЕ сме били идвали от Западна Европа и едва ли не, аборигените тук, трябвало да са ни безразлични…
Станах от масата, като само тихо на ухото му прошепнах (на немски, защото останалия разговор се водеше на сръбски), че аз самия също съм роден в Аборигения и малко или много, това също ме касае и емоционално. Дали го е разбрал, не знам, или и той, като жената вчера, остана с грешно впечатление от мен…
Забелязали ли сте, че когато някой български публицист или политик, писател направи някое по-радикално изявление, следва обезопасяващата забележка – “разбира се, аз нямам предвид обикновените граждани /служители/”, или: “разбира се, не всички са виновни – в системата работят много прекрасни хора, които честно си изпълняват служебните задължения…”, и прочее, и тъй нататък.
.
Навикът да се лъже в българскотото публично пространство е стар, той започва още от тъй нареченото българско Възраждане. Започва от понятието “народ”. Понятието “народ” / още “нация”/ е романтическо, то е внесено дъмпигово в българското публично пространство и започва да функционира в средата на 19 век. Формирането на нации се наблюдава във всички европейски страни, като винаги имаме в основата някаква “национална митология” /т.е някаква историческа легенда, “благородна лъжа”, въз която да се гради “нацията”/. Такава “благородна лъжа” за българския “народ” се явява съчинението на Паисий Хилендарски, “История славянобългарска”.
Най-съществените причини за формирането на нова нация, разбира се, са икономическите, защото само с митове не става. Всъщност тъй нареченото Възраждане е възможно само поради това, че поради ситуацията в края на 19 век в Османската империя, слой от българи са получили възможност да забогатеят и да потърсят политически права за българоговорящото население, част от което сдобило се с грамотност. А че нещо с “народа” нещата не вървят добре, си личи по това, че Славейков го нарича “мърша”, Ботев е най-точен, както винаги, и го охаректеризира като “стадо”.
След изграждането на Третата българска държава нещата с “народа” са си останали по старому. Свидетелство за това е алековият “бай Ганьо”, който така точно е заковал характеристиките на българина, че множеството от подлизурковци, изхранващи се покрай “народа” не могат да му възразят по същество, т.е. старите “благородни лъжи”, които псевдонауката “народопсихология” представя в наукообразна форма, не се котират вече така, както преди. Истината е, че сме оцеляли през исторически изпитания, поради изначалният си скепсис, така да се каже, а не заради православния опиум, или великите ни водачи – това е спасило българина.
Повтарям познати неща, за да се види какъв скелет от градероба са ни измъкнали новите националисти. Въпросът обаче винаги е опирал да персоналността и отношението на общността към нея. В това се състои и нацията. Знаем как у нас се гледа на надарения индивид. България е стара свиня, която си яде прасилото, ако перефразираме един ирландски писател.
Това е една от причините у нас социалните проекти да търпят провал. Имаме зверски капитализъм, последван зверски комунизъм /който много добре пасва на вродения егалитаризъм на българина/ и сега пък зверски “преход”, интересно към какво… В манталитета български обаче нищо не мърда. Няма градеж, няма натрупване, няма истински “национализъм”, който да дисциплинира нацията към някакъв идеал. Имаме една “сбир от вълци и кози”, както я охарактеризира Яворов, чието омерзение от българското накрая на живота му достига невиждани стойности.
Защо става така, защо у нас тарикатлъкът е всеобщо верую? Защо винаги ръководните длъжности се заемат от некадърници? Ами масово българинът “не става”. Нито за комунизъм, нито за демокрация. И науката ни такава, и изкуството – за местна употреба. Ако все пак има успели българи, то те успяват единствено когато са се измъкнали от блатният български бит и са се установили в чужбина. Отсам Дунава, освен бацилус булгарикус, изглежда вилнее и някакъв друг бацил, родна балканска марка, дето скапва всички стойнности в обществения живот, и в суровата душа на българина, ако има такава.
Редовият некадърник, дето не става за нищо, ама е зинал и реве непрестанно и се оплаква, че умира от глад, че е незаслужено отритнат, и пр. репертоар. От друга страна редовият българин си има и платени защитници, същите, дето плюят поголовно всичко ново под слънцето, а накрая изрекат – той, “народът”, “не е виновен” ! А кой? Турците, циганите, евреите, педерастите, интелигенцията, лошия климат и тектоничните особености – всичко му пречи на българина. Той е като елинпелиновия антигерой Нане Стоичко, дето сече вековно дърво да си смъкне мазната капа, която щъркелът е отнесъл на в гнездото си върху клоните…
Точно “малкият” българин не става за нищо, той и затова харесва и такива да го управляват, хитреци, “хора от народа”… Няма демокрация, няма справедливост – имаме едно зомбирано от най-различни шокове население, от което май нищо няма да произлезе. Не може сивото искърско говедо да роди лъв, няма такава възможност? Какво имаме – селски тарикатчета, правещи се на полицаи, калпави даскали, чиновници, станали такива, щото не им се ще да работят в производството, търговчета и прекупвачи, шофьори, охранители, спортни галфони от всякакъв сорт, лумпени с пагони и без пагони, и т.н., които се надлъгват един друг до безкрай…
И всичките преживящи българската история – нали сега на това ги научиха – колко бил велик българинът. А бе де го това величие , моля ви се? От което и селище да излезете – виждате нерегламентирано боклучище, автомобилни гуми, мръсотия, потънали сме в мръсотия. Ето избрахме нов премиер, дето няколко години ни говори за боклука, вероятно това много допада на редовия българин, който го подкрепи без много да мисли, както винаги. Сливи за смет! Универсалният български принцип.
В същото време не можем да отбележим, че у нас се раждат понякога и умни глави, и ако националният български спорт, освен пехливанлъка, не беше да се режат такива глави, може и нещо добро да произлезе за тази бедна страна, обречена да бъде земен ад…
П.П. Впрочем т.нар.”народопсихология” е базата на българския популизъм, маскиран най-често като “национализъм”.
Дами и господа от випуск ’97: Ползвайте плажно масло
Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лукатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.
Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка.
Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.
Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.
Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите си банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.
Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.
Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.
Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.
Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.
Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.
Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.
Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.
Да се изучава ли вероучение в българските училища и кой да го преподава? Този въпрос кореспондира с германския дебат за изучаването на ислям. Публицистът Гьоц Алю твърди по този повод, че мястото на религията е в храма.
.
След дългогодишна подготовка, през октомври 1914 се провежда тържественото откриване на Университета във Франкфурт на Майн. Негови спомоществователи са редица заможни мецанати, главно от еврейски произход, които отдават голямо значение на независимата изследователска и преподавателска дейност. Тъкмо по тази причина те заели позиция по един важен въпрос: според тяхната воля в университета не бил създаден Теологически факултет.
Наистина, от гледна точка на правно-историческите и философските аспекти учените би трябвало да изучават различните религии, но вероизповеданието и теологичното образование не бива да се допускат в съвременните университети, които са пряко свързани с гражданското общество.
Боже мили, кой ли Бог е имала предвид?
Германия доста се е отдалечила от този либерален принцип. Политиците и коментаторите приветстват като някакво велико дело факта, че – редом с католическите и протестантските духовници – в университетите вече се обучават и имами. Което само доказва колко задръстено и размътено е мисленето в Германия днес. Държавата и религията стриктно трябва да се разграничават. Според френската традиция това означава, че в училищата и съдебните зали няма място за разпятия, а в университетите се изучава религия, но не и теология. Вярата в Бога е частен въпрос, тъй че държавните институции не бива да обучават духовници.
Всеки човек може да полага клетва в името на своя бог – или богове – но когато работата опира до политика, положението става особено деликатно. Преди няколко месеца новата социална министърка на германската провинция Долна Саксония Айгюл Йозкан, която е с мюсюлмански произход, положи клетва, използвайки израза „с Божията помощ”. „Боже мили, кой ли Бог е имала предвид? Да не би Аллах? Нашите закони изобщо нямат това предвид!” – разбуниха се държавните християни. Добре де, дори да е имала предвид Аллаха – какво от това?
„Християнска пачавра“ – наказуема обида
Ние не живеем в християнска държава. Религиозните норми не ни вършат работа, от значение са единствено всеобщите човешки права, Конституцията и утвърдените демократични и законови процедури. Съответно, прелюбодеятелят не е престъпник – но престъпник е онзи, който укрива данъци. Ако някой практикува онанизъм, може да си свали този грях от сърцето в някоя черковна изповедалня, но законите изобщо не се интересуват от въпросната му дейност. А онзи, който яде свинско месо, изобщо не е презрян.
Етническите германци, които използват обидни думи за турците, подлежат на наказателно преследване заради расистка пропаганда. И законите в страната трябва съответно да се реформират, така че на наказание да подлежат и онези германски мюсюлмани, които ругаят момичета с къси поли, наричайки ги „християнски пачаври”. Същото важи и за онези турски младежи, които обичат да упражняват юмруците си върху най-слабите сред слабите – циганите. Ето, тези задачи има да решава държавата – а не да се занимава с някакви приспивни песнички на тема „християнско-юдейска традиция и ислямски корени”.
Германският канцлер Ангела Меркел изостри дебата за исляма и имиграцията, като заяви, че мултикултурният модел се е провалил, предадоха световните медии.
Тя заяви още, че всички емигранти в страната трябва да научат немски.
Коментарите на Меркел идват ден, след като консервативният лидер Хорст Зеехофер заяви, че „мултикултурализмът е мъртъв” по време на младежки протест.
Християндемократическата партия на Меркел принципно поддържа модела на интеграция.
Според него чужденците трябва да се адаптират към германския начин на живот, в противоположност за идеята за мултикултурализмът, според която не трябва да има доминираща култура.
По време на изказването си на конференция на млади членове на партията Меркел заяви, че Германия не само трябва да помогне на германците, но и трябва да ги подлага на изпитание, което според нея не се е случвало достатъчно в миналото.
По-рано, в интервю за германския вестник „Зюддойче цайтунг” турският президент Абдула Гюл заяви, че турските емигранти в Германия трябва да научат немски език „перфектно”.
http://kafene.net/
ПП. На последните избори за кмет на Виена, гражданите на града също недвусмислено показаха, че не биха повече толерирали мултиетническо общество или още по-лошо – отделни мини общества, обосновани на етничен принцип, да са част от някакъв скалъпен граждански мир. Предполагам, а и дълбоко се надявам, основните партии да са си направили правилните изводи, защото другия вариант е много застрашително опасен – крайните радикални демагози, да спечелят окончателното мнозинство.
Малцина притежават истински авторитет – такъв, който убеждава хората да го следват и да му вярват. Как се гради авторитет и как да се пазим от авторитарност? Все трудни въпроси, които има да решава съвременният човек.
.
.
Как човек се задържа на върха в йерархията? Чрез „социална интелигентност и психологически умения“, казва Робърт М. Саполски. Той е професор от Станфорд и е видял възхода и падението на редица авторитетни и авторитарни личности. „За да задържи авторитета си, а с това и властта, един лидер трябва добре да знае с кого да се коалира и кого да избягва“ – така изследователят описва формулата на успеха. Импулсивните действия са също много важни. Те поставят малки акценти, които създават и затвърждават авторитета – например да бъде игнорирано нещо, когато въпросът не е важен или е не на място.
Праисторически образци на лидерско поведение
Саполски е невробиолог. Проучванията си прави в Кения, наблюдавайки група павиани. Той ги изследва не само от дистанция, а влиза в групата им и с времето се превръща във важен неин член. Механизмите на поведение и властовите практики при маймуните могат спокойно да се съотнесат и към света на хората.
Как обаче се сдобиваме с авторитет? И кой разполага с него? Как се задържа? Изисква ли авторитетът безпрекословно подчинение? Къде минава разделителната линия между авторитетен и авторитарен? Все въпроси, които присъстват в ежедневието ни дори на битово ниво. Намирането на верните отговори в днешно време обаче става все по-трудно.
От една страна хората желаят ръководни личности, на които да могат да се доверят, и които да оправдаят това доверие. От друга обаче, най-късно след 1968 година, съвременният човек поставя всеки авторитет под въпрос. Хем искаме да ни хванат за ръката и да ни отведат към щастието, хем в същото време настояваме да ни приемат насериозно, желаем силни ръководители, но и базисна демокрация. Накрая се чудим защо никой не е способен да съчетае тези качества и да оправдае надеждите ни.
С авторитет, но без авторитарност
Ръководните фигури в днешно време, без значение дали става дума за президента, учителя или бащата, трябва да показват качества на лидери, но в никакъв случай да не са авторитарни. Хората с радост се увличат по обожествяването и героизирането на любимци в обществото /например по отношение на Обама/. Ако идолът ни обаче не изпълни нашите очаквания, просто го пускаме да падне и толкоз. С други думи: днес авторитетът е нещо преходно.
Има и фактор, който се нарича „грешен авторитет“. Той е свързан с хора, които държат да бъдат зачитани, но не могат да понесат отговорността, нито пък имат нервите и качествата, небходими за справяне със ситуацията. А това понякога има фатални последствия.
.
